Р Е Ш Е Н И Е

№ 149 27.02.2012г. гр.Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
На 10.02.2012г.
В публично заседание в следния състав:

Председател: МИНЧО МИНЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 5454 по описа за 2011 година.

Настоящото гражданско дело е образувано по исковата молба на В.Г.И. ***, с която против ЕТ”ДЕНИЦА НИС И.П.”*** е предявил в обективно съединяване множество искове, представляващи трудов спор по см. на чл.357 от ГПК. С Разпореждане № 17 695, постановено в закрито съдебно заседание на 30.09.2011г., съда е разделил производството по тях, като е разпоредил, че в настоящото дело ще бъдат разгледани първите четири- онези с пр.осн.чл.344 ал.1, т.1,2,3 и 4 от КТ- съда да признае за незаконосъобразна процесната заповед, с която е прекратено трудовото му правоотношение и да я отмени, да бъде възстановен ищеца на заеманата до прекратяването на трудовото правоотношение длъжност и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа вследствие уволнението- обезщетение в размер на 963.08, както и да бъде постановено заличаването на вписаното в издадена от ответника заповед № 20111/ 16.05.2011г. обстоятелство „неизпълнение на преките задължения”.
На ответникът е връчен препис от исковата молба и в срока по чл.131 ал.1 едноличния търговец е депозирал писмен отговор, в който взема становище по исковете- както по допустимостта, така и по основателността им. Според ответника, исковете си И. е предявил след изтичане на определения за това в чл.358 ал.1 т.2 от КТ двумесечен срок, защото заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение му е връчена на 18.05.2011г., а исковата молба е депозирана на 01.09.2011г.На това основание счита, че исковете са недопустими. По същество ги намира за неоснователни.
Страните претендират разноски.
В проведеното по делото съдебно заседание ищеца се явява лично , а и се представлява по пълномощие от адвокат. Исковете се поддържат без този по чл.344 ал.1 т.2 от КТ- за възстановяване на работника на заеманата до прекратяване на трудовото правоотношение длъжност. Ищецът прави в заседанието отказ от този иск и поради това съда с нарочно определение, влязло в сила, е прекратил производството по отношение на същия.
Ответникът поддържа в съдебно заседание съображенията си против исковете.
След като обсъди събрани по делото доказателства, съда приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото обстоятелството, че страните по него са били в трудовоправни отношения, прекратени със заповед на ответника- като работодател- Заповед № 20115/ 17.05.2011г. Тя е връчена на работника-ищеца 18.05.2011г., а до него момент той е работел като общ работник с място на работа с.Николаево.
След като е получил писмения отговор на ответника и е взел предвид възражението му, че И. е предявил исковете, предмет на настоящото дело, след изтичане на установените за това в Кодекса на труда срокове, съда е прекратил производството- като недопустимо, с определение без №, от 17.11.2011г. Това определение е обжалвано от ищеца и Сливенски окръжен съд го е отменил с Определение № 48/ 17.01.2012г., постановено в производството по ч.гр.д.№ 587/ 2011г., като е върнал делото на Сливенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Тези обстоятелства налагат следните правни изводи:
Исковете, останали предмет на настоящото дело след постановеното по настоящото дело Разпореждане № 17695/ 30.09.2011г. и постановено в проведеното по делото съдебно заседание прекратително определение - искове с пр.осн.чл.344 ал.1, т.1,2 и 4 от КТ, са неоснователни и като такива трябва да се отхвърлят, при това без да е необходимо съда да обсъжда по същество доводите на които ищеца основава претенциите си, респ. ответника възраженията против тях.
В мотивите на определението си- № 48/ 17.01.2012г., постановено в производството по ч.гр.д.№ 587/ 2011г., Сливенски окръжен съд е приел, че сроковете по чл.358 от КТ са давностни и поради това съда дължи произнасяне по същество след преценка на всички наведени твърдения и представени доказателства относно изтичането, вкл. тяхното спиране и/или прекъсване, защото изтеклата давност обуславя неоснователност, а не недопустимост, на исковете.
Всъщност, няма какви твърдения и доказателства да обсъжда първоинстанционния съд по въпроса за изтеклия срок за предявяване на исковете, тъй като такива не са сторени от ищеца. Обстоятелството, че исковете са предявени след изтичането на определения за това срок, не е спорно по делото! На практика цитираното определение на Сл.ОС само забави хода на делото и наложи провеждането на едно ненужно- като поредност, а и като прекомерна продължителност, съдебно заседание, в което страните предприеха множество процесуални действия, но не и твърдения и не ангажираха доказателства във връзка с този срок. Напълно безпредметно е в случай, че иска е предявен след установения за това от законодателя срок, да се събират и обсъждат доказателства по съществото на спора!
По довода на ответния едноличен търговец, че исковете си И. е предявил след като вече са били изтекли сроковете по чл.358 от КТ, съдията-докладчик има следното становище:
