ИМАМ СЛЕДНИЯТ ВЪПРОС
Задължения по фактури /мое вземане/ от 2008 г. са потвърждавани от доставчика при инвентаризация на пасивите всяка година , в т. ч. и за отчетната 2013 г. Сега водим дело за събиране на сумите. Доставчикът твърди, че ги е отписал по давност. ОТ ЗКПО разбирам, че ако са отписани през 2013 г., то счетоводно следва да е увеличен фин. резултат за годината, ако не са отписани счетоводно , то В ГДД ЗА 2013 е следвало да ги отрази в посока увеличение по чл. 45, ал1 т 1. Как мога по ГДД, която е изискана от съда по делото да установя дали задължението е отписано или не? Моля, дайте ми съвет как да разбера по ГДД дали действително задължението е отписано? Може ли доставчикът след като и към 31.12.2013 г. да отпише задължение с изтекла давност 5 години, след като е потвърдил салдата в края на годината.?

МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА ПОМОГНЕ, И ОЩЕ ЗА ФАКТУРИ ОТ 2008 Г. ДАВНОСТТА ИЗТИЧА ПРЕЗ 2012 ИЛИ 2013 Г?

дали е отписано или не, за съда все тая

^{Отговор на Neli D(20.10.2014 21:54):
Neli D каза:
МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА ПОМОГНЕ, И ОЩЕ ЗА ФАКТУРИ ОТ 2008 Г. ДАВНОСТТА ИЗТИЧА ПРЕЗ 2012 ИЛИ 2013 Г?}

2013

от 110 до 119 ЗЗД

Как мога по ГДД, която е изискана от съда по делото да установя дали задължението е отписано или не?

Последно, не разбрах, искаш да разбереш от ГДД 2013 дали задължението на длъжника ти е отписано или е увеличен СФР по чл.46 щото няма като как и двете да са едновременно?
Че не е отписано към 31.12.2013 е ясно щото нали казваш, че клиентът ти е потвърдил задължението си.
А ако е увеличил СФР по ГДД 2013, ми лесно ще разбереш - гледаш в Приложение 1 дали на реда по чл.46-ЗКПО има сума, по-голяма от сумата на вземането ти - ако има, то вероятността да е увеличен СФР и с твоето вземане е голяма.
Ама това теб какво те интересува дали е увеличен или не СФР на клиента ти, не разбирам?!
Това са данъчни изисквания по ЗКПО, които какво отношение имат с давността?!


Потвърдителните писма на вземания/задължения е изискване по ЗСч.
Ако те прекъсваха давността, то това би означавало от всяко потвърждаване да почва да тече нова 5-годишна давност. Демек съответното вземане/задължение да си векува в Баланса.
Не е така!

РЕШЕНИЕ
№ 14255
София, 19.12.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо А отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРКА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ДИМИТРОВА
РУМЯНА МОНОВА
при секретар Магдалена Михайлова и с участието
на прокурора Анна Банкова изслуша докладваното
от съдията РУМЯНА МОНОВА

