Здравейте колеги,
Имам следния казус:
Общото събрание взе решение със средствата от СБКО да подпомогнем опрецията на дете на наша колежка. За осигуровки съм сигурна че няма. Въпроса касае данъка. За една част имам фактури и за тях няма данък, но останалата част ще я преведем по сметка. Въпроса е има ли данък на тази сума, която ще преведем по сметката, която е без фактури.

искате да ги минете като социални разходи за лечение ли?
Дали ще ги признаят за социални?

няколко писма - стари са, но може да ти свършат работа.

Изх. № 24-33-181
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ.
Уважаема г-жо
По повод Ваше писмо до Дирекция „ОУИ" - гр. Пловдив, препратено по компетентност и постъпило в ЦУ на НАП с вх. № /22.03.2007 г., изразявам следното становище:
Документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите на основание чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). На основание чл. 205 от ЗКПО, социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДЦФЛ).
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДЦФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението. Следователно, размерът на облекчението, каквото безспорно е дефинирането на конкретен доход като необлагаем, е обвързан със стойността на лечението. Това изисква наличието на документи, доказващи стойността на лечението, като упоменатите от Вас епикриза и други документи, съпътстващи заболяването не могат да се приемат за такива. Според описаните в писмото Ви факти, не разполагате с документ, доказващ стойността на лечението, поради което същите не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2. т. 10 от ЗДДФЛ. а представляват облагаем доход за съответното физическо лице.
Имайте предвид също. че за да се считат за необлагаеми на основание чл. 24. ал.2. т. 10 от ЗДДФЛ. помощите предоставяни от работодателя на работниците и

служителите е необходимо да отговарят кумулативно на следните условия: да са еднократни; да са предназначени за лечение и да са предоставени за сметка на социалните разходи. Във връзка с дефинирането на предоставяните помощи като социален разход е необходимо да се съобразите с разпоредбата на § 1, т. 34 от ЗКПО, а именно: същите да са отчетени в съответствие с чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и да са предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КР. СТЕФАНОВ


МИНИСТРЕСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Изх. № 24-31-185 / 30.06.2007 г.

Относно: Прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ и чл. 2, ал. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

По повод Ваше писмо до ТД на НАП - гр. Търговище, препратено по компетентност и постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-31-185/………2007 г., Ви уведомявам за следното:

По въпросите, свързани с прилагането на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 24, ал. 2, т. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението. Следователно, за да попаднат в обхвата на цитираната разпоредба, помощите предоставяни от работодателя на работниците и служителите е необходимо да отговарят кумулативно на следните три условия:
1. Да са еднократни. В тази връзка имайте предвид, че ежемесечното заплащане на лекарствата на работници и служители, има периодичен, а не еднократен характер, поради което сумите не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ.
2. Да са предназначени за лечение. Нормативната уредба не дефинира понятието «лечение», но в практиката, а и по смисъла на Закона за здравето, дейностите по профилактика, диагностика, лечение и рехабилитация се разграничават. В този смисъл, ако предоставяните на работниците и служителите суми са свързани с процесите на диагностика, профилактика или рехабилитация. същите не могат да се квалифицират като помощи за лечение и съответно разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 10 от ЗДДФЛ за тях е неприложима.
3. Да са предоставени за сметка на социалните разходи.

В случай, че не отговарят дори на едно от гореизброените три условия, предоставяните от работодателя суми представляват облагаем доход по смисъла на чл.24, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. облагат се по предвидените в закона правила за доходите по трудови правоотношения.

По въпросът, свързан с прилагането на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
На основание чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал. З, 4 и 5 от същата разпоредба.
Осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи /чл. 2, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/. Видно от разпоредбите, условие за начисляване на осигурителни вноски е средствата да бъдат предоставяни постоянно или периодично пряко на лицата.
Алинея 2 от същата наредба изрично указва, че осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: /МАРИЯ МУРГИНА/


МИНИСТРЕСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Изх. № 24-34-796 / 31.12.2007 г.
ОТНОСНО: Данъчно третиране на помощите за лечение, предоставени от работодателя на работниците/служителите