В случая трудовото правоотношение с И. ответния ЕТ е прекратил със заповед № 20115/ 17.05.2011г., издадена на осн.чл.328 ал.1 т.3 от КТ и връчена на работника на 18.05.2011г. С разпоредбата на чл.328 законодателят е предвидил хипотезите, в които работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с работник, но след като му отправи предизвестие. В случая ЕТ”ДЕНИЦА НИС И.П.” е спазил това си задължение, защото на същата дата- 18.05.2011г., е връчил на И. и писмено предизвестие, оформено в заповед № 20111/ 16.05.2011г.
С чл.358 от КТ законодателят е предвидил сроковете, в които работник или служител може да потърси съдебна защита на правата си като предяви иск, представляващ трудов спор. В случаите на прекратяване на трудовото правоотношение този срок е двумесечен- чл.358 ал.1 т.2 , предл. последно от КТ, като съгласно чл.358 ал.2 т.1, предл. последно, този срок започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 335 ал.2, т.1 и т.2 от КТ, при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се счита прекратен с изтичане на срока на предизвестието, а ако той не е спазен- с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. След като се имат предвид тези законови разрешения, се налага извода, че двумесечният срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ за атакуване по съдебен ред на процесната уволнителна заповед е започнал да тече за И. на 20.06.2011г., защото предизвестието му е връчено на 18.05.2011г., а срока на последното е едномесечен- чл.328 ал.1 във вр. с чл.326 ал.2 от КТ. Т.е., срока на предизвестието е изтекъл на 19.06.2011г. и от 20.06.2011г. е започнал да тече двумесечния срок за предявяване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Той пък е изтекъл на 20.08.2011г. / за броенето на срокове чл.60 ал.3 от ГПК/, а исковата молба е депозирана пред Сл.РС на 01.09.2011г. Това налага извода, че искът съда да признае за незаконосъобразно процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и да я отмени, е предявен след срока за това и е неоснователен / предвид указанията на Сл.ОС и решение № 64/ 18.02.2011г. на ВКС, постановено от състав на ІІІг.о. по гр.д.№ 374/2010г., задължително за съдилищата като постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Предвид естеството на останалите искове, предмет на настоящото дело- акцесорни на първия, главен иск, те също са неоснователни. Това пък налага всички да бъдат отхвърлени.
Според съда, иска по чл.344 ал.1 т.4 от КТ е недопустим, тъй като е предявен не с исковата молба, а по-късно – с допълнителна молба, депозирана в изпълнение на дадени от съда указания на ищеца да уточни претенциите се. Според съда предявяването на нов иск, след като вече е предявен друг такъв- а това е постъпването на исковата молба в съда- чл.125 от КТ, е недопустимо, защото след като иска е предявен и делото образувано, ищеца може само да поясни и допълни исковата молба чл.143 ал.2 от ГПК или пък да измени иска си, като измени петитума, но запази основанието, или пък като измени основанието, но запази петитума, но не и двете едновременно, защото това по същество ще е нов иск-чл.214, ал.1, изр. първо и второ от ГПК. Поради това производството по делото по иска с пр.осн.чл.344 ал.1 т.4 от КТ, предявен от И. с допълнителна молба вх.№21680/ 17.09.2011г., трябва да се прекрати.
Воден от горното си становище съда не е обсъждал останалите събрани по делото доказателства, касаещи съображенията на страните по същество по процесните искове.
При този изход на делото ищеца трябва да заплати на ответния търговец направените от последния разноски по делото, при това в пълен размер- чл.78 ал.3 от ГПК, а те са формирани от заплатено за пълномощника му-адв.Хитова, възнаграждение- 500лв., видно от ДПЗС №12655/ 25.10.2011г.
Искането на И. за присъждане на разноски трябва да се отхвърли- защото му се следват само ако исковете са уважени.
При горните съображения Сливенски районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяването му по давност с изтичане на двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, предявеният от В.Г.И. с ЕГН: **********,*** със съдебен адресат: адв.Д. *** НИС –И.П.”*** адрес на управление на дейността- с.Николаево, Сливенска обл., с ЕИК: 119113408, предст. от И.П. иск с пр.осн.чл.344 ал.1 т.1 от КТ- да бъде признато за незаконосъобразно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение между И. и едноличния търговец, извършено на осн.чл.328 ал.1 т.3 от КТ със Заповед № 20115/ 17.05.2011г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради погасяването му по давност с изтичане на двумесечния срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, предявеният от В.Г.И. с ЕГН: ********** против ЕТ”ДЕНИЦА НИС –И.П.”*** с пр.осн.чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ- да бъде осъден ответния търговец да му заплати обезщетение за оставането му без работа вследствие прекратяване на трудовото правоотношение с процесната Заповед № 20115/ 17.05.2011г., за времето 17.05.2011г.01.09.2011г. в размер на 963.08лв.
ПРЕКРАТЯВА като НЕДОПУСТИМО производството по делото по предявеният от В.Г.И. с ЕГН: ********** против ЕТ”ДЕНИЦА НИС –И.П.”*** с пр.осн.чл.344 ал.1 т.4 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Г.И. с ЕГН: ********** да му бъдат присъдени сторените от него в делото разноски.
ОСЪЖДА В.Г.И. с ЕГН: ********** да заплати на ЕТ”ДЕНИЦА НИС –И.П.”*** осн.чл.78 ал.3 от ГПК сторените от последния разноски в настоящото дело в пълен размер- 500лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му, която съда е съобщил в проведеното по делото съдебно заседание.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

