ЩЕ ЖИВЕЯ...
Не ми вади душата, че една остана.
А имах като котешките - девет.
От всичките, до кръв издрани,
последната ли искаш да ми вземеш?



До вчера имах девет бели свещи
и в тях събирах от света си всичко.
Но ветровете, драги, са насрещни,
остана ми последната свещичка.



Една по-лесно се пои и храни,
и лесно в свят от лед се топли.
За месец заздравяват две-три рани,
за два - забравям да ги чопля.



Едната струва колкото за девет,
по-черна е дори от дявол.
Защо ти е притрябвала на тебе
душа, която вече не е бяла?



Надявах се. Дори ù палих клади,
та нека тя поне да доживее,
да иска някой вън да я извади...
Но кой безстрашен ще посмее?



Когато със една душа остане,
човек обича с великанска сила.
Но нужен е такъв, че на свещта му
да драсне огъня на деветте фитила.

ПРИЯТЕН УИКЕНД ПРИЯТЕЛИ....

Не се обиждай Мери, но след тези стихове, едва ли...

Вижте един клип с оригиналния текст на тази песен.
Вижте и превода.
При него се губи част от емоцията. При това съвсем не прилича на стихотворение :)

СИНИТЕ ОЧИ....
Едни очи душата ми изгарят.....
Едни очи изпълнени с лъчи.....
Едни очи не мога да забравя....
Едни очи,без които ме боли...

Едни очи, красиви кат синчеца....
и необятни като морска синева.
Едни очи, които тъй обичам,
които в мен оставиха една следа.....

Следа ,която нивга се не губи...
Cледа,която свети ти в ноща....
Следа, която сгрява ти душата
и нужна прави те за някого в света

мери1...не ми се пише в др. тема ...ама много ти благодаря , че ми припомни Вонегът ....Привети големи от мен ;))))

"мери1 , "позитив-няк" си и ми харесва този факт ...:))) .."...на 120 % си подкрепям! отново -мнението ;)

Обява във вестник:
„Романтичен тип, почитател на Дебелянов, очаква някоя безмълвна, безнадеждна и унила, с цел брак.”

ДОКОСВАНЕ

Докосни ме отново така,
както никой все още не го е направил
бих забравила тази злина,
ако поне би могла да бъде поправена.
Докосни ме все пак с добрина,
може би точно така ще ми мине
знаеш ти винаги как,
та сърцето ми в миг да застине
или просто опитай поне
да намериш едно оправдание
обясни ми като на малко дете
от къде идва цялото мое страдание

Докосни ме отново така ,
както никой все още не го е направил
превърни се веднага в тъга,
защото никога вече не би ме забравил
не си очаквал ни най малко дори
че можеше някога да ме загубиш
и колко много и силно боли
да си сам,щом на другия ден се събудиш.
Замисли се по трезво сега,
заслужаваше ли си да го направиш?
Ти погуби страхотна мечта
не само моята,тя беше на двама ни...

Докрай, докрай изцеди ме пак докрай,
докрай, докрай още задълбай,
по мене, по мене полудей, полудей!
С мен докрай, с мен докрай,
до припадък се раздай,
докрай, докрай всичко разгадай
по мене, по мене полудей, полудей!

Твоето състояние ти дава пълно право,
бясно да караш по цялото ми тяло,
не, не ми прощавай лошо с мен играй докрай.
Караш ме от от кожата си с тебе да излизам,
още и още до болка ме притискай,
не, не ми прощавай лошо с мен играй докрай.

Докрай, докрай изцеди ме пак докрай,
докрай, докрай още задълбай,
по мене, по мене полудей, полудей!
С мен докрай, с мен докрай,
до припадък се раздай,
докрай, докрай всичко разгадай
по мене, по мене полудей, полудей!

Викай и стените наще тайни да научат,
нека стъклата от нас да се напукат,
не, не ми прощавай лошо с мен играй докрай.
Всичките желания сега ти изпълнявам,
взимай от мене каквото ти се дава,
не, не ми прощавай лошо с мен играй докрай.

http://youtu.be/gNaLPyWrKco

Все добри неща ми обещаваш,
а с тебе лоши ми се правят,
караш ме от мен да се срамувам
да ти кажа това!
Оправи сърцето ми, че подивя невиждаш ли,
подивя всичко в неме разбири.

Късай етикета дай-дай,
щом съм ти в ръцето ползвай ме докрай
Късай етикета дай-дай,
продадено на тебе скъсай го до край.

Все ми шепнат колко ме обичат
с тебе искам заедно да викам,
извади ми всички мръсни мисли,
ще ти кажа това!
Оправи сърцето ми, че подивя невиждаш ли,
подивя всичко в неме разбири.

http://youtu.be/hKeirQASq78

Поезия де
http://vbox7.com/play:f4b5baf7

Забравихме темата???
Щастлива седмица!!!
В понеделник съм толкова нова!
Много бяла и чиста дори!
Цяла пълна със сили! И твоя...
Много твоя... За вечност... Нали?

