През 2006 сме извършили освободена доставка за клиент от Македония. Оказа се, че той никога няма да ни плати. Единственият вариант е да анулираме издадения документ към Х-Македония и да фактурираме на Х-България сега, тъй като те са съгласни да платят.Технически изобщо нямам яснота как да стане. Помощ!
Доставката към Х-България е облагаема /2007г./

може би КИ на македонците и ф-ра на българите...)

Е,как ще анулираш фактура на македонците,като реално доставката я извършваш на тях...?
Може би БГ фирмата поема задължението на македонската,така ли е?

бре - дай таз фирма Х-България...щом ще плаща ей така за щяло и нещяло... знаеш ли колко фактури ще им пусна...

Да, Х-България иска да поеме задължението на Х-Македония.
Към Лански - случват се и такива неща. Имай предвид, че и македонската фирма е Х.

а все пак кой е получил доставката? къде е извършена доставката?

Ами ще се наложи и сторно на митн.декл.!!!

явно няма да е износ, щом е била освободена доставка.
услуга ли е или доставка на стока с място на изпълнение извън територията на страната?

А реекспорта не беше ли осв.дост.??

Хахо,къде си,казвай какво е било?

беше, но реекспортът не е износ.

Дарма,естествено,че не е.Износът беше обл.сд със ставка 0,а реексп. беше осв. доставка.Говорим за 2006.Май ти не виждаш разликата.И задвете трябва да има МД от 2006

integralcx,

разликата я виждам прекрасно. просто отбелязах, че няма да е било износ, това е. лошо съм си формулирала мисълта ;-)
но може изобщо да не е минало през митницата ни, ако не е стигнало до територията на България и съответно може и да няма МД.

Извинявам се, но нямах нет.
Доставка на услуга - права за ползване на продукт.

Колеги, не бъркате ли доставка и плащане по извършена вече доставка. Съветвам да се изготви тристранно споразумение, че Х-България встъпва в дълга на Х-Македония и трите страни са съгластни с това.

ми да, определено и аз мисля, че клиентът от Македония си е получил услугата, а това, че някой друг ще плаща няма отношение към доставката от гл. т. на ЗДДС. Изобщо не трябва да анулирате фактурата. Постъпете, както Атанасова е писала.

Благодаря!
Намерихте просто решение на объркана ситуация.

Дали наистина това е просто решение? Как сега Х-България ще закрие плащането? След като ще се прави тристранен протокол, дали не трябва след време Х-Македония да си върне дълга на Х-България? И тогава нещата не се опростяват, а се усложняват.

това какво го интересува хахо? нали не се занимава със счетоводството на Х-България и Х-Македония?

Ай тъй. Хахо счетоводства в една прашинка, а големите от Х все се оправят някак.

счетитата на тези големи фирми трева ли пасат. сигурно съгласието за плащане го е дал някой който си няма и хабер от счетоводство и когато разбере за какво става дума ще се откаже от обещанието.

: питам си - контрагенти Автор: integralcx | Дата: 21.03.2007 22:00
Дарма,естествено,че не е.Износът беше обл.сд със ставка 0,а реексп. беше осв. доставка.Говорим за 2006.Май ти не виждаш разликата.И задвете трябва да има МД от 2006

къде видя че реекспорта е освободена доставка?
и в тази тема ли евала ще искаш?

до миналата година реекспортът наистина беше освободена доставка, като доставка с място на изпълнение извън територията на страната. идеята е, че стоката не влиза в България и не се обмитява, респ. не се плаща ДДС при придобиването й и съответно нямаме внос/износ.

къде го четеш това бе душа
стоката си влиза на територията на страната, в митнически склад, стои си там на седмица, и след това или и плащаш мито и ддс или и правиш реекспорт, който си е облагаема доставка със ставка нула

дарма освободена доставка е прехвърлянето на собственост на територията на митническия склад
зддс 2006
Чл.33. (1) (изм.,ДВ,бр.42 от 2003 г.) При условията на този закон са освободени доставките с предмет, изброен в чл.34 - 52б.
(2) При условията на този закон освободени доставки са и:
1. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) доставките с място на изпълнение извън територията на страната с изключение на износа;
2. доставките и действията, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност;
3. (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.; изм.,бр.42 от 2003 г.) износът на стоки или услуги, изброени в чл.36-52б, с изключение на износа на произведените в страната стоки, описани в чл.41;
4. доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим и ако не напускат антрепозитния склад.

