Пази се, аз вилнея като чума,
заразна съм и нелечимо
смъртоносна.
Мълча, защото всяка моя дума
опасно, нечовешки е
износена!
Пази се от ръцете ми треперещи,
те с трусове зареждат тишината,
рисуват невротично - зреещи
картини, забранени за душата!
И не попадай във полето
на очите ми,
препълнено е от халюцинации,
за мен фантазии, за теб са
разточителни
и уродливи до безбожност знаци!
Пази се от гнева на сетивата
обсебени с бактерии мутирали!
За теб съм чума, образ на жената,
с чиято обич всички са умирали...

автор: Динева

Лелееее, уникално готино е :)

доста тъпо

От вещите съм по - ненужна тук -
те своя прах поне събират.
Душата ми е кофа за боклук
без право да се реабилитира.
А тялото ми - древен експонат
в музея на забравените чувства.
Животът ми е просто непризнат,
измислен дом за всякакви изкуства.
В очакване не се хабя -
очакването е надежда.
автор: Динева
Трохи за птици не дробя -
на юг са те. Не ме поглеждай!
Не съм за теб дори това,
което някога съм дала.
По - ниска съм от съхнеща трева
с живота, който съм избрала.
Да, гости сме на този свят.
Не мисля зле, че ме посрещна.
За мен остана непознат.
Бездомна ще си ида, грешна.
След грешките ми няма да цъфтят
цветята, дето съм посаждала
и дом не ще си построя
от кулите, които съм изграждала.
Не искаш да ме разбереш!
Добре, не ме гори в огнището,
а моля те да погребеш
останалото. То е нищо!

Лошата,
да не си в депресия нещо?

милен, какво ти пречи, че някой разпуска?

Ти адвокат, секретарка или личен психоаналитик / психиатър си на Лошата,
didah ?


^{Отговор на didah(21.04.2010 14:43):
didah каза:
милен, какво ти пречи, че някой разпуска?}

Ама много рано започвате с разпускането тази седмица. Ми до петък - е-хе!

милене, и..това, да:))

я кажи къде те боли, и намери някой да те...почеше:))

ЗА МИЛЕН......Бъди по-весел..и щастлив!!!
ЛЮБОВНА

До тебе ще приседна бяла,
като във приказка познала,
красотата, любовта
на твоята добра душа!
Ще слушам думите звънливи,
ще галя форми причудливи
на твоето прекрасно тяло,
за мен тъй страстно закопняло.
Мъжественост и сила, блясък
плени ме в тебе и със крясък
към теб се втурвам полудяла,
за тебе страстно закопняла!
И пия жадна, прималяла,
засищам глад и с радост цяла
във теб се вглеждам и намирам,
сродна душа, любов! Разбирам,
че моята съдба си ти,
със мен бъди и остани,
любов красива и чудесна,
прекрасна, истинска, небесна!

^{Отговор на милен(21.04.2010 14:41):
милен каза:
Лошата,
да не си в депресия нещо?}


И откога доброто изкуство се нарича депресия? :)
Стиховете са чудесни, браво на автора :)

^{Отговор на милен(21.04.2010 14:41):
милен каза:
Лошата,
да не си в депресия нещо?}

не, ни най- малко :)
Миленчо какъв ти е проблема ?

Депресарски са ти стихчетата

<sup>Отговор на лошата(21.04.2010 14:53):
лошата каза:

не, ни най- малко :)
Миленчо какъв ти е проблема ?</sup>

Специално за Милен- да се развесели:

Ваничка- Н. Йорданов


Возят ме днес с мерцедеса по Руски
два бодигарда и всеки с пищов
Гледам отсреща продава закуски
моята първа голяма любов.
Беше момиче с богата фантазия,
пълна отличничка, суперталант
десетокласничка в осма гимназия,
а аз бивш затворник и хулиган
Ваня се казваше,
казвах и Ваничка,
носеше дънки и къси поли
Тя във сърцето остави ми раничка
и тази раничка още боли.
Беше през зимата, срещна ни случая
моето гадже ни запозна
и на тавана след кратко проучване
аз я направих зряла жена.

