Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек.

На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата.

С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите.
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия през нощта росен. С него могат да се лекуват болните.

Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че, ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата - обилна.

На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска. Денят е и празник на хлебари и сладкари.

Източник:БГНЕС

Честито на именниците!

Днес отбелязваме и Денят на Ботев

С минути на мълчание и с вой на сирени в 12 ч. днес ще бъде отбелязан Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България. С редица инициативи в страната ще бъде отбелязана 135-годишнината от гибелта на поета-революционер и загиналите за свободата и независимостта на България.

В родния град на Ботев - Калофер, честването ще започне с военен ритуал и изнасяне знамето на Ботевата чета. Представители на държавни институции и членове на общонародната фондация "Христо Ботев" ще се включат в церемонията пред паметника на поета -революционер в Борисовата градина в столицата.

С поклонение на връх Околчица във Врачанския балкан ще бъде почетен подвигът на четата на Христо Ботев и ще бъде отслужен молебен за България, информира БНР.

От 11.00 ч. Столична община организира церемония за отдаване на почит. Събитието ще се състои пред паметника на поета - революционер в Борисовата градина с участието на Националния гвардейски оркестър и Хорова асоциация "Света София" – България". На церемонията ще присъстват представители на държавните институции и членове на Общонародна фондация "Христо Ботев".

От Силистра ще потегли поход по Ботевите места в Румъния, съобщава БНР. Група силистренски общественици, интелектуалци и образователни дейци за пореден път ще преминат по стъпките на Христо Ботев в северната ни съседка. Те ще поднесат цветя пред паметника на поета-революционер в центъра на град Браила и пред паметната плоча, белязала мястото, където са се срещали българските хъшове.

Силистренците ще запалят свещ в църквата "Възнесение Господне" и ще поднесат цветя пред паметната плоча в двора на храма, където през 1869 година е учредено Българското книжовно дружество, днешна Академия на науките. В обиколката по традиция ще участват и представители на Асоциацията на българите в Браила.

Официално Денят на Ботев и на загиналите за свободата на България се отбелязва от 1901 г., когато на честванията на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.
От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев, и на загиналите за свободата на България. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.
На 2 юни 1948 г. точно в 12 часа е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в цялата страна, припомня Агенция "Фокус".

Вярно ли?

Пак го изпуснах.....:)

Те ти булка - Спасов ден!:)
Честито, именници!

Изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен.
Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни български баби, пръснати по селата. И рядко я разказват, защото е срамотна.
„Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. - вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:
Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
- Щом е такава работата, нема к’во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ (местен танц, известен с името „ситната“) стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа.
Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема“.
Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.
сборник „Фолклорен еротикон“

^{Отговор на mirakal(02.06.2011 15:32):
mirakal каза:
Изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и ........................}



Това е толкова, толкова старооооо

^{Отговор на mirakal(02.06.2011 15:32):
mirakal каза:}


То попа, добре е оцелял, лошото че еденето и пиенето са заминали :Р
Сватбари- каръци :)))