Продуктите на Микроинвест са уникални. Водещият програмист Виктор Павлов е открил уникален начин за "привличане" на излишните при клиентите му парични средства. 1- ви вариант. Създава така наречената поредна актуализация, с вграден бъг /грешка на скапани програмисти/, плащате за тази актуализация, програмата Ви се "скапва", "програмист" Виктор Павлов оправя нещата и отново плащате. 2-ри вариант. Плащате актуализация /личен опит/ ТРЗ ви се скапва, стоите 5 часа на компа, микроинвеститорите пъшкат, чудят се какво да правят. Накрая Ви казват, че компа Ви не е наред, странно до този момент - преди актуализацията - е бил наред. Предлагат ви да си вземете друг компютър. След 2-3 седмици във връзка с друг проблем на уникалната им програма, случайно разбирате, че проблема е оправен. Бързо сваляте програмата им докато не са я застъпили с нова актуализаци - вид абонаментно плащане. За Ваша сметка остават новия комп. плащане за инсталации и други неприятности. При зададен въпрос към гения на програмното осигураване Виктор ПАВЛОВ, същият започва с това колко велика и евтина е програмата му, пък като не Ви харесва не я ползвайте, нали Ви е взел парите. За всеки, който е решил да купи това упражнение за програмисти - препоръка-> подгответе си пари, резервен компютър и готовност за често форматиране на диска, в никакъв случай не актуализирайте преди да сте си извадили всички необходими справки, оформили ДДС, всички видове декларации и всичко останало за което се сетите, стискате палци, спирате да дишате и актуализирате. Ако някой не Ви е казал, че след актуализацията трябва да свалите инсталационния файл, да го запишете в архив - проблема според Виктор ПАВЛОВ си е Ваш. Добре си помислете "Да се хвана ли на правото "Микроинвестко хорото с Виктор ПАЛОВ".

Това
https://twitter.com/KarolevVladimir/status/282426457609863169/photo/1
стана практика в Българското пространство. Да се регистрираш само за да си хейтър :-)

Весели празници!

PS: Имате много фактологични и правописни грешки обаче.

Не познавам господин bigbugvictor, но му вярвам безрезервно. Имах същият проблем с Микроинвест. При последната промяна на приложение 15 за болничните, чакахме дълго да се появи актуализацията в ТРЗ, и в момента на появяването на такава, веднага АКТУАЛИЗИРАХ. Направих дискетите за болнични и в НОИ ми ги върнаха, непълна актуализация. Няколко дена подред от Микроинвест пускаха АКТУАЛИЗАЦИЯ, на час по лъжичка, писах им възражение, г-н Виктор Павлов беше арогантен, губех му времето, хората чакали на телефона, а аз съм се осмелявал да си търся правата.
Миналата година се ОСМЕЛИХ да им пиша, че са им грешни отчетите, най добронамерено им посочих грешните формули, естествено, не ми отговориха. Ще ми бъде интересно тази година при изготвяне на отчетите дали са откорегирали ПРОПУСКИТЕ си.
И, естествено, ще ми бъде интересно как ще реагира г-н vixon на това.

@ruchoni: Тук сте написали точно обратното
http://www.odit.info/?s=6&i=268017&f=3

А тук дори ни се извинявате за неверно твърдение:
http://www.odit.info/?s=6&i=270243&f=4

Просто е глупаво да се надбягвате като малко прасенце, тук става въпрос за нормативен документ , който влиза в сила от: Промените са в сила от 01.04.2012г.
А Вие цитирате цитат от м.02.
Както писах по-горе, критиките ми към микроинвест са добронамерени,

Викторчо, какви ги плещиш пиле шарено, като пак си се омазал? Я по-добре вместо да броиш правописните грешки на хората си преброй бъговете из супер-дупер-турбо-хипер-уникалните-и-мега-ултра-яко-революционните си продукти. И какво сочиш включванията на richoni в миналото? Каквото имал да казва го е казал и написал! Поне едно извинявай кажи на клетите си клиенти за образуваните нерви!

Периодично някой не ви издържа и си излее болката във форума. Това от “утра гениалните” ви програми ли е или от невъзможността да си направите калпаво актуализациите? А с тази нова серия ПРО скъсахте нервите на хората!

Колко други има, които не пишат дори ти знаеш ли? Или пак ще ни заблуждаваш, че не е вярно и ще ни меткаш линкове как ПР-а на Бойко ти е виновен за бъговете. А за вашата практика да си регистрирате никове и да се самохвалите тук какво да кажем? Много изобретателно - няма що!

Vlado65 е регистриран вчера, 1 мнение и то само в тази тема?

Откакто преди години ми изчезна базата не се занимавам с този продукт.

Работя вече десет години с този продукт - как не ми се е изтрило нищо, не съм излъгана за нищо , получавам доста добри консултации от представителите на местна почва......то може и да си има проблеми, ама кой продукт ли ги няма - имам поглед и върху друг софтуер.........
Хайде , весели празници !

Голема агитация
нема що!
все едно на сметалата на кич-инфо ведомости да правя
аре весели да са ти и на тебе ^{Отговор на delphine(29.12.2012 09:42):}

Как пък не да агитирам - все ми е тая кой на какво работи. Ама пък анти-то е в пълен ход...
Ама то не само от хубави емоции се живее, от негативни също.......като няма друго........
как беше :аре, чао...........за пожеланията - нямаше нужда.......


^{Отговор на OpaSna TikVa(29.12.2012 09:47):
OpaSna TikVa каза:
Голема агитация
нема що!
все едно на сметалата на кич-инфо ведомости да правя
аре весели да са ти и на тебе}

Важно !
(ако има гаф с подаръците)
Весели празници и от мен :)


ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ
В сила от 10.06.2006 г.

Обн. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.53 от 30 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 21 Юли 2006г., изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.31 от 13 Април 2007г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.23 от 27 Март 2009г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.15 от 23 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.18 от 5 Март 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.18 от 1 Март 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., доп. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2012г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ


Чл. 1. (1) Този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област.
(2) Целта на този закон е да осигури защита на следните основни права на потребителите:
1. право на информация за стоките и услугите;
2. право на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) право на защита на икономическите им интереси при придобиването на стоки и услуги при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;
4. право на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;
5. право на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;
6. право на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им;
7. право на сдружаване с цел защита на интересите им;
8. право на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 2. При провеждане на държавната политика в отделните отрасли и сектори на икономиката органите на изпълнителната власт вземат предвид и интересите на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 3. (1) Правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да бъдат ограничавани. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата им, е недействителна.
(2) Отказът от права, предоставени на потребителите по този закон, е недействителен.
(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Всяка клауза в договор, която посочва за приложим закона на друга държава, която не е член на Европейския съюз, и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или на закона на държава - членка на Европейския съюз, е нищожна.

Глава втора.
ИНФОРМАЦИЯ, ПРЕДОСТАВЯНА НА ПОТРЕБИТЕЛЯ

Раздел I.
Общо задължение за предоставяне на информация

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 4. Търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди придобиването на стоката или ползването на услугата, подходяща информация, позволяваща му да направи своя избор, която включва:
1. всички характеристики на стоката или услугата, които трябва да бъдат известни на потребителя, включително състава, опаковката, както и инструкция за ползване, комплектовка и поддържане;
2. цена, количество, начин на плащане и други договорни условия;
3. (отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
4. опасностите, свързани с обичайната употреба, ползване или поддръжка на стоката или услугата;
5. условията за употреба на стоката или услугата; влиянието, което тя оказва върху други стоки и услуги при евентуална съвместна употреба или ползване;
6. условия и срок на гаранцията;
7. срок на годност.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 5. (1) Търговецът е длъжен да предоставя информацията за стоката или услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е изразена в единиците на величините от Международната система единици SI.
(2) Информацията трябва да бъде вярна, пълна и разбираема.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 6. Търговецът е длъжен да определи специално обозначени места, отделени от местата на останалите стоки в търговския обект, и предварително да информира по подходящ начин потребителите, когато предлага:
1. употребявани стоки;
2. нехранителни стоки с изтекъл срок на годност, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
3. стоки с отклонения от предварително обявените показатели, чиято продажба не създава опасност за живота и здравето на потребителите;
4. стоки с намалени цени.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 7. Търговецът не се освобождава от задълженията по чл. 4 - 6 дори когато не е получил необходимата информация от доставчика или производителя.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 8. (1) Търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация:
1. фирмата и адреса на управление на търговеца;
2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта;
3. работното време на търговския обект.
(2) Когато търговският обект е затворен, търговецът обявява това на мястото, на което обявява работното време.
(3) Обявеното работно време е задължително за търговеца.

Раздел II.
Етикетиране на стоките

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 9. (1) Търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни.
(2) Етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба.
(3) Информацията, съдържаща се в етикета, трябва да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща.
(4) Търговецът няма право да отстранява или да променя етикета, маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя, ако с това свое действие ще подведе потребителите.
(5) При предлагането на стоки освен етикети могат да се използват и други средства за информиране на потребителите, които да поясняват и допълват данните от етикета, ако това се изисква от наредбите по чл. 12.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 10. (1) Стоките, пакетирани или опаковани предварително, трябва да съдържат информация за тяхното количество, която да бъде означена върху опаковката, а при липса на такава - върху самата стока.
(2) Производителят или лицето, пакетирало или опаковало стоката, носи отговорност за означаването на количеството, а когато стоката е от внос - за предоставянето на тази информация отговаря вносителят.
(3) Когато количеството на стоката, пакетирана или опакована предварително, не е означено от производителя, вносителя или от лицето, пакетирало или опаковало стоката, търговецът е длъжен да означи количеството върху стоката, върху опаковката й или на табела, поставена в непосредствена близост до стоката.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 11. Когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по чл. 9, ал. 2 по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 12. Министерският съвет приема наредби за:
1. изискванията към отделни групи стоки, етикетирането им и/или методите за изпитване на техни основни характеристики;
2. стоките, имитиращи храни.

Раздел III.
Указания за употреба на стоките

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 13. (1) Стоките, чиято употреба изисква наличието на технически познания, стоките, съдържащи опасни вещества, или стоките, чиято употреба предполага наличието на специални умения или спазването на специални изисквания за безопасност, трябва да бъдат придружени от указания за тяхната употреба, изготвени от производителя.
(2) Указанията за употреба на стоките съдържат информация, необходима на потребителите за правилното и безопасното използване и инсталиране, свързване, поддръжка или съхраняване на стоките. При необходимост указанията за употреба съдържат списък със съставните части и детайли на стоката.
(3) Производителят, търговецът и всяко друго лице, което пуска на пазара стока по ал. 1 от внос, е длъжно да осигури указания за употребата й на български език.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 14. При поискване от потребителя и когато стоката позволява това, търговецът е длъжен да покаже начина на нейното действие.

Раздел IV.
Обозначаване на цените на стоките и услугите

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 15. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена.
(2) Продажните цени на стоките, предлагани чрез каталози, трябва да бъдат посочени до снимката или описанието на стоката.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 16. Продажната цена и цената за единица мярка на стоките и услугите трябва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 17. В случаите, когато продажната цена на стоката или услугата е съставена от отделни елементи със съответни продажни цени, сборът от продажните цени се изписва ясно и точно като крайна цена.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 18. Търговецът може предварително да информира потребителя за готовността си да преговаря за отстъпка от размера на обявената цена или на някои от обявените й елементи.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 19. (1) Цената на стоката трябва да бъде посочена в левове.
(2) Цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)
(4) В търговския обект обявената продажна цена и цената за единица мярка трябва да включват:
1. данъка върху добавената стойност (ДДС) и всички други допълнителни данъци и такси, и
2. цената на всички стоки и услуги, които следва да бъдат заплатени допълнително от потребителя, в случаите когато те задължително трябва да бъдат продадени или извършени от търговеца.
(5) Обявяването на различни цени за един и същ вид стока в търговския обект е забранено, с изключение на случаите по чл. 6.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 20. (1) Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета.
(2) Не подлежи на обозначаване продажната цена на:
1. стоки, които се влагат при извършването на услуга;
2. стоки, продавани на търг и/или на аукцион;
3. антики и произведения на изкуството.
(3) Цената за единица мярка не се обозначава, ако е идентична с продажната цена.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 21. Всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена, трябва да посочи и цената за единица мярка.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 22. (1) За стоките, които се предлагат в опаковка, цената за количеството и цената за единица мярка се поставят върху опаковката, а ако това не е възможно, в непосредствена близост до стоката.
(2) При предлагане на предварително опаковани стоки обозначените продажна цена и цена за единица мярка се отнасят за нето тегло на стоката.
(3) При продажба на стоки, предлагани в обща опаковка, търговците могат да обозначат само продажната цена.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 23. За стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 24. (1) Всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. В случаите, когато поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги, е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й.
(2) Ценоразписът трябва да е недвусмислен и лесен за четене и разбиране.
(3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат в случаите по чл. 26.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 25. (1) Когато услугата се предлага извън търговския обект, търговецът трябва да информира потребителя за цената на услугата.
(2) Когато услугата се предлага в търговския обект, търговецът трябва да посочи цената по разбираем начин и на място, което е лесно видимо извън търговския обект.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 26. (1) Когато потребителят желае да получи услуга, различна от обичайно предлаганите от търговеца услуги, търговецът може да му предложи оферта, като цената се договаря индивидуално.
(2) Офертата трябва да включва:
1. името и адреса на търговеца;
2. вида и характера на услугата, която трябва да бъде предоставена, и евентуалните доставки, които трябва да бъдат извършени;
3. продажната цена или цената, изготвена въз основа на параметрите, свързани с вида на услугата, които потребителят е посочил;
4. срока на действие на офертата.
(3) В случай че офертата не е безплатна, потребителят трябва да бъде информиран за нейната цена преди изготвянето й.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 27. (1) Продажната цена на услугата се посочва в левове.
(2) Продажната цена на услугата включва ДДС и всички други данъци и такси, дължими от потребителя, както и цената на всички стоки и услуги, които трябва да бъдат заплатени допълнително от потребителя.
(3) Означаването на различни цени за една и съща услуга в търговския обект е забранено. Ако въпреки това са посочени различни цени за една и съща услуга, потребителят заплаща по-ниската цена.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 28. Лицата, осъществяващи търговска дейност с платени паркинги и гаражи, са длъжни да обявят цените на паркоместата на видно за потребителите място в непосредствена близост до входа.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 29. Лицата, осъществяващи търговска дейност в бензиностанции и газостанции, са длъжни да поставят табели с цените на предлаганите от тях горива по такъв начин, че да се виждат от водачите, движещи се в платното, от страната на което е построена бензиностанцията или газостанцията.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 30. Търговецът е длъжен да издава документ за извършената продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вида на стоката или услугата и цената.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава наредби за реда за предоставяне на информация на потребителите и за означаване на цените на определени видове стоки или услуги.

Глава трета.
ЗАБЛУЖДАВАЩА И СРАВНИТЕЛНА РЕКЛАМА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 08.09.2007 Г., ОТМ. - ДВ, БР. 102 ОТ 2008 Г.)

Раздел I.
Общи разпоредби

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 35. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

Раздел II.
Заблуждаваща реклама

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 38. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

Раздел III.
Непочтена реклама (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)

Раздел IV.
Сравнителна реклама (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 40. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 42. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)

Глава четвърта.
ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ И СПОСОБИ ЗА ПРОДАЖБА

Раздел I.
Договор, сключен извън търговския обект

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 43. (1) Договор, сключен извън търговския обект, е договорът между търговец и потребител за доставка на стоки или услуги, сключен:
1. при посещение на търговеца на работното място на потребителя, в дома на потребителя или в дома на друг потребител, когато посещението не е изрично поискано от потребителя;
2. по време на пътуване, организирано от търговеца.
(2) Търговец по ал. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което сключва договори извън търговския обект като част от своята търговска или професионална дейност, както и всяко лице, упълномощено да извършва този вид сделки от името и в полза на търговеца.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 44. Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на:
1. договорите за доставка на стоки или услуги, различни от тези, за които потребителят изрично е поискал посещение на търговеца, когато при отправяне на поканата за посещение потребителят не е знаел и не е могъл да знае, че доставката на тези стоки или услуги е част от търговската или професионалната дейност на търговеца;
2. договорите, при които предложението за сключване е направено от потребителя при условията по т. 1 и чл. 43, ал. 1, независимо че потребителят не е обвързан с предложението преди неговото приемане от търговеца;
3. предложенията за сключване на договор от страна на потребителя в случаите по т. 1 и чл. 43, ал. 1, когато потребителят е обвързан с направеното предложение;
4. договорите за доставка на стоки и за включването им в недвижим имот или договорите за ремонт на недвижим имот.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 45. Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на договор:
1. на стойност под 120 лв.;
2. за строителство, продажба, наем на недвижими имоти и договорите с предмет други права върху недвижими имоти;
3. за редовна доставка на хранителни стоки, на напитки или други домакински стоки за текуща употреба;
4. за доставка на стоки и услуги при едновременното наличие на следните условия:
а) сключен по каталог, с който потребителят е имал възможност да се запознае в отсъствието на представител на търговеца;
б) предвижда се продължаване на контактите между потребителя и представител на търговеца във връзка с тази или бъдеща сделка;
в) каталогът и договорът съдържат информация за правото на потребителя да върне стоката на търговеца в срок, не по-кратък от 7 дни, считано от деня на нейното получаване, или да се откаже от договора през този период, без да дължи друго освен съхраняване на стоките с грижата на добър стопанин;
5. за застраховка;
6. с предмет ценни книжа.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 46. (1) При договори, сключени извън търговския обект, търговецът е длъжен да уведоми потребителя за правото му да се откаже от договора, като посочи името и адреса си и начина за упражняването на това право.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на потребителя в писмена форма и трябва да съдържа необходимите елементи, позволяващи индивидуализирането на договора, и датата, на която потребителят е уведомен за правото му да се откаже от договора.
(3) Информацията по ал. 1 се предоставя на потребителя, както следва:
1. в случаите по чл. 43, ал. 1 - при сключването на договора;
2. в случаите по чл. 44, т. 1 - не по-късно от сключването на договора;
3. в случаите по чл. 44, т. 2 и 3 - при отправяне предложението на потребителя за сключване на договор.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 47. (1) Потребителят може да се откаже писмено от сключения извън търговския обект договор, без да дължи обезщетение или неустойки, като уведоми търговеца за отказа си в 7-дневен срок от деня, в който е получил информацията по чл. 46, ал. 1.
(2) Потребителят се освобождава от задълженията си, произтичащи от договора, сключен извън търговския обект, от датата на уведомяване на търговеца съгласно ал. 1.
(3) Когато търговецът не е предоставил на потребителя информацията по чл. 46, ал. 1, срокът за отказ от договора е три месеца от датата на сключване на договора.

Раздел II.
Договор за продажба от разстояние

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 48. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за продажба от разстояние е всеки договор, сключен въз основа на предложение от страна на доставчика до потребителя като част от система за продажба на стоки или предоставяне на услуги, при която от датата на отправяне на предложението до сключването на договора, включително за времето на сключването на договора, страните не са във физически контакт помежду си.
(2) Доставчик по ал. 1 е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята търговска или професионална дейност сключва договор за продажба от разстояние с потребител.
(3) При отправяне на предложение от страна на доставчика и на поръчка от страна на потребителя за продажба от разстояние се използват средства за комуникация от разстояние, като:
1. адресирани и неадресирани печатни материали;
2. стандартно писмо;
3. реклама в пресата с купон за поръчка;
4. каталог;
5. телефон (със или без участието на човек);
6. радио;
7. телевизия;
8. видеотелефон;
9. видеотекст;
10. компютър;
11. електронна поща;
12. интернет;
13. факс.
(4) Средство за комуникация от разстояние е и всяко друго средство извън посочените в ал. 3, което може да се използва за сключване на договор за продажба от разстояние.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 49. (1) Предварителното съгласие на потребителя се изисква при използване на следните технически средства от страна на доставчика:
1. автоматизирана система за позвъняване без човешка намеса;
2. факс;
3. електронна поща.
(2) Средствата за комуникация от разстояние, различни от посочените в ал. 1, които дават възможност за осъществяване на индивидуална комуникация, се използват от доставчика, когато потребителят не е заявил изрично своето несъгласие за ползването им.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 50. (1) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на договорите:
1. сключени чрез използването на автомати за продажба или на автоматизирани търговски помещения;
2. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) сключени с предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги чрез обществени телефонни апарати;
3. за строителство и продажба на недвижими имоти или договорите с предмет други права върху недвижим имот с изключение на договорите за наем.
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 48 - 55 и чл. 58, 59 и 61 не се прилагат за договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Разпоредбите на чл. 52, 54, 55 и 58 не се прилагат по отношение на договорите:
1. за доставка на хранителни стоки, напитки или други стоки за ежедневна употреба в дома на потребителя на посочен от него адрес или на работното му място при извършване на редовни доставки;
2. за предоставяне на следните услуги: настаняване, транспорт, хранене и услугите, свързани със свободното време, при които доставчикът се задължава при сключването на договора да предостави тези услуги на определена дата или в рамките на определен срок.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се предлагането и продажбата чрез сключване на договори за продажба от разстояние на лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 52. (1) Доставчикът е длъжен преди сключването на договора да предостави своевременно на потребителя следната информация:
1. името и адреса на доставчика;
2. основните характеристики на стоките или услугите;
3. цената на стоките или услугите с включени всички данъци и такси;
4. стойността на пощенските или транспортните разходи, невключени в цената на стоките или услугите, свързани с тяхната доставка;
5. стойността на използване на средството за комуникация от разстояние, когато тя се изчислява по начин, различен от посочения в основната тарифа;
6. начина на плащане, доставка и изпълнение на договора;
7. правото на потребителя да се откаже от договора и условията, при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана, с изключение на случаите по чл. 55, ал. 2;
8. периода, за който направеното предложение или цена остават в сила;
9. минималната продължителност на договора - при договори за постоянна или периодична доставка на стоки или услуги.
(2) Информацията по ал. 1 трябва да бъде предоставена по ясен и разбираем начин в зависимост от вида на използваното средство за комуникация, да подчертава търговския характер на предложението и да бъде в съответствие с принципа на добросъвестност при търговските сделки и добрата търговска практика.
(3) При телефонни съобщения доставчикът е длъжен да уведоми потребителя в началото на разговора за своята самоличност и търговската цел на обаждането.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Доставчикът няма право да приема авансово плащане, освен при изрично съгласие на потребителя за това.
(2) Алинея 1 не се прилага при предоставяне на услуги на информационното общество по смисъла на Закона за електронната търговия и при предоставяне на електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 54. (1) Доставчикът потвърждава в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1 не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора.
(2) Информацията, предоставена на потребителя в писмена форма, трябва да съдържа:
1. името на доставчика и служебния адрес, на който потребителят може да изпраща жалби;
2. правото на потребителя да се откаже от сключения договор, условията и начина за упражняването на това право;
3. условията за прекратяване на договора, когато той е сключен за неопределен срок или за срок, по-дълъг от една година;
4. данни за предоставяните услуги след продажбата и за предоставените гаранции.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за услуги, чието изпълнение се осъществява чрез използването на средство за комуникация от разстояние, когато тези услуги се предоставят еднократно и се фактурират от оператора на средството за комуникация от разстояние.
(4) Оператор на средство за комуникация е всяко физическо или юридическо лице, чиято търговска или професионална дейност включва предоставянето на разположение на доставчика на едно или няколко средства за комуникация от разстояние.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 55. (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни, считано от датата на:
1. получаване на стоката от потребителя, когато са изпълнени изискванията на чл. 54 - за стоки;
2. сключване на договора, а когато задълженията по чл. 54 са изпълнени след сключването на договора - от деня на тяхното изпълнение, но не по-късно от срока по ал. 3 - за услуги.
(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на следните видове договори:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) за предоставяне на услуги, чието изпълнение е започнало с изричното съгласие на потребителя преди изтичането на срока по ал. 1;
2. за доставка на стоки и предоставяне на услуги, чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, които доставчикът не е в състояние да контролира;
3. за доставка на стоки, изработени съобразно изискванията на потребителя или по негова индивидуална поръчка;
4. за доставка на стоки, които поради своето естество не могат да бъдат върнати или подлежат на бързо разваляне, или има опасност от влошаване на качествените им характеристики;
5. за доставка на аудио- и видеозаписи или програмни продукти, разпечатани от потребителя;
6. за доставка на вестници, списания и други периодични издания;
7. за хазартни игри и лотарии.
(3) Потребителят може да упражни правото си на отказ от сключен договор от разстояние за финансови услуги в срок 14 дни.
(4) Когато доставчикът не изпълни задълженията си по чл. 54, потребителят има право да се откаже от сключения договор в срок три месеца, считано от датата на получаване на стоката или от сключването на договора за предоставяне на услугата.
(5) Когато информацията по чл. 54 е предоставена на потребителя в рамките на срока по ал. 4, срокът по ал. 1 започва да тече от датата на предоставянето й.
(6) Доставчикът е длъжен да възстанови на потребителя в пълен размер заплатените от него суми не по-късно от 30 дни, считано от датата, на която потребителят е упражнил правото си на отказ от сключения договор.
(7) Потребителят е длъжен да съхранява получените от доставчика стоки, тяхното качество и безопасност по време на срока по ал. 1.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 56. (1) При закупуване на стоки или предоставяне на услуги чрез използване на кредит, предоставен на потребителя от доставчика или от трето лице, което има договор с доставчика, договорът за кредит се прекратява, когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, сключен от разстояние.
(2) При прекратяване на договора за кредит по ал. 1 потребителят не дължи неустойка или обезщетение на доставчика или на лицето, предоставило кредита.
(3) Всяка уговорка между страните, която противоречи на разпоредбата на ал. 2, е недействителна.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 57. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 58. Доставчикът е длъжен да изпълни договора, сключен от разстояние, не по-късно от 30 дни, считано от датата, следваща изпращането на поръчката на потребителя до доставчика чрез използване на средство за комуникация от разстояние, освен ако страните са уговорили различен срок на доставка.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 59. (1) Когато доставчикът не може да изпълни задълженията си по договора поради това, че не разполага с поръчаните стоки и услуги, той е длъжен да уведоми потребителя и да възстанови платените от него суми в срок до 30 дни от датата, на която доставчикът е следвало да изпълни задължението си по договора.
(2) Доставчикът може да достави на потребителя стоки или услуги със същото качество и цена, когато тази възможност е била изрично предвидена преди сключването на договора или в самия договор. В този случай той уведомява потребителя по ясен и разбираем начин за промяната в изпълнението на договора.
(3) Когато при условията на ал. 2 доставчикът изпълни друго вместо дължимото и потребителят упражни правото си на отказ от сключения договор, разходите по връщането на стоките са за сметка на доставчика, за което потребителят трябва да бъде уведомен.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 60. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 61. Доставчикът е длъжен да докаже, че е:
1. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изпълнил задължението си за предоставяне на информация на потребителя по чл. 52, 54 и чл. 59, ал. 1 и 2;
2. получил съгласието на потребителя за сключване на договора от разстояние, и
3. получил съгласието на потребителя за изпълнението на договора, ако е необходимо.

Раздел III.
Способи за продажба

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 61а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да защитят търговците и потребителите от използването на търговските способи за продажба по чл. 62 - 68.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 62. (1) Доставката на стоки или предоставянето на услуги на потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна е забранено.
(2) Когато потребителят получи стока или услуга, за които не е отправил изрично и предварително искане, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил.
(3) Липсата на отговор от страна на потребителя не означава съгласие от негова страна.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 63. Всяко съобщение за намаление на цените трябва да посочва:
1. стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно намалението на цените;
2. условията, при които се извършва намалението на цените;
3. срока, през който стоките и услугите се продават с намалени цени.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 64. Съобщението за намаление на цените се прави по един от следните начини:
1. чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или
2. чрез думите "нова цена" и "стара цена", последвани от съответните суми, или
3. чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 65. (1) Всяко съобщение за намаление на цените трябва да съдържа старата цена, която търговецът е прилагал през определен период преди датата, от която влиза в сила намалението на цената.
(2) Стара цена е цената, която търговецът е прилагал през период, не по-кратък от един месец преди датата на намалението на цените.
(3) Алинея 2 не се прилага за храни и други бързо развалящи се стоки.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 66. (1) Съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден.
(2) Съобщението за намаление на цените може да обхваща и период, по-дълъг от един месец, но не повече от 6 месеца, в следните случаи:
1. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности при продажба на търговския обект;
2. пълна или частична разпродажба на стоковите наличности в търговския обект при частично преустановяване на търговската дейност на търговеца, при условие че това основание не е било използвано през последните три години;
3. извършване на преустройство и строителни работи в търговския обект със срок над 30 работни дни;
4. прехвърляне на предприятието или ликвидация.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 67. Забранява се предлагането на две или повече стоки или услуги с една обща цена, без наличието на съществена връзка между предлаганите стоки или услуги, освен в случаите, когато:
1. всяка от стоките или услугите, предлагани заедно, може да бъде закупена в търговския обект поотделно на своята обичайна цена, и
2. потребителят е информиран за възможността по т. 1, както и за индивидуалната цена на всяка от стоките или услугите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68. Забранява се използването на търговски практики, които накърняват икономическите интереси или колективните интереси на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забранява се всяко действие или бездействие, което противоречи на законодателството за защита на интересите на потребителите, посочено в Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите - членки на Европейския съюз.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Министерският съвет приема решение за определяне на органите, които отговарят за защита на икономическите интереси на потребителите, по смисъла на Регламент 2006/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за административното сътрудничество между органите, отговарящи за прилагане на законодателството за защита на потребителите на държавите - членки на Европейския съюз.
(3) Министерският съвет приема наредба за реда и условията за участието на органите по ал. 2 в административното сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия.

Раздел IV.
Нелоялни търговски практики (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на този раздел имат за цел да осигурят защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68в. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Забраняват се нелоялните търговски практики.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68г. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители.
(2) Търговска практика, която е възможно да промени съществено икономическото поведение на някои особено уязвими категории потребители поради техен умствен или физически недостатък, тяхната възраст или доверчивост, когато търговецът е могъл да предвиди това, се преценява от гледна точка на средния член на групата потребители, към която е насочена.
(3) Преценката по ал. 2 не се прилага за реклама, която съдържа преувеличени изявления или изявления, които не са предназначени да бъдат разбрани буквално.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68д. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 включват информация за:
1. съществуването или естеството на стоката или услугата;
2. основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата;
3. обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа;
4. цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената;
5. необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката;
6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: трите имена, номера на документ за самоличност и постоянния адрес на физическите лица и наименованието, единния идентификационен код, адреса на управление и правно-организационната форма на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия;
7. правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен.
(3) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, която от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, води или е възможно да доведе средния потребител до вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика, и когато тя включва:
1. всяка маркетингова дейност по отношение на стока или услуга, включително използване на сравнителна реклама, която създава объркване с друга стока, услуга, марка, търговско наименование или друг отличителен знак на конкурент;
2. неспазване на ангажиментите, поети от търговеца чрез присъединяването му към кодекс за добра търговска практика, когато тези ангажименти имат задължителен характер, могат да бъдат проверени и при използването на дадена търговска практика търговецът посочва, че е обвързан да спазва съдържащите се в него правила.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68е. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) (1) Търговска практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
(2) Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.
(3) Когато използваното средство за комуникация, чрез което се прилага търговската практика, налага ограничения във времето или пространството, при извършване на преценка дали е използвана заблуждаваща търговска практика по ал. 2, се вземат предвид тези ограничения, както и всички мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информацията на потребителите чрез други средства.
(4) При отправяне на покана за покупка за съществена по смисъла на ал. 1 се смята, освен ако не е очевидна, информацията за:
1. основните характеристики на стоката или услугата в зависимост от използваното средство за комуникация и от съответната стока или услуга;
2. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) трите имена, номера на документ за самоличност и постоянния адрес на физическите лица и наименованието, единния идентификационен код, адреса на управление и правно-организационната форма на юридическите лица и, ако е необходимо, адреса, името, съответно фирмата или единния идентификационен код на търговеца, за чиято сметка действа;
3. цената с включени в нея всички данъци; когато цената не може да бъде изчислена предварително, се указва начинът, по който е изчислена, и, ако е необходимо, се посочват всички допълнителни разходи за транспорт, доставка, пощенски услуги; когато допълнителните разходи не могат да бъдат изчислени предварително, се посочва, че тези разходи могат да бъдат за сметка на потребителя;
4. условията на плащане, доставка, изпълнение и разглеждане на жалби, когато те се различават от изискването за добросъвестност и професионална компетентност;
5. стоките и услугите, както и договорите, при които потребителят има право да се откаже от договора или да го прекрати - информацията за наличието на това право.
(5) Съществена по смисъла на ал. 1 е и задължителната информация, предвидена в законодателството на Европейския съюз за търговските съобщения, включително по отношение на рекламата и маркетинга, която е включена в Приложение II на Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните заблуждаващи търговски практики:
1. да се твърди от страна на търговец, че се е присъединил към кодекс за добра търговска практика, когато това не е вярно;
2. да се показва удостоверение, знак за качество или техен еквивалент, когато не е получено необходимото разрешение за това;
3. да се твърди, че даден кодекс за добра търговска практика е одобрен от обществен или друг орган, когато това не е вярно;
4. да се твърди, че търговец е получил разрешение за извършване на определена дейност или че за дадена стока или услуга е получено разрешение, одобрение или лиценз от държавен или друг орган, когато това не е вярно или когато търговецът не спазва условията, при които е било издадено разрешението, одобрението или лицензът;
5. покана за покупка на стоки или услуги на определена цена, като не се посочват разумни основания, поради които търговецът няма да може да достави или да осигури доставянето от друг търговец на стоките или услугите или на равностойни стоки или услуги на обявената цена за определен период от време и в разумно количество съобразно стоката или услугата, обема на направената реклама за стоката или услугата и предложената цена;
6. покана за покупка на стоки или услуги на посочената цена и впоследствие с цел насърчаване продажбата на друга стока или услуга търговецът:
а) откаже да предостави на потребителя стоката или услугата, която е била обект на рекламата;
б) откаже да приеме поръчки за тези стоки или услуги или да ги достави на потребителя в разумен срок;
в) представи на потребителя образец на стоката, предложена за продажба, който е дефектен;
7. да се твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея;
8. поемане на ангажимент от търговеца за предоставяне на извънгаранционно обслужване на потребителите, с които той е общувал на език, който не е официален език в държавата - членка на Европейския съюз, където се намира седалището на търговеца преди сключване на договора, а впоследствие при предоставяне на извънгаранционното обслужване търговецът използва друг език, без да е уведомил за това потребителя, преди потребителят да се задължи да сключи договор;
9. да се твърди или да се създава впечатление, че продажбата на дадена стока или услуга е разрешена от закона, когато това не е вярно;
10. да се представят правата на потребителите, предоставени им от закона, като специфична част от предложението на търговеца за продажба на стоки или услуги;
11. използване на редакционен материал в медиите или използване на образи или звуци, които могат да бъдат установени ясно от потребителя, без да е посочено изрично, че това е в рамките на кампания, финансирана от търговеца за насърчаване продажбите на дадена стока или услуга;
12. изказване на твърдения, които съдържат неверни факти за естеството и степента на рисковете, на които се излага потребителят по отношение на неговата лична безопасност или тази на неговото семейство, ако той не закупи стоката или услугата;
13. насърчаване на продажбата на стока или услуга, подобна на стоката, произведена от даден производител, по начин, който въвежда умишлено потребителя в заблуждение, като му дава основание да смята, че стоката е произведена от този производител, когато това не е вярно;
14. създаване, използване или насърчаване на пирамидални продажби, чиято основна цел не е продажбата или потреблението на стоки и услуги, а включването на други потребители в системата за продажба, при които потребителят плаща, за да участва, като получава възможност да си възстанови заплатената от него сума чрез привличането на други потребители в системата;
15. да се твърди, че търговецът преустановява своята дейност или се установява на друго място, когато това не е вярно;
16. да се твърди за дадена стока, че увеличава възможностите за печалба при лотарии и други хазартни игри;
17. изказване на неверни твърдения, че дадена стока може да лекува болести, нарушени функции на човешкия организъм или вродени дефекти;
18. съобщаване на информация, която съдържа неточни факти за условията на пазара или за възможността стоката или услугата да се намери на пазара с цел да се накара потребителят да закупи стоката или услугата при по-неблагоприятни условия от нормалните;
19. да се твърди при използването на дадена търговска практика, че е организиран конкурс или че може да бъде спечелена награда, без
по-късно да се предоставят посочените награди или тяхната равностойност;
20. да се представя, че дадена стока или услуга се предоставя "безплатно", "безвъзмездно", "без разходи" или с други подобни названия, когато потребителят трябва да заплати някаква сума за стоката или услугата освен неизбежните за него разходи, необходими, за да отговори на търговската практика, да влезе във владение на стоката или разходите за нейната доставка;
21. прибавяне към рекламния материал на фактура или на друг подобен документ, изискващ плащане, който създава впечатление у потребителя, че вече е поръчал стоката или услугата, когато това не е вярно;
22. изказване на неверни твърдения или създаване на впечатление, че търговецът не действа в рамките на своята търговска дейност, или невярно представяне на търговеца като потребител;
23. създаване на невярно впечатление, че е предоставено извънгаранционно обслужване на стоката в друга държава - членка на Европейския съюз, различна от тази, в която се продава стоката.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68з. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68и. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При извършването на преценка дали при използването на дадена търговска практика се прилага тормоз, принуда, включително физическа сила или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:
1. периодът от време и мястото на използване на търговската практика, нейният характер и настойчивост;
2. използването на заплаха или обида - чрез думи или действия;
3. използването от търговеца на информацията, с която разполага, за нещастие или друго специфично обстоятелство за потребителя, което е в състояние да промени преценката на потребителя, с цел да му повлияе при вземането на решение по отношение на стоката или услугата;
4. налагането на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да прекрати договора или да избере друга стока или услуга или друг търговец;
5. всяка заплаха за предприемане на действия, които противоречат на закона.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68к. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики:
1. оставянето на впечатление у потребителя, че той не може да напусне помещението, докато не се сключи договор;
2. извършването на посещения от страна на търговеца в дома на потребителя, пренебрегвайки изричното искане на потребителя търговецът да напусне помещението или да не се връща отново, с изключение на случаите, необходими за изпълнението от страна на търговеца на договорно задължение;
3. отправянето на настойчиви и непоискани търговски съобщения до потребителя по телефон, факс, електронна поща или всяко друго средство за комуникация от разстояние, освен в предвидените в закон случаи за изпълнение на договорно задължение и без да се нарушават разпоредбите на чл. 49 от този закон, на Закона за защита на личните данни и на чл. 6 от Закона за електронната търговия;
4. да се задължи потребителят, който иска да получи обезщетение съгласно условията на сключения договор за застраховка, да представи документи, които не са необходими за установяване основателността на неговото искане или непредоставянето повече от два пъти на отговор на съществени въпроси, поставени от потребителя, с цел да бъде разубеден да търси правата си по договора;
5. при реклама - пряко насърчаване на децата да закупят или да убедят своите родители или други възрастни да им закупят стоката или услугата, която е предмет на рекламата;
6. да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя, освен в случаите по чл. 59, ал. 2;
7. изрично уведомяване на потребителя, че ако не закупи стоката или услугата, работата или средствата за съществуване на търговеца ще бъдат поставени под заплаха;
8. създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели или като извършва дадено действие, ще спечели награда или друга равностойна облага, когато:
а) не съществува такава награда или облага, или
б) извършването на действие, свързано с искане за получаване на наградата или на друга равностойна облага, е обвързано със задължение на потребителя да заплати парична сума или да поеме някакъв разход.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 68л. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) (1) Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите може в определен от него кратък срок да задължи търговеца да докаже, че прилаганата търговска практика не е нелоялна.
(3) В случаите по чл. 68г, ал. 4 и когато нелоялната практика произтича от дейности, свързани с реклама, независимо от имуществената санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите може да разпореди рекламодателят и/или рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите предприема мерките по ал. 1 - 3 служебно или по повод направено искане от страна на потребител.

Глава пета.
БЕЗОПАСНОСТ И КАЧЕСТВО НА СТОКИТЕ И УСЛУГИТЕ

Раздел I.
Обща безопасност на стоките и услугите

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги.
(2) Производител по ал. 1 е:
1. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) всяко лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице установено на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак;
2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейската общност или в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
3. всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.
(3) Лице, предоставящо услуга, е всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е смятан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид:
1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя;
2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата;
3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместно използване на стоките;
4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга;
5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени.
(2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна.
(3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 71. (1) Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара.
(2) Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз.
(3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид:
1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2;
2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1;
3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2;
4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3;
5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4;
6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката.
(4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 73. (1) В рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуга. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуга, от другите задължения, предвидени по този раздел.
(2) По искане на контролния орган производителят на стоки и лицето, предоставящо услуга, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на пазара са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, в рамките на дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на стоката или услугата.
(2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да дават възможност на производителя на стоки и лицето, предоставящо услуга:
1. да бъдат информирани за рисковете, които тази стока или услуга може да представлява за здравето и безопасността на потребителите;
2. да могат да предприемат подходящи действия, включително, ако е необходимо за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен начин, изземване на стоката от потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като:
1. вземане на проби и анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара;
2. анализ на рекламации на потребителите.
(2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуга, предприема по собствена инициатива мерки, като:
1. поддържане регистър на рекламации на потребителите;
2. информиране на дистрибуторите за предприетите по т. 1 и по ал. 1 мерки за проследяване безопасността на стоките.
(3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или на лицето, предоставящо услуга, да предприеме мерките по ал. 1 и 2.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел:
1. маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи;
2. съхранява и предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за проследяване произхода на стоката.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 77. (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност.
(2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.
(3) В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване безопасността на стоките, пуснати на пазара, като:
1. предоставя информация за рисковете, свързани с употребата на стоките;
2. води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките;
3. сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях мерки за предотвратяване на рисковете;
4. предприема други подходящи мерки.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 78. В рамките на своята дейност дистрибуторът предприема мерки, които му позволяват да сътрудничи ефективно на производителя и на контролните органи.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 79. (1) Когато производител, дистрибутор или лице, предоставящо услуга, знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за здравето и безопасността на потребителите, той уведомява незабавно съответния контролен орган за това и му представя подробна информация за предприетите действия за предотвратяване и преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите. Информацията трябва да съдържа най-малко данните по чл. 80.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, предоставят на контролните органи:
1. информация, даваща възможност за точното идентифициране на стоката или услугата, или партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност;
2. пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги;
3. цялата налична информация, необходима за проследяване на стоката;
4. описание на действията, предприети за предотвратяване на рисковете за потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 81. (1) В рамките на дейността си производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани от стоки или услуги, които те доставят или са доставили.
(2) Редът за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите, лицата, предоставящи услуги, и контролните органи по отношение на обмена на информация за безопасността на стоките и услугите се урежда с наредба на Министерския съвет.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 82. (1) Контролни органи по този раздел са:
1. Комисията за защита на потребителите - по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите;
2. контролните органи по Закона за храните - по отношение на безопасността на хранителните стоки;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) контролните органи по Закона за здравето - по отношение на безопасността на козметичните продукти;
4. органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите - по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Комисията за защита на потребителите координира дейността на контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 във връзка с безопасността на нехранителните стоки и услугите, а Министерството на здравеопазването - във връзка с безопасността на храните и козметичните продукти.
(3) Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването създават и поддържат в Интернет страница с информация за опасните стоки и услуги, която съдържа най-малко данните по чл. 80.
(4) Контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 оказват съдействие и сътрудничат на Комисията за защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като:
1. им предоставят информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара;
2. ги информират за предприетите от тях мерки за предотвратяване на сериозна и непосредствена опасност за здравето на потребителите, с които:
а) допускат реализацията на стоката или услугата при спазване на определени условия;
б) разпореждат на производителите и дистрибуторите обозначаване на стоката с предупреждения за наличието на риск;
в) задължават производителите и дистрибуторите да информират потребителите за наличието на риск;
г) издават предписания за временно спиране доставката на стоката или предоставянето на услугата;
д) забраняват доставката на стоката или предоставянето на услугата;
е) изтеглят стоката от пазара или разпореждат на производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, да изтеглят стоката от пазара или да преустановят предлагането на услугата;
ж) изземват стоката от потребителите или разпореждат на производителите и дистрибуторите да изземат стоката от потребителите.
(5) Митническите органи оказват съдействие на контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос съгласно правомощията си по чл. 78а от Закона за митниците.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 83. Независимо от вида и характера на стоката или услугата съответният контролен орган по чл. 82 има право да:
1. организира извършването на подходящи проверки на характеристиките на стоката или услугата за безопасност в подходящ мащаб и на всеки етап от реализацията й, включително след пускането й на пазара, като безопасна и използването или употребата й от потребителя;
2. взема мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност;
3. изисква от лицата цялата необходима информация;
4. събира доказателства.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 84. Когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, контролният орган има право да:
1. разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да направи предупреждения за рисковете, които стоката или услугата може да съдържа; предупрежденията трябва да бъдат ясни и лесно разбираеми за потребителите;
2. обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще я направи безопасна;
3. изисква от производителя или дистрибутора да маркира стоката с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с нейната употреба.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 85. Когато има вероятност стоката или услугата да съдържа риск за определена категория потребители, съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да предупреди своевременно и по подходящ начин тази категория потребители за риска, включително чрез публикуването на специални предупреждения.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 86. (1) За всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл. 82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган отменя забраната по ал. 1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката.
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган.
(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена забраната.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 87. Когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 88. (1) Когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки:
1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара;
2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа;
3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване.
(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е безопасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган.
(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато в резултат на проверката за безопасност по ал. 1, т. 1 се установи, че стоката или услугата е опасна, разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на лицето, спрямо което е постановена мярката.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Всеки производител или дистрибутор, който е доставил или придобил една или повече стоки от партидата и знае, че е издадено разпореждане за преустановяване пускането на стоката на пазара, за нейното изтегляне или за изземването й от потребителите, е длъжен да уведоми за това разпореждане лицата, на които е доставил стоката, или лицето, от което е придобил стоката.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 89. (1) Съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност.
(2) Контролният орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, след като приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност, да ги подложи на изпитване от независим, компетентен и безпристрастен орган в определен от контролните органи срок.
(3) Когато една стока или услуга не е подложена на изпитване по ал. 2, смята се, че тя не отговаря на изискванията за безопасност, освен ако се докаже обратното.
(4) Ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други цели, връщането й в страната на произход или унищожаването й в определен срок.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 90. (1) Изземването на стоката от потребителите е крайна мярка, която се допуска, когато всички други мерки, предприети от производителите, дистрибуторите и контролните органи, не са достатъчни за предотвратяване на риска за потребителите.
(2) Производителите и дистрибуторите изземват стоките от потребителите, когато предприетите от производителя други мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите.
(3) Контролните органи предприемат мерките по чл. 88, ал. 1, когато предприетите от производителите, дистрибуторите и доставчиците мерки не са достатъчни за предотвратяване на риска за здравето и безопасността на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 91. Когато стоките или услугите представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролните органи предприемат необходимите действия за бързо и ефективно прилагане на мерките, предвидени в този закон.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 92. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоката и да пристъпи към изтеглянето й от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването й, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в "Държавен вестник".
(2) В случаите по ал. 1 контролният орган може да разпореди на производителите и дистрибуторите да направят предупреждения до потребителите, да дадат указания за употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги обезщетят.
(3) При условията по ал. 1 съответният контролен орган разпорежда със заповед преустановяване предоставянето на определена услуга на потребителите.
(4) Когато се докаже, че стоката или услугата съответства на изискванията за безопасност, контролният орган отменя заповедта по ал. 1. Отмяната на заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(5) В заповедта по ал. 1 и 3 задължително се посочва за чия сметка са разходите за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността на стоките и услугите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 93. Когато поради неспазване изискванията на този раздел условията за работа или съхранение при производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, са такива, че стоките или услугите, произвеждани, съхранявани, предоставяни или пуснати на пазара, представляват или могат да представляват опасност за здравето или за безопасността на потребителите, съответният контролен орган може да разпореди предприемането на мерки, като:
1. засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или дистрибутора;
2. обучение на персонала;
3. извършване на строителни работи;
4. почистване и други.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 94. Съответните контролни органи имат право на достъп до помещенията, използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи по чл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 96. (1) Предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са пропорционални на сериозността на риска, който стоката или услугата съдържа, и да имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за потребителите.
(2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към:
1. производителя и лицето, предоставящо услуга;
2. дистрибутора и по-специално към лицето, което отговаря за първото пускане на стоката или услугата на пазара;
3. всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на контролните органи за изпълнение на предприетите от тях действия за предотвратяване на рисковете, които стоката или услугата съдържа.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 97. (1) Преди налагането на мерките по чл. 96 контролните органи са длъжни да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения.
(2) Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката, контролният орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането й.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 98. (1) Контролните органи са длъжни да приемат и разглеждат жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и на дейностите по надзора и контрола за безопасност и писмено да уведомяват подателя на жалбата за резултатите от извършената проверка.
(2) Контролните органи изготвят процедури и методически указания за разглеждане на жалби на потребителите или на други заинтересовани лица по отношение на безопасността на стоките и услугите и дейностите по контрола за безопасност, които публикуват на страницата на съответното ведомство в Интернет и при поискване ги предоставят на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 99. Министерският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изтегляне, изземване и унищожаване на опасни стоки и за обезщетяване на потребителите чрез заплащане или замяна.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 100. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган разпорежда със заповед затварянето на обекта или на част от него или временно спиране на дейността на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услуга.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 101. (1) Информацията за опасните стоки и услуги, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа:
1. идентификация на стоката или услугата;
2. описание на характера на риска;
3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на опасността.
(3) Длъжностните лица нямат право да разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на разпоредбите на този раздел, която по своето естество представлява професионална тайна.
(4) Алинея 3 не се прилага относно характеристиките за безопасност на стоките или услугите, ако обстоятелствата изискват тази информация да бъде направена публично достояние, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите.
(5) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност за безопасност на стоките или услугите.
(6) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 102. Разпоредбите на този раздел не изключват и не ограничават прилагането на правилата относно отговорността на производителя за вреди, причинени от дефект на стока по раздел IV.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 103. Заповед на контролен орган, с която се ограничава пускането на стока или услуга на пазара или се разпорежда изтеглянето на стока от пазара или изземването й от потребителите, не изключва и не ограничава наказателната отговорност на лицето, спрямо което е предприета мярката.

Раздел II.
Гаранция на потребителската стока

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 104. (1) Продавач е всяко физическо или юридическо лице, което в рамките на своята професионална или търговска дейност и въз основа на договор за продажба продава потребителски стоки.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производител е лицето, което произвежда стоката, вносителят на стоката на територията на Европейската общност или на държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и всяко лице, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак.
(3) Потребителска стока е всяка движима материална вещ, с изключение на вещите втора употреба - обект на публична продажба, когато потребителят е имал възможност да участва в продажбата.
(4) Поправка или ремонт на потребителска стока е привеждането й в съответствие с договора за продажбата й, когато има несъответствие между тях.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 105. (1) Продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба.
(2) Продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 106. За да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да:
1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид;
2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец;
3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача;
4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 107. Продавачът не е обвързан с публичните изявления по чл. 106, т. 4, ако докаже, че:
1. не е знаел и не е могъл да знае за направените публични изявления, или
2. публичните изявления са били коригирани в момента на сключването на договора, или
3. решението на потребителя за закупуване на потребителската стока не е било повлияно от публичните изявления.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 108. Всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 109. Потребителят не може да оспори съответствието на потребителската стока с договора за продажбата й, когато:
1. при сключването на договора е знаел или не е могъл да не знае за несъответствието;
2. несъответствието се дължи на материали, предоставени от потребителя.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 110. (1) Продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, дължащо се на неправилно монтиране или инсталиране на стоката, когато договорът предвижда монтирането или инсталирането й да бъде извършено от продавача или на негова отговорност.
(2) Продавачът отговаря за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба и когато стоката е монтирана или инсталирана от потребителя, но несъответствието се дължи на неправилни указания за монтиране или инсталиране.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 111. (1) Всяко споразумение или договор, сключени с продавач преди появата на несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което ограничава или изключва отговорността на продавача по този раздел, е нищожно.
(2) Всяко споразумение, с което потребителят заявява, че знае за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба преди неговото сключване, в което не е посочено естеството на несъответствието, е нищожно.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 112. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.
(2) Смята се, че даден начин за обезщетяване на потребителя е непропорционален, ако неговото използване налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин на обезщетяване са неразумни, като се вземат предвид:
1. стойността на потребителската стока, ако нямаше липса на несъответствие;
2. значимостта на несъответствието;
3. възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 113. (1) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) След изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Потребителят може да иска и обезщетение за претърпените вследствие на несъответствието вреди.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 114. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности:
1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума;
2. намаляване на цената.
(2) Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя.
(3) Потребителят не може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е незначително.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 115. (1) Потребителят може да упражни правото си по този раздел в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока.
(2) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.
(3) Упражняването на правото на потребителя по ал. 1 не е обвързано с никакъв друг срок за предявяване на иск, различен от срока по ал. 1.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 116. Продавачът, който отговаря за несъответствието на потребителската стока, има право на иск за обезщетение за претърпените вреди срещу лицето, което е причинило несъответствието, ако се намира в пряка или косвена договорна връзка с него, както и срещу производителя, когато той отговаря за несъответствието на стоката. Всяка клауза в договор, която ограничава или изключва тези права на търговеца, е нищожна.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 117. (1) Търговска гаранция е всяко задължение, поето от продавача или производителя към потребителя, да възстанови цената, заплатена за потребителската стока, да замени или поправи стоката или да положи други грижи за нея, без това да е свързано с разходи за потребителя, когато потребителската стока не отговаря на условията, обявени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в рекламата, свързана с него.
(2) Търговската гаранция обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Търговската гаранция се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Заявлението за предоставяне на търговска гаранция съдържа задължително информация за:
1. правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и посочва ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 - 115;
2. съдържанието и обхвата на търговската гаранция;
3. съществените елементи, необходими за нейното прилагане, и по-специално: начините за предявяване на рекламации; срок на търговската гаранция; териториален обхват на търговската гаранция; име и адрес на лицето, предоставящо търговската гаранция, и име и адрес на лицето, пред което може да бъде предявена търговската гаранция, когато това лице е различно от лицето, предоставящо търговската гаранция.
(2) В случай че търговската гаранция се предоставя от производител, който няма представител на територията на страната, и в заявлението за предоставяне на търговска гаранция липсва информацията по ал. 1, т. 1, тази информация се предоставя на потребителя по подходящ начин от продавача.
(3) Информацията по ал. 1 трябва да бъде ясна, разбираема и лесна за четене. Информацията задължително се предоставя на български език.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 120. (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 121. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Неспазването на някои от изискванията на чл. 118 и 119 не води до недействителност на търговската гаранция и потребителят може да се позове на нея и да претендира за изпълнение на посоченото в заявлението за предоставяне на търговска гаранция.

Раздел III.
Рекламации

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 122. Потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 123. (1) Потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата, независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката или услугата.
(2) Когато производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и удовлетворяването на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното, търговецът е длъжен да запази на потребителя първоначалните гаранционни условия. Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 124. (1) При предявяване на рекламацията на стока потребителят може да претендира за възстановяване на заплатената сума, за заменяне на стоката с друга, съответстваща на договореното, за отбив от цената или за безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114.
(2) При предявяване на рекламацията за услугата потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване на заплатената сума.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 125. (1) Рекламацията се предявява пред търговеца или пред упълномощено от него лице.
(2) Рекламацията се подава устно или писмено.
(3) При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт.
(4) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията:
1. касова бележка или фактура;
2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното;
3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 126. (1) Рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното. Рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.
(2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Ако търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и срокът на гаранцията е по-дълъг от сроковете за предявяване на рекламацията по ал. 1, рекламацията може да се предяви до изтичането на срока на търговската гаранция.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 127. (1) Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.
(3) При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 128. (1) (Отм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)
(2) Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра, и предоставя задължително един екземпляр на потребителя.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 129. Предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване на иск.

Раздел IV.
Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 130. (1) Този раздел се прилага за отговорността на производителите, дистрибуторите и търговците за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока.
(2) Стока е всяка движима вещ, независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Производител е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Европейската общност стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг, или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на Общността.
(4) Дистрибутор или търговец е всяко лице, различно от производител, което пуска стока в обращение. Стоката е пусната в обращение, когато производителят се е освободил от нея доброволно. Стоката може да бъде пусната в обращение само веднъж.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 131. (1) На обезщетение по този раздел подлежат вредите, причинени от:
1. смърт или телесна повреда на физическо лице;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) повреждане или унищожаване на вещ, различна от дефектната стока, на стойност не по-малка от 1000 лв., когато вещта е предназначена предимно за лична употреба и е ползвана от увреденото лице по предназначение.
(2) Увреденото лице може да упражни правото си на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от дефектна стока, по общия ред.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 132. (1) Стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани със:
1. представянето на стоката по отношение на следните елементи: качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея, и
2. момента на пускане на стоката в обращение.
(2) Стоката не се смята за дефектна поради единствената причина, че впоследствие е пусната в обращение друга стока с по-добри показатели.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 133. (1) Производителят носи отговорност за вредите, причинени от дефект на неговата стока, независимо дали има вина за дефекта й.
(2) Производителят носи отговорност за дефекта дори когато стоката е произведена при спазване на съществуващите стандарти и добри практики или нейното пускане в обращение е резултат от разрешение, издадено от административен орган.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 134. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Когато производителят на стоката или лицето, внесло стоката на територията на Европейската общност, не могат да бъдат установени, отговорността по чл. 133 се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато дистрибуторът или търговецът представи в 14-дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката.
(3) Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 135. (1) Когато две или повече лица отговарят за една и съща вреда, отговорността им е солидарна.
(2) При вреда, причинена от дефект на стока, включена в друга стока, производителят на съставната част и лицето, извършило монтажа, са солидарно отговорни.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 136. Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 137. (1) Производителят не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че:
1. не е пускал стоката в обращение, или
2. след като бъдат взети предвид всички обстоятелства, е вероятно дефектът, причинил вредата, да не е съществувал към момента, в който производителят е пуснал стоката в обращение, или дефектът се е появил впоследствие, или
3. не е произвел стоката за продажба или друга форма на разпространение с търговска цел и не е произвел или разпространил стоката в рамките на своята професионална дейност, или
4. дефектът се дължи на съответствието на стоката със задължителни изисквания, определени от държавни органи, или
5. състоянието на научно-техническите познания към момента на пускане на стоката в обращение не е позволявало установяването на дефекта.
(2) Производителят на съставна част не носи отговорност по чл. 133, ако докаже, че дефектът на съставната част се дължи на разработването или проектирането на стоката, в която тази част е включена, или на указания за стоката, дадени от производителя.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 138. (1) Производителят може да бъде освободен от отговорност по чл. 133 или отговорността му може да бъде намалена, когато вредите са причинени едновременно от дефектната стока и действия на увреденото лице или на лице, за което то отговаря.
(2) Отговорността на производителя не може да бъде намалена, когато вредата е причинена едновременно от дефектната стока и от действие или бездействие на трето лице.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 139. Нищожна е всяка клауза в договор, която предвижда освобождаване или ограничаване отговорността на производителя към увреденото лице за вреди, причинени по този раздел.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 140. (1) Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до три години от датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя.
(2) За спирането и прекъсването на давността се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 141. Правата на увреденото лице по този раздел се погасяват с изтичането на 10 години от датата, на която производителят е пуснал в обращение стоката, причинила вредата, освен ако увреденото лице междувременно е предявило иск срещу производителя.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 142. Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон.

