Малко предистория. Във връзка с подготвяния протест се появиха няколко теми с дискутиране на предложение за исканията, които да бъдат внесени от протестиращите. В една-две от тях аз дадох мнението си по предложените седем точки, вкл. комуникирах на „Лични съобщения” с лице, представило се тук, в odit.info, за представител на НАББ, за да му обърна внимание върху несъстоятелността или неточността на формулировките. Отговорът беше – ние не формулираме, ние обобщаваме исканията, за да ги внесем.

В една от темите (ttp://www.odit.info/?s=6&i=206354&f=3) срещнах следното твърдение:

"В сайта на Мартин Димитров има конкретно предложение за нов член в КСО- гледах го.

и конкретно предложение като това на Мартин Димитров съм разбработила (нещо във вид на законопроект), но още не е съгласувано с юристи по законодателно право (а и за толкова кратко време не е възможно). А и трябва да искаме министерски съвет да предложи промени по тия точки (и то ако реши) и да ги внесе за гласуване в народното събрание. Тяхна работа е (на министерство на финансите и на министерски съвет), ние затова сме ги избрали там

за протеста исканията в такъв вид, в който съм ги написала са достатъчни. на база многото мнения които изписахте тук и във фейсбук съм написала тия точки - не са невъзможни (макар че някои юристи мислят друго), стига да има политическа воля от страна на управляващите за антикризисни мерки за микро и малките фирми.”

От друга тема (http://www.odit.info/?s=6&i=206822&f=3), след протеста, може да се види компетентността на един от „ездачите”, идеологът на исканията.
 

„да виждаш някъде в КСО да пише, че самоосигуряващия се, се осигурява за трудова дейност ... според КСО самоосигуряващия се внася ДОО, ей така за кеф защото е регистрирал фирма, или е станал съдруужник във фирма, а ако извършва трудова дейност трябва да се осигурява отделно за нея.

§ 1. 3. (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски;

или аз съм кьорава. ако самоосигуряващия се, се осигуряваше за трудова дейност, защо са тогава гражданските му договори за извършвани услуги с личен труд в дружествата ... ми той нали като се самоосигурява точно за своя си труд, който влага за работа в дружеството ... защо не се признават за разход на фирмата онези мин.осиг.праг от 420 лв. върху които се осигурява и внесеното за тях ДОО - нали са за ТРУДОВАТА МУ ДЕЙНОСТ В ДРУЖЕСТВОТО. кой е този собственик или съдружник, който не работи в дружеството - за малките и микро фирмите говоря.

защо никой не дойде да ми каже че не съм права и говоря глупости ...

защо ли взех да се задълбавам в това КСО.... и Господ няма представа какво ли още може да намеря., в тоя кодекс. да го напишат акто за счетоводители, а не като за юристи или експерти, които работят само с два закона накръст.”

създаваша прекрасна възможност за анализ.

Ще тръгна отзад напред – „защо не се признават за разход на фирмата онези мин.осиг.праг от 420 лв. върху които се осигурява и внесеното за тях ДОО”. Какво на практика означава това желание? Поемане на личните осигурителни вноски на самонаетото лице за сметка на приходите на фирмата? Т.е. самонаетият да бъде осигуряван по реда, по който в момента се осигуряват държавните служители – техните вноски са поети изцяло от бюджета на съответното ведомство. Ами нали и такова искане имаше в дискусиите – да си внасят държавните служители както останалите наети лица? Лични вноски от държавния служител, вноски от работодателя му. Но някак си не попадна в прословутите точки, може би недооценено от съставителите им, може би за да остане възможност за такива допълнителни искания. Нали протестите трябва да продължат, иначе няма кого да яхаме. 

Само че се самонаемат не само собственици/съдружници в търговски дружества. Къде останаха останалите самонаети, които работят на свой риск без да имат фирми – различните свободни професии, земеделските производители?

Основна теза – „да виждаш някъде в КСО да пише, че самоосигуряващия се, се осигурява за трудова дейност ... според КСО самоосигуряващия се внася ДОО, ей така за кеф защото е регистрирал фирма, или е станал съдруужник във фирма, а ако извършва трудова дейност трябва да се осигурява отделно за нея.” (Аргументът е изведен от определението, дадено в т. 3 на § 1 от ДР на КСО.) 

Е, очевидно идеологът на протеста не разбира, че това определение не може да се разглежда отделно от останалите разпоредби в Кодекса, то просто синтезира казаното в достатъчно на брой членове и разпоредби. Именно за това в него има три изречения, като всяко следващо допълва основното – първото. Да твърдиш, че не можеш да видиш в разпоредбите на Кодекса основанията е или поради абсолютна некомпетентност, или поради неуемно желание да кажеш на бялото черно (да манипулираш).

