Нещо за разведряване, пък който има писателски заложби, може да се пробва с 3-та и 4-та част осъвременени.


Бойко Борисов и хамама на обречените 1
21.10.2005 г.

Оперетно водевилче в 33 екшъна, 4 действия, едно бездействие и 800 акта, два от които полови.

Положителни герои: добрият българският народ, добрият цар, сегашните управляващи, Бойко Борисов, добрият горски, добрите феи, добрата Лидия Шулева и едно добро изпълнение на "Сакам да те опнем, моме".

Отрицателни герои: Лошата политическа класа, лошият Иван Костов, бившите управляващи, скелетите в гардероба на финансовото министерство, Иван Костов, мини, оставени от бившите управляващи, МеВеФе, международното положение, Иван Костов, Змей Горянин, Муравей Радев, чер арапин и Иван Костов.

Първо действие.

Завесата се вдига и открива тежкото положение на българския народ. Той се люлее в люлка. Показват се Слави Трифонов в обкръжението на три самодиви в бяла премяна, трийсет и три мажоретки, 333 танцьорки и един Большой театър. Трифонов ги целува всичките навсякъде и пита народа в люлката:

Слави Трифонов: Кажи ми кажи, кажи, бедни народе, кой те в таз робска люлка люлее?

Народът: (Мълчи и сочи намръщен към Иван Костов и неговия режим)

Иван Костов: (Мълчи)

Неговият режим: (Също)

Слави Трифонов (плези се на Иван Костов и му показва пръст. Този до показалеца, но не палеца. След това му показва кукиш. После му показва лакът. Накрая запява "Чер арапин бял мерцедес караше", като го сочи подигравателно с пръст - този път показалец. Мажоретките и танцьорките заиграват кючеци. Большой театър фърга гюбеци. Годжи ги хваща и ги гризе. Трите самодиви в бяла премяна пляскат с ръце и с песни хвръкват те в небесата да търсят духа на Караджата. Половината публика на Трифонов се залива в смях, другата половина се пука от смях, третата половина си умира от смях, четвъртата пък мълчи, защото не е разбрала какво е смешното. Общи безработни изнасят другата и третата половина навън.)
Иван Костов: (Мълчи)

Слави Трифонов: Мълчиш, а? Защо мълчиш! Защо не кажеш кой ограби България. Защо не кажеш кой спря "Хъшовете". Защо не кажеш кой излъга надеждите на българския народ.

Българският народ чува, че се говори за него, изплаква в люлката, след това млъква. После мълчи така известно време, след което продължава да мълчи. Глухо и страшно загърмяват окови. Показват се три синджира роби. Първи синджир – все млади безработни. Втори синджир – все млади пенсионери. Трети синджир – Недялко Йорданов, Дончо Цончев, Стефан Цанев, Георги Мамалев, Явор Милушев и все едни такива.

Първи и втори синджир роби пеят в хор хор на робите от операта "Набуко" на Верди. Мажоретките танцуват танца на персийските роби от "Хованщина" на Мусоргски. Тези от третия синджир роби проговарят хоровo:

Трети синджир роби (в хор): Не срещнах живота сред дъжд от лъчи. Не поръси ме ябълков цвят. До раззинали бездни, до черни стени. Окова ме злодей непознат.

Слави Трифонов: А кой бе тоз злодей?

Недялко Йорданов (римувайки): Тоз злодей е Муравей. Зъл финансов змей. Той се смей, а народът сълзи лей. Костов пък немей. Лоши хора, брей!

Като чуват за Муравей, гардеробите във финасовото министирство се отварят, от тях излизат скелети и започват да тракат с кости. Като чуват тракането на костите, трите синджира роби започват да тракат със синджири. Като чува тракането на костите и синджирите, българският народ се разплаква в люлката. Устата му проклинат прехода, демокрацията, приватизацията, МВФ, международното положение, Костов, географското положение, Муравей Радев, положението въобще, а също така и цяла вселена. Над народа се надвесва Лидия Шулева и се опитва да го успокои с жална песен:

Шулева (пее): Заплакала е гората, и на гората дървето, и на дървето листето, и на листето шумата, и на шумата шумкарите, и на шумкарите ятаците, и на ятаците Тодор Живков, и на Тодор Живков бодигарда му, и на бодигарда гаджето му, и на гаджето Цветелина Бориславова, и на Цветелина Бориславова Сибанк, все зарад Бойко Борисов. Дека е Бойко да дойде, синджири да ни разкъса, Муравей да изгони, от Костов да ни отърве...

