Променя ли се размера на запора на лице,чието дете навършва 18 години или докато учи не?

Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.


Никъде не пише до 18 годишна възраст

<sup>Отговор на Ани1(01.12.2011 11:29):
Ани1 каза:
Чл. 446. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без дец...</sup>



Идръжката на дете до 18 г. е под различен режим и се дължи при всички случаи

Издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от родители


Чл. 143. (1) Всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

(3) Родителите дължат издръжка и когато детето е настанено извън семейството.

(4) По искане на родител или на лице, което осъществява заместваща грижа по чл. 137, съдът може да определи добавка към определената по съдебен ред издръжка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Съдът определя и срока, за който се дължи добавката.

Тази издръжка е под друг режим

Дължи се само, ако доходите и имуществото на пълнолетния НЕ СА ДОСТАТЪЧНИ и родителя Е в СЪСТОЯНИЕ да я даде.
За тази издръжка пълнолетния трябва да е искал и съдът дая е присъдил.

Без съдебно решение, родителят не дължи издръжка и не може да твърди, че издържа детето си.

Издръжка на пълнолетни учащи се деца от родители


Чл. 144. Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Съдебон решение, от което също се вижда, че не се има предвид пълнолетни деца в чл.446 ГПК



Р Е Ш Е Н И Е
№ 269/ 22.10 2010 г..гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд- гр.Хасково...................................................................втори състав
в закрито заседание на. Двадесет и втори октомври..................... през две хиляди и десета година в състав:
Председател:Маргарита Делчева
Членове :Тодор Хаджиев
Пламен Георгиев

