ODIT.info DocStore
BALANS.ODIT.INFO
ODIT.info > Дискусия > ЗДДС Започни нова тема
Последно и окончателно - ДДС за адвокати, нотариуси, ЧСИ
Последно и окончателно - ДДС за адвокати, нотариуси, ЧСИ
Федор Венедиктович Ез...
29.02.2008 14:36
РЕШЕНИЕ № 1
София, 28 февруари 2008 г.
по конституционно дело № 10 от 2007 г., докладчик съдията Владислав Славов
Конституционният съд в състав:
Председател: Румен Янков
Членове:
Васил Гоцев Димитър Токушев
Людмил Нейков Благовест Пунев
Емилия Друмева Пламен Киров
Владислав Славов Красен Стойчев
Евгени Танчев
при участието на секретар-протоколиста Милка Бонева разгледа в закрито заседание на 28 февруари 2008 г. конституционно дело № 10/2007 г., докладвано от съдията Владислав Славов.
Делото е образувано по искане на 53 народни представители от ХL Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България за установяване противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (ДВ, бр. 63 от 2006 г. с изменения), в частта му относно израза “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус” (изм. и доп., ДВ, бр. 108 от 2007 г.).
В искането и в допълнението към него, изпратено до съда, след дадени указания до народните представители поради липса на съображения, засягащи изразите “свободна професия” и “нотариуси”, се твърди, че оспорената разпоредба, в сила от 19.12.2007 г., противоречи на Преамбюла, на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 56 и чл. 134 от Конституцията. Поддържа се, че са нарушени основни принципи на правото, основни начала на пропорционалност и равнопоставеност, трайно установени в acquis communautaire, и че е застрашено успешното провеждане на реформата на съдебното изпълнение в България. Развити са съображения, че дейността, извършвана от професиите адвокат, частен съдебен изпълнител и нотариус, не е “независима икономическа дейност” по смисъла на ЗДДС, че нотариусите и частните съдебни изпълнители действат вместо държавата и следва да се третират като държавен орган. Твърди се, че е недопустимо за една и съща дейност, извършвана от държавата и от овластени от нея лица, да се заплащат различни такси и данъци, което създава неравнопоставеност и условия за нелоялна конкуренция, че се нарушава правото на защита и достъпа до правосъдие и, че по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), гражданите ще бъдат лишени от бързо и качествено съдебно изпълнение, защото няма да могат да си позволят заплащане на увеличените такси.
# С определение от 22.01.2008 г. съдът е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересовани страни Народното събрание, Министерския съвет, Върховния административен съд, министъра на правосъдието, министъра на финансите, омбудсмана на Република България, Националната агенция по приходите, Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюза на юристите в България, Дружеството “Български адвокати за правата на човека” и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
#
В представените пред съда становища омбудсманът на Република България, Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители, Дружеството “Български адвокати за правата на човека” и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека подкрепят изцяло искането на народните представители. Поддържат, че дейността, извършвана от трите професии - адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители - неправилно се приравнява (определя) като независима икономическа дейност, че съответните директиви на Европейския съюз, касаещи ДДС, нямат приоритет пред Конституцията, и че не съдържат конкретно изискване за облагане на посочените професии.
#
# Министерският съвет (МС), министърът на финансите и Националната агенция за приходите (НАП) развиват съображения за конституционносъобразност на атакуваната разпоредба от ЗДДС, както и че не са налице твърдяните противоречия с посочените в искането конституционни разпоредби. МС поддържа още, че дори атакуваната част от чл. 3, ал. 2 ЗДДС да бъде обявена за противоконституционна, няма да се постигне желаното изключване на трите професии от понятието “независима икономическа дейност”, тъй като отговарят на останалата част от дефиницията по ал. 2 на текста и не попадат в изброените изключения по ал. 3, чиято съобразност с основния закон, не се оспорва. Министърът на финансите изтъква, че още с първия ЗДДС в сила от 1994 г., а за частния съдебен изпълнител от учредяването му през 2005 г. - дейностите, предмет на делото, са попадали в обхвата на понятието “независима икономическа дейност”, респ. трите професии са били данъчно задължени лица, но по преценка на законодателя за тези услуги не се е начислявал данък, тъй като са третирани като освободени сделки (доставки). В становището на министъра и на НАП се поддържа, че искането е недопустимо и са развити съображения, че действащият ЗДДС е напълно хармонизиран с Директива 77/388/ЕИО (Шеста директива), консолидирана в Директива 2006/112/ЕС, като упражняването на свободна професия безусловно е икономическа дейност, подлежаща на облагане с ДДС. Също така пространно са развити съображения, свързани с решение от 26.03.1987 г. по дело 235/85 г. на Съда на Европейските общности (СЕО), съгласно което нотариусите и съдебните изпълнители в Холандия извършват независима икономическа дейност и трябва да бъдат определени като данъчно задължени лица за целите на ДДС. Подобно е и решение от 25.07.1991 г. по дело С-202/90 на СЕО. Посочени са и задълженията, които произтичат от решенията на СЕО за държавите членки на ЕС. Изложено е също, че цитираните в искането изключения за облагане на частните съдебни изпълнители в Гърция и Белгия, са на основата на изрична дерогация за освобождаване от ДДС, като срокът за Белгия е изтекъл на 01.01.2007 г.
#
Конституционният съд обсъди искането и допълнението към него, прецени съображенията, съдържащи се в тях и становищата на заинтересованите страни и за да се произнесе, взе предвид следното:
#
# 1. По допустимостта на искането:
#
Разгледани при условията на чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС), доводите на министъра на финансите и НАП за недопустимост на искането са били обсъждани и са неоснователни. Съдът е констатирал разминаването с един ден между датата на завеждане на искането и обнародването на закона на 19.12.2007 г. и е провел първото си заседание по делото на 21.12.2007 г., т.е. след датата на обнародване. Евентуалното връщане на искането не е пречка то незабавно да бъде подадено повторно и само би формализирало ненужно и без правни последици конституционния контрол.
#
# Съображенията на НАП за недопустимост на искането по чл. 56 от основния закон, заради наличието на процесуални способи за защита, са неправилни и смесват конституционния контрол по чл. 149, ал. 1, т. 2, с контрола за законосъобразност по чл. 120 от Консттуцията. Двата вида контрол са независими и се осъществяват от различни органи, със специфична компетентност.
#
С допълнението към искането, както се твърди от НАП, не е променен или допълнен предмета на делото - противоконституционност на съответната част от чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, а са разширени мотивите му. Адвокатите, като част от свободните професии, не се появяват в допълнението, а са посочени на стр. 4 от искането. Постоянна практика на Конституционния съд е при сезиране от народни представители, ако искането не отговаря на изискванията на чл. 18 от ПОДКС, да уведомява за отстраняването им първия от подписалите го депутати. На другите доводи за недопустимост на искането е отговорено с определението на съда от 22.01.2008 г.
#
2. По съществото на искането:
# Първият Закон за данък върху добавената стойност, в сила от 01.04.1994 г. (ДВ, бр. 90 от 1993 г.), определя като освободени от облагане с ДДС (чл. 9, ал. 1, т. 10) сделките за осъществяване на правни дейности по Закона за адвокатурата (ЗА) и от 07.01.1997 г. (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) по Закона за нотариусите. Следващият ЗДДС, в сила от 01.01.1999 г. (ДВ, бр. 153 от 1998 г.), регламентира отново за освободени от облагане с ДДС правните услуги, осъществявани от адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители, последните от учредяването им – 01.09.2005 г. (ДВ, бр. 43 от 2005 г.), по реда на ЗА, Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД, загл. изм., ДВ, бр. 123 от 1997 г.) и Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Очевидно е, че и двата закона са приемали адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители, като данъчно задължени лица, но по преценка на законодателя, за дейността им не се начислявал данък и тя е третирана като освободена сделка (доставка).
#
Действащият ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., в първоначалната си редакция, отново регламентира дейността на свободните професии, в т. ч. на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители, за облагаема с ДДС по смисъла на чл. 3, ал. 2 от същия закон, като не предвижда освобождаването им. Този текст е атакуван пред Конституционния съд от омбудсмана на Република България – к.д. № 1/2007 г. С решението по делото съдът обявява израза “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус” от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за противоконституционен, поради съществено нарушение на чл. 88, ал. 1 и 3 от Конституцията. С оглед процедурния характер на нарушението, съдът не е взел отношение по съдържанието на закона и не се е произнесъл по съществото на искането. След влизане в сила на решението на Конституционния съд, Народното събрание приема ЗИД на ЗДДС, включително на чл. 3, ал. 2 - предмет на настоящето дело и нов текст - т. 5 на чл. 44, ал. 1, който обявява за освободена доставка процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства.
#
# Съдът, както бе посочено, е сезиран с искане за обявяване на противоконституционност на закон по чл. 149, ал. 1, т. 2, с твърдение за противоречие с Преамбюла и с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 56 и чл. 134 от основния закон. Без да е ограничен с посочените конституционни основания (чл. 22, ал. 1 ЗКС), с оглед развитите съображения и становища за противоречие или несъответствие на закона с правни актове на ЕС или с практика на СЕО, Конституционният съд намира за необходимо да изясни, че последните не са основание за обявяване на противоконституционност на закон, по реда на цитирания чл. 149, ал. 1, т. 2. Съгласно т. 4 от същия конституционен текст съдът, когато е сезиран може да се произнася за съответствието на закон с международните договори, по които България е страна. По смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗНА регламентът на Европейския съюз при противоречие има приоритет пред българските нормативни актове. Що се отнася до директивата на ЕС, тя в основните си положения и цели обвързва всяка от държавите-членки на съюза да приведе своето вътрешно право, в съответствие със съдържанието й (така чл. 249, ал. 2 и 3 от Договора за създаване на европейската общност). Именно вътрешното законодателство подлежи на конституционен контрол.