Българският народ се успокоява от песента на Шулева, но изведнъж откъм квартал "Белите брези" се чува гърмене.
Българският народ: Стлах ме ееееее. Тук има скелети в галделобитеее. Нещо гълмиии. Искам Симеон втолииииии. Искам Кобулготскиииии. Искам бате Бойкооооо. Искам незабавнооооооо. Искам несимволичноооооо.

Лидия Шулева: Не бой се, дете. Гърмят мините, поставени от бившите управляващи. Те са едни много лоши чичковци. Ама ще дойде новото време, ще дойде чичко Симеон и заедно с бате ти Бойко ще им даде да разберат.

Българският народ утихва в люлката успокоен, но изведнъж пак се чува гръм. Този път той не е от квартал "Белите брези", а от небесата. От тях се спукса Симеон екс махина* (виж обясненията накрая), а от махината излиза Бойко Борисов. Бойко Борисов добър юнак се втурва да освобождава трите синджира роби, но отново се чуват изстрели и суперглавният суперсекретар крещи изплашено.

Суперглавният суперсекретар: Помооощ! Стреляяяяяяят! Създават нестабилнооооост! Клатят правителствотооооо!

Първи се притичват на помощ балерините и защитават Борисов с голи гърди. После Слави Трифонов го защитава с гола глава. Отвсякъде се стичат хора в защита на суперскекретаря. Бедни и богати, работни и безработни, инвалиди и майки с деца, студенти, войници и правостоящи, богатий с парите и бедний с умът, всички подпират правителството да не падне.

Българският народ се надига от люлката и също покрепя суперглавният суперсекратар заедно с правителството, като казва:

Българският народ: Бате Бойко, ти си мъж!

Като чува думите "Ти си мъж" Надежда Михайлова си зарязва отпуската и се връща в София, за да помага.

Симеон също иска да помогне, но изведнъж пред него се появява духът на Караджата и го пита:

Духът на Караджата: Да са ме търсили случайно три самодиви?

Симеон Сакс Кобургготски: Интересен въпрос. Хубаво е, че се придържате към конкретиката. Ще видим, ще обмислим и като му дойде времето ще ви отговорим. Важно е националното обединение и благото на народа.

Духът на Караджата (развълнувано): Ах! И ти ли, братко мой, си тръгнал за благото на народа курбан да ставаш?
Симеон (скромно): Да.

Духът на Караджата: А от коя чета беше. На Димитра ли?

- Аз съм Негово Величество цар Симеон Сакс Кобургоготски, министър председател на република България - отговаря министър председателят на република България, Негово Величество цар Симеон Сакс Кобургготски.

Духът на Караджата се хваща се за главата, пляска се по челото, стене, прегръща се, разплаква се и се връща отново в небесата.

Край на първи акт.

Четете и втори акт, където:

Бойко Борисов освобождава трите синджира роби.

Райна Княгиня шие униформа на генерал Бойко Борисов.

Принцеса Калина шие чорапи на принц Кирил, опозицията ги разшива.

Престъпления вече не се извършват, но затова пък генерал Бойко Борисов ги разкрива всичките.

Бойко Борисов преследва бандитите, те му крадат самобръсначката.

------

* Обяснения накрая: Симеон екс махина е нещо като Деус екс махина. Какво е деус екс махина умните знаят, така че няма нужда да им се обяснява. Глупавите пък и да им се обяснява, няма да разберат. Както няма да разберат кои са обречените в хамама на обречените. И защо Бойко Борисов и благородният му началник могат да бъдат герои само в оперетни водевилчета.


Бойко Борисов и хамама на обречените 2
24.10.2005 г.

Оперетно–бутафорно водевилче в 50 части, 5 действия, 8 екшъна, 4 акта, два от които полови, 11 части, половината от които резервни, и 800 дни.

Положителни герои, сили и органи: Генералът, мнозинството, една майка, органите на реда, Бойко, правителството, силите за сигурност, медиите, Главният секретара на Министерството на вътрешните работи, полицията, Борисов, КАТ, пожарната и генерал Бойко Борисов.

Отрицателни герои: Малцинството, детето на майката, три масажистки–проститутки и едни тайнствени тъмни сили.

Второ действие

Завесата се вдига, но като се вижда какво е мнозинството от публиката, отново се спуска.


Зад завесата се чува шумолене на брейди облигации, тайнствен шепот на различни езици, кикот на испански, няколко ругатни на литературен английски и една псувня на развален български.

