Здравейте Колеги!

Може ли да бъде назначен собственик на ЕООД на трудов договор? Има ли някакви особености по този процес?
Пояснения: Друго лице ще бъде назначено на 2 часа на трудов договор на длъжност управител.

Предварителни благодаря за отзивчивостта Ви!

Пояснения: Друго лице ще бъде назначено на 2 часа на трудов договор на длъжност управител.
А кой ще го назначи? И кой ще управлява през оставалата част от времето?
Може ли да бъде назначен собственик на ЕООД на трудов договор? Има ли някакви особености по този процес? може и да може. Особеностите: трябва да има кой за го назначи.

ПП Само от любопитство: защо ги правите всичките тези врътки?

сега вече въпроса е дали може да е на ТД и едновременно с тава да СОЛ, без да е нужно да се назначи друго лице за управител.. Не са врътки, става дума за изисквания по европрограма.

Не е забраненои да работи по ТД /работи само това, което е по длъжностната характеристика и само в работно време/ и едновременно с това да е СОЛ /работи всичко останало и в останалото време/.
Проблемът е, че кето представляващ ЕООДто в качеството на работодател, не може да сключи ТД със себе си в качеството на работник. Как например ще си налага наказания, вкл. дисциплинарно? Такова е мнението на юристите. Има и някои, които твърдят, че това е възможно, като се аргументират, че ЕООД и неговия собственик са два различни субекта. Аз не смея да вземам страна - твърде малко са познанията ми. Само един пример - ЕСК може да сключи ДУ със себе си, а ТД не може. Щото едното било по ЗЗД, а другото по КТ.
Това с програмите е стара тема. Същите проблеми имат и ЕТ-тата, които трябва да са назначени /от себе си/ на ТД. Съвет - в края на краищата правете каквито глупости искат и си вземете парите.
^{Отговор на plamko841(01.06.2019 11:16):
plamko841 каза:
сега вече въпроса е дали може да е на ТД и едновременно с тава да СОЛ, без да е нужно да се назначи друго лице за управител.. Не са врътки, става дума за изисквания по европрограма.}

Благодаря за разясненията. Ако назначим друго лице за Управител задължитело ли трябва да е на договор за УК, или може да е например на ТД на 2 часа да речем.

Задължително лицето трябва да е на договор за управление и да бъде вписано в търговския регистър освен ако по необходимост се явява втори управител за други ваши цели.

Че този управител трябва да е вписен в ТР, съм съгласна. Ама че е задължително да е по ДУ....

^{Отговор на motorist(01.06.2019 18:53):
motorist каза:
Задължително лицето трябва да е на договор за управление и да бъде вписано в търговския регистър освен ако по необходимост се явява втори управител за други ваши цели.}

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, СОБСТВЕНИК НА ЕООД, ДА СКЛЮЧИ ТРУДОВ ДОГОВОР С ДРУЖЕСТВОТО; РЕД ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЛИЦЕТО ПО КЗОО И ЗЗО

ВЪПРОС:Може ли физическото лице, собственик на ЕООД, да сключи трудов договор с дружеството, като се има предвид разпоредбата на чл.147, ал.3 от Търговския закон съобразно изменението му в ДВ, бр.84 от 2000 г. При положение че е сключен такъв договор, следва ли собственикът на ЕООД да се осигурява като работник или служител на дружеството, а не като самоосигуряващо се лице. Следва ли да се има предвид, че лицето не извършва друга трудова дейност в дружеството извън тази по трудовия договор?

