след като се зачетох в темата на Колега ми стана интересно как бихте коментирали моята ситуация.
преди няколко месеца започнах работа в една фирма. тук всички служители са доста възрастни включително и шефката. това не пречи. проблема е по скоро че тя вдига скандали на всички и за всичко. например: ако не направя нещо - защо още не е готово и защо се бавя, ако пък го направя - защо съм избързала и т.н. вчерашният скандал беше защо излизаме на възстановяване вече за втори пореден месец? аз я бях информирама още преди седмица какво е положението с ДДС-то и какво трябва да се направи за да внесем, но малко. обаче доставчика ни е пуснал фактура за по-голяма сума и сега пак излизаме на възстановяване. нейното мнение е че съм виновна аз. трябвало е да настоявам за фактура с по-малка сума. половин час ме държа до бюрото и ми крещеше. заплашваше ме че ако данъчните дойдат на ревизия "ще ми скъсат дупето" и че ако поискаме пари от държавата ще ми ги удържи от заплата. накрая не пропусна и да ми се скара че съм въвела фактурата в програмата преди да я е подписала. аз и казах че исках да видя как ще е отрази на ДДС-то и че няма проблем после да я изтрия или коригирам ако е необходимо. в общи линии тя никога не ми дава шанс да обясня нещо или да се защитя. а и нямам право да питам за нищо или ако попитам ми се отговаря с въпрос от нейна страна.
колежките казват че тя се държи така с всички и просто трябва да свикна. но на мен подобни отношения ми пречат на работата. когато правя нещо непрекъснато си мисля дали не бъркам и дали няма да ми скарат. и естествено бъркам повече. и ми се карат повече. когато съм при нея и ми се развика се стресирам и се обърквам и за елементарни неща.
по принцип работата е малко се плаща добре и редовно. въпреки че не се знае дали няма да ни закрият в скоро време. знам че повечето ще сметнат че съм тъкообидна или нищо подобно но единственото което искам е поне да ме изслушват и да не ме навикват за всяка елементрна грешчица - едно мъмрене според мен е достатъчно.
въпросите ми са:
бихте ли напуснали или бихте останали?
мислите ли че подобно поведение е нормално?
има ли работодатели, които се отнасят добре с персонала си? /тук ме убеждават, че където и да отида все ще е така/

"има ли работодатели, които се отнасят добре с персонала си?"

да има , моя шеф :)

...ти за това си "лоша" ...щото той е добричък ;)

Вероятно сте млада, а шефката ти я пере критическата.
Ако нямя къде да отидеш и ако си притисната от обстоятилствата си стой във фирмата...
Но в повечето фирми има такова просташко напрежение, все едно ще сме на тази земя по 1000 години ,опитай се да не ти пука ииииииииии така ...

Същото при мене беше. То се не издържаше. 2 дни не чувах с едното ухо щото шефа взе горно "до".

Не напускай. а се справи със ситуацията- ако сега избягаш, ще го правиш винаги.

и аз мисля, че не бива да напускаш -поне не и докато не си намериш друга работа. Но и там няма гаранции какво ще е. А за ДДС-то -премести няколко фактурки в следващият месец - и няма да възстановявате:)

И моят шеф е душица :))
Аз не бих стояла при такива хора, не вярвам да има начин за справяне в такава ситуация. А генерализиране от сорка "ако....., то винаги......" са смехотворни..........

Такива шефове като твоята има много. И тя се държи така не защото е шеф, а защото е такъв човек. Просто обича да стресира хората и да и кара да се чувстват нищожества. Но това е неин проблем. Тя ако е болна и има нервни проблеми, трябва ли и ти да се разболяваш, за да съсипваш след време живота на други хора. Въобще не я отбелязвай. Прави се на уплашена, кимай с глава за "ДА", казвай "Права сте, така е". След време ще се откаже от теб, защото реално не й отдаваш енергия. Казвам ти го от опит. И най-важното - въобще не я обсъждай с други, не я споменавай, все едно не съществува. Знам,че ще ти се стори странно. И моля те, не напускай заради някаква луда. Напусни защото и когато ти си ришила. Не позволявай други да ти управляват живота

Роси естественно че не всички шефове са такива. Обаче от личен опит ти казвам, там където работата ти зависи от настроението на шефа (още по лошо на шефката), не върви. Аз бях при една такава, абсолютна лигня, лигавеше се толкова неадекватно, а то човек трябва да и се хили а на мен ми идва да и тегля едни майни, и все излизах от стаята че не мога да търпя такива простотии. А когато не е в настроение (доста често, и най-вече парите бяха в основата на настроенията, и съпруга и) не се търпеше. Каквото и да правиш все не бива, все се цупи и вика. Така не се работи. Аз тогава бях по млада исках да придобия опит като счетоводител, вярно придобих го но това ми коства хронично заболяване. Такива нерви такъв стрес 3 години и се разболях. Плачеше ми се когато трябваше сутрин да отивам на работа. Колко глупава съм била, сега и минута не бих стояла в такава ситуация. А и почти всички колежки които работиха при нея се разболяха с трайно заболяване, само една удържа, значи много корава жена излезе. А всички бяха отговорни съвестни и си работиха.
Един съвет бягай докато е време от такава обстановка, повярвай ще ти се отрази и на здравето и на живота. Сега съм добре два пъти съм сменяла работата и си живея съвсем спокойно с новите шефове, ходя си съвсем спокойно на работа.

