Здравейте колеги, моля, за помощ, Еоод изкупи ЕТ за продажната цена от 1000 лв, има непокрити задължения за 80000 лева и активи за 110000, можете ли да ми помогнете да съставя начален баланс на ЕООД след покупката? Предварително благодаря за помоща и лека работа.

до колкото розбирам имате бизнескомбинация, при която едно предпр. изкупува друто.
активи/20, 21, 30, 41, 50 и т.н/498-110000
498/пасиви-80000
498/501/503-1000
498/262-29000-отрицателна търг. репутация
в баланса се отразява в актива със знак минус
надявам се а съм ти полезна

в нач. баланс на ЕООД ще имаш осн. к-л, и съотв. активи, ако е внесен капитала вече

някой друг нямя ли да се произнесе
това е моето мнение, доколкото съм ноясно от теорията-не съм го вършила на практика

Хайде де."Големите майстори на спорта" къде сте?
Нали искахте КАЗУСИ и т.н
Или само може да отговаряте"ТИ изобщо счетоводител ли си?","...ще си го сложа в рамка този отговор" и т.н

Аре пак от мен - Регистрирайте се в сайта на Върховния административен съд и търсете съдебни решения под думата "Бизнескомбинация"

Твоите отговори са ми от "любимите".Що е то...? Ами..., ще ти бам една книжка да прочетеш. Знаем,че мнооого четеш, но все пак това, че си прочел нещо не значи че си го разбрал. Дай конкретен отговор на човека. Нали за това пита
ДАЙ СТАТИИ ЗА ОСЧЕТОВОДЯВАНЕ

РЕШЕНИЕ № 7871
София, 07.09.2005

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и пета година в състав:

Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, вр. чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на “Томато строй”ООД – гр. Пловдив, представлявано от управителя Биньо Тотев Михайлов против решението от 14.07.2004г., постановено по адм. дело № 1422/2002г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК, вр.чл. 11 ЗВАС. В жалбата се излагат подробни съображения за това, че съдът неправилно не е обсъдил и не е възприел доводите за извършените счетоводни записвания при условията на биснескомбинация – отрицателна търговска репутация по реда на НСС 22, които макар и извършени по-късно е следвало да бъдат взети предвид в съответствие с разпоредбата на чл.188,ал.3 ГПК, както и съображения, че неправилно съдът е приел, че е налице извънреден приход, който следва да бъде отчетен по сметка 799. Касаторът моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество, като отмени обжалвания ДРА или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна Регионална данъчна дирекция гр. Пловдив чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Излага подробни съображения за правилност на решението в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 132, ал.1 ДПК, поради което е допустима.
С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил жалбата на “Томато строй” ООД – гр. Пловдив против данъчен ревизионен акт №166/07.06.02г. на ДП “Тракия”, потвърден с решение № 916/26.07.02г. на РДД – гр. Пловдив за определени данъчни задължения – данък за общините и данък върху печалбата в общ размер 14 400,39 лв. и начислени лихви в общ размер 380,34 лв. Осъдил е жалбоподателя да заплати на РДД юрисконсултско възнаграждение в размер на 140 лв.
За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че предмет на оспорването е увеличение на финансовия резултат за 2001г. по реда на чл.23,ал.2,т.14 ЗКПО със сумата 49 504,37 лв., представляваща приходи неотчетени по предвидения в нормативните актове ред. Прието е за установено от фактическа страна, че по силата на договор от 04.04.2001г. и съдебно решение № 2988/02.05.02г. на ПОС е прехвърлено предприятието на ЕТ”То-мато-Тотка Пашалиева” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на ООД”Томато строй” за сумата 500 лв. В дружеството-приобретател са заведени активите и пасивите по балансовата стойност, по която са се водили в прехвърленото предприятие, а не по историческата им цена. По баланса на прехвърленото предприятие са включени активи на стойност 51 346,53 лв., вземания на стойност 29 017,13 лв. и парични средства – 14 196,22 лв., а пасиви /задължения към доставчици, персонал и бюджет/ - на стойност 44 555,51 лв. Съдът е направил извода, че данъчните органи правилно са приели, че е реализиран нетен приход от покупката на едноличния търговец в размер на 49 504,37 лв., за който не са направени счетоводни записвания, а към 31.12.2001г. по баланса на дружеството придобитите активи и пасиви са били заведени по идентична балансова стойност на закупеното предприятие. Изложени са съображения, че приходът не е отчетен в съответствие с разпоредбата на чл.18,ал.1 и ал.3 ЗС, а извършените впоследствие счетоводни записвания, за което са представени писмени доказателства в производството по обжалване по административен ред, не следва да бъдат взети предвид поради това, че тези счетоводни записвания са осъществени след ревизията и наред с това оценяването на активите не е извършено по историческата им цена, липсват достоверни счетоводни данни за начина на определяне на тази цена по посочените в нормата критерии – цена на придобиване, себестойност или справедлива цена. По тези съображения съдът не е възприел и заключението на вещото лице по счетоводната експертиза, което е изготвено въз основа на визираните нови доказателства.
По останалите възражения на данъчния субект съдът е изложил съображения, че е в случая се касае за извънреден приход по смисъла на т.3.7 от Общите разпоредби на Националния сметкоплан. Посочил е, че не следва да се обсъжда правилността на извършеното осчетоводяване при условията на биснескомбинация по смисъла на НСС 22 - Отчитане на бизнескомбинациите по съображения, че липсва достоверно установен начин на осчетоводяване на активите към момента на придобиването им, включително и при условията на биснескомбинация. На това основание е счел за неотносими заключенията на счетоводната експертиза и на тричленния състав на техническата експертиза за оценка на прехвърленото предприятие.
Така постановеното решение на окръжния съд е правилно. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, преценил е всички релевантни по спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и правилното прилагане на процесуалния и материалния закон.
По делото не съществува спор от фактическа страна и съдът обосновано е приел, че предприятието на ЕТ "То-мато - Тотка Пашалиева” е придобито от касатора "Томато строй" ООД чрез сделка за покупко-продажба по реда на чл. 15 ТЗ за сумата 500 лв. Прехвърлянето на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ включва прехвърляне на съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Данъчните органи и съдът правилно са приели, че не е извършено надлежно счетоводно отразяване на това прехвърляне. От фактическите констатации в ДРА е видно, че при извършената ревизия е установено, че в предприятието – приобретател не са извършени никакви счетоводни записвания във връзка с осъщественото прехвърляне на предприятие, а към 31.12.01г. в баланса на същото дружество придобитите активи и пасиви са заведени по балансовата стойност, по която са се водили в прехвърленото предприятие ЕТ”То-мато” към датата на сключване на сделката. Тези констатации са направени въз основа на представените от ревизирания субект писмени доказателства и обяснения. По делото практически не съществува спор по въпроса, че не са били извършени счетоводни записвания при прехвърлянето. От становището и поддържаната теза на данъчния субект в производствата по обжалване на ДРА недвусмислено се установява, че счетоводните записвания, за които са представени писмени доказателства с молба вх. № 5012/01.07.02г., подадена при административното обжалване, са съставени след ревизията. Затова, правилно не са взети предвид от директора на РДД и от съда при преценката на законосъобразността на обжалвания акт. Тези доказателства са новосъздадени, при това в нарушение на основните принципи на счетоводството за текущо начисляване, вярно и честно представяне, документална обоснованост, предимство на съдържанието пред формата. Поради това не е налице хипотезата на чл. 188,ал.3 ГПК, на която се позовава касаторът. Разпоредбата визира нововъзникнали факти от значение за спорното право, а в случая са съставени нови доказателства за неосъществени факти и обстоятелства, т.е. доказателства за счетоводни записвания, които не са били извършени по предвидения в Закона за счетоводството срок и ред.
Основното възражение на касатора, свързано с наличието на бизнескомбинация, е неоснователно. Прехвърлянето на предприятието на едноличен търговец по реда на чл. 15 ТЗ не представлява бизнескомбинация по смисъла на НСС 22 - Отчитане на бизнескомбинации, понеже в случая не е налице придобиване по смисъла, вложен в т. 1.2 от НСС 22. Такова може да стане само между предприятия - търговски дружества, а едноличният търговец не е търговско дружество. При бизнескомбинациите отделните предприятия се обединяват в една стопанска единица или едно от тях придобива контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие. Едноличният търговец е физическо лице, на което Търговския закон е придал и статута на търговец. За него не важат разпоредбите за преобразуване на търговските дружества, поради което придобиването на предприятието по реда на чл. 15 ТЗ не е бизнескомбинация по смисъла на НСС 22. Освен това, както е посочено по-горе и е прието от първоинстанционния съд, касаторът не е извършил осчетоводяване на придобитото предприятие по чл. 15 ТЗ като бизнескомбинация. Затова е неоснователно оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът не е възприел заключението на вещото лице в частта, в която е обсъдено осчетоводяването в случай, че е налице биснескомбинация.
От доказателствата по делото се установява, че "Томато строй" ООД възмездно е придобил предприятието на ЕТ”То-мато – Тотка Пашалиева” на стойност по договора от 500 лв. Поради това, че “Томато строй”ООД е придобил собствеността върху активите на едноличния търговец, включително вземания и парични средства /общо на стойност 94 559,80 лв/ на цена по-ниска от стойността на активите, намалена със стойността на задълженията на предприятието /общо 44 555,51 лв./, от приобретателя е реализиран нетен приход. Касае се за безвъзмездно получени активи, представляващи безвъзмезден приход, които съгласно Националният сметкоплан /отм./ е следвало да се отчетат като “други извънредни приходи" по сметка 799. Съобразно разпоредбите на сметкоплана, като други извънредни приходи се отчитат и безвъзмездно получените активи, каквито в случая са реализирани на стойност от 49 504,37 лв., представляващи разликата между получените активи, пасиви и стойността на сделката по чл. 15 ТЗ. Съгласно разпоредбите на Националния сметкоплан, сметка 799 се кредитира при получаване на приходи срещу дебитиране на сметки от група 50 - Парични средства и сметка 498 - Други дебитори, а да се дебитира при приключване на сметка 123 - Печалби и загуби от текущата година. Такова счетоводно отчитане касаторът не е извършил, поради което правилно финансовият му резултат е бил увеличен на основание чл.23,ал.2,т.14 ЗКПО със сумата 49 504,37 лв., която представлява извънреден приход, който не е бил отчетен по установения от нормативните актове ред. Нарушен е и принципа на текущото начисляване, който според легалното определение в пар. 4а, ал. 3 ДР ЗС, означава отразяване на приходите и разходите към момента на тяхното възникване.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Следва да се отбележи, че в диспозитива на обжалваното решение неправилно е посочена сумата 14 400,39 лв. като общ размер на начисления данък за общините и данък върху печалбата за 2001г,. тъй като действителният размер на тази сума е 14 020,05 лв. Това не е довело до неправилност на решението, тъй като е ясно, че подадената жалба против ДРА № 166/07.06.02г. е отхвърлена изцяло. От данните в самото решение е видно, че се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 192,ал.2 ГПК.
Предвид изхода на спора и направеното искане, ответната страна има право на юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес и чл.8,вр.чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 628 лв.
Съобразно изложеното и на основание чл.40,ал.1 ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение
РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14.07.2004г., постановено по адм. дело №1422/2002г. на Пловдивския окръжен съд, административно отделение.
ОСЪЖДА “Томато строй”ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, жк”Тракия” бл.80, вх.Е, ап.17, представлявано от управителя Биньо Тотев Михайлов, да заплати на Регионална данъчна дирекция гр. Пловдив сумата 628 лв. /шестстотин двадесет и осем лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