#
В искането и допълнението към него развитите съображения не са дефинирани по цитираните по-горе текстове от Конституцията. На първо място по реда на изброяване на конституционните текстове, са оплакванията за противоречие с конституционния принцип за правовата държава (Преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Принципът изисква упражняване на държавна власт на основата на Конституцията и на закони, които не й противоречат. В изпълнение на този принцип, а не в противоречие с него Народното събрание (НС) упражнява изключителната си компетентност да въвежда данъци, като бюджетни приходи, да определя техния размер и субектите на данъчното облагане. В рамките на законодателната целесъобразност и своята данъчна политика парламентът е властен да преценява тежестта на данъците, да въвежда данъчни облекчения и утежнения по реда, регламентиран в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от основния закон (така Решение № 19 от 1998 г. по к.д. № 19 от 1998 г. и др.). Затова не противоречи на Конституцията регламентирането от НС със закон, на данъчно задължените лица, на определяне обхвата на понятието “независима икономическа дейност” или на вида на дейностите, представляващи свободна професия (§ 1 от допълнителните разпоредби на Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както и освобождаването от облагане на процесуалното представителство по реда на чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
#
В искането се поддържа, че е нарушен конституционният принцип за равенството на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2). Равенството на гражданите пред закона е основен принцип на всяко демократично общество, спазването на който не допуска законодателят да въвежда нито ограничения в правата на гражданите, нито привилегии, основани на изчерпателно изброените в цитирания текст признаци. Атакуваната част на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, не е в противоречие с ясното и утвърдено съдържание на принципа заложен в чл. 6 ал. 2 на основния закон. Оспореният законов текст не регламентира неравно третиране, не предвижда привилегии, нито засяга някой от изброените признаци. Твърдението за неравенство на гражданите, с оглед на дуализма при изпълнителното производства не е основателно, защото взискателят има право на избор на съдебен изпълнител, съобразно личната си преценка и възможности. Вярно е, че длъжникът по изпълнението, при едни и същи условия може да дължи различни суми като разноски, въпреки волята си. Но същият не може да черпи права от неправомерното си поведение, което е основание за образуване на изпълнителното производство.
По отношение облагането с ДДС на частния съдебен изпълнител, са изложени и съображения за нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията - неосигуряване на равни условия за стопанска дейност и създаване на условия за нелоялна конкуренция с държавния съдебен изпълнител. Конституционният текст развива водещ икономически принцип за свободната стопанска инициатива и за гарантиране на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност. Наистина чл. 19, ал. 2 от основния закон се отнася не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините, когато действат при пазарни условия, т.е. като частни собственици (Решение № 19 от 1993 г. по к.д. № 11 от 1993 г. и Решение № 9 от 1999 г. по к.д. № 8 от 1999 г.). В конкретния случай обаче, правната норма е безусловно неприложима при съпоставяне с дейност, извършвана от държавен орган в това му качество.
Развитите в искането съображения за противоречие на атакувания текст от ЗДДС с чл. 56 от Конституцията, относно нарушено право на защита и затруднен достъп до правосъдие, имат икономически характер. Правото на защита е основно право на гражданите, за да охрани техни права и интереси. То има универсален характер. По начало разпоредбата на чл. 56 се прилага съвместно с други норми на Конституцията и законите, но може да действа и самостоятелно. Текстът създава задължения, особено за процесуалните гаранции на това право, които са изпълнени от законодателя с приемането на ГПК, на Административнопроцесуалния кодекс, на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на други закони. Изложените от народните представители аргументи за противоконституционност от икономическо естество, не могат да бъдат споделени. По отношение на нотариалната дейност увеличаването или намаляването на нотариалните такси е в прерогативите на държавата и тя определя размера им, независимо дали дейността ще бъде обложена или не с косвен данък. Спрямо взискателите по изпълнителните производства важат съображенията за право на избор при образуване на изпълнителното производство, развити по-горе в решението. Не следва да се пропуска и обстоятелството, че поначало разноските за производството се възстановяват на взискателя и обременяват длъжника по изпълнението. При адвокатурата икономическите аргументи за правото на защита на гражданите не са основателни, поради освобождаването на процесуалното представителство по чл. 44 ал. 1, т. 5 от ЗДДС и заради наличието на правна уредба за безплатна правна помощ по Закона за правната помощ.
# За противоречие с чл. 134 от Конституцията в допълнението към искането на народните представители е посочено, че адвокатурата не извършва независима икономическа дейност и не създава добавена стойност за да бъде в обсега на ЗДДС.
# Адвокатурата има конституционно закрепено задължение да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси. Тя е свободна, независима и самоуправляваща се организация и дейността й се урежда със закон. Очевидно държавата отчита спецификата в дейността на адвокатурата и част от дейността й, свързана с процесуалното представителство на физически лица е определена като освободена сделка. Разбира се, посоченият конституционен статут на адвокатурата, не е основание за ограничаване на изключителните правомощията на НС по своя преценка, без да засяга основни начала или принципи на основния закон, да третира адвокатите или техните професионални формирования като субекти на данъчни задължения.
#
Наведените в искането съображения за противоречие с чл. 6 от ЕКПЧ, свързани с дейността на частните съдебни изпълнители, са обсъдени по-горе и са неоснователни, но поначало не са основание за противоконституционност на закон. По делото не е направено искане за произнасяне за съответствие на атакувания текст от ЗДДС с международен акт (чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията).
Предвид гореизложеното, съдът счита, че искането за обявяване на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС за противоконституционен в частта му “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус”, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционния съд
РЕШИ:
Отхвърля искането на 53 народни представители от ХL Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 2006 г., с изменения) в частта му “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус”.
Председател: Румен Янков
Особени мнения
Особено мнение
на съдията Васил Гоцев по к.д. № 10 от 2007 г.
Относно облагането с ДДС на съдебните изпълнители и нотариусите.
Член 2, т. 1 от Закона за данъка за добавена стойност (ЗДДС) постановява, че с този данък се облага „всяка възможна облагаема доставка на стока или услуга”. Член 3, ал. 1, определя, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва „независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея”. Втората алинея на чл.3 пояснява какво е „независима икономическа дейност като в нея включва и дейността на частните съдебни изпълнители и нотариусите”
С изменението на ЗДДС (ДВ, бр. 108 от 2007 г.), се създава в чл. 44, ал. 1 нова т. 5, според която „процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физическите лица в до съдебни, съдебни, административни и арбитражни производства” се третира като освободена доставка.
По отношение на частните съдебни изпълнители.
Нарушен е чл. 4, ал. 1 от Конституцията, който определя Република България като правова държава. Това изисква една или друга законова разпоредба да отговаря на цялостното законодателство и да не му противоречи
Щом като чл. 3, ал. 1 ЗДДС определя като данъчно задължено лице този, който извършва „независима икономическа дейност” не е в съответствие разпоредбата с чл. 3, ал. 2 от закона, която включва в „независимата икономическа дейност” и дейността на съдебните изпълнители. Със Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г.) държавата запазвайки задължението и правото си да изпълнява постановените от съдилищата актове е предоставила това право и на частни съдебни изпълнители. Частният съдебен изпълнител осъществява отстъпената му от държавата властническа функция, а не извършва „независима стопанска дейност”. Съгласно чл. 11 ЗЧСИ министърът на правосъдието издава заповед за възлагане „правомощия по изпълнението”. Това той прави след конкурс между кандидатите и преценка кои от класираните от конкурсната комисия се ползват с необходимото обществено доверие, за да им се предостави едно правомощие, което има държавата.
Употребеният от закона израз „възлагане на правомощия по изпълнението” показва, че с назначаването от министъра съдебният изпълнител не става лице извършващо независима дейност, а е лице оторизирано да извършва същите властнически функции, които имат и съдебните изпълнители към съдилищата. Прекратяването на пълномощията при определените от чл. 41, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 ЗЧСИ случаи става също така със заповед на министъра на правосъдието (чл. 31, ал. 2).
Министърът на правосъдието участва също така при търсенето на дисциплинарна отговорност от частния съдебен изпълнител.
Посочените законови разпоредби не позволяват да се приеме, че частните съдебни изпълнители извършват „независима икономическа дейност”. Осъществяваните от тях функции, които са им предоставени от държавата, за да се осигури защита на гражданите за реализация на постановения от съда акт (чл. 56 К) е изцяло зависима, както сочат цитираните разпоредби от министъра на правосъдието. Реформата в изпълнителния процес, която ги създаде предостави на гражданите право на избор при осъществяване изпълнението на съдебното решение.
Те могат да избират между държавния съдебен изпълнител и частния. И двата органа са назначени от министъра на правосъдието и работят според нормите на ГПК и под контрола на министъра. Недопустимо е да се мисли, че дейността на държавния съдебен изпълнител е държавно властническа, а на частният е независима икономическа. От тук и ненормално и в несъответствие с чл. 3, ал. 1 ЗДДС е облагането на частните съдебни изпълнители с ДДС, който в последна сметка се заплаща от гражданина, осъществил своите конституционни права. На практика това би било ликвидация на частно съдебно изпълнителния институт, защото гражданите не биха се обърнали към него, за да не се оскъпи реализацията на правото им.
Решението на Съда на Европейските общности (СЕО), което се споменава в мотивите е от 26.03.1985 г. – преди Анекс Х от Директива 2006/112 ЕС. В част Б, ал.2 от нея се казва, че държавите членки на ЕС могат да продължат да освобождават от ДДС определени дейности, между които са посочени адвокатите и други членове на свободни професии, с известни изключения, между които не са съдебните изпълнители и нотариусите.
В доклада на партньорската проверка относно реформата в българската съдебна система от 3-7 юли 2006 г., по отношение на съдебните изпълнители е препоръчано да не се облагат с ДДС.