(2) При условията на този закон освободени доставки са и:
1. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) доставките с място на изпълнение извън територията на страната с изключение на износа;

Тук се включва реекспортът. Той не е облагаема доставка със ставка 0.

дарма,
ти знаеш ли как се осъществява реекспорта изобщо
на митница ходила ли си
митнически склад виждала ли си
правиш ли разлика между митнически склад и свободна зона

Реекспорт - Представлява изнасяне на вече въведени на митническата територия на Република България чуждестранни стоки, за които оставянето на територията на страната е неизгодно или неоправдано, или по повод приключване на временен режим. При реекспорт се прилагат формалностите за изнасяне на стоки и мерките на търговската политика. Важна особеност при реекспорта, е че се изисква 100%-но обезпечение на вносните митни сборове за стоките, дължими при евентуално неспазване разпоредбите на режим транзит или отклоняването им от митнически надзор. Обезпечението се извършва с ефективна (депозит в лв.) или банкова гаранция, издадена в полза на отправното митническо учреждение. Транзитната операция не подлежи на обезпечение, когато стоките се превозват под покритието на Карнет TIR или Карнет АТА, тъй като те по своята същност представляват международни гаранционни документи.

това е сайта на митницата
прочети си и закона за митниците
и стига сте писали глупости с интеграла или там къв е
някой ще вземе да ви повярва и направо отива в киреча

Дарма е отговорила вместо мене на Севън.Но и аз да си кажа-реекспорта беше освободена доставка.Иаз смятах,че е като е извън територията на страната няма нужда да го въвеждам в дневниците по ддс,та в края на 2006 годината след като си изясних въпроса целия реекспорт/от 01,2006...../вкарах в дневн.за прод.като освободена сделка.Приказката за патилото сте я чували.Не теоритизирам.

мале колко си интелигентен и препатил, като те гледам и ми става чак мъчно

ясно си пише какво е реекспорт - Представлява изнасяне на вече въведени на митническата територия на Република България чуждестранни стоки
на територията на РБ, умнико

между другото само - ти изобщо счетоводител ли си?

Вектор,не искам да се меря с никого,квалификациите ти са неуместни.
Ти просто говориш наизуст.Дарма много добре го е обяснила.

щом казваш неуместни - хм
а сега ако може да ме светнеш къде я видя освободената доставка:
Реекспорт - Представлява изнасяне на вече въведени на митническата територия на Република България чуждестранни стоки, за които оставянето на територията на страната е неизгодно или неоправдано, или по повод приключване на временен режим

Чл.15. (1) Износ на стоки по смисъла на този закон е налице, когато едновременно са изпълнени следните условия:
1. стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната;
2. (изм.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва:
а) от доставчика или от негово име, или
б) от получателя или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната; тази разпоредба не се прилага в случаите, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове за развлечения, както и за частни самолети и други средства за превоз за лични нужди;
3. доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя.
(2) (изм.,ДВ,бр.117 от 2002 г.) Износ на стоки за целите на този закон е и когато стоките се доставят при условията на ал.1 от място на територията на страната до място в свободна зона, свободен склад или в търговски обект, лицензиран за безмитна търговия.
(3) В случаите по ал.2 се прилагат общите правила за документиране на износа по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му и правилата на този закон по отношение на износа на стоки.