Решение № 697 от 24.01.2005 г. на ВАС по адм. д. № 10957/2003 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска

чл. 23, ал. 2 ЗКПО

Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд и чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Марин Вълев Иванов, в качеството му на управител на "Марвин" ООД - гр. Димитровград срещу решение от 16.07.2003 г., постановено по адм. дело № 1408 по описа за 2002 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ДРА № 75 от 24.06.2002 г. на ръководител екип при ТДД - гр. Хасково, потвърден с решение № 951 от 2.08.2002 г. на Директора на РДД - гр. Пловдив в частта относно определения по ЗКПО данък върху печалбата за 2001 г. в размер на 25 084,55 лв. и лихви в размер на 827,04 лв.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Представена е писмена защита от процесуалните представители на касатора - адв. Мария Георгиева и адв. Силвия Цветкова. Претендират присъждане на направените в цялото съдебно производство разноски.

Ответната страна по касационната жалба - Регионален данъчен директор - гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Рефие Бейлур оспорва същата и моли да се остави в сила обжалваното решение. Представена е и писмена защита. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския окръжен съд е бил ДРА № 75 от 24.06.2002 г. на ръководител екип при ТДД - гр. Хасково, потвърден с решение № 951 от 2.08.2002 г. на РДД - гр. Пловдив относно определен данък върху печалбата в размер на 25 084,55 лв. и лихви в размер на 827,04 лв. На данъчния субект е извършена ревизия по прилагането на ЗКПО за 2001 г., вследствие на което са определени посочените данъчни задължения за същата година.

За да отхвърли жалбата на "Марвин" ООД, Пловдивският окръжен съд е приел, че правилно финансовия резултат на търговското дружество е увеличен за 2001 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО. Решаващият съд е изложил мотиви, че приобретателят на ЕТ "Марвин-Марин Иванов" - "Марвин" ООД е заприходило разграничимите активи в размер на 506 706,01 лв., а сумата на поетите задължения е 376 813,11 лв., като разликата от 129 953,07 лв., при договорена цена на сделката от 200 лв., не е отразена като резултат от придобиване предприятието на едноличния търговец. Тази разлика е приета от съда, че представлява неотчетен приход, съставляващ нарастване стойността на икономическата изгода през процесния период чрез въвеждане на активи на значително по-висока стойност от тази, която е заплатена по сделката и затова правилно е преобразуван финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО. Изложени са мотиви от съда защо не възприема заключението на вещото лице, което е изразило становище, че счетоводното отчитане на придобиването на предприятието е бизнескомбинация по смисъла на НСС - 22 "Отчитане на бизнескомбинации". Според съдът предприятието на едноличния търговец, което се прехвърля представлява обособено имущество на търговеца, което е различно от капитала на едно дружество. Освен това са изложени мотиви, че придобиващото дружество следва да отрази предприятието в баланса по цената на придобиване на активите, което включва заплатената сума и поетите пасиви, но извършената сделка не е била осчетоводена нито като покупка, нито като бизнескомбинация.

