Сама при мен ли стресът от работата е голям, или и при другите е така? С всеки изминал ден като че ли става по-голяма, минава ли ли сте през това?

всеки ден минавам! Намери си хоби, ще помогне...

Преди не бях , така сега и телефонът да звънне изпадам в стрес.

може би ти трябва по дълга почивка от всичко...и всички

И аз стигам до този извод и много добре го каза, ни как не разрешават дълга почивка и се чудя вече няколко дни как да се справя.

Ами може и по-кратка - няколко дни, но задължително на хижа - без телефони, без телевизор, ... Само разходки, хапване и пийване. Повярвай, ще се почувстваш чудесно!

Стрес от работа, от задължения вкъщи, от ежедневни проблеми. Това е и при мен. Сега обаче дойде един неизлечим и незабравим стрес и всичко отиде на заден план. Смърт на много, много близък млад човек, моят племеник, как ще го преживея незнам, как да помогна на близките ми. Само това вече занимава мисълтта ми. Нямам покой.

Нели ужас - на колко години беше?

На 29.

Той е малко по-голям от мен. Това наистина е най-страшното и то млад човек в разцвета.

Нели , ще трябва да свикваш,но е трудно и няма рецепта.Преди година-моя син ,връстник на племеника ти.Аз още не вярвам-не мога да приема...

Ох това още повече ще ме хвърли в стрес, още повече че са млади хора и то почти на моята възраст.

Така е Сара, беше чудесно младо момче, обичахме го много и той нас. Загубихме го нелепо. Как да намеря думи да стигна до сърцето и съзнанието на сестра ми. За нея всичко си отиде заедно с детето и.Да пази Господ поне децата ни.

Съжалявам Сара,но недей !Намери поводи да се радваш на живота.Слънцето,цветята,децата,музиката.Докато е жив човек може да оправи всичко...

Не че не се радвам по принцип, но в работата стресът ми идва повече и незнам как да се оправя и взема все по-голям превес, и незнам какво решение да намеря, като че ли изпитвам страх от утрешния ден за работата .

Дори без причинно ме избива на плач.

Да и моят съвет е опитай се да си помогнеш сама миличка. Виж колко необратими неща се случват в живота на човек. Живота е в твоите ръце, опитай се да направиш всичко , което е по силите си да го промениш към по-добро. Не объщай много внимание на дребните неща, на по-маловажните, почивай когато имаш възможност. Успех!

Нели ще се опитам да те послушам.

сара, а да си забелязяля някаква цикличност в тези...настроения? нещо, свързано с ... фазите на луната, например? ;-Р

Не не съм забелязала , ако нещо друго имаш предвид нее това.

аз работя най-добре под стрес - ставам в 6, започвам в 7 и понякога свършвам 7-8 вечерта. Хубавото е, че имам мъж, който да сготви, да изчисти и да ... носи пари разбира се....


Не се шегувам, ако мислиш за стреса, още повече те хваща, да не говорим, че концентрацията се понижава, КПД-то пада и... става каша - затова сутринта пия кафе и не си позвоявам да се разсейвам с тва какво е стрес и как може да те спъне по стълбите.

Аз не си мисля за него, а го чувствам , чувствам дискомфорт от него.

Милата ми, ти си все едно мое дете щом си на тази възраст.Аз съм към петдесете и преживях много-късен развод, жестоки подялби на имущества, имам две деца , за които се грижа, една следка , прелестна внучка, много кредити, за да мога да платя част от имуществото при подялбата и да го оставя на децата след мен. Ставам сутрин в 3 часа и работя до 7, излизам на работа и така всеки ден, за да успея. Децата ми са безработни. Но се справях до този тежък момент. Все едно, че загубих част от себе си. Сега е мнага, много трудно и незнам дали ще успея да се справя. Но се боря.

Незнам какво да кажа..............

Едиствено като мине работния час определен нормативно малко ми олеква, но иначе съм в голям стрес.

