Според текста на &1,т.9 от ДР на ЗКПО сред възнагражденията за технически услуги с източник Република България за всякакви услуги и от маркетингови проучвания , извършени от чуждестранно лице. Имайки предвид че рекламата е вид маркетингова дейност, то ако чуждестранно лице извърши рекламна услуга в чужбина - например, публикация на рекламно каре в чужд вестник, издаване не рекламни диплянки предназначени за евентуални чужди клиенти, рекламни билбордове с реклама на тукашната дейностт, но поставен в чужбина, подлежи ли тази рекклама на облагане с данък при източника по чл.34,ал.4 от ЗКПО.

Ако си българска фирма и възложиш на чуждестранно лице, което няма седалище в Б-я да ти направи реклама, си длъжен, ако няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, да удържиш от възнаграждението му услугата и да внесеш въпросния данък при източника. Ако има спогодба, я изчиташ внимателно и подаваш необходимите документи - и в ДПК добавиха раздел.

Изпуснала съм едно "за"
Ако си българска фирма и възложиш на чуждестранно лице, което няма седалище в Б-я да ти направи реклама, си длъжен, ако няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, да удържиш от възнаграждението му ЗА услугата и да внесеш въпросния данък при източника. Ако има спогодба, я изчиташ внимателно и подаваш необходимите документи - и в ДПК добавиха раздел

според мен по-скоро - да, подлежат ....

СИДДО облагане в случая е приложима, притеснителното е че в ЗКПО е казано, че рекламната услуга си е чист разход за дейността. Ако приемем, че рекламата е вид маркетингова дейност ми се струма, че ще се извърши малко по-разширително тълкувание на определението техническа услуга, извършена от чуждестранно лице. А за чл.34,ал.4 не е важен извършения разход, както при другите алтернативни данъци, а единствено плащането /начисляването/ на подобни услуги.

Грешка - СИДДО е неприложима

точно по тази причина, че водещото не е дали разходът е за дейността или не
а случаят е подобен на лизинга- ако плащаш възнаграждение на чужда лизингова компания за ползването на производствено оборудване примерно, пак ще плащаш еднократен данък ....

Вярно е,че рекламата е вид маркетингова дейност....,но дали попада в хипотезата на § 1 т.9 от ДР на ЗКПО...и по специално дали представлява плащане на услуги от консултантско и техническо естество,както и маркетингови проучвания....според мен -НЕ.

Точно в това е проблема, че рекламата е вид маркетингова дейност - спор няма, но закона се говори за маркетингово проучване, което може би е вратичка за измъкване. Маркетинговото проучване не е задължително да включва и реклама. А плащането в случая не е важно, щото и тук водещото е начисляването.
Явно въпрос на доказване, ако се наложи.

Angel,
Вижте по-долу определение на "маркетингово проучване" от "Въпроси и отговори" на данъчните. То не включва реклама. Една от разликите между двете е, че продуктът на маркетинговото проучване го получава фирмата - възложител, докато продуктът на рекламата се разпространява сред публиката.
В ЗДДС в чл.22 ал.1 т.5 рекламната дейност е обособена отделно от всички консултантски и интелектуални дейности.
Та законодателят може би не включва рекламата в техническите услуги.
Извинявам се за дългия цитат.