Глава шеста.
НЕРАВНОПРАВНИ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИ ДОГОВОРИ

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 143. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;
12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
13. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
14. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
15. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
16. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
17. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;
18. поставя други подобни условия.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 144. (1) Разпоредбата на чл. 143, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие че доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото прекратяване.
(2) Разпоредбата на чл. 143, т. 10 не се прилага за клаузи, при които:
1. доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в тридневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора.
(3) Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;
2. договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
(4) Разпоредбата на чл. 143, т. 12 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 145. (1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
(2) Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.
(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
(5) Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.
(2) При съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 148. Комисията за защита на потребителите:
1. изготвя насоки или препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност;
2. препоръчва използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли или сектори на дейност;
3. води преговори с представители на сдружения на търговците относно изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност;
4. (нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) сезира компетентния съд при наличие на неравноправни клаузи в договорите с общи условия с искане за обявяването им за нищожни по реда на глава девета, раздел ІІІ в случаите, когато предприетите мерки по т. 1 са останали без резултат и клаузите на договора могат да засегнат голям брой потребители или е възможно същите да бъдат използвани и от други търговци.

Глава седма.
ДОГОВОРИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНО ВЪВ ВРЕМЕТО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ. ДОГОВОРИ ЗА ДЪЛГОСРОЧНИ ВАКАНЦИОННИ ПРОДУКТИ. ДОГОВОРИ ЗА ПРЕПРОДАЖБА И ЗАМЯНА (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г.)

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на тази глава имат за цел да осигурят защита на потребителите при предлагането, продажбата, препродажбата и замяната на права и/или услуги по договори за предоставяне на разпределено във времето право на ползване на собственост и на договори за дългосрочни ваканционни продукти.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при договори, сключени между търговец и потребител.
(2) Потребител е всяко физическо лице, което действа за цели, които са извън търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(3) Търговец е всяко физическо или юридическо лице, както и всяко лице, действащо от името и за сметка на търговеца, което действа за цели, свързани с търговията, стопанската дейност, занаята или професията на това лице.
(4) Разпоредбите на тази глава не изключват и не ограничават прилагането на правила, регламентирани в закон, относно:
1. вписването на движима собственост или недвижим имот в специален регистър или прехвърлянето на имоти;
2. установяването на търговеца и изискванията на разрешителен, лицензионен или друг режим за упражняване на търговска дейност.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за разпределено във времето право на ползване на собственост е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва един или няколко имота или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка за повече от един период на обитаване.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за дългосрочни ваканционни продукти е договор, сключен за срок, по-дълъг от една година, чрез който потребител срещу заплащане придобива право да ползва отстъпки или други предимства при настаняване за определен период от време заедно със или без предоставяне на транспорт или други услуги.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за препродажба е договор, по силата на който търговец срещу заплащане съдейства на потребител да продаде или закупи разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договор за замяна е договор, чрез който потребител срещу заплащане се включва в схема за замяна, в която срещу временно предоставяне на други лица на правата, произтичащи от негов договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, получава достъп до имот или друга движима собственост, използвана за настаняване с нощувка или други услуги.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 155. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Допълнителен договор е договор, въз основа на който потребител получава услуги, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост или с договора за дългосрочни ваканционни продукти, като тези услуги се предоставят от търговеца или от трето лице въз основа на договор между третото лице и търговеца.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Преди потребителят да бъде обвързан от предложение или договор по тази глава, търговецът му предоставя своевременно точна и достатъчна информация, необходима за вземане на информирано решение, във формата на стандартен формуляр за предоставяне на информация за:
1. договори за разпределено във времето право на ползване на собственост съгласно приложение № 1;
2. договори за дългосрочни ваканционни продукти съгласно приложение № 2;
3. договори за препродажба съгласно приложение № 3;
4. договори за замяна съгласно приложение № 4.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 157. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на потребителя безвъзмездно, по ясен и разбираем начин, на хартиен или на друг леснодостъпен за потребителя траен носител.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Информацията по чл. 156 се предоставя на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 159. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Всяка реклама на договор или група договори по тази глава посочва възможността за получаване на информацията по чл. 156 и откъде може да бъде получена.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 160. (В сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато на потребителя се предлага договор по тази глава по време на събитие, организирано с цел промоция или продажба, търговецът задължително посочва в отправената до потребителя покана търговската цел и характера на събитието.
(2) Търговецът е длъжен да направи информацията по чл. 156 достъпна за потребителя във всеки момент по време на събитието по ал. 1.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се предлагането или продаването като инвестиция на разпределено във времето право на ползване на собственост или дългосрочен ваканционен продукт.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) При изчисляване срока на договора за разпределено във времето право на ползване на собственост и на договора за дългосрочни ваканционни продукти се взема предвид всяка клауза на договора за мълчаливо подновяване или продължаване.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Договорите по тази глава се сключват в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или чийто гражданин е, по негов избор, при условие че това е официален език на Европейския съюз.
(2) Когато потребителят пребивава или търговецът упражнява своята търговска или професионална дейност на територията на Република България, договорът се изготвя на езика по ал. 1 и на български език.
(3) При договори за разпределено във времето право на ползване на собственост, касаещи конкретен недвижим имот, търговецът предоставя на потребителя договора на езика по ал. 1 и в заверен превод на езика или на един от езиците на държавата - членка на Европейския съюз, в която се намира имотът, при условие че това е официален език на Европейския съюз.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преддоговорната информация по чл. 156 представлява неразделна част от договора. Търговецът не може да променя съдържанието на предоставената информация по чл. 156 с изключение на случаите, когато:
1. страните изрично уговорят друго, или
2. направените промени се дължат на необичайни и непредвидими обстоятелства, които са извън контрола на търговеца, чиито последици не могат да бъдат избегнати от него, дори ако положи всички необходими грижи.
(2) Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал. 1, се съобщава на потребителя на хартиен или на друг леснодостъпен за него траен носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161г. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Договорите по тази глава съдържат:
1. имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя;
2. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единния граждански номер (личния номер или личния номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице;
3. информацията за съответния вид договор съгласно чл. 156;
4. извършените промени в предоставената информация по чл. 156 за съответния вид договор;
5. отделен стандартен формуляр за улесняване упражняване правото на отказ на потребителя от сключения договор съгласно приложение № 5;
6. дата и място на сключването на договора и подписите на страните.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161д. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Преди сключването на договор по тази глава търговецът изрично информира потребителя, че има право на отказ от договора, за продължителността на срока, в който може да упражни правото си на отказ, и за забраната за извършване на авансово плащане по време на срока за отказ.
(2) Информацията по ал. 1 се включва в договора и тези договорни клаузи се подписват от потребителя отделно.
(3) Потребителят получава екземпляр от договора в момента на сключването му.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161е. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина да се откаже от сключения договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти, за препродажба или за замяна, в срок 14 календарни дни, считано от датата на:
1. сключване на договора или сключване на обвързващ предварителен договор, или
2. получаване на договора или на обвързващия предварителен договор, когато потребителят ги получава след тяхното сключване.
(2) Когато търговецът не попълни и/или не предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител стандартния формуляр за отказ от сключения договор по чл. 161г, т. 5, потребителят има право да се откаже от договора в срок от една година и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване.
(3) Когато търговецът попълни и предостави на потребителя стандартния формуляр за отказ от сключения договор на хартиен или на друг траен носител в рамките на една година от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата, на която потребителят получи формуляра по чл. 161г, т. 5.
(4) Когато търговецът не е предоставил на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156, потребителят има право да се откаже от договора в срок от три месеца и 14 календарни дни, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване.
(5) Когато търговецът предостави на потребителя на хартиен или на друг траен носител информацията по чл. 156 в рамките на три месеца, считано от датата на сключване на договора или на предварителния обвързващ договор, или от датата на неговото получаване, срокът по ал. 1 за упражняване правото на отказ от договора започва да тече от датата на предоставяне на информацията по чл. 156.
(6) Когато потребителят сключи едновременно договор за разпределено във времето право на ползване на собственост и договор за замяна, към двата договора се прилага само един срок за упражняване правото на отказ от договора, който започва да тече съгласно изискванията на ал. 1.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161ж. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Потребител, който желае да упражни правото си на отказ от сключения договор, е длъжен да уведоми за това търговеца на хартиен или на друг траен носител преди изтичане на сроковете по чл. 161е. Потребителят може да използва и стандартния формуляр за улесняване упражняване правото на отказ по чл. 161г, т. 5.
(2) Упражняването на правото на отказ на потребителя от сключения договор прекратява правата и задълженията на страните по договора, като потребителят не дължи разноски и заплащане на услуги, предоставени му преди отказа.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161з. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Забранява се изискването и получаването на авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всяка друга насрещна престация за търговеца или за трето лице при договори за:
1. разпределено във времето право на ползване на собственост, за дългосрочни ваканционни продукти и за замяна - преди изтичане на сроковете за упражняване правото на отказ от сключения договор по чл. 161е;
2. препродажба - преди осъществяване на действителната продажба или прекратяване на договора за препродажба по друг начин.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161и. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) При договорите за дългосрочни ваканционни продукти плащането се извършва по предварително изготвен график за разсрочено плащане. Плащанията, включително членските вноски, се разделят на равни по стойност годишни вноски.
(2) Забранява се плащане на цената, посочена в договора, по друг начин, който не съответства на графика за разсрочено плащане по ал. 1.
(3) Търговецът е длъжен да изпрати на потребителя писмена покана за плащане на хартиен или на друг траен носител най-малко 14 календарни дни преди настъпване на всяка дата на падеж.
(4) Потребителят има право след плащане на втората годишна вноска да прекрати договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие до търговеца в срок 14 календарни дни, считано от датата на получаване на поканата за плащане на годишна вноска.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161к. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор за разпределено във времето право на ползване на собственост или от договор за дългосрочни ваканционни продукти, всеки договор за замяна, свързан с тези договори, или всеки друг допълнителен договор се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.
(2) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договор по тази глава, цената по който е изцяло или отчасти покрита от кредит, предоставен на потребителя от търговеца или от трето лице въз основа на договор между търговеца и третото лице, договорът за кредит се прекратява, без потребителят да дължи разноски, обезщетение и/или неустойка.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161л. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Когато по договор по чл. 151 - 154 е приложимо правото на държава - членка на Европейския съюз, всяка договорна клауза, с която потребителят се отказва от правата, предоставени му по тази глава, е нищожна.
(2) Когато по договор по чл. 151 - 154 е приложимо правото на държава, която не е член на Европейския съюз, потребителите имат правата по тази глава в следните случаи:
1. когато предметът на договора е свързан с недвижим имот или имоти, някой от които се намира на територията на държава - членка на Европейския съюз, или
2. когато предметът на договора не е свързан с недвижим имот, но търговецът упражнява търговска или професионална дейност в държава - членка на Европейския съюз, или по какъвто и да е начин дейността му е насочена към държава - членка на Европейския съюз, и съответният договор попада в обхвата на тази дейност.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161м. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Комисията за защита на потребителите информира потребителите за техните права и задължения при предлагането и сключването на договори по тази глава, за възможностите за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове и разглежда жалби, сигнали и предложения на потребителите и сдруженията на потребителите.
(2) Комисията за защита на потребителите насърчава търговците и техните браншови организации да информират потребителите за своите кодекси за добра практика и за наличието на възможности за извънсъдебно разрешаване на потребителски спорове, свързани с договори по тази глава.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161н. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Помирителните комисии и медиаторите, създадени по реда на глава девета, раздел II, съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, възникнали във връзка с договори по тази глава.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161о. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Всяка уговорка между търговец и потребител, която противоречи на разпоредбите на тази глава и води до увреждане интересите на потребителя или до ограничаване отговорността на търговеца по този закон, е нищожна.
(2) Когато не са спазени изискванията на чл. 158, 161, 161б, 161в, 161г, 161з и 161и, съответният договор е недействителен.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 161п. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Разпоредбите на тази глава не изключват използването от потребителя на други правни средства за защита на неговите права и интереси.
(2) За неуредените по тази глава случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

Глава осма.
ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Раздел I.
Административни органи за защита на потребителите

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма провежда и координира държавната политика в областта на защитата на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма предприема мерки за интегриране на политиката за защита на потребителите при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 164. (1) (Предишен текст на чл. 164 - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма:
1. прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на защитата на потребителите;
2. издава подзаконови нормативни актове в областта на защитата на потребителите в случаите, предвидени в закон;
3. дава становища по нормативни актове, имащи отношение към защитата на потребителите;
4. ръководи работата на Националния съвет за защита на потребителите;
5. координира дейността на другите административни органи, имащи отношение към защитата на потребителите;
6. осъществява сътрудничество с административни органи за защита на потребителите на други държави и представлява Република България в международните организации за защита на потребителите;
7. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) изготвя списък на квалифицираните организации в Република България, които имат правен интерес да предявяват искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Списъкът по ал. 1, т. 7 се изготвя въз основа на критерии, определени с наредба на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма предоставя на Европейската комисия списъка на квалифицираните организации в Република България, както и техния предмет на дейност и правноорганизационна форма.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма с регионални звена на територията на страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г.) Комисията за защита на потребителите се състои от трима членове, в т.ч. председател, които се определят за срок 5 години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист.
(3) Комисията за защита на потребителите:
1. приема годишна план-програма и периодични планове за извършване на контролна дейност;
2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) осъществява контрол върху нелоялните търговски практики;
3. предявява искове за колективна защита на потребителите;
4. изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договорите;
5. осъществява контрол за безопасност на стоките и услугите в съответствие с изискванията на този закон.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите:
1. представлява комисията и упълномощава лица, които да я представляват;
2. ръководи заседанията на комисията;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) организира и ръководи дейността на комисията;
4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудови правоотношения;
5. сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната администрация, или оправомощава лица за тяхното сключване;
6. издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни актове случаи.
(5) Председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите трябва да отговарят на следните условия:
1. да са български граждани;
2. да имат висше образование със степен "магистър";
3. да имат най-малко 5 години трудов стаж;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да не заемат длъжност или да не извършват дейност по чл. 19, ал. 6 от Закона за администрацията;
5. (нова - ДВ, бр. 56 от 2012 г.) да не заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки частен интерес по смисъла на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.
(7) (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.)
(8) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт или предсрочно:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) при влизане в сила на съдебен акт за извършено умишлено престъпление от общ характер;
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца;
5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г.) при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
(9) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя и назначава нов член до изтичане на съответния мандат.
(10) Дейността, структурата и организацията на работа и численият състав на Комисията за защита на потребителите и на нейната администрация се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 166. Кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което:
1. осъществява контрол по глава втора, глава четвърта, раздел III и глава пета, раздели II и III;
2. консултира потребителите относно правата им по този закон;
3. предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки;
4. сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите.

Раздел II.
Сдружения на потребителите

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 167. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите.
(2) Не могат да заемат ръководни длъжности в управителните органи на сдруженията на потребителите:
1. служители в държавните органи и в органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите;
2. производители, вносители, търговци и доставчици;
3. лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество или кооперация;
4. лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 168. (1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които:
1. действат изключително в интерес на потребителите;
2. не са свързани с определена политическа партия;
3. са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици;
4. са регистрирани в Министерството на правосъдието като сдружения с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 169. (1) Сдруженията на потребителите имат право да:
1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите, и да дават становища по тях;
2. информират контролните органи за случаи, в които са нарушени правата на потребителите;
3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2007 г.) получават информация от държавните и общинските органи за проекти на методики за формиране цените на обществените услуги, свързани с топлоснабдяване, електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, транспорт, пощенски съобщения и електронни съобщения;
4. предлагат на всички контролни органи извършването на проверки, анализи и изпитвания на стоки и услуги;
5. съдействат за разрешаване на спорове, възникнали между потребители и търговци;
6. сезират съда за нарушаване на правата и интересите на потребителите в случаите и при условията на този закон;
7. сключват колективни споразумения със сдруженията на търговците.
(2) Държавните органи и органите на местното самоуправление и местната администрация оказват съдействие на сдруженията на потребителите в дейността им, свързана със защита на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 170. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните условия:
1. има за цел защита на правата на потребителите;
2. регистрирано е като сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
3. извършва ефективна обществена дейност за защита на интересите на потребителите, което се преценява в зависимост от:
а) заведени искове за защита на колективните интереси на потребителите;
б) проведени информационни кампании;
в) издавани списания и специализирани издания или публикации на потребителска тематика;
г) оказване на съдействие за решаване на потребителски спорове;
д) участие на представители на сдружението в заседания на консултативни органи, имащи отношение към защитата на потребителите;
4. има функциониращи приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите най-малко в една трета от областните градове на страната.
(2) Сдруженията на потребителите се признават за представителни по смисъла на ал. 1 по тяхно искане от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 170а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) За да бъдат признати за представителни по смисъла на чл. 170, ал. 1, сдруженията на потребителите подават до министъра на икономиката, енергетиката и туризма заявление, към което прилагат следните документи:
1. съдебно решение за първоначална регистрация;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено от съда по регистрацията;
3. удостоверение от Централния регистър при Министерството на правосъдието за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност;
4. актуален устав;
5. годишен отчет за извършената дейност през последната една година;
6. списък на приемните за предоставяне на съвети и информация на потребителите в областните градове на страната с посочени адреси, работно време, телефони за контакт и имена на лицето, отговарящо за приемната;
7. опис на предоставените от съответната приемна съвети на потребителите през последната една година;
8. декларация от членовете на управителните органи на сдружението, че отговарят на изискванията на чл. 167, ал 2.
(2) Документите по ал. 1, т. 1 - 4 и 8 се подават в оригинал или заверено копие. Документите по ал. 1, т. 5 - 7 се подписват от лицата, които представляват организацията.
(3) Когато се установят нередовности в представените документи, министърът на икономиката, енергетиката и туризма или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя и дава указания за отстраняването им в 14-дневен срок.
(4) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 3, заявлението се оставя без разглеждане.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 170б. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Сдружението на потребителите се признава за представително със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) Заповедта по ал. 1 се издава в срок един месец от постъпване на документите по чл. 170а в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. В случаите по чл. 170а, ал. 3 срокът спира да тече.
(3) Със заповедта по ал. 1 сдружението на потребителите се признава за представително на национално равнище за срок три години.
(4) Министерството на икономиката, енергетиката и туризма обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни сдружения на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 170в. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Признатите за представителни сдружения на потребителите са длъжни да уведомят министъра на икономиката, енергетиката и туризма за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 170а, ал. 1 не по-късно от 14 дни от настъпването й.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 170г. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Не по-късно от 45 дни преди изтичането на срока по чл. 170б, ал. 3 представителните сдружения на потребителите подават заявление до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за иницииране на нова процедура по признаване на сдруженията на потребителите за представителни. Към заявлението се прилагат документите по чл. 170а, ал. 1.
(2) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава заповед по чл. 170б, ал. 1 по реда на чл. 170а и 170б.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 170д. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Оправомощени от министъра на икономиката, енергетиката и туризма длъжностни лица извършват проверки за наличието на критериите за представителност на всяко от представителните сдружения на потребителите. Резултатите от проверките се отразяват в доклад, който се представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) В рамките на всяка процедура по финансиране на сдруженията на потребителите по чл. 172 се извършва проверка за наличието на критериите за представителност.
(3) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 и 2 министърът на икономиката, енергетиката и туризма може да отмени заповедта по чл. 170б, ал. 3 преди изтичането на тригодишния срок, когато:
1. сдружението на потребителите, признато за представително, не представи при поискване актуалните документи по чл. 170а, ал. 1;
2. сдружението на потребителите, признато за представително, не е уведомило за промяна в обстоятелствата в срока по чл. 170в;
3. се установи, че сдружението не отговаря на критериите за представителност по чл. 170, ал. 1 или декларацията по чл. 170а, ал. 1, т. 8 е с невярно съдържание.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 171. (1) Представителните сдружения на потребителите участват в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Представителните сдружения на потребителите правят мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма за определяне представители на потребителските организации, които да участват в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 172. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавата може да финансира представителни сдружения на потребителите по реда на чл. 196 съобразно обема и общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Средствата по ал. 1 се разпределят от министъра на икономиката, енергетиката и туризма по негова преценка съобразно дейността и при спазване принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма съгласувано с министъра на финансите издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите.

Раздел III.
Национален съвет за защита на потребителите

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(2) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател, заместник-председател и 12 членове.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на икономиката, енергетиката и туризма, а заместник-председател е заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма, отговарящ за политиката за защита на потребителите.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Националният съвет за защита на потребителите включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите, определени от съответните министри, и шестима представители на представителните сдружения на потребителите.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на изготвено от тях мотивирано предложение до министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Поименният състав на Националния съвет за защита на потребителите се определя със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 174. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава правилник за работата на Националния съвет за защита на потребителите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Административното обслужване на дейността на Националния съвет за защита на потребителите се осигурява от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 175. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите:
1. консултира министъра на икономиката, енергетиката и туризма за провеждане на ефективна потребителска политика;
2. изготвя програми за провеждане на потребителска политика;
3. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) прави предложения чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма за изменения и допълнения в правното регулиране на защитата на потребителите;
4. прави предложения до съответните държавни органи във връзка с ефективното прилагане на законодателството, свързано със защитата на потребителите;
5. дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на потребителите;
6. насърчава сключването на споразумения между сдружения на потребителите и сдружения на търговците;
7. обсъжда други въпроси, свързани със защитата на потребителите.
(2) По решение на Националния съвет за защита на потребителите към него могат да се създават комисии и работни групи за решаване на отделни проблеми.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Националният съвет за защита на потребителите се свиква на заседание от министъра на икономиката, енергетиката и туризма най-малко веднъж на 4 месеца и може да взема решение, когато на заседанията присъстват най-малко две трети от членовете му. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете му. Националният съвет за защита на потребителите може да се свиква и от половината от членовете му.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 177. Членовете на Националния съвет за защита на потребителите не получават възнаграждение за работата си в него.

Глава девета.
ПОТРЕБИТЕЛСКИ СПОРОВЕ

Раздел I.
Потребителски жалби и сигнали

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 178. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушаване на правата, предоставени им по този закон, потребителите и сдруженията на потребителите имат право да подават жалби, сигнали и предложения до контролните органи, изпълняващи функции за защита на потребителите. Преписи от жалбите, сигналите и предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалбите, сигналите или предложенията се подават до Комисията за защита на потребителите в писмена форма или по електронна поща и съдържат:
1. наименование на органа, до който се подава жалбата, сигналът или предложението;
2. имената, пощенски или електронен адрес на жалбоподателя;
3. срещу кого се подава жалбата, сигналът или предложението, като се посочи наименованието на фирмата или на търговския обект, както и неговото седалище или адрес на управление;
4. оплакванията и исканията на жалбоподателя;
5. подпис на лицето, което подава жалбата, сигнала или предложението, или на неговия пълномощник; в случай че жалбата, сигналът или предложението са подадени чрез пълномощник, се прилага пълномощно;
6. доказателства, с които жалбоподателят разполага (копие от касови бележки, фактури, договори и други, на които основава претенцията си).
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Ако жалбата, сигналът или предложението не отговаря на изискванията на ал. 2, Комисията за защита на потребителите уведомява жалбоподателя в 7-дневен срок от получаването на жалбата и не образува производство по разглеждането й, докато нередовностите не бъдат отстранени.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалбите, сигналите и предложенията, подадени до некомпетентен орган, се препращат най-късно 7 дни от датата на постъпването им на компетентния орган, като се уведомят техните податели. Жалбата, сигналът или предложението не се препраща, когато има данни, че въпросът е отнесен и до компетентния орган.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 179. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Държавните органи са длъжни да регистрират подадените до тях жалби, сигнали и предложения на потребителите и да образуват производство за разглеждането им. По анонимни сигнали производство не се образува.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Органът, до който е подадена жалба, сигнал или предложение, е длъжен да насочи потребителя и да му разясни неговите права и задължения.
(3) На лицата, чиито искания са незаконосъобразни или неоснователни или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват съображенията за това.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 180. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато по жалбата, сигнала или предложението не е нужно да се извършва проверка, компетентният орган е длъжен да разгледа случая и да вземе решение в 14-дневен срок, а в останалите случаи - в едномесечен срок от датата на постъпването на жалбата, сигнала или предложението.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Решението по жалбата, сигнала или предложението се съобщава писмено на подателя и на другите заинтересовани лица и организации, ако има такива, в 7-дневен срок от датата на постановяването му.
(3) Решения с голямо обществено значение могат да се разгласяват чрез печата или по друг подходящ начин по преценка на органа, който ги е постановил.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато в жалба, сигнал или предложение е отправено искане, което не е уважено, компетентният орган в отговора си до подателя излага съображенията и мотивите си за това.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 181. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалби, сигнали и предложения, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Жалбите, сигналите и предложенията, които не се разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) На жалби, сигнали и предложения по въпроси, на които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на новите обстоятелства.

Раздел II.
Помирителни комисии

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 182. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма създава помирителни комисии, които съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги и неравноправните клаузи в договори, с търговските практики и договорите, сключвани с потребители.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя със заповед седалището и района на действие на помирителните комисии и одобрява списък на членовете им, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник".
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма по предложение на председателя на Комисията за защита на потребителите определя със заповед медиатори, които са служители на комисията и съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Съдействието по ал. 1 и 3 се осъществява по искане на потребителя, в което той посочва от кого и къде да се проведе производството. При избор на медиатор за провеждане на производството потребителят посочва населено място измежду населените места, в които Комисията за защита на потребителите има изградени териториални подразделения, а при избор на помирителна комисия - тя се определя по местоживеене на потребителя според района й на действие.
(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Производството пред медиатор или помирителна комисия не е задължителна предпоставка за предявяване на иск в съда.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 183. (1) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Помирителната комисия включва по един представител на Комисията за защита на потребителите, определен от председателя й, представител на сдружение на търговците и представител на сдружение на потребителите. Последните двама представители трябва да притежават подходяща квалификация и се определят от одобрения списък по чл. 182, ал. 2 по предложение на съответните сдружения съобразно предмета на искането.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Ако помирителна комисия не може да се създаде поради липса на представител на сдружение на търговците или сдружение на потребителите, министърът на икономиката, енергетиката и туризма определя със заповед помирителната комисия, която ще съдейства за разрешаването на споровете в района, в който не може да се създаде помирителна комисия.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 184. (1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Медиаторът и помирителната комисия съдействат за доброволното уреждане на споровете чрез сключване на споразумение между страните по спора.
(2) Ако страна по спора не изпълнява задълженията си по споразумението, другата страна може да се обърне към съда за разглеждане на спора - предмет на споразумението.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 185. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Министърът на икономиката, енергетиката и туризма издава правилник за работата на помирителните комисии.

Раздел III.
Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 186. (1) (В сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7, могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) глава четвърта, раздел I "Договор, сключен извън търговския обект", раздел II "Договор за продажба от разстояние" и раздел IV "Нелоялни търговски практики", глава пета, раздел II "Гаранция на потребителската стока" и раздел ІІІ "Рекламации", глава шеста "Неравноправни клаузи в потребителски договори" и глава седма "Договори за разпределено във времето право на ползване на собственост. Договори за дългосрочни ваканционни продукти. Договори за препродажба и замяна";
2. глава четвърта, раздел II "Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена" от Закона за туризма;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) глава четвърта "Търговски съобщения"от Закона за радиото и телевизията;
4. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., в сила от 13.04.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) глава единадесета "Реклама на лекарствените продукти"от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г.) Закона за електронната търговия;
6. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г.) Закона за потребителския кредит;
7. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние;
8. (нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Закона за дейностите по предоставяне на услуги;
9. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 51 от 2006 г., в сила от 24.12.2006 г., предишна т. 6, доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) други закони, имащи отношение към защитата на потребителите или
10. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, което въвежда следните директиви:
а) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 85/577/EИО на Съвета относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект;
в) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133 /66 от 22 май 2008 г.);
г) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност;
д) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки;
е) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
ж) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
з) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна (ОВ, L 33/10 от 3 февруари 2009 г.);
и) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние;
к) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции;
л) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия);
м) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО;
н) (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета;
о) (нова - ДВ, бр. 15 от 2010 г., в сила от 23.02.2010 г.) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите, може да предявява и Комисията за защита на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Иск по чл. 186, ал. 1 може да предяви и квалифицирана организация на държава - членка на Европейския съюз, на територията на която са настъпили последиците от нарушението на колективните интереси на потребителите, извършено на територията на Република България.
(2) Квалифицирана организация може да предяви иск по ал. 1, при условие че:
1. нарушението накърнява интересите, които са обект на защита от тази квалифицирана организация;
2. организацията е включена в списъка на квалифицираните организации, изготвен от Европейската комисия и публикуван в "Официален вестник" на Европейския съюз.
(3) Съдът преценява дали предметът на дейност на квалифицираната организация, включена в списъка по ал. 2, т. 2, й позволява да предяви иска за защита на колективните интереси на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 186б. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 187. Когато приеме, че определена търговска практика или действие съставлява нарушение по чл. 186, съдът може да:
1. задължи производителя, вносителя, търговеца и доставчика да огласи по подходящ начин и за своя сметка съдебното решение или част от него и/или да направи публично коригиращо изявление с оглед отстраняване на ефекта от нарушението;
2. разпореди на производителя, вносителя, търговеца и доставчика да преустанови незаконната търговска практика или да отстрани от договора неравноправната клауза в определен срок;
3. постанови други подходящи мерки за преустановяване на нарушенията по искане на лицата по чл. 186, ал. 1.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 188. (1) Сдруженията на потребителите имат право да предявят иск за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
(4) Когато искането за обезщетение е предявено от повече от едно сдружение на потребителите, обезщетението се присъжда на всички ищци за общо разпореждане.
(5) Полученото обезщетение може да бъде изразходвано само за защита на интересите на потребителите.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 189. (1) Когато са причинени вреди на двама или повече потребители, сдруженията на потребителите могат да предявят от тяхно име иск пред съда за обезщетение на претърпените от потребителите вреди, при условие че:
1. потребителите могат да бъдат установени;
2. потребителите са претърпели индивидуални вреди, причинени от един и същ производител, вносител, търговец или доставчик, и вредите имат един и същ произход;
3. сдружението на потребителите е било упълномощено с изрично писмено пълномощно за процесуално представителство поне от двама потребители да заведе иск за обезщетение от името на тези потребители и да ги представлява в процеса.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)
(4) Условията по ал. 1 трябва да са налице и за предявяването на граждански иск в наказателен процес по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 190. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г.) Исковете по този раздел се предявяват по мястото на извършване на нарушението или по постоянния адрес или седалището на ответника.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 190а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Глава десета.
КОНТРОЛ

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 191. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите.
(2) Контролът по глава пета, раздел I "Обща безопасност на стоките и услугите" се осъществява от органите по чл. 82.
(3) Контролът по глава втора, глава четвърта, раздел III и глава пета, раздели II и III се осъществява и от звената за защита на потребителите в общинските администрации.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.11.2012 г.) Комисията за защита на потребителите осъществява контрол за изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1222/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други съществени параметри (ОВ, L 342/46 от 22 декември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1222/2009".


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 192. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 имат право:
1. на свободен достъп в производствените и търговските обекти;
2. да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол;
3. да вземат проби и мостри за лабораторни изследвания;
4. да привличат експерти в съответната област, когато проверката е особено сложна и изисква специални знания;
5. да съставят актове за установяване на нарушения.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 192а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Длъжностните лица от Комисията за защита на потребителите имат право и:
1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон, независимо от формата на документа;
2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения на този закон, които са му известни;
3. да извършват проверки на място.
(2) Председателят на Комисията за защита на потребителите има право да:
1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението на този закон;
2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението на този закон и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние;
3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение на този закон и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 193. Длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 са длъжни да:
1. установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;
2. дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона;
3. дават заключения по възраженията във връзка с установените нарушения;
4. опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверката извън предназначението й;
5. уведомяват съответния специализиран орган за контрол в случаите, когато смятат, че е налице нарушение на друг нормативен акт.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 194. Специализираните органи за контрол, предвидени в други нормативни актове, чиито контролни функции са свързани пряко или косвено със защитата на потребителите, съдействат на Комисията за защита на потребителите, като:
1. я уведомяват за случаи, в които смятат, че е налице нарушение на този закон;
2. участват в извършването на съвместни проверки.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 195. (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Глобите и санкциите, събрани по този закон, се администрират по бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с изключение на глобите и санкциите по наказателни постановления, издадени от кметове на общини или упълномощени от тях длъжностни лица, които постъпват по съответния общински бюджет.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 196. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) По бюджета на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се предвиждат средства за следните дейности по този закон:
1. изготвяне на нормативни актове за защита на потребителите;
2. програми и участия в национални и международни прояви за защита на потребителите;
3. подпомагане дейността на сдруженията на потребителите по чл. 172;
4. осигуряване работата на Националния съвет за защита на потребителите;
5. информация и популяризиране на дейностите по защита на правата на потребителите;
6. квалификация и обучение на служителите на органите за защита на потребителите;
7. подпомагане на дейността на помирителните комисии по чл. 182;
8. изграждане, развитие и поддържане на материална база на контролните органи;
9. анализи и експертизи, свързани с контролната дейност по този закон;
10. застраховка на служителите на контролните органи по този закон;
11. възнаграждения на независими експерти, консултанти и извънщатни сътрудници и осигуряване на условия за тяхната работа;
12. командироване на служителите на контролните органи по този закон на територията на страната;
13. други разходи, свързани със защитата на потребителите.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)
(3) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

Глава единадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 197. За нарушение на разпоредбите на чл. 4, 5, 6 и 8 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 198. За нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 и на наредбите по чл. 12 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 199. За нарушение на чл. 13 и 14 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 2000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 200. За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, чл. 20, ал. 1 и чл. 21 - 29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 201. За нарушение на разпоредбата на чл. 30 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 202. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 203. (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 204. За нарушение на разпоредбата на чл. 46 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 205. За нарушение на разпоредбата на чл. 51 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 5000 до 15 000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 206. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Който не изпълни задълженията си за предоставяне на информация на потребител по чл. 52 или чл. 59, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.)


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 208. Който в нарушение на чл. 62, ал. 1 доставя стоки или предоставя услуги на потребител срещу заплащане без изрично и предварително искане от страна на потребителя, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 209. За нарушение на чл. 63, 64, чл. 65, ал. 1 и чл. 66 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 210. За нарушение на чл. 67 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 210а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) За нарушение на чл. 68в, чл. 68г, чл. 68ж, т. 1 - 11, 13, 15, 18 - 23 и чл. 68к, т. 3 - 6 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 10 000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 210б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) За нарушение на чл. 68ж, т. 12, 14, 16 и 17 и на чл. 68к, т. 1, 2, 7 и 8 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 15 000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 210в. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 211. За нарушение на чл. 69, ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 5000 до 25 000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 212. Производител или доставчик на услуги, който предлага стоки и услуги на потребителите, без да е оценил и удостоверил съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 72, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 5000 до 10 000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 213. За нарушение на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 214. За нарушение на чл. 76 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 215. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на контролен орган за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на стоките и услугите по чл. 75, ал. 3, чл. 84, 85, чл. 86, ал. 1, чл. 87, чл. 88, ал. 1, чл. 89, ал. 1, 2 и 3, чл. 92, 93 и 100, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 3000 до 15 000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 216. За нарушение на чл. 77 виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 217. (1) Който откаже достъп до производствени или търговски помещения или складове или по какъвто и да е начин възпрепятства контролен орган да изпълнява служебните си задължения по чл. 94, се наказва с глоба в размер 1000 лв.
(2) При повторно нарушение на виновното лице се налага глоба в размер от 3000 до 5000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 218. За неизпълнение на задължението по чл. 79 и 80 виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 3000 до 10 000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 219. За нарушение на наредбата по чл. 99 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 5000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 220. За нарушение на разпоредбата на чл. 101, ал. 3 длъжностното лице се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв., освен ако нарушението съставлява престъпление по Наказателния кодекс.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушение на разпоредбите на чл. 118 и 119 за предоставяне на гаранция на потребителски стоки в писмена форма и за изискванията към информацията, която заявлението за гаранция трябва да съдържа, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 222. За неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 и чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 222а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За нарушение на чл. 113 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Който не изпълни задълженията си по чл. 156 - 158, 160, 161б - 161д и 161и, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 224. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Който рекламира договор или група договори в нарушение на изискванията на чл. 159 и 161, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв.
(2) Глобата или имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лице, което излъчва или предоставя за излъчване за своя сметка реклама за сключване на договор, която не отговаря на изискванията на чл. 159 и 161.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 225. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) (1) Който в нарушение на чл. 161ж пряко или косвено начисли разходи на потребител, който упражнява правото си на отказ от сключения договор, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Който в нарушение на чл. 161з изисква или приема авансово плащане, предоставяне на гаранции, блокиране на пари по сметки, изрично признаване на задължения или всякаква друга насрещна престация от потребител, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 225а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., в сила от 01.11.2012 г.) (1) Доставчик по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 4 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) Дистрибутор по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 5 от регламента, се наказва с глоба в размер 500 лв. или с имуществена санкция в размер 2000 лв.
(3) Доставчик на превозно средство или дистрибутор на превозно средство по смисъла на Регламент (ЕО) № 1222/2009, който не изпълнява задълженията си по чл. 6 от регламента, се наказва с глоба в размер от 500 до 1500 лв. или с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 226. (1) Който не изпълни разпореждане на съда за предприемане на мерки по чл. 187 за преустановяване на нарушения или който въпреки разпореждането на съда продължава да упражнява незаконна търговска практика или да предлага договори с неравноправни клаузи за потребителите, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 5000 до 25 000 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Глобата или имуществената санкция се налага по реда на чл. 405 от Закона за съдебната власт.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 227. Длъжностно лице, което не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 228. За нарушения на този закон, извън посочените в тази глава, виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в размер от 100 до 500 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 229. За нарушение на наредбите и другите нормативни актове по прилагането на този закон, за които не са предвидени санкции по тази глава, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 50 до 500 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 230. За неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, извън случаите по чл. 215, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 200 до 1000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 230а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) За възпрепятстване на длъжностни лица при осъществяване на правомощията им по чл. 192 и 192а и за неизпълнение на разпореждане по чл. 192а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 1000 до 3000 лв.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 231. При повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 232. (1) В случаите на санкционирано с влязло в сила наказателно постановление нарушение по този закон контролният орган предлага на органа, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, неговото отнемане.
(2) Органът, издал лиценза и/или разрешителното за упражняване на дейност, се произнася по предложението с мотивирано решение, за резултатите от което уведомява незабавно контролния орган по ал. 1, а в случай че отнема издадения лиценз или разрешение, посочва и датата и основанието за отнемането му.


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Чл. 233. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от длъжностни лица, определени от ръководителя на съответния контролен орган или от кмета на общината.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на контролния орган, от кмета на общината или от упълномощени от тях длъжностни лица.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби


§ 1. При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.


§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел IV и разпоредби на законодателството на Европейската общност с пряко действие, които съдържат специални изисквания относно нелоялните търговски практики, се прилагат разпоредбите на законодателството на Европейската общност.


§ 1б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) При противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел IV и разпоредбите на друг закон, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон.


§ 2. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички стоки и услуги, независимо от начина на продажба, включително продажба от разстояние и по електронен път.


§ 3. Разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат и за стоки, предназначени за професионална употреба, които могат да бъдат използвани от потребители, когато, употребени при разумно предвидими условия, стоките могат да създадат рискове за здравето и безопасността на потребителите.


§ 4. Разпоредбите на глава пета, раздел I не се прилагат за употребявани стоки, които са доставени като антики (антикварни стоки) или като стоки, които се нуждаят от поправка или преработка, преди да бъдат използвани, при условие че доставчикът уведоми по ясен начин лицето, на което доставя стоката, за необходимостта от нейното преработване или поправка.


§ 5. Когато в друг нормативен акт за някои стоки или видове стоки има специални изисквания за безопасност, разпоредбите на глава пета, раздел I се прилагат за всички останали случаи и рискове или категории от рискове, които не са предвидени в специалния нормативен акт.


§ 6. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 69 - 72 се прилагат и по отношение на козметични продукти за рисковете, които не са предмет на правна уредба в специален нормативен акт.


§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 74 - 81, 90 и 91 се прилагат и по отношение на играчки, козметични продукти, лични предпазни средства и електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.


§ 8. Разпоредбите на глава пета, раздел I, чл. 83, 84, 85, 87, 88 и 89 се прилагат и по отношение на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението.


§ 9. Разпоредбите на глава пета, раздел II се прилагат и за договорите за изработка и производство. Разпоредбите на глава пета, раздел II се прилагат и по отношение на газ и вода, когато са опаковани в определен обем и с определено количество.


§ 10. Разпоредбите на глава пета, раздел II не се прилагат по отношение на продажби, извършвани от държавния или частния съдебен изпълнител, както и по отношение на продажби на изоставени или отнети в полза на държавата стоки, извършвани от държавни органи. Разпоредбите на глава пета, раздел II не се прилагат и по отношение на електричество и на стоки, продавани на публичен търг.


§ 11. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за вреди, настъпили от злополуки, причинени от атомна енергия, условията и редът за които са уредени в друг нормативен акт или произтичат от задължения, предвидени в международни конвенции, по които Република България е страна.


§ 12. Разпоредбите на глава пета, раздел IV не се прилагат за стоки, пуснати в обращение преди влизането в сила на закона.


§ 12а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Разпоредбите на глава шеста не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта, по които държавите - членки на Европейския съюз, или Европейският съюз са страна.


§ 13. По смисъла на този закон:
1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
2. (доп. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.
3. "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което:
а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя или преправя стока с оглед пускането й на пазара;
б) се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак.
4. "Доставчик" е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец, или което сключва договор с потребител в публичния или в частния сектор.
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Вносител" е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на територията на Европейската общност като част от своята търговска или професионална дейност с цел стоката да бъде разпространена на територията на Европейската общност.
6. "Пускане на пазара" е първото поставяне на стока или услуга на разположение на потребителите срещу заплащане или безплатно с цел нейното използване или употреба.
7. "Опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, предлагани пряко на потребителите.
8. "Продажна цена" е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси.
9. "Цена за единица мярка" е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър.
10. "Стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя.
11. "Аукцион" е процедура за организиране продажбата на стоки, при която на проявилите интерес към стоката лица се предоставя възможност да се запознаят с нея и да предложат цена.
12. "Финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като:
а) приемане на депозит и други платими средства;
б) отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека;
в) финансов лизинг;
г) паричен трансфер, издаване и управление на платежни средства;
д) обмен на валута;
е) предоставяне на гаранция и поемане на задължения;
ж) приемане, предаване и/или изпълнение на поръчка и предоставяне на услуга за следните финансови продукти: инструменти на паричния пазар, прехвърляне на ценни книжа, финансови фючърси и опции, и инструменти, свързани с валутните курсове и с лихвения процент;
з) управление на портфейлни инвестиции и предоставяне на съвети за инвестиране относно инструментите по буква "ж";
и) съхраняване и управление на ценни книжа;
к) (изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) предоставяне на сейфове;
л) застраховка "Живот";
м) всички останали застраховки, извън тази по буква "л";
н) застраховка, свързана с инвестиционен фонд;
о) здравна осигуровка;
п) индивидуална пенсионна схема.
13. "Стока" е продукт на трудова дейност, който е предназначен за потребление или може да бъде използван от потребителя, дори и да не е предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане, или безвъзмездно и дали е нов, използван или обновен.
14. "Услуга" е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.
15. "Сериозен риск" е всяка сериозна опасност за здравето и безопасността на потребителите, която изисква бърза намеса на контролните органи, в т. ч. тази, чийто ефекти не настъпват незабавно.
16. "Изземване на стока" е всяка мярка, която има за цел да осигури връщането на опасна стока, доставена от производител или дистрибутор.
17. "Изтегляне на стока" е всяка мярка, която има за цел да предотврати разпространението, излагането на опасна стока за продажба, както и нейното предлагане на потребителите.
18. "Професионална тайна" е всяка информация, която контролните органи придобиват за целите на контрола за безопасност или във връзка с него и чието разгласяване може да застраши търговския интерес или престижа на производителя, дистрибутора, доставчика на услуги или на трето лице. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
19. "Увредено лице" е всяко физическо лице, претърпяло имуществени вреди от дефект на стока.
20. "Пускане в обращение" е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция.
21. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.
22. (нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) "Квалифицирана организация" е всяка организация, учредена съобразно изискванията на националното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, за защита на колективните интереси на потребителите, която има правен интерес да предяви иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
23.(нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
24. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Много ограничен период от време" е периодът, посочен в чл. 66, ал. 1.
25. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика.
26. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Кодекс за добра практика" е споразумение или съвкупност от правила, които не произтичат от изискванията на нормативните актове и които определят поведението на търговците, поели задължение да спазват изискванията на кодекса по отношение на една или повече търговски практики или по отношение на една или няколко стопански дейности.
27. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговец, който отговаря за прилагането на кодекс за добра практика" е този, който отговаря за изготвянето и изменението на кодекс за добра практика и/или за осъществяването на контрол за неговото спазване от лицата, които са обявили, че ще спазват изискванията на кодекса.
28. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Добросъвестност и професионална компетентност" е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца.
29. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Покана за покупка" е търговско съобщение, което посочва по подходящ начин, в зависимост от използваното средство за осъществяване на търговско съобщение, характеристиките на стоката или услугата и тяхната цена и което дава възможност на потребителя да направи покупка.
30. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Злоупотреба с влияние" е използването на позиция на сила спрямо потребителя за упражняване на натиск върху него, дори и без използването или заплахата за използване на физическа сила, по начин, който ограничава значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стоката или услугата, след като се е запознал с нея.
31. (нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) "Търговско решение" е всяко решение, взето от потребител за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали потребителят решава да предприеме действие или не.
32. (нова - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) "Траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя или на търговеца да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване в бъдеще за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.


§ 13а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 08.09.2007 г.) Този закон въвежда разпоредбите на:
1. Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите;
2. (отм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.)
3. Директива 97/55/EО на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 84/450/EИО относно заблуждаващата реклама с цел да се обхване сравнителната реклама;
4. Директива 85/577/EИО на Съвета относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект;
5. Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителя по отношение на договорите от разстояние;
6. Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите;
7. Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции;
8. Директива 85/374/ЕИО на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно отговорността за вреди, причинени от дефект на стока;
9. Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори;
10. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Директива 2008/122/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 януари 2009 г. относно защитата на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за разпределено във времето ползване на собственост, дългосрочни ваканционни продукти, препродажба и замяна;
11. Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите;
12. Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.

Преходни и Заключителни разпоредби


§ 14. Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия (обн., ДВ, бр. 30 от 1999 г.; изм., бр. 17 и 19 от 2003 г., бр. 42 от 2005 г.) се отменя.


§ 15. Висящите съдебни производства за забрана или прекратяване разпространението на заблуждаваща или непочтена реклама се довършват по досегашния ред.


§ 16. Висящите съдебни производства по дела, образувани на основание чл. 51 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се довършват по досегашния ред.


§ 17. По отношение на продължителността на сроковете, започнали да текат при действието на отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, се прилагат разпоредбите на този закон, освен ако за изтичането на срока по отменения закон е нужен по-дълъг период от предвидения в този закон.


§ 18. (1) Министерският съвет приема наредбите по чл. 12, 79 и 99 в 6-месечен срок от обнародването на закона в "Държавен вестник".
(2) До приемането на наредбите по чл. 12 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на чл. 7 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, доколкото не противоречат на този закон.


§ 19. Министърът на икономиката и енергетиката издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в 6-месечен срок от обнародването му в "Държавен вестник".


§ 20. (1) Съществуващата до влизането в сила на този закон Комисия по търговия и защита на потребителите запазва статута си под наименованието "Комисия за защита на потребителите".
(2) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на закона в едномесечен срок от влизането му в сила.


§ 21. В Гражданския процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79 и 86 от 2005 г.) в чл. 126а, ал. 1 се създава буква "т":
"т) по искове по чл. 186 от Закона за защита на потребителите."


§ 22. В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 4 думите "и към стоки, имитиращи храни" се заличават.
2. В чл. 34, ал. 3 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 23. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19 и 88 от 2005 г.) в чл. 66, ал. 1 думите "на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заличават.


§ 24. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г.) в чл. 5, ал. 2 и чл. 6 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 25. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм., бр. 56 от 2002 г., бр. 16, 108 и 113 от 2004 г.) в чл. 79, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 26. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ДВ, бр. 31 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 4 думите "Закона за защита на потребителите и правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите".
2. В чл. 69 и чл. 70, ал. 3 от думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 27. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39 и 94 от 2005 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 31 думите "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят с "неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите".
2. В чл. 59, ал. 3, чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 64б, ал. 1, 2 и 4 и чл. 87, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 28. В Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 36 от 1995 г., бр. 61 от 1996 г. - Решение № 10 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 38 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г., бр. 10 от 2000 г., бр. 37 от 2000 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2000 г., бр. 78 от 2000 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 107 и 120 от 2002 г.; попр., бр. 2 от 2003 г.; изм., бр. 56, 71 и 112 от 2003 г., бр. 70 и 111 от 2004 г., бр. 37, 76, 85 и 87 от 2005 г.) в чл. 112, ал. 2 и 3 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 29. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 88 от 2003 г.; изм., бр. 19, 77, 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 152 и чл. 215, ал. 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 30. В Закона за генетично модифицирани организми (обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 88 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 5, т. 1, буква "ж", чл. 111, чл. 112, ал. 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 143, ал. 4 и 6 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 31. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91 и 95 от 2005 г.) в чл. 52, ал. 1, т. 6 и в чл. 52а, ал. 1 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 32. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43, 45 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79 и 92 от 2005 г.) в чл. 166а, ал. 1, чл. 166б, ал. 2 и 3 и чл. 173а, ал. 1 и 2 думите "Комисията по търговия и защита на потребителите" се заменят с "Комисията за защита на потребителите".


§ 33. В Закона за измерванията (обн., ДВ, бр. 46 от 2002 г.; изм., бр. 88 и 95 от 2005 г.) в чл. 75, ал. 2 думите "Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия" се заменят със "Закона за защита на потребителите".


§ 34. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2006 г., в сила от 30.06.2006 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 21.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 3, ал. 3, чл. 68а, чл. 159, чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 9, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22, които влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз.


§ 35. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Изпълнението на закона се възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
-------------------------
Законът е приет от ХL Народно събрание на 24 ноември 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 55. В Закона за защита на потребителите (ДВ, бр. 99 от 2005 г.) навсякъде думите "Закона за административното производство" се заменят с "Административнопроцесуалния кодекс".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ТЪРГОВИЯ

(ОБН. - ДВ, БР. 51 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 24.12.2006 Г.)

§ 6. Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на чл. 19, който влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ

(ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2006 г.)

§ 2. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
8. В § 34 от преходните и заключителните разпоредби след думите "ал. 3" се добавя "чл. 68а", а думите "и 160" се заменят с "чл. 160, чл. 164, ал. 1, т. 7, ал. 2 и 3, чл. 186, ал. 1 и ал. 2, т. 7, чл. 186а, 186б и § 13, т. 22".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 4. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
2. Параграф 2, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г.)

§ 36. Законът влиза в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, с изключение на § 35, т. 2, която влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВИ УСЛУГИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 4, т. 1 и 5, които влизат в сила от деня на влизане в сила на Закона за електронната търговия.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

(ОБН. - ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)

§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА

(ОБН. - ДВ, БР. 31 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 13.04.2007 Г.)

§ 37. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 22, който влиза в сила една година след влизането в сила на този закон.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)

§ 61. Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";
2. параграф 2, ал. 4;
3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507;
4. параграф 4, ал. 2;
5. параграф 24;
6. параграф 60,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 08.09.2007 Г.)

§ 38. Навсякъде в закона в наименованията на актовете на Европейския съюз съкращението "ЕС" се заменя с "ЕО".


§ 39. Устройственият правилник на Комисията за защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.


§ 40. Заварените висящи производства по чл. 39 се довършват по досегашния ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 42. Заварените при влизането в сила на този закон висящи производства по чл. 32, ал. 1, 3 и 4, чл. 33 и чл. 34, ал. 3 и 4 от Закона за защита на конкуренцията пред Комисията за защита на конкуренцията се довършват по досегашния ред.


§ 43. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПЛАТЕЖНИТЕ УСЛУГИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ

(ОБН. - ДВ, БР. 23 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2009 Г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 ноември 2009 г., с изключение на § 10, който влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА

(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 16.10.2009 Г.)

§ 30. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30 от 2006 г., бр. 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г. и бр. 23 и 42 от 2009 г.) навсякъде думите "министърът на икономиката и енергетиката", "министъра на икономиката и енергетиката", "заместник-министърът на икономиката и енергетиката" и "Министерството на икономиката и енергетиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката, енергетиката и туризма", "министъра на икономиката, енергетиката и туризма", "заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма" и "Министерството на икономиката, енергетиката и туризма".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .


§ 59. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ

(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 23.02.2010 Г.)

§ 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 05.03.2010 Г.)

§ 36. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2010 Г.)

§ 9. Законът влиза в сила от 12 май 2010 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

(ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 10.12.2010 Г.)

§ 61. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:
1. параграф 11 относно чл. 22а - 22д, който влиза в сила от 1 януари 2011 г.;
2. параграфи 7, 8, 9, § 11 относно чл. 22е - 22и и § 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22 и 23, които влизат в сила от 1 април 2011 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2011 Г.)

§ 54. Разпоредбите на § 40, т. 2 и § 46 влизат в сила от 1 ноември 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

(ОБН. - ДВ, БР. 38 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2012 Г.)

§ 84. (В сила от 18.05.2012 г.) В срок до един месец от обнародването на този закон в "Държавен вестник":
1. Министерският съвет привежда Класификатора на длъжностите в администрацията в съответствие с този закон;
2. компетентните органи привеждат устройствените актове на съответната администрация в съответствие с този закон.


§ 85. (1) Правоотношенията с лицата от администрациите по Закона за радиото и телевизията, Закона за независимия финансов одит, Закона за електронните съобщения, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, Закона за подпомагане на земеделските производители и Закона за пътищата се уреждат при условията и по реда на § 36 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).
(2) С акта за назначаването на държавния служител се:
1. присъжда определения в Класификатора на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. определя индивидуална основна месечна заплата.
(3) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 2 се осигуряват в рамките на разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити.
(4) Министерският съвет да извърши необходимите промени по извънбюджетната сметка на Държавен фонд "Земеделие", произтичащи от този закон.
(5) Органите на управление на Националния осигурителен институт и на Националната здравноосигурителна каса да извършат необходимите промени по съответните бюджети, произтичащи от този закон.
(6) Неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.


§ 86. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон индивидуалната основна месечна заплата на служителя се определя така, че същата, намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, да не е по-ниска от получаваната до този момент брутна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък.
(2) В брутната заплата по ал. 1 се включват:
1. основната месечна заплата или основното месечно възнаграждение;
2. допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащата се основна месечна заплата или основно месечно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.


§ 87. Законът влиза в сила от 1 юли 2012 г. с изключение на § 84, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Приложение № 1 към чл. 156, т. 1

(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)

Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за разпределено във времето право на ползване на собственост

Част I.
1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора;
2. кратко описание на продукта, например описание на недвижимия имот;
2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за разпределено във времето ползване на собственост;
3. срок, в който потребителят може да упражни правото си на разпределено във времето ползване на собственост и информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право;
3.1. дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора за разпределено във времето ползване на собственост;
3.2. когато договорът се отнася за конкретен имот, който е в процес на строителство, се посочва датата, на която ще бъде завършено средството за подслон, или мястото за настаняване и датата, на която услугите, съоръженията или оборудването ще бъдат завършени и/или предоставени на разположение на потребителя;
4. цената, която потребителят следва да заплати за придобиване на разпределено във времето право на ползване на собственост;
4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за разпределено във времето право на ползване на собственост; вида на разходите и посочване на дължимите суми, например годишни вноски, други периодични такси, специални такси, местни данъци;
5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя, например: електричество, вода, поддръжка, събиране на отпадъци и размер на сумата, която потребителят трябва да заплати за тяхното ползване;
5.1. информация за общите съоръжения и оборудване, предоставени на разположение на потребителя, например басейн, сауна и други;
5.2. информация дали общите съоръжения и оборудване са включени в разходите за предоставяне на основни услуги по т. 5;
5.3. когато общите съоръжение и оборудване не са включени в разходите за предоставяне на основни услуги по т. 5, се посочва какво е включено в тях и за какво трябва да се плаща;
6. наличие на възможност за присъединяване на потребителя към схема за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост;
6.1. когато е възможно присъединяването на потребителя към схема за замяна на разпределено във времето право на ползване на собственост, се посочва наименованието на схемата за замяна;
6.2. информация за разходите на потребителя за участието му в разпределено във времето право на ползване на собственост или в схемата за замяна;
7. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.

