По банковата сметка на дружеството са преведени USD 500 от наш доставчик, поради влошаване на качеството на стоката която сме внесли, т.е. доставчикът ни плаща един вид неустойка, макар че в договора няма клауза за неустойки. Как да се осчетоводи? Каква сделка е по ЗДДС? В този случай се намалява данъчната основа и се оказва, че сме платили повече ДДС, съответно сме ползвали по-голям ДК.

Ами доставчикът да ви издаде данъчно кредитно известие за сумата, която ви е възстановил.

Освен че ти превеждат 500 долара, издават ли ти някакъв документ за тях?

Известието от чужбина се казва Kredit note.Милата ни държава не е ощетена, защото на границата при вноса сте платили ДДС
и съответно сте си го възстановили. Проблема за вас ще възникне ако трябва да бракувате или преоценявате част от стоката, която е некачествена, защото тогава дължите ДДС.

я пускай фактура и хич не чакай доставчика да ти реши проблема

Този вид неустойки нямат касателство със ЗДДС. Вариант е да ви се издаде кредитно известие, за да си намалите отчетната стойност или тази неустойка да се отчете като приход. Втория вариант не мисля че е много удачен, защото това предполага че вие трябва да издадете фактура на доставчика си, платил ви неустойката, а фактура се издава когато има сделка. Такава няма в конкретния случай, но така или иначе за доставчика ви тази сума е разход, а за да се отчете като такъв е нужен първичен документ.

Няма издадена кредит нота, а пак и доставчика каза че не може да ми издаде такъв документ, получих само документ от банката на доставчика, платежно от което се вижда че ни е наредил USD 537, като ние получаваме 500, защото другите са отишли като такси по кореспондентски банки. Тази сума може да е разход, ама той се намира в китай а там може и нещо друго да е:)
Мога ли да издам фактура на която да пише неустойка и да си начиля данък?

Можеш да издадеш д.ф-ра за 500$, като в този случай щ е се сметне, че неустойката е част от сделката.
Но, тогава трябва да внесеш ДДС =83.33$, а разликата от 416.67$ да отчетеш като други приходи.

към Калина Янкова:
от къде ти хрумна тази дивотия да облагаш превод от чужбина с ДДС и то при положение, че няма никаква доставка. Ако все пак има някаква то тя е най-малкото облаема, по скоро бих се съгласил на варианта освободена чрез място на изпълние извън територията на страната. Неустойката е облагаема единствено като част от основната сделка, но за изпълнителя и то ако този изпълнител е местно лице и тази неустойка например е за забава на основната доставка. В кокретния случай изпълнителя е чуждо лице и плаща нещо като вид санкция за лошо качество на стоката и би следвало да сторнира основната си фактура - инвойс - как, както намери за добре.

След като не може да се издаде Кредит нота, ти какъв вариант предлагаш за да се отчете този превод от чужбина?
Казваш освободена доствка, но трябва да имаш някакъв договор.
Предложих този вариант, тъй като не виждам изход от "ситуацията", пък и аз бих си внесла ДДС-то, за да ми е мирна главата.

Благодаря на всички

колега..... респектирате с отговорите си, но....
какво правите като Ви дължат неустойка за лошо качество, а вие примерно дължите неустойка за забавено плащане....
хайде да минем по вашата логика
за лошото качество - доставчика ще пусне кредитно известие..... а за забавеното плащане......да вземе да ви пусне Дебтино ли.....
ами ако има тотално разваляне на договора и доставчика не ВИ фактурира нищо.... тогава откъде ще ви пусне опростено кредитно известие за неустойката....защото такъв тип НЕсделка според ППЗДДС е необлагаема..... за неустойките все още се издава фактура....поне според мен

към lansky:
колега, станаха много "акотата" и вариантите, които изброихте май. Така или иначе всеки вариант на дължима неустойка, лихва или каквато и да е санкция за някакъв тип неизпълнени договорености по доставка /сделка/ е различен. От гледна точка на ЗДДС и по-конкретно на чл.29,ал.1,т.3 данъчната основа, върху която следва да се начисли данък се определя на база сумата, дължима на доставчика /изпълнителя по сделката/ от получателя, увеличена с всички получени пак от този доставчик /изпълнител/ неустойки и лихви за забава, пряко свързани с доставката. Конкретният случай обаче, при който се превеждат 500 USD не е такъв най- малкото, защото парите не влизат по сметката, а излизат от сметката на доставчика. Ако за получателя на сумата приемем, че това е действие, извършено извън рамките на независимата икономическа дейност, то тогава ще си говорим за освободена доставка. Но нека не усложняваме излишно нещата.

май тотално не се разбрахме..... ама карай.... аз се изказах кратко - фактура от нея към доставчика..... щото оня доставчик нашто ЗДДС няма да кажа от къде му е

Дали това ще свърши работа?
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ

Изх. № 96-МФ-710
гр. София, 18.01.2005 г.
Относно: приложението на ЗДДС по отношение на гаранции за обезпечаване на доставка по договор
Във връзка с постъпило запитване до Главна данъчна дирекция, Ви уведомявам за следното:
От данните в запитването е видно, че въз основа на договор за доставка на строителна услуга е уговорено обезпечение (чрез банкова гаранция) като гаранция в случай на неизпълнение на клаузи от договора и условията, съгласно които е предвидено да бъде усвоена тази гаранция в полза на възложителя по договора. Към момента на настъпване на обстоятелства, по силата на които са налице условия да се предяви гаранцията поради спиране на изпълнението по договора, изпълнителят е осъществил съответна част от предвидените в договора дейности (доставки), за които е начислен ДДС съгласно общите разпоредби на ЗДДС.
Към запитването не са представени никакви документи и подробно описани факти, което представлява пречка да се изрази конкретно становище относно приложението на Закона за данък върху добавената стойност. Поради това може да Ви бъде представено само принципно становище, без изчерпателно изброяване на всички възможни варианти, по приложение на закона. В зависимост от договорните разпоредби и фактическото изпълнение, смятаме че са възможни две основни хипотези:
Ако изискването (плащането) на гаранцията е резултат на неспазване на договора, във връзка с което неспазване няма изобщо доставка на стоки или услуги, например при разваляне на договора, плащането на гаранцията няма да бъде свързано с доставка по смисъла на ЗДДС и доколкото липсва доставка няма да има основание да бъде издаден данъчен документ по чл. 93, ал. 1 от ЗДДС от изпълнителя или от възложителя по договора. Такива са случаите, визирани в чл. 39 ППЗДДС.
Ако обаче изискването (плащането) на гаранцията е резултат на неспазване на договора, например по отношение на качество, срокове и др., но все пак е налице доставка на стоки или услуги, ще възникне плащане от страна на доставчика към получателя, което плащане практически ще доведе до намаляване на сумата, дължима на доставчика от получателя, т.е. базата на която се определя данъчната основа съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДДС. Намалението на базата обикновено ще доведе до намаление на данъчната основа за доставката съгласно чл. 29 ЗДДС, като естествено това не може да доведе до определяне на данъчната основа в размер нула или отрицателна величина. Ако за доставката вече е издаден данъчен документ - данъчна фактура, то предвид намалението, на основание чл. 95, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗДДС ще възникне основание за издаване на данъчно кредитно известие към нея.

Главен данъчен директор:
/Николай Попов/ ...