Тайнствен шепот: Бързо, мучачос, докато не се е вдигнала завесата. Ол райт. Сега е време да ги купим. После ще направим чейндж за еврооблигации. Хи-хи-хи. Добре де, а аз кога да ги продам. О, йес. Ама те могат да се усетят, бамааму. Балшит, ще се усетят. Всички са фенове на дъртия. Шит. Е ще се увеличи дълга, ама аста ла виста, бейбе. Фак. Гут работа свършихме, вамос ала плая.

Изведнъж някой по погрешка вдига завесата. Чува се "шит", "фак" и "бамааму". Милен Велчев, Николай Василев и принц Кирил се шмугват зад кулисите, но едно дете ги вижда и казва на майка си:

Едно дете: Мамо ма, това не са ли нашите министли и плинц Килил? Аз ги чух как говолеха за бългалските ценни книжа. Спекулилат с външния ни дълг.

Чува се звучно "пляс" и детски рев.

Майка: Я да млъкнеш, идиотче смотано. Много ти разбира главата. Принц Кирил е син на любимия наш цар и премиер Симеон, който се е жертвал за такива диванета като тебе. В името на милото ни отечество дойде в тая скапана държава да я оправя, вместо да си стои в Мадрид и да си гледа кефа. А нашите министри са се отказали от големите заплати си в чужбина за да служат на народа. Разбра ли, недоносче тъпо (пляс).

Мнозинството от публиката вижда как майката бие детето си и започва да се възмущава.

Мнозинството (възмутено): Виж го ти него, копеленцето недно. Още казва "цал", вместо "цар" и "Кобулг", вместо "Кобург", а тръгнало да хули принц Кирил, син на любимия наш цар Симеон Сакс Кобургготски, който заедно с мининистрите денонощно мисли как да ни увеличи заплатите незабавно и несимволично и как за 800 дни да възроди България. Шибни му, шибни му още един шамар на малоумното идиотче.

Майкато посяга отново да удари детето, но изведнъж оркестърът гръмва тържествен кючек и хор от новобранци запяват песента "Жив е той, жив e".

Завесата пак се вдига и се вижда стая за масажи.

На една маса е легнал юнак. Той лежи и пъшка. На една страна е захвърлил пищова си, на другата генералската си униформа, на трета дипломата си от техникума за пожарникари. Очите му тъмнеят, главата му се люшка, устата му проклинат прокуратурата. Три масажистки в бяла премяна тихо пристъпят и при юнака дойдат, та седнат. Една му с масло гърба намаже, друга го пръсне със сапунена пена, трета го в уста целуне бърже и той я гледа мила, засмена...

Той: Кво се хилиш ма! Кво ми се умилкваш! Я като се правиш на много отворена, да вземеш да ми извъртиш една специална услуга.

Масажистка: За специални услуги се плаща допълнително.

Той: Брей, че си скръндза. Добре де, ще си платя.

Масажистката се съблича. Като я вижда гола той започва да крещи неистово.

Той (неистово): Проституткаааааааа! Стой! Горе ръцете! Не мърдай!

Масажистката си вдига ръцете и не мърда. Той трескаво си облича генералската униформа. Когато го виждат с генералска униформа, тези, които не са разбрали, че Той е суперглавният суперсекретар на МВР генерал Бойко Борисов, разбират, че Той е суперглавният суперсекретар на МВР генерал Бойко Борисов. Суперглавният суперсекретар на МВР генерал Бойко Борисов взема пищова си, насочва го към масажистките, заповядва им да не мърдат, отваря прозореца и дава уговорения сигнал. След уговорения сигнал вратата се разбива с ритник и в стаята нахлуват:

* Шест поделения на РДВР - София
* Три допълнителни поделения от РДВР Перник, Смолян и Каспичан.
* Два маскирани отряда на НСБОП
* Софийското поделение на КАТ
* Две пловдивски поделения на КАТ
* Три пожарни команди.
* 38 доброволци от школата по карате в квартал "Лагера"
* 14 пазачи от охранителна фирма "Егида"
* 8 бодигарда на свободна практика
* Други органи на реда.
* Горският на Делиормана.

Те се нахвърлят върху масажистките–проститутки. Започва продължително боричкане, в която надмощие имат ту едните, ту другите.

Мнозинството от публиката възторжено подкрепя силите за сигурност и останалите положителни органи, като скандира името на любимия си герой.

Мнозинството: Глав-ният! Се-кре-тар! На-Ме–Ве-Ре! Ге–не–рал! Бой-ко! Бо-ри-сов!

