Здравейте! Става въпрос за фактури, които издаваме на фирми от ЕС регистрирани по ДДС по повод ишлеме на облекла. Във фактурите пиша основание за неначисляване на ДДС чл. 24, ал. 3. В такъв случай, необходимо ли е да се съдържа и реквизит "ДДС е изискуем от получателя"?

Моля ви, какво пишете на фактурите за ишлеме?

Доколкото разбирам, трябва да се напише и основание за изискуемостта на ДДС. Не мога да открия точния текст.

чл.82(2)т.3 - основание за ненач. на ддс.
Не е необходимо да се съдържа и реквизит "ДДС е изискуем от получателя"?

Притеснява ме чл. 114 ал. 4
(4) Когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се посочва изрично, че данъкът е изискуем от получателя, както и основанието за това.

а защо смяташ, че данъкът е изискуем от получателя?

Защото получателят следва да се самообложи в неговата страна... или пропускам нещо...

Откъде следва това? Аз не виждам в закона такъв текст.

Тук именно закъсах и аз. Не мога да намеря такъв текст. Но, тогава кой пише във фактурите си "ДДС е изискуем от получателя съгл. чл...."?

Недей да закъсваш, а погледни чл.95 ал.2 от ЗДДС.

Много ми е неудобно, но все още не си обяснявам нещата. Явно, някъде греша генерално.

Във фактурата не се начислява данък. Този данък не е изискуем от получателя. Следователно следиш прага на регистрация в държавата, където е мястото на изпълнение на доставката и при превишение на този праг се регистрираш там.

откъде пък накъде трябва да се регистрира там.....

Имаме ДДС регистрация тук, в България, извършваме сделки по чл. 24, ал. 3 ЗДДС, защо да се регистрираме примерно в Белгия?

Чакай, чакай май те подведох. Това което написах по-горе май не е вярно. Сега погледнах чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС и там фигурират доставките по чл.24. Освен това в чл.117 ал.2 т.4 б.б от ППЗДДС също е записано, че тези доставки влизат във VIES декларацията. Значи наистина данъкът е дължим от получателя при положение, че има регистрация в неговата страна. Сега като се замислям, това наистина е логично.

И тогава, приложим ли е чл. 114 ал. 4? Трябва ли да има такъв текст на фактурите?

ами в такъв случай трябва да има такъв текст щом доставката се включва във VIES декларацията

Към 123 (гост): Според теб, защо не е необходимо да има такъв реквизит?
По принцип, задавам този въпрос, защото първите фактури, които написах и заминаха за ЕС са без този текст и ако наистиа не е необходим искам да имам обяснение, за да съм подготвена някой ден.

Ишлемето е услуга с място на изпълн.извън територията на страната . Съгл. чл 25 ал 5 т 2 - не се начислява ддс. съгл чл 114ал 4 във ф-рата се посочва че данъкът е дължим от получателя

А, съгласно кой чл. данъкът е изискуем от получателя? Не намирам текст, където да пише, че в случая ДДС е дължим от съответната страна-членка на ЕС. Чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС доколкото разбирам се отнася за доставчици, които не са регистрирани по ЗДДС и не са установени на територията на страната. В случая ние сме доставчика и сме регистрирани по ЗДДС и сме на територията на страната, получателят е белгийска фирма и е регистрирана в Белгия.
Чл. 82 (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато доставчикът не е регистрирано по закона лице и не е установен на територията на страната, данъкът е изискуем от получателя по доставката при:
3. доставки на услуги по чл. 22, 23 и 24 - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка;

Третиране по новия ЗДДС на услугите по ишлеме
Отговаря Мария БОСОЛОВА - данъчен експерт
Въпрос: Фирма шие облекла по договор за ишлеме с държава-членка на ЕС. Материалите се внасят по режим активно усъвършенстване. Мисля, че материалите за ишлемето трябва да се заведат в определени регистри по чл. 121 от ППЗДДС и нищо не се фактурира. Единствено при връщане на готовите облекла на клиента се фактурира само услугата и се начислява 20% ДДС върху стойността й. Правилно ли е това?



Отговор: След присъединяването на България към Европейския съюз начисляването на данъка при доставка на услуга по договор със държава-членка на Общността, ще се извършва от доставчика или от получателя в зависимост от мястото на изпълнение на доставката. Новият ЗДДС определя като място на изпълнение на услугата по ишлеме (работа по движима вещ) мястото, където се извършва услугата (чл. 21, ал. 2, т. 3). Когато получател по доставката е регистрирано по ДДС лице в друга държава членка и след извършване на ишлемето стоките са транспортирани извън България, мястото на изпълнение на доставката е държавата членка, издала идентификационния номер по ДДС на получателя, под който му е оказана услугата (чл. 24, ал. 3). Това означава, че ако получателят на услугата по договора за ишлеме е нерегистрирано по ДДС лице от друга държава членка, задължението за начисляване на данъка е на българския доставчик. Ако получателят е регистриран по ДДС, данъкът се начислява от него.