къде го мястото на изпълнение извън страната при реекспорта
внесъл си стоки с митническа декларация 7-ца, стоят си в митнически склад, който е територия на страната, изнасяш с 3-ка, закриваш седмицата
и сделката си е приравнена на износа

А за евала-то по онази тема не го искам.Полага ми се наполовина.Не можах да предвидя ,че транспорта ще го свържат с облагаемата услуга.Предполагам,че си прочел края.Сега видях,че го вмъкваш тук.Нещо много лично си го приел.
/това беше за Вектор/

Параграф 22 за данъчния кредит в свободните зони

Автор: Лиляна Панева, в.Дневник
При осъществяването на производствена дейност в свободните зони (СЗ) понякога възникват особени съчетания на обстоятелства, при които стриктното спазване на нормативните разпоредби затруднява решенията по прилагането на ЗДДС. Едно такова съчетание например представляват обстоятелствата, свързани с правото за ползване на данъчен кредит за закупени суровини с цел обработката им в свободна зона и последващ износ на получената продукция от един и същ оператор. Формално нормативните разпоредби на ЗДДС и на Закона за митниците (ЗМ) осигуряват това право. На практика обаче някои от техните изисквания фактически го изключват. Поради това при доставки, свързани с такава дейност, данъчните органи обикновено отказват на стопанските оператори ползването на данъчен кредит. Те аргументират отказа си било с това, че доставките са с място на изпълнение извън територията на страната, поради което са "освободени" (в качеството си на обособени части от територията на РБ СЗ са изключени от нейната митническа територия), било поради липсата на някое от условията, необходими за признаването им като "износ" за целите на ЗДДС.

При това положение изрядният стопански оператор, който е регистриран по ЗДДС, превел е данъка на своя доставчик и е употребил доставката за производството на стока, продадена на чуждестранен клиент за потребление в чужбина, се оказва ощетен. Начинът, по които са формулирани нормативните разпоредби по въпроса обаче, налага да се отбележи, че за да признаят правото на данъчен кредит при дадените обстоятелства, данъчните органи би трябвало да не спазят изискването за едновременното изпълнение на трите условия, регламентирани в чл.15, ал.1, т. 1, 2 и 3 от ЗДДС. Причина за това са особеният митнически статут на СЗ и специфичните условия, при които се извършва движението на стоките в тях, които често правят невъзможно едновременното изпълнение на тези условия. Освен това в някои случаи разпоредбите на Закона за митниците (ЗМ) относно движението на стоките от и за СЗ дори изключват необходимостта от оформяне на митническа декларация (МД) за износ. А според разпоредбите на ЗДДС и правилника за приложението му, независимо че купувач на стоката е чуждестранно лице и е издадена експортна фактура, без такава декларация стопанският оператор не може да докаже условията за износ. При това положение той не може да ползва нулевата ставка за износа, която му дава право на данъчен кредит. Как са формулирани въпросните разпоредби ?

Като общо правило текстът на чл.2 от ЗДДС изключва СЗ от териториалния обхват за приложението на закона, а разпоредбата на неговия чл.15, ал.2 квалифицира доставките от място на територията на страната до СЗ като износ. За да бъде призната дадена доставка като износ за целите на ДДС обаче, т.е. към нея да се прилага нулева ставка, е необходимо да бъдат спазени изискванията на чл.15, ал.1 от ЗДДС. А според тях износ е налице, когато са изпълнени едновременно следните условия:

- стоките се доставят от място на територията на страната до място извън нейната територия
- превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва от доставчика или от негово име, или от получателя, или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната
- доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя.

Според ал.3 на чл.15 от ЗДДС при документирането на доставка в СЗ като износ се прилагат общите правила за документиране на износа по реда на ЗМ и правилника за прилагането му и правилата на ЗДДС по отношение на износа.

Възможно ли е едновременното ( забележете едновременното, а не кумулативното) изпълнение на горепосочените условия, при положение че дадена суровина се въвежда в СЗ с цел обработка и последващ износ на получените продукти от един и същ стопански оператор. При всяка една от възможните комбинации на оформяне на митническия статут на въвежданата в СЗ стока или на произведената от нея продукция, предвидени в ЗМ, ще остане неизпълнено поне едно от горепосочените условия. Нека разгледаме какви са проблемите, които възникват при всяка една от тези комбинации.

