И за да си напомням, че въпреки съдия Еленков имам шанс

И не само за това. Решението си е готино по същество. И административното право си е готино, когато в действителност е "В името на народа", а не само по протокол.

А ето как се е мотивирал КС:

"Включването им в кръга на задължително осигурените лица при тях има по-скоро фискален, отколкото социален елемент, за разлика от първата група работещи пенсионери (чл.4, ал.1), където други конституционни принципи не допускат изключването им от обхвата на задължителното обществено осигуряване.

Съдът счита, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл.4, ал.3 КЗОО би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски наистина биха добили характер на данъчно задължение.

Разбира се, ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание. "
и част от становищата:
"Съюзът на българските журналисти, Съюзът на пенсионерите в България, Обединеният съюз на пенсионерите в България и Висшият адвокатски съвет поддържат искането в тази част. В писмените им становища се отбелязва, че задължителното обществено осигуряване на работещите пенсионери е противоконституционно, тъй като те са придобили вече право на пенсия. Поради това правените от тях задължителни осигурителни вноски фактически имат характер на данък"

Съдът счита, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл.4, ал.3 КЗОО би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване
тъй като те са придобили вече право на пенсия

Джас, заради тия две (болднати) простотии НАП се дърпат за здравните (и съдята му Йеленкоф)
здравното осигуряване е различно от обществено осигуряване и видите ли давало други права, различни от правото на пенсия

Мда. Обаче едно вещо лице-пенсионер надали упражнява "вещата" си дейност си непрекъснато. Ако не беше пенсионер, щеше да си подава окд5 за започване и прекъсване на осигуряването в началото и края на всеки период по изготвяне на всяка възложена му експертиза. След като няма тази възможност, ако НАП толкова държат да си внася осигуровките, би трябвало да укажат и да подаде Д1, в която той конклудентно ще определи периодите, за които "подлежи" на осигуряване в това му качество по ЗЗО. И ще е повече от нагло да му искат по 33,60 лв за всеки месец от годината заради факта, че е вписан в някакъв регистър на вещите лица. Доходът му от експертизи за 2010 е 2242.50 лв. (може би брутна сума - без приспадане на разходите за дейността) За 2010 МОД за СОЛ си беше пак 420. НАП в акта си му търси 403.20 лв главници. Това пък на какво прилича? На такива напски действия всякакви мотиви, които хващат декиш ми изглеждат приемливи.

ще е повече от нагло

по длъжностна характеристика им е и се борят за "Изпълнението надвишава изискванията"


П.П. малко подаръче за празниците
http://www.segabg.com/article.php?id=793660

<sup>Отговор на OpaSna TikVa(02.03.2016 13:21):

по длъжностна характеристика им е</sup>


хихи всеки с длъжностните си характеристики. В моята (в евентуалното ми качество на пенсионер - вещо лице) ще е вписано да гоня моите интереси. И ако ще се налага да подавам ГДД за 2242.50 лв бруто, няма да им дам основание да ми търсят осигуровки върху повече от 1681,88 лв.
А ако съм СОЛ - съдружник.... ще мина и без ГДД.
В качеството ми на счетоводител, и аз като нап предпочитам тезата, че лицето е с нон-стоп дейност и нон-стоп трябва да плаща (и на счетоводителя). Мръсна история от моя страна. Но живея с угризенията си, че съм паразит досущ като НАП по отношение на тези случаи и не ми е леко да понасям съвестта си. Но някак си оцелявам