Част II. Обща информация за следните права на потребителя:
1. потребителят има право да се откаже от договора за разпределено във времето ползване на собственост, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на:
а) сключване на договора, или
б) сключване на всеки обвързващ предварителен договор, или
в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно;
2. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от сключения договор, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя;
3. забраната за извършване на авансово плащане по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни;
4. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора;
5. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за разпределено във времето право на ползване на собственост може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство.
Подпис на потребителя:

Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу.
1. Информация за придобитите права
1.1. информация относно условията за упражняване правото на разпределено във времето ползване на собственост на територията на държавата членка или на държавите - членки на Европейския съюз, на която/които се намира/намират съответният обект/обекти на собственост; информация дали тези условия са били изпълнени, както и информация кои условия все още не са изпълнени;
1.2. информация за всяко ограничаване възможността на потребителя да използва някое от средствата за подслон или места за настаняване, когато договорът му предоставя право на избор измежду различни средства за подслон или места за настаняване.
2. Информация за обектите на собственост
2.1. точно и подробно описание на недвижимия имот и неговото местонахождение, когато договорът се отнася за конкретен недвижим имот;
2.2. подходящо описание на различните обекти на собственост и на тяхното местонахождение, когато договорът се отнася за няколко обекта на собственост;
2.3. подходящо описание на средството за подслон или мястото за настаняване и неговите съоръжения, предоставени на разположение на потребителя, когато договорът се отнася за средство за подслон или място за настаняване, различно от недвижим имот;
2.4. информация за услугите, например електричество, вода, поддръжка, събиране на отпадъци, до които потребителят има достъп или ще му бъде предоставен такъв, и при какви условия;
2.5. информация за общите съоръжения, като плувен басейн, сауна и други, до които потребителят има достъп или може да му бъде предоставен такъв, и при какви условия.
3. Когато е приложимо, допълнителни изисквания за предоставяне на информация по отношение на средствата за подслон или местата за настаняване, чието строителство не е завършено
3.1. степен на завършеност на средството за подслон или мястото за настаняване и на услугите, които правят имота готов за експлоатация (присъединяване на имота към обществената инфраструктура (електричество, В и К, телефон), и степен на завършеност на всички съоръжения, до които потребителят ще има достъп;
3.2. краен срок за завършване строителството на средството за подслон или мястото за настаняване и за присъединяване на имота към обществената инфраструктура (електричество, В и К, телефон), както и очакваният краен срок за завършване строителството на съоръженията, до които потребителят ще има достъп;
3.3. номер на издаденото разрешително за строеж, наименование и пълен адрес на контролния орган, извършващ строителния надзор;
3.4. информация за предоставени гаранции от страна на търговеца за своевременното завършване строителството на средството за подслон или мястото за настаняване или за възстановяване на направените от потребителя плащания, когато имотът не бъде завършен, и когато е приложимо - информация относно условията за прилагане на тези гаранции.
4. Информация за разходите
4.1. точно и подходящо описание на всички разходи, свързани с договора за разпределено във времето право на ползване на собственост;
4.2. информация как разходите по т. 4.1 ще бъдат начислени на потребителя и информация за реда и начина, включително срока, в който те могат да бъдат увеличени;
4.3. информация за начина, по който се изчислява стойността на разходите, свързани с обитаване на недвижимия имот;
4.4. информация за задължителни законови разходи (например данъци и такси) и за общи административни разходи, например разходи за управление, поддръжка и ремонт на имота;
4.5. когато е приложимо, информация дали имотът е обременен с ипотеки, тежести или други ограничени вещни права върху правото на собственост за средството за подслон или мястото за настаняване и информация дали тежат каквито и да е други задължения върху него.
5. Информация за прекратяването на договора
5.1. когато е приложимо, информация относно начините за прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това;
5.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които биха могли да възникнат от прекратяване на договора.
6. Допълнителна информация
6.1. информация за начина, по който са организирани поддръжката и ремонтът на недвижимия имот, неговото стопанисване и управление, в т.ч. информация дали потребителят може да повлияе и да участва във вземането на решения по тези въпроси;
6.2. информация за наличието на възможност за потребителя да участва в схема за препродажба на своето разпределено във времето право на ползване на собственост;
6.3. информация за съответната схема по т. 6.2 и посочване на разходите, свързани с препродажба посредством наличната схема;
6.4. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например относно решения, касаещи управлението на собствеността, увеличаване на разходите и разглеждане на запитвания и жалби на потребители;
6.5. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Потвърждение за получаване на информацията:
Подпис на потребителя:


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Приложение № 2 към чл. 156, т. 2

(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)

Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за дългосрочни ваканционни продукти

Част I.
1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспондеция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора;
2. кратко описание на продукта;
2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за дългосрочни ваканционни продукти;
3. срок, в който потребителят може да упражни правото си по договора за дългосрочни ваканционни продукти, и когато е необходимо, информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право;
3.1. дата, от която потребителят може да започне да упражнява правото си по договора за дългосрочни ваканционни продукти;
4. цената, която потребителят следва да заплати за придобиване на правото или на правата по договора за дългосрочни ваканционни продукти, включително информация за повтарящите се допълнителни разходи, които е възможно да бъдат за сметка на потребителя, в резултат на предоставеното му право на достъп до средството за подслон или мястото за настаняване, до транспорт и до всеки друг вид продукт или услуга, свързани с тях, както следва:
а) график за разсрочено плащане на цената, определена в договора, при който дължимата сума е разделена на равни по стойност вноски за целия срок на договора, и информация за датите, на които вноските трябва да бъдат платени;
б) информация, че след изтичане на първата година на договора е възможно стойността на следващите плащания да бъде коригирана с оглед запазване реалната стойност на разсрочените плащания, например за отчитане на инфлацията;
в) информация за допълнителните задължителни разходи по договора за дългосрочни ваканционни продукти, вида на разходите и дължимите суми, например годишни вноски за членство;
5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя, например отстъпки при настаняване в хотел и осигуряване на самолетни билети на преференциални цени;
5.1. информация за това, дали основните услуги по договора за дългосрочни ваканционни продукти са включени в разходите по т. 4 по отношение на годишните вноски;
5.2. когато основните услуги по договора не са включени в разходите, отразени в годишната вноска, се посочва кои услуги са включени и кои не, например в годишната вноска е включен престой с три нощувки и всяка друга нощувка се заплаща отделно;
6. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.

Част II. Обща информация за следните права на потребителите
1. потребителят има право да се откаже от договора за дългосрочни ваканционни продукти, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на:
а) сключване на договора, или
б) сключване на обвързващ предварителен договор, или
в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно;
2. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора за дългосрочни ваканционни продукти, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя;
3. забраната за извършване на авансови плащания по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокиране на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащания към търговеца, но и към трети страни;
4. потребителят има право да прекрати договора, без да дължи обезщетение и/или неустойка, като отправи предизвестие в срок 14 календарни дни считано от датата на получаване на поканата за плащане от страна на търговеца за всяка годишна вноска;
5. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора;
6. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство.
Подпис на потребителя:

Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу
1. Информация за придобитите права
1.1. точно и подходящо описание на намалението на цената за потребителя при извършване на следващи резервации, придружено с примери на подобни неотдавнашни предложения;
1.2. информация относно ограниченията за упражняване правата на потребителя, като например ограничена наличност или валидност на предложението, съгласно принципа на обслужване на потребителите по реда на постъпване на тяхното съгласие за приемане предложението на търговеца или предоставяне намаление на цената и на специални промоции на ваканционния продукт само за определен период от време.
2. Информация за прекратяването на договора
2.1. когато е приложимо, информация за начина на прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това;
2.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора.
3. Допълнителна информация
3.1. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители;
3.2. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Потвърждение за получаване на информацията:
Подпис на потребителя:


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Приложение № 3 към чл. 156, т. 3

(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)

Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за препродажба

Част I.
1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора;
2. кратко описание на предоставяните услуги, например маркетинг;
3. срок на договора за препродажба;
4. информация за цената, която потребителят следва да заплати за получаване на услугите по договора;
4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за препродажба; вид на разходите и посочване на дължимите суми, например местни данъци, нотариални такси и разходи, разходи за реклама;
5. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.

Част II. Обща информация за следните права на потребителя:
1. потребителят има право да се откаже от договора за препродажба, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на:
а) сключване на договора, или
б) сключване на обвързващ предварителен договор, или
в) получаване на тези договори, ако това стане по късно;
2. забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя до момента на осъществяване на действителната продажба или до прекратяване на договора по друг начин;
3. забраната за извършване на авансово плащане по т. 2 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокиране на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни;
4. потребителят не дължи каквито и да са разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора;
5. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство.
Подпис на потребителя:

Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу
1. информация относно условията за прекратяване на договора за препродажба, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора;
2. информация за езика/езиците и за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители;
3. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно решаване на спорове.
Потвърждение за получаване на информацията:
Подпис на потребителя:



Приложение № 4 към чл. 156, т. 4

(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)

Стандартен формуляр за предоставяне на информация за договори за замяна

Част I.
1. фирмата, правно-организационната форма, ЕИК, седалище и адрес на търговеца - юридическо лице, или имената, единният граждански номер (личният номер или личният номер на чужденец) и адрес за кореспонденция за физическо лице, който/които ще бъде/бъдат страна по договора;
2. кратко описание на продукта;
2.1. същност и съдържание на правото/правата по договора за замяна;
3. срок, в който потребителят може да упражни правото си по договора за замяна, и когато е необходимо, информация за продължителността на периода, през който потребителят може да упражни това право;
3.1. дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора за замяна;
4. цената, която потребителят следва да заплати за разходите за присъединяване към схемата за замяна;
4.1. информация за допълнителните задължителни разходи, които произтичат от договора за замяна; вид на разходите и посочване на дължимите суми, например разходи за подновяване на членство, други повтарящи се разходи, специални такси, местни данъци;
5. информация за основните услуги, предоставени на потребителя;
5.1. информация дали основните услуги са включени в разходите по т. 4;
5.2. когато основните услуги не са включени в разходите по т. 4, се посочва какво е включено в тях и какво не е (видът на разходите и обозначаване на тяхната стойност, например приблизителна цена, която трябва да заплати потребителят за извършване на индивидуалните сделки по замяната, в т.ч. всички допълнителни разходи);
6. информация дали търговецът е подписал кодекс за добра търговска практика и, в случай че е подписал такъв, къде може да бъде намерен.

Част II. Обща информация за следните права на потребителя:
1. потребителят има право да се откаже от договора за замяна, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни считано от датата на:
а) сключване на договора, или
б) сключване на обвързващ предварителен договор, или
в) получаване на тези договори, ако това стане по-късно;
2. когато договорът за замяна се предлага заедно и по едно и също време с договор за разпределено във времето право на ползване на собственост, и към двата договора се прилага само един 14-дневен срок, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от двата договора;
3. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора за замяна, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя;
4. забраната за извършване на авансово плащане по т. 3 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащания към търговеца, но и към трети страни;
5. потребителят не дължи каквито и да е разходи и не поема други задължения с изключение на изрично посочените в договора;
6. съгласно международното частно право приложимият закон към договора за дългосрочни ваканционни продукти може да бъде различен от закона на държавата - членка на Европейския съюз, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство, и че евентуалните съдебни спорове могат да се отнасят пред съдилища, различни от съдилищата на държавата членка, в която потребителят пребивава или в която той има постоянно местожителство.
Подпис на потребителя:

Част III. Допълнителна информация, която потребителят има право да получи, и посочване къде може да бъде намерена, например в коя глава на общата брошура се намира тази информация, ако тя не е предоставена по-долу
1. Информация за придобитите права
1.1. информация за начина на действие на схемата за замяна, за възможностите и начина на нейното извършване;
1.2. информация за стойността на разпределеното във времето право на ползване на собственост на потребителя в схемата за замяна и посочване на конкретни възможности за извършване на замяна;
1.3. информация за броя на наличните средства за подслон или места за настаняване, броя на участниците, включени в схемата за замяна, в т.ч. информация за всяко ограничаване възможността на потребителя да ползва избраното от него средство за подслон или място за настаняване, например през определени периоди от годината, евентуално за необходимостта от извършване на резервация дълго време преди ползването на средството за подслон или мястото за настаняване и за всяко ограничаване на избора, произтичащ от разпределеното във времето право на ползване на собственост, с което потребителят участва в схемата за замяна.
2. Информация за обектите на собственост
2.1. кратко и подходящо описание на обектите на собственост и тяхното местонахождение;
2.2. подходящо описание на средството за подслон или мястото за настаняване и на съоръженията, както и посочване къде потребителят може да получи допълнителна информация, когато договорът за замяна се отнася за средство за подслон или място за настаняване, което е различно от недвижим имот.
3. Информация за разходите
3.1. информация за задължението на търговеца да предостави подробна информация на потребителя преди организирането на замяната за всяка предложена възможност за замяна и за всички допълнителни разходи, свързани с нея, които се дължат от потребителя.
4. Информация за прекратяването на договора
4.1. когато е приложимо, информация за начина на прекратяване на допълнителните договори и за последиците от това;
4.2. информация относно условията за прекратяване на договора, последиците от неговото прекратяване и отговорността на потребителя за евентуалните разходи, които могат да възникнат от прекратяването на договора.
5. Допълнителна информация
5.1. информация за езика/езиците за осъществяване на комуникация с търговеца във връзка с договора, например по отношение на разглеждането на запитвания и жалби на потребители;
5.2. когато е приложимо, информация за наличието на възможност за извънсъдебно разрешаване на спорове.
Потвърждение за получаване на информацията:
Подпис на потребителя:


[Препратки от статии] [Препратки от практики] [Препратки от процедури] [Бележки]
Приложение № 5 към чл. 161г, т. 5

(Ново - ДВ, бр. 18 от 2011 г.)

ОТДЕЛЕН СТАНДАРТЕН ФОРМУЛЯР ЗА УЛЕСНЯВАНЕ УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО НА ОТКАЗ ОТ ДОГОВОРА

I. Право на отказ от сключения договор
Част първа от формуляра съдържа информация за следните права на потребителя:
1. потребителят има право да се откаже от настоящия договор, без да посочва причина, в срок 14 календарни дни;
2. правото на отказ от договора започва да тече считано от …………….. (попълва се от търговеца преди предоставянето на формуляра на потребителя);
3. когато потребителят не получи настоящия формуляр, срокът за упражняване правото на отказ започва да тече от момента, в който получи пълната информация, като този срок не може да бъде по-дълъг от една година и 14 календарни дни;
4. когато потребителят не получи цялата задължителна преддоговорна информация за съответния договор, срокът за упражняване правото на отказ започва да тече от момента на получаване на пълната информация, като този срок не може да бъде по-дълъг от 3 месеца и 14 календарни дни;
5. за да упражни правото си на отказ от сключения договор, потребителят уведомява търговеца на посочените от него по-долу име и адрес за своето решение; уведомяването се извършва на траен носител, например писмо, изпратено по пощата или по електронна поща; за да упражни правото си на отказ от договора, потребителят може да използва и настоящия формуляр, но това не е задължително;
6. когато потребителят упражни правото си на отказ от договора, той не дължи каквито и да са разходи;
7. информация, че в допълнение към правото на отказ от сключения договор е възможно националното законодателство на държавите - членки на Европейския съюз, да предоставя допълнителни права на потребителя, например правото да прекрати договора в случай на непредоставяне на информация от страна на търговеца.

II. Забрана за авансово плащане
Част втора от формуляра съдържа информация за следните права на потребителя:
1. в периода, през който потребителят може да упражни правото си на отказ от договора, е забранено извършването на авансово плащане от страна на потребителя;
2. забраната за извършване на авансово плащане по т. 1 се отнася за всички видове престации, в т.ч. за плащането и предоставянето на гаранции, за блокирането на пари по сметки, за изричното признаване на задължения, и се отнася не само за плащанията към търговеца, но и към трети страни.

III. Уведомление за отказ от сключения договор
Част трета съдържа следните реквизити:
1. до …….…………….. (име и адрес на търговеца)
2. с настоящото долуподписаният/те ……..…… Ви уведомявам, че се отказвам от договора
3. дата на сключване на договора .............
4. име на потребителя/ите ………………………...
5. адрес/и на потребителя/ите ………………….
6. подпис напотребителя/ите …………………………
7. дата на уведомяването …………………………………

Указания за попълване на раздел III
1. попълва се от търговеца преди предоставяне на формуляра на потребителя;
2. попълва се от потребителя/ите, когато настоящият формуляр се използва за упражняване правото на отказ; посочват се трите имена на потребителя/ите;
3. попълва се от търговеца и се посочва датата на сключване на договора;
4. попълва се от потребителя/ите, когато настоящият формуляр се използва за упражняване правото на отказ;
5. попълва се от потребителя/ите, когато настоящият формуляр се използва за упражняване на правото на отказ;
6. попълва се от потребителя/ите само когато настоящият формуляр се използва за упражняване правото на отказ; подписва се от потребителя/ите само ако уведомяването е извършено на хартиен носител;
7. попълва се от потребителя/ите, когато настоящият формуляр се използва за упражняване правото на отказ.
Потвърждение за получаване на информацията:
Подпис на потребителя/ите:

Релевантни актове от Европейското законодателство
ДИРЕКТИВА 2002/65/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 септември 2002 година относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги и за изменение на Директива 90/619/ЕИО на Съвета и на Директиви 97/7/ЕО и 98/27/ЕО
ДИРЕКТИВА 2001/95/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 3 декември 2001 година относно общата безопасност на продуктите
ДИРЕКТИВА 2000/31/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар
ДИРЕКТИВА 1999/42/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 юни 1999 година относно създаването на механизъм за признаване на придобита квалификация във връзка с професионалните дейности в приложното поле на Директивите за либерализация и преходни мерки и относно допълването на общата система за признаване на придобита квалификация
ДИРЕКТИВА 1999/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции
ДИРЕКТИВА 98/27/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 19 май 1998 година относно съдебни разпореждания във връзка със защитата на интересите на потребителите
ДИРЕКТИВА 97/55/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 октомври 1997 година за изменение на Директива 84/450/ЕИО относно заблуждаваща реклама, която включва сравнителна реклама
ДИРЕКТИВА 97/47/ЕО НА КОМИСИЯТА от 28 юли 1997 година относно изменение на приложенията към Директиви 77/101/ЕИО, 79/373/ЕИО и 91/357/ЕИО на Съвета
ДИРЕКТИВА 97/7/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 1997 година относно защита на потребителя по отношение на договорите от разстояние
ДИРЕКТИВА 94/47/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 октомври 1994 година относно защитата на купувачите с оглед на определени аспекти от договорите, свързани с придобиването на правото на временно ползване на недвижима собственост
ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори
ДИРЕКТИВА 90/314/ЕИО НА СЪВЕТА от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 3 октомври 1989 година относно съгласуването на някои разпоредби, установени в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки относно извършването на телевизионна дейност
ДИРЕКТИВА 87/102/ЕИО НА СЪВЕТА от 22 декември 1986 година относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителските кредити
ДИРЕКТИВА 85/577/ЕИО НА СЪВЕТА от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите сключени извън търговския обект
ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 25 юли 1985 година относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно отговорността за дефектни продукти
ДИРЕКТИВА 84/450/ЕИО НА СЪВЕТА от 10 септември 1984 година относно сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, свързани със заблуждаващи реклами
ДИРЕКТИВА 92/28/ЕЕС НА СЪВЕТА за рекламата по отношение на лекарствата
ДИРЕКТИВА 99/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА за продажбата на стоки и свързаните с тях гаранции
РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 2006/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 октомври 2004 година относно сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите

ужас бе, начи!
тъкмо рибата накълва и ти с подаръците почнА

"Горчивината от лошото качество остава дълго след като отмине удоволствието от ниската цена."
/клиентски постулат/

в седем дневен връщаме де - я по сериозно отношение към прочита на закона! :)
що директиви ввропейски има изброени- не е истина ^{Отговор на Гост от П-в(29.12.2012 10:31):}

А Ве какво става тук? Последните дни само теми за МИ чета. Няма ли друго за обсъждане? Ей една женица в съседната тема пита, дали да издаде фактура.

bigbugvictor очевидно се е регистрирал с единствена цел да излее своето отношение. Но не съм съгласен с Виктор. Очевидно човека много е натрупал и не е като зяпачите в тубата дето нарочно търсят, каквото не харесват, за да му цъкат минуси.

Този човек е патил, патил. Вижда се как думите се леят, няма параграфи, дълги изречения, липсва тук-там някой препинателен знак, грешки при изписване на думи. Това не е хладен hater обмислил внимателно стратегията, подготвил пироните и методично да ги забие. Това е като побесняло куче, което хвърчи и хапе.

За да има подобно поведение, значи има причина, а причината е, че някой много лошо се е издънил. Тъй, че Виктор вместо да го обвинява в целенасочена атака да си стегне предложителите и каките на платеният телефон.

Аз лично имам много специално отношение към МИ, защото добре познавам пътя, който преминаха. Познавам подигравките на цялата софтуерна индустрия, които трябваше да изтърпят. Познавам трудният им път да се наложат. Виждам израстването им. МИ е може би единственият производител на счетоводно-търговско ППО, които внимателно прочете уроците, чу потребителите, видя на къде духа вятъра и го направи.

Това е страшно много труд. Това са много унижения. Аз лично много се учудих, че с капацитета, които разполагаха, стигнаха до там, дето са днес. Това са много безсънни нощи. Така че, питая уважение към МИ и Виктор, който веднъж съм срещал.

Има нещо много важно — МИ знаят как да продават. Кака продава великият дес Бонев? Всички знаем как. Снощи случайно се завъртях на домашната страница на МИ и какво видях. Отишли са в Африка, Кения. Продават на изток, продават на запад, ходят и опитват навсякъде. А някои лежат на стари лаври, изнудване, корупция. Ей това е моята констатация.

typtadrynka, побесняло куче ще викаш на баща ти
не на клиентите си!

Гледам няколко дни цирка typtadrynka уж несъгласен с Викторчо как нежно информира за постиженията на микрото по света и у нас. Даже успява да нахейти Ажура и други програми плямпайки си междудругото. От далеч си личиш с напъните си бе галфон!

и сега е моментът г-н vixon, tenkosavov и още няколко производни ника пак да се появи и да троли за великите недоразумения Делто Про и ТРЗ Про и да кани на нов цирк, където стотиците счетоводители ще се стекат на премиерата на бъговете на Микро Про.

като заговорихме за премиери
http://www.dnevnik.bg/pr_sfera/2010/12/23/1016453_stotici_schetovoditeli_na_premierata_na_nai-noviia/

Две години минаха от великата премиера “Стотици счетоводители на премиерата на най-новия счетоводен софтуер Microinvest Делта Pro” Смяяяях, смяяяях… Какъв възторг само, каква премиера, какво чудо! Ръкоплясканията от залата, не ви чууувам!

“новата счетоводна система Microinvest Делта Pro е създадена да бъде Лидер” – брей, брей Лидер с главна буска, Лидер на бъговете и изцепките!

“Продуктът ще постави началото на нова ера в счетоводния софтуер”? – ъъъ влезли сме в нова софтуерна ера. Направо съм изпаднал в технически шок.

”Чрез Microinvest Делта Pro се прави своеобразна проекция на бъдещето”?! – цъ, цъ, цъ, айде излетяхме с машината на времето и се върнахме в миналото, когато се оправяха елементарни бъгове на старите версии. Сега същото се случва и с Про версиите.

Вместо да тролиш рекламно залягай над актуализациите, че пак ще изкъсаш нервите на хората с бъговете в новите версии за 2013 година.

Владко туко що в друга тема ме обвиниха съвсем заслужено, че не умея да чета. Но е хубаво преди да ме квалифицираш като циркаджия, служител на Павлов, да беше прочел, какво съм написал. Ако бях негов служител, смяташ ли, че щях да съм го виждал само веднъж? Щях да съм го видял няколко пъти само тази сутрин.

И мнението ми беше критика към него. Ако бях негов служител, дали щях да си позволя да го критикувам?

Хората мразят „Ажур L“ за това, че спазва закона и не позволява изтриване на записвания. Аз ги обвинявам в поквара. Това е морална категория, а не техническа.

Викторчо (typtadrynka), хората не мразят Аружа. Ти го мразиш.

И голема критика, нема що! Пишеш заврял си се уж случайно в сайта на микрото, клипове за програмите си изгледал, нясно си с цените и анализите, с пътя на "компанията", хвалиш тенденциозно и малко поучаваш и критикуваш сам себе си? А от къде уж знаеш, че Викторчо тази сутрин предпразнично на 29 декември работи? Май тези дни нова трики-реклама пробваш - малко критика, да не ни усетят счетитата, като предните пъти, но всъщност през повечето време самохвалим и информираме на воля за постиженията на микрото.

За бъговете нищо не казваш. Я се виж "МИ е може би единственият производител на счетоводно-търговско ППО, които внимателно прочете уроците, чу потребителите, видя на къде духа вятъра и го направи." - ХАХА звучи, като извадка от ПР статията по-горе, но го написа ти преди малко. Кво да кажа повече.

нагло и безочливо поведение , демонтират всички служители от тази фирма.
продукта им беше евтин и тогава нямах претенции към тях ..а и те нямаха претенции...но от момента в ,който по някаква незнайна причина решиха,че са станали лидер ????? нещата тръгнаха с главата на долу.
да не говорим за безхаберните им дилъри по места ,смях.
страшно ,смешно и обидно е говоренето против останалите фирми,което виктор демонстрира по време на техните наистина смешни презентации ,все пак сме хора,които познават тази материя и е твърде смешно и нахално да казваш на бялото черно.

Владо, във всички форуми, в които съм видял участие на В.П. той винаги се е подписвал с един и същи прякор поне последните 7-8 години. Никак не е трудно да се различи стила му, който съответно е толкова фрапантно различен от моя, че е недопустимо изобщо да се прави някаква съпоставка между тях.

В една тема нарекох Делта Про необосновано скъпа. В друга тема написах, че е ужасно сложна. В тази тема тук нахраних поддръжката им. Кое от това е възхвала на МИ???

Похвалих ги за три неща — знаят да продават, превъзмогнали са собствената си некомпетентност (чисто техническа, но само донякъде) и са си направили труда да се поучат от конкуренцията, и да чуят, какво искат потребителите. Специално последното искам да го видя при всеки производител.

А да и не мога да мразя нещо, с което не съм работил никога. Но за сметка на това, мога да извадя стотици теми от този форум, които лично съм прочел и, в които хората се оплакват от „Бонев Софт“. Обосновано или не, не е моя работа да съдя. Само го констатирах. Какво лично аз имам срещу тях, го написах. Това не означава, че ги мразя, а само, че ги осъждам за противообществено поведение, което е лично мое право, както твое право е да осъждаш поведението на МИ и както е сторил коментиращият под теб.

В страни от темата, но понеже го засегна. Не работи държавата, банките и безработните. Частника бачка, та ушите му пукат. Ако по някое време прочета в тая тема, Виктор да казва, че днес е разпуснал служителите си при толкова големи проблеми, лично бих го нахокал, ако случайно го видя отново и лично.

и кое им е умението да продават,че не се сещам ?? това ,че имаха най евтиният и най калпав продукт на пазара,който го ползват за магазинчета и малък бизнес. това че 30% можеха да си актуализират безплатно и затова го ползваха,айде моля ви се

Ами резултатите го показват. Склад Про до преди две години (от тогава ми е информацията) се продаваше в 15 страни, включително арабският свят. Вчера прочетох, че са стъпили и в Африка. Кой български производител го прави?

Не отричам дали има, но аз не знам такъв, ще съм щастлив да бъде посочен.

МИ правят непрекъснато промоции. Последната „Сливи за смет“, смятам от маркетингова точка за просто професионално изпълнение. Самият слоган „Сливи за смет“ действа много силно на народопсилогично равнище. Пакет от три програми за 50 кинта, не е като да не е яка зарибявка.

За сравнение споменатите от мен други, дето сега няма да ги споменавам, че ме обвиняват в пристрастие, какво направиха? Обявиха на моя близка миналата седмица, че ако им стане клиент ще я чарджят с 38% по-малко от цената. Ама в цената не влиза инсталация, не влиза обучение, не влиза нищо. Май и книжка с инструкции нямаха, ама не съм сигурен за последното.

Ето едно сравнение. Друго какво. Хиляди хватки. Продават готови компютри с инсталирани програми, готови да работят от кутията. Пробутват касови апарати и всякакви други неща. Имаха промоция миналата година за Делта и лицензирана ОС в комплект.

Определено са много силни търговци.

И ако всички тия приказки за качеството на продуктите им и поддръжката са истина (дори само един процент да е истина), то представете си, колко добър търговец трябва да си, че да го продадеш, на всичкото отгоре успешно. Аз не мога да го сторя.

Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council

от 11 май 2005 година
of 11 May 2005

относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market and amending Council Directive 84/450/EEC, Directives 97/7/EC, 98/27/EC and 2002/65/EC of the European Parliament and of the Council and Regulation (EC) No 2006/2004 of the European Parliament and of the Council

("Директива за нелоялни търговски практики")
("Unfair Commercial Practices Directive")

(текст от значение за ЕИП)
(Text with EEA relevance)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
THE EUROPEAN PARLIAMENT AND THE COUNCIL OF THE EUROPEAN UNION,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,
Having regard to the Treaty establishing the European Community, and in particular Article 95 thereof,

като взеха предвид предложението на Комисията,
Having regard to the proposal from the Commission,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет [1],
Having regard to the opinion of the European Economic and Social Committee [1],

действайки в съответствие с процедурата, определена в член 251 на Договора [2],
Acting in accordance with the procedure laid down in Article 251 of the Treaty [2],

като имат предвид, че:
Whereas:

(1) Член 153, параграф 1 и параграф 3, буква a) от Договора предвиждат, че Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95 от същия.
(1) Article 153(1) and (3)(a) of the Treaty provides that the Community is to contribute to the attainment of a high level of consumer protection by the measures it adopts pursuant to Article 95 thereof.

(2) В съответствие с член 14, параграф 2 от Договора вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което са гарантирани свободното движение на стоки и услуги и свободата на установяване. Развитието на лоялни търговски практики в рамките на това пространство без вътрешни граници, е от съществено значение за насърчаване развитието на трансгранични дейности.
(2) In accordance with Article 14(2) of the Treaty, the internal market comprises an area without internal frontiers in which the free movement of goods and services and freedom of establishment are ensured. The development of fair commercial practices within the area without internal frontiers is vital for the promotion of the development of cross-border activities.

(3) Законите на държавите-членки отнасящи се до нелоялни търговски практики показват различия, които могат да създадат значителни пречки в областта на конкуренцията гладкото функциониране на вътрешния пазар. В областта на рекламата Директива 84/450/ЕИО на Съвета от 10 септември 1984 г. относно заблуждаваща и сравнителна реклама [3] установява минимални критерии за хармонизиране на законодателството за заблуждаваща реклама, но не препятства държавите-членки да запазят в сила или приемат мерки, които осигуряват по-висока степен на защита за потребителите. В резултат, разпоредбите на държавите-членки уреждащи заблуждаващата реклама се различават значително.
(3) The laws of the Member States relating to unfair commercial practices show marked differences which can generate appreciable distortions of competition and obstacles to the smooth functioning of the internal market. In the field of advertising, Council Directive 84/450/EEC of 10 September 1984 concerning misleading and comparative advertising [3] establishes minimum criteria for harmonising legislation on misleading advertising, but does not prevent the Member States from retaining or adopting measures which provide more extensive protection for consumers. As a result, Member States' provisions on misleading advertising diverge significantly.

(4) Тези различия причиняват неяснота относно приложимите разпоредби на националното законодателство отнасящи се до нелоялните търговски практики като увреждат икономическите интереси на потребителите, и създават множество пречки накърняващи правата на търговци и потребители. Тези пречки повишават разходите за търговците при упражняване своите права на вътрешния пазар, в частност когато търговците желаят да осъществяват международен маркетинг, рекламни кампании и увеличаване на продажби. Също така подобни пречки правят потребителите несигурни в техните права и уронват доверието им във вътрешния пазар.
(4) These disparities cause uncertainty as to which national rules apply to unfair commercial practices harming consumers' economic interests and create many barriers affecting business and consumers. These barriers increase the cost to business of exercising internal market freedoms, in particular when businesses wish to engage in cross border marketing, advertising campaigns and sales promotions. Such barriers also make consumers uncertain of their rights and undermine their confidence in the internal market.

(5) При отсъствието на еднакви общностни правила, пречките пред свободното движение на услуги и стоки през граница или пред свободата на установяване, могат да бъдат оправдани като се има предвид съдебната практика (основана върху прецеденти) на Съда на Европейските общности, но само дотолкова, доколкото тези пречки се стремят да защитят цели в обществен интерес и съответстват на тези цели. С оглед целите на Общността установени в Договора и във вторичното законодателство във връзка със свободата на движение и в съответствие с политиката на Комисията за търговските съобщения, изложена в съобщението от Комисията, озаглавено "Последствия от Зелената книга за търговски връзки във вътрешния пазар", такива пречки трябва да бъдат отстранени. Те могат да бъдат отстранени само чрез установяване на еднаква нормативна уредба на общностно ниво, която осигурява висока степен на защита на потребителите и чрез изясняване на някои правни концепции на равнище Общност, до степен, необходима за правилното функциониране на вътрешния пазар и за удовлетворяване на изискването за правна обезпеченост.
(5) In the absence of uniform rules at Community level, obstacles to the free movement of services and goods across borders or the freedom of establishment could be justified in the light of the case-law of the Court of Justice of the European Communities as long as they seek to protect recognised public interest objectives and are proportionate to those objectives. In view of the Community's objectives, as set out in the provisions of the Treaty and in secondary Community law relating to freedom of movement, and in accordance with the Commission's policy on commercial communications as indicated in the Communication from the Commission entitled "The follow-up to the Green Paper on Commercial Communications in the Internal Market", such obstacles should be eliminated. These obstacles can only be eliminated by establishing uniform rules at Community level which establish a high level of consumer protection and by clarifying certain legal concepts at Community level to the extent necessary for the proper functioning of the internal market and to meet the requirement of legal certainty.

(6) Следователно настоящата директива сближава законодателствата на държавите-членки относно нелоялните търговски практики, включително нелоялната реклама, които пряко нарушават икономическите интереси на потребителите и в тази връзка непряко нарушават и икономическите интереси на конкурентите действащи законосъобразно. Следвайки принципа на пропорционалността, тази директива защитава потребителите от последиците на такива нелоялни търговски практики, които са съществени, но отчита, че в някои случаи въздействието върху потребителите може да бъде и незначително. Тази директива не засяга и не обхваща националните законодателства за нелоялни търговски практики, които увреждат само икономическите интереси на конкурентите, или които са свързани със сделките между търговци; отчитайки напълно принципа на субсидиарност, държавите-членки ще продължат да регулират такива практики по свое усмотрение, в съответствие с правото на Общността. Също така настоящата директива не обхваща, нито засяга разпоредбите на Директива 84/450/ЕИО относно реклама, която въвежда в заблуждение търговците, но не заблуждава потребителите, и относно сравнителната реклама. Нещо повече, настоящата директива не засяга приетите рекламни и маркетингови практики, като например, пускане на пазара на продукт отговарящ на законовите изисквания, разграничаване на търговски марки или предлагане на поощрителни мерки, които въздействат на потребителските възприятия за продуктите законосъобразно и влияят върху тяхното поведение, без да накърняват способността на потребителя да вземе решение по собствено усмотрение.
(6) This Directive therefore approximates the laws of the Member States on unfair commercial practices, including unfair advertising, which directly harm consumers' economic interests and thereby indirectly harm the economic interests of legitimate competitors. In line with the principle of proportionality, this Directive protects consumers from the consequences of such unfair commercial practices where they are material but recognises that in some cases the impact on consumers may be negligible. It neither covers nor affects the national laws on unfair commercial practices which harm only competitors' economic interests or which relate to a transaction between traders; taking full account of the principle of subsidiarity, Member States will continue to be able to regulate such practices, in conformity with Community law, if they choose to do so. Nor does this Directive cover or affect the provisions of Directive 84/450/EEC on advertising which misleads business but which is not misleading for consumers and on comparative advertising. Further, this Directive does not affect accepted advertising and marketing practices, such as legitimate product placement, brand differentiation or the offering of incentives which may legitimately affect consumers' perceptions of products and influence their behaviour without impairing the consumer's ability to make an informed decision.

(7) Тази директива урежда търговски практики, пряко свързани с въздействието върху вземане на решения от потребителя отнасящи се до продукти. Тя не се отнася до търговски практики, осъществявани преди всичко за други цели, включително например, информация за инвеститори под формата на годишни доклади и корпоративна рекламна литература. Тя не урежда нормативни изисквания, свързани с добрите нрави, които варират значително в държавите-членки. Търговски практики, като например склоняване към търговия на улицата, може да са нежелани в държавите-членки поради културни съображения. Държавите-членки съответно трябва да са оправомощени да продължат да налагат забрана на търговски практики на тяхната територия, в съответствие със законодателството на Общността, поради причини, свързани с добрите нрави, дори и когато такива практики не ограничават потребителската свобода на избор. Трябва да се отчита в пълна степен контекста на индивидуалния свързан с прилагането на тази директива, особено общите клаузи от нея.
(7) This Directive addresses commercial practices directly related to influencing consumers' transactional decisions in relation to products. It does not address commercial practices carried out primarily for other purposes, including for example commercial communication aimed at investors, such as annual reports and corporate promotional literature. It does not address legal requirements related to taste and decency which vary widely among the Member States. Commercial practices such as, for example, commercial solicitation in the streets, may be undesirable in Member States for cultural reasons. Member States should accordingly be able to continue to ban commercial practices in their territory, in conformity with Community law, for reasons of taste and decency even where such practices do not limit consumers' freedom of choice. Full account should be taken of the context of the individual case concerned in applying this Directive, in particular the general clauses thereof.

(8) Тази директива пряко защитава икономическите интереси на потребителите от нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители. По този начин тя непряко защитава търговците отговарящи на законовите изисквания от техните конкуренти, които не спазват разпоредбите ѝ и по този начин гарантира лоялната конкуренция в областите, които регулира. Изхожда се от разбирането, че има други търговски практики, които макар че не увреждат интересите на потребителите, могат да засегнат конкурентите и бизнес клиентите. Комисията трябва внимателно да проучи потребността от действия на Общността в областта на нелоялната конкуренция извън предмета на настоящата директива и, ако е необходимо, да изготви законодателно предложение, което да обхване другите аспекти на нелоялната конкуренция.
(8) This Directive directly protects consumer economic interests from unfair business-to-consumer commercial practices. Thereby, it also indirectly protects legitimate businesses from their competitors who do not play by the rules in this Directive and thus guarantees fair competition in fields coordinated by it. It is understood that there are other commercial practices which, although not harming consumers, may hurt competitors and business customers. The Commission should carefully examine the need for Community action in the field of unfair competition beyond the remit of this Directive and, if necessary, make a legislative proposal to cover these other aspects of unfair competition.

(9) Тази директива не накърнява индивидуалното право на иск на лицата увредени от нелоялни търговски практики. Тя не накърнява също и законодателството на Общността и националното законодателство в областта на облигационното право, правата върху интелектуалната собственост, здравословните условия и безопасността на стоките, условията за установяване на разрешителни режими, в това число и правилата които са свързани с хазартната дейност в съответствие с общностното право, а така също и правилата на общността в областта на конкуренцията и вътрешните разпоредби за тяхното прилагане. Така държавите-членки ще могат да запазват или въвеждат ограничения и забрани за търговски практики на основание защита на здравето и безопасността на потребителите на тяхна територия, независимо от местонахождението на седалището на търговеца, например относно алкохол, тютюн или фармацевтични препарати. Финансовите услуги и недвижимите имоти, поради тяхната сложност и присъщ висок риск, се нуждаят от подробни изисквания, включително и положителни задължения за търговците. По тази причина, в областта на финансовите услуги и недвижимите имоти, настоящата директива не засяга правото на държавите-членки да отидат извън нейните разпоредби, за да защитят икономическите интереси на потребителите. Тук не е уместно да се регулират удостоверяването и обозначаването на степента на чистота на изделията от благородни метали.
(9) This Directive is without prejudice to individual actions brought by those who have been harmed by an unfair commercial practice. It is also without prejudice to Community and national rules on contract law, on intellectual property rights, on the health and safety aspects of products, on conditions of establishment and authorisation regimes, including those rules which, in conformity with Community law, relate to gambling activities, and to Community competition rules and the national provisions implementing them. The Member States will thus be able to retain or introduce restrictions and prohibitions of commercial practices on grounds of the protection of the health and safety of consumers in their territory wherever the trader is based, for example in relation to alcohol, tobacco or pharmaceuticals. Financial services and immovable property, by reason of their complexity and inherent serious risks, necessitate detailed requirements, including positive obligations on traders. For this reason, in the field of financial services and immovable property, this Directive is without prejudice to the right of Member States to go beyond its provisions to protect the economic interests of consumers. It is not appropriate to regulate here the certification and indication of the standard of fineness of articles of precious metal.

(10) Необходимо е да се гарантира приемственост между настоящата директива и съществуващото законодателството на Общността, особено там където подробни разпоредби за нелоялни търговски практики се прилагат спрямо определени отрасли. Следователно настоящата директива изменя Директива 84/450/ЕИО, Директива 97/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относно защита на потребителя по отношение на договорите от разстояние [4], Директива 98/27/EО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно съдебни разпореждания във връзка със защитата на интересите на потребителите [5] и Директива 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционна търговия на потребителски финансови услуги [6]. Настоящата директива съответно се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби в Общностното право, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Тя осигурява защита за потребителите там, където няма специфично секторно законодателство на равнище Общността и забранява на търговците да създават невярна представа за естеството на стоките. Това е особено важно за сложните продукти с висок риск за потребителите, например, някои финансови услуги. Настоящата директива допълва достиженията на правото на Общността, приложимо към търговски практики увреждащи икономическите интереси на потребителите.
(10) It is necessary to ensure that the relationship between this Directive and existing Community law is coherent, particularly where detailed provisions on unfair commercial practices apply to specific sectors. This Directive therefore amends Directive 84/450/EEC, Directive 97/7/EC of the European Parliament and of the Council of 20 May 1997 on the protection of consumers in respect of distance contracts [4], Directive 98/27/EC of the European Parliament and of the Council of 19 May 1998 on injunctions for the protection of consumers' interests [5] and Directive 2002/65/EC of the European Parliament and of the Council of 23 September 2002 concerning the distance marketing of consumer financial services [6]. This Directive accordingly applies only in so far as there are no specific Community law provisions regulating specific aspects of unfair commercial practices, such as information requirements and rules on the way the information is presented to the consumer. It provides protection for consumers where there is no specific sectoral legislation at Community level and prohibits traders from creating a false impression of the nature of products. This is particularly important for complex products with high levels of risk to consumers, such as certain financial services products. This Directive consequently complements the Community acquis, which is applicable to commercial practices harming consumers' economic interests.

(11) Високото ниво на сходство, постигнато чрез сближаването на националните разпоредби чрез настоящата директива, създава високо общностно ниво на защита на потребителите. Тази директива въвежда единна забрана на тези нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите. Тя установява също така разпоредби за нелоялни търговски практики, които понастоящем не се регулират на равнище Общността.
(11) The high level of convergence achieved by the approximation of national provisions through this Directive creates a high common level of consumer protection. This Directive establishes a single general prohibition of those unfair commercial practices distorting consumers' economic behaviour. It also sets rules on aggressive commercial practices, which are currently not regulated at Community level.

(12) Хармонизирането ще повиши значително правната сигурност както за потребителите, така и за търговците. Както потребителите, така и търговците ще разчитат на една единна регулаторна рамка, основана на ясно определени правни понятия, регулирайки всички аспекти на нелоялните търговски практики в рамките на Европейския съюз. Резултатът ще бъде премахване на пречките, произтичащи от разделянето на разпоредбите за нелоялни търговски практики, които нарушават икономическите интереси на потребителите и постигане на възможността за изграждане на вътрешен пазар в тази област.
(12) Harmonisation will considerably increase legal certainty for both consumers and business. Both consumers and business will be able to rely on a single regulatory framework based on clearly defined legal concepts regulating all aspects of unfair commercial practices across the EU. The effect will be to eliminate the barriers stemming from the fragmentation of the rules on unfair commercial practices harming consumer economic interests and to enable the internal market to be achieved in this area.

(13) С оглед постигане целите на Общността чрез отстраняване пречките на вътрешния пазар, е необходимо да се заменят съществуващите различаващи се общи клаузи и правни принципи. Следователно единствената обща генерална забрана, въведена от настоящата директива, обхваща нелоялните търговски практики, изопачаващи икономическото поведение на потребителите. За да поддържа потребителското доверие, общата забрана трябва да се прилага еднакво спрямо нелоялните търговски практики, които възникват в извъндоговорно отношение между търговец и потребител, или които произтичат след сключване на договор, по време на неговото изпълнение. Общата забраната се основава на правила за двата типа търговски практики, които се срещат най-често, а именно заблуждаващи търговски практики и агресивни търговски практики.
(13) In order to achieve the Community's objectives through the removal of internal market barriers, it is necessary to replace Member States' existing, divergent general clauses and legal principles. The single, common general prohibition established by this Directive therefore covers unfair commercial practices distorting consumers' economic behaviour. In order to support consumer confidence the general prohibition should apply equally to unfair commercial practices which occur outside any contractual relationship between a trader and a consumer or following the conclusion of a contract and during its execution. The general prohibition is elaborated by rules on the two types of commercial practices which are by far the most common, namely misleading commercial practices and aggressive commercial practices.

(14) Желателно е заблуждаващите търговски практики да обхващат онези практики, включително заблуждаваща реклама, които чрез заблуждаващи действия не позволяват на потребителя да направи информиран и следователно ефективен избор. В съответствие със законодателствата и практиките на държавите-членки относно заблуждаващата реклама настоящата директива класифицира заблуждаващите практики като заблуждаващи действия и бездействия. По отношение на бездействието, тази директива въвежда ограничен брой ключови елементи от информация, от която се нуждае потребителя, за да вземе решение за покупка на база информираност. Не е необходимо тази информация да се разпространява във всички реклами, а само когато търговецът прави предложение за продажба, което предложение е понятие — ясно определено в директивата. Цялостният подход за хармонизиране, възприет в тази директива, не изключва възможността държавите-членки да уредят в националното си законодателство основни характеристики на отделни стоки като например, вещи с колекционерска стойност, електрически стоки, неспоменаването на които би било съществен пропуск при отправяне на предложението за покупка. Тази директива няма за цел да ограничи правото на избор на потребителя чрез налагане на забрана върху промоцията на стоки, които приличат на други стоки, освен ако тази прилика обърква потребителите, относно търговския произход на стоката и следователно въвежда в заблуждение. Тази директива не трябва да противоречи на съществуващото законодателство на Общността, което изрично разрешава на държавите-членки да избират между няколко регулаторни подхода за защита на потребителите в областта на търговските практики. По-точно, настоящата директива не трябва да противоречи на член 13, параграф 3 от Директива 2002/58/EО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личността в сферата на електронните комуникации [7].
(14) It is desirable that misleading commercial practices cover those practices, including misleading advertising, which by deceiving the consumer prevent him from making an informed and thus efficient choice. In conformity with the laws and practices of Member States on misleading advertising, this Directive classifies misleading practices into misleading actions and misleading omissions. In respect of omissions, this Directive sets out a limited number of key items of information which the consumer needs to make an informed transactional decision. Such information will not have to be disclosed in all advertisements, but only where the trader makes an invitation to purchase, which is a concept clearly defined in this Directive. The full harmonisation approach adopted in this Directive does not preclude the Member States from specifying in national law the main characteristics of particular products such as, for example, collectors' items or electrical goods, the omission of which would be material when an invitation to purchase is made. It is not the intention of this Directive to reduce consumer choice by prohibiting the promotion of products which look similar to other products unless this similarity confuses consumers as to the commercial origin of the product and is therefore misleading. This Directive should be without prejudice to existing Community law which expressly affords Member States the choice between several regulatory options for the protection of consumers in the field of commercial practices. In particular, this Directive should be without prejudice to Article 13(3) of Directive 2002/58/EC of the European Parliament and of the Council of 12 July 2002 concerning the processing of personal data and the protection of privacy in the electronic communications sector [7].

(15) Когато законодателството на Общността определя информационните изисквания по отношение на търговски съобщения, реклама и маркетинг, тази информация се разглежда като съществена по смисъла на тази директива. Държавите-членки ще имат възможност да запазят или да добавят изискванията за информацията, свързани с облигационното право и последиците от него, когато това е предвидено съобразно минималните изисквания в съществуващите нормативни инструменти на Общността. Неизчерпателен списък на такива информационни изисквания се съдържа в приложение II. Отчитайки пълното хармонизиране, въведено от настоящата директива, само информацията изисквана в законодателството на Общността е от съществено значение за целите на член 7, параграф 5 от нея. Когато държавите-членки са въвели информационни изисквания, надвишаващи тези в законодателството на Общността, въз основа на минимални клаузи, неспоменаването на тази допълнителна информация няма да представлява пропуск въвеждащ в заблуждение по смисъла на настоящата директива. В противовес на това, държавите-членки ще имат възможност когато е предвидено в минималните изисквания на, да запазят или да въведат по-строги разпоредби в съответствие със законодателството на Общността, така че да осигурят по-високо ниво на защита на индивидуалните договорни права на потребителите.
(15) Where Community law sets out information requirements in relation to commercial communication, advertising and marketing that information is considered as material under this Directive. Member States will be able to retain or add information requirements relating to contract law and having contract law consequences where this is allowed by the minimum clauses in the existing Community law instruments. A non-exhaustive list of such information requirements in the acquis is contained in Annex II. Given the full harmonisation introduced by this Directive only the information required in Community law is considered as material for the purpose of Article 7(5) thereof. Where Member States have introduced information requirements over and above what is specified in Community law, on the basis of minimum clauses, the omission of that extra information will not constitute a misleading omission under this Directive. By contrast Member States will be able, when allowed by the minimum clauses in Community law, to maintain or introduce more stringent provisions in conformity with Community law so as to ensure a higher level of protection of consumers' individual contractual rights.

(16) Разпоредбите за агресивни търговски практики трябва да обхващат онези практики, които значително накърняват потребителската свобода на избор. Това са практики, използващи тормоз, принуда, включително използването на физическа сила и незаконно въздействие.
(16) The provisions on aggressive commercial practices should cover those practices which significantly impair the consumer's freedom of choice. Those are practices using harassment, coercion, including the use of physical force, and undue influence.

(17) Желателно е тези търговски практики, които са нелоялни във всички случаи, да бъдат определени, за да се осигури по-висока правна сигурност. Приложение I съдържа пълния списък на всички такива практики. Това са единствените търговски практики, които може да считат за нелоялни, без оценка на индивидуални случаи съгласно разпоредбите на членове 5 до 9. Списъкът може да бъде променян само чрез изменение на директивата.
(17) It is desirable that those commercial practices which are in all circumstances unfair be identified to provide greater legal certainty. Annex I therefore contains the full list of all such practices. These are the only commercial practices which can be deemed to be unfair without a case-by-case assessment against the provisions of Articles 5 to 9. The list may only be modified by revision of the Directive.

(18) Целесъобразно е да се защитят всички потребители от нелоялни търговски практики; въпреки това след влизането в сила на Директива 84/450/ЕИО Съдът на Европейските общности намира за необходимо при вземане на решения по дела за реклама да проучва въздействието типичния национален потребител. Съобразно принципа на пропорционалност и с оглед ефективното прилагане на защитните мерки, съдържащи се в нея, настоящата директива приема като база за сравнение средния потребител, който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и лингвистични фактори, както се тълкуват от Съда на Европейските общности, но също така съдържа разпоредби, които имат за цел да предотвратят злоупотребата с потребители, чиито качества ги правят особено уязвими към нелоялни търговски практики. Когато една търговска практика е насочена към точно определена група потребители, например деца, е желателно влиянието на търговската практика да се оцени с оглед на средния представител на тази група. Следователно е подходящо в списъка на практики, които са нелоялни при всички обстоятелства, да се включи разпоредба, която без да налага изрична забрана върху реклама, ориентирана към децата, да ги защитава от пряко убеждаване за покупка. Тестът за средния потребител не е статистически тест. Националните съдилища и властите ще трябва да използват своята собствена преценка за отсъждане на решения, като вземат предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности, основана върху прецеденти, за да определят типичната реакция на средния потребител в конкретен случай.
(18) It is appropriate to protect all consumers from unfair commercial practices; however the Court of Justice has found it necessary in adjudicating on advertising cases since the enactment of Directive 84/450/EEC to examine the effect on a notional, typical consumer. In line with the principle of proportionality, and to permit the effective application of the protections contained in it, this Directive takes as a benchmark the average consumer, who is reasonably well-informed and reasonably observant and circumspect, taking into account social, cultural and linguistic factors, as interpreted by the Court of Justice, but also contains provisions aimed at preventing the exploitation of consumers whose characteristics make them particularly vulnerable to unfair commercial practices. Where a commercial practice is specifically aimed at a particular group of consumers, such as children, it is desirable that the impact of the commercial practice be assessed from the perspective of the average member of that group. It is therefore appropriate to include in the list of practices which are in all circumstances unfair a provision which, without imposing an outright ban on advertising directed at children, protects them from direct exhortations to purchase. The average consumer test is not a statistical test. National courts and authorities will have to exercise their own faculty of judgement, having regard to the case-law of the Court of Justice, to determine the typical reaction of the average consumer in a given case.

(19) Когато някои характеристики като например възраст, физическа или умствена слабост или лекомислие правят потребителите особено податливи към дадена търговска практика или към представения продукт, и икономическото поведение само на такива потребители е възможно да бъде изопачено от практиката по начин, който търговецът може да предвиди в разумни граници, то тогава е целесъобразно да се гарантира, че те са подходящо защитени с оценка на практиката, от гледна точка на средния представител на тази група.
(19) Where certain characteristics such as age, physical or mental infirmity or credulity make consumers particularly susceptible to a commercial practice or to the underlying product and the economic behaviour only of such consumers is likely to be distorted by the practice in a way that the trader can reasonably foresee, it is appropriate to ensure that they are adequately protected by assessing the practice from the perspective of the average member of that group.

(20) Уместно е да се предвиди място за кодекси на поведението, които да позволяват на търговците да прилагат ефективно принципите на настоящата директива в конкретни икономически области. В отраслите, където има конкретни задължителни изисквания, регулиращи поведението на търговците, е редно те да предвиждат и доказателства относно дължимата професионална грижа в този отрасъл. Контролът, упражняван от субектите по този кодекс на национално или на ниво Общността, имащ за цел да премахне нелоялните търговски практики, може да избегне нуждата от прибягване до административни или юридически действия и следователно той трябва да бъде поощряван. Целейки високо ниво на защита на потребителите, потребителските организации трябва да получават информация и да участват в изготвянето на кодекси за етично поведение.
(20) It is appropriate to provide a role for codes of conduct, which enable traders to apply the principles of this Directive effectively in specific economic fields. In sectors where there are specific mandatory requirements regulating the behaviour of traders, it is appropriate that these will also provide evidence as to the requirements of professional diligence in that sector. The control exercised by code owners at national or Community level to eliminate unfair commercial practices may avoid the need for recourse to administrative or judicial action and should therefore be encouraged. With the aim of pursuing a high level of consumer protection, consumers' organisations could be informed and involved in the drafting of codes of conduct.

(21) Лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство имат правен интерес от този въпрос, трябва да имат законови средства за възбуждане на производство срещу нелоялни търговски практики, пред съда или административния орган, компетентни да вземат решение по жалби или да образуват съдебно производство. Доколкото е в правомощията на националното законодателство да определи тежестта на доказателствата, е подходящо да се даде възможност на съдилищата и административните власти да изискват от търговците представянето на доказателства относно точността на фактическия състав по искове, предявени от тях.
(21) Persons or organisations regarded under national law as having a legitimate interest in the matter must have legal remedies for initiating proceedings against unfair commercial practices, either before a court or before an administrative authority which is competent to decide upon complaints or to initiate appropriate legal proceedings. While it is for national law to determine the burden of proof, it is appropriate to enable courts and administrative authorities to require traders to produce evidence as to the accuracy of factual claims they have made.

(22) Необходимо е държавите-членки да определят санкции за нарушения по разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното изпълнение. Санкциите трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
(22) It is necessary that Member States lay down penalties for infringements of the provisions of this Directive and they must ensure that these are enforced. The penalties must be effective, proportionate and dissuasive.

(23) Тъй като целите на настоящата директива, а именно да премахне пречките пред функционирането на вътрешния пазар, заложени националното законодателство за нелоялни търговски практики, и да осигури високо общо ниво на потребителска защита чрез сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки за нелоялни търговски практики, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати в по-голяма степен на общностно ниво, Общността може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, заложен в този член, настоящата директива не се простира извън необходимото за премахване на пречките на вътрешния пазар и за постигане на висока степен на защита на потребителите.
(23) Since the objectives of this Directive, namely to eliminate the barriers to the functioning of the internal market represented by national laws on unfair commercial practices and to provide a high common level of consumer protection, by approximating the laws, regulations and administrative provisions of the Member States on unfair commercial practices, cannot be sufficiently achieved by the Member States and can therefore be better achieved at Community level, the Community may adopt measures, in accordance with the principle of subsidiarity as set out in Article 5 of the Treaty. In accordance with the principle of proportionality, as set out in that Article, this Directive does not go beyond what is necessary in order to eliminate the internal market barriers and achieve a high common level of consumer protection.

(24) Редно е да се преразгледа настоящата директива, за да се гарантира, че тя се отнася до пречките пред вътрешния пазар и до постигане на висока степен на защита на потребителите. Преразглеждането може да доведе до предложение на Комисията за изменение на директивата, което може да включва ограничено разширение на обхвата на дерогация на член 3, параграф 5, и/или изменения на други законови актове за защита на потребителите, отразяващи ангажимента в стратегията на Комисията за потребителска политика във връзка с прегледа на достиженията на правото на Общността, с цел постигане на висока степен на единна защита на потребителите.
(24) It is appropriate to review this Directive to ensure that barriers to the internal market have been addressed and a high level of consumer protection achieved. The review could lead to a Commission proposal to amend this Directive, which may include a limited extension to the derogation in Article 3(5), and/or amendments to other consumer protection legislation reflecting the Commission's Consumer Policy Strategy commitment to review the existing acquis in order to achieve a high, common level of consumer protection.

(25) Тази директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата за основните права на Европейския съюз,
(25) This Directive respects the fundamental rights and observes the principles recognised in particular by the Charter of Fundamental Rights of the European Union,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
HAVE ADOPTED THIS DIRECTIVE:

ГЛАВА 1
CHAPTER 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
GENERAL PROVISIONS

Член 1
Article 1

Цел
Purpose

Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите.
The purpose of this Directive is to contribute to the proper functioning of the internal market and achieve a high level of consumer protection by approximating the laws, regulations and administrative provisions of the Member States on unfair commercial practices harming consumers' economic interests.

