Чл. 40. (1) (изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Осигурените лица за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.
(2) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Изискването по ал. 1 не се отнася при придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука и професионална болест и за осигурени, ненавършили 18-годишна възраст.
(3) (Доп., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 38 от 2005 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
(4) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г., изм. доп. ДВ бр. 105/2006 г.) Осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.
Ставам банален, но съм толкова втрещен от юридическите недомислия, които сътвориха НАП, че не се стърпях да не пиша отново. Не съм юрист, но четейки КСО чл.40(1), разбирам, че на лице във временна нетрудоспособност му се полагат ОБЕЗЩЕТЕНИЯ. В чл.40(4) конкретизират, че част от това обезщетение (първия ден от болничните) ще бъде за сметка на работодателя и ще бъде равно на средноденвното му брутно възнаграждение. До тук няма никакви противоречия. Но някои хора, решиха да се поставят над КСО и в последващите документи, разглеждат обезщетението вече като възнаграждение. А върха на сладоледа е новата ДЕКЛАРАЦИЯ 1. Там възнграждението е превърнато на осигурителен доход. А най-голямата глупост е в т.16а "Дни във временна нетрудоспособност с възнаграждение от работодателя". Значи лицето ще бъде в болнични, а работодателя му изплаща възнаграждение. Пълни смехории ....
Всички възможни осигуровки се дължат върху това обезщетение-възнаграждение, а в новара декларация образец 1 са го трансформирали на осигурителен доход, сиреч, ако лицето е назначено на заплата по прагаа, за този дени трябва да му се изчисли възнаграждението на база праг. И сега вече става ясна какво са имали в прдвидкагото в чл.40(4) са записали или уговореното такова. Но това пък се отнася само когато лицето няма отработени дни през месеца на болничните. И отново стигам до извода, че кашата не е голяма, а огромна. Програмата на НОИ ще следи за праговете на този първи ден, а КСО казва, че се начислява брутното трудово възнаграждение. Абе,хора няма ли в тези институции някои които да разбира и да прави разлика между обезщетение, възнграждение и осигурителен доход ? Изглежда няма, след като със всеки нов документ се ни объркват все повече. В стремежа си да пълнят фондовете на НОИ, тотално се объркаха