Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 17.01.2007 г. (обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г., доп. бр. 56 от 2007 г.), се прилага от 1.07.2007 г. за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, независимо от формата на собственост и източниците на финансиране.

Допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (изм. - Указание № РД 06-12 от 22.04.2008 г.)

Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 НСОРЗ след 1.07.2007 г. работодателят е длъжен при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, с оглед определяне на правото и размера на допълнителното възнаграждение, да отчете и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

С текста на чл. 12, ал. 4, т. 2 НСОРЗ е предвидено при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит работодателят да отчита и времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица.

Осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 2 НСОРЗ се доказва с осигурителна книжка.

За работници и служители, постъпили на работа след 1.07.2007 г., осигурителният стаж по чл. 12, ал. 4, т. 2 НСОРЗ се взема предвид при определяне на размера на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит след влизане в сила на нейното изменение и допълнение от 9.02.2007 г., въз основа на представен от тях документ и не може да се изплаща със задна дата.

Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 3 НСОРЗ при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит работодателят следва да отчете и трудовия стаж, придобит в друга държава-членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите-членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави.

В случаите на чл. 12, ал. 4, т. 4 НСОРЗ при определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит работодателят отчита и времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава-членка, както и членовете на техните семейства, са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите-членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за всички осигурени социални рискове или за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, съгласно законодателството на съответните държави.

Членове на семействата на българските граждани или гражданите на държава-членка (които могат да не бъдат граждани на държава-членка) по смисъла на наредбата, са лица, които са сключили брак или имат фактическо съжителство с гражданин на държава-членка; низходящи на гражданин на държава-членка, които не са навършили двадесет и една години или са лица на негова издръжка, или са наследници на съпруга, както и възходящи, които са на издръжка на гражданина на държава-членка или на съпруга (§ 3, т. 1 от ДР на НСОРЗ).

Съгласно § 2, ал. 1 от допълнителните разпоредби на НСОРЗ, трудовият и осигурителният стаж на лицата по чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 се установява с трудов договор и/или с други документи, издадени от работодателя, осигурителя и/или от компетентната осигурителна институция, съгласно законодателството на съответната държава.

Документите, в зависимост от страната на произход, трябва да бъдат оформени в съответствие с разпоредбите на двустранните или многостранните международни договори, по които Република България е страна, или на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 1958 г. (§ 2, ал. 2 от ДР на НСОРЗ).

След преценка от страна на работодателя, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 12, ал. 4, т. 3 и 4 НСОРЗ, се начислява съответният процент към основната заплата за признатия период, като допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит след влизане в сила на изменението и допълнението на наредбата от 9.02.2008 г. и не може да се изплаща със задна дата.

Допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер

Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са определени в член 15 от НСОРЗ - за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките", както и за придобит трудов стаж и професионален опит.

С колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В обхвата им не могат да се включват допълнителни трудови възнаграждения за нощен труд и за извънреден труд, независимо от въведената организация на труда и отчитането на работното време, както и други допълнителни трудови възнаграждения с временен (инцидентен) характер.

Прилагане на § 1 от заключителните разпоредби

В § 1 от заключителните разпоредби на НСОРЗ се установява изискването за запазване на достигнатия към 1.07.2007 г. индивидуален процент и размер на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и след тази дата, ако определеното въз основа на НСОРЗ индивидуално допълнително възнаграждение е с по-неблагоприятен размер.

Тази защитна норма се прилага само за заварените към 1.07.2007 г. работници и служители в предприятието и ще действа докато се намират в трудово правоотношение със същия работодател, при условие, че няма промяна в размера на основната работна заплата.

Аналогични са действията и в случаите на промяна на работодателя по чл. 123 и 123а от Кодекса на труда.

Новият размер на допълнителното възнаграждение следва да се отрази в допълнително споразумение към трудовия договор. Това може да стане и при следващата промяна в задължителните елементи на трудовия договор.

МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА:
(п) Ем. Масларова