председателят Александър Еленков

чл. 208 АПК
чл. 4, ал. 6 КСО
Лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но пенсионерите, които упражняват такава трудова дейност, не са задължително осигурени лица и ще станат доброволно осигурени лица, само ако направят такъв избор.
Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т.е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т.е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) ограничаване на свободата, предприето за задоволяване на определен обществен интерес. То възниква автоматично при наличието на посочените в закона предпоставки, без да е необходимо волеизявление на задълженото лице. Обратно - субективното, доброволно поето правно задължение, каквото е доброволното (обикновено допълнително) осигуряване, представлява самоограничаване на свободата на правния субект, предприета от него лично и свободно за удовлетворяване на потребност, произтичаща от неговия личен интерес.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Красимир Асенов Николов от гр. Монтана срещу решение № 662 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 536/2014 г. на Административен съд - гр. Монтана.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
I. От данните по делото е видно, че:
1. Касационният жалбоподател е самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Не се спори между страните, че с декларации по чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е заявил упражняване на трудова дейност от 20.08.2010 г. и осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4 КСО - задължителното осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, и допълнително осигуряване по негов избор за общо заболяване и майчинство. Според данните в Регистъра на осигурените лица Красимир Асенов Николов е бил осигурено лице за посочените осигурителни рискове до 30.06.2013 г.
2. С експертно решение № 1197 от 18.04.2013 г. Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при МБАЛ - Монтана е установила 54 % трайно намалена работоспособност на жалбоподателя за срок от една година - до 1.04.2014 г.
За този период от време - от 18.04.2013 г. до 1.04.2014 г. - той е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
3. Според чл. 4, ал. 6 КСО лицата по ал. 3, т. 2, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. На това основание Красимир Асенов Николов е прекъснал осигуряването си от 1.07.2013 г. за останалото време от срока на трайно намалената работоспособност (до 1.04.2014 г.).
4. С ново експертно решение № 1317 от 28.04.2014 г. ТЕЛК преосвидетелствала жалбоподателя Красимир Асенов Николов и този път определила 46 на сто (46 %) трайно намалена работоспособност, при която той вече няма право на пенсия за инвалидност (арг. чл. 71 КСО).
5. Не се спори между страните, че за времето, през което Красимир Асенов Николов е упражнил правото си да не се осигурява, той не е прекратявал, нито е прекъсвал, трудовата си дейност като едноличен търговец.
6. С разпореждане № О-11-000-00-00742589 от 11.08.2014 г. длъжностното лице по чл. 40, ал. 3 КСО при ТП на НОИ - Монтана е отказало да изплати на жалбоподателя обезщетение за временна неработоспособност, установена с болничен лист № А2012 - 5977289 от 16.06.2014 г. с мотиви: "Лицето не е заявило осигуряване за общо заболяване и майчинство".
7. С решение № П-27 от 29.09.2014 г. директорът на ТП на НОИ - Монтана е потвърдил разпореждането със следните мотиви:
"Безспорно по случая е установено, че няма прекъсване и съответно възобновяване на трудовата дейност като едноличен търговец. Красимир Асенов Николов за периода 1.07.2013 г. до 31.03.2014 г. вкл. се е възползвал от разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ и (за този период) не е осигурено лице (...) С изречение второ от същата разпоредба законодателят изисква от лицата, възползвали се от предоставеното им право да не се осигуряват, след упражняване на същото да подадат декларация по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, като определят вида на осигуряването си - (това изречение второ гласи така) за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. По данни от информационната система на НОИ и НАП и към момента Красимир Асенов Николов не е изпълнил законово определено му задължение да подаде декларация в ТД на НАП за вида си на осигуряване след ползването и изчерпване правото му като пенсионер. Поради това, независимо от подадената декларация образец № 1 от Наредба № Н-8, че се осигурява и за общо заболяване и майчинство, г-н Николов не се счита за осигурен по реда на чл. 4, ал. 4 КСО, поради което и внесените (от него) осигурителни вноски за фонд "Общо заболяване и майчинство" не са дължими."
II. С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Монтана е отхвърлил жалбата на Красимир Асенов Николов срещу решение № П-27 от 29.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Монтана. За да постанови този резултат съдът е приел за законосъобразно изразеното от директора становище, но освен това допълнително е изложил следните мотиви:
" (...) разпоредбата на чл. 1, ал. 6 НООСЛБГРЧМЛ е специална по отношение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ, тъй като урежда специфичната хипотеза, в която на осигурено лице е отпусната пенсия, респективно е предвиден и специален режим, при който за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Следва да се посочи, че и в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО изрично е предвидено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4-6 КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Както разпоредбата на чл. 4, ал. 6 КСО, така и разпоредбата на чл. 1, ал. 6 НООСЛБГРЧМЛ създават задължение за изрично деклариране от лицата, имащи желание да упражнят правото си да се осигуряват, респективно да черпят съответните права, а в случая оспорващият не е изпълнил така разписаното законово задължение, тоест той не е осигурено лице и законосъобразно му е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист за общо заболяване."
