Какво да се прави?... или ... За бога братя не сънувайте!

Събуждам се тази сутрин.
Чувам, че жената оттатъка псува. Псува мен, псува работата, псува орисията си, псува наред.
Псува мен, че пак не съм си събул снощи чорапите където трябва, и съм си захвърлил дрехите където не трябва.
Псува работодателя си, че пак трябва да ходи на работа. Псува в банята, защото пак няма топла или студена вода.
Псува, че живее не там където иска и не с този с когото иска.
А на мене, не ми трябва будилник. Жената, като почне да псува ..., аз се събуждам.
Ставам и аз. Ама след като жената отиде на работа. Защото и аз съм човек. И аз искам да си попсувам.
Гледам некои, по цел ден как ме псува. Некои ме мрази, друг ме ненавижда и всеки се натиска, той пръв да ми го каже. Нищо ново под слънцето!
Ставам и започвам да повтарям аз всички псувни на жената. Но проявявам и характер. Все пак съм мъж.
Псувам четката и крема за бръснене, защото пяната ми се вижда малко. Псувам си самобръсначката, че е келява,
а не маркова. Псувам си наред.
Тръгвам да се обличам. Почвам да псувам. И господ, и акъла си - че пак не мога да си намеря дрехите. Защото друг не смея да псувам. Най-после, криво ляво навличам нещо и се замислям. Как по-добре да се подготвя за днешният ден?
Мисълта стига бавно, но все пак навреме до малкият ми мозък. Ето на кого, ще си го изкарам рано-рано. Разбира се, че на колата. На тази таратайка или няма да мога да отворя вратата, или тя няма да иска да запали. Радостен, още от асансьора, започвам да псувам.
Второто е. Не иска да запали. Псувайки вдигам предният капак. И гледам, що да видя. Откраднали са ми акумулатора. Псувам старият си акумулатор. Псувам и всичкото това - айдушко племе, крадливо.
Вече се чувствам по-добре. Вече съм готов за новият работен ден. Готов съм, всичко и всички - да изтърпя.
Поемам щастливо към трамвая. Започват да ме псуват още преди да съм стигнал до него.
Псува ме вестникарчето, че вместо да му дам два лева, му давам лев и осемдесет.
Псува ме и един ученик. Не е могъл да ме предвари. Псува ме, че съм седнал на свободното място, отредено за него.
Да не ви казвам, какво става, когато в трамвая влезе контрольор. Е те тогава, се отпушвам. Защото всички започват да псуват контрольора, той псува всичките, и в тая гюрултия, никой не забелязва, че и аз псувам.
Слизам на спирката пред работата. Казвам добро утро на портиера. След две крачки се обръщам. Гледам, че портиерът нещо ме псува. То аз съм готов днес и шева да изтърпя, та портиера ли няма.
Поставям си задника на работното място. И започвам да мисля, кой днес ще ми скрои номер и аз ще го псувам. И кой ще псува мен за това, че аз съм му скроил номер.
Решавам. Днес през работно време, ще си попсувам в ODIT.info. Некак си, по безопасно е!
Но не би. Шефът ни вика на оперативка. Той има един такъв навик. Накланя си главата на една страна, притваря си едното око и ме оглежда. След това, упражнението се повтаря и с другото око.
Оперативката върви, но аз нищо не чувам. Защото съм се заел да псувам шева, ама на ум. Псувам го, че ми е ниска заплатата. По едно време се стряскам - от псувните на шефа. Псува мен и всички други колеги, че не си вършим работата за която ни плаща. Отпращат ме отново на работното място.
А времето си тече. Егати и денят. Що клиенти днес напсувах, а и те мен.
Но работният ден свършва. И тъй като не виждам, какво друго да псувам. Псувам работният ден, че е свършил.
Вече съм в трамвая. Още с влизането си започвам да псувам, като си мисля - какво ли ме очаква в къщи?
А там пак псувни, пак недоволства. Или от жената, или от децата.
Нейсе, изтърпявам. Трупвам се пред телевизора. С него най-лесно общувам. Когато, някой водещ на предаване, започне да ме псува от екрана - щрак на другият канал.
Понякога попадам, я на политическо, я на спортно предаване. Не, че там не псуват. Псуват, ама псуват други, или се псуват по-между си.
Накрая си лягам щастлив. Защото знам, че като заспя, никой няма да ме псува.
Едно време и на мен в съня, се явяваха разни караконджоли, за да ме псуват.
Но аз се научих да не сънувам!

Та моят призив е:

За бога братя - не сънувайте! ... или ... За бога братя, престанете да псувате!

Решавам. Днес през работно време, ще си попсувам в ODIT.info. Некак си, по безопасно е!-е напоследък тук е доста спокойно и се спазва благоприличие .Може би е от хубавото време,доброто настроение и празничните дни !

lubacha,
Само това ли разбра. Бравос ...

Ябулчица плод родила, све ябулки подсладени .... или ... Ум царува, Ум мъдрува, Ум патки пасе!

:)
ами прочетох ,че си се събудил,жената псува и се отказах нататък ,после Одит ми привлече погледа и това е...:))

.....ами не сънувам ... или поне не с отворени очи...
.....не псувам....или поне не на глас....
.....и сега какво....за мен призив няма ....
... а това " Какво да се прави?" знаеш ли колко ми напомня
един български филм от средата на 80-тте
..."А сега накъде"...

Off ;-)
....ами аз сънувам ... дори и с отворени очи...
.....не псувам....дори и не на глас....
.....и сега какво....и за мен призив няма ....
... а това " Какво да се прави?" знаеш ли колко ми напомня на една книжка...
... а това "За Бога, братя, не ...увайте!' също много ми напомня призив, който никой не послуша ;-))))

Но от сърце се присъединявам към призива "За Бога, братя, престанете да псувате!"

Благодаря на всички за това, че ме свалихте от трибуната на форума.

Но, не ви чЕках вас, чеках да се появи едно цЪрно пиле.

И моля ви се, престанете да бутате темата нагоре.
Всеки си има понякога слабости.

Аз да ви еба путката майна и на леля ви у сливата, кол у гъзовете за вас дееба и нещастниците, на майка ви у путката

боже господи! как може да се пишат подобни неща? няма ли някой, който да изтрива подобни глупости?

Точно така ! Евала ! Таквис песни не може всеки да пее ;-)
А и има защо !