Май и аз вече се омотах в обясненията си.
Става въпрос, че ако получателя и платеца бяха едно и също лице - нямаше да възниква спора със счетоводната къща.
Според мен при фактурирането аз трябва да изхождам именно от релацията на транспорта - изпращач и получател.
Според счетоводната къща трябва да се вземе под внимание платеца, който е различен от получателя и в т. 1, която зачекнахме - е член на ЕС.

ще се повторя, но.....струва ми се изобщо не четете написаното
по конкретната доставка на транспортната услуга (без значение от релацията в случая) получател е немската фирма, не този, който получавал някакви си стоки
мястото за вас е извън територията на страната, поради което не начислявате данък....основания струва ми се бол снесени, но....кой да ги гледа
релацията в случая ще касае получателя в неговата си държава за да си начислява данък той там
а вас ви касае от къде е получателят от гледна точка на декларирането на доставката

Значи, аз трябва да гледам кой ми е получателя на фактурата (в случая член на ЕС), а не получателя на самата стока.
От тази гледна точка, фактурата трябва да е по чл. 22.
Благодаря на прост (гост) за търпението.

Здравейте,аз също искам да се включа в темата и да потърся помощ.Ние сме фирма регистрирана по ДДС ,която закупува материали от швейцарска фирма и които материали се карат директно от нея до клинета ни в Германия.От швейцарската фирма получаваме Invoce ф-ра за материалите която ние плащаме , а на клинета издаваме ф-ра с нулева ставка.Въпросът ми е как да осчетоводя ф-ра от швейцарският доставчик, освободена доставка ли ще е за нас?