Член 2
Article 2

Дефиниции
Definitions

За целите на настоящата директива:
For the purposes of this Directive:

a) "потребител" означава всяко физическо лице, което по смисъла на търговските практики обхванати от тази директива, осъществява дейност с предмет извън неговото занятие, работа или професия;
(a) "consumer" means any natural person who, in commercial practices covered by this Directive, is acting for purposes which are outside his trade, business, craft or profession;

б) "търговец" означава всяко физическо или юридическо лице което, по смисъла на търговските практики обхванати от тази директива, осъществява дейност с предмет свързан с неговото занятие, работа или професия или всяко лице което действа от името и/или за сметка на търговеца;
(b) "trader" means any natural or legal person who, in commercial practices covered by this Directive, is acting for purposes relating to his trade, business, craft or profession and anyone acting in the name of or on behalf of a trader;

в) "продукт" означава всички стоки или услуги, включително недвижимо имущество, права и задължения;
(c) "product" means any goods or service including immovable property, rights and obligations;

г) "търговски практики от търговците към потребителите" (наричани по-долу за краткост "търговски практики") са всяко действие, бездействие поведение или представяне, търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан с производството, продажба или доставка на стока до потребители;
(d) "business-to-consumer commercial practices" (hereinafter also referred to as commercial practices) means any act, omission, course of conduct or representation, commercial communication including advertising and marketing, by a trader, directly connected with the promotion, sale or supply of a product to consumers;

д) "съществено изопачаване на икономическото поведение на потребители" означава използване на търговска практика, която значително накърнява способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, принуждаващо потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при други обстоятелства;
(e) "to materially distort the economic behaviour of consumers" means using a commercial practice to appreciably impair the consumer's ability to make an informed decision, thereby causing the consumer to take a transactional decision that he would not have taken otherwise;

е) "кодекс за поведение" означава споразумение или набор от правила, незадължителни по силата на законов, подзаконов или административен акт на държава-членка, които определят поведението на търговци, поели задължението да спазват този кодекс по отношение на една или повече търговски практики или стопански отрасли;
(f) "code of conduct" means an agreement or set of rules not imposed by law, regulation or administrative provision of a Member State which defines the behaviour of traders who undertake to be bound by the code in relation to one or more particular commercial practices or business sectors;

ж) "субект на кодекс" означава всяко лице, включително търговец или група търговци, които носят отговорност за съставянето и преразглеждането на кодекс за поведение и/или за наблюдение на спазването на кодекса от онези, които са поели задължението да се обвържат с него;
(g) "code owner" means any entity, including a trader or group of traders, which is responsible for the formulation and revision of a code of conduct and/or for monitoring compliance with the code by those who have undertaken to be bound by it;

з) "дължима професионална грижа" е норма на специални умения и грижи, очакващи се от търговеца да извърши спрямо потребителите в разумни граници, които умения съответстващи на честната пазарна практика и/или на общия принцип на добросъвестност в сферата на дейност на търговеца;
(h) "professional diligence" means the standard of special skill and care which a trader may reasonably be expected to exercise towards consumers, commensurate with honest market practice and/or the general principle of good faith in the trader's field of activity;

и) "оферта за продажба" означава търговско съобщение, което посочва характеристиките на стоката и цената по начин, съответстващ на използваните средства за търговски съобщения и следователно позволява на потребителя да направи покупка;
(i) "invitation to purchase" means a commercial communication which indicates characteristics of the product and the price in a way appropriate to the means of the commercial communication used and thereby enables the consumer to make a purchase;

й) "злоупотреба с влияние" означава използване позиция на сила по отношение на потребителя, за да се прилага натиск, дори без използване на физическа сила или заплаха за такава, по начин, който значително ограничава способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост;
(j) "undue influence" means exploiting a position of power in relation to the consumer so as to apply pressure, even without using or threatening to use physical force, in a way which significantly limits the consumer's ability to make an informed decision;

к) "решение за сделка" означава всяко решение, взето от потребител относно това как и при какви условия да купи, да заплати изцяло или частично, да задържи или да се разпореди със стоката, или да упражни договорно право свързано със стоката, независимо дали потребителят решава да действа или се въздържа от действие;
(k) "transactional decision" means any decision taken by a consumer concerning whether, how and on what terms to purchase, make payment in whole or in part for, retain or dispose of a product or to exercise a contractual right in relation to the product, whether the consumer decides to act or to refrain from acting;

л) "регулирана професия" означава професионална дейност или група професионални дейности, достъпът до които или упражняването на които, или един от начините за упражняване, зависи пряко или косвено, от притежаване на професионална правоспособност, съобразно законовите, подзаконови и административни актове.
(l) "regulated profession" means a professional activity or a group of professional activities, access to which or the pursuit of which, or one of the modes of pursuing which, is conditional, directly or indirectly, upon possession of specific professional qualifications, pursuant to laws, regulations or administrative provisions.

Член 3
Article 3

Обхват
Scope

1. Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока.
1. This Directive shall apply to unfair business-to-consumer commercial practices, as laid down in Article 5, before, during and after a commercial transaction in relation to a product.

2. Настоящата директива не противоречи на облигационното право, и по-специално на правилата относно действителност, сключване или последиците на договора.
2. This Directive is without prejudice to contract law and, in particular, to the rules on the validity, formation or effect of a contract.

3. Настоящата директива не засяга националните или на Общността разпоредби относно здравеопазването и безопасността на стоките.
3. This Directive is without prejudice to Community or national rules relating to the health and safety aspects of products.

4. В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти.
4. In the case of conflict between the provisions of this Directive and other Community rules regulating specific aspects of unfair commercial practices, the latter shall prevail and apply to those specific aspects.

5. За период от шест години от 12 юни 2007 г. държавите-членки имат възможността да продължат да прилагат националните разпоредби в областта на настоящата директива, които са по-ограничителни или по-строги в сравнение с настоящата директива, и които транспонират директиви и съдържат клаузи за минимум хармонизиране. Тези мерки трябва да бъдат задължителни, за да гарантират, че потребителите са подходящо защитени срещу нелоялни търговски практики и да са съразмерни за постигането на тази цел. Преразглеждането по член 18 може, ако се сметне за уместно, да включи предложение за удължаване на дерогиране за допълнителен ограничен срок.
5. For a period of six years from 12 June 2007, Member States shall be able to continue to apply national provisions within the field approximated by this Directive which are more restrictive or prescriptive than this Directive and which implement directives containing minimum harmonisation clauses. These measures must be essential to ensure that consumers are adequately protected against unfair commercial practices and must be proportionate to the attainment of this objective. The review referred to in Article 18 may, if considered appropriate, include a proposal to prolong this derogation for a further limited period.

6. Държавите-членки нотифицират незабавно Комисията за всички национални разпоредби, приложени въз основа на параграф 5.
6. Member States shall notify the Commission without delay of any national provisions applied on the basis of paragraph 5.

7. Настоящата директива не засяга разпоредбите уреждащи компетентността на съдилищата.
7. This Directive is without prejudice to the rules determining the jurisdiction of the courts.

8. Настоящата директива не засяга каквито и да е условия за регистрационни и разрешителни режими, или морални кодекси за поведение или други специфични правила, които уреждат регулирани професии, с цел поддържане на високи стандарти на почтеност от страна на представителите на професията, които държавите-членки могат да наложат на професионалистите в съответствие с правото на Общността.
8. This Directive is without prejudice to any conditions of establishment or of authorisation regimes, or to the deontological codes of conduct or other specific rules governing regulated professions in order to uphold high standards of integrity on the part of the professional, which Member States may, in conformity with Community law, impose on professionals.

9. По отношение на "финансови услуги" по смисъла на Директива 2002/65/EО и недвижими имоти, държавите-членки могат да налагат изисквания, които са по-ограничителни или по-строгиот настоящата директива в областта, която тя урежда.
9. In relation to "financial services", as defined in Directive 2002/65/EC, and immovable property, Member States may impose requirements which are more restrictive or prescriptive than this Directive in the field which it approximates.

10. Настоящата директива няма юридическа сила по отношение прилагането на законови, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки, които се отнасят до удостоверяване и обозначаване степента на чистота на изделия от благородни метали.
10. This Directive shall not apply to the application of the laws, regulations and administrative provisions of Member States relating to the certification and indication of the standard of fineness of articles of precious metal.

Член 4
Article 4

Вътрешен пазар
Internal market

Държавите-членки няма да ограничават нито свободата за предоставяне на услуги, нито свободното движение на стоки по причини, попадащи в областта на сближаването постигнато с настоящата директива.
Member States shall neither restrict the freedom to provide services nor restrict the free movement of goods for reasons falling within the field approximated by this Directive.

ГЛАВА 2
CHAPTER 2

НЕЛОЯЛНИ ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ
UNFAIR COMMERCIAL PRACTICES

Член 5
Article 5

Забрана за нелоялни търговски практики
Prohibition of unfair commercial practices

1. Забраняват се нелоялните търговски практики.
1. Unfair commercial practices shall be prohibited.

2. Една търговска практика е нелоялна, ако:
2. A commercial practice shall be unfair if:

a) противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа,
(a) it is contrary to the requirements of professional diligence,

и
and

б) съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители.
(b) it materially distorts or is likely to materially distort the economic behaviour with regard to the product of the average consumer whom it reaches or to whom it is addressed, or of the average member of the group when a commercial practice is directed to a particular group of consumers.

3. Търговски практики, които е възможно да изопачат съществено икономическото поведение само на ясно установима група потребители, които са особено уязвими към практиката или към основния продукт поради своята физическа или умствена недоразвитост, възраст или лекомислие по начин предвидим за търговеца, се оценяват от гледна точка на средния представител на тази група. Това не засяга обичайната и законосъобразна рекламна практика на преувеличени изявления или изявления, които не трябва да се приемат буквално.
3. Commercial practices which are likely to materially distort the economic behaviour only of a clearly identifiable group of consumers who are particularly vulnerable to the practice or the underlying product because of their mental or physical infirmity, age or credulity in a way which the trader could reasonably be expected to foresee, shall be assessed from the perspective of the average member of that group. This is without prejudice to the common and legitimate advertising practice of making exaggerated statements or statements which are not meant to be taken literally.

4. По-специално търговските практики са нелоялни, когато:
4. In particular, commercial practices shall be unfair which:

a) са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7,
(a) are misleading as set out in Articles 6 and 7,

или
or

б) са агресивни по смисъла на членове 8 и 9.
(b) are aggressive as set out in Articles 8 and 9.

5. Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави-членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива.
5. Annex I contains the list of those commercial practices which shall in all circumstances be regarded as unfair. The same single list shall apply in all Member States and may only be modified by revision of this Directive.

Раздел 1
Section 1

Заблуждаващи търговски практики
Misleading commercial practices

Член 6
Article 6

Заблуждаващи действия
Misleading actions

1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел:
1. A commercial practice shall be regarded as misleading if it contains false information and is therefore untruthful or in any way, including overall presentation, deceives or is likely to deceive the average consumer, even if the information is factually correct, in relation to one or more of the following elements, and in either case causes or is likely to cause him to take a transactional decision that he would not have taken otherwise:

a) съществуването или естество на продукта;
(a) the existence or nature of the product;

б) основните характеристики на продукта, като неговата наличност, преимущества, рискове, изпълнение, състав, принадлежности, сервизно обслужване на клиента и разглеждане на жалби, метод и дата на производство или предоставяне, доставка, срок на годност, употреба, количество, спецификация, географски или търговски произход, или резултатите, които могат да се очакват при неговата употреба, или резултатите и съществените характеристики от изпитвания или проверки, извършени върху продукта;
(b) the main characteristics of the product, such as its availability, benefits, risks, execution, composition, accessories, after-sale customer assistance and complaint handling, method and date of manufacture or provision, delivery, fitness for purpose, usage, quantity, specification, geographical or commercial origin or the results to be expected from its use, or the results and material features of tests or checks carried out on the product;

в) обхват на задълженията на търговеца, мотивите за търговската практика и характеристика на продажбения процес, всяко изявление или символ относно пряко или косвено спонсорство, или преценка на търговеца или продукта;
(c) the extent of the trader's commitments, the motives for the commercial practice and the nature of the sales process, any statement or symbol in relation to direct or indirect sponsorship or approval of the trader or the product;

г) цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство;
(d) the price or the manner in which the price is calculated, or the existence of a specific price advantage;

д) потребността от сервизно обслужване,резервна част, подмяна или ремонт;
(e) the need for a service, part, replacement or repair;

е) характера, качествата и правата на търговеца или неговия агент, като неговата самоличност и имущество, неговата квалификация, статус, одобрение, съдружие или обвързаност и права върху индустриална, търговска или интелектуална собственост или награди и отличия;
(f) the nature, attributes and rights of the trader or his agent, such as his identity and assets, his qualifications, status, approval, affiliation or connection and ownership of industrial, commercial or intellectual property rights or his awards and distinctions;

ж) правата на потребителя, включително правото на замяна или възстановяване на цената съгласно Директива 1999/44/EО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно някои елементи на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции [8], или рисковете, с които може да се сблъска.
(g) the consumer's rights, including the right to replacement or reimbursement under Directive 1999/44/EC of the European Parliament and of the Council of 25 May 1999 on certain aspects of the sale of consumer goods and associated guarantees [8], or the risks he may face.

2. Търговска практика също се счита за заблуждаваща, ако в нейния фактически контекст, отчитайки всичките ѝ характеристики и обстоятелства, тя подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, и ако тя включва:
2. A commercial practice shall also be regarded as misleading if, in its factual context, taking account of all its features and circumstances, it causes or is likely to cause the average consumer to take a transactional decision that he would not have taken otherwise, and it involves:

a) всякакво предлагане на продукт, включително сравнителна реклама, което създава объркване с други продукти, търговски марки, търговски наименования или други отличителни знаци на конкурент;
(a) any marketing of a product, including comparative advertising, which creates confusion with any products, trade marks, trade names or other distinguishing marks of a competitor;

б) неспазване на задълженията, поети от търговеца, съдържащи се в кодекса за поведение, с търговецът се е обвързал, когато:
(b) non-compliance by the trader with commitments contained in codes of conduct by which the trader has undertaken to be bound, where:

i) задължението не е само пожелателно, а е категорично и проверимо,
(i) the commitment is not aspirational but is firm and is capable of being verified,

и
and

ii) търговецът указва в търговската практика, че е обвързан със задължение да спазва кодекса.
(ii) the trader indicates in a commercial practice that he is bound by the code.

Член 7
Article 7

Заблуждаващи бездействия
Misleading omissions

1. Заблуждаваща е тази търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички характеристики и обстоятелства и ограниченията на средството за комуникация, пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост и следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
1. A commercial practice shall be regarded as misleading if, in its factual context, taking account of all its features and circumstances and the limitations of the communication medium, it omits material information that the average consumer needs, according to the context, to take an informed transactional decision and thereby causes or is likely to cause the average consumer to take a transactional decision that he would not have taken otherwise.

2. Заблуждаващо бездействие е също и търговска практика при която отчитайки характеристиките, описани в параграф 1, търговецът укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава съществена информация по смисъла на тази алинея, или когато пропуска да определи целта на търговската практика, ако вече не е ясна от контекста, и когато, и в двата случая това подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
2. It shall also be regarded as a misleading omission when, taking account of the matters described in paragraph 1, a trader hides or provides in an unclear, unintelligible, ambiguous or untimely manner such material information as referred to in that paragraph or fails to identify the commercial intent of the commercial practice if not already apparent from the context, and where, in either case, this causes or is likely to cause the average consumer to take a transactional decision that he would not have taken otherwise.

3. Когато средствата за комуникация при осъществяване на търговска практика налагат ограничения в пространството или времето, тези ограничения и всякакви мерки, предприети от търговеца за предоставяне на информация на потребителите чрез други средства, ще бъдат взети предвид при вземане на решението дали има пропусната информация.
3. Where the medium used to communicate the commercial practice imposes limitations of space or time, these limitations and any measures taken by the trader to make the information available to consumers by other means shall be taken into account in deciding whether information has been omitted.

4. В случай на оферта за покупка, информацията по-долу ще се счита за съществена, ако вече не е очевидна от контекста:
4. In the case of an invitation to purchase, the following information shall be regarded as material, if not already apparent from the context:

a) основни характеристики на стоката, до степен, отговаряща на средството за комуникация и стоката;
(a) the main characteristics of the product, to an extent appropriate to the medium and the product;

б) седалище и адрес на управление, географски адрес и самоличност на търговеца, като неговото търговско наименование и когато е приложимо, седалище и адрес на управление и идентичността на търговеца, за чиято сметка действа;
(b) the geographical address and the identity of the trader, such as his trading name and, where applicable, the geographical address and the identity of the trader on whose behalf he is acting;

в) цената, с включени данъци, или когато естеството на стоката е такова, че цената не може да бъде изчислена предварително, начинът по който цената се изчислява, а също когато е необходимо, всички допълнително разходи по транспорт, доставка или пощенски такси или, когато тези не могат да бъдат изчислени в разумни граници предварително, факта че такива допълнителни такси може да бъдат дължими от потребителя;
(c) the price inclusive of taxes, or where the nature of the product means that the price cannot reasonably be calculated in advance, the manner in which the price is calculated, as well as, where appropriate, all additional freight, delivery or postal charges or, where these charges cannot reasonably be calculated in advance, the fact that such additional charges may be payable;

г) уговорките за плащане, доставка, изпълнение и политика за разглеждане на жалби, ако те се отклоняват от изискванията за дължимата професионална грижа;
(d) the arrangements for payment, delivery, performance and the complaint handling policy, if they depart from the requirements of professional diligence;

д) за стоки и сделки, включващи право на отказ или прекратяване, наличието на такова право.
(e) for products and transactions involving a right of withdrawal or cancellation, the existence of such a right.

5. Изисквания за предоставяне на информация, установени в законодателството на Общността във връзка с търговски съобщения, включително реклама или продажби, неизчерпателен списък от които се съдържа в приложение II, се считат за съществени.
5. Information requirements established by Community law in relation to commercial communication including advertising or marketing, a non-exhaustive list of which is contained in Annex II, shall be regarded as material.

Раздел 2
Section 2

Агресивни търговски практики
Aggressive commercial practices

Член 8
Article 8

Агресивни търговски практики
Aggressive commercial practices

Агресивна е търговска практика, която във фактически контекст, отчитайки всички нейни характеристики и обстоятелства, чрез тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, значително накърнява или е възможно в значителна степен да накърни свободата на избор или поведение на средния потребител по отношение на стоката, и следователно го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
A commercial practice shall be regarded as aggressive if, in its factual context, taking account of all its features and circumstances, by harassment, coercion, including the use of physical force, or undue influence, it significantly impairs or is likely to significantly impair the average consumer's freedom of choice or conduct with regard to the product and thereby causes him or is likely to cause him to take a transactional decision that he would not have taken otherwise.

Член 9
Article 9

Използване на тормоз, принуда и злоупотреба с влияние
Use of harassment, coercion and undue influence

При определяне дали търговска практика използва тормоз, принуда, включително използване на физическа сила, или злоупотреба с влияние, се вземат предвид:
In determining whether a commercial practice uses harassment, coercion, including the use of physical force, or undue influence, account shall be taken of:

a) изборът на време, мястото и степента на настойчивост;
(a) its timing, location, nature or persistence;

б) използването на заплахи или обидни думи или поведение;
(b) the use of threatening or abusive language or behaviour;

в) злоупотребата от страна на търговеца с всяко специфично нещастие или обстоятелство, от такава важност, че да накърни преценката на потребителя, което търговецът ясно съзнава, и да повлияе при решението му за продукта;
(c) the exploitation by the trader of any specific misfortune or circumstance of such gravity as to impair the consumer's judgement, of which the trader is aware, to influence the consumer's decision with regard to the product;

г) всички обременителни или прекомерни недоговорни пречки, създадени от търговеца когато потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото да прекрати на договора или да промени стоката или търговеца;
(d) any onerous or disproportionate non-contractual barriers imposed by the trader where a consumer wishes to exercise rights under the contract, including rights to terminate a contract or to switch to another product or another trader;

д) всяка заплаха за предприемане на противозаконни действия.
(e) any threat to take any action that cannot legally be taken.

ГЛАВА 3
CHAPTER 3

КОДЕКСИ ЗА ПОВЕДЕНИЕ
CODES OF CONDUCT

Член 10
Article 10

Кодекси за поведение
Codes of conduct

Настоящата директива не изключва контрола, който държавите-членки насърчават, върху нелоялни търговски практики от страна на обвързалите се с кодекси и сезирането на тези органи от лица или организации по член 11, ако производствата пред тези органи са в допълнение на съдебните или административни съдопроизводства предвидени настоящия член.
This Directive does not exclude the control, which Member States may encourage, of unfair commercial practices by code owners and recourse to such bodies by the persons or organisations referred to in Article 11 if proceedings before such bodies are in addition to the court or administrative proceedings referred to in that Article.

Сезирането на такива контролни органи не се счита за отказ от съдебни или административни мерки за защита предвидени в член 11.
Recourse to such control bodies shall never be deemed the equivalent of foregoing a means of judicial or administrative recourse as provided for in Article 11.

ГЛАВА 4
CHAPTER 4

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
FINAL PROVISIONS

Член 11
Article 11

Въвеждане в действие
Enforcement

1. Държавите-членки осигуряват достатъчни и резултатни средства за борба срещу нелоялни търговски практики, с оглед постигане на съответствие с разпоредбите на настоящата директива в интерес на потребителите.
1. Member States shall ensure that adequate and effective means exist to combat unfair commercial practices in order to enforce compliance with the provisions of this Directive in the interest of consumers.

Такива средства включват законови разпоредби, съгласно които лица или организации придобили по силата на националното законодателство правен интерес към борбата с нелоялни търговски практики, включително конкуренти, могат:
Such means shall include legal provisions under which persons or organisations regarded under national law as having a legitimate interest in combating unfair commercial practices, including competitors, may:

a) да предявяват искове срещу такива нелоялни търговски практики;
(a) take legal action against such unfair commercial practices;

и/или
and/or

б) да сезират административните органи, които са компетентни да разглеждат жалби, или да започнат съответната законова процедура.
(b) bring such unfair commercial practices before an administrative authority competent either to decide on complaints or to initiate appropriate legal proceedings.

Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съдилищата или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите правни инструменти за разглеждане на жалби, включително онези по член 10. Тези средства за защита са трябва да са достъпни независимо дали засегнатите потребители са на територията на държавата-членка, където е регистриран търговеца, или в друга държава-членка.
It shall be for each Member State to decide which of these facilities shall be available and whether to enable the courts or administrative authorities to require prior recourse to other established means of dealing with complaints, including those referred to in Article 10. These facilities shall be available regardless of whether the consumers affected are in the territory of the Member State where the trader is located or in another Member State.

Всяка държава-членка решава:
It shall be for each Member State to decide:

a) дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани независимо едно от друго или съвместно срещу много търговци от същия икономически отрасъл;
(a) whether these legal facilities may be directed separately or jointly against a number of traders from the same economic sector;

и
and

б) дали тези правни средства могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато този кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.
(b) whether these legal facilities may be directed against a code owner where the relevant code promotes non-compliance with legal requirements.

2. Съгласно разпоредбата на параграф 1, държавите-членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, когато те считат, че е необходимо, ръководейки се от интересите на всички страни, и по-специално от този на обществото:
2. Under the legal provisions referred to in paragraph 1, Member States shall confer upon the courts or administrative authorities powers enabling them, in cases where they deem such measures to be necessary taking into account all the interests involved and in particular the public interest:

a) да разпоредят прекратяване на, или да започнат съдопроизводство за прекратяване на нелоялни търговски практики;
(a) to order the cessation of, or to institute appropriate legal proceedings for an order for the cessation of, unfair commercial practices;

или
or

б) ако нелоялната търговска практика все още не е осъществена, но е предстояща, да разпоредят забраната на практиката, или да започнат съдопроизводство за постановяване на забрана,
(b) if the unfair commercial practice has not yet been carried out but is imminent, to order the prohibition of the practice, or to institute appropriate legal proceedings for an order for the prohibition of the practice,

дори без доказване за действителни вреди, или умисъл или небрежност от страна на търговеца.
even without proof of actual loss or damage or of intention or negligence on the part of the trader.

Държавите-членки също така издават разпоредби, които предвиждат възможност,за привеждане в изпълнение при ускорена процедура на мерките предвидени в първа алинея:
Member States shall also make provision for the measures referred to in the first subparagraph to be taken under an accelerated procedure:

- било то с временно действие,
- either with interim effect,

- или с окончателено действие,
or

като всяка държава-членка сама решава коя от двете възможности да избере.
- with definitive effect,

Освен това държавите-членки може да делегират на съдилищата или административните органи правомощия с оглед премахване на продължаващи последствия от нелоялни търговски практики, прекратяването на които е постановено с окончателно решение:
on the understanding that it is for each Member State to decide which of the two options to select.

a) да изискат обнародване на постановеното решение напълно или частично и във форма, която считат за подходяща;
Furthermore, Member States may confer upon the courts or administrative authorities powers enabling them, with a view to eliminating the continuing effects of unfair commercial practices the cessation of which has been ordered by a final decision:

б) да изискат в допълнение към публикацията коригиращо изявление.
(a) to require publication of that decision in full or in part and in such form as they deem adequate;

3. Административните органи по параграф 1 трябва:
(b) to require in addition the publication of a corrective statement.

a) да бъдат съставени така че да не оставят никакви съмнения относно тяхната безпристрастност;
3. The administrative authorities referred to in paragraph 1 must:

б) да имат достатъчни правомощия при решаване на жалби, за да контролират и изискват ефективно прилагане на техните решения;
(a) be composed so as not to cast doubt on their impartiality;

в) да мотивират своите решения.
(b) have adequate powers, where they decide on complaints, to monitor and enforce the observance of their decisions effectively;

Когато правомощията по параграф 2 се упражняват изключително от административния орган, неговите решения винаги трябва да бъдат мотивирани. Освен това, в този случай е необходимо да се предвиди процедура, според която неправилно или необосновано упражняване на правомощията от административния орган, или неправилния или необоснован отказ от правомощията може, да бъдат предмет на преглед по съдебен ред.
(c) normally give reasons for their decisions.

Член 12
Where the powers referred to in paragraph 2 are exercised exclusively by an administrative authority, reasons for its decisions shall always be given. Furthermore, in this case, provision must be made for procedures whereby improper or unreasonable exercise of its powers by the administrative authority or improper or unreasonable failure to exercise the said powers can be the subject of judicial review.

Съдилища и административни органи: доказване на твърдения
Article 12

Държавите-членки предоставят на съдилищата или административните органи правомощия, за граждански или административни производства, предвидени в член 11:
Courts and administrative authorities: substantiation of claims

a) да изискат от търговеца да представи доказателства относно точността на фактически твърдения свързани с търговска практика ако, отчитайки законния интерес на търговеца и всяка друга страна по производството, такова изискване е уместно на база обстоятелствата по конкретния случай; и
Member States shall confer upon the courts or administrative authorities powers enabling them in the civil or administrative proceedings provided for in Article 11:

б) да считат фактическите твърдения за погрешни, ако не са представени доказателствата изискани по точка a) или са счетени за недостатъчни от съда или от административния орган.
(a) to require the trader to furnish evidence as to the accuracy of factual claims in relation to a commercial practice if, taking into account the legitimate interest of the trader and any other party to the proceedings, such a requirement appears appropriate on the basis of the circumstances of the particular case;

Член 13
and

Санкции
(b) to consider factual claims as inaccurate if the evidence demanded in accordance with (a) is not furnished or is deemed insufficient by the court or administrative authority.

Държавите-членки определят санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети в изпълнение на настоящата директива и предприемат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното изпълнение. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и разубеждаващи.
Article 13

Член 14
Penalties

Изненения в Директива 84/450/ЕИО
Member States shall lay down penalties for infringements of national provisions adopted in application of this Directive and shall take all necessary measures to ensure that these are enforced. These penalties must be effective, proportionate and dissuasive.

Директива 84/450/ЕИО с настоящото се изменя както следва:
Article 14

1. Член 1 се заменя от следния:
Amendments to Directive 84/450/EEC

"Член 1
Directive 84/450/EEC is hereby amended as follows:

Целта на настоящата директива е да защити търговците от заблуждаващата реклама и вредоносните последици от нея и да определи условията, при които сравнителната реклама е разрешена.";
1. Article 1 shall be replaced by the following:

2. в член 2:
"Article 1

- точка 3 се заменя от следната:
The purpose of this Directive is to protect traders against misleading advertising and the unfair consequences thereof and to lay down the conditions under which comparative advertising is permitted."

"3. "търговец" означава всяко физическо или юридическо лице което осъществява дейност с предмет свързани с неговото занятие, занаят, работа или професия и всяко лице, което действа от името или за сметка на търговец.",
;

- добавя се следната точка:
2. in Article 2:

"4. "субект на кодекс" е всяко образувание, включително търговец или група търговци, носещи отговорност за съставянето и преразглеждането на кодекс за поведение и/или за контрол върху спазването на кодекса от онези, които са поели задължението да го спазват.";
- point 3 shall be replaced by the following:

3. Член 3a се заменя със следния:
"3. "trader" means any natural or legal person who is acting for purposes relating to his trade, craft, business or profession and any one acting in the name of or on behalf of a trader."

"Член 3a
,

1. Сравнителна реклама, що се отнася до сравнението, се разрешава когато са спазени следните условия:
- the following point shall be added:

a) тя не е заблуждаваща по смисъла на член 2, параграф 2, член 3 и член 7, параграф 1 от настоящата директива или членове 6 и 7 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар [];
"4. "code owner" means any entity, including a trader or group of traders, which is responsible for the formulation and revision of a code of conduct and/or for monitoring compliance with the code by those who have undertaken to be bound by it."

б) тя сравнява стоки или услуги задоволяващи еднакви потребности или с еднакво предназначение;
;

в) тя обективно сравнява една или повече веществени, относими, проверими и представителни характеристики на тези стоки и услуги, които могат да включват и цена;
3. Article 3a shall be replaced by the following:

г) тя не поставя под съмнение или опетнява търговски марки, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки, услуги, дейности или обстоятелства на даден конкурент;
"Article 3a

д) за продукти с обозначение за произход, тя се отнася във всеки случай до продукти със същото обозначение;
1. Comparative advertising shall, as far as the comparison is concerned, be permitted when the following conditions are met:

е) тя не се възползва нелоялно от доброто име в обществото на търговска марка, търговско наименование или други отличителни знаци на даден конкурент или от обозначението за произход на конкурентни продукти;
(a) it is not misleading within the meaning of Articles 2(2), 3 and 7(1) of this Directive or Articles 6 and 7 of Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council of 11 May 2005 concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market [];

ж) тя не представя стоки или услуги като имитации или копия на стоки или услуги, носещи запазена търговска марка или търговско наименование;
(b) it compares goods or services meeting the same needs or intended for the same purpose;

з) тя не създава объркване сред търговците, между рекламодателя и конкурент, или между търговски марки на рекламодателя, търговски наименования, други отличителни знаци, стоки или услуги на рекламодателя и тези на конкурента.
(c) it objectively compares one or more material, relevant, verifiable and representative features of those goods and services, which may include price;

4. Член 4, параграф 1 се заменя от следния текст:
(d) it does not discredit or denigrate the trade marks, trade names, other distinguishing marks, goods, services, activities, or circumstances of a competitor;

"1. Държавите-членки осигуряват достатъчни и ефективни средства за борба със заблуждаващата реклама с оглед постигане на съответствие с разпоредбите за сравнителна реклама в интерес на търговците и конкурентите. Такива средства включват правни разпоредби, съгласно които лица или организации, които по силата на вътрешното законодателство притежават правен интерес от борбата със заблуждаващата реклама или регулиращи сравнителна реклама, могат:
(e) for products with designation of origin, it relates in each case to products with the same designation;

a) да предявяват съдебни искове срещу такава реклама;
(f) it does not take unfair advantage of the reputation of a trade mark, trade name or other distinguishing marks of a competitor or of the designation of origin of competing products;

или
(g) it does not present goods or services as imitations or replicas of goods or services bearing a protected trade mark or trade name;

б) да сезират административния орган, който е компетентен да разглежда жалби или да възбужда съдебно производство,. за наличието на такава реклама.
(h) it does not create confusion among traders, between the advertiser and a competitor or between the advertiser's trade marks, trade names, other distinguishing marks, goods or services and those of a competitor.

Всяка държава-членка решава кои от тези средства за защита да предостави и дали да даде възможност на съда или административните органи да изискват предварително изчерпване на другите установени средства за разглеждане на жалби, включително предвидените по член 5.
4. Article 4(1) shall be replaced by the following:

Всяка държава-членка решава:
"1. Member States shall ensure that adequate and effective means exist to combat misleading advertising in order to enforce compliance with the provisions on comparative advertising in the interest of traders and competitors. Such means shall include legal provisions under which persons or organisations regarded under national law as having a legitimate interest in combating misleading advertising or regulating comparative advertising may:

a) дали тези правни средства за защита могат да бъдат използвани поотделно или в съвкупност срещу множество търговци от същия икономически отрасъл;
(a) take legal action against such advertising;

и
or

б) дали тези правни средства за защита могат да бъдат насочени срещу субект на кодекс за поведение, когато съответния кодекс насърчава неспазване на правни изисквания.";
(b) bring such advertising before an administrative authority competent either to decide on complaints or to initiate appropriate legal proceedings.

5. Член 7, параграф 1 се заменя от следния текст:
It shall be for each Member State to decide which of these facilities shall be available and whether to enable the courts or administrative authorities to require prior recourse to other established means of dealing with complaints, including those referred to in Article 5.

"1. Настоящата директива не създава пречка за запазване или приемане от държавите-членки на разпоредби с оглед осигуряване на по-разширена защита за търговци и конкуренти във връзка със заблуждаващата реклама."
It shall be for each Member State to decide:

Член 15
(a) whether these legal facilities may be directed separately or jointly against a number of traders from the same economic sector;

Изменения на Директиви 97/7/EО и 2002/65/EО
and

1. Член 9 от Директива 97/7/EО се заменя от следният член:
(b) whether these legal facilities may be directed against a code owner where the relevant code promotes non-compliance with legal requirements."

"Член 9
;

Доставяне на непоръчани стоки по домовете
5. Article 7(1) shall be replaced by the following:

Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар []; държавите-членки вземат мерки, необходими за освобождаване на потребителя от всякаква насрещна престация, в случай на непоръчана доставка, като мълчанието не съставлява съгласие.
"1. This Directive shall not preclude Member States from retaining or adopting provisions with a view to ensuring more extensive protection, with regard to misleading advertising, for traders and competitors."

2. Член 9 от Директива 2002/65/EО се заменя от следния:
Article 15

"Член 9
Amendments to Directives 97/7/EC and 2002/65/EC

Като отчитат забраната на практики за доставяне на непоръчани стоки по домовете, определена в Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар [], и без да се засягат разпоредбите от вътрешното законодателството на държавите-членки за мълчаливото подновяване на продажби от разстояние, когато такива разпоредби разрешават мълчаливото подновяване, държавите-членки вземат мерки за освобождаване на потребителя от всякаква насрещна престация, като мълчанието не съставлява съгласие.
1. Article 9 of Directive 97/7/EC shall be replaced by the following:

Член 16
"Article 9

Изменения на Директива 98/27/EО и Регламент (EО) № 2006/2004
Inertia selling

1. В приложението към Директива 98/27/EО, т. 1 се заменя от следния текст:
Given the prohibition of inertia selling practices laid down in Directive 2005/29/EC of 11 May 2005of the European Parliament and of the Council concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market [], Member States shall take the measures necessary to exempt the consumer from the provision of any consideration in cases of unsolicited supply, the absence of a response not constituting consent.

"1. Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ОВ L 149,11.6.2005 г., стр. 22)."
2. Article 9 of Directive 2002/65/EC shall be replaced by the following:

2. В приложението към Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за изпълнението на закона за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в защитата на потребителите) [12] се добавя следната точка:
"Article 9

"16. Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22)."
Given the prohibition of inertia selling practices laid down in Directive 2005/29/EC of 11 May 2005 of the European Parliament and of the Council concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market [] and without prejudice to the provisions of Member States' legislation on the tacit renewal of distance contracts, when such rules permit tacit renewal, Member States shall take measures to exempt the consumer from any obligation in the event of unsolicited supplies, the absence of a reply not constituting consent.

Член 17
Article 16

Информация
Amendments to Directive 98/27/EC and Regulation (EC) No 2006/2004

Държавите-членки предприемат подходящи мерки за уведомяване на потребителите за националното законодателство, отразяващо настоящата директива и когато е необходимо, насърчават търговци и субекти на кодекси да осведомяват потребителите за техните кодекси за поведение.
1. In the Annex to Directive 98/27/EC, point 1 shall be replaced by the following:

Член 18
"1. Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council of 11 May 2005 concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market (OJ L 149, 11.6.2005, p. 22)."

Преглед
2. In the Annex to Regulation (EC) No 2006/2004 of the European Parliament and of the Council of 27 October 2004 on cooperation between national authorities responsible for the enforcement of the consumer protection law (the Regulation on consumer protection cooperation) [12] the following point shall be added:

1. До 12 юни 2011 г. Комисията предоставя на Европейския парламент и на Съвета изчерпателен доклад за прилагането на настоящата директива, по-специално на член 3, параграф 9 и член 4, и на приложение I, за обхвата на по-нататъшното хармонизиране и опростяване на законодателството на Общността, отнасящо се до защитата на потребителите и в съответствие с член 3, параграф 5, за всички мерки които трябва да се вземат на равнище Общността за да се гарантира добра степен на защита на потребителите. Докладът се съпровожда, ако е необходимо, от предложение за поправки в настоящата директива или в други области от законодателството на Общността.
"16. Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council of 11 May 2005 concerning unfair business-to-consumer commercial practices in the internal market (OJ L 149, 11.6.2005, p. 22)."

2. Европейският парламент и Съветът полагат усилия да предприемат действия по разглеждане на предложението в съответствие с Договора, в срок до две години от внасянето му в Комисията, за всяко представено предложение по параграф 1.
Article 17

Член 19
Information

Транспониране
Member States shall take appropriate measures to inform consumers of the national law transposing this Directive and shall, where appropriate, encourage traders and code owners to inform consumers of their codes of conduct.

Държавите-членки приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административни разпоредби, необходими за привеждане в съответствие с настоящата директива в срок до 12 юни 2007 г. Те информират Комисията за това, както и за всякакви последващи изменения незабавно.
Article 18

Държавите-членки прилагат тези мерки от 12 декември 2007 г., когато те влизат в сила. Когато държавите-членки приемат тези мерки, те препращат към настоящата директива или се придружават от препращащи текстове при официалното им публикуване. Държавите-членки сами избират процедура, по която се извършва препращането.
Review

Член 20
1. By 12 June 2011 the Commission shall submit to the European Parliament and the Council a comprehensive report on the application of this Directive, in particular of Articles 3(9) and 4 and Annex I, on the scope for further harmonisation and simplification of Community law relating to consumer protection, and, having regard to Article 3(5), on any measures that need to be taken at Community level to ensure that appropriate levels of consumer protection are maintained. The report shall be accompanied, if necessary, by a proposal to revise this Directive or other relevant parts of Community law.

Влизане в сила
2. The European Parliament and the Council shall endeavour to act, in accordance with the Treaty, within two years of the presentation by the Commission of any proposal submitted under paragraph 1.

Настоящата директива влиза в сила в деня след нейното публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.
Article 19

Член 21
Transposition

Адресати
Member States shall adopt and publish the laws, regulations and administrative provisions necessary to comply with this Directive by 12 June 2007. They shall forthwith inform the Commission thereof and inform the Commission of any subsequent amendments without delay.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.
They shall apply those measures by 12 December 2007. When Member States adopt those measures, they shall contain a reference to this Directive or be accompanied by such a reference on the occasion of their official publication. Member States shall determine how such reference is to be made.

Article 20

Съставено в Страсбург на 11 май 2005 година.
Entry into force

За Европейския парламент
This Directive shall enter into force on the day following its publication in the Official Journal of the European Union.

Председател
Article 21

J. P. Borrell Fontelles
Addressees

За Съвета
This Directive is addressed to the Member States.

Председател

N. Schmit
Done at Strasbourg, 11 May 2005.

[1] ОВ C 108, 30.4.2004 г., стр. 81.
For the European Parliament

[2] Становище на Европейския парламент от 20 април 2004 г. (ОВ C 104 E, 30.4.2004 г., стр. 260), Обща позиция на Съвета от 15 ноември 2004 г. (ОВ C 38 E, 15.2.2005 г., стр. 1), Позиция на Европейския парламент от 24 февруари 2005 г. (все още непубликувана в Официале вестник) и Решение на Съвета от 12 април 2005 г.
The President

[3] ОВ L 250, 19.9.1984 г., стр. 17. Директива, изменена с Директива 97/55/EО на Европейския парламент и Съвета (ОВ L 290, 23.10.1997 г., стр. 18).
J. P. Borrell Fontelles

[4] ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19. Директива, изменена с Директива 2002/65/EО (ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16).
For the Council

[5] ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 51. Директива, последно изменена с Директива 2002/65/EО.
The President

[6] ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16.
N. Schmit

[7] ОВ L 201, 31.7.2002 г., стр. 37.
[1] OJ C 108, 30.4.2004, p. 81.

[8] ОВ L 171, 7.7.1999 г., стр. 12.
[2] Opinion of the European Parliament of 20 April 2004 (OJ C 104 E, 30.4.2004, p. 260), Council Common Position of 15 November 2004 (OJ C 38 E, 15.2.2005, p. 1), Position of the European Parliament of 24 February 2005 (not yet published in the Official Journal) and Council Decision of 12 April 2005.

[] ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.";
[3] OJ L 250, 19.9.1984, p. 17. Directive as amended by Directive 97/55/EC of the European Parliament and of the Council (OJ L 290, 23.10.1997, p. 18).

[] ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22."
[4] OJ L 144, 4.6.1997, p. 19. Directive as amended by Directive 2002/65/EC (OJ L 271, 9.10.2002, p. 16).

[] ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.".
[5] OJ L 166, 11.6.1998, p. 51. Directive as last amended by Directive 2002/65/EC.

[12] ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.
[6] OJ L 271, 9.10.2002, p. 16.

--------------------------------------------------
[7] OJ L 201, 31.7.2002, p. 37.

ПРИЛОЖЕНИЕ I
[8] OJ L 171, 7.7.1999, p. 12.

ТЪРГОВСКИ ПРАКТИКИ, КОИТО СЕ СЧИТАТ ЗА НЕЛОЯЛНИ ПРИ ВСИЧКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА
[] OJ L 149, 11.6.2005, p. 22.";

Заблуждаващи търговски практики
[] OJ L 149, 11.6.2005, p. 22.";

1. Твърдение за присъединяване като страна по кодекс за поведение, когато търговецът не е такава.
[] OJ L 149, 11.6.2005, p. 22."

2. Представяне на знак за доверие, знак за качество или техен еквивалент, без да е получено необходимото разрешение.
[12] OJ L 364, 9.12.2004, p. 1.

3. Твърдение че кодексът за поведение е утвърден от обществен или друг орган, което е неистинско.
--------------------------------------------------

4. Твърдение, че търговец (включително неговите търговски практики) или продукт е одобрен, утвърден или разрешен от обществен или друг орган, което е неистинско или предявяване на такова твърдение, без да отговаря на условията за одобрение, утвърждаване или разрешение.
20050511

5. Отправяне на оферта за продажба на продукти на дадена цена, без наличие на никакво разумно основание, от страна на търговеца да вярва, че няма да е способен да предложи и достави или да осигури друг търговец да достави въпросните или равностойни продукти на същата цена, за период и в количества, които са разумни с оглед естеството на продукта, мащаба на рекламата и предложената цена (примамваща реклама).
ANNEX I

6. Отправяне на оферта за продажба на продукти на определена цена и след това:
COMMERCIAL PRACTICES WHICH ARE IN ALL CIRCUMSTANCES CONSIDERED UNFAIR

a) отказ да покаже рекламираното изделие на потребителите;
Misleading commercial practices

или
1. Claiming to be a signatory to a code of conduct when the trader is not.

б) отказ да приеме поръчки за него или да го достави в разумен срок;
2. Displaying a trust mark, quality mark or equivalent without having obtained the necessary authorisation.

или
3. Claiming that a code of conduct has an endorsement from a public or other body which it does not have.

в) показване на дефектен образец на изделието,
4. Claiming that a trader (including his commercial practices) or a product has been approved, endorsed or authorised by a public or private body when he/it has not or making such a claim without complying with the terms of the approval, endorsement or authorisation.

с цел да се наложи на пазара различен продукт (примамване и подмяна).
5. Making an invitation to purchase products at a specified price without disclosing the existence of any reasonable grounds the trader may have for believing that he will not be able to offer for supply or to procure another trader to supply, those products or equivalent products at that price for a period that is, and in quantities that are, reasonable having regard to the product, the scale of advertising of the product and the price offered (bait advertising).

7. Невярно твърдение, че продуктът ще бъде наличен само за ограничен период от време, или ще бъде наличен при определени условия само за ограничен период от време, с цел да се предизвика незабавно решение и да се лишат потребителите от достатъчна възможност или време да направят избор на база осведоменост.
6. Making an invitation to purchase products at a specified price and then:

8. Обещание за осигуряване на сервизно обслужване на потребители, с които търговецът е общувал преди сделката, на език който не е официален език на държавата-членка, където е седалището на търговеца, и след това извършване на такова обслужване само на друг език, без ясно да се посочи това на потребителя, преди потребителят да извърши сделката.
(a) refusing to show the advertised item to consumers;

9. Заявяване или създаване на впечатление по друг начин, че един продукт може да се продава законно, когато това не е така.
or

10. Представяне на права, произтичащи за потребителите от закона, като отличителна черта на предложението на търговеца.
(b) refusing to take orders for it or deliver it within a reasonable time;

11. Използване на редакционен материал в медиите за реклама на продукт, за чиято реклама търговецът е платил, без да пояснява това в съдържанието, или чрез образи или звуци, ясно разпознаваеми от потребителя (позоваваща се). Това е без да се засягат разпоредбите на Директива 89/552/ЕИО на Съвета [1].
or

12. Твърдение със съществени неточности относно естеството и степента на риска за личната сигурност на потребителя или неговото семейство, ако потребителят не закупи продукта.
(c) demonstrating a defective sample of it,

13. Рекламиране на продукт, сходен с продукт произведен от конкретен производител, по начин, по който умишлено въвежда в заблуждение потребителя, като го подтиква да вярва, че продуктът е произведен от същия производител, когато това не е така.
with the intention of promoting a different product (bait and switch)

14. Създаване, използване или реклама на пирамидална схема, в която вниманието на потребителя е насочено върху възможността да получи плащане, което ще дойде от привличането на други потребители в схемата, вместо от продажбата или употребата на продукти.
7. Falsely stating that a product will only be available for a very limited time, or that it will only be available on particular terms for a very limited time, in order to elicit an immediate decision and deprive consumers of sufficient opportunity or time to make an informed choice.

15. Твърдение, че търговецът има намерение да прекрати търговската си дейност или да се премести в друг търговски обект, когато това не е така.
8. Undertaking to provide after-sales service to consumers with whom the trader has communicated prior to a transaction in a language which is not an official language of the Member State where the trader is located and then making such service available only in another language without clearly disclosing this to the consumer before the consumer is committed to the transaction.

16. Твърдение, че продуктите са в състояние да подпомогнат за спечелване при игри на късмета.
9. Stating or otherwise creating the impression that a product can legally be sold when it cannot.

17. Невярно твърдение, че един продукт е може да лекува болести, нарушени функции или вродени дефекти.
10. Presenting rights given to consumers in law as a distinctive feature of the trader's offer.

18. Подаване на съществено неточна информация относно пазарни условия, или информация за възможността да бъде намерен продукта, с цел да склони потребителя да придобие продукта при по-малко благоприятни условия от нормалните за пазара.
11. Using editorial content in the media to promote a product where a trader has paid for the promotion without making that clear in the content or by images or sounds clearly identifiable by the consumer (advertorial). This is without prejudice to Council Directive 89/552/EEC [1].

19. Твърдение за търговска практика, при която се предлага конкурс или промоционални награди, без последващо връчване на описаните награди или разумен техен еквивалент.
12. Making a materially inaccurate claim concerning the nature and extent of the risk to the personal security of the consumer or his family if the consumer does not purchase the product.

20. Описване на продукт като "даром", "безплатен", "без наложен платеж" или подобни, ако потребителят трябва да плати допълнително освен неизбежната цена за участие в търговската практика (обичайната цена за закупуването) и за получаването или доставянето на изделието.
13. Promoting a product similar to a product made by a particular manufacturer in such a manner as deliberately to mislead the consumer into believing that the product is made by that same manufacturer when it is not.

21. Прилагане на фактура към маркетингов материал или на друг подобен документ за дължима престация, който създава у потребителя впечатление за вече поръчан продукт, когато това не е така.
14. Establishing, operating or promoting a pyramid promotional scheme where a consumer gives consideration for the opportunity to receive compensation that is derived primarily from the introduction of other consumers into the scheme rather than from the sale or consumption of products.

22. Отправяне на невярно твърдение или създаване на впечатление, че търговецът не действа за цели касаещи неговото занятие, работа, занаят или професия, или невярно представяне на себе си като потребител.
15. Claiming that the trader is about to cease trading or move premises when he is not.

23. Създаване на невярно впечатление, че сервизно обслужване на продукта е налично в държава-членка, различна от тази в която продаден продукта.
16. Claiming that products are able to facilitate winning in games of chance.

Агресивни търговски практики
17. Falsely claiming that a product is able to cure illnesses, dysfunction or malformations.

24. Създаване на впечатление, че потребителят не може да напусне помещенията, докато не се направи договор.
18. Passing on materially inaccurate information on market conditions or on the possibility of finding the product with the intention of inducing the consumer to acquire the product at conditions less favourable than normal market conditions.

25. Извършване на частни посещения в дома на потребителя, пренебрегвайки молбата на потребителят да напусне или да не се връща, освен при обстоятелства и в степен, предвидени от националното законодателство, с оглед изпълнение на договорно задължение.
19. Claiming in a commercial practice to offer a competition or prize promotion without awarding the prizes described or a reasonable equivalent.

26. Извършване на упорито и нежелано увещаване по телефон, факс, електронна поща или други дистанционни медии, освен при обстоятелства и в степен, предвидени от националното законодателство, с оглед изпълнение на договорно задължение. Това е без да се засягат разпоредбите на член 10 от Директива 97/7/EО и Директиви 95/46/EО [2] и 2002/58/EО.
20. Describing a product as "gratis", "free", "without charge" or similar if the consumer has to pay anything other than the unavoidable cost of responding to the commercial practice and collecting or paying for delivery of the item.

27. Изискване от потребител, който претендира изплащане на застрахователна полица, да представи документи, които не биха могли разумно да се считат за уместни, като например дали претенцията е действителна, или систематична липса на отговори на кореспонденция, отнасяща се до това, с цел да разубеди потребителя от упражняване на неговите договорни права.
21. Including in marketing material an invoice or similar document seeking payment which gives the consumer the impression that he has already ordered the marketed product when he has not.

28. Включване в реклама на директно увещаване на деца да закупят рекламираните продукти или убеждаване на техните родители или други възрастни да закупят рекламираните продукти за тях. Тази разпоредба не противоречи на член 16 от Директива 89/552/ЕИО за разпространение на телевизионни предавания.
22. Falsely claiming or creating the impression that the trader is not acting for purposes relating to his trade, business, craft or profession, or falsely representing oneself as a consumer.

29. Настояване за незабавно или разсрочено във времето плащане на продукти, или връщане или съхранение на продукти, доставени от търговеца, но не поръчани от потребителя, освен когато продуктът е заместител, доставен в съответствие с член 7, параграф 3 от Директива 97/7/EО (изпращане на непоръчани стоки по домовете).
23. Creating the false impression that after-sales service in relation to a product is available in a Member State other than the one in which the product is sold.

30. Изрично уведомяване на потребителя, че ако не купи продукта или услугата, ще бъде застрашена работата или прехраната на търговеца.
Aggressive commercial practices

31. Създаване на невярно впечатление, че потребителят вече е спечелил, ще спечели, или при извършване на конкретно действие ще спечели награда или друга еквивалентна облага, когато всъщност:
24. Creating the impression that the consumer cannot leave the premises until a contract is formed.

- няма награда или друга еквивалентна облага,
25. Conducting personal visits to the consumer's home ignoring the consumer's request to leave or not to return except in circumstances and to the extent justified, under national law, to enforce a contractual obligation.

- или извършването на каквото и да е действие във връзка с предявяване на претенция за наградата или друга еквивалентна облага, е повод за заплащане на пари от потребителя.
26. Making persistent and unwanted solicitations by telephone, fax, e-mail or other remote media except in circumstances and to the extent justified under national law to enforce a contractual obligation. This is without prejudice to Article 10 of Directive 97/7/EC and Directives 95/46/EC [2] and 2002/58/EC.

[1] Директива 89/552/EИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. за координиране на някои разпоредби, определени чрез правно, регулативно или административно действие в държави-членки относно упражняване на дейности по разпространение на телевизионни предавания (ОВ L 298, 17.10.1989 г., стр. 23). Директива, изменена с Директива 97/36/EО на Европейския парламент и на Съвета от (ОВ L 202, 30.7.1997 г., стр. 60).
27. Requiring a consumer who wishes to claim on an insurance policy to produce documents which could not reasonably be considered relevant as to whether the claim was valid, or failing systematically to respond to pertinent correspondence, in order to dissuade a consumer from exercising his contractual rights.

[2] Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на личността във връзка с обработката на лични данни и свободното движение на такива данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31). Директива, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
28. Including in an advertisement a direct exhortation to children to buy advertised products or persuade their parents or other adults to buy advertised products for them. This provision is without prejudice to Article 16 of Directive 89/552/EEC on television broadcasting.

--------------------------------------------------
29. Demanding immediate or deferred payment for or the return or safekeeping of products supplied by the trader, but not solicited by the consumer except where the product is a substitute supplied in conformity with Article 7(3) of Directive 97/7/EC (inertia selling).

ПРИЛОЖЕНИЕ II
30. Explicitly informing a consumer that if he does not buy the product or service, the trader's job or livelihood will be in jeopardy.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО НА ОБЩНОСТТА, ВЪВЕЖДАЩО ПРАВИЛА ЗА РЕКЛАМАТА И ТЪРГОВСКИТЕ СЪОБЩЕНИЯ
31. Creating the false impression that the consumer has already won, will win, or will on doing a particular act win, a prize or other equivalent benefit, when in fact either:

Членове 4 и 5 от Директива 97/7/EО
- there is no prize or other equivalent benefit,

Член 3 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно групови туристически пътувания, групови туристически ваканции и групови туристически обиколки [1]
or

Член 3, параграф 3 от Директива 94/47/EО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 1994 г. относно защитата на купувачите с оглед на определени аспекти на договорите за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период [2]
- taking any action in relation to claiming the prize or other equivalent benefit is subject to the consumer paying money or incurring a cost.

Член 3, параграф 4 от Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на продуктите, предлагани на потребителите [3]
[1] Council Directive 89/552/EEC of 3 October 1989 on the coordination of certain provisions laid down by Law, Regulation or Administrative Action in Member States concerning the pursuit of television broadcasting activities (OJ L 298, 17.10.1989, p. 23). Directive as amended by Directive 97/36/EC of the European Parliament and of the Council (OJ L 202, 30.7.1997, p. 60).

Членове 86—100 от Директива 2001/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекс на Общността във връзка с лекарствените продукти за хуманна употреба [4]
[2] Directive 95/46/EC of the European Parliament and of the Council of 24 October 1995 on the protection of individuals with regard to the processing of personal data and on the free movement of such data (OJ L 281, 23.11.1995, p. 31). Directive as amended by Regulation (EC) No 1882/2003 (OJ L 284, 31.10.2003, p. 1).

Членове 5 и 6 от Директива 2000/31/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и в частност на електронната търговия на вътрешния пазар ("Директива за електронната търговия") [5]
--------------------------------------------------

Член 1, буква г) от Директива 98/7/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. за изменение и допълнение на Директива 87/102/ЕИО за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки, отнасящи се до потребителския кредит [6]
20050511

Членове 3 и 4 от Директива 2002/65/EО
ANNEX II

Член 1, параграф 9 от Директива 2001/107/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 януари 2002, изменяща Директива 85/611/ЕИО на Съвета, за съгласуване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дружествата за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа, (ПКИПЦК) с оглед регулиране дейността на дружества и опростени проспекти [7]
COMMUNITY LAW PROVISIONS SETTING OUT RULES FOR ADVERTISING AND COMMERCIAL COMMUNICATION

Членове 12 и 13 от Директива 2002/92/EО на Европейския парламент и на Съвета от 9 декември 2002 г. за застрахователното посредничество [8]
Articles 4 and 5 of Directive 97/7/EC

Член 36 от Директива 2002/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането [9]
Article 3 of Council Directive 90/314/EEC of 13 June 1990 on package travel, package holidays and package tours [1]

Член 19 от Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за пазарите на финансови инструменти [10]
Article 3(3) of Directive 94/47/EC of the European Parliament and of the Council of 26 October 1994 on the protection of purchasers in respect of certain aspects of contracts relating to the purchase of a right to use immovable properties on a timeshare basis [2]

Членове 31—43 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за съгласуване на законовите, подзаконовите и административни разпоредби относно прякото застраховане, различно от животозастраховането [11] (Трета директива за застраховки, различни от животозастраховане)
Article 3(4) of Directive 98/6/EC of the European Parliament and of the Council of 16 February 1998 on consumer protection in the indication of the prices of products offered to consumers [3]

Членове 5, 7 и 8 от Директива 2003/71/EО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно предстоящо публикуване на проспекта при публично предлагане на ценни книжа или когато се допускат ценни книжа до търгуване [12]
Articles 86 to 100 of Directive 2001/83/EC of the European Parliament and of the Council of 6 November 2001 on the Community code relating to medicinal products for human use [4]

[1] ОВ L 158, 23.6.1990 г., стр. 59.
Articles 5 and 6 of Directive 2000/31/EC of the European Parliament and of the Council of 8 June 2000 on certain legal aspects of information society services, in particular electronic commerce, in the Internal Market (Directive on electronic commerce) [5]

[2] ОВ L 280, 29.10.1994 г., стр. 83.
Article 1(d) of Directive 98/7/EC of the European Parliament and of the Council of 16 February 1998 amending Council Directive 87/102/EEC for the approximation of the laws, regulations and administrative provisions of the Member States concerning consumer credit [6]

[3] ОВ L 80, 18.3.1998 г., стр. 27.
Articles 3 and 4 of Directive 2002/65/EC

[4] ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67. Директива, последно изменена с Директива 2004/27/EО (ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 34).
Article 1(9) of Directive 2001/107/EC of the European Parliament and of the Council of 21 January 2002 amending Council Directive 85/611/EEC on the coordination of laws, regulations and administrative provisions relating to undertakings for collective investment in transferable securities (UCITS) with a view to regulating management companies and simplified prospectuses [7]

[5] ОВ 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
Articles 12 and 13 of Directive 2002/92/EC of the European Parliament and of the Council of 9 December 2002 on insurance mediation [8]

[6] ОВ 101, 1.4.1998 г., стр. 17.
Article 36 of Directive 2002/83/EC of the European Parliament and of the Council of 5 November 2002 concerning life assurance [9]

[7] ОВ 41, 13.2.2002 г., стр. 20.
Article 19 of Directive 2004/39/EC of the European Parliament and of the Council of 21 April 2004 on markets in financial instruments [10]

[8] ОВ L 9, 15.1.2003 г., стр. 3.
Articles 31 and 43 of Council Directive 92/49/EEC of 18 June 1992 on the coordination of laws, regulations and administrative provisions relating to direct insurance other than life assurance [11] (third non-life insurance Directive)

[9] ОВ L 345, 19.12.2002 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2004/66/EО на Съвета (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).
Articles 5, 7 and 8 of Directive 2003/71/EC of the European Parliament and of the Council of 4 November 2003 on the prospectus to be published when securities are offered to the public or admitted to trading [12]

[10] ОВ L 145, 30.4.2004 г., стр. 1.
[1] OJ L 158, 23.6.1990, p. 59.