С професия като нашата не изключваме нито за миг дори,даже и да свърши работното време продължаваме мислено да сме с работата си.Минала съм през тези усещания,сега вече съм притръпнала в известна степен,но съм проумяла,че нищо не е толкова важно,че да не може да се отложи и нищо не е толкова фатално,че да не може да се оправи.Моя позната се занимава с източни техники на релаксация и казва,че повече от 4 часа на ден е издевателство над човека да работи.Трябва да сме в хармония със себе си и природата,повече навън,сред приятели и сред природата и задължително далече от хора,които говорят само за работа.

Утре пак на работа и аз пак изпадам в някакъв немислим стрес , всичко е породено от ежедневните проблеми , с които трябва да се справи човек, понякога мисля че просто няма да се получи.

Ами то се е получило. Ходиш на работа, здрава си. Какво повече искаш. Представи си, че си ги загубила и двете. Тогава по добре ли шеше да бъдеш...

Просто от известно временци изпитвам страшен стрес особенно преди началото на работната седмица имам чувсвото че няма да се справя с поставените задачи и ежедневните неща, незнам какъв е проблъмет и в какво се корени.

Тъкмо мислех, че напрежението поне мъничко е отминало и само що се върнах от обяд се появиха нови проблеми и пак изпаднах в стрес, немога повече имам чувството , че нямам един час спокойствие незнам как да се справя.

Сара, ако си здрава и права, няма от какво да се оплакваш. Като не можеш да понесеш стреса, си смени работата. Или пий хапчета.

Този стрес се проявява от известно време насам, иначе си обичам работата и я върша със желание, но като се обърна насам-натам и все едно от друго излизат едни ден човек неможе да отиде спокоен на работа.

Смяна на работата..?

^{Отговор на Сара(26.05.2010 20:52):
Сара каза:
Този стрес се проявява от известно време насам, иначе си обичам работата и я върша със желание, но като се обърна насам-натам и все едно от друго излизат едни ден човек неможе да отиде спокоен на работа.}

Смени си работата,Сара,потърси и помощ от лекар.Спаси се,докато можеш,обичай себе си,не се оставяй така да затъваш.Щом отиваш и стоиш на работа с такива чувства и преживявания - бягай,докато е време.

^{Отговор на Сара(26.05.2010 20:52):
Сара каза:
Този стрес се проявява от известно време насам, иначе си обичам работата и я върша със желание, но като се обърна насам-натам и все едно от друго излизат едни ден човек неможе да отиде спокоен на работа.}

Сара, що не отидеш на психиатър, ами се лигавиш тук, ден през ден?????

Депресия - коктейл от валериан, мента и глог

Сега сериозно - вземи си отпуск, намери неща в живота, на които да се радваш, да осмислят деня ти, да ти дават сили да посрещаш проблемите, ожени се, роди си едно дете, и след майчинството ще се оправиш

Ами май вече на там се убеждавам че е времето да обърна повече време на нещата от животът, защото напоследък нещо изостанах все пак има хубави неща! Просто дано с времето отмине това.

Защото и най добрият психиатър не може да помогне като приятелите.
Дано да ги имаш.
^{Отговор на гост(27.05.2010 12:47):
гост каза:
Сара, що не отидеш на психиатър, ами се лигавиш тук, ден през ден?????}

"Като не можеш да понесеш стреса, си смени работата. Или пий хапчета. "
Прозвуча ми избягай от проблема, вместо да го решаваш...
Всъщност зависи дали има решение
Варианта с майчинството ми се струва подходящ..пък и колкото по млад имаш деца-по добре

Сара, намери си друга работа.
Няма пари, които да си заслужават психичното здраве на човек.

Че то и за физическото си важи същото,макар че е по-добре здрав и богат,отколкото болен и беден!
;)

^{Отговор на блажена71(28.05.2010 19:08):
блажена71 каза:
Сара, намери си друга работа.
Няма пари, които да си заслужават психичното здраве на човек.}