Малцинството се засрамва от липсата си на партиотизъм и напуска театрото под предлог, че не желае да гледа показни акции, пошли изпълнения и бутафорни герои. Мнозинството го освирква и му казва, че е синя каска, костовист, предател и родоотстъпник, който не мисли за България.

На сцената злобните масажистки–проститутки упорито се съпротивляват на достойните сили на реда. Борбата става безмилостно жестока. Най–после, след като проявяват чудеса от храброст, безпримерен героизъм, небивало себеотрицание и нечуван патриотизъм, силите на реда и другите положителни органи вземат връх и успяват да приведат масажистките в безпомощно състояние. Те обискират голата проститутка и намират в джобовете й наркотици, взривни вещества, уред за печатане на фалшиви долари, две кутии обогатен уран, едно бойно отровно вещество, два чорапогащника и ядрена бойна глава от ракета СС-20. В другата масажистка не намират нищо, но въпреки това я обискират. В третата намират патрон за автомат "Калашников", маскиран като червило.

Бойко Борисов обявява край на акцията. В стаята тутакси влизат журналисти от всички медии с камери, микрофони, касетофони, бележници и съответните указания. Бойко Борисов тържествено заявява, че след съвместна акция на всички държавни служби и другите положителни органи е разбита широка терористична мрежа за нелегална търговия с наркотици, която се е занимавала с убийства, бандитизъм, проституция и всички останали видове престъпления. Журналистите и журналистките възхитено записват думите му и ги предават на публиката, като обстойно се спират на смелостта, добротата, силата, дързоста, творчеството, красотата и мъжествеността на Бойко Борисов.

Изведнъж проститутката се извръща и казва:

Проститутка: Тоя ваш бате Бойко не е никакъв мъж. Питайте колежките, ако не вярвате. Всичките го знаят.
Настава неловко мълчание. Бойко Борисов се разстройва, хленчи, тропа с крак и заявява:

Бойко Борисов (през сълзи): Това изказване не е случайно. Зад него стоят тъмни сили, които иска да дестабилизира страната. И да... да... разхълцва се)... да разклати... (разплаква се)... правителствотооооооооооуу.

Полицаите тутакси откарват проститутката, а публиката се качва на сцената, започва да успокоява генерала, да го гали по главичката, казва му, че лошото е минало, че няма да им позволи да го клатят, след което го прегръща, целува го, тупа го по рамото, благодари му, насърчава го и го моли да стане кмет на София и началник на държавата, защото има нужда от силна ръка, която да въдеде най-после ред и справедливост. Генерал Бойко Борисов се успокоява, изтрива си сълзите, усмихва се срамежливо и отговаря:

Генерал Бойко Борисов: Добре де, щом толкова искате ще обмислим, ще преценим и като му дойде времето, може би в третата част на театрото, ще видим какво може да се направи по въпроса...

Завесата се спуска.

Иззад кулисите излизат новите собственици на Булгартабак, приятелят им Николай Василев, някакъв руснак със съмнителна роля, лица с дебели вратове, дебели вратове без лица, принц Кирил, араби, Цветелина Бориславова, Хасан-Хасан, Милен Велчев и сянката на Симеон Сакс Кобургготски.
Всички започват да говорят едновременно.

Всички: Петрол, петрол, ама я камилата, я хабиби. Дурак. Я что тебе сказал. Чорт. Честны он был, пустяки, балшит. Какви са тия десперадос, бе мучачос. Фак! Булгар такъв! Табак смотан! А почему ты мне не продал. Инвестиции, инвестиции, ама я камиларя, я хабиби. Ей, авер, разбрахме ли се за нефтопровода. Ай сиктир. Будала. Йок далавера, язък. Не се кахъри, бейби, аста ла виста. Бамааму. Викайте мариачите и вамос а ла плая, йе, йе, йе.

"Какви мариачи, бе, на мен яйце ми се пече на гъза, а ти "вамос а ла плая" – казва някой, след което се чуват изстрели, някаква жена, вероятно Цветелина Бориславова, започва да крещи и действието става много интересно, но нито има кой да го чуе, нито кой да го види.

Журналистите са изчезнали, публиката си е отишла, завесата е спусната и над всичко пада сянката на Симеон Сакс Кобругготски.

Край на втори акт.

Гледайте и трета част на "Бойко Борисов и хамама на обречените", в която генералът от главен секретар на службите става техен генерален секретар.

