Красиво чудовище

Ако не приватизира НДК, правителството може поне да го вкара в пазарната икономика

Иван Михалев


По документи НДК продължава да се води като "творческо-стопанско обединение" - форма, останала от епохата на социализма, каквато отдавна не съществува според българските закони

Колкото по-голямо е едно нарушение, толкова е по-невидимо за обществото и институциите. Особено ако към името прикачиш думата "народен" и го сложиш да стърчи в центъра на столицата.

НДК е нагледно доказателство за това. "Дворецът", носил някога името на дъщерята на комунистическия диктатор Тодор Живков, продължава да бъде заобикалян от всякакви реформи и закони вече 20 години.


Шефът на НДК Христо Друмев е единственият директор на държавно предприятие, останал от времето на Тодор Живков

Идеята за приватизация на НДК, лансирана от правителството, може и да не се осъществи. Дебатът за съдбата му обаче дава реален шанс най-после този динозавър от епохата на социализма да престане да съществува в сегашния си вид като

Феодално владение на един-единствен човек

Разследване на "Капитал" през 2007 г. показа, че НДК на практика е извън закона, защото продължава да е "Творческо-стопанско обединение" (ТСО), каквито имаше само по времето на социализма. Този статут му е бил даден с разпореждане №17 на Министерския съвет от 1986 г. Впоследствие е потвърден и през 1991 г.

Според него НДК се ръководи от "творческо-стопански съвет", като 49 на сто от неговите членове се излъчват от колектива, а 51 на сто са представители на "художествено-творческата и научно-техническата интелигенция". Решенията се вземат от "генерален директор", който би трябвало да се назначава и сваля от същия "творческо-стопански съвет". От всичко това следва, че управлението на най-големия държавен имот е поверено в ръцете на "интелигенцията" в България. Тя обаче едва ли подозира за това.

На практика НДК е еднолично владение на шефа му Христо Друмев, който управлява от далечната 1988 г. Той държи рекорда по управленско дълголетие, тъй като е сменил досега 13 правителства. И въпреки че отдавна е за пенсия (тази година навършва 78 години), не дава сигнали, че смята да се оттегля. В документите по неговото назначение е записано, че той ще управлява НДК "до провеждането на нов конкурс". Такъв обаче не е бил обявяван никога. И едва ли някога ще бъде обявен. По всичко изглежда, че НДК е възложен за пожизнено ползване на Христо Друмев. От дългия си престой в Държавна сигурност (бил е агент на разузнаването в продължение на 31 години - бел. ред.) той, изглежда, е овладял до съвършенство изкуството да се нагажда към всяко правителство и да укрепва едноличната си власт на гърба на българската култура.

В регистрите дворецът фигурира като "друг вид субект". Последният опит за вкарването на НДК в законови рамки беше направен по времето на кабинета "Станишев". Тогава правителството поиска становище на дирекция "Правна" за статута на сградата. "Действащото законодателство не познава вид юридическо лице, наречено творческо-стопанско обединение, и няма закон, който да урежда статута на това лице. Няма и правно основание за съществуването на извънбюджетна сметка на ТСО НДК, гласеше заключението на юристите.

В сегашния си вид НДК е

Странен хибрид, който обединява култура, офиси и базари

под един покрив. В свои интервюта Христо Друмев казва, че НДК е едно "красиво чудовище". Още по-голям е хаосът в собствеността на сградата и прилежащите й части. Самата сграда и административното крило (т.нар. ПРОНО) са публична държавна собственост. В същото време паркът около тях е общински, а търговските площи в подлеза, боулингът, подземният паркинг (най-големият в София - 920 места) и т.нар. английски двор са частни. Те бяха приватизирани при втория кметски мандат на Стефан Софиянски, като по-апетитните обекти се оказаха в ръцете на силовите групировки.

През седмицата "24 часа" съобщи, че подземните магазини, стопанисвани в миналото от фирма "Форум", сега се владеят от две фирми, свързани с "ВАИ холдинг" - фирма от структурата на някогашната ВИС-2. Подземният паркинг пък е собственост на фирмата "Паркиране и гаражи", в която участие има сестрата на Христофорос Аманатидис-Таки, смятан за наследник на убития бос на висаджии Георги Илиев.

Първият опит за приватизация на централната сграда на НДК датира от 2000 г. Тогава Агенцията за приватизация включва сградата в списък за касово раздържавяване. Шефът му Христо Друмев успява да осуети тези намерения, като издейства преобразуване на сградата в публична държавна собственост. Той твърди, че при него са идвали политици и шефове на групировки, за да му предлагат да направи РМД (работническо-мениджърско дружество) и да купят заедно НДК. Друмев смята за своя най-голяма заслуга, че е спрял всички опити за приватизация, които по думите му били точно 22.

Истината обаче е, че

НДК отдавна е "приватизиран". Поне що се отнася до печалбите

от многобройните договори за наем на офиси, зали, търговски площи и гаражи. Дворецът печели милиони левове годишно от тази дейност, но приходите не постъпват в държавния бюджет и не се отчитат пред нито една институция. Счетоводството на НДК е като черна кутия, чиито тайни знаят Христо Друмев и тесният кръг негови приближени.

Заради особения статут на НДК той не е длъжен да се отчита за избора на наематели и гласуваните отстъпки на никого. Няма и задължение да се провеждат обществени поръчки. Последният одит на Държавния финансов контрол от 2003 г. показа множество нарушения на Закона за счетоводството при събирането на наеми и продажбата на билети. Изводът на ревизорите е, че "годишните финансови отчети на ТСО НДК не отразяват вярно и честно финансовото състояние и отчетения за година финансов резултат".

Самият Христо Друмев винаги е твърдял, че НДК няма печалба и че всички пари от наеми отиват за издръжката му. Тя струвала средно 25 000 лева на ден, което прави 8-9 млн. на година. Тези обяснения се оказват достатъчни за 13 поредни правителства, които не намират за нужно да проверят как се управлява имот с 200 хил. кв.м разгъната площ в центъра на София.

Правителството на Бойко Борисов е първото, което има шанса да прекрати престъпното бездействие на държавата и да влезе в правата си на собственик. Още повече че идеята за приватизация на НДК е записана и в предизборната програма на ГЕРБ. Отсега е трудно да се каже дали тя ще бъде реализирана, или ще умре бързо като повечето антикризисни идеи на кабинета. Но дори и да се откаже да продава НДК, правителството трябва час по-скоро да направи законите в държавата да важат и за него.

.................................

от капитал.бг

Майкъл,
искаш ли да позная от първия път кой ще го купи? :))))

_{пп. или смяташ, че офертата за двореца е случайна:))}

Тая модераторка е голяма гаднярка!!!!!

Ти кажи първо ..... за приватизацията ли си му или напротив.....

Това е национално богатство и не бива да се приватизира!
това че, държавата не може /или не иска/ да й носи доходи си е проблем на самата държава /правителство/.

Все пак ще трябва да признаеш, че чак сегашната държава ще махне тоя агент на ДС и помагачите му който 20 години лапкат като невидели от това национално богатство.....

Забележи каква манга е било 20 годинки....НДК - няма изготвян БАЛАНС И ОПР 20 ГОДИНИ....