малко спам, няма да имам време да го прочета ама правописът ми боде в очите

"а до него момент той ... " много ми е странно - него момент, него ден - та това е невъодушевен предмет
а пълния член за нищо го нямат - нито е съдЪТ, нито е ищецЪТ

единият абсурд е броенето на срока за давност. Договорът е прекратена на 18.05.
"..............Съгласно чл. 335 ал.2, т.1 и т.2 от КТ, при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се счита прекратен с изтичане на срока на предизвестието, а ако той не е спазен- с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. След като се имат предвид тези законови разрешения, се налага извода, че двумесечният срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ за атакуване по съдебен ред на процесната уволнителна заповед е започнал да тече за И. на 20.06.2011г., защото предизвестието му е връчено на 18.05.2011г., а срока на последното е едномесечен- чл.328 ал.1 във вр. с чл.326 ал.2 от КТ. Т.е., срока на предизвестието е изтекъл на 19.06.2011г. и от 20.06.2011г. е започнал да тече двумесечния срок за предявяване на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ. Той пък е изтекъл на 20.08.2011г. /"

за другият не съм много сигурен, ама ми се струва , че искът с пр.осн.чл.344 ал.1 т.4 от КТ не се явява в случая като нов иск.

^{Отговор на Божо(18.06.2013 11:10):
Божо каза:
единият абсурд е броенето на срока за давност. Договорът е прекратена на 18.05.
"..............Съгласно чл. 335 ал.2, т.1 и т.2 от КТ, при прекратяване с предизвестие, трудовият договор се счита прекратен с изтичане на срока на предизвестието, а ако той не е спазен- с изтичането на съответната част от срока на предизвестието. След като се имат предвид тези законови разрешения, се налага извода, че двумесечният срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ за атакуване по съдебен ред на процесната уволнителна...}


Това точно, което пък прави произнасянето на съдията недопустимо.

Можеш да продължаваш с търсенето, ако желаеш.

Нелисита, ти изпитващ ли го раздаваш?

Ако искаш нещо да споделиш за решението, освен че коелгите нищо не разбират, давай.
Или искаш някой да открие абсурдите, вместо теб?

<sup>Отговор на Liglyo(18.06.2013 16:29):
Liglyo каза:
Нелисита, ти изпитващ ли го раздаваш?

Ако искаш нещо да споделиш за решението, освен че коелгите нищо не разбират, давай.
Или искаш някой да открие абсурдите, вместо теб?</sup>


Не позна, не за сефте. Надявам се поради мнителност.

Ако не бях ги открила, нямаше да го поставя тук това съдебно решение.

^{Отговор на Liglyo(18.06.2013 16:29):
Liglyo каза:
Нелисита, ти изпитващ ли го раздаваш?}




направо правораздаващ го играе шамандурата дунавска