А във вторник съм цветна магия.
Всичко в моите длани расте!
Таз любов, е за теб, докосни я...
Просто вторник е... Аз съм добре...

А във сряда съм истински вихър!
Преобръщам дори светове!
И летя! И крещя! И съм тиха...
И съм цялата твои криле...

Във четвъртък съм много потайна.
Не разпитвай. Мълча до изричност.
Но пък толкова много безкрайно
съм до теб. И така те обичам...

Иде петък. И аз съм усмивка.
Ще разсмея и камък дори...
Не случайно съм твойта щастливка,
дето сбъдва красиви мечти...

А във събота кротко подреждам
своя свят – за геройства готов.
И една тъй потребна надежда
ме превръща в искрица любов...

Във неделя... Тогава пасувам.
И изобщо недей да ме търсиш.
Не, излъгах. Мълчи и целувай.
И във твойте целувки възкръсвам...

Когато няма..

от Евтим Евтимов

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.

Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира;
една любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.

Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи.

Уших си златна риза от мечти
облякох я и леко я прокъсах.
Недоловими някога очи
от себе си конче й вързаха...


Затуй, защото вярвам в чудеса
ревера й съших с надежда,
по ръбовете сложих синева,
в мъглата, тъй - да ме поглежда.


Наместо копчета поставих й звезди -
от тези дето никога не гаснат!
По шевовете хорските съдби,
успяха някак да напаснат.


Откраднах от безкрая аромат,
крила от моя ангел да рисувам.
На края от греха си взех за цвят
отдавна спрях да се преструвам.


Уших си златна риза уж с мечти,
а стана на живота ми подобна.
По мярка ми е (може би) почти...
Мечтите без размер са най-удобни...

Влюбените гълъбчета

Двама колеги винаги все заедно бяха -
така и не разбрахме дали си се ебяха?!
Един до друг непосредствено седяха
винаги на една маса обяда си ядяха.

Дори на един монитор филми гледаха
и на повече от метър не се отделяха.
Единият цигари въобще не пушеше,
но за компания с другия все отиваше.

Гостуваха си понеже близо живееха
семейно заедно на концерти ходеха.
На раздяла обаче дълго не издържаха
и връзка тайно от колеги поддържаха.

Сега единият в друг отдел изпратиха
и така приятелят му самотен оставиха.
Поотделно изолирани те се чувстват
неутешимо един за друг вече тъгуват.

Днес са гълъбчета с орязани крилца -
леко наранени са влюбените им сърца,
по време на смяна вече не се срещат,
за отминали моменти с тъга се сещат.

Поради тяхната близост неприкрита
днес всеки от колегите сега се пита:
при едно такова отявлено приятелство
дали е имало и анално посегателство?!

Понеже в тима за други двама се говори,
че са се чукали един друг - още се спори,
а те вече официално дори и не се търсят
дали пък от слуховете за да се отърсят…

Понеже нашите влюбени по-близки бяха
уверено твърденията на това се спряха:
че те са се наебали - явно се предполага
и всеки на другия кура си още му слага…

Автор: И.Василев

Усещай ме!
С прохладата вечерна,
от утринния полъх нося хлад,
виждам те отвън и дори не смея,
да нахлуя с нощния, прекрасен аромат.



Ще вляза тихо само да долея,
още малко доза искрен смях,
от мъката ти после ще отлея,
надълбоко ще заровя този грях.



И когато пак ти стане много тежко,
ще пристигам - теб да ободря,
душата с пръсти ще докосвам нежно
и ще усещаш в мрака как трептя.



Усещай ме!
аз мрака ще разтворя,
ще ти покажа нов, за тебе свят,
знай, че няма как да проговоря,
в нощта притихнала за теб ще бъда -
спасителен маяк.

Носете си новите дрехи момчета
Стефан Цанев

Носите своју нову одећу, момци -
падамо док ходамо.
умиремо док спавамо.
Питања ове планете
можда ћемо решити,
можда нећемо...

Али не реците: сутра ћемо бити лепи.
Не реците: сутра ћемо бити срећни.
Не реците: сутра ћемо бити, бићемо...
волећемо сутра,
сутра ћемо бити вољени.
Носите своју нову одећу, момци -
падамо док ходамо,
умиремо док спавамо.
Не реците: сутра ћемо почети оно велико,
данас ћемо уштедети новац да бисмо се прехранили.
Не реците: сутра ћемо бити поштени,
а данас ћемо се тихо
провући...
Носите своју нову одећу, момци -
падамо ходајући,
умиремо сањајући.
Не реците: сутра ћу вичући на тргу
рећи истину, а потом - на ломачу!
На ломачу, али сутра. А данас издржите,
данас морамо
да прећутимо...
Носите нову одећу, момци -
падамо док ходамо,
умиремо док спавамо.

О.МАССОН

Ольга, крестница Киприды.
Ольга, чудо красоты,
Как же ласки и обиды
Расточать привыкла ты!