Ала баща ми го хвана амбиция
как да опази детето от грях
даде адреса му,
дойде милиция
и опандизен отново лежах
Ала баща ми го хвана амбиция
как да опази детето от грях
даде адреса ми, дойде милиция
и опандизен отново лежах

Пишеше стихове моята Ваничка,
доста известна казват била
Тя във сърцето остави ми раничка,
белег от стара любовна стрела.
Ала сега аз се движа по Руски
с два бодигарда и всеки с пищов,
а пък отсреща продава закуски
твоята първа голяма любов
Мисля, да спра ли или да отмина
тази ошмулена жалка жена
Глупава среща след толкоз години.
Аз го познах той дали ме позна
туй е животът, такъв е подбора
този на воля, а друг във хендек
тя поетеса, а аз във затвора
попаднах на хора и станах човек.

А мойте?????

Умиране има, отърване нема

Бездарно и глупаво същество, едва ли би могло да ги разбере ?

Щом ти действат депресиращо не ги чети , но не може теб хем те боли , хем те сърби :)

На мен да ми действат?
Настроението ми не е подвластно на някаква си лирика.
А за обидните ти думи ..... ще замълча, като по-умен от теб, колкото и да съм глупав :))))


<sup>Отговор на лошата(21.04.2010 14:59):
лошата каза:
Бездарно и глупаво същество, едва ли би могло да ги разбере ?

Щом ти действат депресиращо не ги чети , но не може теб хем те боли , хем те сърби :)</sup>

До Милен:

Не може да има Човек,който не може да се развълнува поне малко от лирика...
На моят папагал като чета стихове започва да флиртува....
Не се прави на ЛОШ/нищо че е модерно/!

Абе не съм лош, бе хора :)))
Просто не ми харесват стиховете, които е постнала лошата.
Човек да изрази мнение и ще го схрускат за закуска. Обаче на Каскадьорката мнението никой не го коментира, щото нея я кефят......

<sup>Отговор на Мери(21.04.2010 15:14):
Мери каза:
До Милен:

Не може да има Човек,който не може да се развълнува поне малко от лирика...
На моят папагал като чета стихове започва да флиртува....
Не се прави на ЛОШ/нищо че е модерно/!</sup>

[[citat]]
милен каза:
Абе не съм лош, бе хора :)))
Просто не ми харесват стиховете, които е постнала лошата.
Човек да изрази мнение и ще го схрускат за закуска. Обаче на Каскадьорката мнението никой не го коментира, щото нея я кефят......


Милене , да ти кажа ли нещо за обидите , които ти имаше благоразумието да премълчиш ?
Първо : С твоите камъни , по твоята глава !
Второ: Това са чувства на автора , в какво състояние на духа е бил , когато ги е писал само той си знае.
Трето: И да бях в депресия ти как по- точно би ми помогнал ?
Четвърто :Когато нещо не ти хараса и никой не ти иска мнението , що се буташ там където не ти е мястото?
Пето: Не се опитвай да вземеш нищо , което не ти дават! :))))

Лек и ползотворен ден ти желая :))))

Поезията продължава след минути :) ^{Отговор на милен(21.04.2010 15:24):}

ЗА Милен!
Усмихни се!

Усмихни се!
Има още много пътища,
които тръгват все от теб..
С птиците на пролет
ще поемеш,
към нови хоризонти,
и безчет
ще бъдат пак в очите ти
искрите,
с които ще се будиш във зори..,
на кръстопът се раждат
и мечтите...
Мечтай!
По своя път
върви!
Сигурна съм,
ще издържиш и можеш
да постигнеш
своята победа!!!
Познал си болка,
страх,
вървиш...
към изгрев нов
и не последен!
Върви по своя път!
Не спирай!
Пред теб щастлив
сега извива,
оня път,
с любов наречен,
път на вяра
и надежда,
жива!
Силен си,
не се предавай!
Слънчеви мечти
те водят!
За миг любов,
искра,
си струва,
море от мъки
да преплуваш.