секретар......................................................................................................................
прокурор....................................................................................................................
като разгледа докладваното от.............съдията Делчева.......................................
В ч гр.д № 533/2010г,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.1 и ал. 2 предл.2 от ГПК
Постъпила е частна жалба от В.Г.М. с ЕГН- ********** от *** против действията на ЧСИ-Запрянов по изп.д №.20108750400431,с които е насрочен опис на недвижим имот , а също е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. В жалбата се прави оплакване, че действията на съдебния изпълнител са незаконосъобразни, извършени при съществени нарушения на процесуални правила и жалбоподателят моли да бъдат отменени.Съображенията в жалбата са,че по изпълнително дело № 431/2010г.той е съдлъжник с К.Б. и общото задължение е 11 611.61лв.и било недопустимо при наличие на солидарност вземането да се удовлетворява едновременно от двамата съдръжници, а вече е започнато принудително изпълнение по отношение на Б.,на когото е наложен захпор върху трудовото възнаграждение и се събират суми оттам. Възразява,че при това положение било неоправдано да се извършва опис върху жилището на жалбоподателя,в което той живее с цялото си семейство.Не без значение бил и факта,че бил наложен запор и върху трудовото му възнаграждение.Отделно от това се прави възражение,че запорът върху трудовото възнаграждение не бил в съгласие с разпоредбата на чл.446 от ГПК,тъй като имал и друг кредит,по който се изплащала сумата в размер на 200 лв.и който бил първи по ред, като при това положение получавал 10 лв. месечно,което било под изискуемия жизнен мининум от 240 лв.Освен това следвало да се вземе предвид,че и двете му деца били студенти, които издържа, и това водело до неправилност на наложения запор. Съдебният изпълнител не се произнесъл по молбата ,с която на основание чл.443 от ГПК жалбоподателят предлагал вземането да бъде удовлетворено чрез продажба на запорираното от ЧСИ МПС. Има искане за събиране на доказателства -за наложен запор върху трудовото възнаграждение на Б.,за изискване на справка от “Неохим” АД относно факта ,че се изплаща и друг кредит, който е първи по ред.Прилага копия от лични карти на съпругата си и дъщерите си, че живеят при него и удостоверения за раждане ,както и удостоверения,че са студенти.
Постъпило е и писмено възражение от Алфа банк А.Е.-Гърция,осъществяващо дейността си в РБългария чрез “Алфа банк-клон България”-със седалище гр.София против подадената жалба. Прави се оплакване,че жалбата е недопустима,тъй като действията по насрочване на опис на недвижим имот и налагане на запор върху трудовото възраграждение не попадали в кръга на случаите , в които длъжникът може да се защити срещу изпълнението, подавайки жалба. Освен това жалбата била неоснователна, тъй като длъжникът притежавал и друго жилище в ***** и насочване на изпълнението върху жилището на ул.Христо Ботев не било в противоречие с чл.444 от ГПК, защото изискванията за несеквестируемост били изпълнени. Неправилно било оплакването,че изпълнението е насочено към двамата съдлъжници ,тъй като дългът бил общ, а и размерът на сумите,които се събирали били в размер до размера на самото вземане,а не от всеки поотделно за общото вземане Способите на изпълнение били в рамките на предвидените от закона, но постъпилите суми по изпълнителното дело представлявали незначителна част и нямало законова пречка за продължаване на изпълнението по описания начин. Претендира за присъждане на разноските по делото –адвокатски хонорар в размер на 180 лв, за което прилага про форма фактура от 04.08.2010г.
С жалбата е изпратено и подробно обяснение от частния съдебен изпълнител, с което се изразява становище,че правната същност на солидарната отговорност обуславя възможността да се търси изплащане на задължението и от двете лица.Относно твърдението за неправилност на наложения запор върху трудовото възнаграждение счита, че според разпоредбата на чл.446 ал.2 от ГПК при определяне на месечното възнаграждение не следва да се имат предвид задължения по банков кредит,а се приспадат само данъци и задължителни осигурителни вноски.Относно задължения за издържане на деца,следвало да се има предвид с оглед разпоредбата на чл.446 ал.1 от ГПК само ненавършили пълнолетие деца,а не и навършилите пълнолетие деца. Неправилно било оплакването,че съдебният изпълнител не се признесъл по подадената молба от длъжника,тъй като фактически предложеният от длъжника начин не бил приет от съдебния изпълнител,защото същият не би удовлетворил взискателя.
Съдът,след като взе предвид направените в жалбата оплаквания, както и възраженията на кредитора,а също и изложените съображения в обясненията на съдебния изпълнител,констатира следното :
Образувано е изпълнително дело № 431 от 2010г. при ЧСИ-З.Запрянов –гр.Хасково по молба на “Алфа банк-клон България”-със седалище гр.София на основание изпълнителен лист,издаден срещу В.Г.М. и К.Б. за сумата 8503.30 лв.-главница , 1130.02лв.-просрочена договорена лихва, сумата 46.68 лв.-договорна лихва за забава върху главницата и сумата 493.60 лв.разноски по делото.В молбата е възложено на ЧСИ на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ да приложи най-удачните изпълнителни способи.
След изпращане на призовка за доброволно изпълнение на длъжниците ,ЧСИ е избрал способи на принудително изпълнение : запор върху трудовото възнаграждение на В.Г.М.,публична продан на недвижим имот,върху който е наложена възбрана –находящ се в **** /стр.90 и 95/.Едновременно с това е наложена възбрана и върху имот,собственост на другия длъжник, представляващ ½ ид.ч от жилище в ****. Наложен е и запор върху трудовото възнаграждение на К.Б., от което се удържат по 210 лв.месечно/л.96/
Наложеният запор върху трудовото възнаграждение на В.Г.М. е съобщен съгласно чл.507 от ГПК на третото задължено лице-“Неохим “АД,където В.М. работи .Третото задължено лице –“ Неохим “АД еизпратило съобщение до ЧСИ,от което е видно,че длъжникът има задължения и по друг кредит , по който има удръжки в размер на 200 лв.и на лицето ще бъде удържана сума в размер на 50 лв.С писмо от 24.06.2010г. ЧСИ е уведомил дружеството, в което длъжникът работи,че удържаните вноски за погасяване на кредити не се вземат предвид съгласно чл.446 ал.2 от ГПК.
Оплакването в жалбата е ,че жилището, върху което е насочено изпълнението , служи за задоволяване на нужди на семейството му ,в което живеят и двете му навършили пълнолетие деца, които са студентки. Доказателства,че има две дъщери,които са студетнтки са представени и по изпълнителното дело ,и с жалбата.Независимо от това дали жалбоподателят-длъжник живее в жилището,по отношение на което е ивършен опис от ЧСИ, преценката за неговата несеквестируемост се обуславя от други предпоставки.В случая ЧСИ е събрал доказателства,че този длъжник притежава и друго жилище в Димитровград,в което живеят роздителите му.При наличие на друго жилище,собственост на този длъжник,не може да се приеме,че жилището, върху което е насочено изпълненинето е несеквестируемо,което следва от разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК.Насоченото изпълнение върху имот,който е секвестируем,не прави незаконосъобразно това действие на ЧСИ.
Жалбоподателят прави оплакване,че ЧСИ незаконосъобразно е насочил изпълнение върху жилището му,в което живее, и поради това,че има насочено изпълнение и върху жилище на другия съдлъжник, както и върху трудовите възнаграждения и на двамата длъжници по делото Но обстоятелството, че има насочено изпълнение и срещу други имоти, само по себе си не прави действията на ЧСИ незаконосъобразни.Съгласно чл.442 от ГПК изпълнението може да бъде насочено върху всяка вещ на длъжника и законодателят предвижда ,че в молбата си взискателят може да посочи едновременно няколко начина на изпълнение.В общите правила на дял ІІ “ Изпълнение на парични вземания” не е предвидена поредност на изпълнителните способи , каквато е допусната само при изпълнение върху имоти,семейна общност.
Жалбата в частта срещу насоченото изпълнение върху недвижим имот,собственост на този длъжник следва да бъде оставена без уважение,тъй като обжалваното действие на ЧСИ не противоречи на закона по изложените съображения.
При избора на изпълнителните способи ЧСИ има задължение да прецени кои са най- удачните способи за удовлетворяване на взискателя. Тази преценка на ЧСИ не е предмет на настоящето съдебно производство,тъй като чл.435 от ГПК не предвижда възможност за обжалване от страна на длъжника на всички действия на съдебния изпълнител.Произнасянето по молбата на длъжника, подадена съгласно чл.443 от ГПК, с която е предложено изпълнението да бъде насочено върху друга вещ, както и само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение, е в правомощията на съдебния изпълнител, който следва да извърши преценката кои изпълнителни способи удовлетворяват претенцията на взискателя .Непроизнасянето изрично по молбата на длъжника не подлежи на съдебен контрол.
Това оплакване, направено срещу отказа на ЧСИ да извърши исканото изпълнително действие, е недопустимо ,тъй като съгласно чл.435 ал.1 от ГПК е предвидено за взискателя,а не за длъжника и в тази част жалбата следва да се остави без разгреждане .
Жалбата в останалата част срещу запора върху трудовото възнаграждение на длъжника съдържа няколко оплаквания.Относно оплакването,че има и други способи на изпълнение ,предприети от ЧСИ, са изложени по-горе съображения ,че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на вземанията на кредитора. Няма пречка ЧСИ да насочи изпълнение върху трудовото възнаграждение и на двамата длъжници, тъй като с изпълнението се цели удовлетворяване на взискателя.От материалите по делото е видно,че с писмото по чл.507 от ГПК и получения отговор от страна на дружеството,в което длъжникът работи, няма данни дали се засяга несеквестируемия доход на длъжника,Този доход се опледеля съобразно разпоредбата на чл.446 от ГПК.По принцип трудовото въграждение на длъжника е несеквестируем доход и само тази част от него и при условията на чл.446 ГПК може да се насочи изпълнение върху тредовото възнаграждение до определен размер.Този размер следва да бъде определен от ЧСИ ,а не от третото задължено лице.Изпратеното писмо до третото задължено лице след получаване на отговора му не съдържа определяне на дължимия размер и не съдържа указание за определяне на начина за изчисляване на размера на удръжките с оглед изискванията на чл.446 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.Освен това в посочената разпоредба на чл.446 ал.2 от ГПК се регламентират случаите на задължения за издръжка,какъвто не е настоящия. Предвид изложеното насоченото изпълнение върху трудовото възнаграждение на жалбоподателя - длъжник е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното,съдът на основание чр.435 ал.1 и ал.2 предл.2 от ГПК