благодаря ви за подкрепта и съветите.
проблема ми дойде и от там че вече за втори път попадам на подобно отношение и оставам с впечатлението че навсякъде е така. аз много искам да успея и не искам пак да избягам както от миналата ми работа. но имам чувството че тъпча на едно място /даже по зле - май пропадам бавно/. не ми се ходи на работа, не ми се работи като отида, като чуя токчетата на шефката в коридора и настръхвам. забравих да кажа, че бившия счетводител сега е на граждански договор уж за да ми помага, но понякога ме обвинява и клевети за да не му се карат на него.

Я се махай веднага. Няма си риташ здравната книжка! И спокойствието!

Ох аман от побъркани и комплексирани шефки!!!

Роси аз защото от страх да не остана без работа си съсипах здравето. А без работа не съм оставала и един ден от както съм завършила. Работа ще се намери, няма нищо притеснително да си смениш мястото, ако не те устройва. Напълно те разбирам, толкова ми е познато, вече десет години изминаха от както се махнах, но още потръпвам като се сетя какво е било. Ужас някакъв. Когато съм разказвала на други колеги се хващаха за главата, как може. Еми може и то доста са такива.
Аз в момента от позицията на човек който го е преживял, толкова съжалявам за решението си да търпя тогава, толкова ми се иска да се върна и да променя нещата, да съм здрава, но уви късно е.
И Зина е права това поведение не се дължи на факта че е шеф, то това си е до човек. Един ден ще ти вика прави така, другия защо си го направила, айде не мога ли да ти е.а майката едно хубаво, да видиш как ще се пули маймуната, ще стане по ниска от тревата.

За огромно съжаление има много такива шефове. От стискане на зъби често челюстта ми се схваща... Понякога се чувствам като проститутка само дето те си продават телата, а аз - душата. Обещала съм си, че щом кризата отмине ще се махна от тази фирма. За съжаление в момента прекалено много хора разчитат на моя доход и не мога да си позволя лукса да тръшна вратата зад гърба си след поредната налудничава сценка...

бе вие не гледате ли Хаус ? :)

За това е тази поговорка, преклонена глава, сабя не е сече, само, че тази сабя сече друго, което е много по-важно - достойнството

сега ходих до книжарницата и са направили грешка - копирали са ми отчетите за 2007 и 2008 два пъти а трябваше само по веднъж. ще скрия другите копия преди шефката да е разбрала и да ми се е скарала че правя излишни разходи /сега трябва да се намаляват разходите/. отчетите ми трябват за пререгистрацията в ТР. и сега се сетих нещо. като се реши преди 6 месеца да се прави пререгистрацията аз и обясних какво се иска от ТР. но предишния счети и казал друго и тя не ми повярва. отивам един ден с една книга "Новата правна уредба на ТР" и съм подчертала какво е необходимо което съвпада и с това което аз казах. но тя даже не искаше и да погледне. само демонстративно затвори книгата и ме отпрати. и на всичкото отгоре и казвам че ни трябва учредителен акт а те нямат такъв! сигурно още на гишето ще ни върнат. оффф...

И що търпиш, ами покажи нерви и ти, за това ще ви мачкат

Роси, шефката ти е зле , но ти си още по-зле , защото я търпиш!

Като не ти понася се изнасяй!
Извинявай , но това е истината , или , или !

Не всеки става за ръководител, защото шефа е точно това. От опит мога да кажа че мъжете по-ги бива в това. Не че няма и добри жени ръководители, има, и въпреки че и аз съм жена, смятам че с мъж шеф се работи по-лесно. А на викане и караници е трудно да издържиш, особено когато другото напрежение свързано с нашата работа е достатъчно голямо.
Всеки човек си има добри и лоши моменти, но това не означава че подчинените трябва да търпят настроенията на шефа/шефката. Не знам дали бих издържала на такова отношение, май - не. Бях подложена на тормоз, но не точно какъвто го описваш ти, а по много по-елегантен начин, и си грабнах шапката. Работа се намира и ако си спокоен на работа, даваш много повече отколкото, ако си стресиран. Ей това не могат да го разберат болшинството от днешните работодатели.

Роси, не прави компромис със себе си - търси друго- намери си такава работа която да ти доставя удоволствие и с желание да ходиш на работа ....... желая ти късмет ...........

определено ти съчувствам, че си попаднала на такава.
след прочетеното определено реших, че съм родена
с късмет по отношение на работа
имам невероятно разбрани шефове-гл.счет. и директор
тук работя повече от 15 год.