Да започнем от чл. 4, ал. 3, т. 2. Там май много ясно е посочено, че задължението за осигуряване възниква, когато собственикът/съдружникът „упражнява трудова дейност” в това си качество, а не просто от статута му на притежател на капитал в дружеството. (Тук искам да обърна внимание и на факта, че в ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2, от тази година най-после беше направена съществената промяна – да се замени статута на лицето (ЕТ, собственик, съдружник, ЗП, etc.), с „упражняване на трудова дейност” в това качество, заменяйки изброяването на статута с позоваване „на лицата по чл. 4, ал. 3, т.т. 1, 2 и 4 КСО”, т.е. полагащите трудова дейност в определено качество. Макар и никога през годините досега да не е прилагана според текста си предишната формулировка на разпоредбата, тя не визираше трудова дейност в някакво качество, а статут.) Така че митът за осигуряване на човек, просто защото е собственик/съдружник, с който се правят опити да се манипулира аудиторията, е просто продукт на некомпетентен мозък.

Да погледнем смисъла на определението „внесени ИЛИ дължими” към осигурителните вноски в разглежданото определение от § 1, т. 3. За това ни е необходимо да се обърнем към чл. 7 КСО, определящ задълженията за внасянето на осигурителните вноски. От първите три алинеи явно личи, кой субект е задължен да извърши това действие – осигурителят (работодател/възложител) на наетите лица, осигурявани по реда на чл. 4, ал. 1 и 2. Той удържа от наетите вноските, които са за тяхна сметка, прибавя вноските за своя сметка, и се издължава към бюджета на ДОО. Издължава! Само че когато не ги внесе (не се издължи), вноските остават дължими. И трябва да се обърне особено внимание на факта чие е задължението – не е на наетото лице. Неговата лепта е удържана при изплащане на възнаграждението му и друг е субектът, който дължи, друг е виновният субект за невнесените вноски.

Съвършено друга е ситуацията при самонаетите лица. Те имат задължението сами да внесат осигурителните си вноски в определения за това срок (чл. 7, ал. 4). Възможният посредник – осигурителната каса, само прехвърля към бюджета на ДОО внесеното в нея от самоосигуряващия се, тя няма друго осигурително задължение към него по отношение на вноските.

Затова по-нататък и в Кодекса, и в подзаконовите актове към него, се прави разграничение за осигурителните права в двата случая – наето и самонаето лице. Виж, напр., чл. 9, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 и пак там т. 4; чл. 41, ал. 1. За наетите лица права се признават и при невнесени от друг субект и дължими от него осигурителни вноски, за самонаетите – само при внесени вноски. Много хубаво обяснение на ситуацията (сдъвкано като за счетоводители, както се настоява) се съдържа в две разпоредби от друг осигурителен закон – ЗЗО, затова ще ги цитирам:

„Чл. 109. (1) Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ.

(4) Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.”

Именно на законовото основание от чл. 7 КСО в Наредба № Н-8 (чл. 3, ал. 1, т.т. 1 и 2) са дадени различни формулировки за основанието за подаване на декларация обр. 1 – от осигурителите при възникване на задължението за внасяне на вноските за месеца, от самоосигуряващите се лице – след внасянето на дължимите вноски. И не напразно и в чл. 349, ал. 3 КСО е вкарана формулировката „предостави неверни данни по чл. 5, ал. 4 с цел неоснователно получаване на осигурителни плащания”. Тя визира и случаите на подадени декларации обр. 1 от самоосигуряващи се лица, без зад тези декларации да има внесени вноски. 

Така че определението „внесени ИЛИ дължими, когато става дума кое физическо лице е осигурено в първото изречение на § 1, т. 3, се нуждае от прецизирането му за случая на самонаети лица чрез последното изречение пак там. Невнесените вноски за тях си остават дължими (ще си ги внесат след време с лихвите), но през това време те са без осигурителни права. И това в никакъв случай не отрича необходимостта за наличие на трудова дейност като основание за осигуряване на самонаетото лице и не въвежда задължение за осигуряване просто ей-така – защото има регистрирана фирма.
 

И е много странно как човек, който не може да види очевидното в един закон, а освен това настоява законите да са написани като за счетоводители (абсолютно самопризнание за правна некомпетентност), си позволява да „разработва нещо като законопроект”?!?