На коледния ни купон, когато неизбежно обсъждахме някои форумски истории, една приятелка (няма да икажа името, по мои си причини) подхвърли термина "Емоционална интелигентност"
Според мен уцели в десятката.
Мога да ви дам линкове към статии в интернет, които ще са добро начало на тема, ако ви се участва в такава тема.
Но повечето са достатъчно конвенционално интелигентни, за да си намерят сами с гугъл подобни статии.

Психолозите твърдят, че емоционалната интелигентност може и да се развива, ако не е съвсем вродена. Даже май се прави нкакъв бизнес с курсове за постигане на по-високо ниво на EQ.

Идва Нова година. Да си пожелаем и това да успеем да станем по-интелигентни емоционално. Щом можело :)

а сега ..дай линк, моля :)

Да си пожелаем и това да успеем да станем по-интелигентни емоционално. Щом можело :)

Да си го пожелаем. Тези, които го можем. Въпреки, че по-наложително е да си го пожелаят онези, които не го могат. Може пък да се получи?

Благодаря ти Елисавета, верно не бях чувала за "ЕИ"...и доста интересно да се зачетеш :)

пп
Ще си позволя да пост-на с какво пък аз бях запозната наскоро ...дано ви е интересно :)
http://www.ted.com/talks/dan_pink_on_motivation.html

Аз даже съм писал и реферат на тази тема. Общо взето - глупости . Да ти кажа честно за мен - на това едно време са му викали - добро възпитание.....

Та , ако не си го получил първите седем години - малко трудно да станеш по-емоционално интелигентен.

хихи, значи, викаш, едни му добро възпитание, други му казват емоционална интелигентност.
Няма да се съглася, че двете са равнозначни. Но сигурно щото ми липсва чак толкова добро възпитание :))))
Ти пък кога си писал подобен реферат и по какъв повод си го писал? ^{Отговор на Божо(22.12.2011 10:07):}

^{Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 10:15):
elisaveta_p каза:
хихи, значи, викаш, едни му добро възпитание, други му казват емоционална интелигентност.
Няма да се съглася, че двете са равнозначни. Но сигурно щото ми липсва чак толкова добро възпитание :))))
Ти пък кога си писал подобен реферат и по какъв повод си го писал?}


Абе , услуга за близък, по предмет поведение на управлението .
Нали ти викам - доста бозливо четиво. Неща , които си знаеш сам и без да имаш нужда някой психолог да те "светва".

Ето ти нещо за първите седем и ЕИ

Как да възпитаме детето си в емоционална интелигентност?Въпреки че емоционалната интелигентност е присъща на човешката природа, тя трябва – подобно на рационалната интелигентност, да бъде възпитавана. За пробуждането на емоционален аспект на личността е необходима целенасочена дейност в семейната среда. Семейното обкръжение е от основно значение. Ако детето живее с хора, които отричат емоциите или ги смятат за слабост, то не може да добие вкус и удоволствие от осъзнаването на емоциите си. Такова дете може да се затвори в себе си, да изпита трудности при адаптацията, да изостане в развитието си и дори, от научна гледна точка, да бъде причислено към страдащите от емоционална недостатъчност. То би било интелигентно от интелектуална гледна точка, но абнормно в емоционално отношение. Емоционалната интелигентност не е вродена. Тя е интелигентност, която се придобива най-напред в семейството.

Едно е сигурно: всичко започва преди „първите седем”. Емоционалната грамотност е толкова важна, колкото и обучението по математика и граматика. Часовете за изследване на „Аз-а”, за „социално развитие” отдавна не се възприемат като екзотична практика в училищата в Америка и Европа. Емоциите са в центъра на умението да се живее. Възпитанието на чувствата е елемент от цялостното възпитание на детето. Всеки етап от неговото развитие се характеризира със специфични особености в психичното функциониране и усилията по отношение развитието на неговата емоционална компетентност трябва да са съобразени с това. Добре е детето да бъде приучвано към самоконтрол. Ако му се помогне да изгради нагласа към предимно положително мислене и преживявания, няма да му се налага често да се ограничава и да контролира негативни чувства. Още повече, че емоциите също могат да бъдат заучавани. Колкото по-дълго преживяваме тъга, страх, гняв, толкова по-често ще се връщаме към тези състояния. И обратно, доминирането на положителното настроение и чувства, възпроизвежда повече положителни такива. Важно е да се знае, че емоциите са заразни. Не можем да очакваме, че в условията на потискаща среда, конфликтни взаимоотношения и агресия, детето ще расте спокойно, уверено и щастливо.

