Здравейте, колеги. Моята фирма получи регистрация по ЗДДС и ще се занимава с транспортна дейност (превоз на товари), като за момента имаме закупени 3 леки автомобила - един от внос и 2 - на лизинг. Данъчните инспектори не могат да се ангажират с мнение по следните въпроси:
1. Имаме ли право на данъчен кредит за придобитите автомобили преди регистрация, при положение че натрупаният оборот за регистрацията не е от извършването на транспортна дейност.
2. Имаме ли право на данъчен кредит за лизинговите вноски, които сега внасяме като регистрирано лице по ЗДДС, както и върху разходите за гориво и т.н.
По първия въпрос съм почти съгласна с данъчните, че нямаме право на данъчен кредит, но по втория смятам, че имаме пълно основание да ползваме ДК, тъй като нашата дейност на 100% ще бъде свързана с тези леки автомобили. Какво мислите Вие по тези въпроси. Благодаря Ви предварително !

Мисля,че отговорите на въпросите ти са в това писмо:

№ 24-00-119 от 11.03.2003 г. относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност при доставки с леки автомобили
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

ДО
ДИРЕКТОРИТЕ НА РДД
ДИРЕКТОРИТЕ НА ТДД
ДИРЕКТОРА НА ТДД
"ГОЛЕМИ ДАНЪКОПЛАТЦИ"

I. Относно доставките с автомобили при условията на финансов лизинг, както и това лихвата, която се включва във вноските по финансовия лизинг, как следва да се третира - като освободена или като облагаема доставка
Поради същността си предоставянето на превозни средства при условията на финансов лизинг следва да бъде разглеждано като две доставки - доставка на стока и доставка на услуга.
Доставката на стока е прехвърлянето на собствеността върху превозните средства, предмет на финансовия лизинг. Насрещната престация по тази доставка е уговореното възнаграждение между страните. Режимът на облагане на доставката се определя съгласно общите разпоредби на закона и данък върху добавената стойност следва да се начислява върху данъчната основа на автомобилите.
Доставката на услуга е извършването на услугата по отпускането на кредит, т. е., предоставянето на възможността придобиването на леките автомобили да бъде осъществено на изплащане. Насрещната престация по тази доставка е уговорената лихва. Тази лихва по силата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, (изм. и доп., ДВ, бр. 111 от 1999 г., изм., бр. 117 от 2002 г.) представлява освободена доставка и по отношение на тази доставка не следва да се начислява ДДС.
Този факт има отношение и към правото на данъчен кредит за доставчика - лизингодател. Предвид това, че доставчикът използва закупения лек автомобил за извършването както на облагаема, така и на освободена доставка, а също така той не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки, то за начисления данък при закупуването или вноса на лекия автомобил ще е налице правото на частичен данъчен кредит. Това е валидно в случай, че за лизингополучателя са налице обстоятелствата за наличието на право на данъчен кредит, вземайки предвид ограниченията по чл. 65 ЗДДС.
Ако лицето е приспаднало изцяло начисления му данък при придобиване или вноса на автомобилите, то тогава следва да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 81, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
С промяната на Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 1.01.2003 г., с ал. 2 на чл. 36 е дадена възможност в случаите на доставки при условията на договор за финансов лизинг по ал. 1, т. 1 доставчикът да може да избере услугата по предоставянето на кредит (лихвата) да бъде третирана като облагаема доставка. В този случай за лицето ще е налице право на пълен данъчен кредит и не е налице задължение за извършване на корекция по реда на чл. 81, ал. 4 ЗДДС.

II. Относно данъчната основа на доставките при условията на финансов лизинг в частта дали следва в данъчната основа да се включват плащанията за застраховки, данъци и др.
Практика е в случаите на предоставяне на автомобили при условията на финансов лизинг да се предвижда определени разходи да са за сметка на купувача или лизингополучателя - например застраховки, пътният данък и данъкът върху превозните средства и акциза, ако съответно е дължим.
Тези плащания се включват в данъчната основа на доставката на стока - автомобила. Тези суми се дължат на доставчика от получателя във връзка с доставката и е ясно, че се включват в данъчната основа, видно от разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 и т. 4, която изрично посочва, че данъците, таксите и различните съпътстващи, начислени от доставчика на получателя разходи, (включително застраховки):
"1. Всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставка/и, и
..............
4. съпътстващите разходи, като комисиона, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя."
В противоречие със закона е неразглеждането на данъчно или отделното данъчно третиране на тези плащания, например на базата на твърдения, че плащанията въз основа на договора представляват паричен поток, който не е по повод на доставка и не подлежи на облагане с ДДС или въз основа на твърдения, че в такива случаи се касае за предоставяне на застрахователни услуги, които са освободени, без да се взема предвид факта, че лизингодателят е получател по застрахователни услуги, но не е доставчик на такива.