[11] ОВ L 228, 11.8.1992 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2002/87/EО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 35, 11.2.2003 г., стр. 1).
[2] OJ L 280, 29.10.1994, p. 83.

[12] ОВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 64.
[3] OJ L 80, 18.3.1998, p. 27.

--------------------------------------------------
[4] OJ L 311, 28.11.2001, p. 67. Directive as last amended by Directive 2004/27/EC (OJ L 136, 30.4.2004, p. 34).

[5] OJ L 178, 17.7.2000, p. 1.

[6] OJ L 101, 1.4.1998, p. 17.

[7] OJ L 41, 13.2.2002, p. 20.

[8] OJ L 9, 15.1.2003, p. 3.

[9] OJ L 345, 19.12.2002, p. 1. Directive as amended by Council Directive 2004/66/EC. (OJ L 168, 1.5.2004, p. 35).

[10] OJ L 145, 30.4.2004, p. 1.

[11] OJ L 228, 11.8.1992, p. 1. Directive as last amended by Directive 2002/87/EC of the European Parliament and of the Council (OJ L 35, 11.2.2003, p. 1).

Склад ПРО е униклно гадна програма, има поне пет справки за едно и също нещо, но ако две от тях покажат еднакъв резултат е направо късмет, а такива които ти трябват или ги няма или излизат по начин, който е практически неизползваема (напр. 136000 реда от които 135500 нулеви). Почти няма защита срещу операторски грешки и някой заспал може да ти сътвори чудеса, докато се усетиш.
За делтата про в момента е доста добре, но първите 36 версиите можеха да те доведат до лудост или самоубийство.

Но все пак ако си вземете Зерон, е тогава ще разберете какво означават нерви, хем скъпа, хем при всяка следваща актуализация става все по-зле, а някакви 100-200 лв неравнение между аналитична и синтетична отчетност е направо дреболия, то така или иначе е практически невъзможно да се изравнят при достатъчно голям брой документи.

<sup>Отговор на bonou2(29.12.2012 13:39):
bonou2 каза:
Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council

от 11 май 2005 година
of 11 May 2005

относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
concerning unfair business-to-consumer commercial...</sup>

Алооууу, малката, сопри съ де..: ) Още не съм те допрочел в една друга тема: (((
Ми тъй ся, кво: ( ... чиляк на възраст съм, дрямка ме налегна..: (

по пожелание на тониК - макар и неизказано :)


ДИРЕКТИВА 2007/64/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,



като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2, първо и трето изречение и член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

след консултации с Европейския икономически и социален комитет,

като взеха предвид становището на Европейската централна банкаx1,
в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора2,
като имат предвид, че:

(1) Премахването на вътрешните граници в Общността има съществено значение за изграждането на вътрешния пазар, за да направи възможно свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Поради това гладкото функциониране на единния пазар е жизненоважно. В момента обаче липсата на хармонизация в тази област възпрепятства функционирането на този пазар.



(2) Понастоящем пазарите на платежни услуги на държавитечленки са организирани поотделно на национална основа и нормативната уредба за платежните услуги е фрагментирана в 27 национални правни системи.



(3) Вече бяха приети няколко акта на Общността в тази област,и по-специално Директива 97/5/ЕО на Европейския презграничните кредитни преводи3 и Регламент (ЕО) № 2560/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2001 г. относно трансграничните плащания в евро4, но те не допринесоха достатъчно за подобряването на това положение, както и Препоръка 87/598/ЕИО на Комисията от 8 декември 1987 г. относно европейски кодекс за поведение във връзка с електронните плащания (отношения между финансови институции, търговци и доставчици на услуги и потребители)5, Препоръка 88/590/ЕИО на Комисията от 17 ноември 1988 г. относно платежните системи, и по-конкретно отношенията междукартопритежатели и картоиздатели6, или Препоръка 97/489/ЕО на Комисията от 30 юли 1997 г. относно транзакциите чрез електронни платежни инструменти, и по-специално отношенията между издатели и държатели7. Тези мерки продължават да бъдат недостатъчни. Едновременното съществуване на национални разпоредби и непълна общностна уредба води до объркване и липса на правна сигурност.



(4) Поради това е жизненоважно да се установи на общностно равнище една съвременна и последователна нормативна уредба на платежните услуги, независимо дали услугите са или не са съвместими със системата, създадена в съответствиес инициативата на финансовия сектор за единна зона за плащания в евро, която да е неутрална с цел гарантиране на равни условия за всички платежни системи, с оглед запазване правото на избор на потребителите, което би представлявало значителна крачка напред по отношение на потребителските разходи, сигурността и ефективността в сравнение с действащите национални системи.



(5) Тази правна рамка следва да гарантира съгласуваността на националните разпоредби относно пруденциалните изисквания, достъпа на нови доставчици на платежни услуги до пазара, изискванията за информация и съответните права ипарламент и на Съвета от 27 януари 1997 г. относно задължения на ползвателите и доставчиците на платежни услуги. В тази уредба следва да се запазят по отношение на цените разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2560/2001, с който се създава единен пазар за разплащанията в евро. Разпоредбите на Директива 97/5/ЕО и препоръките, съдържащи се в препоръки 87/598/ЕИО, 88/590/ЕИО и 97/489/ЕО, следва да се обединят в един-единствен акт с обвързваща сила.



(6) Въпреки това не е целесъобразно тази правна рамка да бъде изчерпателна. Нейното прилагане следва да се ограничава до доставчици на платежни услуги, чиято основна дейност се състои в предоставяне на платежни услуги на ползватели на платежни услуги. Също така не е целесъобразно тя да се прилага за услуги, при които прехвърлянето на средства от платеца към получателя или преносът на средства се извършва единствено в банкноти и монети, или при които прехвърлянето се основава на чек на хартиен носител, менителница на хартиен носител, запис на заповед или други инструменти, като ваучери на хартиен носител или карти, чрез които на доставчика на платежни услуги или на друго лице се нарежда да предостави средства на разположение на получателя. Освен това следва да се прави разлика между способи, предоставени от телекомуникационни оператори, оператори на информационни технологии или мрежови оператори с цел улесняване покупката на цифрови стоки или услуги, като мелодии за телефон, музика или електронни вестници, с изключение на традиционните гласови услуги и тяхното предаване до цифрови устройства. Съдържанието на тези стоки или услуги може да бъде определено от трето лице или оператор, който може да им придаде допълнителна вътрешна стойност под формата на достъп, разпространение или възможности за търсене. В последния случай, когато стоките или услугите се разпространяват от един от тези оператори, или поради технически причини - от трето лице, и когато могат да се ползват единствено посредством цифрови устройства, като мобилни телефони или компютри, тази правна рамка не следва да се прилага, тъй като дейността на оператора излиза извън рамките на обикновена платежна транзакция. Въпреки това е целесъобразно правната рамка да се прилага в случаи, когато операторът действа само като посредник, който урежда само извършването на плащането на външен доставчик.



(7) Наличният паричен превод е обикновена платежна услуга, основаваща се обикновено на пари в наличност, предоставени от платец на доставчик на платежни услуги, който превежда съответната сума, например посредством комуникационна мрежа, на получател или на друг доставчик на платежни услуги, който действа от името на получателя. В някои държави-членки супермаркети, търговци и други търговци на дребно предоставят на обществеността съответна услуга, даваща възможност за плащане на комуналнии други обичайни разходи на домакинствата. Тези услуги за плащане на сметки следва да се разглеждат като налични парични преводи съгласно определението в настоящата директива, освен когато компетентните органи решат, че дейността представлява друга платежна услуга, посочена в приложението.



(8) Необходимо е да се определят категориите доставчици на платежни услуги, които законосъобразно могат да продължат да се прилагат пруденциалните изисквания,предвидени в Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции 8 институциите за електронни пари, които издават електронни пари, които могат да бъдат използвани за финансиране на платежни транзакции, и към които следва да продължат да се прилагат пруденциалните изисквания, предвидени в Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари9, и пощенските джиро институции, които съгласно националното право могат да извършват такава дейност.





(9) Настоящата директива следва да определи правилата относно изпълнението на платежни транзакции, когато средствата са електронни пари съгласно определението в член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/46/ЕО. Настоящата директива обаче не следва да урежда издаването на електронни пари, нито да изменя уредбата относно пруденциалните изисквания на институциите за електронни пари, предвидени в Директива 2000/46/ЕО. Следователно на платежните институции не следва да се разрешава издаването на електронни пари.





(10) Въпреки това с цел премахване на законовите пречки за достъп до пазара е необходимо да се установи единен лиценз за всички доставчици на платежни услуги, чиято дейност нее свързана с приемане на влогове или издаване на електронни пари. Поради това е целесъобразно да се въведе нова категория доставчици на платежни услуги - "платежни институции", като се предвиди лицензиране за предоставяне на платежни услуги на територията на Общността на физически или юридически лица извън съществуващите категории при спазване на определени строги и изчерпателни условия. По такъв начин за тези услуги ще се прилагат едни и същи условия в цялата Общност.





(11) Условията за издаване и запазване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция следва да включват пруденциални изисквания, съответстващи на операционнияи финансовия риск, пред който са изправени тези субекти при упражняване на дейността си. В тази връзка съществува необходимост от надежден режим на началния капитал, съчетан с оборотен капитал, който би могъл своевременно да бъде усъвършенстван в зависимост от потребностите на пазара. Поради разнообразието в сферата на платежните услуги настоящата директива следва да позволи използването на различни методи, съчетани с определени надзорни правомощия, за да се гарантира, че към еднаквите по вид рискове ще се подхожда по еднакъв начин за всички доставчици на платежни услуги. Изискванията по отношение на платежните институции следва да отразяват обстоятелството, че платежните институции извършват поспециализирана и ограничена дейност, като по този начин създават по-малки и лесни за наблюдение и контролрискове в сравнение с рисковете, които възникват в рамките на по-широкия спектър от дейности на кредитните институции. По-конкретно, на платежните институциитавят платежни услуги на територията на Общността, а именно кредитните институции, които приемат от ползватели влогове, които могат да бъдат използвани за финансиране на платежни транзакции и към които следва да следва да се забрани да приемат влогове от ползвателите и даим се разреши да използват единствено средства, получени от ползвателите, само за предоставяне на платежни услуги. Следва да се предвидят разпоредби, задължаващи платежните институции да съхраняват средствата на клиентите отделно от средствата на институцията, предназначени за други стопански дейности. Платежните институции следва да бъдат подчинени и на изисквания за ефективно предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризъм.



(12) Платежните институции следва да изготвят своите годишнии консолидирани счетоводни отчети в съответствие с Директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества 10 и, където е приложимо, съгласно Директива83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. относно консолидираните счетоводни отчети 11 и Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции12. На годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети следва да бъде извършен одит, освен ако платежната институция е освободена от това задължение съгласно Директива 78/660/ЕИО и когато е приложимо, съгласно директиви 83/349/ЕИО и 86/635/ЕИО.





(13) Настоящата директива следва да уреди отпускането на кредити от платежни институции, например предоставянето на кредитни линии и издаването на кредитни карти, само когато това е тясно свързано с извършването на платежни услуги. Само ако кредитът е отпуснат с цел улесняване извършването на платежни услуги, има краткосрочен характер и е отпуснат за период не по-дълъг от дванадесет месеца, включително ако е револвиращ, е целесъобразно отпускането на подобен кредит да бъде разрешено на платежните институции с оглед техните презгранични дейности, при условие че кредитът е рефинансиран основно чрез използването на собствен капитал на платежната институция, както и други на средства от капиталовите пазари, но не и на средства, държани за сметка на клиенти за извършване на платежни услуги. Горното не засяга разпоредбите на Директива 87/102/ЕИО на Съвета от22 декември 1986 г. относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно потребителския кредит13 или на друго общностно или национално законодателство, отнасящо се до условията за отпускане на кредити на потребители, които не са хармонизирани от настоящата директива.





(14) Необходимо е държавите-членки да определят органите, отговарящи за издаването на лицензи на платежни институции, осъществяващи текущ контрол и вземащи решение за отнемане на тези лицензи. За да се гарантираравнопоставеност, държавите-членки следва да не прилагатспрямо платежните институции изисквания, различни от предвидените в настоящата директива. При все това, всички решения на компетентните органи следва да подлежат на съдебно обжалване. В допълнение, задачите на компетентните органи не следва да засягат надзора на платежните системи, който съгласно член 105, параграф 2, четвърто тире от Договора е задача, поверена на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).





(15) Тъй като е желателно да се регистрират идентификационните данни и седалището на всички лица, предоставящи услуги по извършване на налични парични преводи, и кактои те да бъдат признати в известна степен, независимо дали те могат да изпълнят пълния набор от условия за получаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция, така че никое от тези лица да не бъде принудително насочвано към сивата икономика и всички лица, предоставящи услуги по извършване на налични парични преводи, да отговарят на определени минимални правни и регулаторни изисквания, е целесъобразно и в духа на Специална препоръка VI на Специалната група за финансови разследвания относно изпирането на пари, да се предвиди механизъм, чрез който доставчиците на платежни услуги, които не могат да изпълнят всички тези условия, въпреки това да могат да бъдат приравнени на платежни институции. За тези цели, държавите-членки следва да вписват такива лица в регистъра на платежните институции, без същевременно да прилагат спрямо тях всички или част от условията за издаване на лиценз. При все това, от съществено значение е възможността за подобно освобождаване да бъде обусловена от строги изисквания, свързани с обема на платежните транзакции. Платежни институции, които се ползват от такова освобождаване, не следва да имат нито право на установяване, нито свобода напредоставяне на услуги и не следва да упражняват тези права непряко, когато са част от платежна система.





(16) За всеки доставчик на платежни услуги е от съществено значение да има достъп до услугите на техническите инфраструктури на платежните системи. Такъв достъп oбаче следва да бъде подчинен на определени изисквания, за да се осигури целостта и стабилността на тези системи. Всеки доставчик на платежни услуги, който заявява желание за участие в платежна система, трябва да докаже на участниците в платежната система, че неговата вътрешна организация е достатъчно стабилна, за да понесе всякакви рискове. Обикновено такива платежни системи включват например четиристранни картови схеми, както и системи за обработка на кредитни преводи и директни дебити. С цел да се гарантира равнопоставеност в цялата Общност между различните категории лицензирани доставчици на платежни услуги, според условията на техния лиценз, е необходимо да се изяснят правилата относно достъпа до предоставяне на платежни услуги и достъпа до платежни системи. Следва да се предвидят разпоредби за недискриминационно отношение спрямо лицензираните платежни институции и кредитни институции, така че всеки доставчик на платежни услуги, участващ в конкуренцията на вътрешния пазар, да може да ползва услугите на техническите инфраструктури на тези платежни системи, при същите условия. Уместно е да се предвиди различно третиране на лицензирани доставчици на платежни услуги и тези, които се ползват от освобождаване по настоящата директива, както и от освобождаване по член 8 от Директива 2000/46/ЕО, предвид различията в тяхната пруденциална рамка. Във всеки случай различията вценовите условия следва да бъдат позволени само когато саобусловени от различията в направените от доставчиците на платежни услуги разходи. Това не следва да засяга правото на държавите-членки да ограничават достъпа до органически важни системи в съответствие с Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа14, както и не следва да засяга правомощията на Европейската централна банка и ЕСЦБ, установени в член 105, параграф 2 от Договора и членове 3.1 и 22 от Устава на ЕСЦБ, касаещи достъпа до платежни системи.







(17) Разпоредбите относно достъпа до платежни системи не следва да се прилагат за системи, които са създадени и оперирани от един доставчик на платежни услуги. Тези платежни системи могат да функционират в пряка конкуренция с платежните системи или, по-често, в пазарна ниша, която не е в достатъчна степен запълнена от платежните системи. Тези платежни системи обикновено обхващат тристранни схеми като тристранните картови схеми, платежни услуги, предлагани от доставчици на телекомуникационни услуги или услуги по извършване на налични парични преводи, при които системният оператор е доставчик на платежни услуги едновременно на платеца и на получателя, както и вътрешни системи на банкови групи. За да се насърчи конкуренцията, която такива платежни системи могат да създадат за съществуващите обичайни платежни системи, по принцип не би било целесъобразно да се предоставя достъп на трети лица до тези платежни системи. Независимо от това, такива системи следва винаги да са подчинени на общностни и национални правила за конкуренцията, които може да изискат предоставянето на достъп до схемите, с цел запазване на ефективна конкуренция на платежните пазари.







(18) Следва да се установи набор от правила, за да се гарантира прозрачност на условията и изискванията за информация за платежни услуги.







(19) Настоящата директива не следва да се прилага за платежни транзакции, извършвани в наличност, тъй като вече съществува единен платежен пазар за плащания в наличност, нито за платежни транзакции, извършвани на основание чекове на хартиен носител, тъй като поради естеството си тези транзакции не могат да се обработват толкова ефикасно, колкото други средства за плащане. При все това, добрата практика в тази област следва да се основава на принципите, установени в настоящата директива.







(20) Тъй като потребителите и предприятията не са в еднакво положение, те не се нуждаят от еднакво ниво на защита. Докато за правата на потребителите е важно да бъдат гарантирани посредством разпоредби, които не могат да бъдат дерогирани с договор, разумно е предприятията и организациите да бъдат свободни да уговорят друго. При все това държавите-членки следва да имат възможността да предвидят, че микропредприятията, съгласно определениетов Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г.относно определението за микро-, малки и средни пред-приятия15, следва да бъдат третирани като потребители. При всички случаи някои основни разпоредби на настоящата директива следва да се прилагат винаги, независимо от статуса на ползвателя.





(21) С настоящата директива следва да се определят задълженията на доставчиците на платежни услуги във връзка с предоставянето на информация на ползвателите на платежни услуги, които следва да получават ясна информация за платежните услуги с едно и също високо ниво на качество, за да могат да направят информиран избор между всички доставчици в рамките на ЕС. От съображения за прозрачност с настоящата директива следва да се определят хармонизираните изисквания, необходими, за да се гарантира, че необходимата и достатъчна информация е дадена на ползвателите на платежни услуги както по отношение на договора за платежни услуги, така и по отношение на платежните транзакции. С цел да се насърчи гладкото функциониране на единния пазар на платежни услуги, държавите-членки следва да имат възможност да приемат само онези разпоредби относно информацията, които са предвидени в настоящата директива.





(22) Потребителите следва да бъдат защитени срещу нелоялни и заблуждаващи практики в съответствие с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар16, както и с Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия)17 и Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2002 г. относно дистанционната търговия на потребителски финансови услуги18. Допълнителните разпоредби в тези директиви продължават да се прилагат. При все това е нужно да се поясни отношението между настоящата директива и Директива 2002/65/ЕО във връзка с изискването за преддоговорна информация.





(23) Изискваната информация следва да бъде съответстваща на потребностите на ползвателите и да се съобщава по стандартен начин. Въпреки това изискванията за информация при еднократна платежна транзакция следва да се различават от изискванията при рамков договор, предвиждащ изпълнението на поредица от платежни транзакции.



(24) На практика рамковите договори и включените в тях платежни транзакции са много по-разпространени и икономически значими, отколкото еднократните платежни транзакции. При наличие на платежна сметка или специфичен платежен инструмент, е необходим рамков договор. Ето защо изискванията за предварителна информация при рамкови договори следва да бъдат всеобхватни и информацията следва винаги да бъде предоставена на хартиен или друг дълготраен носител, като разпечатки от устройства за разпечатване на извлечения по сметки, дискети, CD-ROM, DVD, компютърни твърди дискове, на които може да сесъхраняват електронни съобщения, както и интернетстраници, които са достъпни за последващи справки за период от време, достатъчен за целите на информацията и позволяващ непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. При все това доставчикът на платежни услугии ползвателят на платежни услуги следва да разполагат с възможност да уговорят в рамковия договор начина на предоставяне на последваща информация относно извършените платежни транзакции, например, че при интернет банкиране цялата информация относно платежната сметка е на разположение онлайн.



(25) При еднократни платежни транзакции доставчикът на платежни услуги следва винаги да предоставя по своя инициатива само съществената информация. Тъй като платецът обикновено присъства при подаването на платежното нареждане, не е необходимо да се изисква информацията винаги да бъде предоставяна на хартиен или друг дълготраен носител. Доставчикът на платежни услуги може да даде информацията устно на гишето или по друг леснодостъпен начин, например чрез излагане на общите условия на табло в помещенията си. Също така следва да бъде дадена информация къде може да бъде намерена поподробна информация (например адрес на интернет страница). При все това по искане на потребителя съществената информация следва да му бъде дадена на хартиен или друг дълготраен носител.



(26) Настоящата директива следва също така да предвиди в полза на потребителя правото да получи безплатно релевантна информация, преди да бъде обвързан с договор за платежни услуги. Потребителят следва и да може да поиска безплатно на хартиен носител предварителна информация, както и рамковия договор, по всяко време на договорните отношения, така че да има възможност да сравни услугите и условията на различни доставчици на платежни услуги и в случай на спор да провери своите права и задължения по договора. Тези разпоредби следва да са съвместими с Директива 2002/65/ЕО. Изричните разпоредби в настоящата директива относно безплатната информация не следва да водят до налагането на такси за предоставяне на информация на потребителите по други приложими директиви.



(27) При определяне на начина, по който изискваната информация се дава от доставчика на платежни услуги на ползвателя на платежни услуги, следва да се вземат предвид нуждите на ползвателя, както и практическите технически аспекти и съотношението между разходи и ефективност в зависимост от конкретната ситуация и с оглед на уговореното в съответния договор за платежни услуги. По този начин настоящата директивата следва да разграничи двата начина, по които доставчикът на платежни услуги дава информация: информацията се предоставя, тоест съобщава по инициатива на доставчика на платежни услуги в подходящото време съгласно изискванията на настоящата директива, без допълнително настояване от страна на ползвателя на платежни услуги, или информацията се осигурява на разположение на ползвателя на платежни услуги, като се взема под внимание всяко негово искане за допълнителна информация. В последния случай ползвателят на платежни услуги следва да предприеме активни действия, за да получи информацията, като например изрично да я поиска от доставчика на платежни услуги, да влезе в електронната кутия на банковата си сметка или да постави банкова картав устройство за разпечатване на извлечения по сметка. За тази цел доставчикът на платежни услуги следва дагарантира, че достъпът до информацията е възможен и чеинформацията е на разположение на ползвателя на платежни услуги.



(28) В допълнение потребителят следва да получава основна информация относно извършените платежни транзакции без допълнителни такси. В случай на еднократна платежна транзакция доставчикът на платежни услуги не следва да налага отделни такси за тази информация. По същия начин последващата месечна информация относно платежни транзакции, извършени по силата на рамковия договор, следва да бъде давана безплатно. При все това, като се вземат предвид значението на прозрачността при ценообразуванетои различните нужди на клиентите, страните следва да имат възможност да уговорят заплащане на такси за информация на по-кратки интервали или за допълнителна информация. За да се вземат предвид различните национални практики, на държавите-членки следва да бъде разрешено да установяват правила, според които месечните извлечения от платежни сметки на хартиен носител винаги да бъдат давани безплатно.



(29) С цел улесняване на мобилността на клиентите следва да е възможно потребителите на платежни услуги да прекратяват рамков договор след изтичането на една година, без да заплащат такси за това. Срокът за предизвестието за потребителите следва да бъде не по-дълъг от един месец, а за доставчиците на платежни услуги - не по-кратък от два месеца. Настоящата директива не следва да засяга задължението на доставчика на платежни услуги да прекрати договора за платежни услуги при изключителни обстоятелства, произтичащо от други разпоредби на общностното или националното законодателство, като законодателството в областта на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, както и всички действия, целящи замразяването на средства или специални мерки, свързани с предотвратяването и разследването на престъпления.



(30) Платежните инструменти с ниска стойност следва да съставляват евтина и лесна за използване алтернатива за стоки и услуги с ниска цена и не следва да бъдат обремененис прекомерни изисквания. Поради това съответните изисквания за информация и правилата за тяхното изпълнение следва да се ограничат до съществената информация, като се вземат предвид и техническите възможности, които оправдано могат да се очакват от инструменти, предназначени за разплащания с ниска стойност. Въпреки по-лекия режим, ползвателите на платежни услуги следва да се ползват от адекватна защита с оглед на ограничените рискове, произтичащи от тези платежни инструменти, особено по отношение на предплатените платежни инструменти.



(31) За да се намалят рисковете и последиците от неразрешени или неточно изпълнени платежни транзакции, ползвателят на платежни услуги следва да информира своевременно доставчика на платежни услуги за всяко оспорване, свързанос предполагаеми неразрешени или неточно изпълнени платежни транзакции, при условие че доставчикът на платежни услуги е изпълнил задълженията си за информация съгласно настоящата директива. Ако ползвателят на платежни услуги е спазил срока за уведомяване, той следва да може да предяви претенцията си в рамките на предвидените по националното законодателство срокове. Настоящата директива не следва да засяга други претенции между ползватели на платежни услуги и доставчици на платежни услуги.



(32) С оглед насърчаване на ползвателите на платежни услуги да уведомяват доставчика си без неоснователно забавяне за кражба или загуба на платежен инструмент, намалявайки по този начин риска от неразрешени платежни транзакции, ползвателят следва да носи отговорност само до определен ограничен размер, освен ако ползвателят на платежни услуги не е действал чрез измама или при груба небрежност. Освен това, след като ползвателят е уведомил доставчика на платежни услуги, че съществува опасност с платежния му инструмент да бъде злоупотребено, от ползвателя не следва да се изисква да покрива допълнителни загуби, произтичащи от непозволена употреба на този инструмент. Настоящата директива не следва да засяга отговорността на доставчиците на платежни услуги за техническата сигурност на собствените им продукти.



(33) С цел да се прецени проявата на небрежност от страна на ползвателя на платежни услуги, следва да бъдат взети предвид всички обстоятелства. Доказателствата и степента на предполагаемата небрежност следва да се оценяват в съответствие с националното законодателство. Договорните условия по предоставянето и използването на платежни инструменти, водещи до увеличаването на доказателствената тежест за потребителя или до намаляване на доказателствената тежест за издателя, се считат за нищожни.



(34) При все това, с цел запазване на съществуващите нива на защита на потребителите и насърчаване на доверието в безопасното използване на електронни платежни инструменти, държавите-членки следва да могат да установят помалко строги от посочените по-горе правила. Обстоятелството, че различните платежни инструменти включват различни видове риск, следва да се вземе съответно под внимание, като така се насърчи издаването на по-сигурни инструменти. Държавите-членки следва да имат право да ограничат отговорността на платеца или изцяло да го освободят от отговорност, освен когато той е действал чрез измама.



(35) Следва да се предвидят разпоредби за разпределението на загубите при неразрешени платежни транзакции. Различни разпоредби могат да се прилагат за ползватели на платежни услуги, които не са потребители, тъй като такива ползватели обикновено са в състояние да преценят по-добре риска от измама и да предприемат насрещни мерки.



(36) Настоящата директива следва да установи правилата за възстановяване на средства с цел защита на потребителите, когато размерът на изпълнената платежна транзакция надвишава разумно предвидимия размер. Доставчиците на платежни услуги следва да могат да предоставят дори поблагоприятни условия на своите клиенти и, например, да възстановяват средствата при всяка оспорена платежна транзакция. Когато ползвателят предяви претенция за възстановяване на средства по платежна транзакция, правото на възстановяване не следва да засяга отговорността на платеца спрямо получателя по основното правоотношение, например при поръчани, потребени или законно фактурирани стоки или услуги, нито правата на ползвателя за отмяна на платежно нареждане.



(37) За целите на финансовото планиране и навременното изпълнение на задължения за плащане потребителите и предприятията се нуждаят от сигурност относно срока наизпълнение на платежно нареждане. Затова настоящатадиректива следва да определи момент, в който се пораждат правата и задълженията, а именно момента на получаване на платежното нареждане от доставчика на платежни услуги, включително когато той е имал възможността да го получи посредством договорени в договора за платежни услуги средства за комуникация, независимо от предишно участие в процеса, довел до създаването и предаването на платежното нареждане, например сигурност и възможност за проверка на паричните наличности, информация относно използването на персоналния идентификационен номер или издаване на обещание за плащане. Освен това получаване на платежно нареждане е налице, когато доставчикът на платежни услуги на платеца получи платежно нареждане за задължаване на сметката на платеца. В това отношение е без значение денят или моментът, в който получателят предава на своя доставчик на платежни услуги нареждане за събиране на плащането, например при плащания с карти или директни дебити, или когато доставчикът на платежни услуги е предоставил на получателя предварително финансиране със свързани с такова плащане суми (във вид на кредит под условие по неговата сметка). В случай чедоставчикът на платежни услуги няма договорно или законово основание за отказ, ползвателите следва да могат да разчитат на точно изпълнение на пълно и валидно платежно нареждане. Ако доставчикът на платежни услуги откаже изпълнението на платежно нареждане, отказът и причината за него следва да се съобщят при първа възможност на ползвателя на платежни услуги съгласно изискванията на общностното и националното право.



(38) С оглед на скоростта, с която съвременните напълно автоматизирани платежни системи обработват платежните транзакции, което означава, че след определен момент платежните нареждания не могат да се отменят, без това да доведе до високи разходи за ръчна намеса, е необходимо да се определи ясен краен срок за отмяна на плащане. При все това моментът може да се променя по споразумение между страните в зависимост от вида на платежната услуга и на платежното нареждане. В този контекст отмяната е приложима само за правоотношението между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги, без да се засягат неотменимостта и окончателността на платежните транзакции в платежните системи.



(39) Подобна неотменимост не следва да засяга правото или задължението на доставчика на платежни услуги съгласно законодателството на някои държави-членки да възстанови на платеца сумата по извършената платежна транзакция при спор между платеца и получателя, произтичащо от рамков договор на платеца или от национални законови, подзаконови и административни разпоредби или насоки. Такова възстановяване се счита за ново платежно нареждане. Освен в тези случаи, правните спорове, възникнали по основното за платежно нареждане правоотношение, следва да се разрешават единствено между платеца и получателя.



(40) От съществено значение за напълно интегрираната и автоматизирана обработка на плащанията и за правната сигурност по отношение на изпълнението на задълженията по основното правоотношение между ползвателите на платежни услуги е сметката на получателя да бъде заверенас цялата преведена от платеца сума. Съответно, за никой отучастващите в изпълнението на платежните транзакции посредници не следва да бъде възможно да прави удръжки от сумата по превода. Въпреки това получателят следва да може да сключва договор със своя доставчик на платежни услуги, по силата на който последният да може да удържа дължимите му такси. Независимо от това, с цел да се даде възможност на получателя да провери дали дължимата сумае точно изплатена, в предоставената относно платежната транзакция информация следва да бъде отбелязан не само целият размер на преведените средства, но и размерът на таксите.



(41) По отношение на таксите опитът е показал, че поделянето на таксите между платеца и получателя е най-ефикасната система, тъй като улеснява автоматизираната обработка на плащанията. Поради това следва да се предвиди при нормални условия таксите да се начисляват директно на платеца и получателя от техните съответни доставчици на платежни услуги. Това обаче следва да се прилага само когато платежната транзакция не налага обмяна на валута. Размерът на събираните такси може да бъде нулев, тъй като разпоредбите на настоящата директива не засягат практики, при които доставчик на платежни услуги не начислява на потребителите такси за заверяване на техните сметки. По същия начин, в зависимост от условията по договора, доставчик на платежни услуги може да начислява такси само от получателя (търговец) за използването на платежната услуга, което означава, че на платеца не се налагат такси. Събирането на такси от платежните системи може да се извършва под формата на абонамент. Разпоредбите относно преведената сума или начислените такси нямат преки последици върху ценообразуването между доставчици на платежни услуги или посредници.



(42) За да се насърчат прозрачността и конкуренцията, доставчикът на платежни услуги не следва да възпрепятства получателя да иска от платеца такси за използването на специфичен платежен инструмент. Въпреки че получателят следва да е свободен да начислява такси за използването на определен платежен инструмент, държавите-членки могат да решат дали да наложат забрана или ограничения на подобна практика, когато по тяхна преценка това се налага с цел предотвратяване на злоупотреба при ценообразуване или ценообразуване, което може да има отрицателни последици за използването на определен платежен инструмент, като се вземе предвид необходимостта от насърчаване на конкуренцията и използването на ефикасни платежни инструменти.



(43) С оглед подобряване на ефективността на плащанията на територията на Общността, за изпълнението на всички платежни нареждания в евро или във валута на държава-членка извън Еврозоната, включително кредитни и налични парични преводи, извършвани по инициатива на платеца, следва да се постави изискване за максимален срок от един ден. За всички останали плащания, като например плащания по инициатива на или чрез получателя, включително директни дебити и плащания с карта, при отсъствие на изрично споразумение между доставчика на платежни услуги и платеца, в което да се определя по-дълъг срок за изпълнение, следва да важи същият еднодневен срок заизпълнение. Ако платежното нареждане е подадено нахартиен носител, посочените срокове могат да бъдат удължени с още един работен ден. Това позволява да се продължи предоставянето на платежни услуги на потребителите, които са свикнали да използват само документи на хартиен носител. При ползването на схема за директни дебити доставчикът на платежни услуги на получателя следва да изпрати искането за дебитиране в уговорения между получателя и неговия доставчик на платежни услуги срок, за да се даде възможност за плащане на уговорения падеж. Предвид обстоятелството, че националните платежни инфраструктури често са високоефективни и за да се предотврати евентуално влошаване на съществуващите равнища на обслужване, държавите-членки следва да имат право да запазят или да установят правила, които предвиждат срокове за изпълнение, по-кратки от един работен ден, когато е уместно.



(44) Разпоредбите относно превода на пълния размер на сумата и относно срока за изпълнение следва да представляват добра практика, когато един от доставчиците на платежни услуги не се намира на територията на Общността.



(45) За да могат ползвателите на платежни услуги да направят своя избор, е важно да знаят какви са реалните разходи и такси за платежни услуги. Съответно не следва да се допуска използване на непрозрачни методи на ценообразуване, тъй като е всеизвестно, че тези методи значително затрудняват ползвателите при установяването на реалната цена на платежната услуга. По-конкретно, не трябва да се разрешава посочването на вальор в ущърб на ползвателя.



(46) Гладкото и ефективно функциониране на платежната система зависи от възможността на ползвателя да разчита, че доставчикът на платежни услуги ще изпълни платежната транзакция точно и в уговорения срок. Обикновено доставчикът е в състояние да прецени рисковете, свързанис платежната транзакция. Именно доставчикът е този, който предоставя платежната система, предприема мерки за обратно изискване на погрешно преведени средства и в повечето случаи решава кои посредници да използва при изпълнението на определена платежна транзакция. Предвид всички тези съображения е напълно целесъобразно, освен в случаите на извънредни и непредвидими обстоятелства,доставчикът на платежни услуги да носи отговорност за изпълнението на приета от ползвателя платежна транзакция, освен в случаите на действия и бездействия от страна на доставчика на платежни услуги на получателя, за които е отговорен единствено получателят. Въпреки това, с цел да не се допусне платецът да остане незащитен в необичайната ситуация, когато може да остане открит (non liquet) въпросът, дали платената сума е била надлежно получена или не от доставчика на платежни услуги на получателя, доставчикът на платежни услуги на платеца следва да носи съответстващата доказателствена тежест. По правило може да се очаква посредническата институция, обикновено"независимо" образувание, като централна банка или клирингова къща, което прехвърля сумата от изпращащия на получаващия доставчик на платежни услуги, да съхранява данните по сметката и да ги предостави при необходимост. Когато сметката на получаващия доставчикна платежни услуги е била заверена със сумата, получателятследва незабавно да придобие права срещу своя доставчик на платежни услуги за заверяване на неговата сметка.



(47) Доставчикът на платежни услуги на платеца следва да носи отговорността за точното изпълнение на плащането, включително за цялата сума на платежната транзакция и за срока на изпълнение, както и пълна отговорност за неизпълнение от страна на други лица по платежната верига до сметката на получателя. Вследствие на тази отговорност, в случай че сметката на доставчика на платежни услуги на получателя не е заверена с цялата сума, доставчикът на платежни услуги на платеца следва да коригира платежната транзакция или своевременно да възстанови на платеца съответната сума от транзакцията, без да се засягат други претенции, които могат да бъдат предявени съгласно националното право. Настоящата директива следва да се отнася само до договорни задължения и отговорност между ползвателя на платежни услуги и неговия доставчик на платежни услуги. При все това, за точното извършване на кредитните преводи и другите платежни услуги, се изисква доставчиците на платежни услуги и техните посредници, например тези, които осъществяват обработката на данни, да имат договори,в които са уговорени техните насрещни права и задължения. Въпросите, свързани с отговорността, са основен елемент от тези типови договори. С цел да се осигури надеждност на доставчиците на платежни услуги и на посредниците, участващи в платежна транзакция, е необходима правна сигурност за това, че доставчик на платежни услуги, който не е отговорен, ще бъде обезщетен за претърпените загуби или за изплатените суми съгласно разпоредбите на настоящата директива относно отговорността. Допълнителните права и подробностите относно съдържанието на правото на регресен иск и отношението към искания към доставчика на платежни услуги или посредник, свързани с неточно извършена платежна транзакция, следва да бъдат определени съгласно условията на договора.



(48) Доставчикът на платежни услуги следва да може недвусмислено да определи информацията, необходима за точното изпълнение на платежно нареждане. От друга страна обаче, за да се избегне разпокъсване и застрашаване на изграждането на интегрирани платежни системи в Общността, на държавите-членки следва да бъде забранено да изискват използването на специфичен идентификатор за платежни транзакции. Това обаче не бива да препятства държавитечленки да изискват от доставчика на платежни услуги на платеца да действа с дължимата грижа и да проверява, когато е технически възможно и без да се изисква ръчна намеса, съответствието на уникалния идентификатор, а в случай на несъответствие - да откаже платежното нареждане и да информира платеца за това. Отговорността на доставчика на платежни услуги следва да бъде ограничена до точното изпълнение на платежната транзакция в съответствие с платежното нареждане на ползвателя на платежни услуги.



(49) С цел улесняване на ефективното предотвратяване на измами и борбата срещу измамите при плащания в Общността следва да се предвидят разпоредби за ефективен обмен на данни между доставчиците на платежни услуги,Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г.за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни19.



(50) Необходимо е да се осигури ефективното прилагане на разпоредбите на националното право, приети в изпълнение на настоящата директива. Поради това следва да се установят подходящи процедури, чрез които ще бъде възможно да се предявяват възражения срещу доставчици на платежни услуги, които не спазват тези разпоредби, и да се гарантира, когато е уместно, налагането на подходящи, съразмерни, пропорционални и възпиращи санкции.



(51) Без да се засяга правото на потребителите да предявяват искове по съдебен ред, държавите-членки следва да осигурят наличието на лесно достъпни и ефективни способи за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчиците на платежни услуги и потребителите, произтичащи от предвидените в настоящата директива права и задължения. Член 5, параграф 2 от Римската конвенция относно приложимото право към договорните задължения20 гарантира, че потребителят не може да бъде лишен от защитата, която му осигуряват задължителните разпоредби на правото на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, посредством договорни уговорки относно приложимото право.



(52) Държавите-членки следва да определят дали компетентните органи, натоварени с издаването на лицензи на платежните институции, биха могли също да бъдат компетентни органив извънсъдебните процедури за разглеждане на възраженияи разрешаване на спорове.



(53) Разпоредбите на настоящата директива не следва да засягат разпоредбите на националното право по отношение на отговорността за грешки при отразяването или предаването на данни.



(54) Тъй като е необходимо да се преразгледа ефективното действие на настоящата директива и да се следи напредъкътв изграждането на единен платежен пазар, от Комисията следва да се изиска да представи доклад три години след края на срока за транспониране на настоящата директива в националните законодателства. С оглед на глобалното интегриране на финансовите услуги и хармонизирането на защитата на потребителите, както и с цел ефективно прилагане на настоящата директива преразглеждането следва да бъде съсредоточено върху вероятната необходимост от разширяване на приложното поле на директивата по отношение на валутите на държавите извън ЕС и на платежните транзакции, при които само един от участващите доставчици на платежни услуги се намира в Общността.



(55) Тъй като разпоредбите на настоящата директива заменят разпоредбите на Директива 97/5/ЕО, посочената директива следва да бъде отменена.



(56) Необходимо е да се установят по-подробни правила относно използването чрез измама на платежни карти, област, която понастоящем се урежда с Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г. относнокоито следва да имат право да събират, обработват и обменят лични данни за лица, участващи в измами при плащания. Всички тези дейности следва да се извършват в съответствие с разпоредбите на Директива 95/46/ЕО на защитата на потребителя по отношение на договорите отразстояние 21 и Директива 2002/65/ЕО. Следователно посочените директиви следва да бъдат съответно изменени.



(57) Тъй като съгласно Директива 2006/48/ЕО правилата относно кредитните институции не се прилагат за финансовите институции, следва да се предвиди за последните да се прилагат същите изисквания, които важат за платежните институции, за да могат да предоставят платежни услуги на територията на Общността. Следователно Директива 2006/48/ЕО следва да бъде съответно изменена.



(58) Тъй като наличният паричен превод е определен в настоящата директива като платежна услуга, за която се изисква наличието на лиценз за извършване на дейност като платежна институция или регистрация за някои физически или юридически лица, които се ползват от клаузата за освобождаване при определени обстоятелства, посочени в разпоредбите на настоящата директива, Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм22 следва да бъде съответно изменена.



(59) В интерес на правната сигурност е целесъобразно да се предвидят преходни разпоредби, в съответствие с които лицата, които са започнали да упражняват дейност като платежни институции в съответствие с действащото национално законодателство преди влизането в сила на настоящата директива, да продължат да упражняват тази дейност в съответната държава-членка за определен период.



(60) Доколкото целите на настоящата директива, и по-специално създаването на единен пазар на платежните услуги, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавитечленки, тъй като това налага хармонизиране на множество различни правила, действащи понастоящем в правните системи на държавите-членки, и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, установенв същия член, настоящата директива не надхвърля необ-ходимото за постигане на тази цел.



(61) Мерките, необходими за изпълнение на настоящата дирек-тива, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията23.



(62) По-специално, Комисията следва бъде оправомощена да приеме разпоредби по прилагането, за да се вземе предвид развитието на технологиите и пазара. Тъй като тези мерки сас общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, те трябва да бъдатприети в съответствие с процедурата по регулиране сконтрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.



(63) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество24 държавитечленки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които, доколкото е възможно, илюстрират съответствието между настоящата директива и приетите мерки за нейното транспониране, и да ги направят обществено достояние,



ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:





ДЯЛ I



ПРЕДМЕТ, ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ



Член 1



Предмет



1. Настоящата директива определя правилата, в съответствие с които държавите-членки разграничават следните шест категории доставчици на платежни услуги:



а) кредитни институции по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2006/48/ЕО;



б) институции за електронни пари по смисъла на член 1, параграф 3, буква а) от Директива 2000/46/ЕО;



в) пощенски джиро институции, оправомощени съгласно националното право да предоставят платежни услуги;



г) платежни институции по смисъла на настоящата директива;



д) Европейската централна банка и националните централни банки, когато не действат в качеството си на парични или други публични органи;



е) държавите-членки или техните регионални или местни органи, когато не действат в качеството си на публични органи.



2. Настоящата директива установява и правила относно прозрачността на условията и изискванията за информация за платежните услуги, както и съответните права и задължения на ползвателите на платежни услуги и доставчици на платежни услуги във връзка с предоставянето на платежни услуги по занятие или като стопанска дейност.



Член 2



Приложно поле



1. Настоящата директива се прилага за платежни услуги, предоставяни в Общността. При все това, с изключение на член 73, дялове III и IV от настоящата директива се прилагат само когато и доставчикът на платежни услуги на платеца, и доставчикът на платежни услуги на получателя, или единственият доставчик на платежни услуги по платежната транзакция, се намират на територията на Общността.











2. Дялове III и IV се прилагат по отношение на платежни услуги, извършени в евро или във валутата на държава-членка извън Еврозоната.



3. Държавите-членки могат да освободят от задължението за прилагане на всички или на част от разпоредбите на настоящата директива институциите по член 2 от Директива 2006/48/ЕО, освен тези, посочени в първо и второ тире от споменатия член.



Член 3



Изключения от приложното поле



Настоящата директива не се прилага по отношение на:





а) платежни транзакции, извършени изключително в наличност директно от платеца към получателя без участието на посредник;



б) платежни транзакции, извършени от платеца за получателя посредством търговски представител, упълномощен да води преговори или да сключи договора за продажбата или покупката на стоки или услуги от името на платеца или на получателя;



в) физическо превозване на банкноти и монети по занятие, включително тяхното събиране, обработка и доставка;



г) платежни транзакции, свързани със събиране или доставка на пари в наличност, извършвани не по занятие, а в рамките на дейност с нестопанска цел или благотворителна дейност;



д) услуги по предоставяне на пари в наличност от получателя на платеца като част от платежна транзакция по изрично искане от ползвателя на платежна услуга, направено непосредствено преди изпълнението на платежна транзакция чрез плащане за покупка на стоки или услуги;



е) дейност, свързана с обмяна на пари, тоест транзакции cashto-cash, когато средствата не се държат по платежна сметка;



ж) платежни транзакции на основание на някой от следните документи, предявени на доставчика на платежни услуги с оглед предоставяне на средства на получателя:



i) чекове на хартиен носител в съответствие с Женевската конвенция от 19 март 1931 г., която предвижда единен закон за чековете;



ii) чекове на хартиен носител, подобни на посочените в подточка i) и уредени от закона на държава-членка, която не е страна по Женевската конвенция от 19 март 1931 г., която предвижда единен закон за чековете;



iii) менителнични ефекти на хартиен носител съгласно Женевската конвенция от 7 юни 1930 г., която предвижда единен закон за менителниците и записите на заповед;



iv) менителнични ефекти на хартиен носител, подобни на посочените в подточка iii) и уредени от закона на държава-членка, която не е страна по Женевската конвенция от 7 юни 1930 г., която предвижда единен закон за менителниците и записите на заповед;



v) ваучери на хартиен носител;





vi) пътнически чекове на хартиен носител; или





vii) пощенски записи на хартиен носител съгласно определението на Всемирния пощенски съюз;





з) платежни транзакции, извършени чрез система за сетълмент на плащания или на ценни книжа между агенти по сетълмента, централни съконтрагенти, клирингови къщи и/или централни банки и други участници в системата, и доставчици на платежни услуги, без да се засяга действието на член 28;





и) платежни транзакции във връзка с услуги, свързани с обслужването на ценни книжа, включително дивиденти, доходи или други разпределения, обратно изкупуване или продажба, извършени от лицата, посочени в буква з), или от инвестиционни посредници, кредитни институции, предприятия за колективно инвестиране или дружества за управление на активи, предоставящи инвестиционни услуги, както и всички други образувания, които имат право да осъществяват попечителство на финансови инструменти;





й) услуги, предоставяни от доставчици на технически услуги, подпомагащи предоставянето на платежни услуги, без да придобиват в нито един момент владението върху средствата по превода, включително обработка и съхранение на данни, доверителни услуги или услуги за защита на личния живот, установяване на автентичността на данни и образувания, предоставяне на информационни технологии (ИТ) и комуникационни мрежи, предоставяне и поддръжка на терминали и устройства, използвани за платежни услуги;





к) услуги, основани на инструменти, които могат да бъдат използвани за придобиване на стоки или услуги, единствено в помещенията на издателя или по силата на търговски договор с издателя или в рамките на ограничена мрежа от свързани доставчици на услуги, или за ограничен набор от стоки или услуги;





л) платежни транзакции, изпълнявани чрез телекомуникационно, цифрово или информационно устройство, когато закупените стоки или услуги се доставят на и се използват чрез телекомуникационно, цифрово или информационно устройство, при условие че операторът на телекомуникационни, цифрови или информационни услуги не действа само като посредник между ползвателя на платежни услуги и доставчика на стоки и услуги;



м) платежни транзакции, извършвани между доставчици на платежни услуги, техни представители или клонове за тяхна собствена сметка;





н) платежни транзакции между предприятие майка и негово дъщерно предприятие или между дъщерни предприятия на едно и също предприятие майка, без посредническата намеса на доставчик на платежни услуги, различен от предприятие, принадлежащо към същата група, или









о) услуги по теглене на пари в наличност посредствомтерминални устройства АТМ, предоставени от името на един или повече издатели на карти, които не са страна по рамковия договор с потребителя, теглещ пари от платежна сметка, при условие че тези доставчици не извършват други платежни услуги, посочени в приложението.



Член 4



Определения



За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:



1. "държава-членка по произход" означава всяка от следните:



i) държавата-членка, в която се намира седалището на доставчика на платежни услуги; или



ii) когато доставчикът на платежни услуги няма седалище съгласно националното му право - държавата-членка, в която се намира централното му управление;



2. "приемаща държава-членка" означава държава-членка, различна от държавата-членка по произход, в която доставчикът на платежни услуги има представител или клон, или предоставя платежни услуги;



3. "платежна услуга" означава всяка една от стопанските дейности, изброени в приложението;



4. "платежна институция" означава юридическо лице, на което в съответствие с член 10 е издаден лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги в цялата Общност;



5. "платежна транзакция" означава действие от страна на платеца или получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя;



6. "платежна система" означава система за прехвърляне на средства, функционираща въз основа на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг и/или сетълмент на платежни транзакции;



7. "платец" означава физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или когато липсва платежна сметка, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане;



8. "получател" означава физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна транзакция;



9. "доставчик на платежни услуги" означава доставчици по смисъла на член 1, параграф 1, както и физически и юридически лица, за които се прилага освобождаването по член 26;



10. "ползвател на платежни услуги" означава физическо или юридическо лице, което се ползва от платежната услуга в качеството си на платец или получател, или и в двете качества;



11. "потребител" означава физическо лице, което при договори за предоставяне на платежни услуги, уредени с настоящата директива, извършва дейност, различна от неговото занятие, професионална или стопанска дейност;





12. "рамков договор" означава договор за платежни услуги, с който се урежда бъдещото изпълнение на отделни или на поредица от платежни транзакции и който може да съдържа задължението и условията за откриване на платежна сметка;





13. "наличен паричен превод" означава платежна услуга, при която средства са получени от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са му осигурени на разположение;





14. "платежна сметка" означава сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, използвана за изпълнението на платежни транзакции;





15. "средства" означава банкноти и монети, безналични пари и електронни пари по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/46/ЕО;





16. "платежно нареждане" означава всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна транзакция;





17. "вальор" означава референтна дата, използвана от доставчик на платежни услуги за изчисляване на лихвите по средствата, с които е задължена или заверена платежна сметка;





18. "референтен обменен курс" означава обменният курс, използван като основа за изчисляване на всякакъв валутен курс и който се предоставя от доставчика на платежни услуги или от общодостъпен източник;





19. "установяване на автентичността" означава процедурата, която позволява на доставчика на платежна услуга да провери използването на конкретен платежен инструмент, включително неговите персонализирани защитни характеристики;





20. "референтен лихвен процент" означава лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на всякакъв лихвен процент и който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за предоставяне на платежна услуга;





21. "уникален идентификатор" означава комбинация от букви, цифри или символи, съобщена на ползвателя на платежни услуги от доставчика на платежни услуги и която трябва да бъде предоставена от ползвателя на платежни услуги за да може еднозначно да бъде установен другия ползвател на платежни услуги и/или неговата платежна сметка при платежна транзакция;









22. "представител" означава физическо или юридическо лице, което действа от името на платежна институция при предоставяне на платежни услуги;







23. "платежен инструмент" означава персонализирано(и) устройство(ва) и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане;







24. "средства за дистанционна комуникация" се отнася за всякакви средства, с които без едновременното физическо присъствие на доставчика и ползвателя на платежни услуги може да се сключи договор за платежна услуга;







25. "дълготраен носител" означава всеки инструмент, който позволява на ползвателя на платежни услуги да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, достъпен за последващи справки за период от време, достатъчно за целите на информацията и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация;









26. "микропредприятие" означава предприятие, което към момента на сключване на договора за платежни услуги е предприятие по смисъла на член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО;







27. "работен ден" означава ден, в който съответният доставчик на платежни услуги на платеца или доставчикът на платежни услуги на получателя, които участват в изпълнението на платежната транзакция, осъществяват дейност, необходима за изпълнението на платежната транзакция;







28. "директен дебит" означава платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платец, когато платежната транзакция се извършва по инициатива на получателя, въз основа на даденото от платеца съгласие на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца;







29. "клон" означава място на стопанска дейност, различно от централното управление, което е част от платежна институция, няма правосубектност и пряко извършва някои или всички операции, присъщи за стопанската дейност на платежната институция; всички места на стопанска дейност, създадени в рамките на една държава-членка от платежна институция с централно управление в друга държавачленка, се считат за един клон;







30. "група" означава група от предприятия, която се състои от предприятие майка, неговите дъщерни предприятия и образуванията, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат участие, както и предприятията,



ДЯЛ II



ДОСТАВЧИЦИ НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ





ГЛАВА 1



Платежни институции



Раздел 1



Общи правила



Член 5



Заявления за лиценз



Заявленията за получаване на лиценз за извършване на дейност като платежна институция се подават до компетентните органи на държавата-членка по произход заедно със следните документи:



а) програма на операциите, в която се посочва по-специално видът на предвижданите платежни услуги;



б) бизнес план, включващ прогнозен бюджет за първите три финансови години, което показва, че заявителят е в състояние да използва подходящи и съответстващи системи, ресурси и процедури, необходими за надеждното извършване на неговата дейност;



в) доказателство, че платежната институция разполага с началния капитал, предвиден в член 6;



г) за платежните институции, посочени в член 9, параграф 1 и доказателство за това, че са подходящи предвид необходимостта да се гарантира стабилно и разумно управление на платежната институция;



- описание на предприетите мерки за защита на средствата на ползвателите на платежни услуги в съответствие с член 9;



д) описание на управленската структура и механизмите за вътрешен контрол, включително механизмите за управление на риска, административните и счетоводните процедури на заявителя, което показва, че тази управленска структура, механизми и процедури за контрол са съразмерни, подходящи, надеждни и достатъчни;



е) описание на механизмите за вътрешен контрол, установени от заявителя в изпълнение на задълженията му по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризъм съгласно Директива 2005/60/ЕО и Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно информацията за платеца, придружаваща паричните превод25;



ж) описание на организационната структура на заявителя, включително, ако е приложимо, описание на планираното използване на представители и клонове, както и описание на условията за възлагане на дейности на подизпълнители, както и участието му в национална или международна платежна система;



з) идентификационни данни на лицата, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие по смисъла на член 4, параграф 11 от Директива 2006/48/ ЕО в капитала на заявителя, размер на дяловото им участие свързани помежду си по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО.



и) самоличността на директорите и на лицата, отговарящи за управлението на платежната институция лица, и когато е подходящо, на лицата, отговарящи за управлението на свързаната с платежни услуги дейност на платежната институция, както и доказателство, че те са с добра репутация и притежават подходящата квалификация и опит за предоставяне на платежни услуги, определени от държавата-членка по произход на платежната институция;



й) когато е приложимо, идентификационни данни на задължителните одитори и одиторски дружества, определени в Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети26;



к) правно положение и устав на заявителя;



л) адрес на централното управление на заявителя.



За целите на букви г), д) и ж) заявителят представя описание на правилата си за одит и правилата си за дейност, установени с оглед предприемане на всички разумни стъпки за защита на интересите на ползвателите и за осигуряване на непрекъснатост и надеждност при предоставянето на платежни услуги.



Член 6



Начален капитал



Държавите-членки изискват от платежните институции да разполагат, към момента на получаване на лиценза, с начален капитал, включващ позициите, посочени в член 57, букви а) и б) от Директива 2006/48/ЕО, както следва:



а) когато платежната институция предоставя само платежната услуга, посочена в точка 6 от приложението, в нито един момент капиталът не трябва да бъде под 20 000 EUR;



б) когато платежната институция предоставя платежната услуга, посочена в точка 7 от приложението, в нито един момент капиталът не трябва да бъде под 50 000 EUR; и



в) когато платежната институция предоставя някоя от платежните услуги, посочени в точки 1-5 от приложението, в нито един момент капиталът не трябва да бъде под 125 000 EUR.



3. Ако са изпълнени условията, предвидени в член 69 от Директива 2006/48/ЕО, държавите-членки или техните компетентни органи могат да решат да не прилагат член 8 от настоящата директива по отношение на платежните институции, включени в консолидирания надзор върху кредитната институция майка съгласно Директива 2006/48/ЕО.



Член 7



Собствен капитал



1. Собственият капитал на платежна институция, определен съгласно членове 57-61, членове 63, 64 и 66 от Директива 2006/48/ЕО, не може да спада под по-високата от сумите, посочени в член 6 или 8 от настоящата директива.



2. Държавите-членки предприемат необходимите мерки за предотвратяване на многократното използване на елементи, изпълняващи условията за собствен капитал, когато платежната институция принадлежи към същата група, към която принадлежи и друга платежна институция, кредитна институция, инвестиционен посредник, дружество за управление на активи или застрахователно предприятие. Настоящият параграф се прилага и когато платежната институция има хибриден характер и осъществява дейности, различни от предоставяне на платежни услуги, посочени в приложението.



а) 4,0 % от частта от ОП до 5 милиона EUR,



плюс



б) 2,5 % от частта от ОП над 5 милиона EUR и до 10 милиона EUR,



плюс



в) 1 % от частта от ОП над 10 милиона EUR и до 100 милиона EUR,



плюс



г) 0,5 % от частта от ОП над 100 милиона EUR и до 250 милиона EUR,



плюс



д) 0,25 % от частта от ОП над 250 милиона EUR.



Член 8



Изчисляване на собствения капитал



1. Независимо от изискванията за начален капитал, установени в член 6, държавите-членки изискват от платежните институции да разполагат по всяко време със собствен капитал, изчислен по един от следните три метода, определен от компетентните органи в съответствие с националното законодателство:



Метод А



Собственият капитал на платежната институция представлява сума, равняваща се на най-малко 10 % от фиксираните разходи за предходната година. Компетентните органи могат да коригират това изискване в случай на съществена промяна в стопанската дейност на платежната институция спрямо предходната година. Когато платежна институция не осъществява стопанска дейност от една пълна година към датата на изчисляването, изискването е собственият капитал да е в размер на най-малко 10 % от съответните планирани в бизнес плана фиксирани разходи, освен ако компетентните органи изискат да се извърши корекция на този план.



