Мразя шефа си, който си сменя мнението посотянно и мразя тъпите си колеги от счетоводството.
Искам да работя другаде.

успех в търсенето на нова работа.

Промени си начина на мислене

Аз си мисля правилно. Мразя и главната счетоводителка. Голяма кучка е, макар че изглежда добре.

Успех! Като намериш нещо различно ни се похвали.

Имам много хубава бланка за Резигнационно писмо. Искаш ли я?

Изнервен, мисля, че знам какво ти трябва - павилионче за продажба на билети за градския транспорт!
Няма начин И шефа ти да ти е в павилиончето.
Изключено е да ви сместят двама в него и отпада и наличието И на колеги.
Цените на билетите се сменят рядко, така че шефа ти няма как да си мени постоянно мнението.
Така оставаш сам, единствен и недосегаем - с това малко прозорче няма начин някой да те докопа за яката :))))

Има си начини... :-)

А аз искам сина на бившия ми шеф да работи на трудов договор, да получава веднъж на няколко месеца заплата и то само тази по ведомост. Както са тръгнали назад нещата не е далече да се случи.

Трябва само да го нагодиш за твоята длъжност

Във връзка с проявения огромен интерес към серията от образци на официална кореспонденция, ИК "Везните и Мечът" КДА продължава с публикуването на полезни помагала. Днес представяме на вниманието на уважаемите читатели образец за резигнационно писмо (писмо, с което служителят или работникът подава оставка). Използваните собствени имена са подбрани на случаен принцип като всяка прилика с действителни лица и събития е неволна. ИК "Везните и Мечът" КДА не носи отговорност за евентуални най-случайни съвпадежи.

До
Гугушев и Партнърс
София

РЕЗИГНАЦИОННО ПИСМО

От инж. Гугуш Стефанов, Д.Ю.Н, К.И.Н, PHD, LLM и др.

Уважаеми господа,

След дълго и мъчително колебание най-накрая се реших да напиша това резигнационно писмо. Няма да увъртам, няма да го усуквам, ще бъда пределно ясен и кратък, ще го кажа с прости и благи думи: боли ме, но ще трябва да се разделим. Съвместното ни сътрудничество достигна до кръстопът и се опасявам, че от тук насетне ще вървим по различни пътища. Не ме разбирайте погрешно, заедно си изкарахме чудесно, в кантората прекарах едни от най-щастливите мигове в живота си – радостта от запорите и възбраните, които налагахме, тръпката на натуралните покани, които изпратихме, исковете молби, с които плашехме враговете си, че уж ще ги съдим, всички тези моменти стоплят душата ми и пулсът ми леко се ускорява от екзалтация, щом си припомня миналите дни… Незабравими в паметта ще останат и моментите, в които споделях страданието на кантората, неуспехите на екипа, огромните лични провали на някои от служителите, колкото и спорадични и мимолетни да бяха те и горчивите сълзи, които лях заедно с всеки един от Вас.
С натежало сърце, с буца в носоглътката, пиша тези редове, но уви, както пее португалската певица от български произход Анелия Фуртадова: „all good things come to an end” и noblesse oblige да изтъкна детайлно мотивите, довели до формирането на категоричното ми, твърдо и окончателно решение да напусна адвокатско дружество „Гугушев и Парнерс” ЕООД.

Все едно беше вчера, когато пристъпих през прага на Гугушев и Партнерс ЕООД – адвокатска кантора par excellence, както смятах тогава. С пълни дробове вдишвах юриспрудентния въздух, застоял в хладните помещения. Миризмата на право и справедливост опияняваше, а огромните библиотечни шкафове, издържани в чип и дейл стил, кокетно контрастираха на мекия шум, издаван от вентилаторите на сървърите в мазенцето. Бях приет радушно в екипа, с подарък адвокатска чанта и с подливане на вода от по-младите консултанти. Някой даже в устата ме целуна бързо и ето в следващия момент попаднах в океана на правораздаването.

Без собствен кабинет, без даже удобно кресло, бе ми зачислена пишуща машина марка „Хеброс” без буквата „С” и ми бе дадена плаЗтмаЗова табуретка зад бар плота на Зекретарката, от където Зе очакваше да правораздавам или каквото Зе нарича там. Друг, по-Злаб духом индивид, вероятно би изпитал извеЗтна доза разочарование, но не и аз. ЗъЗ ЗталиниЗтки ентуЗиазъм аз заех определената ми позиция и твърдо зачаках бъдещите ми задачи. Знаех, че не мога да стана „управляващ съдружник и основател” от първия работен ден, но бях готов да се изкатеря от най-ниското стъпало до висините и нервно демонстрирах наоколо целенасоченото ми желание да действам, да се трудя, да работя, за лудо да не стоя...