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника В.Г.М. с ЕГН- ********** от *** против действията на частен съдебен изпълнител З.Запрянов по изпълнително дело №.20108750400431 по описа на ЧСИ-З.Запрянов., изразяващи се в насочване на изпълнението върху недвижим имот,находящ се в ****.
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ-З.Запрянов по изпълнително дело №.20108750400431 по описа на ЧСИ-З.Запрянов,изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В.Г.М. с ЕГН- ********** .
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на длъжника В.Г.М. с ЕГН- ********** от *** против ОТКАЗА НА частен съдебен изпълнител З.Запрянов по изпълнително дело №.20108750400431 да се произнесе по молбата на длъжника,подадена съгласно чл.443 от ГПК.ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
Решението в частта,в която се прекратява производството подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Решението в останалата част е окончателно

Има хора, които си мислят, че пълнолетните деца имат право на издръжка по принцип, но не е така. Преценката е на съда, че:
1. доходите им са недостатъчни, за да се издържат
2. имуществото им е недостатъчно, за да се издържат
3. родителят е в състояние да я даде
БЕЗ ОСОБЕНИ ЗАТРУДНЕНИЯ.

Тома може да го прецени само съдията.


Мама и тате могат да си издържат, ако искат до 120 г. детето, ама това не е "издръжка" по смисъла на закона.