Целувай очите ми бавно,
спусни се по бялата шия.
Не си ме изследвал отдавна,
следи други нямам да крия.
И бавно сега ме събличай...
една подир друга да падат
красивите дрехи... обичаш,
това е за тебе наградата.
Прегръщай ме бавно и нека
притисна се в теб отмаляла.
Сложи ме в леглото полека,
разглеждайки моето тяло.
Не бързай, а бавно люби ме.
Събирай ме... страст разпиляна.
И бавно... и бавно вземи ме.
С любов те дарявам в замяна

Държа се здраво за дървото,
така дори се вкорених,
мечтая още за високото,
от листопади се раних.
От птиците събирам свободата си,
изпращам я със южните криле,
гнезда приготвям за децата си
с изглед към житейското поле.
Измислям празници през лятото
и каня илюзорни светове,
отглеждам плодове от непознатото
и храня запустели ветрове.
Преминали през мен стихии
опитват да ме умъртвят,
полазват и отровни змии
мечтите ми, докато спят...
Но имам скрита във стеблото
една безспорно жива смес -
с приятелите срещу злото,
приятелството срещу стрес!
автор :Динева

Има вечен огън в душата ми,

с ведър дух се явих на тая земя.

Родих се да обичам и да бъда обичана,

да вярвам в приятелите и човечността,

Когато твоята в мрак се препъва,

подавам щедро дружеска ръка,

че страшно е да бъдеш безразличен,

когато другар криволичи

по стръмния път на свойта съдба.

И макар ние с теб да сме много различни,

вярвам в онзи копнеж на духа,

който с най-чист благослов ни прегръща

в нашата среща на сродни души.

Оооо, лошата,
много на сериозно се вземаш
човек не може да се разтуши две неангажиращи думи да каже в този одит....
а си шукнал, а си схрускан :)

<sup>Отговор на лошата(21.04.2010 15:31):
лошата каза:
[[citat]]
милен каза:
Абе не съм лош, бе хора :)))
Просто не ми харесват стиховете, които е постнала лошата.
Човек да изрази мнение и ще го схрускат за закуска. Обаче на Каскадьорката мнението никой не го коментира, щото нея я кефят......


Милене , да ти кажа ли нещо за обидите , които ти имаше благоразумието да премълчиш ?
Първо : С твоите камъни , по твоята глава !
Второ: Това са чувства на автора , в какво състояние на духа е бил , когато ги е писал само той си знае.
Трето: И да бях в депрес...</sup>

Оооо, лошата,
много на сериозно се вземаш

Аз?Неееееееее , няма такова нещо , но много сериозно приемам личното творчество на хората , особено на тези които седят на два метра от мен :)))

Аз пък обичам лириката, но наистина стиховете дето ги копна лошата не са хубави. _{пиша за първите две, останалите не съм чела}

лирика(гост), това че ти ги възприемаш такива , не означава че непременно всички траябва да сме съгласни с теб , не ти харасват - добре, но това е само и единствено твое мнение :))
На мен ми харесват !:)

Dream Theater: Learning To Live
Да се науча да живея

Няма време за болка
Няма сила за гняв
Сляп за омразната тълпа далеч
Вървящ по зимните улици самотен
Той спря и пое дъх
Уверен и убеден в себе си

Поглеждам към света и не виждам разбиране -
Чакам да открия усещането за сила
Моля те, от дъното на душата си да ми покажеш разбиране

Нуждая се да живея живота си
Както някои хора никога не ще живеят
Затова намери ми добротата
Намери ми красотата
Намери ми истината