Освобождаването на българската фирма от задължение за начисляване на данък е обвързано със срок за снабдяване със следните документи (чл. 8, ал. 4 от ППЗДДС):

- фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя (чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС), а като основание за неначисляване на данъка е вписано "чл. 24, ал. 3 от ЗДДС" (чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС);

- транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоките са получени извън територията на страната (ако транспортът е извършен от доставчика или от трето лице), или писмено потвърждение от получателя, че стоките са напуснали територията на България, когато транспортът се извършва от получателя.

Срокът за снабдяване с тези документи е до края на месеца, следващ месеца на възникване на данъчното събитие за доставката (чл. 24, ал. 5 от ЗДДС). В случай че срокът не е спазен, счита се, че доставката е с място на изпълнение на територията на страната и възниква задължение за доставчика да начисли 20% ДДС. Начисляването на данъка се извършва с протокол по чл. 117, ал. 2, издаден в 5-дневен срок от последния ден на месеца, следващ месеца на извършване на доставката. Когато впоследствие доставчикът се снабди със съответния документ, удостоверяващ, че стоката е напуснала територията на страната, протоколът, с който е начислен данъкът, се анулира, без да се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи (чл. 8, ал. 5 - 9 от ППЗДДС).

Например стоката (готовите облекла) е върната на получателя в края на януари 2007 г. Издадена е фактура за услугата, по която не е начислен данък, тъй като получателят е регистриран по ДДС в другата държава членка. До 28 февруари не е получен нито транспортен документ, нито потвърждение от получателя, че стоката е напуснала страната, което означава, че до 5 март доставчикът следва да издаде протокол, с който да начисли дължимия за доставката данък. Протоколът се включва в дневника за продажбите за месец март. През април получателят потвърждава писмено получаването на стоката и доставчикът анулира протокола, без да се издава нов протокол. Това би следвало да означава, че в дневника за продажбите се отразява същият протокол, но със знак "минус". Предвид 5-дневния срок за анулиране на протокола, ако потвърждението е получено на 29 април, анулирането би могло да се извърши чрез включване на протокола в дневника за продажбите както за април, така и за май.

Разгледаният режим на третиране на услугите по ишлеме, доставяни от български регистрирани по ДДС лица на фирми от държави-членки на ЕС, приложен към конкретното запитване, означава, че задължението на доставчика за начисляване на данъка ще се определя от това, дали получателят е регистриран по ДДС в съответната държава членка. Следва да обърнем внимание, че ако са налице всички условия доставката да се третира като такава с място на изпълнение извън територията на страната, обстоятелството, че доставчикът не начислява данък, не го лишава от правото на данъчен кредит за стоките и услугите, използвани за извършването й. Правото на данъчен кредит в този случай е изрично регламентирано в чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона.

Член 121, ал. 8 от ППЗДДС задължава регистрираният доставчик на услугата по ишлеме да води регистър за получените от него стоки, които след съответната преработка или дообработка ще бъдат върнати на този, който ги е изпратил (чл. 13, ал. 4, т. 8 от ЗДДС). Регистърът съдържа информация за:

- вида и количеството на получените стоки;

- целта, за която са получени;

- държавата членка, откъдето са изпратени, и датата на получаването им.

Благодаря на as (гост). От прочетеното разбирам, че следва да има текст по чл. 114, ал. 4, поради факта че получателят /белгийската фирма/ е регистрирана по ДДС и следва да начисли данъка в Белгия.
Не намирам обаче приложение на чл. 82 ал. 2 т. 3 ЗДДС.

А ако си получател, а не доставчик? Може би чл.82 би намерил приложение?

И така, пак стигам до моя първи въпрос: има ли текст в ЗДДС, който да обяснява в случая, че другата страна-членка начислява ДДС. Защото чл. 25 ал. 5 т. 2 дава само основание за неначисляване на ДДС от наша страна.

Във фактурата пиша: получател-лице от ЕС и неговия номер по ДДС; не посочвам размер на данъка и данъчната ставка; текст - данъкът е дължим от получателя, доставката е с място на изпълнение извън територията на България на осн.чл.24, ал.3 от ЗДДС.
После - по чл.8 от ППЗДДС.

Ина, ЗДДС се чете и огледално - прочети чл 82 и се постави на мястото на вашите клиенти и ще разбереш кое е основанието за начисляване на ддс в твоя случай. Освен това обърни внимание на израза ".. Когато доставчикът не е регистрирано по закона лице..."/ в чл 82/. " По закона" означава по бълг.закон, а не изобщо

Да, исках да кажа, че след като ние сме доставчикът и сме регистрирани по закона, то значи чл.82 ал.2 т.3 не е приложим в случая.

Жужи, към текста "ДДС е изискуем от получателя" пишеш ли съгласно чл... или основанието на сделката е достатъчно?