За родителя е достатъчно да наблюдава поведението и реакциите на детето в ежедневието и да се стреми да стимулира положителните емоции и нагласи и да ограничава негативното възприятие, преживявания и действия. В случай, че има неща, които го безпокоят или с които смята, че не знае как или не може да се справи, най-добре е да се обърне към детски консултант.

Личният пример на родителите е основен модел за подражание от детето. Емоционалната интелигентност и нейният коефициент обаче, не се предава задължително „по наследство”. Това, че родителите или един от тях, са по-затворени и необщителни, не означава, че не притежават развити социални умения, а още по-малко от това следва, че детето им ще изпитва някакъв социален дефицит. Дори напротив, на принципа на компенсацията, детето може да развие по-голяма активност в социалните взаимоотношения. Но не количеството, а качеството на общуването е важно. Хубавата новина е, че социалните умения могат да се учат и развиват, стига да е осъзната необходимостта и ползата от това.

Много важно е родителите да осъзнаят, че емоционалната интелигентност не е въпрос на разсъдък или правила на поведение, а разбиране на поведението, на отношението и на всичко онова, което може да въздейства на собственото Аз и правото на живот на това Аз. Следователно става дума за процес, който спомага за изграждане на глобална идентичност. Необходимо е родителите да помагат за възпитаване на емоциите не за да ги приравнят към дадени правила, а за да балансират проявите на емоция и да предотвратят объркването или подтискането им.

Придобиването на емоционална интелигентност е „занимание” за цял живот, но важното е, че то започва от детството. Един от най-добрите подаръци, които може да направите на детето си, е да му дадете добър начален старт в света на емоциите.

http://teacher.bg/cs/blogs/julia1313/archive/2009/07/22/eq.aspx


Ти да не би да не възпитаваш така децата си?
Значи - добро възпитание му е майката.
Усмивки!

П.п. Три пъти кодове писах докато улуча точен.

^{Отговор на Божо(22.12.2011 10:38):
Божо каза:
Ти да не би да не възпитаваш така децата си?}


Понякога се опитвам.
Само че съм родена през шейсетте и правилният въпрос е "Мен да не би да са ме възпитавали така - особено в училище"

аз пък това намерих..и си ми допадна ...:

"Може би най-важната от всички EQ способности е самосъзнанието. Тоест способността да разбираме какво чувстваме в момента, как емоциите се отразяват върху решенията, които взимаме. Това е първата стъпка към подобряване на емоционалната ни култура.

Осъзнаването на всяка емоция – това е първата стъпка към нейния контрол. Трябва да се стремим да разбираме чувствата си, за да не следваме сляпо всеки импулс породен от емоционален изблик.

Емоциите, които не можем да овладеем винаги работят срещу нас. Ако сте ядосани и не разбирате ( осъзнавате) това, то последиците могат да бъдат: чисто физиологични ( високо кръвно налягане или язва на стомаха) или социални (отчуждаване от хората). Те ще ви приемат за импулсивна и враждебна личност, независимо от положителните черти на характера ви.

Предполагам, че всеки от вас е чувал за златното правило :
“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас”

От гледна точка на EQ златното правило гласи :
“Отнасяй се с другите така, както те биха искали да се отнасят с тях.”"


Просто защото определено имам проблем с "емоционалните СИ цунамита" ;))))

<sup>Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 10:41):
elisaveta_p каза:


Понякога се опитвам.
Само че съм родена през шейсетте и правилният въпрос е "Мен да не би да са ме възпитавали така - особено в училище"</sup>


хахах, моля се да се върне тогавашното възпитание и особено в училищата. Говоря сериозно.

<sup>Отговор на bonou2(22.12.2011 10:54):
bonou2 каза:


От гледна точка на EQ златното правило гласи :
“Отнасяй се с другите така, както те биха искали да се отнасят с тях.”"</sup>



Това и на мен ми харесва - нещо като мото ми е.