По отношение на нотариусите.
И по отношение на нотариусите е нарушен чл. 4 от Конституцията. И облагането на нотариусите с ДДС, съгласно чл. 3, ал. 2 от закона противоречи на приетото в чл. 3, ал. 1 ЗДДС, че данъчно задължено е лицето, което извършва „независима икономическа дейност”. Не е „независима икономическа дейност” дейността на нотариусите. Тя е обусловена и зависима от държавата в лицето на министъра на правосъдието. Вписването им в регистъра на нотариалната камара се извършва от Съвета на нотариусите след влязла в сила заповед на министъра на правосъдието (чл. 14 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). Съгласно чл. 41, ал. 2 от същия закон министърът на правосъдието издава заповед за вписване и на помощник нотариусите. По предложение на министъра на правосъдието се образува дисциплинарно производство срещу провинилия се нотариус (чл. 47, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). Нотариусът заверява договорите, с които се осигурява стабилността на частната собственост. Там, където няма нотариус това се прави от съдията по вписванията. Гражданинът може да избегне нотариуса и да прехвърли собствеността си чрез валидиране на писмен предварителен договор пред съда (чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Нотариусът има равни права със съда да извърши доброволна делба. Съдията не осъществява „независима икономическа дейност”, когато одобрява съдебна спогодба за делба на недвижим имот или валидира предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и когато извършва нотариална работа в места, където няма нотариус. Недопустимо е да се приеме, че същите действия, извършени от нотариус по силата на правомощие, което законът им е дал е „независима икономическа дейност”.
Със създаването на частния нотариус държавата се освободи от определени свои функции, които предостави на частния нотариус. Цялата нормативна уредба по отношение на него показва, че нотариусът не извършва „независима икономическа дейност”, а осъществява след оторизация и под контрол на министъра на правосъдието отстъпено му от държавата присъщи нейни функции.
По отношение на адвокатите.
Член 3, ал. 2 ЗДДС като определя, че с ДДС се облагат упражняващите свободни професии, включително частните съдебни изпълнители и нотариусите не споменава изрично упражняването на адвокатска дейност. За тях се отнася само новата т. 5 от ал. 1 и чл. 44 ЗДДС, с която се освобождава от облагане процесуалното представителство, с което се упражнява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства.
При тази редакция на текстовете, която не споменава изрично адвокатите като данъчно задължени лица по ДДС Конституционният съд няма някакво правомощие да се произнася дали тяхното облагане е в съответствие с Конституцията. Липсва текст, който да може да бъде обявен за противоконституционен, ако е такъв. А това дали адвокатите, като членове на свободна професия извършват икономическа дейност или чрез тях се осъществява конституционно право на защита (чл. 56 К) и по отношение на юридически лица е въпрос за тълкуване на закона от компетенция на съда.
Съдия Васил Гоцев
Становище
на съдията Румен Янков по к.д. № 10 от 2007 г.
Не възприемам предложените мотиви към делото, а така също и представените становища.
А. Повече от година откакто България се е присъединила към Европейския съюз. Настоящото решение е задължителен повод Конституционният съд да вземе ясно становище относно общата му компетентност по отношение на правното регулиране в държавата ни и да отбележи невъзможността да се намесва в областите регламентирани от присъединителния договор – аргумент от чл. 5 Договора за ЕО. От тази гледна точка, според мен, задължително е решението да започне с обсъждането на общностното право, по простата причина, че е приложимото право. То представлява автономен порядък, който се интегрира пряко в правните системи на държавите-членки. За него изискванията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията не се прилагат. Първичното (договорите на ЕО и ЕС) и вторичното право (регламенти и директиви) са непосредствено приложими и не изискват никакви национални мерки, които да обуславят влизането им в сила.
Б. В Глава 2 – Данъчни разпоредби - чл. 90 от ДЕО е предвидено приемането от Съвета на разпоредби за хармонизиране на законодателството относно косвеното данъчно облагане. От там насетне трябва да се обсъди вторичната общностна норма – директивата – и дали тя е транспонирана в националното ни право. В случая става дума за Директива 2006/112/ЕО, чийто преработен текст съдържа всички разпоредби на Шеста директива 67/227 ЕИО на Съвета от 11.04.19767 г. относно данъка върху оборота. В чл. 4, ал. 1 и 2 от нея е посочено, че съдебните изпълнители и нотариусите независимо, че имат публична функция доставяйки услуги на трети лица, получавайки такси в собствен приход, трябва да се счита, че извършват икономическа дейност на данъчно задължени лица по смисъла на ДДС. Че Директивата е транспонирана дословно се вижда от сравняването й с чл. 3, ал. 2 на оспорения закон. От тук насетне интерпретациите, че съдиите изпълнители, нотариусите и свободните професии не изпълняват икономическа дейност, очевидно са неоснователни.
Тезата е подкрепена и от практиката на Съда на ЕО. Тук трябва да се посочи, че двата съда в Люксембург имат ограничена по обхват, но изключителна компетентност. Наистина тя е свързана преди всичко с контрол върху държавите-членки и институциите на общността. И въпреки това, трябва да се има предвид, че и в производството по преки искове се налага съдът да тълкува и от тук тълкуването става задължително (такова е решението срещу Холандия, която е освободила съдиите-изпълнители и нотариусите от заплащането на ДДС).
В. Становищата на охотното конституираните страни по делото не трябва скрупольозно да се възпроизвеждат, а да получат от съда отговор онези от тях, чието становище не се уважава и то само с аргументи от общностното право.
Тук трябва да се подчертае, че директивата няма препоръчителен, а задължителен характер по съображенията изложени в б. А и Б от становището.
На второ място трябва да се отговори на сериозното на пръв поглед възражение, основано на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕС, и което е в смисъл, че държавните публичноправни субекти се разглеждат като данъчно задължени лица в случаите при които третирането им като незадължени би довело до значителни нарушения на правилата на конкуренцията. Трябва да се каже, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС в оспорената и част е в съответствието с Директивата и в нашия случай отмяната й е недопустима. Проблем на държавата е как да разреши противоречието между двете категории съдии изпълнители, но очевидно това не може да стане с отмяната на оспореният закон предмет на проверка.
В мотивите трябва да се отговори, и че аргументи в сравнителноправен план са неотносими - това, че определена членка на Общността няма определена ставка, т.е. не се е съобразила с общностното право, не може да бъде аргумент и България да стори същото.
Г. В точка 4 от искането си народните представители са посочили, че тази част от закона противоречи и на чл. 6 от ЕКПЧ относно изискването за справедлив процес. Искането не е допуснато до разглеждане въпреки, че преди това не е посочено, дали има недостатъци.
В случая считам, че съдът е направил опущение, като не е допуснал искането в тази му част, което единствено може да се поправи с излагането на мотиви, дали закона противоречи на конвенцията, тъй като тя е част от вътрешното ни право съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
Тук трябва да се отбележи, че изпълнението на съдебното решение съдът в Страсбург наистина определя като един от аспектите на съдебният процес. Но в случая Съдът по правата на човека има предвид приключването на процеса включващ и изпълнението в разумен срок, а не с обстоятелствата, отнасящи се до материалното състояние на взискателите. Трайната практика на съда е в смисъл затрудненията, невъзможността, за участие в съдебните спорове трябва да се компенсира с осигуряването на безплатна адвокатска помощ.
Д. В заключение: в казус като настоящия, колкото на пръв поглед абсурдно да звучи, Конституцията, като изключим чл. 85 т. 9, е неотносима.
В противен случай може да бъде отменен закон, въпреки че е съобразен с общностното право с констатация, че противоречи на Конституцията. Това ще има парадоксален резултат да се суспендира правото на Общността. На говорим език това значи, че не е избледняла нагласата - да живеем като на запад, а да управляваме като на изток.
Съдия Румен Янков
Становище
на съдията Красен Стойчев по к.д. № 10 от 2007 г.
І. За характер на дейността, която извършват частните съдебни изпълнители:
Чл.19, ал.2 от Конституцията посочва, че законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Критерият, дали една дейност може да се определи като „стопанска”, или което е същото като „икономическа”, е обективен. В смисъл, че се преценява самата дейност per se без значение под каква точно форма или по какъв точно начин се осъществява. Щом се предоставят услуги срещу възнаграждение с цел печалба, то става дума за стопанска дейност. Факт е, че в отделни закони се съдържат определения за това какво е „стопанска дейност” (вж. § 1, т. 9 от ЗЗК; § 1, т. 3 ЗОАРАКСД), но техните дефиниции също така възпроизвеждат общоустановеното разбиране за това какво представлява „стопанска дейност”. Същото може да се каже и по друг начин: стопанска е всяка дейност, която е насочена към пазара, понеже тъкмо пазарът е мястото където участието няма друга цел освен печалба. От тази гледна точка другите характеристики на дейността и по-специално, че тя се извършва в обществен интерес или пък, че нейни параметри са предмет на регламентация, са без значение за определянето на понятието „стопанска дейност”. По това съображение дейността, която извършват представителите на т.нар. „свободни професии” също би следвало да се квалифицира като стопанска дейност
Погледнато в най-общ план изглежда, че дейността на частните съдебни изпълнители и на нотариусите има стопански характер – те получават възнаграждение за извършена от тях услуга. Проблемът обаче е там, че природата на самата тази дейност е от такова естество, че то не позволява нейното трансформиране в стопанска дори тогава, когато тя се осъществява от лица, които не са част от държавното управление и държавната администрация. Упражняваната, както от нотариусите, така и частните съдебни изпълнители дейност пряко и непосредствено е свързана с упражняване на публична власт. На тях им е възложено да извършват дейност, която е естествено принадлежи на държавата, но държавата е преценила не да я осъществява пряко, а чрез тях. Предоставянето на публична по характера си дейност на частни лица за да я упражняват под контрола на държавата, не превръща тази дейност в стопанска, т.е. дейност, която се развива в рамките на частното право, доколкото тя продължава да има същия публичен ефект, както и тогава, когато е била упражнявана от държавни органи. Ето защо и разпоредбата на чл.19, ал. 2 Конституцията не би могъл да намери приложение по отношение дейността на частните съдебни изпълнители и нотариусите. Този текст има предвид развитието на частната инициатива и частното предприемачество. Колкото до съображенията, че дейността на частните съдебни изпълнители и на нотариусите е регламентира и размерът на таксите, които следва да се плащат при нейното осъществяване съответно фиксиран от държавата, те сами по себе си не могат да бъдат от решаващ характер за квалификацията на дейността. Фактът, че една дейност е регламентирана или пък, че размерът на възнаграждението за извършваната услуга предварително установен, са външна проява на характера на дейността и сами по себе не са достатъчни за да го трансформират. По-скоро те се налагат от характера на извършваната дейност. Характерът на дейността налага също така и някои специфични решения с оглед наказателната отговорност на лицата, които извършват тази дейност – според НК частните съдебни изпълнители и нотариусите са „длъжностни лица”. Водещо съображение следователно за това да се приеме, че дейността на частните съдебни изпълнители и на нотариусите не е стопанска дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Конституцията е, че те произвеждат последици, чрез които се реализира държавната воля като напр. спазването на предвидената в закона форма за действителност на договори и други правни действия и др. Дейността на нотариусите и частните съдебни изпълнители не е проява на свободна стопанска инициатива защото чрез тях държавата съдейства и защитана права, гарантира се правната сигурност и защитата на обществения интерес.
