Да ни е честит денят на българската просвета,култура и на славянската писменост.

A 4estit pra3nik ;-))))) таман се чудих, че нещо няма такава тема

^{"... думите са като птици – отлитат за да вкусят свободата и се връщат сити от самота..."}

Думите ми – неверници
отлитат като птици,
запиляват се и се реят
живота си да живеят.

Понякога им се сърдя,
че ме оставят сама,
понякога сама им отварям
пътната врата,

захлопвам я след тях,
понякога ги ругая,
след това се затъжвам,
за прегръдката им мечтая

Минават два-три дни,
на вратата ми тропат:
- Пускай ни! – пищят,
вдигат врява до Бога.

- Къде бяхте? – питам със яд.
- Бяхме гладни за свобода!
- Добре де, и какво сега?
Върнете се пак там!
Какво повече мога аз да ви дам?
- Хайде пак да ни приютиш,
милувка да ни подариш,
защото там в свободата
се наситихме на самота.

^{Горният текст е защитен от ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА и всяко използване в цялост или частично, в начален или променен вид, без знанието и съгласието на автор, подлежи на санкция, съгласно разпоредбите на Българското Законодателство}

Я,никой не смее 2а 5и61~))

Честито и от мен

Честит празник и от мен !

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
ти чест и слава поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
/от длъжност неизменна воден -
и Бог ще те благослови! /2

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!
О, влез в историята веч,
/духовно покори страните,
които завладя със меч! /2

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет -
/в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет... /2

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дълга си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
/за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир. /2

Бе и тъжовно робско време...
тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отомански властелин...

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
/о, мъдреци! През десет века
все жив остана ваший глас! /2

О вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина.

Подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
/апостоли високославни,
звезди върху славянский мир, /2

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
/речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков! /2

_{Това е оригиналния текст - както е написан от Стоян Михайловски}