полученото ДДС при възстановяване което е и от налични активи преди регистрация по опис/сгради/ отразява ли се като приход или се отразява в намаление стойността на актива

Отразява се като намаление на отч.ст-ст на активите и променяте САП без да променяте ДАП. Другият вариант ще ви го предложат други колеги. Аз не съм му привърженик.

Ели права за варианта, който предлага. всякакви други варианти няма да са коректни.

Ангел,а какво ще кажеш за варианта,с който и аз също не съм съгласна,но напоследък често се практикува и коментира....:
При регистрация ДДС на наличните активи да се отнесе като други приходи,а при дерегистрация при начисляване на ДДС-то на наличните активи като Други разходи.

Варианта на Маргарита никак не ми допада, какви са тия странни приходи и какви са тия разходи от възстановен и начислен ДДС. А какво става тогава с домомента натрупаната амортизация?

На мен също не ми допада като вариант,но грешен ли е?

не мога да преценя дали е грешен, но не е редно да е така

Марги, нека поразсъждаваме малко.
В първия случай - намаляваме отч.ст-ст на активите. САП < ДАП - временна разлика и в крайна сметка докато ползваме тези активи се признава по-малко разход за амортиз, в сравнение с другия вариант, но това е нормален процес, който не води до странни разходи и приходи.
Втори вариант:
Взимаме дадена фирма - регистрира се в началото на годината - мес.януари и отнася ДДС като приход. В следващите 11 -12 месеца не извършва никаква дейност. Накрая на отчетния период ще отчете приход, който трябва да се обложи по ЗКПО т.е облагаме дан.кредит с друг данък. Не е логично според мен.

Така е ,Ели...не го отричам....При регистрацията изкуствено се увеличава печалбата...а при дерегистрация се увеличават разходите....
Но помисли при варианта при регистрация имаме различни видове налични стоки,на които ДДС-то не е в голям размер....не е ли по-добре това ДДС,за което ще ползваме ДК да се отнесе в други приходи....Така си спестяваме много работа при намалянето на стойността на всичките стоки по аналитичности....Така или иначе след като се продадът тези стоки стойността и на ДДС-то и на стойността им ще отидат по дебита на с-ка "Приходи от продажба на стоки"
Тук нямам предвид ДДС-то на ДМА....За тях съм твърдо за варианта намаляване на актива при регистрацията....

Още нещо - в страницата на ИПСБ, колега Х.Досев в своята статия разглежда ДДС - при дерегистрация и мисля, че е напълно прав. Ако проявите любопитство адреса е www.ipsb.bg

И отново по темата - при дерегистрация начисляваме ДДС на наличните активи и съгласно всички учебници по счетоводство отнасяме ДДС като други разходи. Ако фирмата няма друга дейност през годината ще излезе на загуба = ДДС. Въпроса е имаме ли право на този разход, след като нямаме никаква дейност и не трябва ли да отнесем тази сума в увеличение на фин.резултат?

А и в крайна сметка, завеждайки един ДМА преди регистрация по ЗДДС с вкючен ДДС, който в последствие се възстановява, отнасяйки този ДК в приход се запазва невярната отчетна /банасова или историческа цена/ на актива. Не е редно да ти възстановят ДДС за актив и да се начислява амортизации върху стойност, която включва това ДДС.

Добре де, ами ако му откажат регистрация? Знаеш, че все по-трудно става даването на регистрация по ЗДДС.Някои ДП станаха пословични с тази си практика. Тогава отново трябва да облагаме странен приход.

ами ако откажат регистрация няма да има възстановен ДДС за наличен актив и няма да съществува настоящия казус, ще си има ДМА заведен с данъка в това число и толкова.

Ама тази счетоводна операция ще се вземе след регистрацията...а не при подаване на заявлението...нали описа на наличните активи го даваме в тридневен срок след датата на регистрация....

Прави сте разбира се. Аз се отплеснах мислейки за стоки при регистрация и обърках темата с вчерешната - нощната.

И все пак Марги, ако оставим ДДС в отчетната стойност на стоките, а ДК го осч. като приход как ще определим данъчната основа на тези стоки?

Отчетната стойност става изкуствено завишена и има риск от продажби на загуба

Може да се получи така,че ще продаваме "под себестойност"....Но при всички случаи като определяме данъчната основа ще имаме в предвид стойността на стоката без включеното в нея ДДС....И така по дебита на Сметка "Приходи от продажба на стоки" ще имаме нереална стойност/т.е стойноста на стоката с включеното ДДС/...а може и тази стойност на ДДС-то да отиде по дебита на сметка :Други приходи...а в кредита и ще е стойността на ДДС-то при регистрацията....и дори мисля,че е редно да отиде там...
Незнам...не съм използвала този вариант...само разсъждавам....

Това ми се струва възможно само при метода първа входяща- първа изходяща. А при СПЦ не става ли объркване?

Става объркване...и то голямо....имайки предвид,че няма как да се отдели точно кои стоки са с включен ДДС в стойността....
Но при една добра анлитичност мисля,че не е невъзможно.....

Може и да е възможно, но не е ли ОЩЕ ПО-СЛОЖНО. В крайна сметка до този вариант прибягват колеги за да си спестят малко работа, нали така? А за да го направят правилно ще си отворят доста друга работа. Аз лично не се наемам да го правя това

Така е...съгласна съм....
И между другото статията на колегата Досев е много хубава и ако той няма нищо против е добре да я копираме във форума....мисля,че ще е полезна за доста хора!