Решението на Пловдивския окръжен съд е правилно постановено, като не са допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила

Безспорно обстоятелството между страните по делото е, че предприятието на ЕТ "Марвин-Марин Иванов" е било придобито от "Марвин" ООД чрез покупко-продажба по реда на чл. 15 от ТЗ. Прехвърлянето на предприятието по реда на чл. 15 от ТЗ включва прехвърляне на права, задължения и фактически отношения, като цената на тази сделка по сключения договор е в размер на 200 лв. По отношение на осчетоводяването на това прехвърляне на предприятието, данъчните органи, както и съда са приели, че то е извършено неправилно чрез прехвърляне на всички салда по счетоводните сметки, понеже не е налице хипотезата на обединяване на предприятия, а възмездно придобиване предприятието на едноличния търговец чрез сделка - покупко-продажба.

Сделката, извършена по реда на чл. 15 от ТЗ не представлява бизнескомбинация по смисъла на НСС - 22 "Отчитане на бизнескомбинации", понеже в случая не е налице придобиване по смисъла, вложен в т. 1.2 от НСС - 22, защото то може да стане между предприятия - търговски дружества, каквото не е едноличният търговец. Едноличният търговец е физическо лице, на когото Търговския закон е придал статут и качеството на търговец. За него не важат разпоредбите за преобразувания на търговските дружества, поради което придобиването на предприятието по реда на чл. 15 от ТЗ не е бизнескомбинация по смисъла на НСС - 22. Освен това, както се посочи по-горе няма никакви данни, че касаторът е извършил осчетоводяване на придобитото предприятие по чл. 15 от ТЗ като бизнескомбинация, която се извършва при търговските дружества, вследствие на която те се обединяват в едно, а такова преобразуване при едноличните търговци е недопустимо. Затова е неоснователно оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът не е възприел заключението на вещото лице в частта, в която той е обсъдил въпросите с осчетоводяването на бизнескомбинации, понеже такова осчетоводяване не е било извършвано от касатора.

Касае се за безвъзмезден приход, който счетоводно не е бил отразен. Нарушен е и принципът на "текущото начисляване", като един от основните принципи на счетоводството, като съгласно § 4а, ал. 3 от ДР на ЗСч (отм.) е посочено, че това означава отразяване на приходите и разходите към момента на тяхното възникване.

От доказателствата по делото се установява, че "Марвин" ООД възмездно е придобил предприятието на едноличния търговец на стойност по договора от 200 лв. Установено е също така, че търговското дружество е придобило активи на стойност от 506 766,18 лв., пасивите като задължения са били на стойност 376 813,11 лв., поради което разликата от 129 753,07 лв. е наистина безвъзмездно получени активи, които съгласно Националният сметкоплан (отм.) е трябвало да се отчетат като "Други извънредни приходи" по с) ка 799. Съобразно цитирания сметкоплан като други извънредни приходи се отчитат и безвъзмездно получените активи, каквито са тези на стойност от 129 753,07 лв. и представляващи разликата от получените активи, пасиви и стойността на сделката по чл. 15 от ТЗ. Тази с-ка 799 съгласно разпоредбите на сметкоплана е следвало да се кредитира при получаване на приходи срещу дебитиране на с) ки от група 50 "Парични средства" и с-ка 498 "Други дебитори", а да се дебитира при приключване на с-ка 123 "Печалби и загуби от текущата година". Такова счетоводно отчитане касаторът не е извършил, поради което правилно финансовият му резултат е бил увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО именно с тази сума, която се явява като извънреден приход, който не е бил отчетен по установения от нормативните актове ред.

При тази фактическа и правна обстановка, Върховният административен съд, първо отделение счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС.

Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи и следва да бъде заплатено на РДД - Пловдив от касатора в размер на 858,24 лв.

Съобразно изложеното, Върховният административен съд, първо отделение

РЕШИ:

Оставя в сила решение от 16.07.2003 г. по адм. дело № 1408 по описа за 2002 г. на Пловдивския окръжен съд.

Осъжда "Марвин" ООД - гр. Димитровград, ул. "Неофит Бозвели" № 2-В-21 да заплати на Регионална данъчна дирекция - гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 858,24 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Решение № 2115 от 10.03.2003 г. на ВАС по адм. д. № 8049/2002 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова

чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО,

§ 4а, ал. 10 ЗСч (отм.)

Производството е по чл. 33 и сл. от ЗВАС, във връзка с чл. 131 и чл. 132 от ДПК.

Образувано е по касационна жалба от "Магелан" ЕООД - гр. Хасково против Решение от 27.06.2002 г. по адм. д. № 1746/2001 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон. Иска се отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се отмени обжалвания данъчен ревизионен акт.

