КАК СЕ ОСЧЕТОВОДЯВА ЗАКУПУВАНЕТО НА КОМПЕСАТОРНИ ИНСТРУМЕНТИ?

ОТГОВОРЧЕ!

НЕ ЗНАМ!

ми....в ММП?!;)))))(

Извадка от дипломна работа
Компенсаторните записи

След като законодателите позволиха плащането по приватизационни сделки да става и с книжа, издадени по реституционните закони, бързо се оказа, че те са твърде изгодни за кандидат-приватизаторите заради ниската цена, по която се търгуват - на моменти до 10 на сто от номинала.
Правната характеристика и счетоводното отчитане на компенсаторните записи, жилищни компенсаторни записи и компенсационни бонове обаче породиха дискусия какво точно представляват те от счетоводна гледна точка и дали се дължи данък от прихода при реализацията им. Някои експерти поддържат тезата, че те са държавни ценни книжа, и трябва да бъдат осчетоводявани по цена на придобиване в сметка “Ценни книги”. Реализацията им се отразява по сметка “Приходи от дялово участие” по продажна цена. Съответно разликата между номинала и цената на придобиване участва в образуването на счетоводния финансов резултат и подлежи на облагане с корпоративен данък. Появиха се и становища, че компенсаторните записи са платежни средства, а не ценни книжа, и не формират финансов приход. Според тях те трябва да се отчитат по подсметка към сметка “Други парични средства” в кореспонденция със сметки “Други кредитори”, от една страна, и сметка “Ценни книжа” и/или сметките от група “Дългосрочни инвестиции и вземания”, от друга. При плащането на записите разчетът по сметка “Други кредитори” се закрива.
Според проф.Стоян Дурин, директор на “Национално счетоводство” към Министерство на финансите, компенсаторните записи се отразяват в групата на краткосрочните инвестиции. Тезата, че компенсаторните записи са платежни средства, а не ценни книжа, и следователно не формират финансов приход, не е коректна от счетоводна гледна точка, твърди проф.Дурин. “Ако не формират финансов приход, могат да бъдат осчетоводени като извънреден приход. Въпросът е, че ако продаваме на по-висока стойност, приход има, независимо дали е финансов, извънреден или друг.” Според проф.Дурин “при всички случаи при тяхната реализация счетоводно се формира приход (или разход), който се отразява във финансовия резултат”.
Ако намерението е компенсаторните записи да бъдат реализирани в срок до 12 месеца, трябва да са по сметките от група 51 “Краткосрочни инвестиции”, сметка 515 “Държавни ценни книжа” или да се открие нова сметка 517 “Компенсаторни записи”. Ако тези книжа ще се държат повече от една година, могат да отидат по сметка 223, по която се отчитат дългосрочните инвестиции. В случай че компенсаторните записи са осчетоводени по група 51 и не се реализират в рамките на една година, могат да се прехвърлят по сметка 223.
Според проф.Дурин не бива да се смесва счетоводното отчитане на компенсаторните записи и данъчното третиране на приходите от тях. “Отделен въпрос е дали ще бъдат приети данъчни облекчения, което би стимулирало техния оборот”, допълни той.
Така в крайна сметка, ако една фирма закупи компенсаторни записи примерно при цена 12 лева за 100 лева номинал и използва боновете за плащане по приватизационна сделка, нейният финансов резултат ще бъде увеличен със 78 лева и върху тях ще трябва да се плати общо 34.3% данък за републиканския и за общинския бюджет (или общо 28%, ако фирмата е с годишна печалба под 50 млн. лв.). Данъчното задължение може да бъде неутрализирано частично, ако фирмата е на загуба от другите си дейности. В този случай загубата от другите дейности ще покрие част от (а е възможно и цялата) печалба от компенсаторните записи.