по адм. дело № 10993/2008.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл.160 ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба подадена от „Пионер Семена България” ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Мария Тодорова, чрез процесуалния представител против решение № 299 от 17.04.2008 год., постановено по адм. д. № 6363 по описа за 2007г. на Административен съд София – град, І-во отделение, ІІ състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА №2900155/30.07.2007 год., издаден от орган по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители”, потвърден с решение № 1677 от 10.10.2007 год. на директора на дирекция „ОУИ”- гр. София при ЦУ на НАП, с който е определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за данъчен период на 2006 г. в размер общо на 66590,01 лв. и лихви за забава в размер общо на 448,92 лв. в резултат на непризнато от ревизиращия орган намаление на финансовия резултат на основание чл.23 ал.3 т.15 и т.16 от ЗКПО (отм.). Касаторът твърди, че са налице отменителни основания по смисъла на чл.209 т.3 от АПК и по подробни съображения моли да се постанови решение, с което да се отмени атакувания акт и да се произнесе по същество, като отмени РА и потвърдителното решение. Не претендира разноски.
Ответникът по така подадената касационна жалба – директорът на дирекция „ОУИ”- гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител прави искане за оставяне на решението в сила. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо „А” отделение, след като прецени допустимостат и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218 от АПК, преценява следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА №2900155/30.07.2007 год., издаден от орган по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители”, потвърден с решение № 1677 от 10.10.2007 год. на директора на дирекция „ОУИ”- гр. София при ЦУ на НАП, с който е определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за данъчен период на 2006 г. в размер общо на 66590,01 лв. и лихви за забава в размер общо на 448,92 лв. в резултат на непризнато от ревизиращия орган намаление на финансовия резултат на основание чл.23 ал.3 т.15 и т.16 от ЗКПО (отм.). За да отхвърли жалбата съда е приел, че касатора няма право да намалява финансовия си резултат на основание на чл.23, ал.3, т.15 и т.16 от ЗКПО (отм.) за данъчната 2006 год., тъй като давността по провизираните и обезценени вземания не е изтекла. Поради липсата в ЗКПО на определение на понятието „давностен срок" първоинстанционният съд прилага Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл.116, б.„а" и „в" от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника или с предприемане на действия за принудително събиране на вземането, като по силата на чл.117 от ЗЗД от прекъсването почва да тече нова давност. Като прилага правилата за прекъсване на давността по ЗЗД и като се позовава на потвърдителни писма, изисквани от клиентите на „Пионер Семена България” ЕООД за установяване на крайните салда към 31.12 в съответствие с изискванията за годишна инвентаризация на вземанията по Закона за счетоводство и изпълнителен лист, издаден въз основа на предявен Запис на заповед към двама длъжници, както и удостоверения за образувани изпълнителни производства, първоинстанционният съд счита, че давността не е изтекла и дружеството няма право на данъчнопризнат разход.
Няма спор за факти. Спорът е изцяло правен. В основата му е правилното тълкуване и прилагане на данъчноправните норми, съдържащи се в чл.23, ал.3, т.15 и чл.23, ал.3, т.16 от ЗКПО (отм.). Спори се дали „Пионер Семена България” ЕООД има право да признае разход (т.е. да намали данъчната основа за облагане с корпоративен данък) на основание чл.23, ал.3, т.15 и чл.23, ал.3, т.16 от ЗКПО (отм.). Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящата инстанция приема, че разпоредбите на ЗКПО (отм.) позволяват признаване за данъчни цели на разходите от обезценка /провизиране на вземания/ след изтичане на 5-годишна давност от момента, в който вземането е станало изискуемо. Разпоредбите на ЗЗД, регламентиращи прекъсването на давността, не са приложими в този случай. Недопустимо е прякото, буквално пренасяне на гражданско-правния ефект на давността на данъчна и счетоводна плоскост.
Разпоредбата на чл.23, ал.3 от ЗКПО (изм. - ДВ, бр.109 от 2003 год., изм. и доп., бр.107 от 2004 год.) предвижда невъзстановените суми вследствие на прилагането на т.13, буква "е" и ал.2, т.21, буква "е" в случаите, когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или в ликвидация или при изтичането на давностния срок от момента, в който вземането е станало изискуемо или при прехвърляне на вземането; (доп. - ДВ, бр. 109 от 2003 г.) обложената част от провизиите на вземанията (по действащото до 31 декември 2001 год. счетоводно законодателство) в нефинансовите предприятия, когато провизията се реинтегрира в печалбата или когато през текущия отчетен период длъжникът е обявен в несъстоятелност или в ликвидация или при изтичането на давностния срок - от момента, в който вземането е станало изискуемо;