дискусията много ми хареса, но за да я прекратим искам да ви кажа, че дан.кредит е за разходи за прид.на ДМА които все още не са пуснати в експлоатация няма ДАП и САП, БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ

Колеги,със съгласието на колегата Х.Досев копирам негова статия във в-к Дневник,която съм сигурна ,че ще е полезна за всички

Отчитане на ДДС при ДЕРЕГИСТРАЦИЯ -
19 Окт 2004 @ 15:50
www.dnevnik.bg 19/10/2004
ДДС при дерегистрация - разход или просто невъзстановим данък?
ХРИСТО ДОСЕВ* 18/10 - 18:26 ч.
Съгласно чл. 119, ал. 3 от ЗДДС (освен когато законът не предвижда друго) към датата на дерегистрация се приема, че предприятието извършва доставка на наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството. По тази причина то трябва да начисли данък върху пазарната им цена, така както ако те биха били предмет на облагаема доставка. Да оставим настрана проблема за доказване пазарната цена на активите и да се съсредоточим върху счетоводното отчитане на дължимия данък. Авторите на счетоводни учебници масово препоръчват този данък да се отчита като разход по икономически елементи (в сметка "Други разходи").
Вследствие на това ще се намали текущият финансов резултат и ако хипотетично предположим, че фирмата през отчетния период не е осъществявала никаква дейност, ще бъде отчетена загуба. Въпросът, който възниква, е дали дължимият данък върху добавената стойност при дерегистрация по смисъла на ЗДДС е разход и свързан ли е този разход с обичайната дейност на предприятието. Ако данъкът бъде отчетен като разход, ще бъде ли спазен един от основните счетоводни принципи - принципът на съпоставимост между приходите и разходите.
Личното ми мнение е, че дължимият при дерегистрация данък не е разход.
Разходите, извършени във връзка с определени сделки или дейности, следва да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях. В посочения пример предприятието не черпи никакви изгоди от това, че държи на склад определено количество материални активи. Достоверен ли ще е отчетът на фирма, ако данъкът при дерегистрация бъде отчетен като разход тогава?
Тук ще вметнем, че разходът, който разглеждаме, няма да бъде признат за целите на данъчното облагане и с него ще бъде увеличен финансовият резултат на предприятието. Вземайки повод от казаното, ще обърнем внимание и върху това, че данъчният закон не определя счетоводното отчитане на стопанските процеси и явления. Затова е редно да се обърнем към счетоводните стандарти - било то национални или международни. Там е предвидено в цената на придобиване на дълготрайните материални активи, респективно доставната стойност на стоково- материалните запаси, да се включат и невъзстановимите данъци. В случая, след като за данъчно задълженото лице настъпват обстоятелства, при които един косвен данък се превръща в невъзстановим, то следва с този невъзстановим данък да се коригира отчетната стойност активите. Така предприятието няма да отчете разходи, а ще увеличи стойността на наличните си активи към датата на дерегистрация съгласно ЗДДС. В подкрепа на тази теза са и НСС-8 и респективно МСС-8, третиращи нетната печалба и загуба за периода, фундаменталните грешки и промените в счетоводната политика. В стандартите се казва, че приблизителните стойности подлежат на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се базират, или в резултат на допълнително натрупан опит, получена нова информация или последващо развитие. В случая дължимият данък върху добавената стойност към датата на дерегистрация представлява промяна в обстоятелствата за наличните активи на регистрираното по ЗДДС лице. При тази промяна (превръщане на косвения данък в невъзстановим) трябва да бъде направена и промяна в приблизителната счетоводна оценка. Ефектът от промяната се включва в същата статия на отчета за приходите и разходите, която е била използвана за отчитане на приблизителна стойност преди това. В случая това е първоначалната стойност на активите, попадащи в хипотезата на чл. 119, ал. 3 от ЗДДС. В заключение ще отбележим, че това преразглеждане на стойностите на наличните активи не следва да се разглежда като последваща оценка на активите, а като коригиране на приблизителната оценка на активите, породено от функционалната промяна на един косвен данък, който се превръща в невъзстановим за съответното данъчно задължено лице. Така и счетоводният принцип - съпоставимост между приходите и разходите - ще бъде спазен, тъй като данъчният субект ще увеличи своите разходи в момента, когато ще продаде активите и те напуснат патримониума на предприятието, или посредством амортизационните отчисления на онези дълготрайни активи, които ще се използват за производство, отдаване под наем или за административни и други цели. Така за пореден път ще бъдат спазени НСС-8 и МСС-8, защото именно ефектът от промяната на приблизителната счетоводна стойност ще се включи при определянето на нетната печалба или загуба в периода (и периодите за в бъдеще), засегнати от промяната.
Казаното дотук влиза в противоречие с написаното в много учебници по счетоводство. Въпреки това то не е провокация към авторите им. По-скоро разгледаният въпрос е един от многото въпроси, пораждащи проблеми в счетоводната практика у нас. Надявам се, че статията ще спомогне за появата на дискусия за начините за усъвършенстване на счетоводната практика. При това дискусия, която ще има за резултат конкретни резултати и практически решения, спомагащи за правилното прилагане на счетоводните стандарти. Защото само така ще се изготвят отчети, чиято достоверност ще е от полза за всички потребители на икономическа информация, а това ще спомогне за присъединяването на нашето счетоводство към европейската счетоводна практика.
Христо Досев е член на Института на професионалните счетоводители в България