Въп­рос: Бъл­гар­с­ко дру­жес­т­во сключ­ва до­го­вор за до­вър­ши­тел­ни стро­и­тел­ни ра­бо­ти с бел­гийс­ко пред­п­ри­я­тие. В из­пъл­не­ни­е­то на до­го­во­ра бъл­гар­с­ко­то дру­жес­т­во ко­ман­ди­ро­ва свои ра­бот­ни­ци на те­ри­то­ри­я­та на дру­га­та дър­жа­ва член­ка и уве­до­мя­ва На­ци­о­нал­на­та аген­ция за при­хо­ди­те. Аген­ци­я­та оп­ре­де­ля и удос­то­ве­ря­ва ка­то при­ло­жи­мо бъл­гар­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во в сфе­ра­та на со­ци­ал­на­та си­гур­ност. До­пус­ти­мо ли е бел­гийс­ки­те влас­ти да пре­тен­ди­рат вна­ся­не на за­дъл­жи­тел­ни внос­ки съг­лас­но за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на сво­я­та дър­жа­ва?

От­го­вор: Удос­то­ве­ре­ни­я­та за при­ло­жи­мо за­ко­но­да­тел­с­т­во А1, из-да­ва­ни съг­лас­но рег­ла­мен­ти­те за ко­ор­ди­на­ция на сис­те­ми­те за со­ци­ал­на си­гур­ност на дър­жа­ви­те-член­ки на Ев­ро­пейс­кия съ­юз­, п­ред­с­тав­ля­ват до­ка­за­тел­с­т­во за при­ло­жи­мо­то спря­мо оси­гу­ре­ни­те ли­ца за­ко­но­да­тел­с­т­во в сфе­ра­та на со­ци­ал­на­та си­гур­ност на дър­жа­ва член­ка, т.е. за дър­жа­ва­та, в ко­я­то се дъл­жат внос­ки­те за со­ци­ал­на си­гур­ност и от ко­я­то мо­же да се при­до­бие пра­во на съ­от­вет­ни­те обез­ще­те­ния.

Фор­му­ля­рът удос­то­ве­ря­ва, че ли­ца­та са под­чи­не­ни на за­ко­но­да­тел­с­т­вото на са­мо ед­на дър­жа­ва член­ка, и че са ос­во­бо­де­ни от при­ла­га­не на за­ко­но­да­тел­с­т­во­то на съ­от­вет­ни­те дру­ги дър­жа­ви член­ки. Въз­мож­ност­та ин­с­ти­ту­ция или на­ци­о­на­лен съд на дру­га дър­жа­ва член­ка да пре­неб­рег­не удос­то­ве­ре­ние А1 би пос­та­ви­ла под съм­не­ние фун­да­мен­тал­ния прин­цип за са­мо ед­но при­ло­жи­мо за­ко­но­да­тел­с­т­во. Имен­но по­ра­ди то­ва удос­то­ве­ре­ние, над­леж­но из­да­де­но от ин­с­ти­ту­ци­я­та, ко­я­то е оп­ре­де­ле­на от ком­пе­тен­тен ор­ган на съ­от­вет­на­та дър­жа­ва член­ка, има об­вър­з­ващ ефект за ин­с­ти­ту­ци­и­те на дру­ги­те дър­жа­ви член­ки, ка­то те са длъж­ни да п­риз­на­ват фор­му­ля­ра до от­тег­ля­не­то или обя­вя­ва­не­то му за не­ва­ли­ден. То­ва оз­на­ча­ва, че при ва­лид­ни удос­то­ве­ре­ния А1, из­да­де­ни от ком­пе­тен­т­на­та те­ри­то­ри­ал­на ди­рек­ция на На­ци­о­нал­на­та аген­ция за при­хо­ди­те, ин­с­ти­ту­ци­и­те в Крал­с­т­во Бел­гия ня­мат пра­во да ус­та­но­вя­ват и съ­би­рат за­дъл­жи­тел­ни оси­гу­ри­тел­ни внос­ки за ли­ца­та и пе­ри­о­ди­те, за ко­и­то се от­на­сят въп­рос­ни­те удос­то­ве­ре­ния.

От списание "Наръчник на Икономиста" бр. 8 / 2014 година.