Метод Б



Собственият капитал на платежна институция представлява сума, равняваща се най-малко на сбора от следните елементи, умножен по коефициента к, определен в параграф 2, където обемът на плащанията (ОП) представлява една дванадесета част от общата сума на извършените от платежната институция през предходната година платежни транзакции:



Метод В



Собственият капитал на платежна институция представлява сума, равняваща се най-малко на съответния показател, определен в буква а), умножен по коефициента за умножение, определен в буква б), и по коефициента к, определен в параграф 2:



а) Съответният показател е сборът от следните елементи:



- приходи от лихви;



- разходи за лихви;



- получени комисиони и такси; и





- други приходи от дейността.



Всеки елемент се включва в сбора с положителния или отрицателния си знак. При изчисляването на съответния показател не могат да се използват приходи от извънредни или нередовни пера. Разходите за възлагане на дейности на трети лица могат да намалят съответния показател, ако разходите са извършени от предприятие, което е обект на надзор съгласно настоящата директива. Съответният показател се изчислява въз основа на последното дванадесетмесечно наблюдение в края на предходната финансова година. Съответният показател се изчислява въз основа на предходната финансова година. Независимо от това, изчисленият по метод В собствен капитал не трябва да спада под 80 % от средната стойност за съответния показател през предходните три финансови години. При отсъствие на проверени от одитор данни могат да се използват бизнес прогнози.



б) Коефициентът за умножение е:



i) 10 % от частта от съответния показател до 2,5 милиона EUR,



ii) 8 % от частта от съответния показател от 2,5 милиона EUR до 5 милиона EUR,



iii) 6 % от частта от съответния показател от 5 милиона EUR до 25 милиона EUR,



iv) 3 % от частта от съответния показател от 25 милиона EUR до 50 милиона EUR,



v) 1,5 % над 50 милиона EUR.



2. Коефициентът к, който следва да се използва при методи Б и В, е:



а) 0,5, когато платежната институция предоставя единствено платежната услуга, посочена в точка 6 от приложението;



б) 0,8, когато платежната институция предоставя услугата, посочена в точка 7 от приложението;



в) 1, когато платежната институция предоставя някоя от платежните услуги, посочени в точки 1-5 от приложението.



3. Компетентните органи могат, въз основа на оценка на процесите на управление на риска, базата данни за рисковете от загуби и механизмите за вътрешен контрол на платежната институция, да изискват от платежната институция да разполага със собствен капитал, който е с до 20 % по-голям от сумата, която би се получила в резултат на прилагането на избрания в съответствие с параграф 1 метод, или да разрешат на платежната институция да разполага със собствен капитал, който е с до 20 % по-малък от сумата, която би се получила в резултат на прилагането на избрания в съответствие с параграф 1 метод.





Член 9



Изисквания за защитни мерки



1. Държавите-членки или компетентните органи изискват от платежните институции, които предоставят някоя от посочените в приложението платежни услуги и същевременно извършват други стопански дейности по член 16, параграф 1, буква в), да прилагат защитни мерки по отношение на средствата, получени от ползвателите на платежни услуги или чрез друг доставчик на платежни услуги за изпълнението на платежни транзакции, както следва:





или:

а) никога не се смесват със средствата на което и да е физическо или юридическо лице, различно от ползвателите на платежни услуги, от името на които се държат средствата, и когато тези средства се държат от платежната институция и все още не са предадени на получателя или не са преведени на друг доставчик на платежни услуги до края на работния ден, следващ деня, в който са получени, те се депозират в отделна сметка в кредитна институция или се инвестират в сигурни, ликвидни и нискорискови активи, определени от компетентните органи на държавата-членка по произход; и

б) са защитени в съответствие с националното законодателство на държавите-членки в интерес на ползвателите на платежни услуги срещу претенции на други кредитори на платежната институция, по-конкретно в случай на неплатежоспособност;

или

в) са покрити от застрахователна полица или друга сравнима гаранция от застрахователно дружество или кредитна институция, които не принадлежат към същата група, към която принадлежи самата платежна институция, за сума, равностойна на сумата, която би била заделена при отсъствие на застрахователната полица или друга сравнима гаранция, и която е платима в случай на невъзможност на платежната институция да изпълни финансовите си задължения.



2. Когато от платежна институция се изисква да осигурява защита на средствата съгласно параграф 1 и част от тези средства следва да се използва за бъдещи платежни транзакции, а остатъкът - за неплатежни услуги, частта от средствата, която следва да се използва за бъдещи платежни транзакции, също се подчинява на изискванията по параграф 1. Когато тази част е променлива или предварително неизвестна, държавите-членки могат да разрешават на платежните институции да прилагат настоящия параграф въз основа на представителна част от средствата, за която се приема, че се използва за платежни услуги, при условие че тази представителна част може разумно да се определи въз основа на исторически данни в удовлетворителна за компетентните органи степен.



3. Държавите-членки или компетентните органи могат да изискват от платежните институции, които не извършват други стопански дейности по член 16, параграф 1, буква в), също да спазват изискванията за защитни мерки по параграф 1 от настоящия член.



4. Държавите-членки или компетентните органи могат също да ограничават съответните изисквания за защитни мерки само до средства на ползватели на платежни услуги, чиито средства поотделно надвишават прага от 600 EUR.



Член 10



Издаване на лиценз



1. Държавите-членки изискват от предприятията, различни от посочените в член 1, параграф 1, букви а) -в), д) и е), и от други юридически или физически лица, за които се прилага освобождаването по член 26, които възнамеряват да предоставят платежни услуги, да получат лиценз за извършване на дейност като платежна институция, преди да започнат да предоставят платежни услуги. Лиценз се издава единствено на юридически лица, установени в държава-членка.



2. Лиценз се издава, при условие че информацията и доказателствата, придружаващи заявлението, съответстват на всички изисквания по член 5 и че компетентните органи, разгледали заявлението, са дали благоприятна цялостна оценка. Преди издаване на лиценз компетентните органи могат да се консултират, когато е необходимо, с националната централна банка или с други подходящи публични органи.



3. Централното управление на платежна институция, от която според националното законодателство на нейната държава-членка по произход се изисква да има седалище, се намира в същата държава-членка, в която се намира седалището.



4. Компетентните органи издават лиценз, само ако предвид необходимостта от осигуряване на стабилно и разумно управление на една платежна институция, платежната институция прилага надеждни мерки за управление на свързаната с платежни услуги стопанска дейност, които включват ясна организационна структура и ясно определени, прозрачни и последователни правила за отговорност, ефективни процедури за установяване, управление, контрол и докладване на рисковете, на които институцията е или би могла да бъде изложена, както и подходящи механизми за вътрешен контрол, включително надеждни административни и счетоводни процедури; тези правила, процедури и механизми са всеобхватни и съответстващи на естеството, мащаба и сложността на предоставяните от платежната институция платежни услуги.



5. Когато платежна институция предоставя някоя от платежните услуги, изброени в приложението, и същевременно извършва други стопански дейности, компетентните органи могат да изискват установяването на отделно образувание за осъществяване на свързаната с платежни услуги стопанска дейност, когато свързаните с неплатежни услуги дейности на платежната институция засягат или могат да засегнат финансовата стабилност на платежната институция или способността на компетентните органи да следят за изпълнението от платежната институция на всички предвидени в настоящата директива задължения.



6. Компетентните органи отказват издаването на лиценз, ако с оглед на необходимостта да се осигури стабилно и разумно управление на платежната институция, не считат акционерите или членовете с квалифицирани дялови участия за подходящи.



7. Когато между платежната институция и други физически или юридически лица съществуват тесни връзки по смисъла на член 4, параграф 46 от Директива 2006/48/ЕО, компетентните органи издават лиценз само ако тези връзки не препятстват ефективното упражняване на надзорните им функции.



8. Компетентните органи издават лиценз, само ако законовите, подзаконовите или административните разпоредби на трета държава, които се прилагат за едно или повече физически или юридически лица, с които платежната институция се намира в тесни връзки, или затруднения при прилагането на тези законови, подзаконови или административни разпоредби не препятстват ефективното упражняване на техните надзорни функции.



9. Лицензът е валиден във всички държави-членки и дава възможност на съответната платежна институция да предоставя платежни услуги на територията на Общността съгласно принципа на свободно предоставяне на услуги или на свобода на установяване, при условие че услугите са включени в лиценза.



Член 11



Уведомяване за решението



В срок от три месеца от получаване на заявлението или, ако заявлението е непълно - от получаване на цялата необходима за вземане на решение информация, компетентните органи информират заявителя относно това дали дава или отказва да издаде лиценз. Отказът за издаване на лиценз се мотивира.





Член 12



Отнемане на лиценз



1. Компетентните органи могат да отнемат издадения на платежна институция лиценз, само когато институцията:

а) не използва лиценза в срок от 12 месеца, изрично се откаже от лиценза или е преустановила дейността си за повече от шест месеца, ако съответната държава-членка не е предвидила обезсилване на лиценза в такива случаи;

б) е получила лиценза посредством предоставяне на невярна информация или чрез друго нарушение;

в) вече не отговаря на условията за издаване на лиценза;

г) би могла да застраши стабилността на платежната система при продължаване на дейността си по предоставяне на платежни услуги; или

д) попада в един от случаите, в които националното законодателство предвижда отнемане на лиценз.



2. Всяко отнемане на лиценз се мотивира и за това съответно се уведомяват заинтересованите лица.

3. Решението за отнемане на лиценз се оповестява публично.



Член 13



Регистрация



Държавите-членки водят публичен регистър на лицензираните платежни институции и на техните представители и клонове, както и на физическите и юридически лица и техните представители и клонове, за които се прилага освобождаване в съответствие с член 26 и на институциите, посочени в член 2, параграф 3, доколкото те имат право да предоставят платежни услуги съгласно националното законодателство. Те се вписват в регистъра на държавата-членка по произход.





В този регистър се посочват платежните услуги, за чието извършване е издаден лиценз на платежната институция, или за които е регистрирано физическото или юридическото лице. Лицензираните платежни институции се вписват в регистъра отделно от регистрираните в съответствие с член 26 физически и юридически лица. Регистърът е открит за справки, достъпен по електронен път и се актуализира редовно.





Член 14



Поддържане на лиценза



В случай че настъпи промяна, която засяга точността на информацията и доказателствата, предоставени в съответствие с член 5, платежната институция уведомява незабавно компетентните органи на своята държава-членка по произход за промяната.





Член 15



Счетоводна отчетност и задължителен одит



1. Спрямо платежните институции се прилагат mutatis mutandis разпоредбите на Директива 78/660/ЕИО и, когато е приложимо, директиви 83/349/ЕИО и 86/635/ЕИО, както и на Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагане на международните счетоводни стандарти27.



2. Освен ако не са освободени съгласно Директива 78/660/ЕИО и, когато е приложимо, директиви 83/349/ЕИО и 86/635/ЕИО, годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на платежните институции се проверяват от задължителни одитори или одиторски дружества по смисъла на Директива 2006/43/ЕО.



3. За целите на надзора държавите-членки изискват от платежните институции да предоставят отделна счетоводна информация за платежните услуги, посочени в приложението, и за дейностите, изброени в член 16, параграф 1, които са предмет на одиторски доклад. Когато е приложимо, този доклад се изготвя от задължителните одитори или одиторски дружества.



4. Спрямо задължителните одитори или одиторски дружества на платежни институции по отношение на дейността им във връзка с платежни услуги се прилагат mutatis mutandis задълженията, предвидени в член 53 от Директива 2006/48/ЕО.



Член 16



Дейности





1. Освен предоставянето на изброените в приложението платежни услуги, платежните институции могат да осъществяват следните дейности:





а) предоставяне на оперативни и тясно свързани с тях спомагателни услуги, като осигуряване на изпълнението на платежни транзакции, услуги по обмяна на валута, дейности по съхранение на ценности, съхраняване и обработка на данни;





б) опериране на платежни системи, без да се засягат разпоредбите на член 28;





в) стопански дейности, различни от предоставянето на платежни услуги, при спазване на приложимото общностно и национално законодателство.





2. Когато платежни институции извършват дейности по предоставяне на една или повече от платежните услуги, изброени в приложението, те могат да имат само платежни сметки, използвани единствено за платежни транзакции. Никакви получени от платежни институции средства от ползватели на платежни услуги с оглед предоставяне на платежни услуги не представляват влог или друг вид възстановими средства по смисъла на член 5 от Директива 2006/48/ЕО, нито електронни пари по смисъла на член 1, параграф 3 от Директива 2000/46/ ЕО.



3. Платежните институции могат да отпускат кредити, свързани с платежните услуги, посочени в точки 4, 5 или 7 от приложението, само ако са изпълнени следните условия:



а) кредитът има спомагателен характер и се отпуска единствено и само във връзка с изпълнението на определена платежна транзакция;



б) независимо от националните правила за предоставяне на кредит по кредитни карти кредитът, отпуснат във връзка с плащане и предоставен в съответствие с член 10, параграф 9 и член 25, се погасява в кратък срок, който при никакви обстоятелства не надвишава дванадесет месеца;



в) такъв кредит не се отпуска от средствата, които са получени или се държат с цел изпълнение на определена платежна транзакция; и



г) собственият капитал на платежната институция трябва по всяко време и по преценка на надзорните органи да бъде достатъчен предвид общия размер на отпуснатия кредит.



4. Платежните институции не приемат влогове или други възстановими средства по смисъла на член 5 от Директива 2006/48/ЕО.



5. Настоящата директива не засяга действието на националните мерки за прилагане на Директива 87/102/ЕИО. Настоящата директива не засяга също така и други свързани разпоредби на общностното или националното законодателство, отнасящи се до условията за отпускане на кредити на потребители, нехармонизирани с настоящата директива, които са в съответствие с общностното право.



Раздел 2



Други изисквания



Член 17



Използване на представители, клонове или подизпълнители



1. Когато платежна институция възнамерява да предоставя платежни услуги чрез представител, тя съобщава следната информация на компетентните органи в своята държава-членка по произход:



а) име и адрес на представителя;



б) описание на механизмите за вътрешен контрол, които ще използват представителите с оглед спазване на задълженията във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризъм съгласно Директива 2005/60/ЕО; и



в) самоличност на директорите и лицата, отговорни за управлението на представителя, който ще бъде използван при предоставянето на платежни услуги, и доказателства за това, че са подходящи и благонадеждни.



2. След получаване на информацията в съответствие с параграф 1 компетентните органи могат да впишат представителя в регистъра, предвиден в член 13.



3. Преди да впишат представителя в регистъра, компетентните органи могат да предприемат допълнителни действия за проверка на информацията, ако считат, че предоставената информация е неточна.



4. Ако след предприемането на действие за проверка на информацията компетентните органи не са удовлетворени от точността на предоставената информация съгласно параграф 1, те отказват да впишат представителя в регистъра, предвиден в член 13.



5. Ако платежната институция желае да предоставя платежни услуги в друга държава-членка чрез използване на представител, тя следва процедурите, предвидени в член 25. В такъв случай преди представителят да може да бъде вписан съгласно настоящия член, компетентните органи на държавата-членка по произход информират компетентните органи на приемащата държава-членка за намерението си да регистрират представителя и вземат предвид тяхното становище.



6. Ако компетентните органи на приемащата държава-членка имат основателни причини да подозират, че планираното използване на представител или учредяването на клон, се извършва или е извършено, или представлява опит за изпиране на пари или финансиране на тероризъм по смисъла на Директива 2005/60/ЕО, или че използването на такъв представител или установяването на такъв клон би могло да повиши риска от изпиране на пари или финансиране на тероризъм, те информират за това компетентните органи на държавата-членка по произход, които могат да откажат да регистрират представителя или клона или да заличат вече направената регистрация на посредника или клона.



7. В случай че платежна институция има намерение да възложи на подизпълнители изпълнението на оперативни функции, свързани с платежни услуги, тя информира за това компетентните органи на своята държава-членка по произход.



Възлагането на подизпълнители на изпълнението на важни оперативни функции не може да се извършва по начин, който съществено уврежда качеството на вътрешния контрол на платежната институция и възможността на компетентните органи да следят за изпълнението от платежната институция на всички предвидени в настоящата директива задължения.



За целите на втора алинея дадена оперативна функция се счита за важна, ако недостатък или пропуск при нейното изпълнение биха увредили съществено непрекъснатото спазване от дадена платежна институция на изискванията, определени в лиценза, изискван съгласно настоящия дял, на другите ? задължения съгласно настоящата директива, финансовите ? показатели или надеждността или непрекъснатото предоставяне на нейните платежни услуги. Държавите-членки гарантират, че когато платежни институции възлагат изпълнението на важни оперативни функции на подизпълнители, платежните институции спазват следните условия:



а) възлагането на подизпълнители не води до делегиране от страна на старшия ръководен състав на неговата отговорност;



б) отношенията и задълженията на платежната институция спрямо ползвателите на предоставяните от нея платежни услуги съгласно настоящата директива не се променят;



в) условията, които платежната институция е длъжна да спазва, за да получи и запази лиценза си в съответствие с настоящия дял, не са нарушавани; и



г) нито едно от останалите условия, на основание на които е издаден лицензът на платежната институция, не се премахва или променя.



8. Платежните институции гарантират, че представителите или клоновете, които действат от тяхно име, информират за това ползвателите на платежни услуги.



Член 18



Отговорност



1. Държавите-членки гарантират, че когато платежните институции са възложили на трети лица осъществяването на оперативни функции, тези институции са предприели разумни стъпки, за да осигурят спазването на предвидените в настоящата директива изисквания.



2. Държавите-членки изискват от платежните институции да носят пълна отговорност за всяко действие на техните служители, представители, клонове или подизпълнители.





Член 19



Съхраняване на документи



Държавите-членки изискват от платежните институции да съхраняват всички подходящи документи за целите на настоящия дял в продължение на най-малко пет години, без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО или друго приложимо общностно или национално законодателство.





Раздел 3



Компетентни органи и надзор



Член 20



Определяне на компетентни органи



1. Държавите-членки определят за компетентни органи, отговорни за издаването на лицензи и за упражняването на пруденциален надзор на платежните институции, които ще изпълняват функциите, предвидени в настоящия дял, публични органи или учреждения, признати от националното законодателство или от публични органи, изрично оправомощени за целта според националното законодателство, включително национални централни банки.





Компетентните органи гарантират независимостта си от стопански субекти и не допускат конфликт на интереси. Без да се засягат разпоредбите на първа алинея, платежни институции, кредитни институции, институции за електронни пари или пощенски джиро институции не се определят за компетентни органи.





Държавите-членки уведомяват Комисията за това.





2. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи, определени съгласно параграф 1, притежават всички необходими правомощия за изпълнение на функциите им.





3. Когато на територията на държава-членка съществува повече от един орган, компетентен по уредените в настоящия дял въпроси, държавата-членка гарантира, че тези органи работят в тясно сътрудничество, така че да могат ефективно да изпълняват функциите си. Същото важи и в случаите, когато органите, които са компетентни по уредените в настоящия дял въпроси, не са компетентните органи за надзор на кредитни институции.



4. Задачите на определените съгласно параграф 1 компетентни органи се определят от компетентните органи на държавата-членка по произход.



5. Разпоредбите на параграф 1 не предполагат задължение за компетентните органи да упражняват надзор върху стопанските дейности на платежните институции, различна от предоставянето на изброените в приложението платежни услуги и дейностите, изброени в член 16, параграф 1, буква а).





Член 21



Надзор



1. Държавите-членки гарантират, че упражняваният от компетентните органи контрол за непрекъснатото спазване на разпоредбите на настоящия дял е пропорционален, подходящ и съответстващ на рисковете, на които са изложени платежните институции.





Във връзка с проверката на спазването на разпоредбите на настоящия дял, компетентните органи имат право да предприемат следните стъпки, в частност:





а) да изискват от платежните институции предоставяне на всякаква информация, необходима за наблюдение спазването на изискванията;





б) да извършват проверки на място на платежни институции, на представители и клонове, предоставящи платежни услуги от името и за сметка на платежната институция или на подизпълнители, на които е възложено извършването на дейности;





в) да издават препоръки, насоки, и когато е приложимо, задължителни административни разпоредби; и



г) да спират действието на или да отнемат лиценз в случаите по член 12.



2. Без да се засягат процедурите за отнемане на лиценз и наказателноправните разпоредби, държавите-членки предвиждат, че съответните им компетентни органи могат да налагат санкции на платежни институции или на лицата, ефективно упражняващи контрол върху дейността на платежни институции, които нарушават законови, подзаконови или административни разпоредби относно надзора или упражняването на свързана с предоставяне на платежни услуги стопанска дейност, или да приемат мерки, насочени към преустановяване на установените нарушения или отстраняване на причините за тях.



3. Независимо от изискванията по член 6, член 7, параграфи 1 и 2 и член 8 държавите-членки гарантират, че компетентните органи имат право да предприемат действията, описани в параграф 1 от настоящия член, с оглед осигуряване наличието на достатъчен капитал за платежните услуги, по-конкретно когато свързаната с неплатежни услуги дейност на платежната институция засяга или може да засегне финансовата стабилност на платежната институция.



Член 22



Професионална тайна



1. Държавите-членки гарантират, че всички лица, които работят или са работели за компетентните органи, както и експертите, действащи от името на компетентните органи, са поели задължение за опазване на професионалната тайна, без да се засягат случаите, уредени от наказателното право.





2. При обмена на информация в съответствие с член 24 задължението за опазване на професионална тайна се прилага стриктно, за да се гарантира защитата на лични и търговски права.





3. Държавите-членки могат да прилагат настоящия член, като вземат предвид mutatis mutandis членове 44-52 от Директива 2006/48/ЕО.



Член 23



Право на съдебно обжалване



1. Държавите-членки гарантират, че решенията на компетентните органи по отношение на платежни институции по силата на законови, подзаконови и административни разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, подлежат на съдебно обжалване.





2. Параграф 1 се прилага и при бездействие.





Член 24



Обмен на информация



1. Компетентните органи в различните държави-членки сътрудничат помежду си и когато е подходящо, с Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки, както и с други съответни компетентни органи, определени съгласно приложимото спрямо доставчиците на платежни услуги общностно или национално законодателство.





2. В допълнение държавите-членки разрешават обмен на информация между техните компетентни органи и следните:





а) компетентните органи на други държави-членки, отговорни за лицензирането и упражняване на надзор върху платежните институции;





б) Европейската централна банка и националните централни банки на държавите-членки в качеството им на парични и надзорни органи, и когато е подходящо, други публични органи, отговорни за надзора на платежните системи и системите за сетълмент;





в) други органи, определени съгласно настоящата директива, Директива 95/46/ЕО, Директива 2005/60/ЕО и друго приложимо спрямо доставчиците на платежни услуги общностно право, като например законодателството относно защитата на физическите лица при обработката на лични данни, както и изпирането на пари и финансирането на тероризъм.



Член 25



Упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги



1. Всяка лицензирана платежна институция, която желае да предоставя платежни услуги за първи път в държава-членка, различна от държавата-членка по произход, при упражняване на правото си на установяване и свободата на предоставяне на услуги, уведомява за това компетентните органи на своята държава-членка по произход.





В едномесечен срок от получаване на тази информация, компетентните органи в държавата-членка по произход информират компетентните органи на приемащата държава-членка за наименованието и адреса на платежната институция, имената на лицата, отговорни за управлението на клона, неговата организационна структура и вида платежни услуги, които тази институция възнамерява да предоставя на територията на приемащата държава-членка.





2. С оглед извършване на проверки и предприемане на необходимите стъпки предвидени в член 21 по отношение на представител, клон или подизпълнител на платежна институция, намиращи се на територията на друга държава-членка, компетентните органи на държавата-членка на произход сътрудничат с компетентните органи на приемащата държава-членка.





3. В рамките на сътрудничеството по параграфи 1 и 2 компетентните органи на държавата-членка на произход уведомяват компетентните органи на приемащата държава-членка, когато възнамеряват да извършат проверка на място на територията на последната.





Въпреки това по своя преценка компетентните органи на държавата-членка на произход могат да делегират на компетентните органи на приемащата държава-членка задачата да извършат проверка на място в съответната институция.





4. Компетентните органи си предоставят взаимно всяка съществена и/или подходяща информация, по-специално в случаи на нарушения или предполагаеми нарушения от страна на представител, клон или подизпълнител. В тази връзка, компетентните органи предоставят при поискване всяка подходяща информация и по своя инициатива съобщават цялата съществена информация.





5. Параграфи 1-4 не засягат задължението на компетентните органи по Директива 2005/60/ЕО и Регламент (ЕО) № 1781/2006, по-конкретно по член 37, параграф 1 от Директива 2005/60/ЕО и член 15, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1781/2006, за упражняване на надзор и мониторинг за спазване на изискванията, предвидени в тези правни актове.





Раздел 4



Освобождаване



Член 26



Условия



1. Независимо от разпоредбите на член 13, държавите-членки могат да освободят или да предоставят възможност на своите компетентни органи да освободят от прилагането на всички или на част от процедурите и условията, установени в раздели 1-3, с изключение на членове 20, 22, 23, и 24, и да предоставят възможност на своите компетентни органи да впишат физически или юридически лица в регистъра, предвиден в член 13, когато:



а) за предходните дванадесет месеца средната стойност на общата сума на платежни транзакции, извършени от съответното лице, включително от който и да е представител, за когото лицето носи неограничена отговорност, не надвишава 3 милиона EUR месечно. Това изискване се оценява въз основа на планираната обща сума на платежните транзакции в бизнес плана, освен ако компетентните органи изискат да се извърши промяна на този план; и

б) никое от физическите лица, отговорни за управлението или осъществяването на стопанската дейност, не е осъждано за престъпления, свързани с изпиране на пари или финансиране на тероризъм, или за други финансови престъпления.



2. Всяко физическо или юридическо лице, регистрирано в съответствие с параграф 1, е длъжно да има централно управление или местопребиваване в държавата-членка, в която действително упражнява дейността си.



3. Лицата, посочени в параграф 1, се приравняват на платежни институции, без за тях да се прилагат разпоредбите на член 10, параграф 9 и член 25.



4. Държавите-членки могат да предвидят, че всяко регистрирано в съответствие с параграф 1 физическо или юридическо лице може да извършва само някои от дейностите, изброени в член 16.



5. Лицата, посочени в параграф 1, уведомяват компетентните органи за всяка промяна в тяхното положение, свързана с условията, определени в посочения параграф. Държавите-членки предприемат необходимите мерки, с които да се гарантира, че когато не са изпълнени условията, установени в параграфи 1, 2 и 4, заинтересованото лице подава заявление за лиценз в срок от 30 календарни дни съгласно процедурата по член 10.



6. Настоящият член не се прилага за разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО или за националните разпоредби относно предотвратяването на изпиране на пари.



Член 27





Нотифициране и информация



Ако държава-членка се възползва от освобождаването по член 26, тя уведомява Комисията до 1 ноември 2009 г. и следва да уведоми Комисията за всички последващи промени. В допълнение държавата-членка информира Комисията за броя на съответните физически и юридически лица и ежегодно - за общата сума на извършените платежни транзакции към 31 декември на всяка календарна година, съгласно член 26, параграф 1, буква а).



ГЛАВА 2



Общи разпоредби



Член 28



Достъп до платежните системи



1. Държавите-членки гарантират, че правилата за достъп на лицензирани или регистрирани доставчици на платежни услуги, които са юридически лица, до платежни системи са обективни, недискриминационни и съразмерни, и че тези правила не ограничават достъпа повече от необходимото за защита от специфични видове риск, като сетълмент риск, операционен риск и бизнес риск, и за защита на финансовата и функционалната стабилност на платежната система.



Платежните системи не могат да налагат на доставчици на платежни услуги, на ползватели на платежни услуги или на други системи нито едно от следните изисквания:



а) ограничителни правила относно ефективно участие в други платежни системи;



б) правило, което налага дискриминация между лицензирани доставчици на платежни услуги или между регистрирани доставчици на платежни услуги по отношение на правата, задълженията и привилегиите на участниците; или

в) ограничения, основани на правния статус на институциите.



2. Параграф 1 не се прилага спрямо:



а) платежни системи, определени съгласно Директива 98/26/ЕО;



б) платежни системи, съставени изключително от доставчици на платежни услуги, принадлежащи към група, съставена от образувания, между които има капиталови връзки, при което едно от свързаните образувания упражнява ефективен контрол върху останалите свързани образувания; или



в) платежни системи, при които единствен доставчик на платежни услуги (независимо дали еднолично или като група):



- действа или може да действа в качеството на доставчик на платежни услуги както на платеца, така и на получателя, и носи изключителна отговорност за управлението на системата, и

- дава одобрение за участието в системата на други доставчици на платежни услуги, като последните нямат право да договарят помежду си такси, свързани с платежната система, въпреки че могат да определят собствените си тарифи по отношение на платци и получатели.



Член 29



Забрана за предоставяне на платежни услуги от лица, различни от доставчици на платежни услуги



Държавите-членки забраняват на физически или юридически лица, които не са доставчици на платежни услуги, нито са изрично изключени от приложното поле на настоящата директива, да предоставят изброените в приложението платежни услуги.





ДЯЛ III



ПРОЗРАЧНОСТ НА УСЛОВИЯТА И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ



ГЛАВА 1



Общи правила



Член 30



Приложно поле



1. Настоящият дял се прилага за еднократни платежни транзакции, рамкови договори и платежни транзакции, предмет на тези договори. Страните могат да се договарят, че той не се прилага изцяло или отчасти, ако ползвателят на платежна услуга не е потребител.



2. Държавите-членки могат да предвидят разпоредбите на настоящия дял да се прилагат за микропредприятия по същия начин, както за потребители.



3. Настоящата директива не засяга действието на националните мерки по прилагане на Директива 87/102/ЕИО. Настоящата директива не засяга също така и други приложими разпоредби на общностното или националното законодателство, отнасящи се до условията за отпускане на кредити на потребители, нехармонизирани с настоящата директива, които са в съответствие с общностното право.





Член 31



Други разпоредби на общностното законодателство



Разпоредбите на настоящия дял не засягат по никакъв начин общностното законодателство, предвиждащо допълнителни изисквания за предварителна информация.



Въпреки това в случаите, за които се прилага и Директива 2002/65/ЕО, изискванията за информация по член 3, параграф 1 от посочената директива, с изключение на точка 2, букви в)-ж), точка 3, буква а), г) и д) и точка 4, буква б) от посочения параграф, се заменят с членове 36, 37, 41 и 42 от настоящата директива.



Член 32



Такси за предоставяне на информация



1. Доставчикът на платежни услуги не начислява на ползвателя на платежни услуги такси за предоставяне на информация по настоящия дял.



2. Доставчикът на платежни услуги и ползвателят на платежни услуги могат да уговорят заплащане на такси за допълнителна информация или информация на по-кратки интервали, или за информация, предадена чрез средства за комуникация, различни от установените в рамковия договор и предоставена по искане на ползвателя на платежни услуги.





i) доставчикът на платежни услуги предоставя или осигурява на разположение само справка, позволяваща на ползвателя на платежни услуги да идентифицира платежната транзакция, сумата по нея и таксите за нея и/или в случай на няколко платежни транзакции от същия вид, извършени към получателя, само информация за общия им размер и таксите за тези платежни транзакции;



ii) от доставчика на платежни услуги не може да се изисква да предоставя или да осигурява на разположение информация, посочена в подточка i), ако платежният инструмент е използван анонимно или доставчикът на платежни услуги технически не е в състояние да я предостави. Въпреки това, доставчикът на платежни услуги предоставя на платеца възможност да проверява размера на наличните средства.



Член 33



Доказателствена тежест при изискванията за информация



Държавите-членки могат да предвидят, че доставчикът на платежни услуги носи доказателствената тежест за изпълнението на изискванията за информация, предвидени в настоящия дял.



Член 34



Дерогация от изискванията за информация за платежни инструменти с ниска стойност и за електронни пари



1. За платежни инструменти, които според рамковия договор се използват единствено за отделни платежни транзакции, ненадвишаващи 30 EUR или които имат лимит на плащанията от 150 EUR, или на които се съхраняват средства, които не надхвърлят 150 EUR в нито един момент, може да се уговори следното:

а) чрез дерогация от членове 41, 42 и 46 доставчикът на платежни услуги предоставя на платеца само информация за основните характеристики на платежната услуга, включително информация за начина, по който платежният инструмент може да се използва, за отговорността, начислените такси и друга конкретна информация, необходима за вземането на информирано решение, както и указание къде са осигурени на разположение по леснодостъпен начин всяка друга информация и условия, посочени в член 42;

б) може да бъде уговорено, че чрез дерогация от член 44 от доставчика на платежни услуги няма да се изисква да предлага промени в условията на рамковия договор по начина, предвиден в член 41, параграф 1;

в) може да бъде уговорено, че чрез дерогация от членове 47 и 48 след изпълнение на платежната транзакция:

2. За национални платежни транзакции държавите-членки или техните компетентни органи могат да намалят или да удвоят размерите, посочени в параграф 1. Държавите-членки могат да увеличат тези размери до 500 ЕUR за предплатени платежни инструменти.

3. Когато доставчикът на платежни услуги може да наложи такси за информация в съответствие с параграф 2, те трябва да бъдат подходящи и да съответстват на действителните разходи на доставчика на платежни услуги.





ГЛАВА 2



Еднократни платежни транзакции



Член 35



Приложно поле



1. Настоящата глава се прилага към еднократни платежни транзакции, неуредени с рамков договор.





2. Когато платежно нареждане за еднократна платежна транзакция е предадено посредством платежен инструмент, уреден с рамков договор, доставчикът на платежни услуги не е задължен да предоставя или да осигурява на разположение информация, която вече е дадена на ползвателя на платежни услуги въз основа на рамковия договор с друг доставчик на платежни услуги или която ще му бъде дадена съгласно този рамков договор.





Член 36



Предварителна обща информация



1. Държавите-членки изискват, преди ползвателят на платежни услуги да е обвързан с договор или предложение за еднократна платежна услуга, доставчикът на платежни услуги да осигури на разположение на ползвателя на платежни услуги по леснодостъпен начин, до информацията и условията, посочени в член 37. По искане на ползвателя на платежни услуги, доставчикът на платежни услуги предоставя информацията и условията на хартиен или друг дълготраен носител. Информацията и условията се дават във вид на лесно разбираем текст и в ясна и достъпна форма на официален език на държавата-членка, в която се предлага платежната услуга или на всеки друг език, уговорен между страните.

2. Ако договорът за еднократна платежна услуга е сключен по искане на ползвателя на платежни услуги посредством средства за дистанционна комуникация, което не дава възможност на доставчика на платежни услуги да спази разпоредбите на параграф 1, доставчикът на платежни услуги изпълнява своите задължения по посочения параграф незабавно след изпълнението на платежната транзакция.

3. Задълженията по параграф 1 могат да бъдат изпълнени и чрез осигуряване на копие от проекта на договор за еднократна платежна услуга или от авизо за платежно нареждане, съдържащи информацията и условията, посочени в член 37.



Член 37



Информация и условия



1. Държавите-членки гарантират, че на ползвателя на платежни услуги са предоставени или осигурени на разположение следната информация и условия:



а) посочване на информацията или на уникалния идентификатор, които трябва да бъдат предоставени от ползвателя на платежни услуги, за да бъде точно изпълнено платежното нареждане;

б) максимален срок за изпълнение на предоставяната платежната услуга;

в) всички такси, дължими от ползвателя на платежни услуги на доставчика на платежни услуги и, когато е приложимо, разбивката им по стойност;

г) когато е приложимо, действащият или референтен обменен курс, който ще се прилага за платежната транзакция.



2. Когато е приложимо, на ползвателя на платежни услуги се осигурява на разположение всякаква друга необходима информация и условия, посочени в член 42, по леснодостъпен начин.



Член 38



Информация за платеца след получаване на платежното нареждане



Незабавно след получаването на платежното нареждане, доставчикът на платежни услуги на платеца му предоставя или осигурява на разположение следната информация по начина, предвиден в член 36, параграф 1:



а) справка, позволяваща на платеца да идентифицира платежната транзакция и, по възможност, информация, свързана с получателя;

б) сумата на платежната транзакция, изразена във валутата,посочена в платежното нареждане,

в) размера на всички такси за платежната транзакция, които дължими от платеца и когато е приложимо, разбивка по стойност на такива такси;

г) когато е приложимо, обменния курс, използван при платежната транзакция от доставчика на платежни услуги по отношение на платеца или информация за този курс, когато е различен от предвидения в съответствие с член 37, параграф 1, буква г), и сумата на платежната транзакция след валутното превръщане; и

д) датата на получаване на платежното нареждане.



Член 39



Информация за получателя след изпълнение на нареждането



Веднага след изпълнението на платежната транзакция доставчикът на платежни услуги на получателя му предоставя или осигурява на разположение следната информация по начина, предвиден в член 36, параграф 1:



а) справката, позволяваща на получателя да идентифицира платежната транзакция и, когато е приложимо - платеца, както и всякаква информация, предадена при платежната транзакция;

б) сумата на платежната транзакция във валутата, в която средствата са на разположение на получателя;

в) размера на всички такси за платежната транзакция,дължими от получателя и, когато е приложимо, разбивката по стойност на такива такси;

г) където е приложимо - обменния курс, използван при платежната транзакция, от доставчика на платежни услуги на получателя и сумата на платежната транзакция, преди валутното превръщане; и

д) вальора на заверяване на сметката.





ГЛАВА 3



Рамкови договори



Член 40



Приложно поле



Настоящата глава се прилага към платежни транзакции, които са предмет на рамков договор.







Член 41



Предварителна обща информация



1. Държавите-членки изискват от доставчика на платежни услуги, в разумен срок преди обвързването на ползвателя на платежни услуги с рамков договор или предложение за такъв, да му предостави на хартиен или друг дълготраен носител, информацията и условията, посочени в член 42. Информацията и условията се дават във вид на разбираем текст и в ясна и достъпна форма на официален език на държавата-членка, в която се предлага платежната услуга или на всеки друг език, уговорен между страните.



2. Ако рамковият договор е сключен по искане на ползвателя на платежни услуги посредством средство за дистанционна комуникация, което не дава възможност на доставчика на платежни услуги да спази разпоредбите на параграф 1, доставчикът на платежни услуги изпълнява задълженията си по посочения параграф незабавно след сключването на рамковия договор.



3. Задълженията по параграф 1 могат да бъдат изпълнени и чрез предоставяне на копие от проекта на рамковия договор, съдържащо информацията и условията, посочени в член 42.



Член 42



Информация и условия



Държавите-членки гарантират, че следната информация и условия са предоставени на ползвателя на платежни услуги:





1. относно доставчика на платежни услуги:



а) името на доставчика на платежни услуги, географският адрес на централното му управление и, когато е приложимо, географският адрес на неговия представител или клона, установен в държавата-членка, в която се предлага платежната услуга, както и всеки друг адрес, включително електронна поща, необходим за връзка с доставчика на платежни услуги; и

б) данни за съответните надзорни органи и за регистъра, предвиден в член 13, или на всеки друг съответен публичен регистър за лицензи на доставчика на платежни услуги и регистрационният му номер или равностоен начин за идентификация в този регистър;





2. относно използването на платежна услуга:



а) описание на основните характеристики на платежната услуга, която се предоставя;

б) посочване на информацията или на уникалния идентификатор, които трябва да бъдат предоставени от ползвателя на платежни услуги, за да бъде точно изпълнено платежното нареждане;

в) формата и редът за даване на съгласието за изпълнение на платежната транзакция и оттеглянето на това съгласие в съответствие с членове 54 и 66;

г) справка за момента на получаване на платежно нареждане, определен съгласно член 64, и за крайния срок - в случай че има такъв, определен от доставчика на платежни услуги;

д) максималният срок за изпълнение на платежните услуги; и

е) възможността за уговаряне на лимит на плащанията за използването на платежните инструменти в съответствие с член 55, параграф 1;



3. относно таксите, лихвения процент и обменния курс:



а) всички такси, дължими от ползвателя на платежни услуги на доставчика на платежни услуги, и когато е приложимо, разбивката им по стойност;

б) където е приложимо - лихвеният процент и обменният курс, които се прилагат или, ако се налага използването на референтен лихвен процент и обменен курс - начинът за изчисляване на прилагания лихвен процент и обменен курс, и съответната дата и индекс или база за определяне на такъв референтен лихвен процент или обменен курс; и

в) ако е уговорено - незабавното прилагане на промените в референтния лихвен процент или обменен курс и изискванията за информация, свързани с промените, в съответствие с член 44, параграф 2;



4. относно осъществяването на комуникацията:



а) където е приложимо - средствата за комуникация, включително техническите изисквания към оборудването на ползвателя на платежни услуги, уговорени между страните за предаване на информация или уведомления по настоящата директива;

б) начинът или периодичността, с която информацията по настоящата директива се предоставя или се предоставя на разположение;

в) езикът или езиците, на които ще се сключи рамковият договор и ще се осъществява комуникацията по време на договорните отношения; и

г) правото на ползвателя на платежни услуги да получи условията на рамковия договор, както и информацията и условията в съответствие член 43;



5. относно защитните и коригиращите мерки:



а) когато е приложимо - описание на стъпките, които ползвателят на платежни услуги трябва да предприеме с цел опазване сигурността на определен платежен инструмент и на начините за уведомяване на доставчика на платежни услуги за целите на член 56, параграф 1, буква б);

б) ако е уговорено - условията, при които доставчикът на платежни услуги запазва правото си да блокира определен платежен инструмент в съответствие с член 55;

в) отговорността на платеца в съответствие с член 61, включително информация за размера на съответната сума;

г) как и в какъв срок ползвателят на платежни услуги трябва да уведоми доставчика на платежни услуги за всякакви неразрешени или неточно изпълнени платежни транзакции в съответствие с член 58, както и отговорността на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни транзакции съгласно член 60;

д) отговорността на доставчика на платежни услуги за изпълнението на платежните транзакции в съответствие с член 75; и

е) условията за възстановяване на средства в съответствие с членове 62 и 63;



6. относно изменението и прекратяването на рамковия договор:



а) ако е уговорено - информация, че ползвателят на платежни услуги ще се счита за приел промените в условията в съответствие с член 44, освен ако не е уведомил доставчика на платежни услуги, че не приема тези промени преди датата, на която е предложено те да влязат в сила;

б) срока на договора; и

в) правото на ползвателя на платежни услуги да прекрати рамковия договор и всякакви споразумения, свързани с това прекратяване в съответствие с член 44, параграф 1 и член 45;



7. относно средствата за защита:



а) всяка клауза в договора относно приложимото към рамковия договор право и/или компетентните съдилища; и

б) извънсъдебните процедури за възражение и решаване на спорове, достъпни за ползвателя на платежни услуги в съответствие с членове 80-83.



Член 43



Достъпност на информацията и на условията на рамковия договор





Във всеки момент на договорните отношения ползвателят на платежни услуги има право по негово искане да получи условията на рамковия договор, както и информацията и условията, посочени в член 42, на хартиен или друг дълготраен носител.





Член 44





Промени в условията на рамковия договор





1. Всички промени в рамковия договор, както и информацията и условията, посочени в член 42, се предлагат от доставчика на платежни услуги по начина, определен в член 41, параграф 1 и не по-късно от два месеца преди датата, на която е предложено да влязат в сила.

Където е приложимо, в съответствие с член 42, параграф 6, буква а), доставчикът на платежни услуги информира ползвателя на платежни услуги, че се счита, че последният е приел тези промени, ако не е уведомил доставчика на платежни услуги, че не ги приема преди датата, на която е предложено да влязат в сила. В този случай доставчикът на платежни услуги уточнява също така, че ползвателят на платежни услуги има правото да прекрати рамковия договор незабавно и без разноски преди датата, на която е предложено промените да влязат в сила.



2. Промени в лихвените проценти или обменните курсове могат да се прилагат незабавно и без предизвестие, ако рамковият договор предвижда това право и промените се основават на референтния лихвен процент или обменен курс, уговорени в съответствие с член 42, параграф 3, букви б) и в). Ползвателят на платежни услуги следва да бъде информиран за всяка промяна в лихвения процент при първа възможност и по начина, определен в член 41, параграф 1, освен ако страните не са уговорили определена периодичност или начин, по който информацията трябва да се предостави или да се осигури на разположение. При все това промените в лихвените проценти или обменния курс, които са по-благоприятни за ползвателите на платежни услуги, могат да бъдат прилагани без предизвестие.



3. Промените в лихвения процент или обменния курс, използвани при изпълнението на платежни транзакции, се прилагат и изчисляват по обективен начин, който не дискриминира ползвателите на платежни услуги.



Член 45



Прекратяване



1. Ползвателят на платежни услуги може да прекрати рамковия договор по всяко време, освен ако страните не са уговорили срок на предизвестие. Този срок не може да бъде по-дълъг от един месец.



2. Прекратяването на рамков договор, който е сключен за определен срок, надвишаващ 12 месеца, или на безсрочен договор, не предполага заплащане на такси от ползвателя на платежни услуги след изтичането на срока от 12 месеца. Във всички останали случаи таксите за прекратяване на договора трябва да бъдат подходящи и съобразени с разходите.



3. Ако е уговорено в рамковия договор, доставчикът на платежни услуги може да прекрати безсрочен рамков договор, като даде предизвестие от поне два месеца по начина, определен в член 41, параграф 1.



4. Таксите за платежни услуги, начислявани периодично, се дължат от ползвателя на платежни услуги пропорционално на изтеклия период към момента на прекратяване на договора. Ако такива такси са платени авансово, те се възстановяват пропорционално.



5. Разпоредбите на настоящия член не засягат законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки, уреждащи правото на страните да обявят рамковия договор за неподлежащ на изпълнение или нищожен.



6. Държавите-членки могат да предвидят по-благоприятни разпоредби за ползвателите на платежни услуги.



Член 46



Информация преди изпълнението на отделна платежна транзакция



В случай на отделна платежна транзакция по рамков договор, извършена по искане на платеца, доставчикът на платежни услуги по искане на платеца предоставя за тази платежна транзакция изрична информация за максималния срок за изпълнение и таксите, дължими от платеца и когато е възможно, разбивката им по стойност.



Член 47



Информация за платеца относно отделни платежни транзакции



1. След като сметката на платеца бъде задължена със сумата на отделна платежна транзакция или, когато платецът не използва платежна сметка - след получаване на платежното нареждане, доставчикът на платежни услуги на платеца му предоставя без неоснователно забавяне и по начина, определен в член 41, параграф 1, следната информация:



а) справка, даваща възможност на платеца да идентифицира всяка платежна транзакция и, където е уместно, информация, свързана с получателя;

б) стойността на платежната транзакция във валутата, в която е задължена платежната сметка на платеца или във валутата, използвана в платежното нареждане.

в) размерът на всички такси върху платежната транзакция и, където е приложимо, разбивка за тях или лихвите, дължими от платеца;

г) когато е приложимо - обменния курс, използван при платежната транзакция от доставчика на платежни услуги на платеца, и стойността на платежната транзакция след валутното превръщане; и

д) вальора на задължаване на сметката или датата на получаване на платежното нареждане.



2. Рамков договор може да включва условието информацията, посочена в параграф 1, да се предоставя или се осигурява на разположение периодично, поне веднъж месечно и по уговорен начин, който позволява на платеца да съхранява и да възпроизвежда информация в непроменен вид.



3. Въпреки това, държавите-членки могат да изискат от доставчиците на платежни услуги да предоставят безплатно информацията на хартиен носител веднъж месечно.



Член 48



Информация за получателя относно отделни платежни транзакции



1. След изпълнението на отделна платежна транзакция, доставчикът на платежни услуги на получателя му предоставя, без неоснователно забавяне и по начина, определен в член 41, параграф 1, следната информация:



а) справка, даваща възможност на получателя да идентифицира платежната транзакция и, когато е уместно - платеца, както и всякаква информация, предадена при платежната транзакция;

б) стойността на платежната транзакция във валутата, с която е заверена платежната сметка на получателя;

в) размера на всички такси за платежната транзакция и, когато е приложимо, разбивка за тях или лихвите, дължими от получателя;

г) когато е приложимо - обменния курс, използван при платежната транзакция от доставчика на платежни услуги на получателя, и стойността на платежната транзакция преди валутното превръщане; и

д) вальора за заверяване на сметката.





2. Рамков договор може да включва условие информацията, посочена в параграф 1, да се предоставя или да се осигурява на разположение периодично поне веднъж месечно и по уговорен начин, който позволява на получателя да съхранява или да възпроизвежда информация в непроменен вид.



3. Въпреки това, държавите-членки могат да изискат от доставчиците на платежни услуги да предоставят безплатно информация на хартиен носител веднъж месечно.



ГЛАВА 4



Общи разпоредби



Член 49



Валута и валутно превръщане



1. Плащанията се извършват във валутата, уговорена между страните.



2. Когато се предлага услуга по валутно превръщане преди началото на платежната транзакция, и когато тази услуга по валутно превръщане се предлага в търговски обект или от получателя, страната, предлагаща услугата по валутно превръщане на платеца, му съобщава всички такси, както и обменния курс, който ще използва за превръщане на платежната транзакцията.

Платецът приема услугата по валутно превръщане въз основа на тази информация.



Член 50



Информация относно допълнителни такси или отстъпки



1. Когато получателят изисква такса или предлага отстъпка за използването на даден платежен инструмент, той информира за това платеца преди началото на платежната транзакция.



2. Когато доставчик на платежни услуги или трета страна изисква такса за използването на даден платежен инструмент, той информира за това ползвателя на платежни услуги преди началото на платежната транзакция.



ДЯЛ IV



ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ



ГЛАВА 1



Общи разпоредби



Член 51



Приложно поле



1. Когато ползвателят на платежни услуги не е потребител, страните могат да уговорят, че член 52, параграф 1, член 54, параграф 2, втора алинея, членове 59, 61, 62, 63, 66 и 75 не се прилагат изцяло или частично. Страните могат също така да уговорят срок, различен от предвидения в член 58.



2. Държавите-членки могат да предвидят член 83 да не се прилага, когато ползвателят на платежни услуги не е потребител.



3. Държавите-членки могат да предвидят разпоредбите на настоящия дял да се прилагат за микропредприятията по същия начин, както за потребителите.



4. Настоящата директива не засяга националните мерки по прилагане на Директива 87/102/ЕИО. Настоящата директива не засяга също така и други приложими разпоредби на общностното или националното законодателство, отнасящи се до условия за отпускане на кредити на потребители, нехармонизирани с настоящата директива, които са в съответствие с общностното законодателство.





Член 52



Приложими такси



1. Доставчикът на платежни услуги не може да налага такси на ползвателя на платежни услуги за изпълнение на задълженията си за информация или коригиращи и предпазни мерки по настоящия дял, освен когато в член 65, параграф 1, член 66, параграф 5 и член 74, параграф 2 е предвидено друго. Тези такси се уговарят между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги; те са подходящи и съответстват на действителните разходи на доставчика на платежни услуги.



2. Когато платежната транзакция не предполага валутно превръщане, държавите-членки изискват получателят да заплати таксите, които се събират от неговия доставчик на платежни услуги, а платецът заплаща таксите, които се събират от неговия доставчик на платежни услуги.



3. Доставчикът на платежни услуги не препятства получателя да поиска от платеца такса или да му предложи отстъпка за използването на даден платежен инструмент. Въпреки това, държавите-членки могат да забранят или ограничат правото за налагане на такси, вземайки предвид необходимостта от насърчаване на конкуренцията и поощряване използването на ефективни платежни инструменти.





Член 53



Дерогация за платежни инструменти с ниска стойност и електронни пари



1. За платежни инструменти, които според рамковия договор се използват единствено за отделни платежни транзакции, ненадвишаващи 30 EUR или които имат лимит на плащанията от 150 EUR или на които се съхраняват средства, които не надхвърлят 150 EUR в нито един момент, доставчиците на платежни услуги могат да уговорят с ползвателите на платежни услуги следното:



а) член 56, параграф 1, буква б) и член 57, параграф 1, букви в) и г), както и член 61, параграфи 4 и 5 да не се прилагат, ако платежният инструмент не позволява блокиране или предотвратяване на по-нататъшното му използване;

б) членове 59 и 60 и член 61, параграфи 1 и 2 да не се прилагат, ако платежният инструмент се използва анонимно или доставчикът на платежни услуги не е в състояние да докаже по други причини, присъщи на платежния инструмент, че платежната транзакция е била разрешена;

в) чрез дерогация от разпоредбите на член 65, параграф 1 доставчикът на платежни услуги да не е длъжен да уведомява ползвателя на платежни услуги за отказа за изпълнение на платежно нареждане, ако причините за това са очевидни при конкретните обстоятелства;

г) чрез дерогация от разпоредбите на член 66 платецът да не може да отменя платежното нареждане, след като е предал платежното нареждане или е дал съгласието си за изпълнение на платежната транзакция на получателя;

д) чрез дерогация от разпоредбите на членове 69 и 70 да се прилагат други срокове за изпълнение.



2. За национални платежни транзакции държавите-членки или компетентните им органи могат да намалят или да удвоят сумите, посочени в параграф 1. Те могат да ги увеличат до 500 EUR за предплатените платежни инструменти.



3. Членове 60 и 61 се прилагат също така за електронни пари по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2000/46/ЕО, освен ако доставчикът на платежни услуги на платеца няма възможност да замрази платежната сметка или блокира платежния инструмент. Държавите-членки могат да ограничат тази дерогация до платежни сметки или платежни инструменти с определена стойност.



ГЛАВА 2



Разрешаване на платежни транзакции



Член 54



Съгласие и оттегляне на съгласието



1. Държавите-членки гарантират, че платежната транзакция се счита за разрешена, само ако платецът е дал съгласие за изпълнение на платежната транзакция. Платежната транзакция може да бъде разрешена от платеца преди или ако е уговорено между платеца и неговия доставчик на платежни услуги, след изпълнението на платежната транзакция.



2. Съгласието за изпълнение на платежната транзакция или на поредица от платежни транзакции се дава по уговорения между платеца и неговия доставчик на платежни услуги начин.





При липса на такова съгласие платежната транзакция се счита за неразрешена.



3. Съгласието може да бъде оттеглено от платеца по всяко време, но не по-късно от датата, на която платежната транзакция става неотменима съгласно член 66. Съгласието за изпълнение на поредица от платежни транзакции също може да бъде оттеглено, в резултат на което всички бъдещи платежни транзакции трябва да се считат за неразрешени.



4. Редът за даване на съгласие се уговаря между платеца и доставчика на платежни услуги.



Член 55



Лимити при употребата на платежни инструменти



1. В случаи, когато за даване на съгласие се използва конкретен платежен инструмент, платецът и неговият доставчик на платежни услуги могат да уговорят лимити на платежни транзакции, изпълнени чрез платежния инструмент.



2. Ако е уговорено в рамковия договор, доставчикът на платежни услуги може да запази правото да блокира платежен инструмент по обективни причини, свързани със сигурността на платежния инструмент, съмнение за неразрешена употреба или употреба на инструмента с цел измама или, в случай на платежен инструмент с кредитна линия - значително нараснал риск платецът да не е способен да изпълни задължението си за плащане.



3. В такива случаи доставчикът на платежни услуги информира платеца за блокирането на платежния инструмент и причините за това по уговорения начин, когато е възможно - преди платежният инструмент да бъде блокиран или най-късно непосредствено след това, освен ако даването на такава информация е недопустимо поради обективни съображения за сигурност или е забранено от друго приложимо общностно или национално законодателство.



4. Доставчикът на платежни услуги деблокира платежния инструмент или го замества с нов платежен инструмент след като причините за блокирането отпаднат.





Член 56



Задължения на ползвателя на платежни услуги по отношение на платежните инструменти



1. Ползвателят на платежни услуги, който има право да използва определен платежен инструмент, има следните задължения:



а) да използва платежния инструмент в съответствие с условията за неговото издаване и използване; и

б) да уведоми своевременно доставчика на платежни услуги или образуванието, посочено от последния, ако научи за загуба, кражба, присвояване или неразрешена употреба на платежния инструмент.



2. За целите на параграф 1, буква а) ползвателят на платежни услуги предприема по-специално всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани защитни характеристики веднага щом получи платежния инструмент.





Член 57



Задължения на доставчика на платежни услуги по отношение на платежните инструменти



1. Доставчикът на платежни услуги, който издава платежен инструмент, има следните задължения:



а) да гарантира, че персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент са достъпни на лица, различни от ползвателя на платежни услуги, който има право да използва платежния инструмент, без да се засягат задълженията на ползвателя на платежни услуги, посочени в член 56;

б) да се въздържа от изпращане на платежен инструмент, за който няма постъпило искане, освен когато вече даден на ползвателя на платежни услуги платежен инструмент трябва да се подмени;

в) да гарантира, че по всяко време са налице подходящи способи, позволяващи на ползвателя на платежни услуги да извърши уведомлението по член 56, параграф 1, буква б) или да поиска деблокиране съгласно член 55, параграф 4; при поискване доставчикът на платежни услуги предоставя на ползвателя на платежни услуги в продължение на осемнадесет месеца, считано от уведомлението, доказателства, че е направил такова уведомление; и

г) да предотвратява всяко използване на платежния инструмент, след като е направено уведомление съгласно член 56, параграф 1, буква б).



2. Доставчикът на платежни услуги носи риска, свързан с изпращането на платежен инструмент на платеца или за изпращането на неговите персонализирани защитни характеристики.





Член 58



Уведомяване за неразрешени или неточно изпълнени платежни транзакции



Доставчикът на платежни услуги коригира платежната транзакция единствено ако ползвателят на платежни услуги го уведоми своевременно, че е установил неразрешена или неточно изпълнена платежна транзакция, която поражда възможност за предявяване на правата му, включително и по смисъла на член 75, и не покъсно от 13 месеца след датата на задължаване на сметката, освен ако, когато е приложимо, доставчикът на платежни услуги не е предоставил или осигурил на разположение информацията за тази платежна транзакция в съответствие с дял III.





Член 59



Доказване на установяване на автентичност и изпълнение на платежни транзакции



1. Когато ползвател на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна транзакция или твърди, че платежна транзакция не е изпълнена точно, държавите-членки изискват от неговия доставчик на платежни услуги да докаже, че автентичността на платежната транзакцията е установена, точно регистрирана, осчетоводена и не е засегната от техническа повреда или от друг недостатък.



2. Когато ползвател на платежни услуги отрича да е разрешавал изпълнена платежна транзакция, използването на платежен инструмент, регистрирано от доставчика на платежни услуги само по себе си не е достатъчно доказателство, че платежна транзакция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама или не е изпълнил умишлено или поради груба небрежност едно или повече от задълженията си по член 56.