В съответствие с разпоредбите на глава дванадесета от част трета на ЗМ при въвеждането на местна стока на територията на СЗ стопанските оператори имат две възможности - да запазят нейния статут или да поискат тя да получи статут на чуждестранна (чл.166, т.2 от ЗМ). Решението им зависи от това какво възнамеряват да правят впоследствие с нея или с продуктите, получени при преработката й. Когато след въвеждането й в СЗ стоката запазва местния си статут, тя може да бъде подлагана на всякакъв вид преработка. Когато получи статут на чуждестранна стока обаче, тя може да бъде подлагана на такава преработка само при условие че след извършването на съответните операции ще напусне територията на РБ (чл.174, ал.2 от ЗМ). Когато стопанският оператор реши да ползва статута по чл.166, т.2 , е естествено да бъдат извършени съответните митнически формалности и чуждестранният статут на стоката да бъде оформен документално.

ЗМ дава възможност в такива случаи да бъдат приложени различни митнически режими - износ, митническо складиране или обработка под митнически контрол. Решението на митническите органи зависи от конкретните обстоятелства и от условията за контрол в съответната зона. Най-често те изискват въвеждането на стоката в СЗ да се оформи с МД за износ. Предвид обстоятелствата в разглеждания случай обаче в нея като износител и вносител ще бъде посочено едно и също лице - стопанският оператор. Може ли при тези обстоятелства той да възстанови данъчния кредит за стоката?

Отговорът на този въпрос е не, тъй като не може да бъде изпълнено изискването за прехвърляне на собствеността или друго вещно право върху стоката. Такова ще е налице едва при продажбата на продуктите, получени при тяхната преработка. Какви са проблемите, ако стоките запазват статута си на местни и след въвеждането им в СЗ? Спазвайки разпоредбите на чл.168, ал.4 от ЗМ, стопанският оператор не попълва МД ( чл.170, ал.1 от ЗМ), а представя на митническите органи само документите, изисквани за контрол върху движението на стоките от и за СЗ. При него той може да осъществи износ само на част от получената продукция, а друга част да върне на територията на РБ за вътрешни продажби. Тогава, когато осъществи продажба на продукцията на чуждестранен контрагент, митническите органи ще поискат доставката му да бъде оформена като износ с МД. Чуждестранният контрагент от своя страна ще я изнесе от митническата територия на РБ под режим транзит. МД, попълнена от оператора и заверена от митническите органи, естествено ще се отнася само за онази част от продукцията, която е обект на износа. Естествено стопанският оператор би могъл да има претенции за възстановяване на данъчен кредит по износ само за частта, отразена в МД. Ще бъдат ли реализирани обаче тези му претенции? Отговорът отново е не, защото в този случай не са изпълнени условията за доставяне на стоката от място на територията на страната (СЗ е изключена от територията на страната) до място извън нейната територия и за осъществяването на превоз в съответствие с изискванията на чл.15, ал. 1, т.2, б. "а" или "б". За доказване на износа по чл.15 от закона доставчикът следва да разполага с документите, регламентирани в чл.12 от ППЗДДС - заверена от митническите органи МД, в която той е вписан като износител; данъчен документ за прехвърляне на собствеността или вещните права върху изнасяните стоки и документ за превоза на тези стоки. Поради невъзможност да бъдат изпълнени посочените нормативни изисквания данъчните органи обикновено отказват на оператора правото на данъчен кредит с аргумента, че се касае за продажба извън територията на страната, която не е износ. А в съответствие с разпоредбата на чл.33, ал.2 тези продажби са освободени доставки, поради което за тях не се възстановява данъчен кредит.

По този начин на практика всички добри намерения, които съдържат като потенциал текстовете на ЗМ и ЗДДС относно митническите и данъчни преференции при работа в СЗ на местни стопански оператори фактически остават без реализация. Това не би могло да бъде преодоляно без промяна на някои разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС. Такива са например тази на чл.15, ал.2, която да отразява изискването за кумулативно, а не едновременно изпълнение на условията, квалифициращи доставките, извършени от СЗ, като износ за целите на ДДС или на тези относно изискването за представяне непременно на износна МД.



