Освобождават служителка, до днес в майчинство. Получено е разрашание от ИТ.Съкращават я поради закриване на търговските обекти на дребно на фирмата. чл.328 ал.1 т.2 закриване част от предприятието от 27.04.2011. Дължими към нея са: обезщетение по чл.224 / 47 дни отпуск/, чл.220 - няма как да спазят срока на предизвестие към нея, тъй като няма къде да работи /а тя не желае да излезе в отпуск, иска да и се изплати/, предполага се след месец да дойде за обезщетение по чл.222, тъй като очевидно не желае да започва работа. Оспорва изчисляването на обезщетенията върху последното уговорено с ДС възнаграждение от 01/2009 в размер на 335 лв и желае индексиране на възнаграждението спрямо останалите служителки на сходни длъжности в другите обекти / от 460 до 740 лв/. Твърди, че е дискриминирана. Нарушава ли се Закона за дискриминация, ако изчисля обезщетенията на 335 лв

Няма как да й изплатиш обезщетенията на това, на което иска тя. Погледнете чл.177 и чл.228 от КТ и чл.19 т НСОРЗ.

Подробно са прегледани и наредбата за РЗ и КТ, проблемно е обезщетението чл.220, като твърди /подучена от местен юрист в Бюро по труда/, че ако била оставена да работи /сранно обаче къде/ е трябвало да и се начисли актуализирано възнаграждение, т.е. пропуснатите ползи от неотработеното предизвестие са "реално" / за мен е странно, колко е реално/ по - големи, а и при завръщането и след месец / странно е, че се знае че ще цъфне след месец/ обезщ. чл.222 в размер на 335 лв не можело да и компенсира загубата на ротното място, поради закриване.