В едно указание на НАП, на въпроса- Кои лихви и неустойки не са с обезщетителен характер по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗДДС? Йезуитския отговор на НАП е: Лихвите и неустойките по вид са с обезщетителен или санкционен характер.Лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа. Във всеки конкретен случай следва да се извършва преценка за характер на лихвата или неустойката.
Затова питам тук, знаейки че във форума има много по-умни глави от нападжиите- кои лихви са със санкционен и кои с обезщетилен характер.
И ако наемателя ми не си е платил наема до 5-то число както е по договор и му начислявам лихва за забавено плащане, също по договор, то следва ли да считам че тази лихва е доставка по ЗДДС или не?
Благодаря за отговорите!

чл 86 и 92 ЗЗД

В един коментар на ЗДДС пише, че лихвите за забавено плащане не се включват в дан.основа, тъй като данъчната основа по новия закон е възнаграждение дължимо на доставчика. Лихвите нямат характер на възнаграждение, а на обезщетение.

Чл. 26, ал.2 от ЗДДС "Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя..."

този въпрос е по-скоро за юристи и наистина трябва да се гледа всеки конкретен случай
аз го разбирам така:
По принцип лихвата се договаря и в зависимост от това за какво е договорена следва и нейния характер
Ако лихвата за забава на плащане е договорена в някакви параметри и тази лихва служи като обезщетение за вредите от неизпълнението значи има обезпечителен характер.
Не пречи да бъде договорена и санкционна лихва - например след изтичане на срока за обезщетяване с първата лихва да се договори и наказателна такава - тя няма да служи за обезщетение на вредите, защото те са пресметнати вече с първата лихва, а ще служи като санкция