Това ако не е написано от Иво Беров, Хасан да се казвам :))))))

P.S. От него е разбира се :))))
Беше извън съмнение :Р

24 септември 2002
В хамама на обречените: Великата сделка на хилядолетието Зловеща комедия в три акта, една дюрация, два суапа и осемстотин дни
Положителни герои: Милен Велчев, Мирослав Севлиевски, техни височества, техни величества, умният български народ, публиката, една касиерка, една важна персона, съпруг, съпруга и Дъртия.
Отрицателни герои: Един Митко, Иван Костов, освен това Иван Костов, а също така и Иван Костов.
* * *
Зловещата комедия в България отдавна е започнала и вече е почти към средата си (виж “Бойко Борисов и хамама на обречените" - част първа и втора). Към касата на театрото със закъснение приближава недорасло, но перспективно, недоучило, но отракано момченце с вакли черни очи. То гледа втренчено и малко налудничаво. От едната ноздра на момченцето тече един сопол. От другата – друг сопол.
Касиерката: Ти кво се въртиш тук бе, сополанко. Билет ли искаш.
Сополанко: Не се въртя, а въртя сделки. И не съм сополанко, а юпи.
Касиерката: Юпи ли? Тв’а па к’во е. Да не си от ония, дето се друсат? И дето бягат от училище.
Сополанко: На мен не ми трябва училище. Само съм се учило и все едно, че две висши съм завършило.
Касиерка: Много важно, две висши. То и оня там, доцент ли беше, какъв беше, и той завършил две висши, пък като го погледнеш – черен като циганин. Добре че дойде царят. Царят е бял като бял човек, той ще оправи България и всички ни ще направи бели хора. А ти или си купувай билет, или се махай
Сополанко: Добре де, ще си купя билет. Ама вместо пари ти предлагам сделка. От нея всички ще спечелим.
Касиерка: Айде бе, ще спечелим. Ти за един билет не можеш пари да спечелиш, сделки ще ми предлагаш.
Сополанко: Мога да спечеля, мога. Гледай сега. (Вади от джоба си хартишки) Ето това са едни брейди хартишки. Исках да кажа, едни брейди книжа. Сега ще заменя брейди хартишките с еврооблигации. (Бързо и ловко заменя едните хартишки с други. Касиерката го гледа подозрително.)
Сополанко: Гледай сега какво ще направя с тези хартишки, тоест с тези еврооблигации.
Касиерка: Я вземи, че си обърши с тях носа.
Сополанко (подсмърчайки): Няма да си бърша с тях носа, а ще спечеля много пари. Защото индексът либор, тоест лихвите на лондонския междубанков пазар ще се задържат над шест процента при дълга дюрация.
Касиерка: Кой е дюрация, бе келеш. Аз ли съм дюрация.
Сополанко: Не, бе лелче. Не си дюрация. Просто ти редим един суап. Суапова операция му викат на това.
Касиерка: Я стига ме баламосва, ами кажи ще си взимаш ли билет...
Сополанко: Ще си взема. Ама ти освен билет трябва да ми дадеш и пет лева. След суапа ще ти ги върна двойно. Защото ще плащам по погасителната схема на глобалните облигации, а не на брейди облигациите.
Касиерка: Добре, ето ти един билет, ето ти и пет лева.
Касиерката протяга ръка към сополанкото. Сополанкото подава ръка, за да вземе билета и петте лева. Изведнъж касиерката го хваща за ухото, извива го и почва да взаимодейства с бузите му, като при това му говори наставнически.
Касиерка (наставнически): Ще ти извъртя аз на теб един суап. На мен ще ми ги пробутваш тия, тарикатче недорасло такова. На ти още един суап. На кого ще викаш ти дюрация, бе смотаняк. Суапи ще ми върти. Хартишки ще ми пробутва. Ти какво си въобразяваш бе. Че някой ще ти повярва на глупостите. Че народът ще ти се хване на въдицата. Ама-ха. Ще правиш хората на идиоти с разни евтини номера. Ще ги баламосваш с разни суапи и дюрации, да им прибираш парите. Я тръгвай на училище докато не съм ти зашлевила още някой суап. И си обърши сополите.
Касиерката заключва касата и отива да предаде събраните от публиката пари. Сополанкото подсмърча и си бърше сополите с ръка.
Край на първи акт
Втори акт
Сцена. Публика с хладилници. На сцената се качва Милен Велчев. Той гледа втренчено и малко налудничаво. От едната му ноздра нищо не тече. От другата – също.Публиката става на крака и бурно го аплодира.
Милен Велчев: Както знаете, аз съм учил в Англия и съм юпи.
Гласове от публиката: Ама какво ли беше това юпи... Ти пък не знаеш ли? Това са тия дето учат в Англия. Много са оправни. Царят ги е намерил. Аааа, щом царят ги е намерил, значи са добри момчета. Ще оправят България. Не са като оня там доцент ли беше какъв беше. Уж две висши образования завършил, пък черен като циганин. Друго си е то да си юпи. Браво на царя.
Милен Велчев: Предлагам ви една следка, от която ще спечелим всички. (Бурни и продължителни ръкопляскания на публиката)
Милен Велчев (като изважда хартишки): Ето това са едни брейди хартишки. Исках да кажа брейди книжа. (Публиката шумоли одобрително. Книжата също.)