III. Относно данъчната основа при доставки на леки автомобили
Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗДДС, при прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 ЗДДС и застрахователната стойност на превозното средство.
От друга страна, следва да се има предвид, че данъчната основа при доставка на стока, не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността, по смисъла на Закона за счетоводството, на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос, на основание чл. 29, ал. 5 от ЗДДС. Трябва да се подчертае, че тази разпоредба е приложима, независимо от начина на счетоводно отчитане на стоките - като краткотраен или дълготраен актив.
Следва да се обърне внимание, че от 1.01.2003 г., на основание чл. 29, ал. 7 ЗДДС, предвиденото изключение в чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС не се прилага по отношение на доставки на превозни средства, сред които са и леките автомобили.

IV. Относно начисляването на данък върху добавената стойност върху осъщественото гаранционно обслужване
При продажбата на автомобили обикновено е налице гаранционен срок, в който извършените ремонти не се заплащат от получателя. Това гаранционно обслужване не може да се третира като безвъзмездна доставка на услуга, извършена от доставчика в полза на получателя, доколкото доставката на услуга по ремонта безспорно съпътства основната доставка на стоката - автомобила, и плащането на двете доставки е определено общо - т. е., налице е хипотезата на чл. 6, ал. 1 от ППЗДДС.
В резултат на прилагането на тази разпоредба ще е налице само една доставка - доставка на стока (автомобил). С цел допълнително изясняване на този въпрос е и новосъздадената ал. 8 в чл. 29 ЗДДС, в сила от 1.01.2003 г.
Често обаче при доставките на автомобили ремонтът в гаранционното обслужване не се заплаща от получателя на автомобила, но съгласно предвидените договорености стойността му се заплаща (или прихваща) от трето лице (примерно производителя на автомобилите). В този случай разпоредбите на чл. 6, ал. 1 ППЗДДС и чл. 29, ал. 8 не се приложими и е налице самостоятелна доставка на услуга по ремонт на автомобили, която не е безвъзмездна и която е облагаема с данък върху добавената стойност на основание чл. 32 ЗДДС.

V. Относно правото на данъчен кредит за приспадане при доставките с леки автомобили
Съгласно чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДДС и чл. 64 от ППЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит (включително нает) лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишават 5 и когато стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта и експлоатацията на лекия автомобил, освен в случаите, когато лицето извършва с него основна дейност.
Начисленият данък за стоките и услугите, свързани със закупуването и експлоатацията на леки автомобили, може да бъде приспадан като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност следните доставки:
1. прехвърляне на собственост или вещни права върху тези превозни средства и стоки;
2. транспортни услуги с тези превозни средства;
3. ремонт на такива превозни средства;
4. отдаване под наем на тези превозни средства;
5. подготовка на водачи на моторни превозни средства по смисъла на Закона за движение по пътищата с тези превозни средства.
Другото условие е изброените по-горе доставки да представляват повече от 50 на сто от общата стойност на изпълнените от регистрираното лице доставки по смисъла на ЗДДС през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията му по Закона за данък върху добавената стойност.
Изброените по-горе условия (регламентирани в чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС) не се отнасят за лекотоварните автомобили, които по смисъла на ЗДДС са автомобили, но са предназначени за превоз на товари или за леки автомобили, в които има трайно вградено допълнително техническо оборудване, което е за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
Понятието "трайно вградено допълнително техническо оборудване" означава оборудването да е неподвижно закрепено и при обичайната му употреба да не се налага неговото отделяне от превозното средство. Същевременно това оборудване следва да е функционално предназначено за изискваното от закона трайно прикрепване в превозното средство и да не е възможно използването му, без да е трайно прикрепено.

ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) Н. Попов