Ама честно не мога да разбера как ще се ядосам без да разбера?

Добавено : Грешка оставения текст от цитата, харесвам "отнасяйте се с другите така , както бихте искали да се отнасят с вас"

<sup>Отговор на Божо(22.12.2011 10:55):
Божо каза:


хахах, моля се да се върне тогавашното възпитание и особено в училищата. Говоря сериозно.</sup>


дано да не стане обаче...аз си имам теория за "лицемерното" възпитание, което е било тогава...и което пък дава отражение на сегашното състояние в училищата :( .....слава богу има изключения( и то доста) , които ме опровергават....

пп
Ми Божо...щото не си жена ...аз редовно НЕ разбирам ,че съм се ядосала ...ама като почна да се оглеждам да се "заям" с някого...и ми "светва лампичката" ;)

“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас”

Абсолютно съгласна. Обаче аз обичам да бъда провокирана. И затова обичам да провокирам.
А много хора не обичат, дори мразят провокациите. За тях е ок, когато си разменят усмихнати емотикончета. Е?

<sup>Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 11:02):
elisaveta_p каза:
“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас”

Абсолютно съгласна. Обаче аз обичам да бъда провокирана. И затова обичам да провокирам.
А много хора не обичат, дори мразят провокациите. За тях е ок, когато си разменят усмихнати емотикончета. Е?</sup>


е както казва един мой биг френд ( ама много си го харесвам този лаф) :
-Е това не те прави "лош човек" !!!!


_{винаги ме успокоява с него ( с лафа) и за това си го обичкам :)}

<sup>Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 11:02):
elisaveta_p каза:
“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас”

Абсолютно съгласна. Обаче аз обичам да бъда провокирана. И затова обичам да провокирам.
А много хора не обичат, дори мразят провокациите. За тях е ок, когато си разменят усмихнати емотикончета. Е?</sup>


Ама Ели , ти не виждаш ли , че и аз съм същия?

хихихи, bonou2, чудя се по какъв повод съм чувала този лаф. Ще се сетя.
Но е факт, че това ми носи оценка на лош човек на някои хора.
И тогава питанката е кой е не чак толкова емоцианално интелигентен: Аз, те или всички вкупом :)

Божо, споко бе. Надушвам, че сме от една порода :)

"Но е факт, че това ми носи оценка на лош човек на някои хора."


...е то от "някои хора" си го възприемам направо като комлимент аз :)...пък и данък обществено..бля бля ;))))
пп
Мисли ..и сподели, ако е за споделяне ;)))...може да съм го казвала и аз ...много си ми е любим и като си ми го каже правилния човек - всичко ми е Ок ;)

И аз съм същата провокативна и обичам също да се шегувам често със себе си така и с околните ...нооо не винаги ми се поднася усмихнато емотиконче:))))

Е ще се поровя за тази емоционална интелигентност. Не съм се интересувала от това. Но да го разбирам ли че това е нещо като стимулиране на положителните емоции и възприятия и контролиране на отрицателните до степен да не пречат на нормалната комуникация с околните.

^{Отговор на bonou2(22.12.2011 11:09):
bonou2 каза:
...е то от "някои хора" си го възприемам направо като комлимент аз :)...пък и данък обществено..бля бля ;))))}


Зарежи ти комплиментите и данък бля бля. Това са клишета и то не особено искрени.
В комичната виртуална страна вследствие на тези оценки те банват от форума. В реалната среда навън си печелш врагове, които са на позиции, от които могат да ти унищожат живота - в прекия смисъл или не съвсем буквално.

^{Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 11:12):
elisaveta_p каза:
В реалната среда навън си печелш врагове, които са на позиции, от които могат да ти унищожат живота - в прекия смисъл или не съвсем буквално.}

Изключено ...много съм "миличка"..независимо какво и как казвам, и кого, и как провокирам...._{ай не ме плаши де ;)}

<sup>Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 11:08):
elisaveta_p каза:

Но е факт, че това ми носи оценка на лош човек на някои хора.
И тогава питанката е кой е не чак толкова емоцианално интелигентен: Аз, те или всички вкупом :)</sup>



зарежи я тая еи - не е толкова важно , както не е и важна оная - обикновената.
Да ти е чиста съвестта , живи и здрави - всичко друго...

