Здравейте,

Преди правех следното:
Предавам стока на консигнация, и в края на всеки месец получавам консигнационен отчет от клиента и му фактурирам само продаденото количество стока.

По новия ЗДДС трябва ли да издавам фактура още с предаването на стоката, и в края на месеца кредитно известие, и ако трябва от кой член следва това?

Благодаря

Чл. 25. (1) Данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 .

(2) Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
(3) Освен в случаите по ал. 2, данъчното събитие възниква на:
1. датата на фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 ;



Чл. 6. (1) Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.

(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:
2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;


Ако намериш нещо друго, пиши :) И на мен ще ми е интересно.

Ами в чл.6 ал.2 т.4 е казано че:
Фактическото предоставяне на стока на лице което действа от свое име и за чужда сметка се счита за доставка.

В. чл.25 се казва че датата на данъчното събитие е датата на фактическото предаване на стоката по горния член.

В чл.113 се казва че трябва да се издава фактура за всяка доставка на стока, и в ал.5 се пояснява че това трябва да стане до 5 дни от датата на дан събитие.

Затова смятам че още с предаването на стоката на консигнация, трябва да се издаде и фактура. Ако има и други мнения моля да ги изразите.

Явно е така.

Но има ли проблем да се пусне кредитно известие на 30.01 за непродадената стока и фактура за същото на 1.02 с дата на дан. събитие 30.01 ? ? ?

01 и 02 са указани условно.

Pro4eti tova i ste si otgowori6 na vyprosa

ТРЕТИРАНЕ НА КОМИСИОННИТЕ ДОГОВОРИ В ЗДДС (В СИЛА ОТ 1.01.2007 Г.)
Нормативна уредба
Закон за данък върху добавената стойност
Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност

