Благодаря на всички взели участие по темата.

Прочетох всичко с голямо удоволствие.

Да не забравяме Яворов...

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

И друга класика. Още по-класическа :))

Пърси Шели
Пърси Биш Шели (1792-1822) е от младото поколение английски романтици. Автор е на романтичната поема "Кралица Маб", на поемата "Освободеният Прометей", на поемата "Епипсихидион" и на множество стихотворения, най-известното от които е "Лека нощ".

ЛЕКА НОЩ



Ти "лека нощ" ми каза, мила,
но лека ли ще е нощта?
Щом двама ни е разделила,
тогава ще е тежка тя!
Макар душата ти любяща
да чака края на нощта,
ти с "лека нощ" не ме изпращай,
защото ще е тежка тя!

Блазе на тез, които знаят,
че двама ще са през нощта!
Те "лека нощ" не си желаят,
но винаги е лека тя!


Превод: Проф. д-р Симеон Хаджикосев

Нека бъда твоята есен

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.

Нека да бъда твоята есен –
ще тежа във ръцете ти златна и зряла.
Ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане вино‚ есенно младо.

Дрехата си ще ти постилам
като златна шума.
И укротена‚ и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.

Не можах да бъда твоята пролет –
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято –
друг се къпа в реките горещи и бели.

Няма да минат пролетни мълнии‚
и юлски горещници няма да има‚
с кротка нежност ще те изпълня‚
с ябълков дъх и с нещо без име.

Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека‚ нека да бъда твоята есен.

Станка Пенчева

Е. Евтимов
Мъжете влюбени едно да не забравят - жена и вино никога не се лигавят.

Маруся Мирчевска
Да бъда чиста и прекрасна,
да бъда бяла пяна искам.
Да ме прегърнеш
и да се стопя,
и да остане само любовта ми.
Така завинаги щете обичам.

Ето и един от моите любими стихове на Дамян Дамянов


КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Не е от най- лиричните, но страшно ми допадна!

Животът - начин на употреба

Камелия Кондова


Животът снощи зверски се напи.
/Със всички извинителни причини./
Така поне преминахме на "ти" -
дистанцията се скъсява с вино.

На първа фаза беше страшно мил:
Недей,любов, не се хаби напразно!
Не става Аполон от крокодил,
повяхнали цветя не правят празник...

На втора фаза, вече свил юмрук:
Ти докога така ще ме живееш?
Споделяш ме с поредния боклук -
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли,че човек се ражда гол -
със кожата си всичко да усети.

И после падна под една дъга
от виненки навместо пеперуди.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!

И това си струва- от същия автор:

Показанията на Кумчо Вълчо

/старо стихотворение, но поредният вълк днес ми го припомни.../

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате - червена е била.
Запомних й очите. Мили Боже,
каква ти шапка - нейните очи
танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после...много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка...
Но не умрях! строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим.
/И след това ще ми роди деца.../
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я. Способен бях на всичко.
Дори на смърт, за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
не можех да я споделя със друг.