Разбира се както нотариусите, така и частните съдебни изпълнители могат да извършват и типични за свободния пазар услуги, като например даване на консултации, правни съвети и др. Не това обаче е определящото в тяхната дейност. Последното се налага тъкмо предвид характера на основната им дейност и затова не може да бъде аргумент в полза на тезата, че те извършват стопанска дейност.
ІІ. Коя дейност е независима?
„Независима” дейност е онази, при която лицето, което я осъществява без да има отношения на субординация и действа за своя сметка и риск. Лицето само преценява как ще организира осъществяването на дейността. То отговаря само за нейното извършване.
Частните съдебни изпълнители и нотариусите са независими в посочения смисъл. Наистина министърът на правосъдието им възлага да извършват действията по принудително изпълнение и ги контролира. Частните съдебни изпълнители и нотариусите обаче нямат работодател. Сами отговарят за дейността си, сами се застраховат, сами се осигуряват и плащат здравните си осигуровки. Те свободно организират осъществяването на дейността си в рамките на изискванията, които законът предписва. По отношение данъчното облагане и социалните осигуровки те действат като останали представители на т.нар.”свободни професии”.
Категорията „лица, упражняващи свободни професии” е твърде разнородно. Онова, което обединява е, че те не са „работници и служители” по смисъла на КТ или „държавни служители” по смисъла на ЗДС. Не са и „търговци” по смисъла на ТЗ. Лицата, които попадат в тази категория имат доста различен статус предвид твърде разнородната дейност, която извършват и това предопределя в правната уредба, която се отнася за тях, да не могат да бъдат открити много общи моменти. ЗННД и ЗЧСИ обаче създадоха нова професия – „нотариус” и „частен съдебен изпълнител”. И тъкмо от тази позиция тръгва държавата при формирането на данъчната си политика. Законодателят е намерил за целесъобразно да включи частните съдебни изпълнители и нотариусите в групата на „лицата упражняващи свободни професии”, тъкмо защото те не могат да бъдат причислени към някоя друга категория данъчно задължени или осигурени лица. Така законодателят при урегулирането на данъчното облагане и осигуряването на частните съдебни изпълнители и нотариусите взема за водещ критерий техния правен статус, който се свързва с обстоятелството, че те не работят при условия на субординация, за своя сметка и на свой риск и отговорност, а не характера на дейността, която извършват.
Нито частните съдебни изпълнители, нито нотариусите са служители на определен съд, за разлика от държавните частни изпълнители, които са служители на районния съд. Те нямат качеството и на държавен орган и не се включват в структурата на държавните органи. Нотариусите имат нотариална правоспособност, частните съдебни изпълнители съответно правоспособност на частен изпълнител. На тях им се възлага упражняването на публична власт за извършване на актове и действия в определен район в обществен интерес, но те не са организационно структурирани като държавни органи. Нотариусите и частните съдебни изпълнители имат свои организации, които не са част от държавната структура, а техни съсловни корпорации и са членове на международни неправителствени организации. Само по себе си обстоятелството, че те са носители на „публична служба” не ги превръща в държавни органи. Тенденцията, която утвърждават ЗЧСД и ЗННД е тъкмо обратната – частните съдебни изпълнители и нотариусите да бъдат независими физически лица, които да не са „служители”, респ. „държавни служители”, нито пък да бъдат „търговци” или свободни предприемачи.
Характерът на дейността няма за последица промяната в правния статус, които я извършват. От характера на дейността не могат пряко да се правят изводи в полза на едно или друго решение относно правния статус. Самата система на изпълнителното производство представлява убедителен пример в това отношение – дейността по принудителното изпълнение на влезли в сила съдебни решения може да се извършва от служител в районния съд или пък от физическо лице, което има правоспособност на съдебен изпълнител. Изводът е, че доколкото частните съдебни изпълнители и нотариусите не са държавни органи, а физически лица, които притежават правоспособност на частен съдебен изпълнител, респ. на нотариус, то облагането им с ДДС ще трябва да се съобрази този техен статус.
ІІІ. За еднаквото третиране на частните и държавните съдебни изпълнители.
Законодателят, когато оформя модела на действащата система на принудително изпълнение, застава на позицията, че държавните и частните съдебни изпълнители трябва да бъдат третирани еднакво. Тази идея намира израз в обстоятелството, че те разполагат с еднакви права и задължения и освен това работят и по една и съща тарифа. Обратно, ако частните и държавните съдебни изпълнители имаха различни права и задължения, то нормално и тарифите, по които те ще работят би трябвало да бъдат различни. Поначало изпълнителният процес познава система на държавни и частни изпълнители. Онова, което прави обаче изборът на нашия законодател уникална при възприемането й е, че той иска да третира еднакво едните и другите и така да ги накара да се конкурират с цел постигане на по-ефективно изпълнение. В други държави положението е различно – държавните и частните съдебни изпълнители нямат еднакви права и като последица те не се намират в положение на реална конкуренция, поради което и облагането с ДДС там не среща подобен род възражения. В синхрон тъкмо с възприетото у нас решение е и искането частните съдебни изпълнители да бъдат освободени да плащат ДДС – изискването да плащат такъв данък влиза в противоречие с идеята, че те трябва да бъдат третирани от законодателя по един и същи начин и оттук се нарушават условията за конкуренция между тях.
Облагането с ДДС у нас възприема модела, който е установен в ЕС (Директива № 2006/112/ЕС за обща система на ДДС ) и той е такъв, че критерият дали даден субект дължи или не дължи ДДС е същият, на който стъпва и разграничаването правното положение на частните съдебни изпълнители и държавните съдебни изпълнители, а именно начинът, организационната форма на извършване на дейността - всеки, който не се намира в положение на субординация и действа за своя сметка и на своя отговорност дължи ДДС и обратно. По този начин, няма как формулата за еднаквото им третиране да бъде запазена и при облагането с ДДС след като различията в техния правен статус произтичат от същото основание, което предопределя плащането на ДДС или не. Възможно е обаче други елементи на техния правен статус, щом те не са производни на начина на осъществяване на дейността, а например се свързват с характера на дейността, да бъдат уредени по сходен начин.
Правовата държава изисква при създаването на законодателството подобните случаи да се уреждат подобно, а самата правната уредба да бъде последователна. Очевидно е, че статусът на частните и държавните съдебни изпълнители е различен и за да постигне еднакво третиране и в сферата на данъчното облагане законодателят ще трябва да отстъпи от правилото, че подобните случаи трябва да се уреждат подобно. Едно отклонение в тази насока би могло да бъде оправдано само ако друг конституционно установен принцип налага това. Искането да се освободят от облагане с ДДС частните съдебни изпълнители изхожда не толкова от постановката, че е необходимо подобните случаи да се уреждат подобно, а да се постигне изключение от установеното правило. Целта е една независима професия да се легитимира като дейност на държавен орган, нещо което влиза в противоречи с волята на законодателя да създаде у нас система на частно съдебно изпълнение. Ето защо и искането частните съдебни изпълнители да бъдат причислени към онази категория лица, които не са данъчно задължени по смисъла на ЗДДС, не може да намери опора в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, както и в нейния Преамбюл.
Съдия Красен Стойчев
София, 28 февруари 2008 г.
по конституционно дело № 10 от 2007 г., докладчик съдията Владислав Славов
Конституционният съд в състав:
Председател: Румен Янков
Членове:
Васил Гоцев Димитър Токушев
Людмил Нейков Благовест Пунев
Емилия Друмева Пламен Киров
Владислав Славов Красен Стойчев
Евгени Танчев
при участието на секретар-протоколиста Милка Бонева разгледа в закрито заседание на 28 февруари 2008 г. конституционно дело № 10/2007 г., докладвано от съдията Владислав Славов.
Делото е образувано по искане на 53 народни представители от ХL Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България за установяване противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) (ДВ, бр. 63 от 2006 г. с изменения), в частта му относно израза “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус” (изм. и доп., ДВ, бр. 108 от 2007 г.).