Симеон Минков, юрист

До влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон (ДВ, бр.84 от 2000 г.) съществуваше спор и някои държавни органи считаха, че физическото лице собственик на ЕООД не може да сключи трудов договор с дружеството, тъй като има договаряне сам със себе си - чл.38, ал.1 от ЗЗД, като не отчитаха различните качества на физическото лице и търговското дружество, които законодателят е предвидил и е вписал в закона.
Договарянето сам със себе си е забранено от закона, освен в изрично предвидените случаи, какъвто е случаят по чл.147, ал.3 от Търговския закон.
Според действащия Търговски закон търговски управител или, както е записан в закона, "прокурист" на търговско предприятие (в Наредба за управление на еднолични търговски дружества с държавно имущество е наречен мениджър) може да бъде:
1. Физическо лице, което е овластено от собственика с писмен договор да управлява предприятието.
2. Самият собственик, наречен "принципал".
Според разпоредбите на закона управителят (прокуристът, мениджърът) има двойно правно положение, независимо дали е принципал или наето от принципала физическо лице.
1. Той е законен представител на търговеца в правоотношенията с трети лица. Това произтича по силата на Търговския закон, чл.22, ал.1.
2. Той е законен представител и на търговското предприятие.
В подкрепа на горното е и практиката на ВКС - Решение №104 от 25.10.1996 г. по ф.д. №216 от 1995 г. ВС, V Г.О. "Управителят на ЕООД е законен представител на това дружество. Без значение е, че това е едно и също физическо лице. То има различен правен статус - обстоятелство, което изключва законовата забрана, предвидена в чл.38, ал.1 от ЗЗД."
Отношенията между прокуриста (управителя) и търговеца се уреждат с договор - чл.23 от Търговския закон. От тази разпоредба може да се направи изводът, че законодателят е предоставил възможност търговецът да направи избор чрез какъв договор да уреди правоотношенията с прокуриста - с трудов или с договор за поръчка (мандат).
Няма пречка търговецът да сключи договор за управление по ПМС №57 от 1989 г. с прокуриста. В този случай лицето, сключило такъв договор за управление, ще се ползва с всички права по ПМС №57 от 1989 г. В този смисъл е и практиката на съда - Решение №1794 от 23.01.1998 г. по адм.д. №4026 от 1996 г. на ВАС, III отд. "Лицата, работещи по договор за управление и осигурени за всички осигурителни случаи, се ползват с всички права по ПМС №57 от 1989 г. Разграничение между държавни и общински фирми е недопустимо." Това ПМС задължително се прилага и се сключва договор за управление по неговите разпоредби само в случай че държавата, респективно общината, е мажоритарен собственик на държавното или общинското предприятие. За предприятията собственост на частни лица това ПМС не е задължително.
Самият закон е предоставил възможността търговецът собственик да прецени и да избере какъв вид договор да сключи с прокуриста (управител, мениджър), дори и в случаите когато това е едно и също лице. Поради това е недопустимо с подзаконови административни актове да се ограничават правата на гражданите (какъвто е случаят с писмо №66-00-30 на МТСП, според което е недопустимо собственик на ЕООД да се осигурява по трудов договор, а следва да се самоосигурява).
От всичко изложено може да се отговори на зададеня казус по един начин, а именно:
1. Собственикът на ЕООД като законен представител на дружеството може да сключи трудов договор с управителя (прокурист, мениджър), дори да са едно и също лице.
2. Физическото лице управител (прокурист) на търговското предприятие следва да се осигурява за всички осигурени социални рискове като служител на дружеството по КЗОО и ЗЗО, а не като самоосигуряващо се лице.

дубъл

^{Отговор на buziness(02.06.2019 12:32):
buziness каза:
Симеон Минков, юрист}

Юристът може да си пише различни свободни съчинения , но има решеия на ВКС, ВАС , НОИ. Като дойде предписание от НОИ за заличаване на Декларация 1 с код осигурен - 01 написанато от юристът ли ще приложите?

Договор с управител, който е вписан в търговския регистър като такъв , не може да бъде трудов. В един хубав слъчев ден ще дойде предписание от НОИ за заличаване на данните от Д1 с код осигурен 1.
В практиката на ВКС няма спор, че това не е трудов, а граждански и по-точно облигационен договор. Правоотношението между управителя и ООД-то има мандатен, а не трудовоправен характер. Решение 204/28.7.2014 – ВКС по гр.д. 983/2014, 4-то г.о., ГК.
С решение 150/2015 г, че съдът признава неговата гражданскоправна същност.
За договарянето сам със себе си - Решение 27/8.06.2011 г. – ВКС по гр.д. 102/2010, трето г.о., ГК, забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение и при законното представителство на търговско дружество.

И на който му се чете ето част от решение на ВАС.