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Действително, в разпоредбите на чл.23, ал.3, т.15 и т.16 от действащия за 2004 год. и 2005 год. ЗКПО давностният срок не е фиксиран, поради което на основание чл.46 от Закона за нормативните актове (ЗНА) той следва да се определи по реда на ЗЗД. Въпросът е дали в случая е приложима разпоредбата на чл.116 от ЗЗД или само тази на чл.110, която визира продължителността на самия срок. С други думи, дали ако по гражданските разпоредби давността не е погасена, разходите за провизии/обезценки не се признават за данъчни цели. Настоящата инстанция счита, че прекъсването на давността от гражданскоправна гледна точка не може да доведе до невъзможност за намаляване на финансовия резултат на основание на чл.23, ал.3, т.15 и чл.23, ал.3, т.16. Ако се приеме обратното, това би означавало, че „Пионер Семена България” ЕООД не би могло никога да отпише вземанията си. Член 46 от ЗНА изисква разпоредбите на нормативните актове да се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, да се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България (ал.1). Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта (ал.2). Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. Следователно, давностният срок по чл.23, ал.3, т.15 и чл.23, ал.3, т.16 от ЗКПО (отм.) следва да бъде тълкуван съобразно целта на закона и в духа на идеята, заложена в тези разпоредби, която е видна от аналогични на тях разпоредби в ЗКПО. Подобно на органите по приходите, първоинстанционният съд тълкува въпросните разпоредби на ЗКПО буквално, т.е. ако давностният срок по смисъла на ЗЗД не е изтекъл, кредиторът няма право да признава разходи по обезценки/провизии.
Погасителната давност поначало е гражданскоправен институт. Целта й е да брани интересите на длъжника от евентуално продължително бездействие на кредитора и да не допуска възможността за принудително изпълнение на едно задължение да бъде достъпно средство за натиск неограничено във времето. Институтът е пригоден да обслужва гражданския и търговския оборот, а не администрирането на приходи. Поради тази причина същността и последиците от приложението на института се обясняват на ниво отношения Кредитор - Длъжник, а не на ниво данъчен субект - държава. Ето защо когато прилага институтът на погасителната давност, съдът би следвало да го направи съответно, като изхожда от взаимовръзката между отделните разпоредби на данъчния закон, целта на данъчния закон, принципите на данъчното право и основните начала на българското право. Само по този начин би могло да се стигне до смисъла на законовата разпоредба и да се обясни приложението на давността в случаите по чл.23, ал.3, т.15 и чл.23, ал.3, т.16 от ЗКПО (отм.).
Разпоредбите на чл.23, ал.3, т.15 и чл.23, ал.3, т.16 от ЗКПО (отм.) използват една и съща фраза, а именно „... при изтичането на давностния срок - от момента, в който вземането е станало изискуемо". Ако законодателят е целял да обвърже данъчния ефект с изтичането на погасителната давност фразата „от момента, в който вземането е станало изискуемо" е напълно ненужна. Разпоредбата на закона можеше и трябваше да спре до израза „... при изтичането на давностния срок", защото по гражданскоправните правила е напълно ясно, че давностният срок тече от момента, в който вземането става изискуемо. Целта на разпоредбите на чл.23, ал.3, т.15 и чл.23, ал.3, т.16 от ЗКПО (отм.) е да постави срок, след който разходите от обезценки/провизии да се признават за данъчни цели, т.е. ако има такива разходи, то те да се признават не по-рано от изтичането на определен срок. Ролята на такъв универсален срок играе общият давностен срок от 5 години, който служи за критерий за признаването на разхода. Законодателят е търсил общ универсален срок, след който разходите, възникнали от несъбрани вземания, да се признават за данъчни цели. Такъв срок е давностният срок или по-скоро 5-годишен срок от момента на възникване на вземането. Разпоредбите на чл.23, ал.3, т.15 и чл.23, ал.3, т.16 говорят за „давностния срок", а не за „давността". Целта на законодателя е била да насочи към продължителността на срока, т.е. към 5-те години, а не да обвързва данъчния ефект с останалите разпоредби на ЗЗД, касаещи давността. Законодателят е нямал намерение да постави признаването на разхода в зависимост от неясен срок, зависещ от действията на кредитора, каквито са правилата на ЗЗД. Само такова тълкуване би могло да доведе до еднакви правила на данъчно облагане за всички данъчнозадължени лица, т.е. до определеност и закономерност при определяне на данъчната основа. То напълно съвпада с редакцията на аналогичната материалноправна данъчна норма в ЗКПО в сила от 1 януари 2007 год. Новият ЗКПО в сила от 1 януари 2007 год. разрешава неяснотите при тълкуването на разпоредбите на чл.23 ал.3 т.15 и чл.23, ал.3, т.16 от ЗКПО (отм.). По-конкретно аналогичната нова разпоредба на чл.37 от ЗКПО в сила от 1 януари 2007 год. ясно и без съмнение посочва, че разходите от последващи преоценки на вземания се признават при изтичане на давностния срок, „но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо". Предвид на чл.37 от ЗКПО в сила от 1 януари 2007 год. „Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки на вземания по реда на чл.34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо; възмездно прехвърляне на вземането; производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено; с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането; преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон. Предвид на неяснотата на уредбата в сила до 1-ви януари 2007 год., разпоредбата на чл.37 от новия ЗКПО не цели въвеждане на нова материалноправна разпоредба, а по – скоро прецизира законовите текстове от ЗКПО в сила до 31 декември 2006 год. Прецизираната редакция на нормата е аргумент, с който само се допълват настоящите разсъждения. Изменената разпоредба отговаря на логиката на данъчния закон и прецизира текстовете на чл.23, ал.3, т.15 и т.16 от ЗКПО (отм.).,
След като действия по събиране на вземанията по договорите за покупко-продажба не са предприемани, давността е изтекла, от което следва, че разходите трябва да бъдат данъчно признати.
Потвърждавайки изводите на органите по приходите, първоинстанционният съд обосновава прекъсването на давностния срок и с наличието на потвърдителни писма от длъжниците.
Въпросът е дали потвърдителните писма, получени по силата на административните задължения съгласно Закона за счетоводството, представляват "признаване на задълженията", водещо до прекъсване на исковата давност.

