Предприятие предоставя на служителите си столово хранене с 50% отстъпка, като част от хран.продукти са собствено производство.Може ли някой колега да разясни как се облагат тези рразходи за ст.хранене по ЗДДС и ЗКПО-въпроса е за 17% ДАНЪК ПРИ ИЗТОЧНИКА и при самото изписване на хр.продукти собствено производство,

Ако доставката със столовото хранене е по гл.14 на КТ то съгласно последните промени на ЗДДС не е налице сделка м/у работодател и работник. В случая дори имате право и на данъчен кредит за вложените материали в столовото хранене. Малко по-различно стоят нещата с данъка при източника. Ако сте задължен с нормативен акт да предоставяте столово хранене /струва ми се че не сте/ то тогава не дължите данък. Ако работодателя се е разпоредил да организира въпреки това столово хранене като пак се събразява с КТ то в случая говорим за социален разход, облагаем с алтернативен данък. Ако столовото хранене е отчетено на разход, без да е налице основание за това - нормативен акт, заповед на работодателя, колективен трудов договор, решение на общо събрание или др.подобни, то алтернативен данък не е дължим, но със сумата на разхода следва преобразуване на финансов резултат в посока увеличение.

ЗДДС обявява за недоставка само безвъзмездното предоставяне на стоки и услуги по гл.ХІV от КТ, и то само ако са
свързани с дейността на предприятието. В случая доставката не е безвъзмездна и подлежи на облагане. Данъчната
основа се определя по реда на чл.29, ал.5, към който препраща чл.30, ал.5 от ЗДДС.
За целите на ЗКПО е необходимо да се води аналитична отчетност по отношение на разходите и приходите, свързани
с консумираната храна от работниците. В края на всеки месец се тегли чертата и ако разходите превишават приходите,
върху разликата се дължи данък 17%. В този смисъл е и писмо на ГДД № Д-24-00-403 от 3.10.2000 г.

с две думи това , което най-много ме интересува е: ползвам дан.кредит за разходите вложени в столовото хранене , а начислявам ДДС на коя сума, т.е.за дан.основа кое вземам при начисляване на ДДС

Тъй като в случая става въпрос за продажба на кухненска продукция, за данъчна основа би следвало да се вземе
себестойността на продукцията. Ако на работниците се продават стоки (а не продукция) по цена, по-ниска от покупната им, данъчната
основа е тази, върху която е начислен данъка при придобиването им. Такова е изискването на чл.29, ал.5 от ЗДДС. Практиката
обаче е друга. В масовия случай данъкът се начислява върху стойността, по която се изписват материалните запаси, и могат да възникнат
проблеми с данъчните органи в случай, че за определен данъчен период тя сеокаже по-ниска от данъчната основа на придобиване или себестойността.