Нов и изключително важен момент е ясното и точно определяне на данъчния режим по ЗКПО на разходи, чиито произход е данък върху добавената стойност. Това е една невралгична зона, която предизвиква много спорове и дискусии в данъчната практика в продължение на много години. Разпоредбите в корпоративния закон са изцяло съобразени с новия ЗДДС и правилника за неговото прилагане, които също са в сила от 1.01.2007 г.
Материалният данъчен закон еднозначно регламентира в кои случаи разходите за данък върху добавената стойност са данъчно непризнати:

 Разход за начислен данък по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъка върху добавената стойност не е признат за данъчни цели – чл.26, т.3

Пример: Съгласно чл.6, ал.3, т.1 от новия ЗДДС, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Посоченото означава, че при придобиването на дадената стока лицето е ползвало данъчен кредит и при разпореждане със стоката за лично, а не за бизнес ползване ще трябва да начисли следващия се данък върху добавена стойност върху данъчната основа регламентирана в чл.27, ал.1 от ЗДДС. Цялата транзакция следва да бъде докладвана като текущ разход в счетоводен аспект. Доколкото обаче основната стопанска операция по съществото си е данъчна постоянна разлика - разход несвързан с дейността, т.е данъчно непризнат разход, то и разхода за ДДС свързан с нея не се признава за данъчни цели.

 Разход за ползван данъчен кредит, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан ползвания данъчен кредит не е признат за данъчни цели – чл.26, т.3

Пример: Съгласно чл.71, т.1 от ЗДДС, данъчно задължено лице упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от същия закон. В чл.114, ал.1 са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържат фактурите по ЗДДС. Те включват минималните реквизити регламентирани в чл.7, ал.1 от ЗСч (с изключение на идентификационния номер по чл.84 от ДОПК, в определени случаи) и някой допълнителни, специфични за ЗДДС изисквания. В случаите когато от фактурата липсва реквизит който е задължителен както по реда на ЗДДС, така и по ЗСч, респективно ЗКПО, данъкоплатеца ще бъде в хипотеза когато едновременно няма да има право на данъчен кредит и в общия случай ще следва да докладва платения данък без право на данъчен кредит като загуба (разход) и няма да е налице документална обоснованост по ЗКПО на транзакцията, която е документирана неправилно. Така счетоводно начисления разход за платения данък за който неправомерно е ползван данъчен кредит (установен включително при данъчен контрол) или не е упражнено правото на данъчен кредит не е признат за данъчни цели, тъй като основната стопанска операция по съществото си е данъчна постоянна разлика – документално необоснован разход, т.е данъчно непризнат разход.
Концепцията, която е въведена за целите на данъчното облагане при изследваните хипотези е, че данъчния режим на счетоводните разходи с произход ДДС, следва съдбата и статута на транзакцията от която произтичат и с която са свързани – в случаите когато тя е призната за данъчни цели, то и разходите за ДДС са признати и обратно, когато не е призната, счетоводните разходи за ДДС формират данъчна постоянна разлика.

 Разход за начислен ДДС от доставчик (вкл. при данъчен контрол) във връзка с извършена доставка, включително и в случаите на злоупотреби регламентирани в разпоредбата на чл.177 от ЗДДС. Описаният ред не се прилага относно начислените разходи в следствие на дерегистрация по ЗДДС - чл.26, т.4

