Изпълнители сме по договор за строителство, по който след завършването на даден етап, е издадена фактура със следното съдържание:
изпълнени СМР работи - 10000 лв.
задържана сума като гаранция до подписване на акт 16 ( съгласно договор) - 2000 лв.
данъчна основа: 8000
ДДС 1600 лв.
общо: 9600 лв.
Изпълнените строително- монтажни работи са описани в спецификация към фактурата (обща стойност 10000 лв.).
Въпросът ми е: коя е данъчната основа, върху каято следва да се начисли ДДС - 10000 лв. или 8000 лв.?
Благодаря предварително.

Фактурата трябва да е за цялата стойност и ДДС-то се начислява върху 10000 лв. Сумата на задържаната гаранция ти е разчет.

Според мен би следвало да напишеш фактурата по следния начин:
СМР по спецификация 10 000
гаранция по договор -2 000
облагаема основа 8 000
ДДС 1 600
общо 9 600
Когато се изпълнят условията по гаранцията ще се издаде фактура за 2 400 лева с ДДС.

Инвеститорът е задържал сумата 2000 от крайната цена на обекта (10) с цел строителят да отстрани евентуални дефекти или пропуски при изграждането на обекта. Ако това е така, според мен трябва да фактурираш всичко 10+2,а гаранцията да осчетоводиш като клиенти по продажби при определени условия. При получаване на сумата ще закриеш разчетната сметка.

ДДС се дължи върху 10000 лв.,т.ст фактурата ще бъде издадена за 12 000 лв. с ДДС, но клиентът ще плати 10000, като ще задържи 2000 лв.
Тези 2000 лв. се провизират и се водят в сметката за провизии.

Аз също смятам, че ДДС се дължи върху 10000 лв. Смятам да пусна дан.деб.известие към първата фактура.
Благодаря ви за отговорите.

От 2002г. гаранцииите се отчитат като нормален приход, тоест дължиш ДДС върху цялата сума. А се провизират бъдещи разходи за гаранционно обслужване които се определят от предприятието, а не сумата задържана от инвеститора

точно така, фактурираш цялата сума 10 000, на отделен ред записваш уд.гаранция, но начисляваш ДДС на цялата сума и клиента ти е длъжен да ти преведе 2000 лв ДДС, а основа 8000