по-скоро контролиране на всички емоции - и положителни и отрицателни. Много относително това разделение. Прекалено бурното изливане на "положителни" емоции също пречи на нормалната комуникация,

^{Отговор на marmalade(22.12.2011 11:12):
marmalade каза:
Е ще се поровя за тази емоционална интелигентност. Не съм се интересувала от това. Но да го разбирам ли че това е нещо като стимулиране на положителните емоции и възприятия и контролиране на отрицателните до степен да не пречат на нормалната комуникация с околните.}

Ужас! Вярно, че цитатът на bonou2 не е този, който си знаем: отнасяй се с другите така, както би искал да се отнасят с теб.
Така, както е написано, е съвсем различно. Отнасяй се с тях така, както те биха искали да се отнасяш с тях.
Мдааа, сега разбирам колко емоционално интелигентно беше едно лично съобщение, което получих тук: "С този език далече няма да стигнеш." След което бях банната. Щото не говоря на хората така, както те биха искали да им говоря. Обаче те да не би да ми говорят така, както аз бих искала да ми говорят?
Айде пак проблеми :)))))) хихи

Да речем, че по това правило аз трябва да говоря за властта така, както тя би искала да говоря за нея. Не знам дали това означава, че властта трябва да прави за нас това, което ние искаме да ни прави.

Сложно нещо е да си интелигентен емоционално. Явно не ми се получава :)))))

^{Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 11:22):
elisaveta_p каза:
Да речем, че по това правило аз трябва да говоря за властта така, както тя би искала да говоря за нея. Не знам дали това означава, че властта трябва да прави за нас това, което ние искаме да ни прави.}



Е , като ти казвам , че ЕИ са глупости , ти ....... само ме провокираш.
Усмивки!

"както те биха искали да се отнасяш с тях."..
бе коварен лаф е обаче...а те ( към тези дето ще се отнасяш)...наясно ли са със себе си? и това "биха искали" също е подмолен камък ....и въобще тази тема става много философска :)

^{Отговор на OpaSna TikVa(22.12.2011 11:17):
OpaSna TikVa каза:
по-скоро контролиране на всички емоции - и положителни и отрицателни. Много относително това разделение. Прекалено бурното изливане на "положителни" емоции също пречи на нормалната комуникация,}




Контрол на емоциите ми се вижда странно по принцип. Нямам предвид изявата на положителни емоции, да подскачаш на всяко нещо и да лицемерничиш. А по скоро да се възприемат повече положителни неща.
При едно дете примерно ако го възпитаваш към повече толеранс, ако го стимулираш че не е лошо това че има различни хора, да речем деца с очила, деца с някакъв недъг, деца с имена различни от българските, то няма да е негативно настроено към такива хора, нама да намира за нормално след време да ги обижда и да се подиграва.
А напротив в едно семейство в което на детето се обяснява че тези са боклуци че тези не стават, то няма начин с годините да не възприеме тази емоция. И да развие точно такава отрицателна емоция към всякакви различни хора.
Това е само един пример, с много неща може да се промени емоцията към положителна особенно при деца.
А за отрицателните е може да се контролира човек, да не бъде прекалено груб и пак да покаже че има нещо което го дразни, без да обиди другия. Това определено помага в общуването.

За да стимулираме емоционалната интелигентност в нас и в близките ни, можем да започнем така:

да създаваме нови познанства и приятелства и да ги запазваме;
да работим в група;
да понасяме шеги и подигравки;
да зачитаме правата на другите;
да се мотивираме в трудни ситуации;
да приемаме разочарованията и да се учим от тях;
да превъзмогваме отрицателни чувства като гняв и обида;
да придобием високо самоуважение;
да владеем чувствата си и да ги изразяваме по адекватен начин.
http://www.roditeli.info/parents/courses/emo/

Кой искаше отмяна на отпуските на майките и болните?

“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас”


Точно, обааааааачееееее, ако другите не го знаят това?И, ако те се отнасят към мен както те мислят, че е правилно, а според мен не е?