Поцалуем сладострастья
[Ты, тревожа сердце в нас,]
Соблазнительного счастья
Назначаешь тайный час.

Мы с горячкою любовной
Прибегаем в час условный,
В дверь стучим – но в сотый раз
Слышим твой коварный шопот
И служанки сонный ропот,
И насмешливый отказ.

Ради резвого разврата,
Приапических затей.
Ради неги, ради злата,
Ради прелести твоей,

Ольга, жрица наслажденья,
Внемли наш влюбленный плач -
Ночь восторгов, ночь забвенья
Нам наверное назначь.

***

Недавно тихим вечерком
Пришел гулять я в рощу нашу
И там у речки под дубком
Увидель спящую Наташу.
Вы знаете, мои друзья,
К Наташе вдруг подравшись, я
Поцеловал два раза смело,
Спокойно девица моя
Во сне вздохнула, покраснела;
Я дал и третий поцелуй,
Она проснуться не желала,
Тогда я ей засунул хуй,
И тут уже затрепетала.

Александр Пушкин

Пръстен


За твойто тихо идване, което

все още в мен отеква като гръм,

за даденото и назад невзето,

за прошката, че с теб съм и не съм,

за думите, понякога спестени,

за ласките, които не спести,

за силата, която вля у мене,

когато беше най-безсилна ти,

за туй, че бе на мое име кръстен

и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен

горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

Ты сказала, что Саади
Целовал лишь только в грудь.
Подожди ты, бога ради,
Обучусь когда-нибудь!

Ты пропела: «За Евфратом
Розы лучше смертных дев».
Если был бы я богатым,
То другой сложил напев.

Я б порезал розы эти,
Ведь одна отрада мне —
Чтобы не было на свете
Лучше милой Шаганэ.

И не мучь меня заветом,
У меня заветов нет.
Коль родился я поэтом,
То целуюсь, как поэт.

Сергей Александрович Есенин

Да си запалим по една

Ела да си запалим по една.
Забраните така ни провокират!
Цигара щом в ръка държи жена,
мъжът до нея сам дъха си спира.

Докато пушим, просто ще мълчим.
Жена и мъж, които се обичат
сред облаци от гъст цигарен дим...
Цигарите ни даже се привличат.

Добромир Банев

СКАЙПОВО.....
Да пийнем по кафе от разстояние.

По скайпа с тортичка да се гостим.

Емотиконките са шеметно подбрани

и - поради това - да продължим


с нагласата за виртуално чудо,

което, вместо да пропъди - сбра

на твойте песни сака с пеперуди

с на моите безсъници гласа.


Не сме на два различни континента,

но чак сега се сляхме. Не греша.

Съблякла съм душата си в момента,

за да се гмурна в твоята душа.

Забравихме тази тема....
ПОЗДРАВИ И ПРИЯТНО ЛЯТО!
Нещо внезапно и нещо различно,
нещо безумно, съвсем неприлично,
нещо с ината на млада коприва
пак да ми кресне, че още съм жива.

Нещо, което създава крилата,
бърка в сърцето и ръчка душата!
Нещо безименно, златно-горещо,
глупаво, някакво, всякакво нещо.



Да ми запали на босо петите,
да ме пришпори и без да ме пита,
да ме засили през девет морета!...
Има ли нещо такова, кажете?!

И да го няма, ужасно го искам -
някъде там - ни далече, ни близко,
жълти огньове във мене да плисне!...
Ако не дойде, ще го измисля!

Забравихме темата....
ИМА ЛИ ЖИВОТ....
Спри! От изненада свят ми се завива!

Тръгвам без да питам, без да знам къде.

Разума не слушам. Приказно-щастлива,

аз ли те повиках или сам дойде?

Хайде разкажи ми десет стари притчи

или ми цитирай Стендал наизуст.



Любовта какво е - секс или обичане?

Пробвала съм вече тайния й вкус.

Още ли си мислиш, че не те разбирам!

Под листата често скрит е вкусен плод.

От любов, е знайно, никой не умира.

Впрочем, а без нея - има ли живот?
Маргарита Петкова

С хубав мъж излизам навън,
сядаме на пейка, ядем сладолед,
пече слънце, всичко е сън,
някаква бабка ни маха отпред.

Красив е той и на мен ми харесва,
с очите, устата, на косата трасето
Едно прозрение само ме плесва -
ако ябълката е той, аз излизам прасето.

Привет ! Време е за поезия....

Събуждам се. До тебе се събуждам.
Събуждам се от обич разлюляна!
Леглото ти - не го усещам чуждо,
след тази нощ от мен така мечтана.

Разрошена съм, топла, безтегловна...
Дъхът ми спира - нека бъде тихо!
Във теб се гуша - кротка и гальовна,
а чувствата в сърцето пак забиха.
Целувам те със устните горещи,
контурите ти със очи рисувам.
Сама се питам - много ли е грешно,
така неистово да те жадувам!

И както съм безумна, нажежена -
отнася вятър страстите ми луди.
Присмива ми се властващото време,
защото... във съня си се събудих.