Здравейте! Член 176 от Кодекса на труда (КТ) определя случаите и реда за отлагане на платения годишен отпуск: Извън случая на невъзможност за ползване на отпуска поради ползване на друг законоустановен отпуск през годината отлагане е възможно само с изричното волеизявление на някоя от страните по правоотношението и при това не повече от 10 работни дни. От друга страна, съгласно член 176а от КТ правото на отпуск се погасява по давност едва 2 години след края на годината, за която отпускът се е отнасял, съответно от годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Не ми е ясно какво се случва, когато повече от 10 работни дни от полагащия се за дадена календарна година не бъде използван (т. е. е de facto изрично или мълчаливо отложен) - допустимо ли е да се ползва през следващи календарни години? Според чл. 176а КТ този отпуск може да се ползва, ако не е погасено правото по давност, но от друга страна чл. 176 КТ забранява отлагането на повече от 10 работни дни от полагащото се за дадена календарна година или мълчаливото му отлагане. Така че главният въпрос е: Законно ли е ползването на отпуск от минали години, който не е погасен по давност, но не е отложен по правилата на чл. 176 КТ? Предварително ви благодаря за отговорите!

^{Отговор на OrlinAtanasov(17.11.2011 13:49):
OrlinAtanasov каза:
Здравейте! Член 176 от Кодекса на труда (КТ) определя случаите и реда за отлагане на платения годишен отпуск: Извън случая на невъзможност за ползване на отпуска поради ползване на друг законоустановен отпуск през годината отлагане е възможно само с изричното волеизявление на някоя от страните по правоотношението и при това не повече от 10 работни дни. От друга страна, съгласно член 176а от КТ правото на отпуск се погасява по давност едва 2 години след края на годината, за която отпускът се е от...}




Нормата на чл.176 КТ е императивна.
Не могат страните да отложат повече от 10 дни- нито изрично, нито мълчаливо. Уговорката за над 10 дни ще е частично недействителна.

Няма как страните да се договорят или пък чрез бездействието си да постигнат забранен от закона правен резултат.

"Аргументите на Конституционният съд, с които се отхвърля искането на народните представители за отмяна на въведения с ал. 3 на чл. 176 от КТ, респ. ал. 5 на чл. 59 от ЗДС, в сила от 30. 07. 2010 г., двугодишен давностен срок на отпуските, са:

”Давността е правен институт на цялото право. Тя не е новост за българското трудово законодателство и по-конкретно за правото на ползване на платен годишен отпуск. Такава давност е предвидена в Кодекса на труда от 1951 г. (отм.), а след това в чл. 176, ал. 4 в Кодекса на труда от 1986 г. и отменена от 1 януари 1993 г. (ДВ, бр. 100 от 1992 г.). Погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници. Погасителната давност е срок на бездействие на носителя на едно право. Щом това право не е упражнено в този срок, се погасява ползването. Текстът на чл. 176, ал. 3 КТ, че се погасява правото на отпуск, следва да се разбира, че се погасява упражняването на правото на отпуск. В противен случай следва да се търси основание за възникване отново на правото на отпуск след давностния срок, докато трае същото трудово правоотношение. Предвиждането на давностен срок е въпрос на правна политика на държавата, действа стимулиращо за упражняването на права и не противоречи на чл. 4, 16, чл. 48, ал. 1 и 5 от Конституцията. Предвидената в чл. 176, ал. 3 КТ давност има действие занапред.”"


http://www.tita.bg/news/84

<sup>Отговор на bonou2(17.11.2011 14:56):
bonou2 каза:
"Аргументите на Конституционният съд, с които се отхвърля искането на народните представители за отмяна на въведения с ал. 3 на чл. 176 от КТ, респ. ал. 5 на чл. 59 от ЗДС, в сила от 30. 07. 2010 г., двугодишен давностен срок на отпуските, са:

”Давността е правен институт на цялото право. Тя не е новост за българското трудово законодателство и по-конкретно за правото на ползване на платен годишен отпуск. Такава давност е предвидена в Кодекса на труда от 1951 г. (отм.), а след това в чл. 176, а...</sup>


Това каква връзка има с темата?

Питането не е за старите отпуски.

пп
Нели , "крада" от друг сайт цитат...та затова по дългичко...ама си права де ...не съм юрист ;)
").
ей тва споделих иначе:
"Погасителната давност има за цел да създаде стабилност чрез представянето на възможност да се упражнят права във времеви граници. Погасителната давност е срок на бездействие на носителя на едно право. Щом това право не е упражнено в този срок, се погасява ползването."

Право да се ползва отпуск от предходна година същестува, ако :
1. Се касае за 10 дни, отложени по реда на чл.176, ал.1 и 2 КТ
2. Над 10 дни, ако се касае за хипотезата на чл.176, ал.4 Кт

Та значи излиза, че правото да се ползват повече от 10 дни в следавщата година (ако не сме в хипотезата на чл.176, ал.4), се погасява с изтичане на календарната година, за която е отпуска.

Не е записано изрично (както много други неща в КТ), но следва от тълкуването на чл.176, ал.3 КТ.

"но следва от тълкуването на чл.176, ал.3 КТ. "...аз ...не мога ...НЕ са ми Вменили...права...отпадам ;)
пп
с извинения към Орлин Атанасов, за спама ми по темата.

^{Отговор на bonou2(17.11.2011 15:10):
bonou2 каза:
"но следва от тълкуването на чл.176, ал.3 КТ. "...аз ...не мога ...НЕ са ми Вменили...права...отпадам ;)}


не те разбрах