Абе, що сте започнали тази умнотия точно днес когато усещам, че не съм в най-умния си ден?
Макар, че като се замисля-скоро други не съм имала:))

Начин да се избяга от задължителните грозни , неразчитаеми символи при постване на линк :

Пишеш поста без линк , публикуваш , редактираш и слагаш линка. Не иска символи.

ами за мен е ...себеопознай се ...за да възприемаш адекватно другите..но е дълъг и би могло даже мъчителен процес...и май или не се започва или се "зарязва" ( с някакви извинения) по някое време...
пп
_{присъствУваШТите правим изключение , както винаги....}

пп
Така е Божо за линка ...ама после копи-пасте пак :( ^{Отговор на Божо(22.12.2011 11:40):}

<sup>Отговор на Божо(22.12.2011 11:40):
Божо каза:
За да стимулираме емоционалната интелигентност в нас и в близките ни, можем да започнем така:

да създаваме нови познанства и приятелства и да ги запазваме;
да работим в група;
да понасяме шеги и подигравки;
да зачитаме правата на другите;
да се мотивираме в трудни ситуации;
да приемаме разочарованията и да се учим от тях;
да превъзмогваме отрицателни чувства като гняв и обида;
да придобием високо самоуважение;
да владеем чувствата си и да ги изразяваме...</sup>


Ми значи горе долу съм улучила какво значи да стимулираш емоционалната интелигентност. :)
Външния израз на емоции за мен не е толкова от значение, защото той си зависи и от характера на човека, дори и при дете ще е трудно до го контролираш. А и не виждам смисъл, няма да е интересно ако всички се държим еднакво.

<sup>Отговор на Божо(22.12.2011 11:43):
Божо каза:
Начин да се избяга от задължителните грозни , неразчитаеми символи при постване на линк :

Пишеш поста без линк , публикуваш , редактираш и слагаш линка. Не иска символи.</sup>



Туй го знаем отдавна и го практикуваме понякога. Но пък затормозява леко четящите, които после трябва да копи-пействат в нов прозорец.

В интерес на истината напоследък започвам да се справям доста по-лесно с кодовете. Не знам защо виждам положителна промяна в тази насока, а ти не я виждаш. Може би защото те нямаше дълго време и не предполагаш колко по-трудно беше преди :)))

<sup>Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 11:46):
elisaveta_p каза:



Туй го знаем отдавна и го практикуваме понякога. Но пък затормозява леко четящите, които после трябва да копи-пействат в нов прозорец.

В интерес на истината напоследък започвам да се справям доста по-лесно с кодовете. Не знам защо виждам положителна промяна в тази насока, а ти не я виждаш. Може би защото те нямаше дълго време и не предполагаш колко по-трудно беше преди :)))</sup>


Ясно. Ама е по-добрият вариант, отколкото да се откажеш изобщо .
Ми не знам , три пъти не успях да ги улуча днес.

“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас”

Един лек парадокс по тоя повод:
И мазохистите ли трябва да се държат с другите така, както искат другите да се отнасят с тях? ;)
Тогава всички мазохисти стават и садисти :))

<sup>Отговор на Abby12(22.12.2011 12:25):
Abby12 каза:
“Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас”

Един лек парадокс по тоя повод:
И мазохистите ли трябва да се държат с другите така, както искат другите да се отнасят с тях? ;)
Тогава всички мазохисти стават и садисти :))</sup>


хихи, е, нали това, което не те убива, те прави по-силен. Ако вследствие на садо-мазото не се стигне до смърт, ще трябва да дефинираме полученото усещане ако не като удоволствие, то поне като закалка :)
Ех, тези клишета!

цитат от пост на Бону: От гледна точка на EQ златното правило гласи :
“Отнасяй се с другите така, както те биха искали да се отнасят с тях.”"