Милен Велчев: Сега ще заменя брейди хартишките, тоеста книжата, с еврооблигации. (Бързо и ловко заменя едните хартишки с други. Публиката се слисва ахва, смайва се, трогва се, стене пъшка, въздиша и тръпне от възхищение.)
Милен Велчев: Аз направих един суап. И ние всички печелим от него. Защото лихвите на лондонския междубанков пазар остават на дълга дюрация. Така сочи индексът либор. Всъщност ние печелим благодарение на това, че либор остава над шест процента достатъчно дълго време.
Част от публиката (скандира възторжено): Ли-бор! Ли–бор! Ли-бор!
Друга част от публиката (скандира възторжено): Вел-чев! Вел-чев! Вел-чев!
Милен Велчев: Освен това ще плащаме по погасителната схема на глобалните облигации, а не на брейди облигациите.
Публикатa: Ураааааааааа! Ще пла-ща-ме! Ще пла-ща-ме!
Мирослав Севлиевски: Обещахме, че тази сделка ще ви напълни хладилниците. А както знаете, ние, царските хора си изпълняваме обещанията. Също като царя. Моля публиката да си вземе хладилниците и да ги пренесе във фоайето за да бъдат надлежно напълнени.
Публиката минава във фоайето, за да си пълни хладилниците. На сцената остава Милен Велчев. Към него се приближава касиерката.
Касиерката (като му предава парите): Да си ми жив, маминото. Ма я, какъв си ми хубав, какъв си ми вакъл. Еййй, какви очи имаш, като маслини. Ама къде ги намира царят такива левенти. Ето, вземи, маминото, тия пари, прави с тях сделки, че да ни оправиш и всички да забогатеем. Вземи ги, сине, аз за теб съм ги събрала. Разни тарикатчета искаха да ме измамят и да ги вземат, ама аз не им ги дадох. Те си мислят, че българският народ е прост. Ама българският народ не е прост. Вземи парите, сине, и със здраве ги харчи.
Милен Велчев: Бъди спокойна, лелче. Индексът либор ще остане на дълга дюрация и ще натрупаме милиони. А освен това ще плащаме по погасителната схема на глобалните облигации, а не на брейди облигациите.
Касиерката: Ама как сладко ми хортуваш, милото ми момченце, как хубаво ги редиш думите, как да не ти поверва човек...
Касиерката развълнувано се втурва да целуне ръка на Милен Велчев. Той притеснено си отдръпва ръката и нежно избутва касиерката извън сцената. Точно в този момент иззад кулисите се появява важна персона.
Милен Велчев (радостно): О, йес, йес, йес. Ваше Височество, стана както го бяхме намислили.
Важната персона (снизходително): Буенос мочачо. Ама я остави това “Ваше Височество”. Съвременни хора сме. Викай ми направо “Кирчо“. Дай да преброим сега парите. И нареди някой да измете, че е е пълно с боклуци тук.
Милен Велчев: Видя ли колко лесно мина номера. Аз мисля, че още веднъж може да го извъртим.
Важната персона: И веднъж, и дваж, само Дъртия по никакъв начин не го замесвай. Щото благодарение на него ни се отварят тези възможности.
Милен Велчев: Моля ти се, бе Кире. Въобще не се безопокой. Разбирам я аз политиката. Дъртия по никакъв начин няма да го замесваме.
Двамата си разделят парите и си отиват. На сцената излиза чистачка. Тя вдига няколко хартийки от пода, вижда, че на тях пише “еврооблигации“, хвърля ги, премита и изхвърля всичко на боклука.
Край на втори акт
Трети акт
Съпруг се връща от щастлив от театрото и мъкне хладилник.
Съпруга: Напълни ли го, скъпи ?
Cъпруг: Напълних го, скъпа. Милен Велчев направи великата сделка на хилядолетието и ни напълни хладилниците.
Съпруга: Браво на Милен Велчев. Браво на царя. Не ни излъга, като каза, че ще постигне бързо и качествено повишение на жизнения стандарт.
Съпруг: Отваряй хладилника, че огладнях. Митко, къде се моташ цял ден, идиотче тъпо. Идвай да вечеряме.
Съпругата отваря хладилника. От него се изсипват купища брейди книжа, еврооблигации, суапи и дюрации. В това време влиза Митко. От едната му ноздра тече един сопол, от другат – друг.
Митко (като бърка из хартишките): Какви са тия хартишки бе. Аааа , сетих се. Колегата Милен пак е пробутал номера с еврооблигацийте. Чудна работа. Аз като реша да излъжа някого, ме бият, пък той като лъже, всички го хвалят и пари му дават. Що така, бе тате. Това ли е демокрацията. Затова ли скачахме по митингите.
Съпруг (ядосано): Не, това не е никаква демокрация. Дванайсет години все ни лъжат. И най-много лъже тоя, дето уж е доцент и има две висши, пък е черен като циганин.
Съпруга: Той, той, Иван Костов е виновен. Той окраде България и затова сега вместо с ядене хладилниците ни са пълни с хартишки.
Митко: И бате Слави Трифонов така каза. Много е лош тоя Костов.
Съпруг: Лелеееее, ние както се разприказвахме ще изпуснем шоуто на Слави Трифонов. Бързо пускай телевизора. Така и така само хляб ядем, ами поне да погледаме как Слави Трифонов ще напсува лошия Костов.
Край на акта, край на суапите, край на дюрацията