Пример: Данъчната основа по ЗДДС при доставка между свързани лица е пазарната цена – чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС. В случай, че при последващ данъчен контрол се установи, че дадена доставка между две свързани лица не е сключена по пазарна цена, органа по приходите следва да коригира данъчната основа, респективно да доначисли следващия се ДДС с ревизионен акт на доставчика. Масова практика е при подобна хипотеза доставчиците да не изискват данъка от контрагентите и да го поемат за своя сметка. Подобна стопанска операция следва да се докладва като счетоводен разход. Тази сума е непризната за данъчни цели и формира данъчна постоянна разлика. Причината за подобна концепция е, че ДДС е косвен данък и той е за сметка и е дължим от получателите по доставките. В случай, че доставчика поеме този данък за своя сметка, той извършва по същество разход несвързан с дейността и разход за дарение, с което некоректно и неоснователно намалява облагаемата си корпоративна база.
Нов момент е непризнаването за данъчни цели на последващите разходи, отчетени по повод на вземане, когато произхода на подобно вземане е начислен ДДС или ползван данъчен кредит по вече анализираните три хипотези по ЗДДС (чл.26, т.5). При тази стопанска операция е налице данъчна постоянна разлика, като общите разпоредби на чл.34 и чл.37 от материалния данъчен закон не намират приложение. Причината за подобно третиране се корени в концепцията за неутралност на данъчната система спрямо различните счетоводни подходи за докладване на транзакциите. Ако се допусне разходите за последващи оценки или отписване на подобно вземане да бъдат някога признати за данъчни цели ще се получи така, че една и съща по същество стопанска операция ще има различно данъчно третиране в зависимост от счетоводните правила за представянето й и намеренията на ръководството на предприятието. Подобен подход е неприемлив предвид фундамента на който е изграден новия ЗКПО и вътрешната логика и последователност на нормативния акт.
Запазена е данъчната регулация (чл.23, ал.2, т.2 от отменения ЗКПО) за третиране като положителна данъчна постоянна разлика на разходите за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения (чл.26, т.6).
Ключова промяна е третирането на разходите за дарения, извън тези в полза на специалния кръг нуждаещи се лица и организации, регламентирани в чл.31 от новия закон, като положителна данъчна постоянна разлика (чл.26, т.7). До края на 2006 г. тези разходи се облагаха с данък върху разходите в размер 10 на сто (по реда на чл.35, ал.1 от отменения ЗКПО) и бяха признати за данъчни цели. При задълбоченият анализ на действащите данъчни режими в хода на разработване на новия ЗКПО беше оценено, че дарителството не може да бъде свързано с дейността на една корпоративна структура създадена с цел извличане на стопанска изгода и печалба и не е редно да се прави изключение от общия принцип за непризнаване на небизнес разходите. Така от 1 януари на текущата година тези разходи ще се облагат с корпоративен данък вместо с данък върху разходите.
Нов момент е въвеждането на изрична законова регламентация, че не се признават за данъчни цели начислените от платците на доходи, разходи по повод на поет за тяхна сметка данък, който е следвало да удържат при източника за сметка на получателя на дохода (чл.26, т.8). Аналогично на посоченото по горе по отношение на ДДС, подобен разход се явява едновременно и разход несвързан с дейността и дарение спрямо получателя на дохода. Много често поради слабите си икономически позиции българските компании не могат да “убедят” чуждестранните си контрагенти в “правотата” и силата на националното законодателство и поемат дължимия данък за своя сметка. Следва да се има предвид, че не се допуска с този разход да се намалява данъчния финансов резултат на предприятието. До настоящия момент това правило се извеждаше по тълкувателен път и беше обект на спорове и дискусии.

Д-р Димитър Радонов

Сърдечно ти благодаря БАБО КУНЕ!!!!

КУНОООООО КУНООООООО. ОТ КЪВ ЗОР ГО СЛАГАШ ТВА?? И ДАЛИ АВТОРА ЗНАЕ??
ДНЕСКА ОБЯДВАХ С БАЙ ТИ РАДОНОВ. ДОКОЛКОТО РАЗБРАХ НА НЕГО МАЙ НА НЕГО СИ ПРАТИЛА ПОСЛОВИЧНОТО ПИСМО.

$, съмняваш ли се за пословичното писмо, пратила го е. И аз същото чух, виж за материала мисля си, ама само си мисля, че доц. д-р Радонов го е "подарил". даже съм почти убеден, че е с негово съгласие, ама то ще се чуе, де)

доц.??
И ОТ КОГА ТВА ЩОТО НИТО СЪМ ЧИЛ НИТО СЪМ СЕ НАПИЛ ПО ТОЯ ПОВОД