В искането и в допълнението към него, изпратено до съда, след дадени указания до народните представители поради липса на съображения, засягащи изразите “свободна професия” и “нотариуси”, се твърди, че оспорената разпоредба, в сила от 19.12.2007 г., противоречи на Преамбюла, на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 56 и чл. 134 от Конституцията. Поддържа се, че са нарушени основни принципи на правото, основни начала на пропорционалност и равнопоставеност, трайно установени в acquis communautaire, и че е застрашено успешното провеждане на реформата на съдебното изпълнение в България. Развити са съображения, че дейността, извършвана от професиите адвокат, частен съдебен изпълнител и нотариус, не е “независима икономическа дейност” по смисъла на ЗДДС, че нотариусите и частните съдебни изпълнители действат вместо държавата и следва да се третират като държавен орган. Твърди се, че е недопустимо за една и съща дейност, извършвана от държавата и от овластени от нея лица, да се заплащат различни такси и данъци, което създава неравнопоставеност и условия за нелоялна конкуренция, че се нарушава правото на защита и достъпа до правосъдие и, че по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), гражданите ще бъдат лишени от бързо и качествено съдебно изпълнение, защото няма да могат да си позволят заплащане на увеличените такси.
# С определение от 22.01.2008 г. съдът е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал като заинтересовани страни Народното събрание, Министерския съвет, Върховния административен съд, министъра на правосъдието, министъра на финансите, омбудсмана на Република България, Националната агенция по приходите, Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители, Съюза на юристите в България, Дружеството “Български адвокати за правата на човека” и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.
#
В представените пред съда становища омбудсманът на Република България, Висшият адвокатски съвет, Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители, Дружеството “Български адвокати за правата на човека” и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека подкрепят изцяло искането на народните представители. Поддържат, че дейността, извършвана от трите професии - адвокати, нотариуси и частни съдебни изпълнители - неправилно се приравнява (определя) като независима икономическа дейност, че съответните директиви на Европейския съюз, касаещи ДДС, нямат приоритет пред Конституцията, и че не съдържат конкретно изискване за облагане на посочените професии.
#
# Министерският съвет (МС), министърът на финансите и Националната агенция за приходите (НАП) развиват съображения за конституционносъобразност на атакуваната разпоредба от ЗДДС, както и че не са налице твърдяните противоречия с посочените в искането конституционни разпоредби. МС поддържа още, че дори атакуваната част от чл. 3, ал. 2 ЗДДС да бъде обявена за противоконституционна, няма да се постигне желаното изключване на трите професии от понятието “независима икономическа дейност”, тъй като отговарят на останалата част от дефиницията по ал. 2 на текста и не попадат в изброените изключения по ал. 3, чиято съобразност с основния закон, не се оспорва. Министърът на финансите изтъква, че още с първия ЗДДС в сила от 1994 г., а за частния съдебен изпълнител от учредяването му през 2005 г. - дейностите, предмет на делото, са попадали в обхвата на понятието “независима икономическа дейност”, респ. трите професии са били данъчно задължени лица, но по преценка на законодателя за тези услуги не се е начислявал данък, тъй като са третирани като освободени сделки (доставки). В становището на министъра и на НАП се поддържа, че искането е недопустимо и са развити съображения, че действащият ЗДДС е напълно хармонизиран с Директива 77/388/ЕИО (Шеста директива), консолидирана в Директива 2006/112/ЕС, като упражняването на свободна професия безусловно е икономическа дейност, подлежаща на облагане с ДДС. Също така пространно са развити съображения, свързани с решение от 26.03.1987 г. по дело 235/85 г. на Съда на Европейските общности (СЕО), съгласно което нотариусите и съдебните изпълнители в Холандия извършват независима икономическа дейност и трябва да бъдат определени като данъчно задължени лица за целите на ДДС. Подобно е и решение от 25.07.1991 г. по дело С-202/90 на СЕО. Посочени са и задълженията, които произтичат от решенията на СЕО за държавите членки на ЕС. Изложено е също, че цитираните в искането изключения за облагане на частните съдебни изпълнители в Гърция и Белгия, са на основата на изрична дерогация за освобождаване от ДДС, като срокът за Белгия е изтекъл на 01.01.2007 г.
#
Конституционният съд обсъди искането и допълнението към него, прецени съображенията, съдържащи се в тях и становищата на заинтересованите страни и за да се произнесе, взе предвид следното:
#
# 1. По допустимостта на искането:
#
Разгледани при условията на чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС), доводите на министъра на финансите и НАП за недопустимост на искането са били обсъждани и са неоснователни. Съдът е констатирал разминаването с един ден между датата на завеждане на искането и обнародването на закона на 19.12.2007 г. и е провел първото си заседание по делото на 21.12.2007 г., т.е. след датата на обнародване. Евентуалното връщане на искането не е пречка то незабавно да бъде подадено повторно и само би формализирало ненужно и без правни последици конституционния контрол.
#
# Съображенията на НАП за недопустимост на искането по чл. 56 от основния закон, заради наличието на процесуални способи за защита, са неправилни и смесват конституционния контрол по чл. 149, ал. 1, т. 2, с контрола за законосъобразност по чл. 120 от Консттуцията. Двата вида контрол са независими и се осъществяват от различни органи, със специфична компетентност.
#
С допълнението към искането, както се твърди от НАП, не е променен или допълнен предмета на делото - противоконституционност на съответната част от чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, а са разширени мотивите му. Адвокатите, като част от свободните професии, не се появяват в допълнението, а са посочени на стр. 4 от искането. Постоянна практика на Конституционния съд е при сезиране от народни представители, ако искането не отговаря на изискванията на чл. 18 от ПОДКС, да уведомява за отстраняването им първия от подписалите го депутати. На другите доводи за недопустимост на искането е отговорено с определението на съда от 22.01.2008 г.
#
2. По съществото на искането:
# Първият Закон за данък върху добавената стойност, в сила от 01.04.1994 г. (ДВ, бр. 90 от 1993 г.), определя като освободени от облагане с ДДС (чл. 9, ал. 1, т. 10) сделките за осъществяване на правни дейности по Закона за адвокатурата (ЗА) и от 07.01.1997 г. (ДВ, бр. 104 от 1996 г.) по Закона за нотариусите. Следващият ЗДДС, в сила от 01.01.1999 г. (ДВ, бр. 153 от 1998 г.), регламентира отново за освободени от облагане с ДДС правните услуги, осъществявани от адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители, последните от учредяването им – 01.09.2005 г. (ДВ, бр. 43 от 2005 г.), по реда на ЗА, Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД, загл. изм., ДВ, бр. 123 от 1997 г.) и Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Очевидно е, че и двата закона са приемали адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители, като данъчно задължени лица, но по преценка на законодателя, за дейността им не се начислявал данък и тя е третирана като освободена сделка (доставка).
#
Действащият ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., в първоначалната си редакция, отново регламентира дейността на свободните професии, в т. ч. на адвокатите, нотариусите и частните съдебни изпълнители, за облагаема с ДДС по смисъла на чл. 3, ал. 2 от същия закон, като не предвижда освобождаването им. Този текст е атакуван пред Конституционния съд от омбудсмана на Република България – к.д. № 1/2007 г. С решението по делото съдът обявява израза “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус” от разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, за противоконституционен, поради съществено нарушение на чл. 88, ал. 1 и 3 от Конституцията. С оглед процедурния характер на нарушението, съдът не е взел отношение по съдържанието на закона и не се е произнесъл по съществото на искането. След влизане в сила на решението на Конституционния съд, Народното събрание приема ЗИД на ЗДДС, включително на чл. 3, ал. 2 - предмет на настоящето дело и нов текст - т. 5 на чл. 44, ал. 1, който обявява за освободена доставка процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства.
#
# Съдът, както бе посочено, е сезиран с искане за обявяване на противоконституционност на закон по чл. 149, ал. 1, т. 2, с твърдение за противоречие с Преамбюла и с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 56 и чл. 134 от основния закон. Без да е ограничен с посочените конституционни основания (чл. 22, ал. 1 ЗКС), с оглед развитите съображения и становища за противоречие или несъответствие на закона с правни актове на ЕС или с практика на СЕО, Конституционният съд намира за необходимо да изясни, че последните не са основание за обявяване на противоконституционност на закон, по реда на цитирания чл. 149, ал. 1, т. 2. Съгласно т. 4 от същия конституционен текст съдът, когато е сезиран може да се произнася за съответствието на закон с международните договори, по които България е страна. По смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗНА регламентът на Европейския съюз при противоречие има приоритет пред българските нормативни актове. Що се отнася до директивата на ЕС, тя в основните си положения и цели обвързва всяка от държавите-членки на съюза да приведе своето вътрешно право, в съответствие със съдържанието й (така чл. 249, ал. 2 и 3 от Договора за създаване на европейската общност). Именно вътрешното законодателство подлежи на конституционен контрол.
