Някой ще ми каже ли на шофьори, които са постоянно на път и работата им е свързана с пътуване из цялата страна дали им се полагат командировки? Според наредбата за командировките в страната оставам с впечатление, че не им се полага. НЯкой ще ми разясни ли?

Зависи на колко километра се намира мястото на командировката,а това вече ще четеш в закона за командировките

Ами аз за закон за комадировките не бях чувал, но и едва ли има, така че не мисля да го чета. Все пак благодаря:)
Както казах наредбата съм я чел, но не ми стана ясно. Мисля че ясно съм го написал шофьори карат продукция из цялата страна с товарни автомобили дали им се полагат командировки ми е въпроса. И ако километрите са важни обяснете защо.

На длъжност шофьор ли е назначен?

Съгласно чл. 6, ал. 1 на Наредбата за командировките в страната не се считат за командировани лицата, които извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотиви и други превозни бригади, шофьори, летци и други, тъй като получават допълнителни възнаграждения, включващи и командировъчни пари, освен ако с акт на Министерския съвет не е предвидено друго (чл. 6, ал. 2).
В този случай вместо командировъчни дневни пари за покриване на разходите им за храна се заплаща не по-малко от 0.0035 лв. на всеки пропътуван километър. Общият размер на допълнителното възнаграждение не може да превишава определения с нормативни разпоредби размер за дневни пари
Когато пътуването е свързано с нощувка в друго населено място вместо за пропътуван километър могат да се изплащат командировъчни дневни пари в размер определен с НКС (ПМС № 133 от 1993 г.)

РАзбира се, че е на длъжност шофьор и не е един, а са доста хора, което ме притеснява.

Щом е на такава длъжност командировки не му се полагат на него това му е естеството на работа.На тебе ти плащат да си счетоводител и ти плащат заплата за това,а на него за това,че е шофьор.Командировки не се полагат.

гост
Отваряй ПМС 133 и чети §3 и после пак ще си приказваме!

Благодаря на оитговорите особено на Тони. Прочетох други нейни отговори по подобни теми и мисля,ч е намерих отговора. Само нещо не мога да намеря самото ПМС 133 с конкретния текст. Видях го цитиран във форума, но нещо май изтеглям не каквото трябва, та ще може ли един линк ако обичате. Благодаря на Тони още веднъж:))

ПОСТАНОВЛЕНИЕ No 133 от 14 юли 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения
(обн.,ДВ,бр.67 от 6 август 1993 г.;изм.и доп.,бр.1 от 1994 г.; изм., бр. 25 от 19 март 1999 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ:
Член единствен. Приема Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Допълнителни разпоредби
§ 1. (изм.,ДВ,бр.25 от 1999 г.) На членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите и за дните при спускане под водата се осигурява безплатна храна на стойност, определена с вътрешната нормативна уредба. Безплатната храна не може да се заменя с парична компенсация. Стойността на храната се определя от себестойността на кухненската продукция, не се включва в брутното трудово възнаграждение и за нея се прилагат разпоредбите на чл.19, ал.2, т.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Извършените разходи за тази храна се отчитат по реда на § 6 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството и на раздел шести от Националния сметкоплан.
§ 2. (изм.,ДВ,бр.1 от 1994 г., бр.25 от 1999 г.) На дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в здравните заведения, на операционните екипи и на екипите по кръвонабиране се осигурява безплатна храна в размер до среднодневната стойност на храната на болните за съответното здравно заведение. Тази храна се дава задължително в натура и не може да се заменя с парична компенсация или да се предоставя под друга форма. Нейната стойност се определя от себестойността на храната на болните на съответното здравно заведение, не се включва в брутното трудово възнаграждение и за нея се прилагат разпоредбите на чл.19, ал.2, т.1 от Закона за облагане доходите на физическите лица. Извършените разходи за тази храна се отчитат по реда на § 6 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството и на раздел шести от Националния сметкоплан. Необходимите средства за храната се осигуряват от средствата по бюджетите на съответните бюджетни учреждения.
§ 3. (изм.,ДВ,бр.25 от 1999 г.) На работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място (обект), вместо командировъчни дневни пари за покриване на допълнителните разходи за храна се заплаща не по-малко от 3,50 лв. на всеки пропътуван километър. Когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място (обект) извън местодомуването, вместо за пропътуван километър може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировките в страната, както и да се заплащат квартирни пари по условията на същата наредба. Средствата по този параграф според техния характер се отнасят в общопроизводствените разходи или в разходите за управление и за тях се прилагат разпоредбите на чл.19, ал.2, т.3 от Закона за облагане доходите на физическите лица.
Заключителни разпоредби
§ 4. Отменят се:
1. Точка 2 от ал.1 на чл.4 от Постановление No 129 на Министерския съвет от 1991 г. за преминаване към договаряне на работната заплата и приетата с него Наредба за допълнителните трудови и други възнаграждения (обн.,ДВ,бр.55 от 1991 г.; доп.,бр.90 от 1991 г.).
2. Точка 3 от ал.1 на чл.1 от Постановление No 72 на Министерския съвет от 1986 г. и приетата с него Наредба за трудови възнаграждения в особени случаи (обн.,ДВ,бр.7 от 1987 г.;изм. и доп.,бр.88 от 1987 г., бр.54 от 1988 г.,бр.101 от 1989 г., бр.7, 68 и 100 от 1990 г. и бр.31, 53, 55 и 73 от 1991 г.).
3. Членове 8, 9 и 40 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (обн.,ДВ,бр.6 от 1987 г.;изм. и доп.,бр.31, 55 и 59 от 1991 г. и бр.59 от 1993 г.
4. Член 2 от Постановление No 169 на Министерския съвет от 1991 г. за решаване на някои въпроси, свързани с договарянето на работната заплата (ДВ,бр.73 от 1991 г.).
§ 5. (изм.,ДВ,бр.1 от 1994 г.) Министърът на труда и социалните грижи, министърът на здравеопазването и министърът на финансите съобразно своята компетентност дават указания по прилагането на постановлението.
§ 6. Постановлението влиза в сила от 1 юли 1993 г.
Министър-председател: Любен Беров
Главен секретар на Министерския съвет: Стоян Денчев