колеги става въпрос за това служител след като напусне да няма право да работи в конкурентна фирма. Моля някой който има опит да сподели подобна клауза може ли да е законна или е нищожна.

За да е валидно това твърдение трябва да го има в Кодекса на труда.
Не съм го срещала там.

Тази ограничителна клауза не е по КТ и няма правна стойност,

Не е задължително определена клауза в трудовия договор да е позована единствено на КТ.
Ако не противоречат на ЗЗД или друга норма, няма пречки да се поставят подобни подводни камъни...
Да се надявам, че в твоя случай не е съществувала такава клауза , защото това е доста неприятно...имат основание да търсят обезщетение за това, че отиваш при конкуренти в срок, по-къс от определения в договора или нещо подобно...я кажи повече по случая...

Това според мен противоречи на чл.48 ал.3 от Конституцията
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.

(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.


(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.


(4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд.


(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.
И на тази основа подовна клауза в ТД е нищожна

По принцип отказ от права (а това искате да добиете чрез клауза в ТД или в договор по ЗЗД) е нищожен. Може да се иска неизползване на друго място на фирмени разработки, но това е доста хлъзгава плоскост, ако те не се ползват със защита по законов ред.

Право. В смисъла на правна възможност. Не може да се прилага принуда за ползване на право, може да се търси спрямо задължение. По принцип ограничителни клаузи в договор са възможни и не са нищожни. Нищожни са ако противоречат на повелителни правни норми в някой закон

И аз смятам, че такава клауза е нищожна. Най - малкото ако работодателя не желае да започвам работа при конкуренцията, то за срока през който не мога да работя в конкурентна фирма /а срока не може да бъде цял живот/ той трябва да ме обезщети /парично естествено/.

Това е мое мнение, бях чела някъде че при такава забрана трябва да има парично обезщетение.

Мисля, че цитирането на Конституцията, в случая е неуместно...до толкова, доколкото съществува специален Закон, регламентиращ подобен род отношения...ЗАКОН за защита на конкуренцията. В него има една Глава седма, наречена НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ.
Все по-честа е практиката да се водят дела против действия на лица, нарушили разпоредбите на закона, именно в тази му част...а присъдените обезщетения са несъпоставимо по-високи от общоприетите представи за средна работна заплата.

GalyNa

Би ли посочила не Глава осма, а конкретно члена от Закона, от който да е видно че може да се забрани на напусналия да бъде назначен в конкуретна фирма?

Като ще се замеряме със закони за защити, защо не прочетете това.
Закон за защита от дискриминацията - Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
А между другото по ЗЗК са отговорни юридическите лица.

тониЛ, уважавам мнението ти и за това ще ти насоча вниманието към конкретния текст:
...Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни
Чл. 35. (1) Забранява се узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.
(2) Узнаването на производствена или търговска тайна противоречи на добросъвестната търговска практика и когато е извършено чрез подслушване, проникване в помещение, отваряне на кореспонденция, заснемане или проучване без съгласието на притежателя на документи или вещи, съхранявани по начин, ограничаващ достъпа до тях, а също и чрез измама или предлагане облага на лица, които имат достъп до тайната по силата на служебни или договорни отношения.
(3) Забранява се използването или разгласяването на производствена или търговска тайна и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана.

А на John ще му препоръчам да прeгледа по-внимателно това:
Приложно поле /на ЗЗК/
Чл. 2. (1) Този закон се прилага спрямо
1....
2....
3....
4. физически лица, които съдействат за създаване на господстващо положение или осъществяване на нелоялна конкуренция.

Защо месите законите?
Ако няма някъде записано, че работодателят няма право да ограничава работника за работа в конкурентни фирми след напускане, клаузата не е нищожна.
Още по вече: Ако някъде е писано, че работникът има право да работи в конкурентна фирма след напускане, ако бо собствена воля и желание подпише договор, че след напускане няма право да работи в конкурентни дейности, то клаузата не е нищожна. В този случай договорът се явява в ролята на закон спрямо подписалите го страни

ivarbanov , прав си, всички мои опити да се аргументирам, биха имали приложeние единствено в случай, че в ТД или допълнение към него фигурира клауза за лоялност към фирмата за определен период от време, след датата на напускане от страна на работника или служителя.

Върбанов, повечето приемат, че такава клауза противоречи на цитирания по-горе текст от Конституцията, с което аз съм съгласна.

Още некои съображения (мои си):
- На търговския представител по ТЗ може да му се наложи аналогична забрана само за определен срок и срещу съответно възнаграждение. Работника в по-неблагоприятно положение ли ще го поставим от един търговец?
- Някога ЗЗК е допускал подобни уговорки по отношение на конкурентната стопанска дейност на бивши работници. След отмяната на този текст се приема, че не може по такъв начин да се ограничава стопанската им дейност. На още по-голямо основание не би следвало да им ограничаваме труда като работници. Идеята е правото на труд да е гарантирано все пак.

Мира, не го разбирам така, но ти си специалиста все пак.

Ал 1 Гражданите имат право на труд

Ами аз имам право на труд, но имам и доходи от други източници и решавам че мога да живея от тях и без да работя Защо ако реша да си разнообразя скучното ежедневие с малко интересна работа в такава фирма да не мога да подпиша такъв договор?

Виж този текст:
3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа.

малко ме замисли. Дали ако беше
3) Всеки гражданин може свободно избира своята професия и място на работа.
щеше да е по различно. Но ми се струва, че няма смислова разлика
???

Не виждам смислова разлика, а по-долу давам адреса на една тема в Лекса, в която има линкове към други теми.
Колкото до това, че сам решаваш да подпишеш такъв договор и да разчиташ само на нетрудови доходи - все пак работникът е, каквото и да си говорим, по-слабата страна в трудовите отношения; затова е защитата на труда, затова е нищожен например отказът от трудови права, затова е и този член от Конституцията. Иначе просто можеше да го няма и да се знае, че на никой не му е забранено да работи. ;-)
Ето го адреса, по-надолу в темата са линковете:
lex.bg/forum/viewtopic.php?t=24505

10х