#
В искането и допълнението към него развитите съображения не са дефинирани по цитираните по-горе текстове от Конституцията. На първо място по реда на изброяване на конституционните текстове, са оплакванията за противоречие с конституционния принцип за правовата държава (Преамбюла и чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Принципът изисква упражняване на държавна власт на основата на Конституцията и на закони, които не й противоречат. В изпълнение на този принцип, а не в противоречие с него Народното събрание (НС) упражнява изключителната си компетентност да въвежда данъци, като бюджетни приходи, да определя техния размер и субектите на данъчното облагане. В рамките на законодателната целесъобразност и своята данъчна политика парламентът е властен да преценява тежестта на данъците, да въвежда данъчни облекчения и утежнения по реда, регламентиран в чл. 60, ал. 2 и чл. 84, т. 3 от основния закон (така Решение № 19 от 1998 г. по к.д. № 19 от 1998 г. и др.). Затова не противоречи на Конституцията регламентирането от НС със закон, на данъчно задължените лица, на определяне обхвата на понятието “независима икономическа дейност” или на вида на дейностите, представляващи свободна професия (§ 1 от допълнителните разпоредби на Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както и освобождаването от облагане на процесуалното представителство по реда на чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
#
В искането се поддържа, че е нарушен конституционният принцип за равенството на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2). Равенството на гражданите пред закона е основен принцип на всяко демократично общество, спазването на който не допуска законодателят да въвежда нито ограничения в правата на гражданите, нито привилегии, основани на изчерпателно изброените в цитирания текст признаци. Атакуваната част на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, не е в противоречие с ясното и утвърдено съдържание на принципа заложен в чл. 6 ал. 2 на основния закон. Оспореният законов текст не регламентира неравно третиране, не предвижда привилегии, нито засяга някой от изброените признаци. Твърдението за неравенство на гражданите, с оглед на дуализма при изпълнителното производства не е основателно, защото взискателят има право на избор на съдебен изпълнител, съобразно личната си преценка и възможности. Вярно е, че длъжникът по изпълнението, при едни и същи условия може да дължи различни суми като разноски, въпреки волята си. Но същият не може да черпи права от неправомерното си поведение, което е основание за образуване на изпълнителното производство.
По отношение облагането с ДДС на частния съдебен изпълнител, са изложени и съображения за нарушение на чл. 19, ал. 2 от Конституцията - неосигуряване на равни условия за стопанска дейност и създаване на условия за нелоялна конкуренция с държавния съдебен изпълнител. Конституционният текст развива водещ икономически принцип за свободната стопанска инициатива и за гарантиране на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност. Наистина чл. 19, ал. 2 от основния закон се отнася не само за гражданите и юридическите лица, но и за държавата и общините, когато действат при пазарни условия, т.е. като частни собственици (Решение № 19 от 1993 г. по к.д. № 11 от 1993 г. и Решение № 9 от 1999 г. по к.д. № 8 от 1999 г.). В конкретния случай обаче, правната норма е безусловно неприложима при съпоставяне с дейност, извършвана от държавен орган в това му качество.
Развитите в искането съображения за противоречие на атакувания текст от ЗДДС с чл. 56 от Конституцията, относно нарушено право на защита и затруднен достъп до правосъдие, имат икономически характер. Правото на защита е основно право на гражданите, за да охрани техни права и интереси. То има универсален характер. По начало разпоредбата на чл. 56 се прилага съвместно с други норми на Конституцията и законите, но може да действа и самостоятелно. Текстът създава задължения, особено за процесуалните гаранции на това право, които са изпълнени от законодателя с приемането на ГПК, на Административнопроцесуалния кодекс, на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и на други закони. Изложените от народните представители аргументи за противоконституционност от икономическо естество, не могат да бъдат споделени. По отношение на нотариалната дейност увеличаването или намаляването на нотариалните такси е в прерогативите на държавата и тя определя размера им, независимо дали дейността ще бъде обложена или не с косвен данък. Спрямо взискателите по изпълнителните производства важат съображенията за право на избор при образуване на изпълнителното производство, развити по-горе в решението. Не следва да се пропуска и обстоятелството, че поначало разноските за производството се възстановяват на взискателя и обременяват длъжника по изпълнението. При адвокатурата икономическите аргументи за правото на защита на гражданите не са основателни, поради освобождаването на процесуалното представителство по чл. 44 ал. 1, т. 5 от ЗДДС и заради наличието на правна уредба за безплатна правна помощ по Закона за правната помощ.
# За противоречие с чл. 134 от Конституцията в допълнението към искането на народните представители е посочено, че адвокатурата не извършва независима икономическа дейност и не създава добавена стойност за да бъде в обсега на ЗДДС.
# Адвокатурата има конституционно закрепено задължение да подпомага гражданите и юридическите лица при защита на техните права и законни интереси. Тя е свободна, независима и самоуправляваща се организация и дейността й се урежда със закон. Очевидно държавата отчита спецификата в дейността на адвокатурата и част от дейността й, свързана с процесуалното представителство на физически лица е определена като освободена сделка. Разбира се, посоченият конституционен статут на адвокатурата, не е основание за ограничаване на изключителните правомощията на НС по своя преценка, без да засяга основни начала или принципи на основния закон, да третира адвокатите или техните професионални формирования като субекти на данъчни задължения.
#
Наведените в искането съображения за противоречие с чл. 6 от ЕКПЧ, свързани с дейността на частните съдебни изпълнители, са обсъдени по-горе и са неоснователни, но поначало не са основание за противоконституционност на закон. По делото не е направено искане за произнасяне за съответствие на атакувания текст от ЗДДС с международен акт (чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията).
Предвид гореизложеното, съдът счита, че искането за обявяване на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС за противоконституционен в частта му “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус”, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционния съд
РЕШИ:
Отхвърля искането на 53 народни представители от ХL Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 3, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 63 от 2006 г., с изменения) в частта му “както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус”.
Председател: Румен Янков
Особени мнения
Особено мнение
на съдията Васил Гоцев по к.д. № 10 от 2007 г.
Относно облагането с ДДС на съдебните изпълнители и нотариусите.
Член 2, т. 1 от Закона за данъка за добавена стойност (ЗДДС) постановява, че с този данък се облага „всяка възможна облагаема доставка на стока или услуга”. Член 3, ал. 1, определя, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва „независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея”. Втората алинея на чл.3 пояснява какво е „независима икономическа дейност като в нея включва и дейността на частните съдебни изпълнители и нотариусите”
С изменението на ЗДДС (ДВ, бр. 108 от 2007 г.), се създава в чл. 44, ал. 1 нова т. 5, според която „процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физическите лица в до съдебни, съдебни, административни и арбитражни производства” се третира като освободена доставка.
По отношение на частните съдебни изпълнители.
Нарушен е чл. 4, ал. 1 от Конституцията, който определя Република България като правова държава. Това изисква една или друга законова разпоредба да отговаря на цялостното законодателство и да не му противоречи
Щом като чл. 3, ал. 1 ЗДДС определя като данъчно задължено лице този, който извършва „независима икономическа дейност” не е в съответствие разпоредбата с чл. 3, ал. 2 от закона, която включва в „независимата икономическа дейност” и дейността на съдебните изпълнители. Със Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) (ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г.) държавата запазвайки задължението и правото си да изпълнява постановените от съдилищата актове е предоставила това право и на частни съдебни изпълнители. Частният съдебен изпълнител осъществява отстъпената му от държавата властническа функция, а не извършва „независима стопанска дейност”. Съгласно чл. 11 ЗЧСИ министърът на правосъдието издава заповед за възлагане „правомощия по изпълнението”. Това той прави след конкурс между кандидатите и преценка кои от класираните от конкурсната комисия се ползват с необходимото обществено доверие, за да им се предостави едно правомощие, което има държавата.
Употребеният от закона израз „възлагане на правомощия по изпълнението” показва, че с назначаването от министъра съдебният изпълнител не става лице извършващо независима дейност, а е лице оторизирано да извършва същите властнически функции, които имат и съдебните изпълнители към съдилищата. Прекратяването на пълномощията при определените от чл. 41, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 ЗЧСИ случаи става също така със заповед на министъра на правосъдието (чл. 31, ал. 2).
Министърът на правосъдието участва също така при търсенето на дисциплинарна отговорност от частния съдебен изпълнител.
Посочените законови разпоредби не позволяват да се приеме, че частните съдебни изпълнители извършват „независима икономическа дейност”. Осъществяваните от тях функции, които са им предоставени от държавата, за да се осигури защита на гражданите за реализация на постановения от съда акт (чл. 56 К) е изцяло зависима, както сочат цитираните разпоредби от министъра на правосъдието. Реформата в изпълнителния процес, която ги създаде предостави на гражданите право на избор при осъществяване изпълнението на съдебното решение.
Те могат да избират между държавния съдебен изпълнител и частния. И двата органа са назначени от министъра на правосъдието и работят според нормите на ГПК и под контрола на министъра. Недопустимо е да се мисли, че дейността на държавния съдебен изпълнител е държавно властническа, а на частният е независима икономическа. От тук и ненормално и в несъответствие с чл. 3, ал. 1 ЗДДС е облагането на частните съдебни изпълнители с ДДС, който в последна сметка се заплаща от гражданина, осъществил своите конституционни права. На практика това би било ликвидация на частно съдебно изпълнителния институт, защото гражданите не биха се обърнали към него, за да не се оскъпи реализацията на правото им.
Решението на Съда на Европейските общности (СЕО), което се споменава в мотивите е от 26.03.1985 г. – преди Анекс Х от Директива 2006/112 ЕС. В част Б, ал.2 от нея се казва, че държавите членки на ЕС могат да продължат да освобождават от ДДС определени дейности, между които са посочени адвокатите и други членове на свободни професии, с известни изключения, между които не са съдебните изпълнители и нотариусите.
В доклада на партньорската проверка относно реформата в българската съдебна система от 3-7 юли 2006 г., по отношение на съдебните изпълнители е препоръчано да не се облагат с ДДС.
По отношение на нотариусите.
И по отношение на нотариусите е нарушен чл. 4 от Конституцията. И облагането на нотариусите с ДДС, съгласно чл. 3, ал. 2 от закона противоречи на приетото в чл. 3, ал. 1 ЗДДС, че данъчно задължено е лицето, което извършва „независима икономическа дейност”. Не е „независима икономическа дейност” дейността на нотариусите. Тя е обусловена и зависима от държавата в лицето на министъра на правосъдието. Вписването им в регистъра на нотариалната камара се извършва от Съвета на нотариусите след влязла в сила заповед на министъра на правосъдието (чл. 14 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). Съгласно чл. 41, ал. 2 от същия закон министърът на правосъдието издава заповед за вписване и на помощник нотариусите. По предложение на министъра на правосъдието се образува дисциплинарно производство срещу провинилия се нотариус (чл. 47, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност). Нотариусът заверява договорите, с които се осигурява стабилността на частната собственост. Там, където няма нотариус това се прави от съдията по вписванията. Гражданинът може да избегне нотариуса и да прехвърли собствеността си чрез валидиране на писмен предварителен договор пред съда (чл. 19, ал. 3 ЗЗД). Нотариусът има равни права със съда да извърши доброволна делба. Съдията не осъществява „независима икономическа дейност”, когато одобрява съдебна спогодба за делба на недвижим имот или валидира предварителен договор за продажба на недвижим имот, както и когато извършва нотариална работа в места, където няма нотариус. Недопустимо е да се приеме, че същите действия, извършени от нотариус по силата на правомощие, което законът им е дал е „независима икономическа дейност”.