Ответникът по касационната жалба РДД - Пловдив в представена писмена защита оспорва жалбата и желае решението да бъде оставено в сила като постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните разпоредби. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно окръжният съд е приел, че е налице основанието на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат с разход, който данъчнозадълженото лице не може да докаже документално, тъй като същият е удостоверен с фактура неотговаряща на изискванията за редовен първичен счетоводен документ и от доставчик, който не е данъчно регистриран. По отношение на увеличението на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО счита, че е законосъобразно и е неоснователно твърдението на касатора, че осчетоводяването следва да се извърши съгласно НСС 22 като бизнес комбинация и отрицателна търговска репутация по § 4а, ал. 10 от ДР на ЗСч (отм.).

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Магелан" ЕООД - гр. Хасково срещу ДРА № 222/17.09.2001 г. на ТДД - Хасково, потвърден с Решение № 986/8.11.2001 г. на РДД - гр. Пловдив за определени данъчни задължения вследствие на увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2000 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сумата от 3000 лв. отчетена като разход за закупен двигател и на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО със сумата 51 705,82 лв. неотчетен приход от прехвърляне на предприятие и 20 000 лв. при формиране размера на пасивите от същото прехвърляне. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че оспорените от данъчния орган отчетени разходи не са доказани документално съгласно изискванията на Закона за счетоводството, поради което извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството от данъчния орган по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО е законосъобразно. По отношение на счетоводното отразяване на прехвърляне на предприятие като бизнескомбинация е приел, че е незаконосъобразно, поради което правилно с неосчетоводените приходи е увеличен финансовия резултат на дружеството от данъчния орган по реда на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО.

Така постановеното решение е правилно.

Не са налице твърдяните в касационната жалба нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

При извършената на дружеството данъчна ревизия за данъчната 2000 г. данъчният орган не е признал разходи на стойност 34 920,55 лв. отчетени по сметка 602. Тези разходи са оспорени на различни основания. Част от разходите са оспорени като осчетоводени с липсващи в счетоводството на дружеството счетоводни документи-фактури, които макар и подробно описани по сметката, липсват и не са представени от данъчнозадълженото лице до приключване на производството по обжалването пред Пловдивския окръжен съд. Тази констатация е потвърдена и от заключението на вещото лице по приетата от окръжния съд експертиза.

По отношение на други оспорени фактури, с които е осчетоводен разход е установено от насрещни проверки, че вписаните като фирми-доставчици са несъществуващи данъчни субекти. В тази връзка са неоснователни доводите на касатора за липсата на вина, тъй като отговорността за нередовната фактура носи доставчика. Фактурата е оспорена и като не отговаряща на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗСч (отм.).

За да бъде признат при данъчното облагане осчетоводен разход на дружеството, въведеното изискване на закона е същият да е документиран в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството (отм.) и другите нормативни актове. Разпоредбата на чл. 5, т. 1 от Закона за счетоводството (редакция - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) задължава предприятията да осъществяват счетоводството при спазване на принципа за документална обоснованост на стопанските операции, който изисква всяка стопанска операция да бъде документирана чрез счетоводен документ. Записванията по счетоводните сметки се извършват въз основа на издадени първични счетоводни документи, отговарящи на изискванията на ал. 1 на чл. 8 от същия закон. За доказване на разхода е необходимо да е издаден първичен счетоводен документ, съдържащ всички задължителни реквизити по чл. 8, ал. 1 от ЗСч (отм.).

При тези данни по отношение на тези разходи законосъобразно е прието от окръжния съд, че процесните фактури не представляват първичен счетоводен документ и нямат доказателствена сила съгласно ЗСч (отм.). При положение, че първични счетоводни документи са оспорени, доказателствената тежест за установяване истинността им пада върху данъчно задълженото лице съгласно чл. 154, ал. 3, изр. 2 от ГПК. В тежест на данъчнозадълженото лице е да предприеме процесуални действия, за да докаже, че съставителите на фактурите са данъчни субекти с валиден данъчен номер, поради което водят счетоводство и могат да издават счетоводни документи. В хода на административното и съдебно обжалване касаторът не е ангажирал доказателства за установяване редовността на оспорените фактури, както и не е представил липсващите фактури, поради което облагаемата му печалба преди данъчното преобразуване законосъобразно е увеличена на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. Налице са разходи, които не са отчетени по ред установен с нормативните актове за счетоводна дейност. Фактурите издадени от лица без данъчна регистрация както и фактурите, неотговарящи на изискванията за първичен счетоводен документ по чл. 8, ал. 1 от ЗСч нямат доказателствена сила и е налице основание за приложение на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО.

Във втората част на обжалваното решение е третирано неправилно осчетоводяване от страна на дружеството на безвъзмездно прехвърляне на предприятие.

От данните по делото се установява, че с Договор от 22.06.2000 г. Десислава Андреева в качеството й на ЕТ "Магелан" прехвърля предприятието на едноличния търговец на "Магелан" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е същото лице - Десислава Андреева. По делото не се спори, че сделката е безвъзмездна.