Автор: Лиляна Панева
в.Дневник

това е от сайта на митницата
няма нищо лично - не обичам умници дето не мислят и пишат само за оборота
прави разлика между митничесли склад и свободна зона

значи
Чл.33. (1) (изм.,ДВ,бр.42 от 2003 г.) При условията на този закон са освободени доставките с предмет, изброен в чл.34 - 52б.
(2) При условията на този закон освободени доставки са и:
1. (доп.,ДВ,бр.111 от 1999 г.) доставките с място на изпълнение извън територията на страната с изключение на износа;
2. доставките и действията, извършени извън рамките на независимата икономическа дейност;
3. (доп.,ДВ,бр.102 от 2000 г.; изм.,бр.42 от 2003 г.) износът на стоки или услуги, изброени в чл.36-52б, с изключение на износа на произведените в страната стоки, описани в чл.41;
4. доставките на стоки, намиращи се в антрепозитен склад под митнически контрол, в рамките на митническия режим и ако не напускат антрепозитния склад.

доставките с място на изпълнение извън територията на страната - имат се предвид свободните зони

Вектор,много дълги цитати,само това пиша и се отказвам-
"митнич.територия на РБ" е съвсем РАЗЛИЧНО от "територията на РБ"-
в последното се изключва митническата зона и т.н.....

Я,ама ти май стигна до същото.Приятно ми беше да си поспорим.Лека нощ.

умнико или може би умница?
митническия склад е на митническата територията на РБ
свободната зона не е на митническата територия на РБ, макат да е дефакто на територията на РБ
та значи реекспорта не попада в тълкуванието на чл 33 от отменения вече здддс
капиш
и стига си писал глупости, мисли преди да напишеш нещо

Реекспорт - Представлява изнасяне на вече въведени на митническата територия на Република България чуждестранни стоки
попадаш в чл 15, защото митническия склад е на митническата територията на РБ

извода до който стигнах е че хал хабер си нямаш

досега всичките ти постове са боза ама това е най тъпото и безмислено

"митнич.територия на РБ" е съвсем РАЗЛИЧНО от "територията на РБ"-
в последното се изключва митническата зона и т.н.....

Не си прав.Попитай и одитор.Ще продължим пак друг път.Чао.

казвам ти чао, за да покажа на всички че не влагам никакви лични чувства към теб
просто се ядосвам когато се пише само заради това да имаш повече актив в акаунта си и като видят другите да кажат, абе тоя отговорил 1000 пъти, значи много знае. да ама не
одитор казваш,хм ........
лека вечер и прави разлика между свободната зона, която не е митническа територия и митнически склад, който е митническа територия
като я направиш ще видиш кой прав

Ако освободиш от МС,защо ти взимаха ДДС?Защото тогава влиза на тер.на РБ.Примерно-провалил си реекспортна сделка,продаваш стоката в Б-я.Или още мислиш,че Митнич.склад не е свободна зона?

Отказвам се от посл.пост/_не мога да го изтрия/Само и само да спре тази поредица-никому ненужна.Споделих ви какво сме коментирали с одитори, за да въведа реекспорта като освободени сделки в дневниците.Сега ще кажеш пък ,че и одиторите не са били наясно.Твой бизнес.

Леле...леле...леле....
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 117 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Разпоредбите на този закон се прилагат на територията на страната, която за целите на този закон включва географската територия на Република България, континенталния шелф и изключителната икономическа зона, с изключение на свободните зони, свободните складове и търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия.

8. (изм. - ДВ, бр. 117 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) "свободна зона", "свободен склад", "митническа територия на страната", "митнически икономически режим", "митнически режим", "митническо направление", "режим с отложено плащане" са понятия по смисъла на Закона за митниците и правилника за неговото прилагане;

Айде сега вижте какво е СВОБОДНА ЗОНА и СВОБОДЕН СКЛАД съгл.ЗМ...и дали е едно и също с митнически склад...а да не говорим с митническа територия на страната....

Митническата територия съвпада с територията на РБ, но свободните зони се смятат че не са на територията на РБ (Чл. 166 от ЗМ)и затова се опитах да представя на някой хора за по нагледно, че територията на РБ е съвкупност от митническата територия и свободните зони.
Подобно обеснение се налагаше поради необходимостта да покажа разликата между митническия склад и свободната зона, тъй като някой въобще не я виждат. От тук вече лесно се вижда къде има приложение чл 33 от стария зддс.

Чл. 166. Свободните зони и свободните складове са обособени части от митническата територия на Република България или помещения върху нея, в които:
1. чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Република България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;
2. местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на Министерския съвет