Когато изкушението ме повали на колене
И аз лежа с изпити сили
Покажи ми добротата
Покажи ми красотата
Покажи ми истината

Начините, по който звучи сърцето ти показва различното
То е, което решава дали ще устоиш на болката, която всички чувстваме
Начинът, по който бие сърцето ти показва различното
Да се науча да живея.
Тук преди мен е моята душа
Уча се да живея и
Не ще се предам
Докрая

Слушам града,
Шепнещ насилие,
Проумявам видяното
90-те носят нови въпроси,
Нови решения да бъдат открити,
Влюбих се, за да бъда измамен

Още веднъж танцуваме в тълпата
На моменти отстъпвайки встрани
от общия страх, разпространен навсякъде,
Той не ще чуе какво казваш.
Веднъж докоснал те, оставаш самотен
Лице в лице с горчивата борба
Веднъж докоснал любовта
Сега докосвам живота

Още една възможност да издигна живота си,
Да освободя чувствата в сърцето си
Да летя на крилете на мечтите към променящи се хоризонти,
Това носи вътрешен мир в съзнанието ми

Издигнал се оттам откъдето разделих живота си
Чувам невинен глас
Чувам доброта, красота и истина

Начинът, по който звучи сърцето ти показва различното
То е, което решава дали ще устоиш на болката, която всички чувстваме
Начинът, по който бие сърцето ти показва различното
Да се науча да живея.
Разпръсната преди теб е твоята душа
Така че задръж завинаги мечтите в сърцата ни
Чрез истински непреклонното благоволение
Аз се уча да живея

това че ти ги възприемаш такива , не означава че непременно всички траябва да сме съгласни с теб , не ти харасват - добре, но това е само и единствено твое мнение
Обратното също е вярно

И на мен не ми харесват ужасни са

Красива съм когато ме обичаш,
когато приближаваш се до мен,
когато ме докосваш и събличаш.
Когато вечер е или пък ден.

Жена съм сто пъти по-млада
когато ме обвиеш с трепет, с плам
когато ме заливаш без пощада
със свойта страст без капка свян

Събличай ме оново и отново,
докосвай мойта плът, изпепели
сърцето ми, ума ми и отново
ти тялото ми женско докосни

Люби ме ти без страх и без умора
накарай ме да плача, да крещя
загубена в мъжката ти воля
намерила се, нова съм, летя.

и още едно:

Вървя по острието на живота,
изтръпнали са мойте ходила.
Ранявана, оплювана, виновна,
прощавана, обичана, добра.

На раните не отговорих с рани.
Обидите не върнах, а простих.
С проблемите кръстосвах шпаги,
със вятърните мелници се бих.

Познах и болката, и самотата,
и радостта от малките неща.
Разбрах - по-ценна е от злато
протегната приятелска ръка.

Допуснах много, много грешки -
за някои дори и аз не си простих.
Усещах често завистта човешка
във уж приятелски очи…

Нерядко лутах се във лабиринти…
Изгубвах се, но пак напред вървях.
И вярвам, гледайки луната и звездите -
ще се преселя някой ден при тях.

И болка преживях, и радост…
Открих и преоткривам любовта.
Не крия, че уплаших се, когато
лице в лице застанах със смъртта.

Понякога съм като в път без изход -
обръщам се, но няма път назад…
Несигурно пристъпвам, но не спирам,
макар най-лесно е да се предам.

Вървя по острието на живота,
със уморени и ранени сетива.
И ценен ми е всеки миг, защото
неповторим е и единствен на света…

Селвер

Имах си страхотна свалка
с една ледена пързалка.
Почна малко колебливо,
честно казано страхливо,
с пози твърде непристойни,
за травматолог достойни.

Падах, ставах, продължавах,
от инат не се предавах.
И тъй вързах кънките,
че изпокъсах дънките.

