Здравейте,
направих бегъл прочит на предложения Законопроект за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс със сигнатура 554-01-158 от дата 24/09/2015 при Народното събрание с вносители :
НАЙДЕН МАРИНОВ ЗЕЛЕНОГОРСКИ - Професия: икономист
БОРИСЛАВ РАЙЧОВ МИЛАНОВ - Професия: юрист
БОРИСЛАВ ЛЮБЕНОВ ВЕЛИКОВ - Професия: преподавател
РУМЕН ДИМИТРОВ ХРИСТОВ - Професия: икономист;преподавател
КОРМАН ЯКУБОВ ИСМАИЛОВ - Професия: икономист
АНТОНИ АНТОНИЕВ ТРЕНЧЕВ - Професия: юрист
БОЙКА ГРОЗЕВА МАРИНСКА - Професия: преподавател
НАСТИМИР АНАНИЕВ АНАНИЕВ - Професия: икономист
НИКОЛА ПЕЙЧЕВ ХАДЖИЙСКИ - Професия: икономист
БОРИС БОРИСОВ СТАНИМИРОВ - Професия: - не посочено (явно няма)
ДИМИТЪР ГРИГОРОВ ШИШКОВ - Професия: преподавател;лекар

Няма да занимавам аудиторията с всички безумия, но държа да видите колко са "умни" тези люде особено в частта засягаща начина, условията и възможността за обжалването на АУЗ.
Към края на текста е върха на сладоледа за въвеждане на едноинстанционно производство и налагане на държавна такса % от материалния интерес (оспорена сума по АУЗ)

Предлага се да се счита за връчване на призовка, книжа и документи изпращането на SMS съобщение в нов чл. 18а.
Питам аз, как ще изпратиш документи и книжа дори чрез SMS ?!

Това предложение практически ще ограничи до максимум възможността за обжалване в срок на индивидуални административни актове.
Пращат ти SMS или в някаква не оторизирана поща съобщение и хайде срока си върви.

Създава се чл. 23а в АПК, чрез който се въвежда и инструмента на устно Уведомяване :“Когато съобщаването по този раздел не може да се осъществи по реда на чл. 18а, то може да се извърши чрез устно уведомяване - пряко или по телефон с отбелязване на датата и подписа на съответното длъжностно лице”
Реформаторите се грижат никой фактически да не узнае за издаването на акта, като формално длъжностното лице ще каже, че е информирал заинтересованата страна устно и така срокът по обжалване е изтекъл.

Браво на реформаторите, защо хората ще бъдат уведомявани писмено, като може и устно. Най ми е интересно как ще се докаже в съда, че действително е извършено устното уведомяване.

Реформаторите искат така да реформират АПК, че никой гражданин да не може да обжалва акт на администрацията

Реформаторите се грижат гражданите да не могат да си търсят правата сами, като променят чл. 212 от АПК, т.е. задължително да ползват адвокат, т.е. да бъдат натоварени финансово.
В проекта чрез §55. В чл.212 се правят следните изменения и допълнения:
Ал.2 се изменя така: „(2) Касационната жалба се подписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Жалбоподателят е длъжен да приложи към жалбата всички доказателства, с които разполага, ако такива са допустими в съответното касационно производство”.

Реформаторите се стремят всячески да затруднят и оскъпят административните дела за гражданите. Практически се премахва прекия достъп до правосъдие. Браво на реформаторите, много добре защитават администрацията от гражданите.
Подобно предложение имаше и в проекта за изменение на Закона за адвокатурата. Споредм мен това си е чисто ограничаване за свободен достъп до правосъдие на гражданите. Ясно е указано в ГПК и НПК при кои ситуации (не за всички) е задължително ползване на адвокат и докато там е разбираемо, то тук това се явява необосновано лобистко предложение.

!!!!!!!!!!!!!!!Реформаторите изменят чрез §63. Чл.219 се изменя така: „Чл.219. (1) В касационното производство са допустими само писмени доказателства, с които се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и доказателства, свързани с нищожността или недопустимостта на обжалваното съдебно решение.”

Е нали въведоха Реформаторите устното уведомяване, как писмено да докажеш, че то не е извършено ?!!!

Реформаторите въвеждат имуществен ценз за касационно обжалване на административни актове !!!
§71. Създава се нов чл.227а със следното съдържание: „Такси в касационното производство Чл.227а (1) Касационният жалбоподател внася предварително държавна такса в размер на 250лв. за гражданите и в размер на 5 000лв. за организациите и държавните органи.

(2) Държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, съдът взема предвид: ......
(3) С крайния съдебен акт, съдът осъжда да заплатят държавни такси, в размер на два процента от материалния интерес по делото, когато той е определяем”.

За завеждане на дело пред първа инстанция, Реформаторите въвеждат следната такса: §53. Създава се нов чл.204а със следното съдържание: „Държавна такса Чл.204а. Държавната такса за предявяване на иск по реда на тази глава се определя по реда, по който се определя таксата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди”.