Настоящата инстанция счита, че потвърдителните писма не са "признаване на задължението" по смисъла на ЗЗД поради следните причини: те са поискани и дадени по силата на законово задължение за инвентаризация съгласно чл.22 от Закона за счетоводството. Приходната администрация не може да черпи основания за облагане на данъкоплатците в резултат от тяхното изпълнение на законови задължения. С оглед на достоверното представяне на финансовите си отчети „Пионер Семена България” ЕООД е задължено да поиска потвърдителни писма за съществуването на вземанията. Такива са дадени от лицата, задължени по търговските договори. Потвърдителните писма не са и не могат да бъдат разглеждани като признаване на вземанията по смисъла на ЗЗД, защото тези писма не са резултат от свободната воля на един длъжник, а са изпълнение на задължение на един административноправен субект. Целта им е да удостоверят неизпълнени задължения за целите на счетоводството, а не да предизвикат прекъсване на давността, още повече, че от гледна точка на длъжника е в негов интерес по-бързото изтичане на давностния срок. Като допълнение следва да се отбележи, че ВАС вече се е произнесъл по същия въпрос с решение за проверяваните периоди на 2004 и 2005 г. 4
По изложените съображения атакуваното решение следва да се отмени и тъй като няма допуснати съществени порцесуални нарушения, които да налагат връщането на делото за ново разглеждане, следва да се отмени атакувания РА и потвърждаващото го решение. Касаторът не претендира разноски за касационното производство.
Предвид изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховен административен съд, Първо „А” отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 299 от 17.04.2008 год., постановено по адм. д. № 6363 по описа за 2007г. на Административен съд София – град, І-во отделение, ІІ състав и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ РА №2900155 /30.07.2007 год., издаден от орган по приходите в ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители” и потвърждаващото го решение № 1677 от 10.10.2007 год. на директора на дирекция „ОУИ”- гр. София при ЦУ на НАП, с който на "Пионер семена България" ЕООД е определен допълнително корпоративен данък по ЗКПО (отм.) за данъчен период на 2006 г. в размер общо на 66590,01 лв. и лихви за забава в размер общо на 448,92 лв. в резултат на непризнато от ревизиращия орган намаление на финансовия резултат на основание чл.23 ал.3 т.15 и т.16 от ЗКПО (отм.).
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Бисерка Коцева
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Анна Димитрова
/п/ Румяна Монова

Въх!

Това беше интересно! И си признавам, че останах изненадан! Отдавна не бях члучвал нещо така да ме заинтересува Bubu17 :)

Сега разбирате по ЗКПО-то дъръ-дъръ в увеличение,а при вас е необходимо в ГДД по ЗКПО за 2013 г., да са в намаление или да сте отписали вземането с решение на ОС или на ЕС на капитала.Кога изтича давността на вземането зависи от много фактори-кога е бил краен падеж,договорно условие,предупредителни писма за събиране на вземането.Така за което и да е вземане,различни срокове по давност.

docstore.odit.info/?s=4&rid=3435