III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя становището, съдържащо се в така изложените от Административен съд - Монтана допълнителни мотиви, особено в частта, с която се приема, че след изтичането на периода, в който е бил пенсионер по инвалидност, Красимир Асенов Николов не е осигурено лице, защото не е подал декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ, но независимо от това несъгласие счита, че постановеното от Административен съд - гр. Монтана решение е правилно по своя краен резултат, поради следните съображения:
1. Осигурените социални рискове са изброени в чл. 2, ал. 1 КСО. Те са: временна неработоспособност, временна намалена работоспособност, инвалидност, майчинство, безработица, старост и смърт. Осигуряването за временна неработоспособност, временна намалена работоспособност и за майчинство в практика се нарича осигуряване за общо заболяване и майчинство по името на фонда, в който се внасят осигурителните вноски за тези социални рискове (сравни чл. 2, ал. 2, т. 1 КСО).
Чл. 4 КСО е наименован "Осигурени лица", а не "Задължително осигурени лица" и това не е случайно. В 10-те точки на ал. 1 са изброени лицата, които са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, т. е. задължително осигурени за всички осигурителни рискове, а в ал. 3 на чл. 4 са изброени лицата, които са задължително осигурени само за осигурителните рискове инвалидност (но само за общо заболяване), старост и смърт. С ал. 4 на чл. 4 КСО законодателят е предоставил възможност на тези лица да се осигуряват допълнително по свой избор (т. е. доброволно) за рисковете общо заболяване и майчинство. Освен това с решение № 5 от 29.06.2000 г. по конст. д. № 4/2000 г. Конституционният съд на Република България прие, че "включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 КСО би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение (но) ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание", поради което с това решение Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 КСО по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. В отговор на това решение, с § 1, т. 5 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (наименование на Кодекса за социално осигуряване до 29.07.2003 г.) законодателят създаде нова ал. 6 на чл. 4 КСО със следното съдържание: "Лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 по реда на този кодекс", а това са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (т. 1), лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества (т. 2), регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (т. 4) и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5).
2. За нуждите на съдебния спор по настоящето дело от изброените в предходния абзац работещи пенсионери, упражняващи дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 КСО, ще се имат предвид само пенсионерите, работещи като еднолични търговци, т. е. упражняващи дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2, предл. първо КСО, какъвто е бил Красимир Асенов Николов за времето от 18.04.2013 г. до 1.04.2014 г. Пак от изложения в предходния абзац анализ се вижда, че пенсионерите, работещи като еднолични търговци не са задължително осигурени лица, но по свой избор (т. е. доброволно) могат да се осигуряват за осигурителните рискове само по чл. 4, ал. 3 КСО (инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт) или за тези осигурителни рискове плюс осигурителните рискове по чл. 4, ал. 4 КСО (общо заболяване и майчинство, които всъщност са рисковете временна неработоспособност, временна намалена работоспособност и майчинство). Оттук следва един съществен извод: лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, но пенсионерите, което упражняват такава трудова дейност, не са задължително осигурени лица и ще станат доброволно осигурени лица, само ако направят такъв избор.
3. Поради това Красимир Асенов Николов е бил:
а) задължително осигурено лице за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт за времето от 20.08.2010 г. (заявеното от него начало на трудова дейност като едноличен търговец) до 18.04.2013 г., на която дата е установена 54 % трайно намалена работоспособност, т. е. инвалидност поради общо заболяване;
б) поради направения от него избор с декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ по същото време е бил и доброволно осигурено лице за рисковете общо заболяване и майчинство;
в) тъй като е продължил да внася осигурителни вноски, за времето от 18.04.2013 г. до 30.06.2013 г. Красимир Асенов Николов е бил доброволно осигурено лице по чл. 4, ал. 6 КСО за същите осигурителни рискове;
г) от 1.07.2013 г. е избрал възможността по чл. 4, ал. 6 КСО да не се осигурява и е преустановил внасянето на осигурителни вноски, поради което от тази дата до 1.04.2014 г. Красимир Асенов Николов не е бил осигурено лице - работещ пенсионер, който упражнява трудова дейност като едноличен търговец, но избрал възможността да не се осигурява;
д) на 28.04.2014 г. ТЕЛК установява 46 % трайно намалена работоспособност, поради което правото на пенсия отпада, считано от 1.04.2014 г. (датата на инвалидизирането по предходното решение на ТЕЛК) и от тази дата - 28.04.2014 г. - по силата на закона (чл. 4, ал. 3, т. 2, предл. 1-во КСО) Красимир Асенов Николов отново е осигурено лице, но само задължително осигурено за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
е) от датата 28.04.2014 г. за Красимир Асенов Николов не се възстановява доброволното осигуряване за общо заболяване и майчинство, защото за разлика от задължителното осигуряване доброволното осигуряване не може да възникне ex lege (по силата на закона), а само по силата на свободно и изрично изразената воля на правоимащото лице.
4. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита за правилен (законосъобразен и обоснован) направеният от Административен съд - гр. Монтана извод, че след като се е отказал от възможността да бъде осигурено лице, Красимир Асенов Николов е следвало отново да подаде декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ, с която изрично да заяви желание да се осигурява доброволно за общо заболяване и майчинство. С въвеждането на института на декларация за избран вид на осигуряването законодателят имплицитно е изключил избор на осигуряване чрез конклудентни действия (например чрез плащане на съответните осигурителни вноски). Поради липса на такава декларация след 1.04.2014 г. и поради невъзможността по силата на закона да бъде възстановено предишното доброволно осигуряване за тези рискове, след 1.04.2014 г. Красимир Асенов Николов е имал статута единствено на задължително осигурено лице за рисковете инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. При този обхват на възстановеното осигуряване Красимир Асенов Николов не е бил осигурен за общо заболяване и майчинство, поради което не е имал право на обезщетение за временна неработоспособност, независимо че е внасял осигурителни вноски и за тези рискове - липсата на изрично заявен избор на допълнително осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО прави ирелевантно внасянето на осигурителни вноски и за рисковете общо заболяване и майчинство.
Задължителното осигуряване е обективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква по силата на закона и независимо от волята на задълженото лице. Доброволното осигуряване е субективно правно задължение, т. е. правно задължение, което възниква единствено по волята на задълженото лице. Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) ограничаване на свободата, предприето за задоволяване на определен обществен интерес. То възниква автоматично при наличието на посочените в закона предпоставки, без да е необходимо волеизявление на задълженото лице. Обратно - субективното, доброволно поето правно задължение, каквото е доброволното (обикновено допълнително) осигуряване, представлява самоограничаване на свободата на правния субект, предприета от него лично и свободно за удовлетворяване на потребност, произтичаща от неговия личен интерес.
5. Като се е възползвал от правото на работещ пенсионер, упражняващ дейност като едноличен търговец, да се откаже от социално осигуряване, Красимир Асенов Николов не е прекъснал, а е прекратил осигуряването си за един бъдещ, неопределен във времето период. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 не е прекратена - чл. 10, ал. 2 КСО. Касае се за периоди, които законът е обявил, че не се зачитат за осигурителен стаж, въпреки че лицето продължава да бъде задължително осигурено лице, защото трудовата му дейност не е прекратена - напр. времето на неплатен отпуск над 30 работни дни през една календарна година (чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО), времето на самоотлъчка (неразрешено и без уважителни причини неявяване на работника или служителя на работа, през определен период от работното му време) и т. н. Времето, което законът е обявил, че не се зачита за осигурителен стаж прекъсва за един относително кратък период осигуряването, но въпреки това лицето остава в кръга на осигурените лица и връзката между него и осигурителната система не е прекъсната, нито е временно прекратена. Пенсионер, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец, не може да бъде задължително осигурено лице, а по негов избор може да бъде единствено доброволно осигурено лице и времето, за което са внесени осигурителни вноски ще се зачете за осигурителен стаж с произтичащите от това правни последици, свързани с осигурителния стаж. Обратно - откаже ли се от самоосигуряване, пенсионерът, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец доброволно излиза от кръга на осигурените лица, отработеното време не се зачита за осигурителен стаж и не възникват свързани с осигурителния стаж правни последици, т. е. прекратена е за неопределен период от време връзката между осигурителната система и пенсионера, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец, избрал възможността да се откаже от доброволно самоосигуряване - той е извън тази система. Връщането обратно в осигурителната система става както вече се посочи по-горе: ex lege (по силата на закона) за задължителното осигуряване по чл. 4, ал. 3 КСО и с отново подадена декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ за допълнителното доброволно осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО. С отново подадена декларация, а не с простото внасяне на съответния размер осигурителни вноски, защото законодателят е свързал възникването на доброволното осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО с изрично направено във формата на декларация волеизявление, а не с конклудентно изразено волеизявление чрез внасяне на съответните осигурителни вноски за рисковете по чл. 4, ал. 4 КСО. Затова внесените от Красимир Асенов Николов след 1.04.2014 г. осигурителни вноски са дължими за задължителното осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт и недължими за доброволното допълнително осигуряване за общо заболяване и майчинство, защото при липса на отново подадена декларация по чл. 1, ал. 3, изр. 1-во НООСЛБГРЧМЛ доброволното допълнително осигуряване по чл. 4, ал. 4 КСО за него не е възникнало.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на Красимир Асенов Николов е неоснователна на изложените в нея доводи, а оспореното с тази касационна жалба съдебно решение е правилно като резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 662 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 536/2014 г. на Административен съд - гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Кой номер е това решение? то е ценно донякъде. Но не разбрах кой за какво се бори и как се намесва ЗЗО, ако изобщо се намесва

