Уважаеми колеги
Ако някой от Вас разполага с текста на решение № 6466 от 08.07.2004 на ВАС може ли да го публикува тук.
Предварително благодаря!

РЕШЕНИЕ

№ 6466
София, 07/08/2004

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
РУМЯНА ПАПАЗОВА
при секретар Цветанка Грозданова и с участието
на прокурора Мария Каменска изслуша докладваното
от председателя ИВАН ТРЕНДАФИЛОВ
по адм. дело № 298/2004.


С решение от 21.07.2003 г. по адм. д. № 1122 от 2003 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на “ДМ - Травел”, ООД - София против решение № 96 от 29.01.2002 г. на директора на РДД - София и потвърдения с него данъчен ревизионен акт № 879 от 09.10.2001 г. на ДП “Възраждане”, с който е не е признато правото на данъчен кредит на дружеството в размер на 12 916,87 лв. за м. юни 2000 г. във връзка с закупуване на недвижим имот /офис сграда/ в София.
Против това решение на градския съд “ДМ - Травел”, ООД е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му.
Върховният административен съд не уважи касационната жалба.
Първото оплакване за нарушение на чл. 56 ЗДДС е неоснователно. Градският съд е констатирал, че по фактура № 4000000972 от 16.06.2000 г. “София” - АД е продала на ”ДМ - Травел” - ООД /касатор в това производство/ офис сграда на стойност 662 930,88 лв. и че купувачът на имота е ползвал като данъчен кредит начисления във фактурата данък в размер на 132 586,17 лв. Констатирано е също така, че данъчната основа, посочена във фактурата, неправилно е изчислена и е 681 875,78 лв., а не 662 930,88 лв., че размерът на данъка е в размер на 119 669,30 лв. и се формира като разлика между начисления 20 на сто данък и дължимите държавни и местни данъци и такси. При тези фактически констатации, градският съд е приел, че данъчният кредит не е правилно изчислен и е 119 669,30 лв., а не 132 586,17 лв., поради което касатора няма право на данъчен кредит в размер на 12 916,87 лв. Това становище на градския съд е правилно. Според чл.56 ЗДДС, когато за прехвърляне на собствеността върху сграда или част от сграда се начислява данък, дължимите и заплатените при прехвърлянето държавни и местни данъци и такси се приспадат от размера на начисления данък и получената разлика се приема за размер на данъка, подлежащ на плащане. Това означава, че върху данъчната основа се начислява 20 на сто ДДС /чл.53 ЗДДС/ и получената сума се намалява с дължимите по сделката държавни и местни такси / чл.56 ал.1 ЗДДС/. Получената разлика се приема за размер на данъка, подлежащ на плащане. Затова тази разлика се отразява по счетоводната сметка, отчитаща данъка за внасяне. При тази разлика не е налице едно от изискванията за приспадане на данъчен кредит, а именно наличието на действие, което е облагаемо с ДДС. Следователно, сделките с недвижими имоти се облагат не с 20 на сто данък, а с разликата между начисления нормативен размер и дължимите държавни и местни данъци и такси. Приспадането на тези данъци и такси се извършва на основание чл. 56, ал.1 ЗДДС, независимо от кого са платени. След като държавните и местни данъци и такси се приспадат от размера на дължимия ДДС, то размерът на същите данъци и такси не може да се претендира като данъчен кредит. ДДС в размер на дължимите държавни и местни такси не се внася в бюджета и не се приспада като данъчен кредит. Поради това касаторът не може да претендира данъчен кредит за сумата, която погрешно е платил като данък. След като за тази сума не е възникнало задължение за внасяне бюджета, то за нея не може да има и данъчен кредит. Неудачни са всякакви възражения за ползване като данъчен кредит на данък, който в нарушение на чл. 56, ал. 1 ЗДДС е начислен и разчетен с бюджета. