Заличаването на едно търговско дружество (в ликвидация) е обстоятелство, произтичащо от приключване на производството по ликвидацията му, одобрена и приета от ръководния му орган. То не е несъществуващо обстоятелство, поради което и с вписването му регистърният съд не вписва несъществуващо обстоятелство, нито вписването е недопустимо.

Наличието на висящо гражданско дело срещу заличеното дружество не противоречи на този извод. Регистърният съд е задължен само да провери провеждането и приключването в срок на производството по ликвидация, наличието на документи по чл. 270 ТЗ.

При иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство.

Регистърният съд, в рамките на безспорното охранително производство - регистьрното, извършва проверка за наличието на законовите предпоставки за вписване на заявеното обстоятелство и ако констатира очевиден порок, може да постанови отказ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 500 ГПК.

Регистърният съд основава решението си само на представените в безспорното производство документи.

С иск по чл. 431, ал. 2 ГПК се релевира порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Самият закон допуска възможността след постановено заличаване да възникне необходимост от по-нататъшни действия по ликвидацията, поради което наличието на неприключило производство срещу заличеното дружество не опорочава вписаното заличаване, нито означава вписване на несъществуващо обстоятелство.

Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК.

С Решение на Б. апелативен съд от 21.01.2005 г. по т. д. № 155/2004 г. е оставено в сила Решението на Б. окръжен съд № 308/ 28.05.2004 г. по гр. д. № 61/2002 г., с което е отхвърлен иск по чл. 431, ал. 2 ГПК на Т. К. И., Е. Т. И. и В. Т. И. за приемане за установено по отношение на Министъра на транспорта и съобщенията на Република България, че не е настъпило заявеното, като подлежащо за вписване обстоятелство - приключило ликвидационно производство на „Б. транскибернетика" ЕООД, вписването е постановено в противоречие със закона, несъществуващо е и е недопустимо.

Така постановеното решение на Б. апелативен съд е обжалвано от ищците Т. К. И., Е. Т. И. и В. Т. И., с оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 218б, б. „в" ГПК.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение е необосновано, а страните не са упражнявали добросъвестно процесуалните си права.

Процедурата по ликвидация на „Б. транскибернетика" ЕООД не е била приключила, което съдът е следвало да констатира в регистьрното и в настоящото производство.

Касаторите искат отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се уважи искът им.

Ответникът по касационната жалба -Министърът на транспорта и съобщенията на Република България, не взима становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, в настоящия си състав, след като прецени оплакванията в жалбата и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Производството е образувано по предявен иск от С. Г. И. и Т. К. И. по чл. 431, ал. 2 ГПК срещу Министъра на транспорта и съобщенията на Република България.

Ищците са искали да бъде установено, че не е настъпило заявеното, като подлежащо на вписване обстоятелство - приключило ликвидационно производство и заличаване на „Б. транскибернетика" ЕООД - вписано в търговския регистър с Решение от 23.11.2003 по ф. д. № 7306/1991 г. на БОС, поради което това вписване е недопустимо, неправилно, вписано е несъществуващо обстоятелство.

Ищците свързват опорочаването на вписването с наличие на исков процес срещу „Б. транскибернетика" ЕООД, неприключил към момента на заличаване на ответника от търговския регистър с Решение от 23.11.2003 по ф. д. № 7306/1991 г. на БОС.

В хода на процеса по иска по чл. 431, ал. 2 ГПК ищцата И. е починала и на нейно място са конституирани децата й - Е. И. и В. И.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, а въззивният съд е оставил в сила решението му, приемайки, че заличаването на едно търговско дружество (в ликвидация) е обстоятелство, произтичащо от приключване на производството по ликвидацията му, одобрена и приета от ръководния му орган.

В този смисъл, то не е несъществуващо обстоятелство, поради което и с вписването му регистърният съд не е вписал несъществуващо обстоятелство, нито вписването е недопустимо.

Наличието на висящо гражданско дело срещу заличеното дружество не противоречи на този извод (чл. 273, ал. 2 ТЗ).

Регистърният съд е задължен само да провери провеждането и приключването в срок на производството по ликвидация, наличието на документи по чл. 270 ТЗ, което е и сторил.

Обжалваното решение е обосновано и правилно, а оплакванията в жалбата - неоснователни, поради следните съображения:

Касаторите по същество не приемат изводите на въззивния съд относно основанията за уважаване на иск по чл. 431, ал. 2, вр. с чл. 498 ГПК (по принцип) и съотнасянето им със заявените в исковата молба основания за порочност на вписаното обстоятелство, свързани единствено с наличие на исков процес срещу „Б. транскибернетика" ЕООД, неприключил към момента на заличаване на ответника от търговския регистър с регистърно Решение от 23.11.2003 по ф. д. № 7306/1991 г. на БОС.

Доводите на касаторите не могат да бъдат споделени.

При иск за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (така и ТР № 1/2002 г. на ОСГК).

Регистърният съд, в рамките на безспорното охранително производство - регистьрното, извършва проверка за наличието на законовите предпоставки за вписване на заявеното обстоятелство - в случая заличаване на търговското дружество, поради приключила ликвидация (чл. 273 ТЗ) и ако констатира очевиден порок, може да постанови отказ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 500 ГПК.

Регистърният съд основава решението си само на представените в безспорното производство документи. С иск по чл. 431, ал. 2 ГПК се релевира порок на самото вписване като охранително производство или несъществуване на вписаното обстоятелство.

Обстоятелството, че в случая регистьрният съд е постановил заличаване на търговското дружество „Б. транскибернетика" ЕООД, поради приключила ликвидация (чл. 273 ТЗ), а е имало неприключило гражданско дело (№ 930/2001 г. на БРС) срещу заличеното дружество, не води до вписване на несъществуващо обстоятелство, нито до недопустимост на вписването, както поддържат касаторите.

Както правилно е посочил БАС, самият закон допуска възможност след постановено заличаване да възникне необходимост от по-нататъшни действия по ликвидацията (чл. 273, ал. 2 ТЗ), поради което наличието на неприключило производство срещу заличеното дружество не опорочава вписаното заличаване, нито означава вписване на несъществуващо обстоятелство, както са поддържали ищците - сега касатори.

Не е допуснато нарушение на закона -законът е правилно приложен, в съответствие със задължителното за съда (чл. 86, ал. 2 ЗСВ) ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС , не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, няма основания за фактически и правни изводи, различни от направените от БАС, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила при условията на чл. 218ж, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1-во ГПК.

Мотивиран от горното, съдът РЕШИ:

Оставя в сила Решение № 161/21.01.2005 г. на Б. апелативен съд, ТО, постановено по т. д. №155/2004 г.