Пита се защо не е оставено на Министерски съвет да постанови и касационната държавна такса.

И .......... никъде в съдебната практика няма въведено правило касационното обжалване да е в пъти по-скъпо от завеждането на дело пред първа инстанция.
Реформаторите желаят тотално да откажат българина да си търси правата, като го натоварват с непосилни такси. При все, че част от данъците ни отиват точно в съдебната система !!!!!!!!!!

Реформаторите гарантират на държавата приходи от загубени дела, а такива гарантирани суми не са предвидени и не се изплащат на спечелилия гражданин. Що за равноправие е това.

Ако гражданин спечели дело, то той следва да заведе ново за доказване на щети, а държавата директно е възмездена с твърда сума плюс процент. Колко народно е това предложение на реформаторите, каква борба срещу администрацията ...

Чрез §86. Чл.257 се отменя. Ето какво гласи Чл. 257. (1) Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.
(2) С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането.

Реформаторите не са защитници на гражданите, а на дерибействащата администрация.

Реформаторите са пълни правни профани относно уеднаквяването на съдебната практика в Р. България. Ето какво предлагат чрез §87. Създава се нова Глава шестнадесета:
„ Уеднаквяване на съдебната практика на отделенията.
Чл.257а. (1) Всеки гражданин или организация , които са били страна по дело пред състав от дадено отделение на Върховния административен съд, приключило с влязло в сила съдебно решение или определение, има право да направи искане пред председателя на отделението, чийто състав е постановил влязлото в сила решение, с което искане да посочат наличие на съдебна практика на отделението, която противоречи на постановеното решение или определение по делото, по което гражданинът или организацията е страна.

(2) В едномесечен срок ръководителят на отделението разглежда искането и решава дали има противоречива практика и ако има е длъжен в двумесечен срок да поиска от отделението да определи приетото по кое дело или кои дела следва за напред да се прилага от отделението. Решението на отделението – присъствено или неприсъствено - се взема с мнозинство от повече от половината съдии в отделението. Решението на отделението не се мотивира. Решението е задължително за прилагането му от съставите на отделението, доколкото не противоречи на тълкувателни решения или тълкувателни постановления на Върховния административен съд или съвместно тълкувателно постановление на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд.“

Уеднаквяването на съдебната практика, чрез тълкувателни решения и постановления е изключителен приоритет и ПРАВО на Върховен административен съд и Върховен касационен съд съобразно чл. 124 от Закона за съдебната власт.

Това предложение е пълно безумие, непознаване на правото и е противоконституционно !!!

Безумието продължава с Преходните и заключителни разпоредби на Проекта за закон за изменение и допълнение на АПК:
§104. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
В чл.160, ал.6 се добавя изречение второ: „Решението на административния съд по дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания до 5000 лв., когато ревизионният акт е издаден на физически лица, и до 25 000 лв., когато ревизионният акт е издаден на юридически лица, е окончателно.”
Т.е. реформаторите премахват двуинстанционното съдебно производство.
Това е пряко нарушаване на Конституцията и Конвенцията за защита на човешките права и свободи.
Това предложение е и в пълен разрез с чл. 10, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

А по-долу е върха на сладоледа !!!!!!!!!!!!!!
В §104. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в чл.161 се правят следните изменения и допълнения:
Създава се ал.3 със следното съдържание:
(3) Независимо от внесените други държавни такси за обжалване на ревизионния акт страните заплащат и държавна такса за касационно обжалване. Държавната такса е в размер на четири процента и се заплаща от страните по делото след постановяване на окончателното съдебно решение като жалбоподателят се осъжда да заплати държавната такса съразмерно на отхвърлената част от жалбата, а ответникът съразмерно на уважената част от жалбата.”

Това е не обир, а пладнешки грабеж на държавата срещу исконните права на гражданите да търсят правосъдие !!!

И още ... в Р. България всички изменения на закони въведени с преходни и заключителни разпоредби на друг закон са противоконституционни, т.е. почти 90 % от законите ни са противоконституционни. Е що за правова и демократична държава сме, след като управляващите нарушават де що има за нарушаване. Ето за това нашето законодателство е джунгла, в която никой не може да се оправи и най-вече защото пълни некадърници и профани в юридическата наука правят проектите на законите.

Е, приятна работа.

Уважаеми съфорумци,
с радост ви съобщавам, че РъБлок на 12/10/2015 - оттегли скандалния си законопроект за изменение на АПК.
Макар и все още зараждащо се, гражданското общество извоюва малка, но значителна победа в защита на основните права на физическите и юридическите лица за достъп до административно правосъдие срещу дерибестващата държава.

Днес е хубав ден за демокрацията, както казваше един пълничък господин, който отказваше да освободи резиденцията, след като вече не беше председател на Народното събрание.