Не е ли това фалш, преструвка, неискреност...? Не трябва ли да изразим собствените си разбирания и емоции, дори и малко пресилени на моменти? А дали знаем какво биха искали „другите”?
И обратното важи ли – очаквай другите да се отнасят с теб така, както ти се иска? А ние винаги ли знаем какво искаме?
Докато го чакаш доброто отношение страхът напира – страх от това, че ни се перфектен, страх от отхвърляне, страх от изолация от останалите (все свързани неща).Ако винаги получаваме желаното от нас, дали ще ни помогне да го преодолеем този страх?
Това златно правило повече ми допада(или може би го разбирам по-добре): “Отнасяйте се с другите така, както искате те да се отнасят с вас” – с разбиране, толерантност, търпение... Въпреки, че понякога не можем да контролираме емоциите си(изразени в лошо отношение или налагане на собствено мнение...), не трябва да подтискаме, а да изразим своето мнение. Никой не е съвършен. Важна е вътрешната хармония и самооценката.
Ей това мисля аз :)
ПП: Дали се отклоних от темата ??????

<sup>Отговор на support(22.12.2011 13:53):
support каза:

ПП: Дали се отклоних от темата ??????</sup>


Колко емоционално интелигентно изпросен комплимент! Хихи.

А този цитат, който разбуни духовете, дали е точен цитат или лош превод?

support, хъм във връзка с твоята интерпретация се сещам за още една
"ставаш такъв с каквито се събереш"
а обратното

"събираш се с такива, какъвто си"

Готино усукване и все вярно))

Бе да си носим новите дрехи ....днес ни има - утре не ...:)
Ама то с всички всички животинки е така..... ^{Отговор на support(22.12.2011 13:53):}

^{Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 14:00):
А този цитат, който разбуни духовете, дали е точен цитат или лош превод?}


Знаех си, че нещо не е наред! Оказа че, че това изречение било златно правило на маркетинга. Добрият маркетинг е манипулация от най-висш тип. А аз просто съм много чувствителна, когато се опитват да ме манипулират.
Е, понякога, може би, не съвсем преднамерено, самата аз се усещам, че манипулирам хората. Ама поне предупреждавам, че имам склонност да го правя. И целта не е кой знае колко користна.

Извини ме ..."И целта не е кой знае колко користна. "

дай сега една дефиниция на " не е кой знай колко" :))))) ^{Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 14:08):}

Автор: elisaveta_p | Дата: 22.12.2011 14:00
ами, изпросено... нищо не очаквам... най-малко комплименти :)... ама пък е емоционално интелигентно, нали? :))
"...дали е точен цитат или лош превод?" Абе мнения да искаш (или не ги искаш)- лош превод! ТОЧКА
Автор: didah | Дата: 22.12.2011 14:01
:)

Абе вие какво против имате към нас простоватите, ам :)))))
Ай наздраве, че празниците чукат на вратата и волумето на мах ^{без гнусната чалга, обаче} :)))

support каза:

ами, изпросено... нищо не очаквам... най-малко комплименти :)... ама пък е емоционално интелигентно, нали? :)) - именно де, нали и аз това казвам
"...дали е точен цитат или лош превод?" Абе мнения да искаш (или не ги искаш)- лош превод! - исках ги, но потърсих и още мнения - и в резултата на проучването написах това, което написах по-горе. ^{Отговор на support(22.12.2011 14:12):}

<sup>Отговор на bonou2(22.12.2011 14:11):
bonou2 каза:
Извини ме ..."И целта не е кой знае колко користна. "

дай сега една дефиниция на " не е кой знай колко" :)))))</sup>


Подадох ти пръстче (не особено емоционално интелигентно от моя страна), а ти искаш да ми изядеш ръката :))) - не особено емоционално интелигентно от твоя :))))

Мда, направо се докарахме до нужда от психотерапевт с диванче. Наблизо имам диванче. Ще мина и без психотерапевт :)

хи хи хи ...в службата не ме траят вече...квот да ми се каже - аз отговарям:
"дай ся един дифинижън за тва"...

:))))))))))))
пп
_{така де - ти си виновна :)} ^{Отговор на elisaveta_p(22.12.2011 14:22):}

Баси! Четох, четох и не проумявам!
Как можахте толкова дивотии да изпишете?
Емоционални били, чувствителни също, леко луди /е, какво от това-кой не е?/...
Май много свободно време имате...

бе тути ...себеопознаваме се бе ...;)))) ^{Отговор на tuturutka(23.12.2011 11:36):}