Разработката съдържа
Характеристика на комисионните договори;
Процедурите, свързани с облагането на комисионните договори с данък добавена стойност - Определяне на данъчното събитие, определяне на данъчната основа, начисляване на данъка, упражняване правото на приспадане на данъчен кредит, и заварените случаи при влизане на новия закон в сила.
Характеристика
Комисионният договор е вид споразумение между възложител, наричан доверител и изпълнител, наричан комисионер, по силата на което комисионерът се задължава срещу възнаграждение да извърши по поръчка на доверителя сделка с трето лице. Когато комисионерът действа от свое име и за сметка на доверителя, той придобива права, които му дават възможност да извършва доставки на свое име или да е получател по доставки с трети лица. В настоящата разработка ще разгледаме случаите в които комисионерът извършва доставки на стоки от свое име и за сметка на доверителя, които имат ново данъчно третиране в ЗДДС. Юридическите задължения на комисионера се свеждат до изпълнение на поръчката на доверителя с грижата на добър търговец. А задълженията му по отношение на данъка върху добавената стойност зависят от ролята му в следните три доставки:
- между комисионера и третото лице - при изпълнение на доставката по прехвърляне правата върху стоката. Съгласно чл. 349 от Търговския закон, тази доставка е основана в изпълнение поръчката на доверителя, т.е. тя е резултат на изпълнителна сделка, при която доставчик е комисионерът, а получател - третото лице;
- между доверителя и комисионера - при прехвърляне резултата от изпълнителната доставка. Съгласно чл. 355 от ТЗ при тази доставка комисионерът е длъжен да отчете резултатите от изпълнителната сделка пред доверителя и да получи правата върху стоката, които е прехвърлил на третото лице;
- между комисионера и доверителя - при възлагане на доставката. Предметът на тази доставка, основана на учредителна сделка, е комисионната услуга, регламентирана н чл. 51 от ТЗ, при която доставчик е комисионерът, а получател -доверителят.
Процедури, свързани с облагане на комисионните договори с данък добавена стойност
1. Определяне на данъчното събитие За разлика от стария закон при който доставката между доверителя и комисионера възникваше едва след като комисионера продадеше стоката на трето лице, по новия закон данъчното събитие ще настъпва при фактическото предоставяне на стоката от доверителя на комисионера. Това е така, защото чл. 6, ал. 2, т. 4 приравнява на доставка самото фактическо предоставяне на стоките от доверителя на комисионера, независимо че към този момент не е налице прехвърляне на собствеността върху стоките. От своя страна чл. 25, ал. 3, т. 1 регламентира, че данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката от доверителя на комисионера. От това следва, че облагането с ДДС на доставката на стока при условията на комисионен договор ще се извърши още при предаване на стоката от доверителя на комисионера. Датата на възникване на данъчното събитие на първата доставка (между комисионера и третото лице) ще се определи по общите правила на закона. Датата на възникване на данъчното събитие на втората доставка (между доверителя и комисионера), обаче, не може да бъде по-късна от датата на възникване на данъчното събитие на първата доставка. Данъчното събитие на тази втора доставка ще възникне на датата на фактическото предоставяне на стоките. Датата на възникване на данъчното събитие на третата доставка (между комисионера и доверителя) ще се определи по общите правила на закона.
2. Определяне на данъчната основа Данъчната основа на първата доставка (между комисионера и третото лице) ще се определи по общите правила на закона. Данъчната основа на втората доставка (между доверителя и комисионера), е равна на данъчната основа на първата доставка.Чл. 127, ал. 3 пояснява, че когато комисионерът е нерегистрирано по закона лице, при определяне на данъчната основа за втората доставка се счита, че договорената цена за първата доставка включва данъка. Ако впоследствие се окаже, че данъчната основа на първата доставка е различна от данъчната основа при фактическото предоставяне на стоките, то съгласно чл. 127, ал. 4 на датата на данъчното събитие за първата доставка възниква основание за изменение на данъчната основа за втората доставка. Данъчната основа на третата доставка (между комисионера и доверителя) е възнаграждението на комисионера, която включва и обезщетението за извършените от него разходи във връзка с доставката, ако такова е уговорено.
3. Начисляване на данъка От всичко казано дотук следва, че в срок от 5 дни от датата на фактическото предоставяне на стоката от доверителя на комисионера, доверителят трябва да издаде за доставката фактура, в която да посочи на отделен ред данъка. Пример: Доверител предава стока на комисионер на 4 март с данъчна основа 1000 лв. (без да се извършено плащане). Комисионерът продава тази стока на 12 април на цена от 1300 лв. с ДДС, като на същата дата получава плащането. Уговореното възнаграждение за комисионера е 10 % от тази цена. Данъчното събитие на втората доставка (между доверителя и комисионера) възниква на датата на фактическото предаване на стоката - на 4 март. Доверителят издава фактура в срок от 5 дни от тази дата с данъчна основа 1000 лв. и ДДС 200 лв. Данъчното събитие на първата доставка (между комисионера и третото лице) възниква на датата на прехвърляне на собствеността - на 12 април. В срок от 5 дни комисионерът (ако е регистрирано по закона лице) издава фактура с данъчна основа 1040 лв. и ДДС 260 лв. На 12 април възниква основание за изменение на данъчната основа при фактическото предоставяне на стоката (защото тя е по-ниска от данъчната основа при продажбата на третото лице). В срок от 5 дни доверителят издава дебитно известие към фактурата, с което увеличава данъчната основа при фактическото предоставяне на стоката с 40 лв. (1040 - 1000) и увеличава размера на данъка с 8 лв. Ако комисионерът е нерегистрирано лице, както отбелязахме, в договорената цена на първата доставка е включен данъка. Следователно, за целите на изменението на данъчната основа, доверителят приема, че данъчната основа към третото лице е 1040 лв. За възнаграждението комисионерът издава фактура с данъчна основа 104 лв. и ДДС 20, 80 лв.
4. Ползване правото на приспадане на данъчен кредит
Известна компенсация представлява това, че комисионерът ще се възползва от правото си да приспадне данъка за стоките, който доверителят му е начислил при фактическото предоставяне на стоките. Разбира се, това ще стане при съблюдаване условията и ограниченията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит в закона.
5. Заварени случаи В Преходните и заключителни разпоредби на закона са уредени заварените случаи при комисионните (консигнационните) договори - в § 10 от ПЗР.
Съгласно тази разпоредба, когато стоките са фактически предоставени от доверителя на комисионера и не са предоставени от комисионера на трето лице преди влизане на закона в сила се счита, че данъчното събитие на доставката между доверителя и комисионера възниква на датата на възникване на данъчното събитие за доставката на стоките на третото лице (т.е. запазва се стария ред).

Колеги, когато цитирате нещо, позовавайте се на източника. Все пак зад тези разработки има и автори, нали.