Със създаването на частния нотариус държавата се освободи от определени свои функции, които предостави на частния нотариус. Цялата нормативна уредба по отношение на него показва, че нотариусът не извършва „независима икономическа дейност”, а осъществява след оторизация и под контрол на министъра на правосъдието отстъпено му от държавата присъщи нейни функции.
По отношение на адвокатите.
Член 3, ал. 2 ЗДДС като определя, че с ДДС се облагат упражняващите свободни професии, включително частните съдебни изпълнители и нотариусите не споменава изрично упражняването на адвокатска дейност. За тях се отнася само новата т. 5 от ал. 1 и чл. 44 ЗДДС, с която се освобождава от облагане процесуалното представителство, с което се упражнява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства.
При тази редакция на текстовете, която не споменава изрично адвокатите като данъчно задължени лица по ДДС Конституционният съд няма някакво правомощие да се произнася дали тяхното облагане е в съответствие с Конституцията. Липсва текст, който да може да бъде обявен за противоконституционен, ако е такъв. А това дали адвокатите, като членове на свободна професия извършват икономическа дейност или чрез тях се осъществява конституционно право на защита (чл. 56 К) и по отношение на юридически лица е въпрос за тълкуване на закона от компетенция на съда.
Съдия Васил Гоцев
Становище
на съдията Румен Янков по к.д. № 10 от 2007 г.
Не възприемам предложените мотиви към делото, а така също и представените становища.
А. Повече от година откакто България се е присъединила към Европейския съюз. Настоящото решение е задължителен повод Конституционният съд да вземе ясно становище относно общата му компетентност по отношение на правното регулиране в държавата ни и да отбележи невъзможността да се намесва в областите регламентирани от присъединителния договор – аргумент от чл. 5 Договора за ЕО. От тази гледна точка, според мен, задължително е решението да започне с обсъждането на общностното право, по простата причина, че е приложимото право. То представлява автономен порядък, който се интегрира пряко в правните системи на държавите-членки. За него изискванията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията не се прилагат. Първичното (договорите на ЕО и ЕС) и вторичното право (регламенти и директиви) са непосредствено приложими и не изискват никакви национални мерки, които да обуславят влизането им в сила.
Б. В Глава 2 – Данъчни разпоредби - чл. 90 от ДЕО е предвидено приемането от Съвета на разпоредби за хармонизиране на законодателството относно косвеното данъчно облагане. От там насетне трябва да се обсъди вторичната общностна норма – директивата – и дали тя е транспонирана в националното ни право. В случая става дума за Директива 2006/112/ЕО, чийто преработен текст съдържа всички разпоредби на Шеста директива 67/227 ЕИО на Съвета от 11.04.19767 г. относно данъка върху оборота. В чл. 4, ал. 1 и 2 от нея е посочено, че съдебните изпълнители и нотариусите независимо, че имат публична функция доставяйки услуги на трети лица, получавайки такси в собствен приход, трябва да се счита, че извършват икономическа дейност на данъчно задължени лица по смисъла на ДДС. Че Директивата е транспонирана дословно се вижда от сравняването й с чл. 3, ал. 2 на оспорения закон. От тук насетне интерпретациите, че съдиите изпълнители, нотариусите и свободните професии не изпълняват икономическа дейност, очевидно са неоснователни.
Тезата е подкрепена и от практиката на Съда на ЕО. Тук трябва да се посочи, че двата съда в Люксембург имат ограничена по обхват, но изключителна компетентност. Наистина тя е свързана преди всичко с контрол върху държавите-членки и институциите на общността. И въпреки това, трябва да се има предвид, че и в производството по преки искове се налага съдът да тълкува и от тук тълкуването става задължително (такова е решението срещу Холандия, която е освободила съдиите-изпълнители и нотариусите от заплащането на ДДС).
В. Становищата на охотното конституираните страни по делото не трябва скрупольозно да се възпроизвеждат, а да получат от съда отговор онези от тях, чието становище не се уважава и то само с аргументи от общностното право.
Тук трябва да се подчертае, че директивата няма препоръчителен, а задължителен характер по съображенията изложени в б. А и Б от становището.
На второ място трябва да се отговори на сериозното на пръв поглед възражение, основано на чл. 13, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕС, и което е в смисъл, че държавните публичноправни субекти се разглеждат като данъчно задължени лица в случаите при които третирането им като незадължени би довело до значителни нарушения на правилата на конкуренцията. Трябва да се каже, че разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗДДС в оспорената и част е в съответствието с Директивата и в нашия случай отмяната й е недопустима. Проблем на държавата е как да разреши противоречието между двете категории съдии изпълнители, но очевидно това не може да стане с отмяната на оспореният закон предмет на проверка.
В мотивите трябва да се отговори, и че аргументи в сравнителноправен план са неотносими - това, че определена членка на Общността няма определена ставка, т.е. не се е съобразила с общностното право, не може да бъде аргумент и България да стори същото.
Г. В точка 4 от искането си народните представители са посочили, че тази част от закона противоречи и на чл. 6 от ЕКПЧ относно изискването за справедлив процес. Искането не е допуснато до разглеждане въпреки, че преди това не е посочено, дали има недостатъци.
В случая считам, че съдът е направил опущение, като не е допуснал искането в тази му част, което единствено може да се поправи с излагането на мотиви, дали закона противоречи на конвенцията, тъй като тя е част от вътрешното ни право съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията.
Тук трябва да се отбележи, че изпълнението на съдебното решение съдът в Страсбург наистина определя като един от аспектите на съдебният процес. Но в случая Съдът по правата на човека има предвид приключването на процеса включващ и изпълнението в разумен срок, а не с обстоятелствата, отнасящи се до материалното състояние на взискателите. Трайната практика на съда е в смисъл затрудненията, невъзможността, за участие в съдебните спорове трябва да се компенсира с осигуряването на безплатна адвокатска помощ.
Д. В заключение: в казус като настоящия, колкото на пръв поглед абсурдно да звучи, Конституцията, като изключим чл. 85 т. 9, е неотносима.
В противен случай може да бъде отменен закон, въпреки че е съобразен с общностното право с констатация, че противоречи на Конституцията. Това ще има парадоксален резултат да се суспендира правото на Общността. На говорим език това значи, че не е избледняла нагласата - да живеем като на запад, а да управляваме като на изток.
Съдия Румен Янков
Становище
на съдията Красен Стойчев по к.д. № 10 от 2007 г.
І. За характер на дейността, която извършват частните съдебни изпълнители:
Чл.19, ал.2 от Конституцията посочва, че законът трябва да създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Критерият, дали една дейност може да се определи като „стопанска”, или което е същото като „икономическа”, е обективен. В смисъл, че се преценява самата дейност per se без значение под каква точно форма или по какъв точно начин се осъществява. Щом се предоставят услуги срещу възнаграждение с цел печалба, то става дума за стопанска дейност. Факт е, че в отделни закони се съдържат определения за това какво е „стопанска дейност” (вж. § 1, т. 9 от ЗЗК; § 1, т. 3 ЗОАРАКСД), но техните дефиниции също така възпроизвеждат общоустановеното разбиране за това какво представлява „стопанска дейност”. Същото може да се каже и по друг начин: стопанска е всяка дейност, която е насочена към пазара, понеже тъкмо пазарът е мястото където участието няма друга цел освен печалба. От тази гледна точка другите характеристики на дейността и по-специално, че тя се извършва в обществен интерес или пък, че нейни параметри са предмет на регламентация, са без значение за определянето на понятието „стопанска дейност”. По това съображение дейността, която извършват представителите на т.нар. „свободни професии” също би следвало да се квалифицира като стопанска дейност
Погледнато в най-общ план изглежда, че дейността на частните съдебни изпълнители и на нотариусите има стопански характер – те получават възнаграждение за извършена от тях услуга. Проблемът обаче е там, че природата на самата тази дейност е от такова естество, че то не позволява нейното трансформиране в стопанска дори тогава, когато тя се осъществява от лица, които не са част от държавното управление и държавната администрация. Упражняваната, както от нотариусите, така и частните съдебни изпълнители дейност пряко и непосредствено е свързана с упражняване на публична власт. На тях им е възложено да извършват дейност, която е естествено принадлежи на държавата, но държавата е преценила не да я осъществява пряко, а чрез тях. Предоставянето на публична по характера си дейност на частни лица за да я упражняват под контрола на държавата, не превръща тази дейност в стопанска, т.е. дейност, която се развива в рамките на частното право, доколкото тя продължава да има същия публичен ефект, както и тогава, когато е била упражнявана от държавни органи. Ето защо и разпоредбата на чл.19, ал. 2 Конституцията не би могъл да намери приложение по отношение дейността на частните съдебни изпълнители и нотариусите. Този текст има предвид развитието на частната инициатива и частното предприемачество. Колкото до съображенията, че дейността на частните съдебни изпълнители и на нотариусите е регламентира и размерът на таксите, които следва да се плащат при нейното осъществяване съответно фиксиран от държавата, те сами по себе си не могат да бъдат от решаващ характер за квалификацията на дейността. Фактът, че една дейност е регламентирана или пък, че размерът на възнаграждението за извършваната услуга предварително установен, са външна проява на характера на дейността и сами по себе не са достатъчни за да го трансформират. По-скоро те се налагат от характера на извършваната дейност. Характерът на дейността налага също така и някои специфични решения с оглед наказателната отговорност на лицата, които извършват тази дейност – според НК частните съдебни изпълнители и нотариусите са „длъжностни лица”. Водещо съображение следователно за това да се приеме, че дейността на частните съдебни изпълнители и на нотариусите не е стопанска дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от Конституцията е, че те произвеждат последици, чрез които се реализира държавната воля като напр. спазването на предвидената в закона форма за действителност на договори и други правни действия и др. Дейността на нотариусите и частните съдебни изпълнители не е проява на свободна стопанска инициатива защото чрез тях държавата съдейства и защитана права, гарантира се правната сигурност и защитата на обществения интерес.