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Позоваването на касатора в този случай на данъчен акт № 0543 от 21.08.2000 г. на ДП “Възраждане”, с който се възстановява данъчен кредит в размер на 108 217,44 лв., е неуместно, защото е издаден в негов интерес. Данъчният кредит е възстановен, така както е поискан от касатора със справка декларацията за м. юни 2000 г. независимо, че при данъчната проверка е констатирано, че определянето на дължимия ДДС при тази доставка е извършено в нарушение на чл.56 ЗДДС - дължимите за прехвърлянето държавни и местни данъци и такси не са приспаднати от размера на начисления данък. С оглед на това, в акта е отбелязано, че следващата данъчна ревизия следва да се съобрази с това обстоятелство при изчисляване на дължимия данък, подлежащ на плащане. Следва да се приеме, че данъчният акт е издаден под условие. Няма пречка да бъде издаден такъв данъчен акт след като е извършено ускорено възстановяване на данъчния кредит и е насочено към подобряване паричното обслужване на стопанската дейност. Възстановяването на данъчен кредит при това условие не освобождава данъчните органи от цялостна последваща ревизия и установяване на обстоятелствата в справка декларацията, които не са верни.
Второто оплакване за нарушение на чл. 81, ал. 4 ЗДДС е също неоснователно. Градският съд е приел за установено, че за част от данъка /38 412,97 лв./ за закупената офис сграда е бил отразен в дневника за покупки през м. март 2000 г. когато е бил платен задатък в размер на 38 412,97 лв., че за тази сума е бил ползван частичен данъчен кредит, определен според формулата по чл. 68, ал.2 ППЗДДС, че този кредит е бил коригиран с подаването на годишната справка декларация по реда и начина, указан в чл. 68, ал. З ППЗДДС. Прието е също така, че останалата част от данъка /81 256,33 лв./ за същата сграда е бил приспаднат като данъчен кредит през м. юни 2000 г., когато е извършена доставката и че в последствие сградата е била използвана за извършване както за облагаеми, така и за освободени доставки, поради което ползваният данъчен кредит в размер на 81 256,33 лв. подлежал на корекция по реда на чл. 81 ППЗДДС. Това становище на градския съд е правилно. Във връзка с закупената сграда касаторът фактически е извършил корекция само на ползвания частичен данъчен кредит през м. март 2000 г., но не е извършил корекция на ползвания данъчен кредит през м. юни 2000 г. Тази корекция е трябвало да регулира размера на данъчния кредит в зависимост от реалното използване на сградата, за която се отнася. След като са настъпили промени в използването на закупената сграда, правилно е извършена корекция на данъчния кредит на основание чл. 81, ал. 4 ЗДДС. Регистрирано лице, което е приспаднало изцяло като данъчен кредит начисления му данък за закупени стоки и впоследствие ги използва както за облагаеми, така и за освободени доставки, както е в случая, начислява и дължи данък, който се установява с помощта на формулата към чл.76 ППЗДДС. На практика с формулата се коригира ползвания данъчен кредит в абсолютна величина с коефициента, използван за установяване правото на частичен данъчен кредит съгласно чл. 68 ППЗДДС. Противно на това, което се поддържа в касационната жалба, размерът на данъчният кредит е преизчислен чрез коефициент по чл.68 ППЗДДС, определен от касатора и посочен от него в годишната справка декларация по ЗДДС. Корекцията се извършва в първия данъчен период след изтичането на годината, в която е включен данъчният период, през който лицето започва да ползва стоката както за облагаеми, така и за освободени сделки, а в случая този период е м. януари 2001 г. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, градският съд не е допуснал никакво закононарушение.
Третото оплакване се свежда до това, че не е възприето заключението на счетоводната експертиза, е също неоснователно. Противно на поддържаното от касатора, градският съд мотивирано е отхвърлил заключението на вещото лице. Правилно е становището на съда, че въпросът за корекции на ползван данъчен кредит, не е счетоводен, а правен.
Ето защо решението на градския съд поради това, че е правилно, следва да се остави в сила.
По изложените съображения, Върховният административен съд,

РЕШИ:


СТАВЯ В СИЛА решението от 21.07.2003 г., постановено по дам. д. № 1122 от 2002 г. на Софийския градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Трендафилов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Наталия Марчева
/п/ Румяна Папазова

И.Т.