Спорен е въпроса за начина на осчетоводяване от дружеството на прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец.

Правилни са изводите на окръжния съд за законосъобразност на констатациите на данъчната ревизия в тази й част.

Данъчно задълженото лице е извършило неправилно счетоводно отразяване като цялата сума на активите и пасивите по баланса на предприятието на едноличния търговец е отнесло съответно в активите и пасивите на едноличното дружество, поради което в последния баланс на ЕТ се отразява загуба от прехвърляне на предприятие в размер на 51 705,82 лв. Заприхождаването в "Магелан" ЕООД е извършено чрез използване на разчетна сметка 499 - Други кредитори и чрез използване на бизнес комбинация по смисъла на НСС 22 и отрицателна търговска репутация, е закрит остатъка по тази сметка. Така взетите счетоводни операции са неправилни. Касае се за приход от безвъзмездно придобиване на предприятие, което дружеството не е отчело съгласно установения с нормативните актове ред. Отразяването в случая е следвало да се извърши по с/ка 799 Други извънредни приходи, съгласно НС, раздел 7. Правилно е определена сумата, с която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2000 г. като приход в резултат на безвъзмездната сделка в размер на 51 705,82 лв. формиран от разликата между разграничимите активи на ЕТ в размер на 72 040,50 лв. и поети от него задължения - 20 334,68 лв. В тази връзка е неоснователно твърдението в касационната жалба, че окръжният съд не се е произнесъл по доводите по раздел II от жалбата по формиране пасивите при прехвърляне на предприятието. В подробно аргументирани и правилни мотиви съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя във връзка с осчетоводяването на прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец като е отчел и заетите средства, отчетени като поети задължения и отчитайки ги е формирал правилния извод за законосъобразно увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата 51 705,82 лв.

Неоснователно е твърдяното от касатора становище за приложимост на НСС 22 - Отчитане на бизнескомбинации и отчитане на отрицателна търговска репутация . Съгласно § 4а, ал. 10 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството положителната репутация като дълготраен актив по смисъла на чл. 19, ал. 2, т. 4 е превишението на разходите по придобиването над дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви. Отрицателна репутация съгласно определението по т. 1.4 от НСС 22 - е превишението на дела на придобиващия в справедливата стойност на придобитите разграничими активи и пасиви над разходите по придобиването. За приложимост на бизнескомбинации и търговска репутация преди всичко следва да е налице стойност на придобиване, т. е. възмездна сделка, която в случая не е налице, тъй като прехвърлянето на предприятието е извършено с безвъзмездна сделка.


По изложените съображения обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото касаторът следва да заплати на ответника РДД - Пловдив поисканите разноски за настоящата инстанция на основание чл. 39 от ЗВАС, във връзка с чл. 64, ал. 5, вр. ал. 2 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение за защита, без явяване, определено по Наредба № 1 в размер на 50 (петдесет) лева.

Решение № 1203 от 4.02.2008 г. на ВАС по адм. д. № 10076/2007 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев

чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО,
чл. 15 ТЗ

Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Лазарова, представляващ по пълномощие "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен против решение № II - 89/18.06.2007 г. на Бургаския окръжен съд (БОС), АО, постановено по адм. д. № 366 по описа за 2006 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ДРА № 670/30.12.2005 г. на ТДД - гр. Сливен, потвърден с решение № РД - 10 - 119/13.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 759 лева. В жалбата се сочат касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че БОС не е обсъдил доводите на страната за нарушения при издаване на акта. Определянето на данъчните задължения е в противоречие с констатациите на самия данъчен орган и с обективната действителност. Окръжният съд незаконосъобразно не е възприел изслушаната съдебно - икономическа експертиза (СИЕ), имащо за последица неправилно решаване на делото. Тези оплаквания са поддържани и са доразвити в писмените бележки, представени по делото. Пълномощникът на дружеството твърди, че прехвърлянето на предприятие, собственост на едноличен търговец, представлява "придобиване", съгласно изискванията на НСС 22. Стандартът не предвиждал изискване и двете участващи в операцията предприятия, да бъдат на юридически лица. В тази връзка прехвърлянето на предприятие по смисъла на чл. 15 ТЗ следва да се отрази счетоводно, според икономическата същност на операцията, (нетни активи), без да се отдава значение на факта, че предприятието прехвърлящо нетните активи е на ЕТ. В нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) е увеличен финансовия резултат на "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение от състава на ВАС с което делото да се реши по същество, чрез отмяна на данъчно - ревизионния акт.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и съобразно служебната проверка, предвидена в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 366/06 г. окръжният съд е упражнил съдебен контрол върху законосъобразността и обосноваността на ДРА № 670/30.12.2005 г. на ТДД - гр. Сливен, потвърден с решение № РД - 10 - 119/13.03.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. За да постанови обжалваното решение окръжният съд е установил от фактическа и правна страна следното:

С обжалвания данъчно - ревизионен акт е увеличен ФР на "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен за 2003 г., на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) със сумата от 73 023, 89 лева. Цитираната сума представлява разлика между получените активи, пасиви и стойността на извършената сделка по чл. 15 ТЗ, която разлика е неправилно осчетоводена, като "бизнескомбинация" по смисъла на НСС - 22. С договор от 17.12.2003 г. "ТЕЯ" ООД е закупило предприятието на ЕТ "Тея - Любомир Ангелов", като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, за сумата от 500 лева. Считайки, че е налице "бизнескомбинация" по смисъла на НСС - 22, ДЗЛ е посочило, като отрицателна репутация разликата между стойността на инвестицията и дела на придобиващото предприятие, (определен въз основа на нетните активи по баланса на придобитото предприятие). Приключването на формираната отрицателна търговска репутация, дружеството е осчетоводило по дебит сметка 498 (кредит сметка 232 - 73 023, 89 лева. Данъчният орган, обаче е приел за установено, че в резултат на сделката "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен е придобило приходи в размер на 73 023, 89 лв., неотчетени по предвидения в нормативните актове ред. На основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), ФР е увеличен и са начислени съответните подоходни данъци. Окръжният съд е формулирал мотиви за законосъобразност на констатациите от ДРА, приемайки за доказано, че сделката с търговското предприятие не представлява "бизнескомбинация" по смисъла на НСС - 22, т. 1.2. В посочения стандарт "бизнескомбинацията" е определена, като "обединяване на отделни предприятия в една стопанска единица в резултат на обединяването на едно предприятие с друго или придобиването на контрол върху нетните активи и дейности на друго предприятие". Според окръжният съд такава сделка е възможна между предприятия - търговски дружества, каквото не е предприятието на едноличния търговец. Последният представлява физическо лице, на което ТЗ е придал качеството на търговец. Относно ЕТ не важат разпоредбите на ТЗ касателно преобразуването на търговски дружества, поради което процесното придобиване на предприятие в хипотезата на чл. 15 ТЗ не е "бизнескомбинация". С извършената покупка на предприятието "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен е реализирало неосчетоводен приход, съставляващ нарастване стойността на икономическата изгода през процесния период, чрез придобиване на активи на значително по - висока стойност от заплатената по сделката. Видно е по делото, че при покупката на активите от едноличния търговец "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен е заприходило активи от ЕТ на стойност 74 830, 40 лв., пасиви в размер на 1 306, 51 лв., докато платената цена по сделката е 500 лева. Разликата от 73 023, 89 лв. представлява безвъзмездно получени активи, които съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 3 ЗСч. е трябвало да бъдат отчетени, като "Други извънредни приходи". Щом дружеството не е направило такова отчитане, то законосъобразно административният орган е увеличил ФР за 2003 г. на "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен, на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). Първоинстанционният съд не е кредитирал заключението по СИЕ, тъй като експертът е записал в основното си заключение, че съществуват задължения в размер на 72 377, 73 лв., но такова счетоводно отразяване при "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен липсва. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

В касационната жалба не е конкретизирано кои доводи на страната са останали необсъдени от съда, кои са грубите нарушения при решаване на делото по същество, допуснати от съда. Доколкото в писмените бележки се твърди, че решението е постановено в нарушение на НСС - 22, чл. 4, ал. 2, т. 3 ЗСч., чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), то касационната инстанция приема за необходимо да изложи съображения по приложението на така цитираните разпоредби. Не е спорно по делото, че между ЕТ "Тея - Любомир Ангелов" и "ТЕЯ" ООД - гр. Сливен е сключен договор от 17.12.2003 г. за прехвърляне на търговското предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения - сделка по смисъла на чл. 15 ТЗ. Основния спор между страните касае тълкуване на обстоятелствата по счетоводното отчитане на резултата от сделката, като "бизнескомбинация", съгласно НСС - 22. Настоящият състав на ВАС, I А отделение приема за установено, че окръжният съд не е допуснал нарушение на закона, а изводите му, че сделката не е "бизнескомбинация" са законосъобразни. Не може да бъде споделено оплакването от касационната жалба, според което систематичното тълкуване на НСС - 22, т. 1.2 показвало, че след като покупко - продажбата на предприятие не попада сред изчерпателното изброяване на ограниченията в обхвата на стандарта, то тя представлява "бизнескомбинация". В счетоводния стандарт не е записано изричното изискване двете участващи в операцията предприятия да са юридически лица, но този извод се извежда чрез тълкуване на съответния текст от стандарта. Това е така, защото с вписването си в търговския регистър, собственикът на търговското предприятие на ЕТ придобива качеството на търговец, но независимо от това субектът си остава физическо лице. Досежно последното са неприложими разпоредбите на чл. 261 и сл. ТЗ, регламентиращи преобразуването на търговски дружества. Сделката с предприятие в процесния казус не е свързана с промяна в правно - организационната форма на прехвърлителя - ЕТ "Тея - Любомир Ангелов" и не касае неговата правосубектност. Установено е също така, че вследствие покупката на предприятието, дружеството е заприходило активи от едноличния търговец на стойност 74 830, 40 лв., пасиви в размер на 1 306, 51 лева. Платената по сделката цена е в размер на 500 лв., като разликата от 73 023, 89 лв. представлява безвъзмездно получени активи. При положение, че дружеството не е отчело описаните приходи съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 3 ЗСч., то законосъобразно е увеличен финансовия му резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.). Правилно не е кредитирано експертното заключение, като в тази връзка окръжният съд е изложил в решението си убедителни мотиви.