Разбира се както нотариусите, така и частните съдебни изпълнители могат да извършват и типични за свободния пазар услуги, като например даване на консултации, правни съвети и др. Не това обаче е определящото в тяхната дейност. Последното се налага тъкмо предвид характера на основната им дейност и затова не може да бъде аргумент в полза на тезата, че те извършват стопанска дейност.
ІІ. Коя дейност е независима?
„Независима” дейност е онази, при която лицето, което я осъществява без да има отношения на субординация и действа за своя сметка и риск. Лицето само преценява как ще организира осъществяването на дейността. То отговаря само за нейното извършване.
Частните съдебни изпълнители и нотариусите са независими в посочения смисъл. Наистина министърът на правосъдието им възлага да извършват действията по принудително изпълнение и ги контролира. Частните съдебни изпълнители и нотариусите обаче нямат работодател. Сами отговарят за дейността си, сами се застраховат, сами се осигуряват и плащат здравните си осигуровки. Те свободно организират осъществяването на дейността си в рамките на изискванията, които законът предписва. По отношение данъчното облагане и социалните осигуровки те действат като останали представители на т.нар.”свободни професии”.
Категорията „лица, упражняващи свободни професии” е твърде разнородно. Онова, което обединява е, че те не са „работници и служители” по смисъла на КТ или „държавни служители” по смисъла на ЗДС. Не са и „търговци” по смисъла на ТЗ. Лицата, които попадат в тази категория имат доста различен статус предвид твърде разнородната дейност, която извършват и това предопределя в правната уредба, която се отнася за тях, да не могат да бъдат открити много общи моменти. ЗННД и ЗЧСИ обаче създадоха нова професия – „нотариус” и „частен съдебен изпълнител”. И тъкмо от тази позиция тръгва държавата при формирането на данъчната си политика. Законодателят е намерил за целесъобразно да включи частните съдебни изпълнители и нотариусите в групата на „лицата упражняващи свободни професии”, тъкмо защото те не могат да бъдат причислени към някоя друга категория данъчно задължени или осигурени лица. Така законодателят при урегулирането на данъчното облагане и осигуряването на частните съдебни изпълнители и нотариусите взема за водещ критерий техния правен статус, който се свързва с обстоятелството, че те не работят при условия на субординация, за своя сметка и на свой риск и отговорност, а не характера на дейността, която извършват.
Нито частните съдебни изпълнители, нито нотариусите са служители на определен съд, за разлика от държавните частни изпълнители, които са служители на районния съд. Те нямат качеството и на държавен орган и не се включват в структурата на държавните органи. Нотариусите имат нотариална правоспособност, частните съдебни изпълнители съответно правоспособност на частен изпълнител. На тях им се възлага упражняването на публична власт за извършване на актове и действия в определен район в обществен интерес, но те не са организационно структурирани като държавни органи. Нотариусите и частните съдебни изпълнители имат свои организации, които не са част от държавната структура, а техни съсловни корпорации и са членове на международни неправителствени организации. Само по себе си обстоятелството, че те са носители на „публична служба” не ги превръща в държавни органи. Тенденцията, която утвърждават ЗЧСД и ЗННД е тъкмо обратната – частните съдебни изпълнители и нотариусите да бъдат независими физически лица, които да не са „служители”, респ. „държавни служители”, нито пък да бъдат „търговци” или свободни предприемачи.
Характерът на дейността няма за последица промяната в правния статус, които я извършват. От характера на дейността не могат пряко да се правят изводи в полза на едно или друго решение относно правния статус. Самата система на изпълнителното производство представлява убедителен пример в това отношение – дейността по принудителното изпълнение на влезли в сила съдебни решения може да се извършва от служител в районния съд или пък от физическо лице, което има правоспособност на съдебен изпълнител. Изводът е, че доколкото частните съдебни изпълнители и нотариусите не са държавни органи, а физически лица, които притежават правоспособност на частен съдебен изпълнител, респ. на нотариус, то облагането им с ДДС ще трябва да се съобрази този техен статус.
ІІІ. За еднаквото третиране на частните и държавните съдебни изпълнители.
Законодателят, когато оформя модела на действащата система на принудително изпълнение, застава на позицията, че държавните и частните съдебни изпълнители трябва да бъдат третирани еднакво. Тази идея намира израз в обстоятелството, че те разполагат с еднакви права и задължения и освен това работят и по една и съща тарифа. Обратно, ако частните и държавните съдебни изпълнители имаха различни права и задължения, то нормално и тарифите, по които те ще работят би трябвало да бъдат различни. Поначало изпълнителният процес познава система на държавни и частни изпълнители. Онова, което прави обаче изборът на нашия законодател уникална при възприемането й е, че той иска да третира еднакво едните и другите и така да ги накара да се конкурират с цел постигане на по-ефективно изпълнение. В други държави положението е различно – държавните и частните съдебни изпълнители нямат еднакви права и като последица те не се намират в положение на реална конкуренция, поради което и облагането с ДДС там не среща подобен род възражения. В синхрон тъкмо с възприетото у нас решение е и искането частните съдебни изпълнители да бъдат освободени да плащат ДДС – изискването да плащат такъв данък влиза в противоречие с идеята, че те трябва да бъдат третирани от законодателя по един и същи начин и оттук се нарушават условията за конкуренция между тях.
Облагането с ДДС у нас възприема модела, който е установен в ЕС (Директива № 2006/112/ЕС за обща система на ДДС ) и той е такъв, че критерият дали даден субект дължи или не дължи ДДС е същият, на който стъпва и разграничаването правното положение на частните съдебни изпълнители и държавните съдебни изпълнители, а именно начинът, организационната форма на извършване на дейността - всеки, който не се намира в положение на субординация и действа за своя сметка и на своя отговорност дължи ДДС и обратно. По този начин, няма как формулата за еднаквото им третиране да бъде запазена и при облагането с ДДС след като различията в техния правен статус произтичат от същото основание, което предопределя плащането на ДДС или не. Възможно е обаче други елементи на техния правен статус, щом те не са производни на начина на осъществяване на дейността, а например се свързват с характера на дейността, да бъдат уредени по сходен начин.
Правовата държава изисква при създаването на законодателството подобните случаи да се уреждат подобно, а самата правната уредба да бъде последователна. Очевидно е, че статусът на частните и държавните съдебни изпълнители е различен и за да постигне еднакво третиране и в сферата на данъчното облагане законодателят ще трябва да отстъпи от правилото, че подобните случаи трябва да се уреждат подобно. Едно отклонение в тази насока би могло да бъде оправдано само ако друг конституционно установен принцип налага това. Искането да се освободят от облагане с ДДС частните съдебни изпълнители изхожда не толкова от постановката, че е необходимо подобните случаи да се уреждат подобно, а да се постигне изключение от установеното правило. Целта е една независима професия да се легитимира като дейност на държавен орган, нещо което влиза в противоречи с волята на законодателя да създаде у нас система на частно съдебно изпълнение. Ето защо и искането частните съдебни изпълнители да бъдат причислени към онази категория лица, които не са данъчно задължени по смисъла на ЗДДС, не може да намери опора в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, както и в нейния Преамбюл.
Съдия Красен Стойчев
RE: Последно и окончателно - ДДС за адвокати, нотариуси, ЧСИ
billy
29.02.2008 22:33
А резюме няма ли ?
RE: Последно и окончателно - ДДС за адвокати, нотариуси, ЧСИ
Гост от П-в
01.03.2008 10:36
Хайде, Федя,
пиши едно кратко резюме....
да не мислиш, че ще го прочета цялото!:)))))
...все пак сме.....от мързеливите счетита!:)
хайде, пък ще почерпя, като се видим!:)
пиши едно кратко резюме....
да не мислиш, че ще го прочета цялото!:)))))
...все пак сме.....от мързеливите счетита!:)
хайде, пък ще почерпя, като се видим!:)
RE: Последно и окончателно - ДДС за адвокати, нотариуси, ЧСИ
billy
01.03.2008 13:45
И аз съм от мързеливите счетита :((
И аз ще почерпя :))
И аз ще почерпя :))
RE: Последно и окончателно - ДДС за адвокати, нотариуси, ЧСИ
eee
(гост)
01.03.2008 17:35
Последно, ще се регистрират и ще внасят ДДС, а клиентите ще го плащат.
реклама
ODIT.info > Дискусия > ЗДДС
Моят ODIT.info
ПОСЛЕДНИ ТЕМИ
RE: Данъчни облекчения и намаляне на осигуровките
RE: Данъчни облекчения и намаляне на осигуровките
RE: Данъчни облекчения и намаляне на осигуровките
RE: Данъчни облекчения и намаляне на осигуровките
RE: Данъчни облекчения и намаляне на осигуровките
RE: Данъчни облекчения и намаляне на осигуровките
RE: Отчитане на гориво за автомобил
.
Креато ООД