ВЪПРОС:
Нашето дружество е износител на резервни части ца електрокари и мотокари за Иран. Сключихме договор за маркетинг на пазара с контрагент, който също е в Иран. Определената сума по договора за оказаните услуги превеждаме по банков път. Моля за разяснение следва ли нашето дружество да начислява ДДС съгласно чл.61 от ЗДДС за получените услуги.
ОТГОВОР:
Маркетинговите услуги могат да бъдат облагаеми когато са изпълнени на територията на страната или освободени, ако са изпълнени извън територията на страната, в зависимост от мястото на изпълнение според разпоредбите на чл.22 от ЗДДС. По своята същност, маркетинговите проучвания имат за цел да се събере, обобщи и представи актуална специализирана информация във вид на доклад, разработка, или друг писмен документ относно пазарната обстановка в даден регион или пазарен сектор, която да послужи при бъдеща търговска и/или производствена дейност на възложителя с оглед оптимални резултати при минимални загуби. В този аспект маркетинговото проучване може да представлява събиране и обработка на данни, които се предоставят за анализ на възложителя или да бъде цялостна разработка, която да включва както събиране и обработка на данни, така и анализи, решения, прогнози и пазарни стратегии, което е завършен интелектуален продукт, доколкото представлява метод или начин за развитие дейността на стопански субект при определени пазарни условия. Двете възможности се определят от съдържанието на договора, с който е възложена услугата, както и от крайния резултат при нейното изпълнение. Когато изпълнителят не е консултантски офис - предприятие, в първия случай мястото на изпълнение на извършеното маркетингово проучване в полза на местно лице попада под разпоредбите на чл.22, ал.1, т.5, б."г" от ЗДДС с място на изпълнение там, където се намира седалището или обектът на възложителя - местното лице, откъдето същият извършва независима икономическа дейност и представлява обработка на данни и предоставяне на информация. Във втория случай мястото на изпълнение се определя от разпоредбата на чл.22, ал.1, т.5, б."а" от ЗДДС, което е пак на територията на страната, ако доставката е изпълнена в полза на местното лице. Извъшената в този вид доставка с услуга е предоставяне на ноу хау, което по същество не подлежи на задължителна специална защита по Закона за авторското право и сродните му права и Закона за патентите. Когато местно лице получи услуги на територията на страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната, хипотезата на чл.61 от ЗДДС е приложима, когато са налице всички изброени обстоятелства в разпоредбата. При липса дори на едно от тях, чл.61 от ЗДДС не се прилага. При извършване на маркетингови проучвания следва да се има предвид съпоставимостта между цената по договор и очаквания ефект от проучването с оглед обективните пазарни предпоставки или пазарната цена за подобни услуги. Когато с договора е определена необосновано висока или ниска цена в сравнение с възможния ефект от предоставеното ноу хау предвид обективните пазарни условия, или предвид пазарната цена на подобни услуги, данъчният орган е в правомощията си да приложи разпоредбите на чл.109 от ДПК, с което да оспори размера на договорената между страните цена както и същността на извършената доставка за целите на данъчното облагане. При положение, че извършената услуга не бъде призната от данъчния орган по първоначалното й предназначение, за място на изпълнение се прилага общата презумпция на чл.23 от ЗДДС.

EV, този отговор на ГДД е интересен, въпреки че не е много редно от един данъчен закон да се ползват икономически определения, касаещи друг данъчен закон. Има някои общи неща в чл.61 от ЗДДС и чл.34,ал.4 от ЗКПО, но в конкретния случай явно водещото е икономическото съдържание на рекламния договор или маркетинговия договор. Ако от тях става ясно че се касае само за чист вид реклама, като вид презентираща услуга от общо потребление за населението - ок, но ако се касае за реклама като част от маркетингов договор ми се струва, че нещата вървят към еднократен данък по чл.34,ал.4 от ЗКПО, а ако фирмата извършва и освободени и облагаеми доставки много е вероятно да се приложи и цитирания от теб чл.61 от ЗДДС.

Исках да Ви посоча само второто и третото изречение от отговора, ако могат да Ви бъдат от полза. Вие по-добре си познавате казуса и ще си вземете решение по него.

И определено рекламната дейност е част от маркетинга, но не се включва в понятието "маркетингово проучване". Вижте определенията на Marketing Research и Advertising, които излизат при търсене в Internet.

Последно, сетих се, че големи рекламни договори се възлагат на офшорки без удържане на данък при източника. Чист разход за възложителя!

Според мен е най-важно какво точно пише в самият договор...
Само,че помисли над варианта услугата да не попадне в хипотезата на § 1 т.8 от ЗКПО...

Между-другото въпроса е много интересен...а как ще се третират тези услуги съгл.ЗДДС...Според мен не следва да се начислява ДДС съгл.чл.61,дори и фирмата да извършва както облагаеми така и освободени доставки