Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах

ODIT.info > Архив > Други

Изпрати Принтирай страницатаA-AA+

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5565 София, 05/14/2008

18 May 2008, видяна 4448 пъти
реклама
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДОБРЕВА 
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ КОВАЧЕВА ИВАН РАДЕНКОВ 

При секретар: Светла Панева и с участието на прокурора Любка Стамова изслуша докладваното от съдията ЮЛИЯ КОВАЧЕВА по адм. дело № 5009/2008.    

Производството е по чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по частна жалба на Стефан Констатинов Катев против определение № 151 от 24.03.2008 г. на Административен съд-Плевен по адм. дело № 240/2008 г. По подробно развити в нея съображения се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба - Общински съвет-Плевен, не е изразил становище по нея.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на частната жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:
С обжалваното определение АС-Плевен е оставил без разглеждане жалбата на Стефан Константинов Катев против глава първа, раздели ІІ, ІІІ, ІV и V от глава втора и глава трета от Наредба № 20/2008 г. за определяне размера на местните данъци и такси на територията на община Плевен и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че с цитираната наредба не се създават задължения за жалбоподателя, не се засягат и не могат да се засегнат правата, свободите или законните му интереси, тъй като той не е титуляр на правата и задълженията и не извършва дейностите, регламентирани с този подзаконов нормативен акт, извън правото на собственост върху недвижими имоти. Съдът е посочил също, че в жалбата не е обосновано неблагоприятно засягане на жалбоподателя чрез заплащане на друг вид данък, регулиран с наредбата, освен облагането с данък върху недвижимите имоти и дори не се твърди, че е данъчно задължено лице за заплащане на друг вид данък, освен този върху недвижимите имоти. При тези съображения е извел извод, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от търсената съдебна защита, поради което жалбата се явява процесуално недопустима. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат.
Определението е неправилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК е предвидено, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Анализът на разпоредбата сочи, че наличието на правен интерес, като предпоставка за допустимост на жалбата, означава, че легитимирани да оспорят съответния подзаконов нормативен акт са лицата, чието правно положение е регламентирано от същия и разпоредбите му могат да засегнат по неблагоприятен начин правната им сфера. Нормата допуска засягането да е не само реално, съществуващо към момента на оспорването, но и да създава възможност за предстоящо засягане на права. В този смисъл, с решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС по к.д.№ 11/2006 г. е прието, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които актът се разпростира, например - ако един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия, или на жителите само на едно населено място. Конституционният съд приема, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях. Сочи също, че прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права.
Предмет на оспорване пред първата инстанция е била Наредба № 20/2008 г. за определяне размера на местните данъци и такси на територията на община Плевен, като жалбоподателят е поддържал, че е приета при съществени нарушения на административнопроизводствените правила на АПК и Закона за нормативните актове.
По делото не е спорно, че жалбоподателят е жител на гр. Плевен, следователно е от кръга на правните субекти, спрямо които се разпростира териториалното действие на разпоредбите на Наредба № 20/2008 г. Като жител на общината, безспорно има правен интерес обществените отношения, предмет на подзаконовия нормативен акт, да бъдат регламентирани по начин, който е в съответствие със закона и гарантира спазването на правата и интересите на гражданите. В този контекст, съдът неправилно е изискал от жалбоподателя да установи притежаването на недвижими и движими вещи, респ. упражняването на дейност, за които се дължи данък по наредбата, като е счел, че в настоящия казус тези юридически факти, относими към патримониума на лицето, са релевантни и определящи наличието на правен интерес за оспорването на подзаконовия нормативен акт. Даденото тълкуване от съда досежно изискването за пряк и непосредствен правен интерес, според което същият може да бъде налице само, ако лицето притежава имущество или реализира някаква дейност, за които ще бъде данъчно задължено по реда и на основание разпоредбите на обжалваната наредба, е стеснително и не намира опора в нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК, разгледана в светлината на общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120, ал. 2 от КРБ, дава право на всички лица, чието правно положение е предмет на уредба от нормативния административен акт, да го обжалват пред съда, независимо дали реално са нарушени правата им или потенциално могат да бъдат засегнати по неблагоприятен начин от текстовете му. Ето защо, в случая активната легитимация на лицето се определя единствено от статуса му на жител на общината, на чиято територия подзаконовия нормативен акт има правно действие и на тази плоскост съдът е следвало да прецени налице ли е правен интерес от търсената съдебна защита.
Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 151 от 24.03.2008 г. на Административен съд-Плевен по адм. дело № 240/2008 година.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Диана Добрева
ЧЛЕНОВЕ:/п/ Юлия Ковачева, /п/ Иван Раденков 

 

Изпрати Принтирай

Моят ODIT.info

КАЛЕНДАР