<sup>Отговор на OpaSna TikVa(01.03.2016 16:00):

Следва да се добави, че желанието за осигуряване може да бъде изразено и чрез конклудентни действия - например подаване на декларация образец № 1, внасяне на осигурителни вноски и др.</sup>




Току-що в сурат тефтеря научих нещо по темата. В СУПата все пак можело да се подава окд5 от пенсионер, който не иска да се осигурява за ДОО. Просто се чеква поле, че започваме (възобновяваме) дейност от еди коя си дата. В следващото поле, в което има две неща за чекване: вид осигуряване и дата, от която ще се се прилага този вид осигуряване, не се чеква нищо.
После в справката за историята на осигуряването клетката на колона вид осигуряване била празна. Дали това все пак не означава, че НАП ще имат основание да поискат осигуровки за ДОО на ниския процент? Нали по длъжностна х-ка им е да са нагли. Та няма да се учудя. Но пък подадеш ли такава окд5, и от здравните не можеш да избягаш :)
Та дотук с официалните становища за конклудентните действия. По телефона напърите си изискват пенсионерите да си подават окд5 по гореописания начин въпреки официалните становища. А все още мнозинството от хората предпочитат да им се говори по телефона, вместо да четат нормативи и официални становища.

^{Отговор на elisaveta_p(02.03.2016 17:37):
elisaveta_p каза:
Кой номер е това решение? то е ценно донякъде. Но не разбрах кой за какво се бори и как се намесва ЗЗО, ако изобщо се намесва}


номера - в понеделник, съвсем съзнателно го делнах от това копие
не знам дали е ценно - на мене ми беше интересно заради манията ми към купешки лафове
борбата ясна - човека искал да му платят болничен, ама не си подновил самоосигуряването
ЗЗО беше намесен по смешен и нелогичен (за мене) начин, ся ше го изровя

п.п.
Наложеното от закона правно задължение е обективно (външно за субекта, извън неговата воля) ограничаване на свободата, предприето за задоволяване на определен обществен интерес.

ън така - твоята приказка беше "повече от нагло"
на преЦедателя приказката е "задоволяване на обществен интерес"

Ехааа, сега го видя туй от НАП софтуера:
"електронен носител: хартиен носител:
от месец 2 до месец 2 от месец....... до месец ..........
Брой записи декларации обр. № 1: 1 Бой декларации обр. № 1:...............
Брой записи декларации обр. № 3: Брой декларации обр. № 3:..............."

Де "Бой" де...