Но не щеш ли, за беда,
познат гътнах на леда.
Той побърза да разкаже
и на непознати даже.
Сега без никаква вина
ми викат “паднала жена”.

От случката поука взех
(като при всеки неуспех).
С лед повече не се задявам
и само в чаша го признавам.
Автор:Усмивчица

А туй знаете ли на кой е ;-))

Като малки прашинки се носим по вятъра,
във деня си залутани дребни съдби.
В близки орбити взаимно се обикаляме,
но в различни посоки циклично пълзим.

Но понякога сред унеса се откриваме
и тогава ние себе си преоткриваме,
и в сърцата си се вслушваме, осъзнаваме
че телата си забравили се докосваме.
Усещам те! Докосваш ме! Докосвам те!

Сред мъглата от мисли безумни се лутаме.
В тъмни сенки за себе си тихо скърбим
и оплетени в мрежа от свойте желания,
за безценни съкровища глухо мълвим.

Я още едно ;-))))) От същия сливналия :-))

Наоколо е толкова тихо,
сякаш в света си само ти,
а откога си се затичал,
погледна ли веднъж встрани?

Нощта отгоре бавно пада,
разбираш време е да спреш.
Във тъмното небе проблясват
безброй други светове.

Животът им тече различно
и времето е друго там,
а виждаш ги така безлични,
невидим си и ти за тях.

Минало далеч остава,
бъдещето е в мъгла.
Магията те завладява,
докоснел се за миг до тях.

Наоколо е толкова тихо,
сякаш в света си само ти.
А откога си се затичал,
погледна ли веднъж встрани?

незнам кой е писал това, но много ми допадат лично на мен

Възхитително!!! /Не съм очаквала ТУК да прочета толкова хубави неща. Браво на "лошата"! Издавани ли са Вашите стихове? Бих искала да Ви чета още и още.../

^{Отговор на Изумена(21.04.2010 16:22):
Изумена каза:
Възхитително!!! /Не съм очаквала ТУК да прочета толкова хубави неща. Браво на "лошата"! Издавани ли са Вашите стихове? Бих искала да Ви чета още и още.../}

Ауууу не знаех,че Лошата е прописала:))))

Изумена (гост) , копнатите стихчета не са мои , но живи и здрави ще ги изадаем някой ден :)

Федя, т`ва е поздрАв за теб :
Както фчера си пътувах

със французката кола,

трандафора ми намигна -

бяс ма фана – ше умра!

Пръс`чето ми са показа

като морков с педикюр,

обноските съвсем зарязах -

псувах, псувах на... кутюр!

Тез налъми са ми фносни,

има-няма два-три дня,

уж ги имах за скупосни

и ги вардех за фукня...

Леле, майко, ше загина,
жал ми й, вия и ма й яд!

Мръсна газ към магазина –

да им ги… навра утзад!

Рикламация, и мигновена,

тутакси, веднага, на часа,

щоту тъй съм вдъхновена -

чак на… Марс ш`ги утнеса!

"Вий, гуспожо, сте дифек`на" -

обяснява продавач напет.

"Ах, така ли?" – ма приклекна,

инак - с токчето отпред!

С цел уби`ство го подгоних,

със чепик пробит в ръката,

`фторитета си `ептен уроних,

ама на - запуших му устата!

Бих го с кеф и със Версаче,

с трандафора, дет` намига,

реабилитирах са, обаче,

само туй съвсем не стига.

Преобух са във замяна

с нов патък – от крокодил!

Точно мене да измамят?

Тоз човек не са й родил!