И в последното съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че няма осчетоводяване на прехвърлени задължения.

Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението трябва да бъде оставено в сила.

В полза на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Бургас не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като в него страната не е защитавана и представлявана от юрисконсулт.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, I А отделение

РЕШИ:

Оставя в сила решение № II - 89/18.06.2007 г. на Бургаския окръжен съд, АО, постановено по адм. д. № 366 по описа за 2006 г. на този съд.

Решението не подлежи на обжалване

Или желаете Дт/Кт ?

А когато пасива на ЕТ е по- голям от актива, то за ЕООД-то по тази логика разликата се явява разход така ли?

Бобо това последното въпрос ли е или отговор?

Мога ли да помоля Федор и Дт/Кт? Благодаря за изчерпателните отговори.

СС-22
Отчитане на отрицателната репутация
7.1. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Всяко превишение на дела на придобиващото предприятие в справедливата стойност на придобитите нетни активи (разграничимите активи, намалени с разграничимите пасиви) над първоначалната стойност на придобиването към датата на придобиването се отчита в придобиващото предприятие като отрицателна репутация.

7.2. Отрицателната репутация се отразява в актива на баланса на придобиващото предприятие като търговска репутация - отрицателна величина, намалена с начислената амортизация.

7.3. Отрицателната репутация, определена като достатъчно надеждни бъдещи разграничими загуби и разходи, които не представляват разграничими пасиви към датата на придобиването, следва да се отчете като приход в отчета за приходите и разходите в периода, в който се отчитат очакваните загуби и разходи.
Това определяне на отрицателната репутация е възможно само при наличие в придобиващото предприятие на подробен план за придобиването. Когато такъв план липсва или не е приет по надлежния ред, приема се, че отрицателната репутация е определена като неустановени достатъчно надеждно и/или неразграничими бъдещи загуби и разходи.

7.4. Когато изцяло или част от загубите не са реализирани в периода, предвиден в подробния план на придобиването, отрицателната репутация се признава веднага като приход в придобиващото предприятие.

7.5. Когато отрицателната репутация не може да бъде определена като разграничими очаквани бъдещи загуби и разходи, установени надеждно към датата на придобиване, тя се отчита като приход в отчета за приходите и разходите, както следва:
а) сумата, надхвърляща справедливите стойности на разграничимите непарични активи, се признава веднага за приход в придобиващото предприятие;
б) сумата, която не надхвърля справедливите стойности на разграничимите непарични активи, се признава систематично за приход в придобиващото предприятие по линейния способ за срок, определен въз основа на оставащия осреднен полезен срок на годност на разграничимите придобити амортизируеми активи; когато липсват разграничими придобити амортизируеми активи, срокът се определя от придобиващото предприятие в рамките на 5 - 10 години, с изключение на случаите, когато срокът на контрол върху дейността на придобитото предприятие (независимо от причините) е по-малък от 5 години.

Абе за репутации забравете в този случай...
Ако искате се позовавайте на писмото на Мургина, но виждате последното решение, че е от тази година. Пичовете (каките) ходят на съд, когато им изнася и са сигурни, че ще спечелят.

А и да ви напомня ;-))))

РЕШЕНИЕ

№ 1456
София, 08.02.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо А отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осма година в състав:

****
Водим от горното и на основание чл. 194, ал. 1 ГПК, Върховният административен съд, първо А отделение,

Р Е Ш И :

Влязлото в сила съдебно решение № 243/9.І.2008 г. по адм. д. № 9077/2007 г. на ВАС-първо А отделение да се тълкува, както следва:
Указанията на изпълнителния директор на НАП са вътрешнослужебни актове, отнасящи се само до подчинените му органи, без да засягат субектите вън от тях, тъй като с указанията не могат да се установяват фискални задължения.
Решението е окончателно.

а след като не е бизнекомбинация, може ли да се говори за репутация?(няма значение каква)

Колеги ,посочените решения са за стари години.Имаме нови счетоводни стандарти от 01.01.2008 г.Прочетете СС 22 внимателно и да го коментираме !