Значи мисля по следния казус и всяко мнение по темата ще ми бъде много от полза, за да потвърдя или преразгледам разсъжденията си :)
Българска фирма, регистрирана по ДДС, има договор с финландска, също регистрирана по ДДС там, за предпроектно проучване и изготвяне на проект на обект в България. Сделката е започнала през 2006г, дотук са преведени 60% от средствата от финландска страна, които са вид авансово плащане, ДДС-то си е начислено и внесено. Договорът приключва през 2007г. и тогава ще бъде признат и приходът.
От гледна точка на новия ЗДДС смятам, че този вид сделки вече попадат в чл.21, ал.3, т.2, буква "в" - (3) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата членка, където е установен доставчикът;
2. доставяните услуги са:
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер;

Това е необлагаема сделка с място на изпълнение извън територията на страната (т.е. във Финландия) и при това положение за следващите получени суми от доплащането на финландците българската фирма не начислява ДДС, а финландците се самооблагат при тях си. От друга страна според чл.69, ал.2, т. 1: (2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:
1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;

така че за получените стоки и услуги на територията на България, свързани с извършването на тази сделка, българската фирма има право на данъчен кредит.

Дотук бъркам ли някъде?

От трета страна не можах да си изясня дали българската фирма трябва да следи праговете за обща регистрация по ДДС във Финландия, а също и как се отразява фактът, че това са авансови плащания, на всичкото отгоре започнали при предишния ЗДДС. Каквато и да е помощ ще ми е много полезна, благодаря ви колеги :)

новите думички в този чл.21 ал.3 са: консултанти и услугите по преработка на софтуер

консултанти - това ли липсваше в стария закон за да се приеме че мястото е при получателя ? искам да си обясня защо до сега плащането е било облагаемо с 20 %
или пък ал. 1 т.1 от стария ЗДДС - проекта е за обект в България

ами дотогава приемах общата презумпция по чл.23 от стария закон, точно защото изпитвах съмнения между момента с недвижимия имот (сделка на територията и услугата от консултант - с място на изпълнение извън територията), и все пак 2 е повече от 1. то не че и сега не изпитвам същите съмнения, ама няма вече обща презумпция ;) въпросът е дали някакъв проект за изграждане на обект може да се третира като недвижим имот...

Я вииж по-долу:

Място на изпълнение при доставка на услуга

Чл. 21. (1) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект - мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.

(2) Мястото на изпълнение при доставка на услуга е:

1. мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:

а) експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;

б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;

та ако е свързано с конкретен обект - недвижим имот, мястото на изпълнение на услугата е България.

Споменатите в чл.21, ал.3, т.2, буква "в" - е за инжинери, които например проектират машини и други движими стоки.