Член 60



Отговорност на доставчика на платежни услуги за неразрешени платежни транзакции



1. Без да се засягат разпоредбите на член 58, държавите-членки гарантират, че в случай на неразрешена платежна транзакция доставчикът на платежни услуги на платеца незабавно възстановява на платеца сумата на неразрешената платежна транзакция и,където е приложимо, възстановява задължената платежна сметка в положението, в което тя би била, ако не е била изпълнена неразрешената платежна транзакция.



2. Допълнително парично обезщетение може да бъде определено в съответствие с правото, приложимо към договора, сключен между платеца и неговия доставчик на платежни услуги.



Член 61



Отговорност на платеца за неразрешена платежна транзакция



1. Чрез дерогация от разпоредбите на член 60 платецът понася загубите, свързани с всички неразрешени платежни транзакции в максимален размер до 150 EUR, произтичащи от използване на изгубен или откраднат платежен инструмент или от незаконно присвояване на платежен инструмент, когато платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики.



2. Платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни транзакции, ако ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията му по член 56 умишлено или поради груба небрежност. В такива случаи не се прилага максималният размер по параграф 1 от настоящия член.



3. Когато платецът не е действал чрез измама, нито е допуснал умишлено неизпълнение на задълженията си по член 56, държавите-членки могат да ограничат отговорността по параграфи 1 и 2 от настоящия член, като отчетат по-специално естеството на персонализираните защитни характеристики на платежния инструмент и обстоятелствата, при които той е загубен, откраднат или незаконно присвоен.



4. Платецът не понася никакви имуществени последици, произтичащи от използване на загубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент за разплащане след уведомление в съответствие с член 56, параграф 1, буква б), с изключение на случаите, когато платецът е действал чрез измама.



5. Ако доставчикът на платежни услуги не осигури подходящи начини за уведомление по всяко време за загубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент съгласно изискванията по член 57, параграф 1, буква в), платецът не носи отговорност за имуществените последици, произтичащи от използване на този платежен инструмент, с изключение на случаите, когато той е действал чрез измама.





Член 62



Възстановяване на средства по платежна транзакция, извършвани по инициатива на или чрез получателя



1. Държавите-членки гарантират, че платецът има право на възстановяване на средствата от своя доставчик на платежни услуги по вече е изпълнена разрешена платежна транзакция, по инициатива на или чрез получателя, ако са спазени следните условия:



а) в момента на даване на разрешение за изпълнение на платежната транзакция не е посочена точната сума на платежната транзакция; и



б) сумата по платежната транзакция надвишава сумата, която платецът би могъл основателно да очаква предвид естеството на неговите предходни разходи, условията на рамковия договор и специфичните за случая обстоятелства.



По искане на доставчика на платежни услуги, платецът предоставя данни във връзка с подобни условия.

Възстановяването на средства включва цялата сума на извършената платежна транзакция.

При директни дебити платецът и неговият доставчик на платежни услуги могат да уговорят в рамковия договор, че платецът има право на възстановяване на средства от своя доставчик на платежни услуги, дори и ако не са изпълнени посочените в първата алинея условия за възстановяване на средства.



2. Въпреки това за целите на параграф 1, първа алинея, буква б) платецът не може да се позовава на причини, свързани с обмена на валута, ако е бил приложен референтният обменен курс, уговорен с доставчика на платежни услуги в съответствие с член 37, параграф 1, буква г) и член 42, параграф 3, буква б).



3. В рамковия договор между платеца и неговия доставчик на платежни услуги може да се уговори, че платецът няма право на възстановяване на средства, когато е дал съгласието си за изпълнението на платежната транзакция непосредствено на своя доставчик на платежни услуги и, когато е приложимо - когато доставчикът на платежни услуги или получателят е предоставил или е осигурил на разположение на платеца според уговорените условия информация относно предстоящата платежна транзакция най-малко четири седмици преди падежа.



Член 63





Искания за възстановяване на средства по платежни транзакции по инициатива на или чрез получателя



1. Държавите-членки гарантират, че платецът може да направи искане за предвиденото в член 62 възстановяване на средства по разрешена платежна транзакция по инициатива на или чрез получателя през период от осем седмици от датата, на която сметката е задължена със средствата.



2. В срок от десет работни дни от получаване на искането за възстановяване на средствата доставчикът на платежни услуги възстановява цялата сума на платежната транзакция или представя основанията за отказа за възстановяване, като посочва органите, пред които платецът може да отнесе въпроса в съответствие с членове 80-83, ако не приема изложените основания за отказ.



Правото на доставчика на платежни услуги да отказва възстановяване на средства, предвидено в първата алинея, не се прилага в случая, посочен в член 62, параграф 1, четвърта алинея.



ГЛАВА 3



Изпълнение на платежни транзакции





Раздел 1



Платежни нареждания и преведени суми



Член 64



Получаване на платежни нареждания



1. Държавите-членки гарантират, че моментът на получаване е моментът, в който доставчикът на платежни услуги получава платежното нареждане, предадено пряко от платеца или косвено от или чрез получателя. Ако моментът на получаване не е работен ден за доставчика на платежни услуги на платеца, платежното нареждане се счита за получено на следващия работен ден. Доставчикът на платежни услуги може да определи краен срок близо до края на работния ден, след който всяко получено платежно нареждане се счита за получено на следващия работен ден.



2. Ако ползвателят на платежни услуги, който подава платежно нареждане, и неговият доставчик на платежни услуги се уговорят, че изпълнението на платежното нареждане започва на определен ден или в края на определен срок или в деня, когато платецът предостави средства на разположение на своя доставчик на платежни услуги, за момент на получаване по член 69 се счита уговореният ден. Ако уговореният ден не е работен ден за доставчика на платежни услуги, полученото платежно нареждане се счита за получено на следващия работен ден.





Член 65



Отказ за изпълнение на платежни нареждания



1. При отказ за изпълнение на платежно нареждане от страна на доставчика на платежни услуги ползвателят на платежни услуги следва да бъде уведомен за отказа и по възможност за причините за него, както и за процедурата за поправяне на фактическите грешки, довели до този отказ, освен ако това е забранено от други приложими разпоредби на общностното или националното законодателство.

Доставчикът на платежни услуги предоставя или осигурява на разположение уведомлението по уговорения начин при първа възможност и във всички случаи в определените в член 69 срокове.

Рамковият договор може да включва условие, че доставчикът на платежни услуги може да начислява такса за такова уведомление, ако отказът е обективно обоснован.



2. В случаите, когато са изпълнени всички условия, посочени в рамковия договор с платеца, доставчикът на платежни услуги на платеца не може да откаже да изпълни разрешено платежно нареждане, независимо дали то е подадено от платец или от или чрез получател, освен ако това е забранено от други приложими разпоредби на общностното или националното законодателство.



3. За целите на членове 69 и 75 платежното нареждане, чието изпълнение е отказано, се счита за неполучено.





Член 66



Неотменимост на платежно нареждане



1. Държавите-членки гарантират, че ползвателят на платежни услуги не може да отменя платежно нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги на платеца, освен ако в настоящия член не е предвидено друго.



2. Когато платежната транзакция е по инициатива на или чрез получателя, платецът не може да отменя платежното нареждане след предаването му или след даване на своето съгласие за изпълнение на платежната транзакция в полза на получателя.



3. Въпреки това, в случай на директни дебити и без да се засяга правото на възстановяване на средства платецът може да отмени платежното нареждане най-късно до края на работния ден, предхождащ уговорения ден за задължаване на сметката със средствата.



4. В случая, посочен в член 64, параграф 2, ползвателят на платежни услуги може да отмени платежно нареждане най-късно до края на работния ден, предхождащ уговорения ден.



5. След изтичане на сроковете, определени в параграфи 1-4, платежното нареждане може да бъде отменено единствено ако ползвателят на платежни услуги и неговият доставчик на платежни услуги са се уговорили. В случая, посочен в параграфи 2 и 3, се изисква и съгласието на получателя. Ако е уговорено в рамковия договор, доставчикът на платежни услуги може да начислява такса за отмяна на платежно нареждане.



Член 67



Преведени и получени суми



1. Държавите-членки изискват от доставчика на платежни услуги на платеца, доставчика на платежни услуги на получателя и всички посредници на доставчиците на платежни услуги да преведат цялата сума по платежната транзакция и да се въздържат от удържане на такси от преведената сума.



2. Въпреки това получателят и неговият доставчик на платежни услуги могат да се договорят доставчикът на платежни услуги да удържа своите такси от преведената сума, преди да завери с нея сметката на получателя. В такъв случай цялата сума на платежната транзакция и таксите се посочват поотделно в предоставената на получателя информация.



3. В случай на удържане на такси, различни от посочените в параграф 2, от преведената сума, доставчикът на платежни услуги на платеца гарантира, че получателят получава цялата сума на платежната транзакция, извършена по инициатива на платеца. В случай че платежната транзакция се извършва по инициатива на или чрез получателя неговият доставчик на платежни услуги гарантира, че получателят получава цялата сума на платежната транзакция.



Раздел 2



Срок за изпълнение и вальор



Член 68



Приложно поле



1. Настоящият раздел се прилага по отношение на:





а) платежни транзакции в евро;

б) национални платежни транзакции във валутата на съответната държава-членка извън Еврозоната; и

в) платежни транзакции с еднократно валутно превръщане между евро и официалната валута на държава-членка извън Еврозоната, при условие че необходимото валутно превръщане се извършва в съответната държава-членка извън Еврозоната и, в случай на презгранични платежни транзакции, презграничният превод се осъществява в евро.



2. Настоящият раздел се прилага за други платежни транзакции, освен ако между ползвателя на платежни услуги и неговия доставчик на платежни услуги е уговорено друго, с изключение на случая по член 73, в който страните нямат свобода на договаряне. Въпреки това когато ползвателят на платежни услуги и неговият доставчик на платежни услуги се уговорят за по-дълъг срок от определените в член 69 срокове, за платежни транзакции в рамките на Общността този срок не надвишава четири работни дни след момента на получаване в съответствие с член 64.



Член 69



Платежни транзакции по платежна сметка



1. Държавите-членки изискват доставчикът на платежни услуги на платеца да гарантира, че от момента на получаване в съответствие с член 64, платежната сметка на доставчика на платежни услуги на получателя се заверява със сумата по платежната транзакция най-късно до края на следващия работен ден. До 1 януари 2012 г. платецът и неговият доставчик на платежни услуги могат да уговарят срок до три работни дни. Тези срокове могат да се удължават с още един работен ден за инициирани на хартиен носител платежни транзакции.



2. Държавите-членки изискват доставчикът на платежни услуги на получателя да посочва вальора и да осигурява на разположение сумата по платежната транзакция по платежната сметка на получателя след получаване на средствата от доставчика на платежни услуги в съответствие с член 73.



3. Държавите-членки изискват доставчикът на платежни услуги на получателя да предава на доставчика на платежни услуги на платеца платежно нареждане, дадено от или чрез получателя, в рамките на уговорените между получателя и неговия доставчик на платежни услуги срокове, като по този начин се предоставя възможност за сетълмент на директни дебити на уговорения падеж.





Член 70



Липса на платежна сметка на получателя при доставчика на платежни услуги



Когато получателят няма платежна сметка при доставчика на платежни услуги, средствата се осигуряват на разположение на получателя от доставчика на платежни услуги, който получава средствата за получателя в срока, посочен в член 69.





Член 71



Пари в наличност, депозирани по платежна сметка



Когато потребител депозира пари в наличност по платежна сметка при доставчика на платежни услуги във валутата, в която е открита съответната платежна сметка, доставчикът на платежни услуги гарантира, че сумата се осигурява на разположение и че вальорът се посочва незабавно след момента на получаване на средствата. Когато ползвателят на платежни услуги не е потребител, сумата се осигурява на разположение и вальорът се посочва най-късно на следващия работен ден след получаване на средствата.



Член 72



Национални платежни транзакции



За национални платежни транзакции държавите-членки могат да предвиждат по-кратки максимални срокове за изпълнение от предвидените в настоящия раздел.



Член 73



Вальор и разполагаеми средства



1. Държавите-членки гарантират, че вальорът за заверяване на платежната сметка на получателя е не по-късно от работния ден, в който сметката на доставчика на платежни услуги на получателя се заверява със сумата на платежната транзакция.

Доставчикът на платежни услуги на получателя гарантира, че сумата по платежната транзакция е на разположение на получателя незабавно след като сметката на доставчика на платежни услуги на получателя е заверена с тази сума.



2. Държавите-членки гарантират, че вальорът за задължаване на платежната сметка на платеца е не по-рано от момента, в който тази платежна сметка се задължава със сумата на платежната транзакция.



Раздел 3



Отговорност



Член 74



Неточни уникални идентификатори



1. Ако платежното нареждане се изпълнява в съответствие с уникален идентификатор, платежното нареждане се счита за точно изпълнено по отношение на посочения с уникалния идентификатор получател.



2. Ако уникалният идентификатор, предоставен от ползвателя на платежни услуги, е неточен, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност по член 75 за неизпълнението или неточното изпълнение на платежната транзакция.

Въпреки това доставчикът на платежни услуги на платеца полага усилия в рамките на разумното да възстанови средствата по платежната транзакция.

Ако е уговорено в рамковия договор, доставчикът на платежни услуги може да начислява на ползвателя на платежни услуги такса за възстановяване.



3. Ако ползвателят на платежни услуги предоставя допълнителна информация, освен посочената в член 37, параграф 1, буква а) или член 42, параграф 2, буква б), доставчикът на платежни услуги носи отговорност единствено за изпълнението на платежната транзакция в съответствие с уникалния идентификатор, предоставен от ползвателя на платежни услуги.





Член 75



Неизпълнение или неточно изпълнение



1. Без да се засягат разпоредбите на член 58, член 74, параграфи 2 и 3 и член 78, когато платежното нареждане е подадено от платеца, доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност пред платеца за точното изпълнение на платежната транзакция, освен ако същият може да докаже на платеца и, когато е приложимо - на доставчика на платежни услуги на получателя, че последният е получил сумата на платежната транзакция в съответствие с член 69, параграф 1, като в този случай доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност пред получателя за точното изпълнение на платежната транзакция.



Когато доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност по първа алинея, той своевременно възстановява на платеца сумата на неизпълнената или неточно изпълнена платежна транзакция и, когато е приложимо, възстановява задължената платежна сметка в състоянието, в което същата би се намирала при отсъствие на неточно изпълнената платежна транзакция.



Когато доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност по първа алинея, той незабавно осигурява на разположение на получателя сумата по платежната транзакция и, когато е приложимо, заверява платежната сметка на получателя със съответната сума.



Независимо от отговорността по настоящия параграф при неизпълнена или неточно изпълнена платежна транзакция, за която платежното нареждане е подадено от платеца, при поискване доставчикът на платежни услуги на платеца незабавно полага усилия за проследяване на платежната транзакция и уведомява платеца за резултата.



2. Без да се засягат разпоредбите на член 58, член 74, параграфи 2 и 3 и член 78, когато платежно нареждане е подадено от или чрез получателя, доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност пред получателя за точното предаване на платежното нареждане на доставчика на платежни услуги на платеца в съответствие с член 69, параграф 3.





Когато доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност по настоящата алинея, той незабавно предава съответното платежно нареждане на доставчика на платежни услуги на платеца.



Освен това, без да се засягат разпоредбите на член 58, член 74, параграфи 2 и 3 и член 78, доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност пред същия за изпълнение на платежната транзакция в съответствие със задълженията по член 73. Когато доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност по настоящата алинея, той гарантира, че сумата по платежната транзакция е на разположение на получателя незабавно след заверяването на сметката на доставчика на платежни услуги на получателя с тази сума.



В случай на неизпълнена или неточно изпълнена платежна транзакция, за която доставчикът на платежни услуги на получателя не носи отговорност по първа и втора алинея, доставчикът на платежни услуги на платеца носи отговорност пред платеца. Когато доставчикът на платежни услуги на платеца носи такава отговорност, когато е уместно и без неоснователно забавяне, той възстановява на платеца сумата на неизпълнената или неточно изпълнена платежна транзакция и възстановява задължената платежна сметка в състоянието, в което същата би се намирала при отсъствие на неточно изпълнената платежна транзакция.



В случай на неизпълнена или неточно изпълнена платежна транзакция, при която платежното нареждане е подадено от или чрез получателя, независимо от отговорността по настоящия параграф, при поискване неговият доставчик на платежни услуги незабавно полага усилия за проследяване на платежните транзакции и уведомява получателя за резултата.



3. Освен това доставчиците на платежни услуги носят отговорност пред съответните ползватели на платежни услуги за всички такси, платими от тях, както и за всички лихви, които се начисляват на ползвателите на платежната услуга вследствие на неизпълнението или неточното изпълнение на платежната транзакция.





Член 76



Допълнително парично обезщетение



Всяко допълнително парично обезщетение, освен предвиденото в настоящия раздел, може да се определя в съответствие с правото, приложимо към сключения договор между ползвателя на платежни услуги и неговия доставчик на платежни услуги.



Член 77



Право на регресен иск



1. Когато отговорността на доставчик на платежни услуги по член 75 се дължи на друг доставчик на платежни услуги или посредник, този доставчик на платежни услуги или посредник изплаща на първия доставчик на платежни услуги обезщетение за всички претърпени загуби или заплатени суми съгласно член 75.



2. Всяко допълнително парично обезщетение може да се определя в съответствие със споразуменията между доставчиците на платежни услуги и/или посредниците и приложимото към сключеното между тях споразумение право.



Член 78



Освобождаване от отговорност



Отговорността по глави 2 и 3 не се прилага в случай на извънредни и непредвидими обстоятелства извън контрола на страната, позоваваща се на съществуването на тези обстоятелства, чиито последици неизбежно биха настъпили въпреки всички усилия за тяхното предотвратяване, или когато доставчикът на платежни услуги е обвързан с други правни задължения, уредени от националното или общностното законодателство.





ГЛАВА 4



Защита на данни



Член 79



Защита на данни



Държавите-членки разрешават обработката на лични данни чрез платежни системи и доставчици на платежни услуги, когато това е необходимо, за да се гарантира предотвратяването, разследването и разкриването на платежни измами. Обработката на такива лични данни се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО.



ГЛАВА 5



Извънсъдебни процедури за разглеждане на възражения и за разрешаване на спорове



Раздел 1



Процедура за разглеждане на възражения



Член 80



Възражения



1. Държавите-членки гарантират установяването на процедури, които позволяват на ползвателите на платежни услуги и други заинтересовани лица, включително сдружения на потребители, да подават пред компетентните органи възражения срещу извършени от доставчици на платежни услуги предполагаеми нарушения на разпоредбите на националното законодателство за прилагане на разпоредбите на настоящата директива.



2. Когато е приложимо и без да се засяга правото на търсене на защита по съдебен ред в съответствие с националното процесуално право, с отговора си компетентният орган информира подателя на възражението за съществуването на установените съгласно член 83 извънсъдебни процедури за разглеждане на възражения и разрешаване на спорове.



Член 81



Санкции



1. Държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за осигуряване на прилагането на тези санкции. Предвидените санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи.



2. Държавите-членки съобщават на Комисията правилата, посочени в параграф 1, и компетентните органи, посочени в член 82, до 1 ноември 2009 г., и я уведомяват незабавно за всяко последващо изменение в тази връзка.



Член 82



Компетентни органи



1. Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, с които да се гарантира, че процедурите за разглеждане на възражения и санкциите, предвидени съответно в член 80, параграф 1 и член 81, параграф 1, се прилагат от органите, оправомощени да гарантират спазване на разпоредбите на националното законодателство, приети съгласно предвидените в настоящия раздел изисквания.



2. В случай на нарушение или съмнение за нарушение на разпоредбите на националното законодателство, прието съгласно дялове III и IV от настоящата директива, компетентните органи, посочени в параграф 1, са органите на държавата-членка по произход на доставчика на платежни услуги, с изключение на представители и клонове, действащи при условията на правото на установяване, за които компетентни са органите на приемащата държава-членка.



Раздел 2



Процедури за извънсъдебно разрешаване на спорове



Член 83



Извънсъдебно разрешаване на спорове



1. Държавите-членки гарантират установяването на подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за разглеждане на възражения и разрешаване на спорове във връзка с произтичащите от настоящата директива права и задължения между ползватели и доставчици на платежни услуги, като, когато е уместно, използват съществуващите органи.



2. В случай на презгранични спорове държавите-членки гарантират, че тези органи активно си сътрудничат при разрешаването на споровете.



ДЯЛ V



МЕРКИ ПО ПРИЛАГАНЕ И КОМИТЕТ ПО ПЛАЩАНИЯТА



Член 84



Мерки по прилагане



За да се вземе предвид развитието на технологиите и на пазара в областта на платежните услуги и да се гарантира еднообразното прилагане на настоящата директива, Комисията може, в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 85, параграф 2, да приеме мерки по прилагане, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, свързани със следното:



а) да адаптира списъка с дейности в приложението в съответствие с членове 2-4 и член 16;



б) да промени определението за микропредприятие по смисъла на член 4, параграф 26 в съответствие с измененията на Препоръка 2003/361/ЕО;



в) да актуализира сумите, посочени в член 26, параграф 1 и член 61, параграф 1, с оглед отчитане на инфлацията и същественото развитие на пазара.



Член 85



Комитет



1. Комисията се подпомага от Комитет по плащанията.



2. Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат разпоредбите на член 5а, параграфи 1-4 и член 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.





ДЯЛ VI



ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ



Член 86



Пълна хармонизация



1. Без да се засягат разпоредбите на член 30, параграф 2, член 33, член 34, параграф 2, член 45, параграф 6, член 47, параграф 3, член 48, параграф 3, член 51, параграф 2, член 52, параграф 3, член 53, параграф 2, член 61, параграф 3 и членове 72 и 88, доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите-членки не могат да запазят или въвеждат в действие разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива.



2. Когато държава-членка използва някоя от предвидените в параграф 1 възможности, тя информира Комисията за това, както и за всички последващи промени. Комисията оповестява информацията на интернет страница или по друг леснодостъпен начин.



3. Държавите-членки гарантират, че доставчиците на платежни услуги не нарушават във вреда на ползвателите на платежни услуги разпоредбите на националното законодателство за прилагане на разпоредбите на настоящата директива или съответстващите на тях, освен когато това е изрично предвидено в директивата.

Въпреки това доставчиците на платежни услуги могат да решат да предоставят по-благоприятни условия на ползвателите на платежни услуги.





Член 87



Преразглеждане



Не по-късно от 1 ноември 2012 г. Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Европейската централна банка доклад за прилагането и въздействието на настоящата директива, поспециално относно:

- евентуалната необходимост от разширяване на приложното поле на директивата с оглед включване на платежни транзакции във всички валути и платежни транзакции, при които само един от доставчиците на платежни услуги се намира в Общността,

- прилагането на членове 6, 8 и 9 относно пруденциалните изисквания по отношение на платежните институции, поспециално по отношение на изискванията за собствен капитал и защита (обособяване),

- възможното въздействие на отпускането от страна на платежните институции на кредити, свързани с платежни услуги, съгласно член 16, параграф 3,

- възможното въздействие на изискванията за издаване на лиценз на платежните институции върху конкуренцията между платежните институции и други доставчици на платежни услуги, както и върху пречките пред достъпа до пазара на нови доставчици на платежни услуги,

- прилагането на членове 34 и 53 и евентуалната необходимост да се преразгледа приложното поле на настоящата директива по отношение на платежните инструменти с ниска стойност и електронните пари, и

- прилагането и действието на членове 69 и 75 за всички видове платежни инструменти, придружени, когато е уместно, от предложение за нейната промяна.



4. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО или друго приложимо общностно законодателство, държавите-членки могат да разрешават на физически или юридически лица, които са започнали да упражняват дейност като платежна институция по смисъла на настоящата директива в съответствие с действащото национално законодателство преди 25 декември 2007 г. и които отговарят на условията за освобождаване по член 26, да продължат тази дейност в съответната държава-членка за преходен период от не повече от три години, без да се ползват от освобождаване по член 26 и да са вписани в регистъра, предвиден в член 13. На лицата, които не са били освободени в този срок, се забранява да предоставят платежни услуги в съответствие с член 29.



Член 89



Изменение на Директива 97/7/ЕО



Член 8 от Директива 97/7/ЕО се заличава.



Член 90



Изменения на Директива 2002/65/ЕО



Директива 2002/65/ЕО се изменя, както следва:



1. В член 4 се добавя следният параграф:



Член 88



Преходна разпоредба



1. Без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО или друго приложимо общностно законодателство, държавите-членки разрешават на юридически лица, които са започнали да упражняват дейност като платежна институция по смисъла на настоящата директива в съответствие с действащото национално законодателство преди 25 декември 2007 г., да продължат да упражняват тази дейност в съответната държава-членка до 30 април 2011 г., без да са получили лиценз в съответствие с член 10. На лицата, на които не е бил издаден лиценз в този срок, се забранява да предоставят платежни услуги в съответствие с член 29.

2. Независимо от разпоредбите на параграф 1, изключение от изискването за получаване на лиценз по член 10 се допуска за финансови институции, които са започнали дейностите, посочени в точка 4 от приложение I към Директива 2006/48/ЕО и отговарят на условията по член 24, параграф 1, първа алинея, буква д) от посочената директива в съответствие с националното законодателство преди 25 декември 2007 г. Въпреки това те уведомяват компетентните органи на държавата-членка на произход за тези дейности преди 25 декември 2007 г. Освен това нотификацията включва информация, удостоверяваща че те спазват изискванията по член 5, букви а), г), ж) -и), к) и л) от настоящата директива. Когато компетентните органи се уверят в спазването на тези изисквания, съответните финансови институции се регистрират в съответствие с член 13 от настоящата директива. Държавите-членки могат да разрешават на своите компетентни органи да освобождават тези финансови институции от задължението за спазване на изискванията по член 5 от настоящата директива.

3. Държавите-членки могат да предвиждат автоматично издаване на лиценз и вписване в регистъра по член 13 на юридическите лица, посочени в параграф 1, ако компетентните органи вече разполагат с доказателства, че са спазени предвидените в членове 5 и 10 изисквания. Компетентните органи информират заинтересованите образувания за това преди издаване на лиценза.



"5. Когато се прилага и Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (*), разпоредбите, отнасящи се до информацията по член 3, параграф 1 от настоящата директива, с изключение на параграф 2, букви в)-ж), параграф 3, букви а), г) и д) и параграф 4, буква б), се заменят с членове 36, 37, 41 и 42 от посочената директива. (*) ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1."



2. Член 8 се заличава.



Член 91



Изменения на Директива 2005/60/ЕО



Директива 2005/60/ЕО се изменя, както следва:



1. В член 3, параграф 2 буква а) се заменя със следното:



"а) предприятие, различно от кредитна институция, което извършва една или повече от дейностите, изброени в точки 2-12 и в точка 14 от приложение I към Директива 2006/48/ЕО, включително дейностите на обменните бюра (bureaux de change);";



2. В член 15 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:



"1. Когато държава-членка позволява да се разчита като на трети лица на местно равнище на кредитните и финансовите институции, посочени в член 2, параграф 1, точка 1 или 2, намиращи се на нейна територия, тази държава-членка във всички случаи позволява на институциите и лицата по член 2, параграф 1, намиращи се на нейна територия, да признават и приемат съгласно член 14 резултатите от предвидените в член 8, параграф 1, букви а)-в) изисквания за комплексна проверка на клиента, извършена в съответствие с настоящата директива от институция, посочена в член 2, параграф 1, точка 1 или 2, в друга държава-членка, сизключение на обменните бюра и платежните институции,определени в член 4, параграф 4 от Директива 2007/64/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (*), които предоставят основно платежните услуги, изброени в точка 6 от приложението към посочената директива, включително физическите и юридическите лица, които се ползват от освобождаването по член 26 от посочената директива, и които отговарят на предвидените в членове 16и 18 от настоящата директива изисквания, дори и ако документите или данните, на които се основават тези изисквания, са различни от изискваните в държаватачленка, към която е насочен клиентът.



2. Когато държава-членка позволява да се разчита като на трети лица на местно ниво на обменните бюра, посочени в член 3, параграф 2, буква а), и на платежни институции, определени в член 4, параграф 4 от Директива 2007/64/ЕО за платежните услуги във вътрешния пазар, намиращи се на нейна територия и предоставящи основно платежните услуги, изброени в точка 6 от приложението към същата директива, тази държава-членка във всички случаи им позволява да признават и приемат съгласно разпоредбите на член 14 от настоящата директива резултатите от предвидените в член 8, параграф 1, букви а)-в) изисквания за комплексна проверка на клиента, извършена в съответствиес настоящата директива от институция от същата категорияв друга държава-членка и които отговарят на предвидените в членове 16 и 18 от настоящата директива изисквания, дории ако документите или данните, на които се основават тези изисквания, са различни от изискваните в държаватачленка, към която е насочен клиентът. (*) ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1."



3. Второто изречение от член 36, параграф 1 се заличава.



Член 92



Изменения на Директива 2006/48/ЕО



Приложение I към Директива 2006/48/ЕО се изменя, както следва:



1. Точка 4 се заменя със следното:



"4. платежни услуги съгласно определението в член 4, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (*) (*) ОВ L 319, 5.12.2007 г., стр. 1."



2. Точка 5 се заменя със следния текст:





"5. Издаване и администриране на други платежни средства (например пътнически чекове и банкови трати, доколкото тази дейност не е обхваната от точка 4".



Член 93





Отмяна



Директива 97/5/ЕО се отменя, считано 1 ноември 2009 г.



Член 94



Транспониране



1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива най-късно до 1 ноември 2009 г. Те незабавно информират Комисията за това. Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.





2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.



Член 95



Влизане в сила



Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз.



Член 96



Адресати



Адресати на настоящата директива са държавите-членки.





Съставено в Страсбург на 13 ноември 2007 година.







За Европейския парламент



Председател



H.-G. POTTERING



За Съвета



Председател



M. LOBO ANTUNES







ПРИЛОЖЕНИЕ



ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ (ЧЛЕН 4, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 3)







1. Услуги, позволяващи внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и всички операции по обслужване на платежна сметка.



2. Услуги, позволяващи тегления на пари в наличност от платежна сметка, както и всички операции по обслужване на платежна сметка.



3. Изпълнение на платежни транзакции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка при доставчика на платежни услуги на ползвателя или друг доставчик на платежни услуги:



- изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;



- изпълнение на платежни транзакции чрез платежни карти или подобни средства;



- изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи.



4. Изпълнение на платежни транзакции, когато средствата са част от отпусната на ползвател на платежни услуги кредитна линия:



- изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;



- изпълнение на платежни транзакции чрез платежни карти или подобни средства;



- изпълнение на кредитни преводи, включително платежни нареждания за периодични преводи.



5. Издаване и/или придобиване на платежни инструменти.



6. Налични парични преводи.



7. Изпълнение на платежни транзакции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната транзакция е дадено посредством каквото и да средство за телекомуникация, цифрово или ИТ устройство и плащането е извършено на оператора на телекомуникационна или ИТ система или мрежа, който действа единствено като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките и услугите.

_________________________

1 ОВ C 109, 9.5.2006 г., стр. 10.

2 Становище на Европейския парламент от 24 април 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник) и Решение на Съвета от 15 октомври 2007 г.

3 ОВ L 43, 14.2.1997 г., стр. 25.

4 ОВ L 344, 28.12.2001 г., стр. 13

5 ОВ L 365, 24.12.1987 г., стр. 72.

6 ОВ L 317, 24.11.1988 г., стр. 55.

7 ОВ L 208, 2.8.1997 г., стр. 52.

8 ОВ L 177, 30.6.2006 г., стр. 1. Директива, изменена с Директива 2007/44/ЕО (ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 1).

9 ОВ L 275, 27.10.2000 г., стр. 39.

10 ОВ L 222, 14.8.1978 г., стр. 11. Директива, последно изменена с Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 1).

11 ОВ L 193, 18.7.1983 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/99/ЕО (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 137).

12 ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Директива 2006/46/ЕО.

13 ОВ L 42, 12.2.1987 г., стр. 48. Директива, последно изменена с Директива 98/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 101, 1.4.1998 г., стр. 17).

14 ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45.

15 ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

16 ОВ L 271, 9.10.2002 г., стр. 16. Директива, изменена с Директива 2005/29/ЕО.

17 ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.

18 ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.

19 ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31. Директива, изменена с Регламент (EО) № 1882/2003 (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

20 ОВ C 27, 26.1.1998 г., стр. 34.

21 ОВ L 144, 4.6.1997 г., стр. 19. Директива, последно изменена с Директива 2005/29/ЕО.

22 ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.

23 ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/ 512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

bonou2 в предна тема ти казах, че така е възможно и да ги саботираш, но в крайна сметка им правиш безплатна реклама. С толкова много информация, тази тема дълго ще седи забодена горе на търсачките.

<sup>Отговор на bonou2(29.12.2012 13:39):
bonou2 каза:
Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
Directive 2005/29/EC of the European Parliament and of the Council

от 11 май 2005 година
of 11 May 2005

относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
concerning unfair business-to-consumer commercial...</sup>

идея си нямате колко тъпи теми са забодени
саботирам идеята, да се пускат такива ДОСАДНИ теми, които се утрепват участниците да се "доказват".
нали си имат форум - да се дращи там
и най си ме кефи разделът - счетоводство.
( предложих я за фриии, са собствено удоволствие)
но пък "лудите се налудувахме" :)

^{Отговор на typtadrynka(29.12.2012 13:57):
typtadrynka каза:
bonou2 ти казах, че така е възможно и да ги саботираш, но в крайна сметка им правиш безплатна реклама. С толкова много информация, тази тема дълго ще седи забодена горе на търсачките.}





Резолюция на Европейския парламент от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад) (2009/2182(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид своето решение от 7 октомври 2009 г. относно създаването, правомощията, числения състав и срока на действие на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза(1) , прието в съответствие с член 184 от своя правилник,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза (A7-0267/2010),

Причини

1. Отбелязва, че причините за настоящата криза са многостранни и последиците от нея са както непосредствени, така и дългосрочни, че няколко предупредителни сигнала бяха пренебрегнати и че мащабът на кризата, както и нейното въздействие и вторични последици бяха подценени;

2. Отбелязва, че причините за кризата, която се появи в САЩ с балона с високорискови ипотечни кредити, се коренят в миналото;

3. Отбелязва, че глобалните дисбаланси, регулаторният контрол (регулиране и надзор) и паричната политика, заедно със специфични фактори, присъщи на финансовата система, като сложността и непрозрачността на финансовите продукти, системите за краткосрочни възнаграждения и неадекватните бизнес модели, са основните фактори, допринесли за настоящата финансова криза;

4. Счита, че разпространението на конфликтите на интереси, личните интереси и случаите на участници, които са „твърде близки, за да се говори с тях“ (too close to talk), във финансовия сектор в някои случаи допринесе за влошаването на кризата;

5. Отбелязва, че експанзионистичната парична политика на САЩ насърчи прекомерната ликвидност в търсене на висока възвръщаемост и развитието на търсене на вътрешния пазар, основаващо се на потребителски кредити и следователно на задлъжняването на домакинствата, както и на високи правителствени разходи, финансирани чрез евтин достъп до капитал;

6. Отбелязва, че в рамките на финансовите пазари съществуваше спекулативно поведение, като някои инвеститори поемаха много големи рискове, което беше влошено от олигопола на агенциите за кредитен рейтинг; отбелязва, че пазарната икономика функционира най-добре, когато се съпътства с прието по демократичен начин, прозрачно, многостепенно регулиране, придружено от високи етични и морални норми, които насърчават стабилните финансови и икономически системи и не накърняват реалната икономика;

7. Отбелязва, че умножаването на комплексните задбалансови продукти (SPV (дружества със специална инвестиционна цел), CDO (ценни книжа, обезпечени с дългови задължения), CDS (суапове за кредитно неизпълнение) и др.) и механизми на секюритизация вследствие на нерегулирана паралелна банкова система увеличи системните рискове, вместо да ги намали; отбелязва, че учрежденията, насочени към вложителите и финансирането на МСП, са доказали своята стойност;

8. Счита, че липсата на по-устойчив модел на производство, разпределение и потребление с оглед на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и изчерпването на природните ресурси допринася за основните причини за кризата;

9. Счита, че съществуващите в началото на кризата структури за икономическо и финансово управление, независимо дали става дума за структури на световно равнище, в САЩ или в рамките на Европейския съюз, проявиха липса на последователност и съгласуваност при отделянето на пруденциалния надзор на макроравнище от този на микроравнище, съсредоточиха се прекомерно върху пруденциалния надзор на финансовите институции на микроравнище на принципа „анализ на отделните институции“ (bottom up) и наблюдение на национално равнище на макроикономическите индикатори, като пренебрегнаха погледа върху финансовото и макроикономическото развитие на цялата система, което би наложило мониторинг на взаимообвързаността между финансовите институции и между държавите;

10. Отбелязва, че глобализацията се разви без появата или паралелното развитие на структури за глобално управление, които да съпътстват интеграцията на пазарите, особено по отношение на глобалните баланси или дисбаланси и финансовите пазари, и разглежда процеса Г-20 като стъпка в правилната посока, но изтъква, че е необходимо позицията на ЕС да бъде представлявана ефективно в Г-20;

11. Отбелязва, че Европейският съюз призна свободното движение на капитали, както е предвидено в Договорите за ЕС, през юли 1990 г., което допринесе за икономическото развитие; отбелязва обаче, че свободното движение на капитали не беше съпроводено с хармонизиране на данъчното облагане на спестяванията, подходящо трансгранично регулиране или надзор на европейско равнище;

12. Осъжда факта, че принципите на ПСР невинаги се спазваха в миналото, и отбелязва, че се проявиха значителни дисбаланси между икономиките от еврозоната;

13. Отбелязва, че липсата на правилно регулиране и строг надзор и пълната липса на инструменти за управление при извънредни ситуации в случай на банкова криза показаха колко дълъг път трябва да извърви Европейският съюз, за да има действащи механизми за управление на предизвикателствата пред политиките, свързани със съществуването на вътрешен пазар и интегрирана финансова система; отбелязва в частност липсата на трансграничен механизъм при несъстоятелност;

Последици

14. Отбелязва, че според Евростат държавният дефицит в Европейския съюз е нараснал от 2,3 % от БВП през 2008 г. до 7,5 % през 2010 г. и от 2 % до 6,3 % в еврозоната, като делът на държавния дълг БВП се е увеличил от 61,6 % от БВП през 2008 г. до 79,6 % през 2010 г. в Европейския съюз и от 69,4 % до 84,7 % в еврозоната, помитайки за две години полаганите в продължение на почти две десетилетия от някои държави-членки усилия за консолидиране на бюджета; изразява съжаление за тази стъпка назад, тъй като тя още повече ще затрудни справянето с безработицата и демографските предизвикателства;

15. Счита, че състоянието на публичните финанси на Европа беше лошо и преди кризата; от 70-те години насам равнището на държавния дълг на държавите-членки се увеличаваше малко по малко под въздействието на различните периоди на спад на икономиката, през които премина ЕС; отбелязва, че стойността на плановете за възстановяване, намаляването на данъчните приходи и високите социални разходи доведоха до нарастване както на държавния дълг, така и на и неговия дял от БВП във всички държави-членки, макар и до различна степен в рамките на ЕС;

16. Счита, че кризата все още не е проявила пълните си последици и не може да се изключи възможността за повторен крах, като например вторична рецесия, особено с оглед на равнището на безработицата;

17. Отбелязва, че кризата имаше последици за заетостта в целия Европейски съюз, въпреки че процентът на безработните нарасна средно със само 1,9 % в ЕС-27, и че, отрицателните въздействия върху заетостта ще продължат поради естественото забавяне на отраженията на икономическата конюнктура върху пазара на труда; подчертава, че според прогнозите на Комисията процентът на безработицата в ЕС ще доближи 11 % през 2010 г., което ще има тежки последици за човешкия капитал на ЕС;

18. Отбелязва, че социалните последици от кризата са много различни в различните държави-членки: въпреки средната стойност в размер на 10 %, в някои страни равнището на безработицата достига 20 % и над 40 % от младите хора, което подчертава обхвата на структурните подобрения, необходими в някои страни;

19. Счита, че, макар политиката за намаляване на дълга да е важна, бързото консолидиране на публичните финанси не следва да накърнява системите за социална закрила и обществени услуги, тъй като тяхната роля като автоматични стабилизатори и буфери на кризата беше приветствана с основание; отбелязва, че насърчаването на ефикасността на социалната закрила и обществените услуги може да подобри едновременно икономическата ефективност и качеството на услугите; признава, че ако правилният баланс не бъде постигнат, това би могло да доведе до слаб растеж в продължение на дълъг период, придружен от постоянна безработица, и вследствие на това, до необратимо подкопаване на конкурентоспособността на Европа в световен мащаб;

20. Отбелязва, че високите равнища на безработицата имат не само социална цена, но пораждат и високи икономически разходи, тъй като безработните нямат голям принос за търсенето на вътрешния пазар и плащат по-малко данъци и осигурителни вноски; отбелязва, че това увеличава тежестта върху работещите под формата на по-високи данъци, както и върху бъдещите поколения чрез по-голяма тежест на дълга;

21. Отбелязва, въз основа на цифрите за 2007 г., които са последните налични данни и следователно датират от преди кризата, че в Европейския съюз има 30 милиона работещи бедни, а според последните данни 79 милиона души живеят под прага на бедността, като тази цифра вероятно се е увеличила междувременно;

22. Отбелязва, че освен безработицата кризата породи социални последици с много аспекти, а именно подкопаване на условията на труд в известна степен, увеличаването на трудностите за някои граждани по отношение на достъпа до основни потребности и услуги, увеличаването на бездомността, прекомерната задлъжнялост и финансовата изолация;

23. Отбелязва, че както всяка криза и настоящата има отрицателни последици за растежа и заетостта, които засягат най-напред най-уязвимите, в това число младите хора, децата и жените, както и етническите малцинства и мигрантите;

24. Споделя загрижеността във връзка с процикличните аспекти на регулаторните, пруденциалните и счетоводните правила и правилата в областта на данъчното облагане, които засилват колебанията, които са присъщи на функционирането на пазарната икономика;

Реакция

25. Отбелязва, че спасяването на банковия сектор от правителствата представлява само част от разходите, наложени на обществото от финансовата криза, докато разходите от рецесията и повишаването на държавния дълг ще бъдат значителни, като в световен мащаб ще има загуби за 60 трилиона щатски долара;

26. Отбелязва, че кризата доведе до рязко покачване на държавната помощ след приемането на временна рамка за държавна помощ, и изразява съжаление относно вредите, които това може да е нанесло върху поддържането на равни условия на конкуренция в Европа; призовава Комисията да поеме водеща роля в борбата с протекционизма и нарушаването на конкуренцията;

27. Одобрява неконвенционалните мерки, приложени от ЕЦБ и националните централни банки, през последните две години за спасяване на банки в държавите-членки, които бяха изложени на опасност от несъстоятелност поради безпрецедентни равнища на лоши вземания; особено приветства факта, че на клиентите на тези банки бяха предоставени гаранции на депозитите, но подчертава необходимостта от поетапното прекратяване на тези неконвенционални мерки, с цел да се предотврати нелоялна конкуренция в банковия сектор;

28. Посочва, че през октомври 2008 г. Европейският съюз прие европейски план за икономическо възстановяване в размер на 1,6 % от своя БВП, спрямо 5 % в Китай и 6.55 % в САЩ;

29. Приветства приемането от Съвета по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) на 10 май 2010 г. на стабилизационния план на стойност 750 млрд. евро, който установи механизъм за финансова стабилност, който позволява преодоляването на рисковете от „фалит“ на дадена държава, като използва отчасти член 122 от ДФЕС като правно основание за този план; отбелязва присъщия демократичен дефицит и липсата на отчетност при решенията на Съвета относно пакета от спасителни мерки, които не включваха консултации с Европейския парламент; изисква Европейският парламент да участва като съзаконодател при бъдещи предложения и решения за преодоляване на кризи;

Национални планове за възстановяване

30. Изразява съжаление относно скромното равнище на координация между различните национални планове за възстановяване, тъй като мултипликационният ефект и потенциалът на ефекта на лоста при координация на равнище ЕС най-вероятно биха били по-големи от въздействието, което може да бъде постигнато чрез планиране, провеждано предимно на национално равнище, което носи риска от възникване на противоречия; призовава за засилване на европейското измерение в бъдещите планове за възстановяване и широкомащабни инвестиции;

31. Призовава от Комисията да представи много точен доклад относно ефективността на националните пакети от мерки за спасяване на банките и националните и европейските планове за възстановяване, договорени през есента/зимата на 2008–2009 г., по отношение на краткосрочните и дългосрочните цели на Съюза, включително цялостен анализ на последиците от преразгледаните механизми за държавна помощ, приети в отговор на кризата, както и по отношение на конкуренцията и поддържането на еднакви условия в ЕС, финансовата реформа и създаването на работни места;

32. Отбелязва, че някои държави-членки, особено тези, които получиха помощ от ЕК за платежния баланс, за момента нямат възможности за изработване на действителни национални планове за възстановяване, съдържащи елементи, които позволяват насърчаване на растежа и заетостта, тъй като всички възможности до 2012 г. се ограничават до съкращаване на публичните разходи, увеличаване на данъците и намаляване на брутния държавен дълг;

Бъдещето - Европа с добавена стойност

33. Счита, че е неприемливо Съюзът да бъде единственото интегрирано пространство, в което въпросът за енергетиката, и по-специално енергийния микс, не се счита за стратегически въпрос както във вътрешен аспект, така и в контекста на отношенията със страните-партньори; счита, че действията в областта на енергетиката трябва да бъдат предприемани в ЕС въз основа на тясно сътрудничество между Комисията, държавите-членки и съответните промишлени сектори, за да се осигури снабдяването на държавите-членки с източници на енергия, като например петрол и природен газ, посредством диверсифицирана мрежа от енергопроводи, особено посредством сключване на договори за снабдяване и организиране на капацитета за съхранение, както и посредством финансиране и координиране на научни изследвания и разработване на нови енергийни източници като част от всички свързани програми, като например Седма рамкова програма 2007–2013 г. и нейните последващи актуализации;

34. Предлага Комисията да поеме пълна отговорност за осигуряването на управлението и финансирането на проекти в следните области:
– нови инвестиции в научните изследвания, разработването и внедряването на нови възобновяеми енергийни източници, в енергийна ефективност, и по-специално в европейския сграден фонд, както и като цяло в ефективността при оползотворяване на ресурсите,
– укрепване на европейската енергийна мрежа посредством свързване на националните мрежи и разпределение на енергията от големите центрове за производство на енергия от възобновяеми източници към потребителите, както и въвеждане на нови форми на съхранение на енергията и европейска „свръхмрежа“ за постоянен ток с високо напрежение (HVDC),
– насърчаване на космическата инфраструктура на ЕС в областта на радионавигацията и наблюдението на Земята, с оглед увеличаване на предлагането на нови европейски услуги и разработване на новаторски приложения, както и за да се улесни прилагането на законодателството и политиките на ЕС;
– разработване на високоскоростни обществени железопътни услуги, свързващи Съюза от изток на запад и от север на юг, заедно с планове за улесняване на инвестициите в инфраструктурата и критичната инфраструктура, която е публична собственост;
– предоставяне на достъп до високоскоростна връзка с интернет в целия Съюз, като се гарантира бързото изпълнение на програмата на ЕС за цифрови технологии и на всички граждани се предостави надежден и свободен достъп;
– разгръщане на водещата роля на ЕС в областта на електронното здравеопазване,
– завършване на разработването и създаване на общи стандарти за електрическа мобилност;

35. Счита, че макар да е налице съгласие по въпросите във връзка с управлението и относно дейността на Съюза по отношение на споделената компетентност и допълнителните действия, Съюзът трябва да разполага със средства, особено финансови, за да следва една такава стратегия;

Финансово регулиране и надзор

36. Припомня, че крайната цел на финансовата система е да предостави подходящите инструменти за спестяване и да използва спестяванията под формата на инвестиции, за да осигури подкрепа реалната икономика, както и да насърчава икономическата ефикасност, като поема част от риска за предприятията и частните домакинства, да оптимизира дългосрочното финансира на пенсиите и да създава работни места, както се прави например от регионалните и местните банки за операции на дребно; отбелязва, че тази функция е особено важна в ситуация, в която са необходими нови средства за растеж, което изисква значителни инвестиции в чисти технологии;

37. Подчертава, че финансовото развитие трябва също да служи на справедливостта, като се разшири, в условия на достатъчна сигурност, достъпът до кредити и застраховки на тези слоеве от населението, които в момента нямат такъв; настоява на факта, че реформата на регулирането във финансовия сектор не трябва да се провежда с единствена цел да се осигури финансовата стабилност, а трябва да отчита също така целите за устойчиво развитие;

38. Отбелязва, че настоящата криза маркира границите на една система на саморегулиране и прекомерно доверие в способността на пазарните участници във финансовия сектор и на агенциите за рейтинги винаги правилно да преценят рисковете и да ги управляват добре, както и да избягват моралния риск;

39. Приветства настоящите предложения на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) и ролята, която играе институцията като такава, но като има предвид, че универсалният подход от типа „one-size-fits-all“ е вреден за финансовите институции в ЕС, счита, че подходящият момент за внасяне на предложения и за осъществяване на регулиране следва да бъде избиран въз основа на подробни оценки на неговото въздействие върху степента, в която финансовите институции служат на реалната икономика и обществото; споделя опасенията, изразени относно подходящото равнище на капиталови изисквания и продължителността на преходните периоди;

40. Отбелязва, че прозрачността както на корпоративните финансови отчети, така и на финансовите отчети на държавите-членки е необходима, за да се възстанови доверието; поради това призовава Комисията да разследва използването на задбалансови операции, нефинансирани задължения и разпространението на дружества със специална инвестиционна цел (SPV и SPE), както и да разгледа възможностите за ограничаване на тяхното използване или за налагане на изискване за задължителни декларации в публикуваните отчети;

41. Отбелязва, че в резултат на кризата стана очевиден основен недостатък на системата за надзор; призовава възможностите за регулаторен арбитраж да бъдат сведени до минимум в световен мащаб чрез стабилно споразумение на равнище Г-20, както и в рамките на ЕС, и, където е възможно, да бъдат премахнати чрез прилагането на общ набор от правила за финансовите услуги;

42. Счита, че трябва да бъдат премахнати пропуските в нормативната уредба, които позволяваха на дъщерните дружества на чуждестранни финансови структури да осъществяват значителна дейност в ЕС, без да подлежат на регулиране;

43. Отбелязва, че понастоящем управлението на кризи във финансовия сектор е недостатъчно застъпено в международното право; призовава Комисията да представи конкретни предложения за рамка на ЕС за трансгранично управление на кризи във финансовия сектор, като вземе предвид инициативи на международни организации като Г-20 и МВФ, за да бъдат гарантирани равни условия на конкуренция в световен мащаб;

44. Отбелязва,че стандартите, особено когато се използва стандартът на справедливата стойност, са проциклични по отношение на въздействието си върху вземането на решения, особено от финансови институции, които са разчитали прекалено много на тези стандарти; отбелязва, че този дефект може да се наблюдава в някои регулаторни, пруденциални и данъчни правила;

45. Съзнава специфичните проблеми, свързани с тази важна част от банковия и застрахователния сектор, която е собственост на чуждестранни институции в много от новите държави-членки;

46. Отбелязва, че е необходимо установяването на баланс между необходимостта от предприемане на мерки, които способстват за запазване на финансовата стабилност, и необходимостта от поддържане на способността на банките да предоставят кредити на икономиката; важно е банковата система да бъде в състояние да изпълнява основните си задачи както при нормални условия, така и по време на криза;

47. Отбелязва, че големината на финансовите институции и съответните им счетоводни баланси са причина за въвеждането на тезата „прекалено големи, за да фалират“; следователно призовава Комисията да изиска от банките да представят индивидуални планове за действие при извънредни ситуации и за тяхното преодоляване („living will“), в които подробно се урежда тяхната ликвидация по надлежен ред в случай на криза;

48. Приветства силната роля на Европейската централна банка (ЕЦБ) в рамката на Европейския комитет за системен риск (ЕКСР), която и дава възможност да допринася в значителна степен за финансовата стабилност в Европейския съюз;

49. Подчертава необходимостта от въвеждане на нови стандарти за статистически данни относно финансовия сектор, засилване на способностите за мониторинг и наблюдение на риска на Европейската комисия;

50. Желае да се насърчават финансовите иновации, при условие че те водят до разработването на прозрачни инструменти за финансиране на полезните технологични иновации, дългосрочните инвестиции, пенсионните фондове, заетостта и „зелената“ икономика; очаква по-нататъшни действия на ЕС в областта на новаторското финансиране с цел мобилизиране на дългосрочните спестявания в полза на устойчиви, стратегически дългосрочни инвестиции и разширяване на достъпа до финансови услуги;

51. Отново потвърждава първостепенното значение на система за надзор и регулиране, която не пропуска да регистрира нито една финансова операция и нито един финансов инструмент; настоява, че хедж фондовете трябва да се подчиняват на същите правила като всички други инвестиционни фондове; подчертава, че надзорът и регулирането трябва да са насочени срещу спекулативни действия на финансовите пазари, за да възпират и контролират спекулациите срещу държави, валути и икономики;

52. Счита, че слабото корпоративно управление на финансовите институции допринесе за кризата и трябва да му бъде обърнато внимание, за да се гарантира, че комитетите по риска функционират и са ефективни, членовете на съветите са достатъчно добре започнати с продуктите на институцията, а ръководството и неизпълнителните директори поемат отговорност за наличието на съответствие между интересите на инвеститорите и тези на работниците по отношение на политиките в областта на обезщетенията;

53. Отбелязва липса на ценности и етика в поведението на някои участници на финансовите пазари и институции; подчертава, че финансовите пазари и институции трябва да отчитат, като част от тяхната корпоративна социална отговорност, интересите на всички заинтересовани страни, като например техните клиенти, акционери и служители;

54.Счита, че трябва да бъде използван достатъчно голям набор от критерии за системен риск като основа за категоризирането на финансовите институции, особено в рамките на ЕС; счита,че използването на тези критерии води до това, че се разглежда въпросът в колко държави-членки извършват дейност институциите и какъв е техният размер, и най-важното, че се проверява какъв е капацитетът на конкретната институция да наруши функционирането на вътрешния пазар, още повече, че настоящата криза показа, че големият размер е само един от факторите, пораждащи системен риск;

55. Счита, че е абсолютно необходимо при определянето на новите правила Европейският съюз да вземе предвид необходимостта от запазване и разширяване на структурното многообразие на неговия финансов сектор и че европейската икономика се нуждае от солидна мрежа от регионални и местни банки, като спестовни банки и кооперативни банки, като в същото време признава, че различните банки имат експертен опит и основни компетенции в различни области; отбелязва, че плурализмът се е доказал като ценност във финансовата криза и е увеличил стабилността, както и че еднообразието може да доведе до уязвимост на системата;

56. Призовава за връщане на ролята на традиционния управител на банка, който познава характера, историята и бизнес плана на кандидатстващите за заеми и е в позиция да поеме премерен риск, основан на лично познаване на ситуацията в съответствие със законодателството на ЕС, като например Директивата относно пазарите на финансови инструменти (MiFID) и директивите за потребителските кредити, които осигуряват на потребителите информация и защита;

57. Подчертава, че за да се съживи и освободи потокът от кредити към дружествата и физическите лица, от основно значение е да се намерят дългосрочни решения за трудностите във връзка с огромното количество на частния дълг както на домакинствата, така и на предприятията;

58. Призовава за по-голяма прозрачност в отношенията между държавите-членки и отношенията им с водещите финансови институции; Има изменение, което не се отнася за БГ

59. Приветства предложението на Комисията от 2 юни 2010 г. и счита, че бизнес моделът на агенциите за кредитен рейтинг може да доведе до конфликт на интереси, като се има предвид, че тези агенции се използват, за да се измери финансовата мощ на дружествата, които им плащат, и че техният модел не им позволява да оценяват макроикономическите елементи на вземаните решения; осъзнава, че агенциите за кредитен рейтинг допринесоха за кризата, защото техните стимули бяха създадени по вредящ начин, което до голяма степен беше резултат от липсата на конкуренция; предлага да се проведат научни изследвания относно надеждността на система, при която инвеститорите и вложителите плащат за достъп до информацията, от която се нуждаят;

60. Изисква от Комисията да започне проучване на възможностите за реализация и въздействието от създаване на публична и независима европейска агенция за кредитен рейтинг и счита, че сметните палати, в ролята си на независими органи, следва да дадат активен принос за оценката на държавните дългове; счита, че едно такова развитие би довело до желан плурализъм на стандартите; счита, че повишената конкуренция на пазара на рейтинги би могла да подобри качеството на рейтингите;

61. Призовава Комисията да проучи предложенията във връзка с правото на глас на акционерите по отношение на осигуряването на повече прозрачност спрямо идентичността и стратегиите на акционерите и като насърчава дългосрочните инвестиции;

Управление на ЕС

62. Счита, че в момент на икономическа и социална криза европейците очакват отчетността, отговорността и солидарността да бъдат водещите принципи, на които се основава вземането на решения в ЕС;

63. Отбелязва, че в продължение на десетилетия преди кризата много европейски държави отчитаха слаб икономически растеж и висока безработица поради липсата на капацитет в някои държави-членки за реформиране на техните икономики в посока основана на знанията икономика и за възстановяване на тяхната конкурентоспособност на международните пазари, както и поради слабото търсене на вътрешния пазар; отбелязва, че Европа се нуждае от по-прозрачни и по-ефективни финансови пазари и по-силен икономически растеж, който е проводник на висококачествена заетост и социална интеграция;

64. Отбелязва, че Европейският съюз среща повече трудности при преодоляването на кризата в сравнение с други части на света, главно поради неподходящите, недостатъчни и закъснели политически отговори по отношение на кризата, и структурната слабост на неговия капацитет за управление, както и че кризата ще отслаби значително и трайно неговото икономическо, а оттук и политическо, положение в световен мащаб, което може би ще се възстанови само в дългосрочен план и ако ЕС успее да преразгледа устойчивостта на концепцията за „европейския начин на живот“, без да подкопава основните и ценности;

65. Счита, че Съюзът ще трябва да постигне по-голяма съгласуваност при определянето на политиките, за да отговори на предизвикателството, пред което е изправен; поради тази причина счита съгласуваността на прилаганите политики за особено важна; счита, че действията на институциите на ЕС ще бъдат от решаващо значение в това отношение;

66. Отбелязва също така недостатъчните структури за икономическо управление в Европейския съюз, като това фрагментиране накърнява способността на Съюза да налага мнението си в дебата за големите макроикономически дисбаланси, особено спрямо САЩ и Китай;

67. Счита, че кризата разкри тенденция в икономическите политики през последните години, в резултат на които в много държави във и извън еврозоната се наблюдава обезпокоително равнище на държавния дълг;