<sup>Отговор на shmatka(21.04.2010 16:23):
shmatka каза:

Ауууу не знаех,че Лошата е прописала:))))</sup>


Шматии , едно време когато бях младаааа 15-16 годишна пишех цели томове на моя любим , ама минало - бешело :))))))

<sup>Отговор на лошата(21.04.2010 16:25):
лошата каза:


Шматии , едно време когато бях младаааа 15-16 годишна пишех цели томове на моя любим , ама минало - бешело :))))))</sup>

ми то 15-16 си е детска възраст :))))))))))))

<sup>Отговор на shmatka(21.04.2010 16:28):
shmatka каза:

ми то 15-16 си е детска възраст :))))))))))))</sup>

тъй де , тъй :)

Хахахахах, добро е ;-))))) Абе това на онази мацка Калина ли е? След едно две прочитания на нейни работи и ме хващат нервите ;-)

<sup>Отговор на лошата(21.04.2010 16:23):
лошата каза:
Изумена (гост) , копнатите стихчета не са мои , но живи и здрави ще ги изадаем някой ден :)

Федя, т`ва е поздрАв за теб :
Както фчера си пътувах

със французката кола,

трандафора ми намигна -

бяс ма фана – ше умра!

Пръс`чето ми са показа

като морков с педикюр,

обноските съвсем зарязах -

псувах, псувах на... кутюр!

Тез налъми са ми фносни,

има-няма два-три дня,

уж ги имах за скупосни

и ги вардех за фукня...

Леле, майко, ше загина,
жал ми й, вия и ма й яд!

Мръсна газ към магазина –
...</sup>

^{Отговор на Федор Венедиктович Езерский(21.04.2010 16:32):
Федор Венедиктович Езерский каза:
Хахахахах, добро е ;-))))) Абе това на онази мацка Калина ли е? След едно две прочитания на нейни работи и ме хващат нервите ;-)}




може и нейно да е , аз колекционирам подобни творби , защото ми действат разтоварващо :))))

Нещо,като за "следработновреме":
Ракия

Налей ракия, пък каквото стане...
За въздържател зная, че ме имащ,
а днес защо ли толкова от рано?
Ти слушаш, гледаш ме и само кимаш.

И чакаш интересно да научиш -
история или пък само клюка,
След втората ще пробваш да проучиш
каква ли ще е днешната поука.

Поука няма. Има тривиалност.
Любов голяма уж. Заблуда тежка.
А после сбъднат сън? О, не! Реалност.
Горчивина и мъка и болежка.

Да, виждам скучно е. Ще тръгвам вече.
Къде ли точно трябва да отида...
Да можех някъде, така далече,
где злоба и омраза да не стигат.

Да, имам дом. Но там жена не чака.
Жена си имам, имам и детенце.
Но има студ, та зъбите ми тракат.
Виновно ли е ммалкото момченце?

Ще взема и бутилката с ракия.
Със нея и във форма безтегловна,
там някъде дълбоко ще я скрия
душата си, душата ми греховна.

;)))))))

гъдел за небцето
ще ти сготвя
шатобриан носутиен франсе
с неподправен боди медалион
и подпеньоарено танга суфле
льо жартие праш нокомбинезон
с гарнитурка
от розови гъбки
безпаметни
шприцовани извивки
и парижки целувки
а вместо паниран снеговал
задушени
от лионски милувки
пухкави
момини страстоубийки
супичката от шоколадови
завоалирани докосвания
виждам добре ти понесе
а ордьовъра от пиниеви
и други зърна
не смесвай
с блажената салатка
от сметанови езичета
за аперитив
съм ти приготвил
любещ спомен от Троя
на Парис и Елена
Хектор и Ахил
чакай да погледна
казва се Троянска
стара отлежала
или вермут
Чинцуно резерве
а може Тийчърс
даскалско уиски
на кама или сутра
да ме учиш
или уиски Грант
голямото зове...
десерта ли
мисля си
за малинови
бланширани бузки
четири на брой
с настръхнали
кремави гушки
но не са готови
пък и ти също
защото сластите
и целушките
от кухнята ми
винаги са топли
и се разтапят
на езика
и над
и под него
съвсем