12 ноември 2002, 15:304

В хамама на обречените 4:
Възходът на генералният секретарисимус
Зловеща комедия на черните ужаси
в един акт с отвратително начало и гаден край
Предупреждение:
Не се препоръчва на прекалено чувствителни, на слабонервни, на психически обременени и на Никола Филчев
Действащи лица:
Двама влюбени почитатели (фен и фенка) на Бойко Борисов и на Симеон Сакс Кобурготски. До края на действието не се разбира в какво са влюбени двамата - един в друг или в Бойко Борисов.
....................................

Действието се развива в Народния театър, където генерал Бойко Борисов ще бъде произведен в генерален секретарисимус и главен генералисимус на републиката. По случай повишението му Народният театър е преименуван във Всенароден театър.
Към Всенародния театър напират възторжени народни маси. Техният благороден порив обаче е възпрепятстван от куршуми, взривове и бомби, защото в София воюват бандите на Васил Безбожков – Черепа и Косьо Змеев – Смоковеца.
Почитателят и почитателката на Бойко Борисов внезапно попадат между двете банди. Почитателят се опитва възмутено да разсъждава.
Фен (възмутено): Защо вилнее престъпността? Защо избухват бомби и летят куршуми? Ами много просто. Защото Бойко Борисов все още няма достатъчно правомомощия. Но сега, като го направят генерален секретарисимус и главен генералисимус на републиката, с престъпниците е свършено. (към престъпниците): Свършено е с вас. Веч бий дванайсетия кобен час. Елате вий, елате подлеци.
Избухва бомба и откъсва и двете му ръце.
Почитател: Ох, олеле, боли. Една бомба откъсна и двете ми ръце.
Почитателка (фенка) на Бойко Борисов: Нека гледаме положително на нещата, както пропоръчва любимия наш цар и премиер Симеон Сакс Кобургготски. Нямаш вече ръце, но пък ти останаха краката. С тях все още можеш да отидеш и да видиш как произвеждат нашият любимец Бойко Борисов в генерален секретарисимус и главен генералисимус.
Почитател (към фенката): О, да, права си. Да търсим позитивното и градивното. (към престъпниците) Безумци! От всяка капка кръв пред вас ще бликнат нови хиляди почитатели на Бойко Борисов!
Почитателка (допълва): И на Негово Царско Величество Симеон Сакс Кобургготски.
В този миг избухва бомба и откъсва двата крака на почитателя.
Почитател: Ох, боли. Ужас. Ами сега. Без крака няма да мога да отида до Всенародния театър. Ще пропусна повишението на Бойко Борисов в генерален секретарисимус и главен генералисимус. О, колко жестока е съдбата.
Почитателка на Бойко Борисов: Ти пак не гледаш градивно на нещата и не виждаш позитивното в тях. Може да нямаш ръце и крака, но затова пък имаш очи, с които да видиш как повишават любимия наш главен секретар на МВР. Облегни се на мен, аз ще те пренеса до Всенародния театър. Съвсем близко сме вече.
Почитателката и почитателят стигат до Всенародния театър и тъкмо почитателят да види как произвеждат любимеца му Бойко Борисов в генерален секретарисимус и главен генералисимус на републиката, един случаен куршум засяда в главата му и го ослепява.
Почитател на Бойко Борисов: Сбогом, прощавай, Бойко Борисов. Ръце си нямам, да те прегърна. Нозе си нямам, за да отида във Всенародния театър. Очи си нямам, за да видя как те произвеждат в генерален секретарисимус и главен генералисимус…