ВАС - Р Е Ш Е Н И Е № 2467 гр.Пловдив,  17.11.2014 година
Вследствие на гореизложеното може да бъде направен единствен извод, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя, като това правоотношение не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Отношенията между управителя и дружеството се уреждат с договор за възлагане на управлението, който съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ следва да е писмен. Този договор е мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеността на страните по него, поради което управителят няма качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като основните правомощия на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр., но без това да превръща създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е озаглавен „трудов". В последния случай, независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и ООД, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат) и е действителен, а не е нищожен като сключен в противоречие с посочената правна норма. Именно с оглед вида и характера на правоотношението между управителя и управляваното от него ООД и с оглед правната природа на договора за възлагане на управлението между тях, възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и как е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него. Регламентираните в КТ, основания за възникването и прекратяването на трудовите правоотношения също са неприложими относно управителя и сключения между него и дружеството мандатен договор за възлагане на управлението. Мандатното правоотношение между тях може да бъде прекратено, освен на другите прекратителни основания, посочени в закона (обективното гражданско и търговско право), и по искане на управителя или по решение на органа, който го е избрал - общото събрание, включително и когато то избере нов управител на мястото на стария. В горния смисъл е и константната практика на ВКС, формирана по реда на отменения ГПК от 1952 г., както преди, така и след обнародването и влизането в сила на разпоредбата на чл. 141, ал. 7 (нова - ДВ, бр. 58/2003 г.) от ТЗ (решение № 932/10.08.2009 г. по гр. дело № 1877/2006 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение от 2002 г. по гр. дело № 2186/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение от 2002 г. по гр. дело № 1049/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС, решение от 2001 г. по гр. дело № 281/2001 г. на V-то гр. отд. на ВКС). Изложеното сочи, че независимо от това, че договорът е озаглавен “трудов” и независимо от това, че е регистриран като такъв,  същият всъщност представлява договор за управление по смисъла на чл.141, ал.7 от ТЗ. Поради това не само не е необходимо, но дори е неприемливо в случая да се говори за недействителност на трудов договор, съответно да се иска от контролните органи да искат обявяване по исков ред на такава недействителност от съда по реда на чл.74 и чл.75 от КТ, тъй като съдбата на един такъв иск  е ясна и предопределена -  недействителен по смисъла на цитираните норми може да бъде само трудов договор, т.е. при съобразяване с цитираната практика на ВКС, резултатът от едно такова дело би бил отхвърляне на иска, но не защото трудовият договор е действителен, а защото всъщност не е трудов. Съвсем различна е идеята на чл.74 и чл.75 от КТ – наличие на трудов договор, който изцяло или в отделни негови части противоречи на закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля, и именно поради това е недействителен.
          Изложеното сочи, че Задължителни предписания изх. № К-879#1/ 28.02.2014 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Пловдив са законосъобразни в първата им част, с която е предписано да се заличат данните с декларация образец № 1 за Е. П. Х., с код за “вид осигурен” – 01, за посочените периоди, в които такива данни за осигуряване са подавани все едно между лицето и дружеството съществува трудово правоотношение, каквото както беше казано по-горе липсва.

Ето какво още казва ВАС

РЕШЕНИЕ

№ 11790
София, 03.11.2016

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
РОСЕН ВАСИЛЕВ

при секретар Станка Ташкова
и с участието

на прокурора Антоанета Генчева
изслуша докладваното

от съдията РОСЕН ВАСИЛЕВ
по адм. дело № 13857/2015. Document Link Icon


Производство по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ– М. против решение № 546/30.10.2015 г. по адм. дело № 437/2015 г. на Административен съд Монтана, с което е отменено Решение № 2153-11-10/07.08.2015 г. на Директор на ТП на НОИ М., с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-11-00038581/29.06.2015 г. на Контролен орган при ТП на НОИ М..
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че административният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.4,ал.3,т.2 от КСО. Иска се отмяна на решението.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица],представлявано от управителя К. П., не е изразило становище във връзка с касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 546/30.10.2015 г. по адм. дело № 437/2015 г. Административен съд Монтана е отменил Решение № 2153-11-10/07.08.2015 г. на Директор на ТП на НОИ М., с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-11-00038581/29.06.2015 г., издадени от Контролен орган при ТП на НОИ М., вменяващи задължение на осигурителя [фирма] да заличи подадените данни за К. В. П. за месеците от 01.2014 г. до 04.2015 г., както и да коригира подадените данни за месец 12.2013 г. като се подаде прекъсване в осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, считано от 06.12.2013 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не са налице предпоставките за коригиране на подадените данни към НОИ. Не съществува пречка управителят на еднолично дружество да управлява същото и едновременно с това да упражнява трудова дейност, след като трудовите функции се различават и не се покриват с правата и задълженията, които същият има по договора за управление.
Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че лицето К. П. има сключен трудов договор № 2/25.06.2013 г. със [фирма], чрез С. П. като работодател. На 06.12.2013 г. едноличният собственик на капитала на [фирма], [населено място] продава всички дружествени дялове на К. П., която става негов едноличен собственик. На 06.12.2013 г. е сключен и договор за възлагане на управление на [фирма] между дружеството и К. П., без трудовият договор да е прекратен. Със задължителни предписания № ЗД-1-11-00038581/29.06.2015 г. на Контролен орган на ТП на НОИ М. дружеството е задължено да заличи подадените данни за К. П. за месеците от 01.2014 г. до 04.2015 г., както и да коригира подадените данни за месец 12.2013 г. като подаде прекъсване в осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, считано от 06.12.2013 г.
При така установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че оспорения пред него административен акт е издаден при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон от страна на административният орган. Липсват нормативни пречки едноличния собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност, който е и управител, да сключи трудов договор сам със себе си. Следва да се приеме, че е налице валидно основание П. да се осигурява като наето лице по трудово правоотношение. Съгласно чл.4, ал.3,т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. П. е избрала да се осигурява на това основание. Оттук и извода, че липсват фактически и правни основания за корекция на подадените данни.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение


РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 546/30.10.2015 г. по адм. дело № 437/2015 г. на Административен съд Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Олеее много ВАС, много отделения и много "в името на народа" станаха тука, чак взе да ми нагарча. Айде нещо за Цурукава и за несравнимата бяла женската гръд на неговата жена да споделя, че да разсея тази тема. Дето като я стиснеш тая цица бяла и шурнеш съдържанието й, си разпениш чайчето за добър път...

Върху него (пода) седеше млада жена и тъкмо тя бе онази, привлякла погледа ми, красива, малка, цветна вихрушка. А и как да не го привлече, когато бе облечена в невероятно ярко и изискано официално кимоно. Рядко някоя жена би се осмелила през тези жестоки военни години да излезе от дома си облечена така, защото рискуваше да бъде безмилостно обругана и обвинена в липса на патриотизъм. В най-добрия случай би й се наложило да се върне и да се преоблече.
А кимоното на жената в залата бе наистина великолепно. Разстоянието ми пречеше да видя отделните детайли, но като цяло върху небесносиния му фон бяха изрисувани или може би избродирани цветя, а по аления пояс блестяха златисти нишки. Жената излъчваше сияние. Тя седеше отпусната грациозно на пода, а белият й профил бе тъй неподвижен, че изглеждаше като изваян, та в началото дори се усъмних дали наистина е живо и заеквайки мъчително, възкликнах:
- Господи, нима е истинска?!
- И аз тъкмо се питах същото – отвърна Цурукава. Беше се отпуснал тежко върху перилата и гледаше като омагьосан.
В този момент някъде отвътре се появи млад офицер в униформа на пехотинец, настани се тържествено на около половин метър пред нея и известно време двамата не помръдваха. После жената стана и изчезна безшумно в мрака на коридора. Дългите ръкави на кимоното й се полюляваха едва забележимо от лекия вятър. Тя постави чашката преди офицера и, съгласно етикета, зае отново мястото си. Той й каза нещо. Но все още не посягаше към чая. Следващият миг ми се стори безкраен и мъчително напрегнат. Жената отпусна ниско глава...
А после се случи и онова трудно за вярване нещо. Без да променя грациозната си поза, жената разтвори бавно предницата на кимоното си. Стори ми се, че дори чувам съскането на коприната, докато тя я измъкваше от стегнатия пояс. Появи се бялата й гръд и дъхът ми секна. Жената пое в ръка една от налетите си гърди, а офицерът се отпусна на колене пред нея и й протегна дълбоката тъмна чашка. Жената стисна с две ръце гърдата си, сякаш я масажираше.
Не твърдя, че видях всичко това, но съвсем отчетливо си представих как бялото топло мляко шурна в кафеникавозеления разпенен чай, как се разтвори в него и само няколко капчици останаха да плуват на повърхността, как чаят се размъти и кипна.
Мъжът вдигна чашката и изпи до дъно този необикновен чай. А жената прибра бялата си налята гърда в пазвата на кимоното.
Ние с Цурукава наблюдавахме сащисани сцената. Впоследствие, когато все пак се опитахме да си обясним някак видяното, стигнахме до заключението, че по всяка вероятност сме станали свидетели на ритуала по прощаване между офицер, който заминава за фронта, и майката на детето му. Само че, докато гледахме, смайването и огромното вълнение ни пречеше да стигнем до каквото и да било що-годе логично обяснение. Бяхме така погълнати и потресени от гледката, че не успяхме да забележим кога двамата са си отишли и в залата е останал само огромният яркозелен килим.
Да, видях изваяния й бял профил, видях с нищо несравнимата й бяла гръд. После жената изчезна, а през остатъка от този ден, както и на следващия, а и на по-следващия една мисъл все не ми даваше покой. Мисълта, че жената без съмнение бе възкръсналата Уико.