^{Отговор на алена(22.04.2010 11:20):
алена каза:
гъдел за небцето
ще ти сготвя
шатобриан носутиен франсе
с неподправен боди медалион
и подпеньоарено танга суфле
льо жартие праш нокомбинезон
с гарнитурка
от розови гъбки
безпаметни
шприцовани извивки
и парижки целувки
а вместо паниран снеговал
задушени
от лионски милувки
пухкави
момини страстоубийки
супичката от шоколадови
завоалирани докосвания
виждам добре ти понесе
а ордьовъра от пиниеви
и други зърна
не смесвай
с блажената салатка
от сметанови езичета
за аперитив
съм...}


Хубаво че този стих Ви е направил впечатление, но защо е пейстната само част и не посочвате автора или поне линка откъдето е копирано? Докога с това плагиатство?!
Авторът е ЧАР (Чар), а тук е първата публикация на творбата:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=39639
ето и цялата творба

гъдел за небцето
ще ти сготвя
шатобриан носутиен франсе
с неподправен боди медалион
и подпеньоарено танга суфле
льо жартие праш нокомбинезон
с гарнитурка
от розови гъбки
безпаметни
шприцовани извивки
и парижки целувки
а вместо паниран снеговал
задушени
от лионски милувки
пухкави
момини страстоубийки
супичката от шоколадови
завоалирани докосвания
виждам добре ти понесе
а ордьовъра от пиниеви
и други зърна
не смесвай
с блажената салатка
от сметанови езичета
за аперитив
съм ти приготвил
любещ спомен от Троя
на Парис и Елена
Хектор и Ахил
чакай да погледна
казва се Троянска
стара отлежала
или вермут
Чинцуно резерве
а може Тийчърс
даскалско уиски
на кама или сутра
да ме учиш
или уиски Грант
голямото зове...
десерта ли
мисля си
за малинови
бланширани бузки
четири на брой
с настръхнали
кремави гушки
но не са готови
пък и ти също
защото сластите
и целушките
от кухнята ми
винаги са топли
и се разтапят
на езика
и над
и под него
съвсем

б а в н о

ббббб
ааааа
ввввв
ннннн
ооооо

каквато е и
неописуемата им
финовкусова
увертюра
от достолепни
фламбирани бибки
със сладоледено коремче
под сувенирено пъпче
на фона на изумителната
горещогоряща свещ
ако искаш
може да завършим
незабравимо
както в най-добрите фамилии
със френско
благородно сиренце
ще отзвучим във ваната
или библиотеката
с цигара или пура
виа френч коняк
и тъй като
не любя Курвоазие
по гръцки в гръб
ще пием Ме-такса
ако нямаш други такси
но гръмне ли шампаниерата
сме пур мусташ
или след девет месеца
на ривиерата
пожелавам ти
сън от медено бананче
с елексир от мимоза

21-02-2007г., ЧАР (Чар)

ЩЕ ПРОДЪЛЖА...
ЩЕ ПРОДЪЛЖА



Ще продължа да раждам Светлина,

макар да стават времената трудни.

Ще ме връхлитат завист и злина,

родени от сърца безумно блудни.



Ще ме спохождат хиляди лъжи,

готови да се лепнат, като храчки.

Над мене лешоядът ще кръжи,

а името ми ще проклинат врачки.



Ще продължа да раждам Светлина

във царството на бухали и врани.

Ще бъда смут за тяхната вина.

Ще бъда трън за съвести пияни.



Със слово ще блестя над тъмен враг

и в Бога запечатан ще остана.

Че гони Светлината всеки мрак,

а мракът черен никак я не схвана.



И чак когато беззаконен трон

от свойта висота се сгромоляса,

пред Бог ще коленича във поклон

и Неговият Дух ще превъзнасям.



Ще продължа да раждам Светлина.

Ела и ти, приятел! Освети се!

Сред царството на завист и злина

разпръсквай блясък, като нежен бисер!



ЯСЕН ВЕДРИН