С течение на времето обаче у мен започна да се формира известно разочарование, някаква далечна алюзия за непълноценност, за недоразумение и неудобство. Вече работих от няколко часа, когато кръстът ми започна да се схваща на табуретката. Ишиасът ми някак си се противопоставяше на обещаната ми „работа в приятна обстановка”, а и „постоянният контакт и подкрепа от страна на екипа” не се връзваше с непрестанните укорителни погледи на старшите сътрудници, когато си вземах „почивка за по цигара” всеки десет минути. Забележете, че аз бях готов на компромис, като предложих въвеждането в службата на леко модифицирания войнишкия принцип: „не ми пука дали пушиш, стига да чистиш”, но категорично ми бе отказано разрешение да сецкам в офиса. Предложението ми да изнеса пишущата ми машина марка „Хеброс” без буква „С” на балкона, Зъщо не Зрещна разбиране у ръководното тяло. Въпреки всичко аз си спомних за великия римски юрист Гай, известен със сентенцията си „Сам ташак не е ташак!” или както е в оригинал „Тestis unos – testis nulus!”, затова преглътнах горчивия хап и реших да продължа напред въпреки мъките и лишенията, които явно ме очакваха за напред.

Вече работих втори ден, когато още нещо ми направи впечатление. Като че ли адвокатското дружество беше започнало да губи своето човешко лице. Служителите работеха в напрежение и стрес. Някак не виждах „уважението и култът към личността”, които бяха широко афиширани като присъщи за кантората. Къде е уважението към личността, питам аз, когато ти реват в лицето, за някакъв си натурален акт по време на почивката ти между кръстословицата и кафето? При това ти реват от най-високо ниво. За да бъда откровен, ще заявя ясно моята позиция, че „правото” означава на първо място „правда”. А каква справедливост има в изискването за формиране и приемане на градивна критика, когато това изискване се ограничава само до дребнобуржоазното формиране на критика от ръководните кадри и до широкопролетарското приемане, що се касае до по-нисшите позиции. Със злъч в гласа бих изтъкнал, че потенциалът ми – плод на международната квалификация, придобита от мен във факултета по критика в университета в Cow Skinning – Нова Каледония, беше прахосан напълно, ограничавайки полето ми на изява в областта единствено до приемането на конструктивна критика.

Да обобщя – противно на обширно лансирания имидж на един задружен колектив, атмосферата в Гугушев и Партнерс е силно потискаща. Атмосфера, сякаш наситена с оловни пари, присъщи не толкова на една адвокатска кантора, колкото на офсетова печатница. Екипът не се стимулира чрез „конкурентно заплащане”, както се обещава в интернет, а чрез стрес, чрез създаване на параноична обстановка, в постоянните интриги, толерирани от висшия персонал, който вместо да си тръгва в пет часа от работа, както си му е редът – стои до сред нощите и не позволява на робите… пардон служителите да си правят каквото е нужно за бизнеса.

Има какво още да се добави към мотивите ми за резигнация, но предвид неумението на персонала да приема конструктивна и неконструктивна критика смятам да приключа дотук. Представям на вниманието Ви своята оставка, която се надявам да бъде приета в най-кратък срок.

Досежно прекратяването на съвместните ни отношения, също бих оценил да преведете дължимото ми финансово обезщетение за следващите шест месеца по банковата ми сметка, която е известна на Вашия „директор бизнес развитие”. Ако сторите и това, се надявам да останем приятели и ако имате път към кръчмата, винаги ще се радвам да се видим за лафче и за по бира.


Синсиърли йорс,
Гугуш Стефанов

Знаейки, че Ra3bira4ka е OpaSna TikVa, двете кокони пак пишат глупости. Толкова си могат.

Байчо, писмото си е точно на място в темата!

Ама с тая мания да нападате Опасната - до никъде няма да стигнете.

И на мене ми се обезсмисля и работата и живота, когато всичките ми усилия отиват за преодоляване на ИЗКУСТВЕНИ препятствия, създадени от хора на които не им му пука за последствията. Оцелява по-нахалния, по-безскрупулния. Се ла ви - това е живота.

живота си е хубав.

защо някой умрат да им е кофти???

Смело и отговорно заявявам и декларирам! Не съм ОпаснаТиква и съм с друго IP!!!
Администраторката може да провери и потвърди горезаявената декларация!
Смело и отговорно твърдя, че настоящото волеизявление е абсолютно в съзвучите с чл.313 от Наказателния кодекс!!!

Най-мразим, да мразим :)

Към всички откъде туканка: Наздровлю, как говорят древние грецы!
Избиха ни гарнитурите, а?

сега ще се разграничава ме, а?

Разграничително се разграничавам!
В момента не само IP-то ни е различно, ами и интернет доставчиците!
След час не гарантирам за това състояние.

Неблагодарни хора! Можех да поискам електронна поща, за да изпратя форлагето на изнервения господин