Здравейте,
Налага се работници и служители да работят в почивен ден - неделя. Не се предвижда заплащане на извънреден труд. На какво основание от КТ мога да компенсирам работния ден с почивен през седмицата? Дано въпросът не ви се стори глупав

Изобщо не ти е глупав въпроса, но какво да направиш? Законен начин няма. Или пускаш заповед за извънреден труд и го изплащаш и определяш ден от следващата седмица за почивка или без основание и напълно незаконно идват на работа и им обещаваш да си вземат този ден когато решат за почивка. Но повтарям - незаконно. Но вече няма глупави служители - хората си знаят правата и какво им се полага за труда.

Със служителите - няма проблем. Ще си дойдат хората на работа и после ще имат да ползват ден - нямат претенции за заплащане.
Чудя се мога ли да пусна заповед, в която да не се упоменава "извънреден труд".

Пускаш заповед - по производствена необходимост да се работи в неделя от следните работници /или целия персонал/ и т.н.Това за всеки случай - ако нещо ви направят внезапна проверка от инспекцията по труда или не дай си боже за някоя злополука. И в понеделник тази заповед вече я няма.Иначе по КТ си длъжен да платиш 150% като извънреден труд, да се впише в книгата за изв.труд - и въобще главоболия. А хората по някакъв график или по тяхно желание ги пускаш да си ползват този ден. Но тихомълком - без молби за отпуска и т.под.

Благодаря ви,
към Роси666 - така и стана :)

Раздел II
Извънреден труд
Определение и забрана
Чл. 143. (1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 25 от 2001 г.) Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.
(2) Извънредният труд е забранен.
Допустимост по изключение
Чл. 144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. (доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 19 от 2005 г.) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи;
3. (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ;
4. (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения;
5. (изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време - ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали;
6. (нова, ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за извършване на усилена сезонна работа.
Ред за полагане
Чл. 145. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.; отм., бр. 25 от 2001 г.).
Продължителност
Чл. 146. (1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
(2) Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
(3) Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 3.
Недопустимост на извънредния труд
(Загл. изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
Чл. 147. (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:
1. (доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.; изм., бр. 52 от 2004 г.) бременни работнички или служителки;
3. (изм., ДВ, бр. 52 от 2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
4. (доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) трудоустроени работници или служители освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на здравните органи;
5. (доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
(2) (Доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. ДВ бр. 83/2005 г.) Не се разрешава полагането на извънреден труд, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от работници и служители, за които е установено намалено работно време по чл. 137, ал. 1, т. 1.
Отказ за полагане
Чл. 148. (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или на колективния трудов договор.
Отчитане
Чл. 149. (1) (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.
(2) (Изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Положеният извънреден труд се отчита всяко полугодие пред инспекцията по труда.
Заплащане на извънреден труд
(Загл. изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г., бр. 52 от 2004 г.)
Чл. 150. (Изм., ДВ, бр. 52 от 2004 г.) За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.
Раздел III

Чл. 152. (Доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.

Седмична почивка
Чл. 153. (1) (Доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.