Почитателка на Бойко Борисов (като го прекъсва): Ама правилно каза нашият вожд, учител и цар Симеон Сакс Кобургготски, че много им пречи мисленето на българите. Точно заради това глупаво българско мислене не успя да ни повиши заплатите незабавно и несимволично. Ние все гледаме откъм черната страна на нещата. Докато човек носи глава на раменете си винаги трябва да гледа напред и да търси положителното. Няма защо да хленчиш. Аз ще ти разкажа какво става във Всенародния театър.
Нова бомба откъсва главата на почитателя. Главата пада на паважа и се разцепва. Зрителите могат да не се плашат, защото от нея не потича мозък, нито пък се размазва по стените./
Почитател (горестно): Ами сега? Тия взривове ми откъснаха и главата. Какво положително има тук.
Почитателка: Трябва ли ти глава, за да верваш на любимия наш цар Симеон и да гласуваш за него ?
Почитател (Обнадеждено): Не.
Почитателка: Ето ти едно положително нещо. А трябва ли ти глава, за да верваш, че Бойко Борисов ще се справи с престъпността?
Почитател (градивно): Положително не.
Почитатателка (Позитивно): Ето ти още едно позитивно нещо. А трябва ли ти въобще глава, за да мислиш?
Почитател (Възторжено): Не. Та нали любимият наш Негово Величество Симеон Сакскобургготски мисли за нас.
Почитателка: Ето, виждаш ли, че можеш да имаш градивно и позитивно отношение.
Почитател: Да, права си. Кръвта ми, например, все още не е съвсем изтекла, аз все още не съм умрял, а ти все още ме обичаш, нали, скъпа ?
Почитателка: Нека не говорим за това, което ни разединява. Нека потърсим това, което може да ни обедини, както казва нашият премиер. А нас може да ни обедини само общата ни любов към Бойко Борисов. И към любимото ни величество Симеон Сакс Кобургготски, разбира се.
В този момент пада бомба и ги разединява чрез доразчленяване и разкъcване. Различните им части и членове се разхвърчат в разни посоки и падат навсякъде.
Различните им части и членове: Ние сме на всеки километъъъъъъъър !
Хор на бившите чавдарчета и строители на Хаинбоаз: Пада другарят в смъртен бой!
Пада мрак, пада още една бомба, пада и завесата.
Рейтингът на Бойко Борисов се вдига.
Край на акта, край на комедията.

Иво Беров сигурно е костовист, но все пак успя да ме грабне:)
От снощи още се заливам от смях с него. Наистина е чудесен.


......а публиката се качва на сцената, започва да успокоява генерала, да го гали по главичката, казва му, че лошото е минало, че няма да им позволи да го клатят, след което го прегръща, целува го, тупа го по рамото, благодари му, насърчава го и го моли да остане........

Какво ще стане, ако едно училище за малоумници бъде снабдено с компютри. И ако малоумниците бъдат научени на така наречената компютърна грамотност – тоест да натискат копчета, да бутат мишката във всички посоки и възхитено да наблюдават как върху плоското нещо, наречено монитор, се появяват шарени картинки.
Какво ще стане, ако малоумниците научат двайсетина английски думи между които ентър, хардур, даунлоуд, делейт / те горе – долу така ги произнасят/, сейф и други подобни. Ако започнат да щъкат из Интернет /Международната мрежа /
Ами те вече вече няма да бъдат малоумници
Ще бъдат бъдат малоумници с компютри. Нито повече, нито по-малко. Повече ум няма да ги споходи. По-малко глупави няма да станат. Само дето ще ширят умствените си особености на повече места.

ivoberov.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/01/18/kompiutrite-i-maloumieto.154018