В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Териториална дирекция „Големи данъкоплатци и осигурители" и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология" на Националната агенция за приходите (вх. № 24-34-796/15.10.2007 г.), Ви уведомявам следното:
Съгласно чл.24, ал.2, т. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението.
Видно е, че, за да е изпълнен фактическият състав на цитираната разпоредба, следва едновременно да са налице следните условия:
- помощта да е за сметка на социалните разходи;
- предоставената помощ да е еднократна;
- предоставената помощ да е до стойността на лечението.
Във връзка с така установените условия е необходимо да се има предвид, че:
- начинът на разпределение и използване на средствата за социални разходи на предприятието следва да е определен по реда на Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки, в т.ч. помощите за лечение, трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, (по аргумент от § 1, т.34 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане);
- като еднократна следва да се третира помощта, предоставена еднократно през данъчната година по конкретен повод - за лечение на определено заболяване. В тази връзка считаме, че, когато при по-голяма продължителност на лечението или при наличие на други обективни причини предвидените средства за помощта се предоставят от работодателя на части, помощта не губи качеството си на еднократна;
- възприетият в ЗДЦФЛ подход за лимитиране на размера на помощта (до стойността на лечението) обуславя необходимостта стойността на лечението да се удостоверява с документи.
В случаите на предоставена помощ за лечение, за която не са изпълнени едновременно гореизброените условия, стойността на тази помощ е облагаем доход и съответно подлежи на облагане по общия ред, предвиден в ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.
Отговорът на поставения от Вас втори въпрос се съдържа в разпоредбите на чл.204, т.2 във връзка с чл.205 от ЗКПО. Първата посочена разпоредба регламентира, че с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура, което съгласно § 1, т.34 от ДР на същия закон означава, че между работодателя и наетите лица не трябва да има парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Втората посочена разпоредба определя данъчното третиране на социалните разходи, които не са предоставени в натура като препраща към реда и условията на ЗДДФЛ.
Предвид тази законова уредба социалните разходи предоставени/в пари не подлежат на облагане по реда на ЗКПО.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП: /МАРИЯ МУРГИНА/


РАЗЯСНЕНИЕ ИЗХ. № 94-00-236 ОТ 07.01.2010 Г. НА НАП ОТНОСНО: ПРИЗНАВАНЕ НА РАЗХОДИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Във връзка с постъпило запитване с вх. № …../28.12.2009 г. в Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – …….., Ви уведомяваме следното:
В запитването е посочено следното: самоосигуряващо се лице, управител на ООД, създадено от съпрузи, поставя следният въпрос: Възможно ли е поемането на лечението ми от фирмата и с какви оправдателни документи може да се признае разхода за медикаменти?
Въпросът е зададен при неизяснена фактическа обстановка, поради което изразяваме принципно становище.
Разходите, които юридическите лица могат да извършат във връзка със здравето на персонала са: законово регламентираните за здравословни и безопасни условия на труд по реда на Закон за здравословни и безопасни условия на труд и други относими нормативни актове и социални разходи, предоставени в натура, отговарящи на условията, посочени в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Социални разходи по смисъла на разпоредбата са, предоставените в натура социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда. Същите следва да са предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и посочените наети лица са налице парични взаимоотношение под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В чл. 294 от КТ възможностите за предоставяне на социални придобивки не са посочени изчерпателно, поради което е възможно при решение на общото събрание или от ръководството на предприятието разходи за медицински изследвания, медикаменти и други подобни да бъдат определени като социални, когато са предоставени и достъпни за целия нает персонал в т.ч. за лицата, които са наети по договор за управление и коннрол и са получени в натура. Същите ползвани от работниците и служителите и след това изплатени от работодателя след представяне на фактура не представляват социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО. Поради тази причина същите не са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО. По отношение на социалните разходи, които не са предоставени в натура, приложение намира разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, която регламентира, че социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляващи доход на физическото лице - получател, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица.
Ако са изпълнени условията за признаване на социални разходи по смисъла на определението дадено в ЗКПО, същите следва да са документално обосновани предвид изискванията на чл. 10 от материалния закон, а именно на дружеството да е издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция и фискална касова бележка от фискално устройство, при плащане по касов път. Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Следва също така да се отбележи, че за целите на ЗКПО медицински изследвания, медикаменти и др. подобни, които не отговарят на изискванията на определението за социални разходи и не са определени като задължителни съгласно нормативни актове, свързани с здравословни и безопасни условия на труд, са счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели и с техния размер се увеличава счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като се третират като такива несвързани с дейността на дружеството.
Written by :

Божо, благодаря ти за информацията. Свърши ми добра работа. Действително за една част от сумата имам фактури - за закупена клапа, престой в болница, ЯМР. За останалата се оказа, че май дължа данък 10 %, който смятам да преведа при превеждане на сумите за заплащане на фактурите на лицето и за изплащане на сотаналата сума. Смятам разхода да си го осчетоводя през 604 и §02-05.