Колеги,опитвам се да си отговоря на следния въпрос.Стигам до някъде,но не знам доколко правилно ръзсъждавам.Моля,който е имал такъв случай и е стигнал до решение,да бутне едно рамо:)))
Фактическата обстановка е следната:
1.Българска фирма регистрирана само в България по ЗДДС иска да отвори обект в гърция /склад или магазин/
2.Стоките са на склад в момента в България и предстои да се продават от обекта в Гърция.
Моите разсъждения по случая са следните:
1.Съгласно чл.3 ал.4 от ППЗДДС за доставките на стоки между структурни звена,установени на територията на страната и структурни звена,установени на територията на друга държава членка в състава на едно лице, се прилагат общите правила на закона,регламентиращи режима на доставките.

Приемам,че обектите на фирмата са структурни звена.
Българската фирма не е регистрирана за целите на ДДС в Гърция,следователно не е ВОД,съгл.чл.7 ал.4 от ЗДДС.
Щом не е ВОД,евентуално е дистанционна продажба,за която фирмата следва да издаде фактура,като се впише в нея като доставчик с българския ДДС-номер и като получател само с булстат.Във Фактурата щесе начисли 20проц.данък,тъй като фирмата все още не е регистр.в Гърция и доставката е с място на изпълнение на територията на страната.Това ще е така,докато не се надхвърли прага за дистанционни продажби в Гърция.
Не знам доколко съм права до тук.
От тук нататък обаче ми започват въпросите.
1.Как и къде ще се отчитат бъдещите продажби от обекта в Гърция.Какви документи ще издава българската фирма,защото не се знае какви ще са купувачите-регистрирани или нерегистрирани.

Спирам до тук,че ще стане досадно за изчитане.
Нека,който има мнение по въпроса да се включи.