68. Посочва, че дългосрочната устойчивост на публичните финанси е от съществено значение за стабилността и растежа; приветства предложенията на Комисията за укрепване на управлението на еврозоната в средносрочен и дългосрочен план, чиято цел е да се избегне повторение на сегашната валутна криза, и споделя нейното становище, че Пактът за стабилност и растеж изисква по-ефективни механизми за стимулиране и санкция;

69. Подчертава, че за да се възстанови добрият темп на растеж и да бъде постигната целта за устойчиво икономическо развитие и социално сближаване, следва да се даде приоритет на решаването на проблемите, свързани с устойчиви и значителни макроикономически дисбаланси и различия в конкурентоспособността; приветства факта, че Комисията признава тази необходимост в своето съобщение относно координирането на икономическата политика;

70. Отбелязва, че кризата подчерта структурните слабости в някои държави-членки, и отбелязва, че проблемите на някои държави-членки при обслужването на техния дълг на пазара може да бъдат обяснени с неправилно управление и, както беше съобщено от МВФ, с издаване на фалшиви предупреждения от страна на международните финансови пазари;

71. Счита, че финансовата криза в Гърция и в други държави от еврозоната е сериозен въпрос, който касае еврозоната като цяло и отразява нейните слабости при справянето с вторичните последици от глобалната криза във финансовия сектор,

72. Счита, че всеки модел на развитие на базата на повсеместно подкрепяния отказ от връщане на статуквото трябва да установи връзка между устойчивостта и солидарността; предлага бъдещата стратегия на ЕС да бъде устойчива по отношение на финансовите пазари, икономиката, публичните разходи, икономическата и социална динамика, климата и околната среда;

73. Подкрепя въвеждането на данък върху финансовите операции, приходите от който биха подобрили функционирането на пазара, като намалят спекулациите и помогнат за финансирането глобалните обществени блага и за намаляването на публичните дефицити; счита, че подобен данък следва да разполага с възможно най-широка основа или, ако това е невъзможно, данъкът върху финансовите операции следва да бъде въведен като начало на равнище ЕС; призовава Комисията бързо да изработи проучване относно осъществимостта, като отчете равните условия в световен мащаб, и да представи конкретни законодателни предложения;

74. Счита, че за да се избегне рискът от структурни последващи шокове, насочването на стратегията за изход към дългосрочен устойчив растеж следва да бъде водещият критерий за избор на политики; от тази гледна точка съдържанието на пакетите от фискални мерки е от голямо значение; изборът на политики следва да става в съответствие със средносрочните и дългосрочните цели, а публичните инвестиции трябва да са добре насочени и съсредоточени върху новаторството, научните изследвания, образованието и енергийната ефективност, а новите технологии следва да бъдат считани за приоритет;

75. Посочва, че най-големите успехи на Съюза се дължат на изпълнението на конкретни проекти и прилагането на политики със съдържание, като например вътрешния пазар,общата търговска политика, еврото, започването на структурни реформи и програмата „Еразъм“, по отношение на които Комисията играе ролята на движеща сила

76. Счита, че солидарността между поколенията означава, че и младите, и по-възрастните граждани не трябва да бъдат претоварени с дългове, натрупани в миналото;

77. Отбелязва, че финансовият крах хвърли нова светлина върху демографското предизвикателство и предизвикателството с финансирането на пенсиите; счита, че финансирането на пенсиите не може да бъде изцяло оставено на публичния сектор, а трябва да се разчита на тристранни системи, включващи публични, професионални и частни пенсионни схеми, надлежно гарантирани от специфично регулиране и надзор с цел да се защитят инвеститорите; счита освен това, че ще бъде необходимо пенсиите да бъдат реформирани в цяла Европа с цел да се допринесе за финансирането на солидарността между поколенията; счита, че удължаването на продължителността на живота поражда въпроси, засягащи едновременно различни области, по отношение на организацията на обществото, които не бяха очаквани;

78. Счита, че това, от което се нуждае Европа, е по-единен и ефикасен и по-малко бюрократичен Съюз, а не само повече съгласуване; счита, че Комисията, която отговаря за определянето и защитата на общия европейски интерес, трябва, като приоритет и в рамките на своето право на инициатива, да се ангажира с действия от името на Съюза в областите, в които разполага със споделена компетентност или компетентност за координиране на действията на държавите-членки, като същевременно прилага и изпълнява общи политики и определя границите за действие на участниците на пазара и държавите, което би затруднило вътрешния пазар; счита, че е изключително важно като правна основа Комисията да използва регламенти вместо директиви с цел улесняване на единното приемане в целия ЕС и предотвратяване на нарушения;

79. Приканва Комисията да организира, при необходимост, кръгли маси по сектори, така че различните участници на даден пазар да могат да работят заедно, за да се насърчи възраждането на една истинска европейска индустриална политика, както и иновациите и създаването на работни места; припомня, че за тази цел ние трябва да имаме предвид нашите ангажименти по отношение на изменението на климата и потенциала на някои екологични технологии; счита, че е необходимо бюджетът на ЕС да се използва по по-добър начин, така че да се превърне в истински катализатор на всички национални усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност, иновациите и създаването на нови предприятия и работни места; освен това призовава Комисията да представи конкретни предложения относно начините за засилване на сътрудничеството между бизнеса и научноизследователските институции, за насърчаване на клъстърите и за подпомагане на тази стратегия чрез подходящо финансиране; подчертава, че една от основните движещи сили за развитието на всеки пазар е свободната и лоялна конкуренция, при която новите участници могат лесно да навлязат на пазара и няма привилегии, които да нарушават функционирането му;

80. Приканва Комисията да използва пълноценно духа и буквата на Рамковото споразумение по отношение на специалното партньорство с Европейския парламент, с оглед определяне на приоритетите на европейския дневен ред в интерес на всички граждани; призовава за засилен диалог с националните парламенти, по-конкретно в бюджетната и финансовата област; предупреждава да не се правят опити за създаване на отделни институции на междуправителствена основа, което би изключило някои държави от процеса на вземане на решения и би попречило да се даде еднаква тежест на мнението на всяка от държавите-членки;

81. Счита, че ефективното икономическо управление предполага да се даде на Комисията същинска и по-голяма отговорност за управление, като по този начин й се предостави възможност да използва съществуващите инструменти, както и новите инструменти, предоставени от Договора от Лисабон, като например членове 121, 122, 136, 172, 173 и 194, които възлагат на Комисията задачата да координира плановете и мерките за реформа, както и да установява обща стратегия;

82. Счита, че укрепването на икономическото управление трябва да върви ръка за ръка с укрепването на демократичната легитимност на европейското управление, което трябва да бъде постигнато чрез по-активно и по-навременно включване на Европейския парламент и на националните парламенти по време на целия процес;

83. Предлага отговорността за икономическите и паричните въпроси в рамките на Европейската комисия да бъде възложена на един от нейните заместник-председатели; предлага на това лице да бъде възложено да следи за последователността на икономическата дейност на ЕС, да контролира как Комисията упражнява своите отговорности в икономическата и паричната област и в областта на финансовите пазари и да координира другите аспекти на икономическата дейност на Съюза; също така предлага той или тя да участва в работата на Европейския съвет, да изпълнява функциите на председател на Съвета по икономически и финансови въпроси и на Еврогрупата и да представлява Съюза в съответните международни органи;

84. Счита, че бюджетните затруднения, пред които понастоящем са изправени държавите-членки и Европейския съюз, и необходимостта от значителни инвестиции налагат, с цел да се постигнат стратегическите цели на Съюза до 2020 г., нови финансови модели, включващи както публични, така и частни средства;

85. Настоятелно призовава държавите-членки и Комисията да ускорят създаването на условия за тясно сътрудничество между публичния и частния сектор, включително под формата на публично-частни партньорства, за да се посрещне предизвикателството на дългосрочните инвестиции на европейско и национално равнище, което ще доведе устойчив, приобщаващ и конкурентен растеж;

Политики в областта на икономическия и паричен съюз

86. Потвърждава своя ангажимент към еврото; признава стратегическата функция и стойност на една обща валута; подчертава прозрачността и икономическите ползи от еврото за еврозоната; счита, че преди всичко еврото трябва да бъде бастион на стабилността за европейската икономика;

87. Отбелязва, че основната цел на паричната политика на ЕЦБ и да запази ценовата стабилност; посочва, че целта за ценова стабилност може да бъде постигната ефективно само при адекватен подход към основните причини за инфлацията; припомня, че член 127 от ДФЕС също възлага на ЕЦБ задачата да подкрепя общата икономическа политика на Съюза; счита, че за държавите-членки в еврозоната и тези със специален статут е от най-съществено значение да изпълняват стриктно задълженията си и да не дават повод за съмнение в общите цели за ценова стабилност, независимост на ЕЦБ, бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа, заетост и конкурентоспособност;

88. Поздравява ЕЦБ във връзка с нейните усилия да контролира инфлацията, призовава обаче ЕЦБ да играе по-съществена роля в контролирането на инфлацията на активите;

89. Отбелязва, че един паричен съюз се нуждае от силна координация на икономическите политики, за да бъде устойчив на икономически спад; изразява съжаление, че в Икономическия и паричен съюз се наблягаше главно на паричния аспект;

90. Изразява съгласие с МВФ, че управлението на кризата не е алтернатива на коригиращите политически действия и фундаменталните реформи, които са необходими за укрепване на основата на европейския паричен съюз;

91. Подчертава необходимостта еврозоната да увеличи своята устойчивост чрез завършване на институционалната уредба, основана както на санкции, така и на стимули за необходимите действия;

92. Изтъква, че Пактът за стабилност и растеж е единственият наличен регулаторен инструмент, който може да осигури основната регулаторна рамка за макроикономическите политики и публичните финанси в ЕС;

93. Отбелязва, че преминаването към еврото, както стана ясно от равносметката за първите десет години на еврото, разкри и задълбочаване на различията по отношение на конкурентоспособността между икономиките в еврозоната, което изостри последиците за икономически слабите държави и доведе до значителни търговски дисбаланси в рамките на еврозоната; отбелязва обаче, че ползите от еврото за Съюза като цяло, напр. по отношение на относителна икономическа стабилност, ценова стабилност и нисък процент на инфлация, бяха значителни;

94. Подчертава, че в много държави е необходимо държавата да въведе фискален ред и значително да намали равнищата си на дефицит и задлъжнялост; изразява съгласието си със Съвета за осигуряване на фискална устойчивост и засилен икономически растеж и заетост във всички държави-членки и поради това изразява съгласие, че плановете за фискална консолидация и структурни реформи трябва да бъдат формулирани и приложени по съответния начин;

95. Отбелязва, че това би могло да доведе до стратегии за финансово консолидиране, които до голяма степен ще ограничат способността на правителствата за действие; същевременно предупреждава, че тези пакети от мерки за строги икономии не следва да водят до мерки, които биха могли да забавят икономическото възстановяване, създаването на заетост и социалното сближаване;

96. Счита, че Пактът за стабилност и растеж е важен инструмент за оказване на натиск върху устойчивостта на публичните финанси, което допринесе за икономическата отговорност в рамките на еврозоната; признава, че той беше възпрепятстван от лошото прилагане и не предостави достатъчно средства за оптимизирането на икономическата политика на всяка от държавите-членки и еврозоната като цяло; счита, че този инструмент на икономическата политика не е разработен с идеята да служи като устойчив корективен процес за компенсиране на настоящите дисбаланси и да се справя с периоди на криза или на много слаб растеж; счита, че освен спазването на съществуващите правила, държавите-членки следва да прилагат вътрешни политики за насърчаване на растежа, иновациите, конкурентоспособността и качествената цел публичният дефицит да не надхвърля съответните определени референтни стойности;

97. Счита, че Пактът за стабилност и растеж не отчита други дисбаланси, като например тези в частния дълг и текущата сметка, които също влияят върху паричния съюз;

98. Отбелязва, че дори след като стана ясно, че точността на статистическите данни, предоставени от някои държави-членки, подлежи на съмнение в някои случаи и че през предходния законодателен мандат по време на преразглеждането на директивата за Евростат, Съветът се противопостави на това Евростат да получи правомощия за извършване на проверки на място, както настояваше Европейският парламент;

99. Счита, че авторите на Договора от Маастрихт са очаквали сближаване на конкурентоспособността между държавите-членки от еврозоната и не са очаквали високата степен на различия, която в крайна сметка доведе до увеличаване на спредовете, тъй като страховете, свързани с платежоспособността на някои държави-членки, повиши техните рискови премии;

100. Отбелязва, че през последните няколко месеца бяха направени редица временни изключения при прилагането на европейските норми за държавната помощ, благодарение на които държавите-членки имаха възможност да ограничат въздействието на кризата; отбелязва, че фазата на растеж, към която вървим, изисква стабилна основа и в този контекст трябва постепенно да се върнем към нормалния режим за държавната помощ, като така осигурим равни условия на конкуренция в Европа;

101. Настоятелно призовава за укрепване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж, по-специално на съдържащите се в тях превантивни мерки, в случаите, когато средствата на партньорския натиск са най-силният наличен инструмент, с цел държавите-членки да бъдат принудени да спазват препоръките на Съвета; настоятелно призовава икономическото наблюдение, извършвано от Комисията, да придобие по-остър характер; счита, че следва да бъде проучена възможността за създаване на стимули за фискална консолидация;

102. Предлага създаването на ефективен механизъм на стимули и санкции, който да бъде прилаган към изпълнението на Пакта за стабилност и растеж, което би допринесло за предотвратяване на евентуално влошаване на настоящата криза и ще гарантира предотвратяването на нова криза в бъдеще;

103. Счита, че многостранният надзор и исканията за корекция трябва да засягат както ситуациите на дефицит, така и ситуациите на излишък, като се има предвид специфичното положение на всяка държава, например по отношение на нейните демографски данни, и че те трябва да включват равнищата на частна задлъжнялост, тенденциите при възнагражденията в сравнение с производителността на труда, заетостта – по-специално заетостта при младите хора – и баланса по текущите сметки; счита, че ако тези фактори не могат да функционират по същия начин като критериите, приети понастоящем в Пакта за стабилност, те трябва да се използват като предупредителни сигнали; счита, че е необходима повече прозрачност по отношение на данните относно публичните финанси и приветства предложението на Комисията относно качеството на статистическите данни;

104. Настоятелно призовава Комисията да въведе засилен европейски механизъм на санкции, който е в нейните безспорни компетентности в рамките на еврозоната, за да принуди държавите-членки да се придържат към правилата на Пакта за стабилност и растеж;

105. Счита, че Пактът за стабилност и растеж се оказа не достатъчно ефикасен при координирането на фискалните политики, че неговото доверие в политиките на отделните страни предизвика проблеми с изпълнението и искреността на информацията, че не успя да осъществи връзката с равнищата на заетост и създаването на работни места по такъв начин, че да създаде добре балансиран микс от икономически политики, и че също така не успя да обърне внимание на въпросите за действителното сближаване, конкурентоспособността и създаването на синергии в еврозоната; поради това счита, че съществува необходимост от допълнителна координация между държавите-членки и по-конкретно между икономиките в еврозоната, за да бъде укрепено икономическото равновесие в еврозоната;

106. Счита, че общите насоки за икономическата политика както по отношение на стабилността, така и по отношение на растежа, приети съвместно с Парламента, следва да послужат като рамка за дебат и оценка на бюджетите на държавите-членки, преди представянето им пред съответните национални парламенти;

107. Счита, че в допълнение към наличието на единна парична единица държавите от еврозоната следва да преминат на следващ етап, като постигнат договорености за съвместното емитиране и управление на част държавния дълг на държавите-членки, като се осигури основа за по-комплексен многостранен надзор с помощта на ЕВФ и ЕИФС, за да се гарантира по-високата привлекателност на пазара на еврозоната като цяло, както и общото управление на дълга;

108. Счита, че прилагането на структурните реформи, и по-специално адаптирането ни преструктурирането на системите за социално разпределение в новите държави-членки, се нуждае от силна подкрепа и солидарност от страна на Съюза; независимо от каквато и да било ситуация на глобална финансова, икономическа и социална криза еврозоната и МОК II трябва да продължат да се разширяват с нови държави-членки, които са изпълнили критериите от Маастрихт; подобни решения, наред с другото, биха доказали стабилността и устойчивостта на самата еврозона;

109. Счита, че отстраняването на значителните различия по отношение на конкурентоспособността, които съществуват в рамките на еврозоната, чрез поддържане на повишаването на заплатите в съответствие с нарастването на производителността и очакванията за инфлация, е ключът към избягване на разрив в еврозоната;

110. Призовава за значително подобрение на функционирането на социалния диалог по макроикономически въпроси, като той не трябва да се свежда само до информиране на социалните партньори относно предложените или приетите насоки;

111. Призовава Комисията и Съвета да определят широкообхватни общи насоки, за да може ЕС да прилага устойчива пазарна икономика; счита, че подобни насоки следва да се определят ежегодно въз основа на оценка, включваща развитие на съотношението заплати/производителност на национално и европейско равнище чрез надлежен социален диалог;

Фискална политика
112.Призовава за обща бюджетна стратегия, за да се възстанови и запази ЕС като зона на икономически растеж в дългосрочен план;

113. Счита, че публичните разходи, използвани ефикасно с оглед на бъдещето (за образование, обучение, инфраструктура, научни изследвания, околна среда и др.), могат да стабилизират икономиката, като поддържат силен и устойчив във времето растеж; счита, че качествените, отговорни публични разходи, съчетани със стимулиране на предприемаческия и иновационен потенциал на частния сектор, могат да бъдат движеща сила за икономически и социален напредък;

114. Подчертава значението на укрепването на връзката между инструментите на Пакта за стабилност и растеж, макроикономическите инструменти и националните програми за реформа по „Европа 2020“ чрез представянето им по съгласуван начин, чрез което също така се допринася за по-голяма съпоставимост на националните бюджети по отношение на разходите в различните категории; счита, че държавите-членки следва да разглеждат съответните си икономически политики не само като въпрос от национален интерес, но и като въпрос от общ интерес, и да формулират политиките си по съответен начин; припомня на държавите-членки за засилената роля на общите насоки на икономическата политика;

115. Настоява, че за да бъде надеждна стратегията „Европа 2020“ са нужни повече съвместимост и допълване между националните бюджети на 27-те държави-членки на ЕС и бюджета на ЕС; подчертава по-важната роля, която бюджетът на ЕС следва да играе по отношение на обединяването на средства;

116. Счита, че публичните инвестиции, насочени по разумен начин, могат да играят важна роля на лост по отношение на дългосрочните инвестиции; предлага разширяване на мандата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да включва възможността да издава европейски облигации с цел да инвестира в основни структурни проекти в съответствие със стратегическите приоритети на ЕС;

117. Посочва, че обща валута може да функционира само при условие че държавите-членки съгласуват бюджетната си политика и взаимно си предоставят достъп до данните за финансовото им състояние; признава, че този процес изисква тясно сътрудничество с националните парламенти;

118. Призовава Комисията и Съвета, с подкрепата на Евростат, да увеличат възможността за сравняване на разходите по националните бюджети, с цел да се установи допълващият и конвергентен характер на прилаганите политики;

119. Счита, че Съюзът и държавите-членки следва да работят за въвеждането на фискални принципи, които ще престанат да насърчават задлъжнялостта в публичния сектор и краткосрочните възнаграждения в частния сектор и които биха могли евентуално да включват механизми бонус-малус въз основа на критерии за достоен труд и опазване на околната среда;

120. Отбелязва, че възстановяването от финансовата, икономическа и социална криза и изходът от кризата с държавните дългове ще изискват дълготраен процес, който трябва да бъде добре програмиран и да гарантира балансирано и устойчиво развитие; признава, че може да се наложат компромиси между растежа, справедливостта и финансовата стабилност и че те трябва да зависят от вземането на политически решения; приканва Европейската комисия да представи предложения за развитие на финансовия сектор, които вземат предвид тези цели, особено по отношение на стратегията „ЕС 2020“, и да разясни компромисите, които може да бъдат предмет на политически избор; надява се на тази основа Европейският съюз да може да улесни дебата и да даде възможност за сравнения между политиките след консултации с всички заинтересовани страни в реформата на финансовите пазари (банките, инвеститорите, вложителите и социалните партньори); призовава Комисията също така да включи по-непосредствено Парламента в този процес, по-специално когато разработва и след това прилага стратегията „ЕС 2020“;

121. Настоятелно призовава Съюза да се подсигури по-добре с антициклични инструменти за управление на икономическите политики;

122. Счита, че Договорът от Лисабон осигурява всички необходими на тази фаза инструменти за създаването на действително икономическо управление на Съюза и по-добро наблюдение на състоянието на публичните финанси на държавите-членки;

Вътрешен пазар

123. Изтъква призивите в докладите на Mario Monti и Louis Grech, приети от Европейския парламент на 20 май 2010 г., за по-цялостен подход към единния пазар както по отношение на стратегията, така и на възприемането му, така че той да стане по-ефективен и да се възстанови доверието сред обществеността; подчертава значението на инициативата „Законодателен акт за единния пазар“ („Single Market Act“), съдържаща законодателни и незаконодателни предложения за укрепване и модернизиране на единния пазар, за завършване на изграждането на цифровия вътрешен пазар и за преодоляване и премахване на оставащите пречки;

124. Счита за изключително важно Законодателният акт за единния пазар да включва амбициозна програма за социална закрила и защита на потребителите под формата на включване на социална клауза във всеки законодателен акт, свързан с вътрешния пазар, законодателство относно услугите от общ икономически интерес, законодателна програма за укрепване на правата на работниците, амбициозен законодателен пакет от мерки за защита на потребителите, който има съществено значение за всекидневния живот на гражданите, и по-добро данъчно координиране посредством хармонизация на корпоративната данъчна основа и ставките на ДДС;

125. Отбелязва, че вътрешният пазар като гръбнак на европейския проект и основа на създаването на устойчиво богатство в ЕС изисква подкрепата на всички;

126. Посочва, че вътрешният пазар е един от основните двигатели на европейския растеж; подчертава, че стратегията „ЕС 2020“ следва да служи като конкретна програма за растеж и заетост с цел справяне с икономическата криза и укрепване на вътрешния пазар;

127. Счита, че инициативи на отделните държави не могат да бъдат ефективни без координирани действия на равнище ЕС, което придава основно значение на това Европейският съюз да говори със силен единен глас и да прилага общи действия; солидарността, на която се основава европейският модел на социална икономика, и координацията на националните ответни реакции бяха от решаващо значение, за да се избегнат краткотрайните протекционистки мерки, предприемани от отделните държави-членки; изразява своята загриженост, че повторната поява на икономически протекционизъм на национално равнище най-вероятно би довела до фрагментиране на вътрешния пазар и намаляване на конкурентоспособността и следователно е необходимо да бъде избегната; изразява загриженост, че настоящата икономическа и финансова криза би могла да бъде използвана като претекст за съживяването на протекционистките мерки в различни държави-членки, докато вместо това икономическият спад налага общи защитни механизми;

128. Счита, че напредъкът във вътрешния пазар не следва да се основава на най-малкия общ знаменател; насърчава поради тази причина Комисията да заеме ръководна позиция и да представи смели предложения; насърчава държавите-членки да използват метода на засиленото сътрудничество в области, където процесът на постигане на споразумение между 27-те не е постижим; други държави ще могат да се включат на по-късен етап в тези челни инициативи;

129. Предупреждава относно идеята, че европейската икономика може по някакъв начин да се развива и разраства без свободна и справедлива търговия с възможно най-голям брой други държави по света, включително с нашия водещ търговски партньор понастоящем, САЩ, и с бързоразвиващи се икономики като Китай, Индия и Бразилия; счита, че Европейският съюз трябва да разчита и на своите собствени сили посредством по-доброто използване на неговия вътрешен пазар, особено след като по-голямата част от неговия растеж също така е свързан с търсенето на вътрешния пазар;

130. Подчертава необходимостта от разгръщане на потенциала на вътрешния пазар за осъществяване на стопанска дейност в ерата на глобализацията, за да се насърчават създаването на работни места и иновациите в нови технологии в Европа;

131. Счита, че за да може да бъде изграден ефективен вътрешен пазар, Комисията трябва да изготви ясен набор от политически приоритети посредством приемането на Законодателен акт за единния пазар, който следва да обхваща законодателни и незаконодателни инициативи, с цел създаването на висококонкурентна социална пазарна икономика;

132. Признава, че в рамките на Европейския съюз изграждането на вътрешния пазар без хармонизиране до някаква степен на данъчното облагане, особено по отношение на корпоративните данъци и определянето на елементите на социалната защита, доведе в известна степен до прекомерна конкуренция между държавите-членки, които се стремят да привлекат данъкоплатци от други държави-членки; въпреки това отбелязва, че едно от големите преимущества на вътрешния пазар беше премахването на бариерите пред мобилността и хармонизирането на институционалното регулиране, като това насърчи разбирателството в културната област, интеграцията, икономическия растеж и европейската солидарност;

133. Препоръчва на Комисията да проведе независимо проучване за идентифициране на 20-те основни източника на неудовлетворение, свързани с единния пазар, с които гражданите се сблъскват ежедневно, по-специално що се отнася до електронната търговия, трансграничните медицински грижи и взаимното признаване на професионалните квалификации;

134. Призовава държавите-членки най-накрая да приемат „таблици на съответствията“ относно прилагането на законодателството, за да направят дефицитите в законодателството по-прозрачни;

135. Подчертава, че добре функциониращият пазар за възлагане на обществени поръчки е от съществено значение за вътрешния пазар; въпреки това остава загрижен, че все още съществуват значителни проблеми за публичните органи при постигането на техните целите на политиките в рамките на сложен набор правила, както и при гарантиране на достъп за МСП до пазарите за обществени поръчки;

136. Насърчава Комисията да представи предложение за въвеждането на „клауза за влизане в сила“, гарантираща, че законодателството на ЕС в областта на вътрешния пазар влиза в сила автоматично в даден момент, ако държавите-членки не го транспонират навременно;

137. Счита, че предоставянето на икономическото пространство на стабилно и ефективно регулиране представлява, след криза с мащаба на тази, която преживяхме, важен аргумент в полза на конкурентоспособността; счита, че европейските органи носят особена отговорност за спазването на този дневен ред за реформи, наред с другото и от националните политически органи;

138. Счита, че Европа следва отново да се превърне в благоприятно за инвестициите и производството място и да стане световен еталон за иновации и растеж; счита, че финансовите институции, независимо дали са публични или частни, трябва да правят всичко възможно, за да гарантират, че финансовите пазари работят в полза на реалната икономика и малките и средните предприятия;

139. Изисква от Комисията всяка година да изготвя оценка относно потребностите от публични и частни инвестиции и относно начините, по които те се удовлетворяват или следва да се удовлетворят;

Данъчно облагане

140. Признава, че с цел допълнително развитие на вътрешния пазар на Съюза е необходим координиран подход както на национално равнище, така и на равнище ЕС, за да се извлекат ползите от най-добрите практики в борбата срещу данъчните измами и избягването на данъчно облагане, като в същото време се определят подходящите стимули за данъкоплатците да плащат надлежно данъците си, а данъчните органи в държавите-членки да приемат ефективни мерки за предотвратяване на всякакъв вид порочни данъчни практики;

141. Счита, че намаляването на равнището на данъчни измами ще помогне за намаляване на публичните дефицити без увеличаване на данъците, като в същото време се запази нивото на социални разходи; изразява загриженост относно изкривяването, създадено на вътрешния пазар в резултат от различните равнища на данъчни измами в държавите-членки; изисква от Комисията да изработи оценка на въздействието, за да анализира различните проблеми, предизвикани от избягването на данъци и „черната“ икономика във всички държави-членки;

142. Подчертава факта, че постигането на устойчиви публични финанси не изисква само отговорно изразходване на средствата, но и адекватно и справедливо данъчно облагане, по-ефективно събиране на данъци от страна на националните данъчни органи и по-интензивна борба срещу избягването на данъчно облагане; призовава Комисията да предложи набор от мерки за оказване на помощ на държавите-членки за възстановяване на равновесието на техните публични сметки и за финансиране на публични инвестиции чрез използване на новаторски финансови източници;

143. Отбелязва, като отражение на работата, извършена от Mario Monti, че увеличенията на публичните приходи, свързани с наличието на добра конюнктура, най-често водеха до намаления на данъците; отбелязва, че данъчното облагане на труда следва да бъде намалено, за да се увеличи европейската конкурентоспособност; подкрепя предложенията на Mario Monti за създаването на група за данъчна политика, която да обединява представители от държавите-членки като важно средство за насърчаване на диалога между европейските държави; приканва тази група за политика да обсъжда преди всичко рамката за данъчна система, която да се заеме с целите по отношение на околната среда и да подкрепя ефикасното използване на ресурсите; приветства предложението за директива за обща консолидирана корпоративна данъчна основа в работната програма на Комисията за 2011 г.;

144. Признава, че една от основните движещи сили на институционалното подобрение и икономически растеж в държавите-членки е техният суверенитет да решат по какъв начин желаят да налагат данъци; счита, че намаляването на данъците върху трудовата заетост е от първостепенно значение, както в полза на най-бедните, така и за да се позволи на средната класа да води достоен живот с плодовете от своята работа;

145. Застъпва се за структура на данъчното облагане, насочена към намаляване на данъчната тежест върху работниците и насърчаваща и създаваща стимули за трудова заетост, иновации и дългосрочни инвестиции;

Регионално, икономическо и социално сближаване

146. Счита, че политиката на сближаване следва да бъде считана за един от стълбовете на икономическата политика на Съюза, допринасящ за дългосрочната инвестиционна стратегия на ЕС;

147. Отбелязва, че политиката на сближаване се превърна в съществен елемент от европейския пакет за икономическо възстановяване като публична политика, която може да бъде използвана за реакция спрямо кризата и за стимулиране на търсенето в краткосрочен план, като същевременно се инвестира в дългосрочен растеж и конкурентоспособност;

148. Счита, че силата на политиката на сближаване при свързването на възстановяването с дългосрочния растеж произтича от трите й основни характеристики: тя определя стратегически насоки, които са условия за трансфер на ресурсите и са задължителни както за държавите-членки, така и за регионите; тя дава възможност на държавите-членки и на регионите да разработят намеси в съответствие с особеностите по места; и тя има капацитет за наблюдение и подпомагане при преследването на целите;

149. Подчертава, че неравномерното въздействие на кризата върху различни части от територията на Европа отразява различните начални точки по отношение на конкуренцията и различната степен на прибягване до антикризисни мерки, както и че означава различни дългосрочни перспективи; посочва, че ефектът от кризата може да доведе до отслабване на териториалното сближаване, ако не му се противодейства с политики, насочени към конкретни проблеми по диференциран начин; отбелязва, че в някои от най-засегнатите от кризата държави политиката на сближаване допринесе за голяма част от всички публични инвестиции;

150. Счита, че следкризисната стратегия ще бъде по-ефективна, ако регионите и градовете участват в нейното изпълнение; управлението на различни нива предлага повече възможности за политики, като позволява по-ефективно насърчаване на икономическото възстановяване в ЕС, тъй като европейското управление на регионално и местно равнище има капацитет да превъплъти общите европейски стратегически цели в своите собствени териториални характеристики, способно е да се възползва от инструментите на политиката, с които разполага, както и от ентусиазма на всички партньори: бизнеса, академичните среди и гражданското общество;

151. Посочва, че понастоящем съществуват много инструменти на политиката на местно и регионално равнище на управление; новаторството, което може да донесе ползи за производителността, и екологизирането, което може да създаде ново търсене и пазари, изисква местен и регионален акцент и основан на местоположението, интегриран подход към политиките за инвестиции и растеж; даден регион, голям или малък град или селски район могат да бъдат мястото, където могат да се съберат всички партньори и да се открият елементите, необходими за намирането на решение;

152. Поради изразява загриженост относно липсата на напредък при прехвърлянето на правомощия на общините, като се има предвид, че местните и селските общности осигуряват възможности по отношение на икономиката, заетостта и изграждането на общности, и че предоставянето на помощ на тези общности позволява изолацията да бъде намалена чрез укрепване на структурата на общността и по този начин увеличаване на капацитета й за абсорбция;

153. Посочва, че тъй като регионите ще имат все по-голямо значение за развитието на икономическата програма на ЕС, местното кредитиране трябва да се засили, и че то може да се стимулира чрез стабилни регионални банки; отбелязва, че регулирането на сектора на финансовите услуги следва да отчита необходимостта от стимулиране на предприемачеството и финансирането на МСП, и че финансовата помощ за МСП в политиката на сближаване следва да се прехвърли към финансиране на рисков капитал, което би позволило по-голямо участие на банковия сектор и по-ефективно използване на структурните фондове;

154. Призовава за по-нататъшна реформа на настоящата структура на политиката на сближаване, което да позволи по-бързото и ефикасно предоставяне на средства на държавите-членки, регионите и градовете; посочва, че е необходима по-голяма гъвкавост и че Комисията трябва да отчете това при разработването на бъдещата политика на сближаване;

155. Счита, че е изключително важно всички дългосрочни инвестиционни стратегии на ЕС, подпомагани в рамките на политиката на сближаване, да са свързани с резултати по отношение на конкурентоспособността, иновациите, създаването на работни места, екологичния растеж и подобряването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на европейско равнище, и по-специално между старите и новите държави-членки;

ЕС 2020

156. Призовава целта на стратегията „ЕС 2020“ да следва широка политическа концепция за бъдещето на ЕС като конкурентоспособен, социален и устойчив Съюз, който поставя хората и опазването на околната среда в центъра на изграждането на политиките;

157. Счита, че ако тези цели трябва да бъдат постигнати, е настъпил моментът за тясна координация на нашите макроикономически политики, като приоритетно се цели увеличаване на потенциала на Съюза за растеж и се съсредоточава върху модел на приобщаващ и устойчив растеж, без който нито един от проблемите ни не е решим; счита, че този аспект следва да бъде акцентът на новата стратегия „ЕС 2020“;

158. Признава, че за да се предотврати възможността отговорите на кризата с еврото да причинят дълъг период на икономическа стагнация, Съюзът следва същевременно да прилага стратегия, ориентирана към ускоряване на устойчивия икономически растеж, съвместно с реформи, насочени към възстановяване и подобряване на конкурентоспособността;

159. Отбелязва петте водещи цели, приети от Европейския съвет по отношение на равнището на трудова заетост, научноизследователската и развойна дейност, емисиите на парникови газове, равнището на образование и социалното приобщаване; подчертава, че посочените основни цели следва да бъдат формулирани в рамката на последователна и свързана стратегия за устойчиво развитие, която да съчетава програмите на икономическата и социалната политика и политиката за опазване на околната среда;

160. Счита, че образованието следва да бъде поставено в самата основа на икономическата стратегия на Съюза, с цел да се повиши като цяло качеството на всички нива на образование и обучение в ЕС, като се съчетават върхови постижения и справедливост и се реформира образователният модел; счита, че образованието следва да представлява обществено благо за Съюза, като се инвестира във всички аспекти на образователната система, в качеството на образованието и в разширяване на достъпа до висше образование; предлага на европейско равнище да се въведе постоянна и приобщаваща система за обучение през целия живот, включваща по-широк достъп до програмите „Еразмус Мундус“ и „Леонардо да Винчи“ за мобилност в областта на професионалното обучение и образованието; посочва, че е необходимо спешно да се повиши равнището на инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност, по-специално с оглед на средносрочната оценка на Седма рамкова програма и следващата финансова перспектива на ЕС;

161. Отбелязва, че справянето с безработицата сред младите хора и насърчаването на ефективно съответствие между умения и пазарни потребности следва да бъдат централни елементи; счита, че е необходимо разработването на публично-частните партньорства в сферата на образованието и че трансграничната мобилност на студенти и изследователи с цел обмен и стажове следва да се използва за повишаване на международната привлекателност на европейските институции за висше образование, като същевременно запазването на целта за изразходване на 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност ще благоприятства новаторството чрез научните изследвания и висшето образование;

162. счита, че предложената от Комисията стратегия „ЕС 2020“ следва да се съсредоточи върху намаляването на бюрокрацията на вътрешния пазар чрез намаляване на административната тежест върху предприятията с 25 % до 2012 г. и върху повишаване на неговата ефективност чрез използване на интернет като основа на електронния пазар в целия ЕС, което ще създаде нови услуги и работни места;

163. Счита, че управленската структура на стратегията „Европа 2020“ следва да бъде засилена, за да се гарантира постигането на заложените пред нея цели; счита, че по-широкото използване на обвързващи мерки е необходимо за успеха на новата стратегия вместо непрекъснатото използване на отворения метод на координация в областта на икономическата политика; настоятелно призовава Съвета и Комисията да представят икономическа стратегия за икономическо възстановяване, базираща се основно на инструментите на ЕС, а не предимно на междуправителствени инициативи;

164. Признава, че едно добро управление или едно икономическо управление няма да е достатъчно само по себе си, за да се предостави на Европейския съюз стратегията за растеж, от която той се нуждае, за да отговори на кризата и да посрещне световната конкуренция; въпреки това е убеден, че десетте години на ИПС показаха – в уникалния контекст на еврото – абсолютната необходимост от подобна стратегия;

165. Настоява стратегията „Европа 2020“ да включва цел за намаляване на бедността в ЕС наполовина и посочва, че мнозинството от европейците, живеещи в бедност или изправени пред риск от бедност, са жени, по-специално възрастни жени, жени-мигранти, самотни майки и жени, които полагат грижи за други лица; освен това счита, че следва да се включи измерението на житейските фази в тяхната цялост, тъй като бедността на родителите има преки последствия върху живота, развитието и бъдещето на децата;

166. Призовава за амбициозна дългосрочна стратегия срещу бедността, насочена към намаляване на неравенствата и социалната изолация, с всеобхватни цели за намаляване на бедността и бедността при работещите; предлага рамкова политика на равнище ЕС относно схемите за минимални доходи при отчитане на субсидиарността, различните практики, преговорите за колективни трудови договори и националното законодателство в държавите-членки и въз основа на европейски критерии, които са разработени така, че да отчитат стандарта на живот във всяка от държавите-членки; призовава също така за детски надбавки с посочената по-горе цел за намаляване на бедността, неравенствата и социалната изолация;

167. Счита, че държавите-членки следва да проведат разисквания в рамките на съответните си национални парламенти, преди да приемат своите програми за стабилност и растеж („ЕС 2020“);

Иновации

168. Отбелязва, че изготвеният от Комисията сравнителен анализ на иновациите показва, че Европа все още изостава значително от Япония и САЩ по отношение на научните изследвания и иновациите;

169. Счита, че в допълнение към финансирането за малките и средните предприятия Европейският съюз трябва да възприеме активен и координиран подход към финансирането на научните изследвания и иновациите и трябва да има водеща роля в новите сектори, осигуряващи заетост, и да привлича частни инвестиции;

170. Отбелязва, че преходът към енергийно ефективна икономика като начин за повишаване на енергийната сигурност на ЕС следва да бъде един от приоритетите на Комисията и държавите-членки; счита, че ЕС следва да насърчава иновациите в добива на енергия от възобновяеми ресурси, като се набляга на нисковъглеродни местни източници;

171. Счита, че взаимната свързаност на енергийните мрежи е от решаващо значение за функционирането на вътрешния пазар в енергийния сектор, както и за по-голям добив на енергия от възобновяеми ресурси; подчертава значението на развитието на интелигентните мрежи (smart grid);

172. Изтъква, че малките и средните предприятия следва да бъдат опорния стълб в развитието на използващи възобновяеми източници и енергийно ефективни технологии; отбелязва, че създаването на финансови инструменти за насърчаване на енергийната ефективност и иновациите при използването на енергия от възобновяеми източници е от решаващо значение;

173. Счита, че инвестициите в обновяването на сградния фонд и на обществения транспорт трябва да бъдат приоритетни, за да се намалят енергийните разходи и енергийната бедност и да се създаде положителен цикъл;

174. Застъпва се за честен и справедлив постепенен преход към „зелена“ икономика; счита, че трябва да се предприемат предварително действия по отношение на безработицата в резултат на прехода, като се предприемат мерки за засилване на обучението и повишаване на уменията на работниците по отношение на новите технологии; отбелязва, че енергийната бедност представлява значителен проблем с все по-нарастващо значение;

175. Призовава Комисията да разработи и предложи механизъм, чрез който да предлага на МСП и на други новатори финансиране за намаляване на риска в рамките на публично-частни партньорства с фондове за дялово участие и в който средства от Европейската инвестиционна банка и публични средства от държавите-членки, с подкрепата на гаранционни механизми срещу рисковете на Европейския инвестиционен фонд, разпределени чрез фонда за дялово участие, ще дадат възможност на проектите да мобилизират частни инвестиции в размер до 80 %;

176. Подкрепя създаването на финансови институции за предоставяне на финансиране на иновационни проекти в целия Съюз, които са от съществено значение за бъдещия устойчив растеж;

177. Настоятелно призовава Комисията да работи за премахване на административните пречки и да подобри условията за иновации, например чрез създаване на единен патент на ЕС; отбелязва, че добри като идея програми, насочени към засилване на конкурентоспособността и създаване на устойчива икономика, не функционират правилно, тъй като участието на МСП, университетите и многонационалните дружества в европейските програми не се насърчава;

178. Отбелязва, че фискалната и паричната политика не са заместители на структурните реформи, които трябва да са насочени към основни слабости на европейската икономика – силно растящите дългове и дефицити, застаряващото население, вероятността от увеличаване на процента на инфлацията или от процес на дефлация, силната вероятност от ново увеличаване на процента на инфлацията, заплахи за секторите на промишлеността, възникващи в резултат на политиките в областта на изменението на климата, особено поради несигурност по отношение на новите цели и стандарти, ниска производителност и липса на конкурентоспособност; призовава за по-висока ефективност при разходването на публичните средства, както на европейско, така и на национално равнище; счита, че разликите по отношение на времето и силата на кризата, както и различните предходни фискални и парични позиции на отделните държави-членки следва да се вземат под внимание при приемането на координирани политики и цели; счита, че тези усилия следва да водят до по-бързо действително сближаване на националните икономики;

179. Счита, че печелившата европейска стратегия трябва да се основава на стабилни фискални политики, които насърчават иновациите, образованието и пригодността за заетост на работната сила – единственият начин за повишаване на производителността, заетостта и растежа по устойчив начин;

180. Посочва, че справянето с изменението на климата и недостига на ресурси и преустановяването на загубата на биологично разнообразие са рамковите условия за бъдещ европейски икономически растеж; отбелязва, че следователно този растеж трябва да се основава на отделянето на икономическия растеж от използването на ресурсите, както и на зелените иновации и устойчивия от екологична гледна точка икономически напредък;

181. Приветства стратегията, приета през 2007 г. от Европейския съвет, за увеличаване на енергийната независимост на Европейския съюз и за определяне на конкретни ангажименти по отношение на борбата с изменението на климата; счита, че кризата допълнително подчерта състоятелността на тази стратегия; счита обаче, че, за да бъде успешна, тази стратегия трябва да включва по-амбициозни действия на Съюза, в допълнение към мерките за регулиране на вътрешния пазар;

Заетост

182. Счита, че едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз е поддържането на неговата конкурентоспособност, увеличаването на растежа и борбата с високата безработица;

183. Отново заявява, че висококачествената заетост следва да бъде ключов приоритет в една стратегия за 2020 г. и че по-силното съсредоточаване върху правилното функциониране на пазарите на труда и върху социалните условия е изключително важно за подобряване на резултатите в областта на заетостта; затова призовава за нова програма за насърчаване на достоен труд, гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и подобряване на условията на труд;

184. Счита, че новата стратегия трябва да постави по-силен акцент върху достойния труд, включително борбата срещу недекларираната заетост, както и върху това да се гарантира, че хората, които в момента са изключени от пазара на труда, могат отново да получат достъп до него;

185. Счита, че новата стратегия следва да насърчава трудови пазари, които подобряват стимулите и условията на труд за хората и същевременно увеличават стимулите за работодателите да наемат и задържат персонала си;

186. Посочва, че е важно да се обърне внимание на намаляващата конкурентоспособност на Европа в глобален мащаб; като има предвид прогнозирания в дългосрочен план недостиг на работна ръка, важно е да се погледне отвъд кризата и да се разработят европейски схеми, които да направят възможна миграцията на знанията и предотвратяването на „изтичането на мозъци“ от Европа;

187. Счита, че категоричните и решителни действия в областта на заетостта са още по-необходими, предвид риска икономическото възстановяване в Съюза да не бъде съпроводено от създаване на устойчиви работни места;

188. Настоятелно призовава Съюза да обвърже своите действия в полза на заетостта с мерки за борба с бедността и социалната изолация, в съчетание с ефективно функциониращ вътрешен пазар за работници в рамките на ЕС, така че кризата да не задълбочи неравенствата още повече;

189. Призовава държавите-членки и Комисията да постигнат целта за 75 % заетост при мъжете и жените до 2020 г. посредством намаляване на сегментацията на пазара на труда и засилване на усилията за улесняване постигането на равновесие между работата, полагането на грижи и семейния живот;

190. Счита, че усилията за подпомагане на създаването на работни места трябва да се съсредоточат върху наемането на работа на младите хора, което на свой ред изисква разширяване на предлагането на програми, отчитащи различията между половете, които имат за цел младите хора да придобият уменията, необходими в реалната икономика;

191. Подчертава необходимостта от създаване на приобщаващи и конкурентоспособни пазари на труда, предоставящи по-голяма гъвкавост за работодателите, като същевременно се гарантират обезщетения при безработица, комбинирани с активна подкрепа за повторно наемане на работа в случай на загуба на работното място;

192. Счита, че въпреки че образованието следва да остане в сферата на отговорност на държавите-членки, съществува потребност от общоевропейско признаване на квалификациите и от инвестиции от страна на ЕС във всички аспекти на образователната система, в качеството на образованието и в разширяване на достъпа до висше образование; предлага на европейско равнище да се въведе постоянна и приобщаваща система от насоки за обучение през целия живот, включваща по-широкия достъп до програмите „Еразмус Мундус“ и „Леонардо да Винчи“ на Съюза за мобилност в областта на професионалното обучение и образованието;

193. Припомня, че заетостта е ключов фактор за икономиката, тъй като допринася за покупателната способност; счита, че Европейският съюз следва да преследва целта за пълна трудова заетост с високо качество и че устойчивото функциониране на вътрешния пазар зависи от един пазар на труда, който предлага достойни работни места и насърчава иновациите;

194. Настоятелно призовава държавите-членки да предприемат мерки в областта на политиката на пазара на труда с цел преодоляване както на цикличните, така и на дългосрочните аспекти на безработицата;

195. Счита, че Европа се нуждае от стабилен растеж, за да поддържа социалната си система, който допринася за конкурентоспособността на европейската социална пазарна икономика;

196. Отбелязва, че е важно да бъде улеснена мобилността, което улеснява също така намирането от страна на дружествата на изискваните от тях умения, както и по-доброто функциониране на вътрешния пазар, включително по време на криза; отбелязва, че мобилността на работниците трябва да се придружава от подобряване на условията на труд;

Създаване на нови работни места чрез насърчаване на МСП

197. Отбелязва, че МСП и предприемачите играят съществена роля във всички икономики, като те са основната причина за генериране на заетост и доходи и са двигател на иновации и растеж; счита, че МСП са изключително важни за бъдещото развитие, растеж и благоденствие в ЕС и че конкурентоспособността на ЕС спрямо света може да бъде засилена, като се даде приоритет на МСП;

198. Счита, че е настъпил моментът да се гледа към бъдещето и да се извлекат поуки от миналото, като по този начин с течение на времето се постигнат структурните промени, които ще направят нашите МСП по-конкурентоспособни и готови да понесат допълнителния натиск, който ще произтече от глобализираната среда и от способността на нашите конкуренти да навлизат на все по-иновативни пазари и така потенциално ще гарантират работни места за много от по-уязвимите лица, принадлежащи към работната сила и за техните семейства;

199. Признава, че настоящото определение за МСП в ЕС трябва да бъде преразгледано и да бъде занижен критерият по отношение на броя на служителите, за да се даде възможност за по-добре насочени политики спрямо МСП;

200. Съзнава, че амбицията промишлеността и МСП да се насочват по пътя към новаторството няма да бъде постигната само чрез подобряване на достъпа до капитал като цяло, а че следва също така да се постави за цел и разнообразяването на източниците на финансиране;

201. Счита, че в контекста на възстановяването следва да се обърне специално внимание на ролята на МСП по отношение на производителността и създаването на нови активи и че поради това следва да се приложат механизми за предотвратяване напускането на пазара от страна на МСП, което повишава безработицата и удължава икономическата неустойчивост; счита, че също така следва да се гарантира ефективно разпределение на средствата по Европейския социален фонд;

202. Счита, че МСП следва да се разглеждат като мотор за по-малките инвестиции, финансирани от кохезионните фондове; счита, че предоставянето на средства на университетите и насърчаването на партньорства с МСП са ключов фактор в това отношение;

203. Осъзнава, че вътрешният пазар на ЕС способства за създаването на плодотворна среда за стопанска дейност в целия Съюз, като в същото време облагодетелства и потребителите; съзнава при все това, че МСП са изправени пред множество предизвикателства при своята дейност на вътрешния пазар и често дейността им не е толкова ефикасна, колкото би могла да бъде и че, по-специално на микроравнище, МСП трябва да бъдат подкрепяни, за да могат да развиват дейност на целия вътрешен пазар, че техният достъп до информация, свързана с възможности, трябва да бъде изведен на равнището, на което може да бъдат създадени трансевропейски платформи, както и че само в такъв случай МСП могат да се възползват от възможностите за стопанска дейност, да намерят допълващи ги дейности и, на последно място, да намерят средствата, чрез които да получат достъп до пазарите в рамките на Съюза;

204. Счита, че да бъдат поддържани активни и продуктивни гражданите след пенсиониране отговаря, наред с другото, на икономическите интереси на Европа и че загубата на техните експертни познания може да бъде смекчена като гражданите в напреднала възраст бъдат насърчавани да останат активни чрез по-свободни структури и мрежи въз основа на техния граждански ангажимент или като бъдат свързани със стопански субекти и представители на академичните среди; счита, че МСП биха могли да извлекат най-голяма полза от една мрежа от неформални структури подобна на тази, с която биха могли да се консултират, тъй като повечето МСП трудно могат да си позволят услугите на консултантите, които работят в икономиката; посочва, че знанията, натрупани от гражданите в напреднала възраст, трябва да бъдат разпространявани, така че да са от полза за всички, чрез създаването на мрежа на равнище ЕС;

205. Призовава Европейския съюз да подпомага своята мрежа от МСП, които имат водеща роля за създаването на работни места, като улесни достъпа им до кредитиране, по-специално като подкрепи схемите за предоставяне на гаранции и създаването на нови стандартизирани продукти, които да позволят комбинирането на заеми и собствен капитал за по-малките дружества; призовава Съюза да създаде Гаранционен фонд на ЕС за МСП; призовава също така за оценка на съществуващите схеми за финансиране, особено Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, и за целенасочени усилия за осигуряване на достъп до гарантирани от ЕС заеми за предприятия във всички държави-членки, както и за развитие на услуги в полза на МСП и на структури за социален диалог;

206. Призовава Съюза да се стреми към по-добре балансиран състав на финансирането на МСП; отбелязва, че делът на финансиране на МСП чрез капиталовите пазари трябва да бъде увеличен; счита, че делът на финансирането на МСП чрез капиталови пазари, рисков капитал, „инвеститори ангели“ („angel investors“) и публично-частни партньорства трябва да бъде увеличен и да бъде стимулиран; призовава Комисията и държавите-членки да намалят значително бюрокрацията при възлагането на обществени поръчки по отношение на МСП и да ограничат административните пречки − мярка, която е от съществено значение за благоденствието на МСП;

207. Насърчава създаването на специализирани фондови борси, които обслужват изключително само МСП и имат ниски бариери за навлизане, с оглед да се улесни процесът на създаване на капитал; счита, че МСП следва да се съсредоточат в по-голяма степен върху собствения капитал, и във връзка с това предлага премахването на отрицателни данъчни стимули и за двете страни − инвеститорите и пазара;

208. Призовава държавите-членки на ЕС да разгледат възможността за полагане на усилия за съгласуване на данъчното облагане, свързано с МСП; счита, че завършването на вътрешния пазар с цел да се осигури трансгранично финансиране и възможности за стопанска дейност на МСП е от основно значение за подпомагане на възстановяването на ЕС;

209. Подчертава, че органичната връзка между промишлеността и иновациите, и следователно с образованието, е желателна в много голяма степен; счита, че новаторите, включително МСП, трябва да заемат едно от челните места при инвестициите на европейско и национално равнище; посочва, че новосъздадените иновативни МСП по дефиниция имат високорисков профил във връзка с несъстоятелността, така че е необходимо цялостно преосмисляне на тяхното финансиране и на последващите дейности; подчертава, че тъй като новосъздадените иновативни предприятия срещат най-големи затруднения при получаването на финансиране чрез банковата система, трябва да бъдат разработени схеми за гарантиране на кредитите специално за този сегмент;

210. Предлага Комисията да разработи проект „Едно МСП – едно работно място“, като създаде нов финансов инструмент на равнище ЕС, за да насърчи дейностите на МСП в рамките на Съюза; счита, че следва да се постигне по-балансиран състав на финансирането на МСП;

211. Призовава за реформирането на документа „Small Business Act“, включително задължителни разпоредби, които да се прилагат от всички държави-членки, и за разработването на нов „Social Small Business Act“, което би представлявало едно необходимо укрепване на европейската социална пазарна икономика в периода след кризата;

212. Препоръчва създаването на обслужване на едно гише; счита, че това „обслужване на едно гише“ е необходимо за всеки административен въпрос, свързан с МСП; счита, че намаляването на административната тежест за МСП е от голямо значение, както и въвеждането на социален компонент в свързаното с МСП европейско законодателство; счита, че Европа трябва да стане най-благоприятният за МСП регион на света;

Развитие

213. Отбелязва, че въпреки че някои от бързоразвиващите се и развиващите се страни изглежда са пощадени от най-тежките последици от кризата, 40 % от развиващите се страни при все това са изложени във висока степен на последиците от финансовата криза, в резултат на която 90 милиона души, според оценките, ще изпаднат в бедност;

214. Призовава за повторно потвърждаване на ангажимента от 0,7 % от БНД на държавите-членки за помощ за развитие, както и за проучване на допълнителни иновативни източници на финансиране с цел покриване на недостига на финансиране, породен от свиването на икономиките в развиващия се свят;

215. Изисква от европейските дружества, по-специално от мултинационалните дружества, да гарантират социалната отговорност на дружествата, които са техни подизпълнители в производствената верига;

Глобално управление

216. Признава слабостите и проблемите, причинени от липсата на правно обвързващи правомощия, и липсата на свързаност между световните финансови и икономически институции; следователно приветства инициативите чрез реформи да се повиши ефективността, глобалния обхват и отчетността на МВФ и на други институции на ООН, така че да им се даде мандат да служат като платформа за инициативи за общо за икономическия и финансовия сектор координиране и, по целесъобразност, правомощия за установяване на правно обвързващи правила под формата на международни конвенции;

217. Счита, че глобалните предизвикателства пред ЕС включват привеждането на икономическата мощ на ЕС в съответствие с положението му на световната сцена чрез изразяване на единна позиция; счита, че един от ключовите проекти на външната политика на ЕС трябва да бъде стремежът към реформиране на ООН и на свързаните с ООН институции и превръщането им в глобални институции с истинска политическа тежест по въпроси от международно значение като например изменението на климата, финансовия надзор и регулиране, намаляване на бедността и Целите на хилядолетието за развитие;

218. Призовава Европейския съвет да свика среща на високо равнище на Г-20, посведена изключително на необходимата реформа на глобалното управление;

219. Осъжда енергично ролята на данъчните убежища, които насърчават укриването на данъци, данъчните измами и изтичането на капитали, както и извличането на ползи от тези дейности; настоятелно умолява държавите-членки да направят приоритет борбата срещу данъчните убежища, данъчните измами и незаконното изтичане на капитали; приканва Европейския съюз да засили своите действия и да предприеме конкретни и незабавни мерки, например санкции, срещу данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали; изисква от Съвета да подеме отново план за закриване на данъчните убежища, като това стане в рамките на ООН и други международни органи, в които заседават Европейският съюз и неговите държави-членки;

220. Препоръчва едновременно с усъвършенстването на управлението и функционирането на Базелския комитет по банков надзор (БКБН) да бъдат положени усилия за укрепване на международните правила за управление по отношение на други пазарни сегменти; предлага правилата на БКБН да влязат в сила под формата на международни договори;

221. Отбелязва напредъка, постигнат по отношение на фискалното управление от страна на ОИСР и на Г-20, но призовава за спешни и решителни действия за укрепване на правните и икономическите последици от черния списък на ОИСР с юрисдикции, които не оказват съдействие; изисква конкретни и бързи действия в полза на автоматичен и многостранен обмен на информация като норма в световен мащаб, с цел да се повиши фискалната прозрачност и да се води борба с измамите и избягването на данъчното облагане;

222.Предлага ЕС, вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон, да стане директно страна по конвенциите на МОТ и да подпише всички конвенции, приети към днешна дата от МОТ;
Заключение

223. Заключава, че ни е необходима „повече Европа“; счита, че спешно са необходими политическо и интелектуално ръководство, за да бъде възобновен европейският проект; счита, че Комисията трябва да използва в пълна степен правото си на инициатива в областите на споделена компетентност, по-специално по отношение на енергийните политики, за да се предостави възможност за действия от страна на ЕС във връзка с предстоящите предизвикателства; счита, че проектът за вътрешен пазар с екологична и социална насоченост, който укрепва Съюза, трябва да бъде довършен; настоятелно призовава механизмите за икономическо управление в рамките на Съюза да бъдат укрепени, по-специално от гледна точка на по-добра отчетност, управление при извънредни ситуации и координиране на икономическите политики и политиките на заетост; потвърждава, че програмата за реформи в областта на финансите и надзора трябва да отбележи бърз напредък, с цел не само отстраняване на проблемите, наблюдавани по време на кризата, но също така с оглед на необходимостта от създаване на финансова система, която подкрепя реалната икономика, допринася за финансовата стабилност и създава икономически растеж, дългосрочни инвестиции, нови работни места и социално сближаване, както и подкрепя борбата с бедността; счита, че е необходимо да се усъвършенстват системите за данъчно облагане по справедлив начин, който да предотвратява натрупването на прекомерен дълг и да насърчава социалната справедливост, предприемаческия дух и новаторството; призовава за съживяване на устойчивата социална пазарна икономика и ценностите, залегнали в нея;

224. Е твърдо решен, в рамките на специалната комисия по финансовата, икономическа и социална криза, да постигне целите, заложени в мандата му в тясно сътрудничество с националните парламенти на ЕС, с оглед на приемане на съвместни препоръки;

o
o o

225. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на председателя на Европейския съвет, както и на председателя на Еврогрупата, на Европейската централна банка, на Европейския икономически и социален комитет, на Комитета на регионите, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на социалните партньори.