Здравейте satanasova, имам следния въпрос. В момента съм в отпуск по майчинство по чл.164 при основния ми работодател, с който имам сключен трудов договор.Имам ЕООД, в което според новите разпоредби трябва да се самоосигурявам, понеже полагам личен труд.Има ли начин да продължа да получавам целия размер на майчинството от 240,00лв.?От това, което прочетох до момента, ако имам втори трудов договор, ще получавам цялото майчинство, а ако се самоосигурявам или имам ДУК?

Малко объркано питаш, това ЕООД - има ли дейност

Дружеството е новорегистрирано, има дейност от този месец .Как да процедирам, за да продължа да продължа да получавам цялото майчинство в размер на 240,00 лв.

моля ви, дайте ми съвет

ами не трябва да упражняваш дейност, майче. ако фирмата ти функционира - трябва да има друг управител или прокурист. но майката не може да работи.

^{Отговор на лин(03.04.2010 19:16):
лин каза:
ами не трябва да упражняваш дейност, майче. ако фирмата ти функционира - трябва да има друг управител или прокурист. но майката не може да работи.}

Ъ? И защо?

№ 94K-1305-1 от 10.09.2008 г. относно условията за отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане на самоосигуряваща се майка - едноличен търговец
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
чл. 40,

чл. 50,

чл. 53 КСО,

чл. 21 ТЗ
На основание чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж.

Съгласно чл. 50, ал. 1 от КСО осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането.

На това основание самоосигуряващите се майки могат да получават парично обезщетение за бременност и раждане в случай, че са изпълнени следните условия:

- първо - към деня на започването на отпуска за бременност и раждане майката трябва да е осигурена за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица;
- второ - да е налице най-малко 6 месеца осигурителен стаж с участие в осигуряването във фонд "Общо заболяване и майчинство";


- трето - през периода на отпуска за бременност и раждане и отглеждане на малко дете майката да не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице.


При спазването на посочените условия за периода на бременност и раждане (до 315 дни) на осигурената за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица самоосигуряваща се майка се изплаща парично обезщетение за бременност. За този период не се изисква управлението на едноличния търговец да се възложи на прокурист.


Посочените условия трябва да са изпълнени и с оглед изплащането на обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст след изтичането на периода от 315 дни (чл. 53 от КСО). Ако майката - едноличен търговец, не упражнява трудова дейност във фирмата, но фирмата не е преустановила дейност, парично обезщетение за отглеждане на малко дете се изплаща при условие, че предприятието се управлява и представлява от друго лице - прокурист по чл. 21 от Търговския закон. Ако няма сключен договор за прокура с друго лице, се приема, че майката упражнява трудова дейност по повод управлението на фирмата и няма право на парично обезщетение по чл. 53 от КСО.

Муце, много си начетено, ама трябва и малко мисъл в главичката, за да разбереш прочетеното.
"В момента съм в отпуск по майчинство по чл.164 при основния ми работодател, с който имам сключен трудов договор."
Какво общо има това с цитираното от теб писмо? Жената не си получава обезщетението като самоосигуряваща се, а от осигуряването по трудовия договор. И няма никакъв проблем да го получава ако работи по втори ТД. Ерго, ако се и самоосигурява или е осигурена по договор за управление.

....демек не сме в ситуацията на чл.46, ал.3 от КСО /според моите скромни знания/: ))))

ок джон, щом ти казваш, значи нещата са така.
^{Отговор на John(04.04.2010 00:15):
John каза:
Жената не си получава обезщетението като самоосигуряваща се, а от осигуряването по трудовия договор. И няма никакъв проблем да го получава ако работи по втори ТД. Ерго, ако се и самоосигурява или е осигурена по договор за управление.}

обаче знам и че си голям радетел за справедливостта. честно ли е според теб такова различно третиране на обезщетението, в зависимост от това, дали получаването на обезщетението е по първи или втори трудов договор или в качеството на самоосигуряващо се лице. не трябва ли подходът да е един и същ, без значение от къде се получава обезщетението. не бива ли нещата да са на принципна основа - щом лицето упражнява трудова дейност - получава си съответното възнаграждение / или за самоосигуряващи се ако ще да получава/ + 50% от обезщетението, без значение по кое подред правоотношение го получава?

"честно ли е според теб такова различно третиране на обезщетението, в зависимост от това, дали получаването на обезщетението е по първи или втори трудов договор"

Ми честно е след като за всички лица могат да се ползват по един и същи начин от това третиране. А и Джон не го е измислил, че да дава обяснение.

че защо да не дава? обяснението не е като оправданието. опитвам се да си обясня логиката, защото не виждам такава. а е твърде вероятно джон да има такова логическо обяснение. ако има, не виждам защо да не го сподели.

Първо, обезщетението за отглеждане на дете по 53 КСО е едно-единствено, независимо на колко основания е осигурено лицето. Ако ползва \"отпуск\" и по двете основания, то няма и по двете да получава това обезщетение. Ако ползва, напр., \"отпуск\" на едното основание, а по другото работи, то ще получава пълния му размер по основанието, където е в отпуск, но няма да получава 50 % от него по основанието, където не е в отпуск.
Второ, по време на отпуск (неплатен, платен, по 164, по 167а КТ) няма забрана лицето да извършва трудова дейност на друго основание (втори трудов договор, договор за управление, самонаемане). Когато този отпуск е с обезщетение, другата трудова дейност не е рестрикция за получаването му. И именно това се съдържаше във въпроса на Мая.
Така че не виждам различен подход. В цитираните по-долу писма именно това се обяснява - какво става, когато лицето е осигурено само на едно основание и какво става, когато е осигурено (или започне да се осигурява) на повече от едно основание. Като са напълно равнопоставени различните форми на трудовата дейност - наемане или самонаемане.

Изх.№ 91-01-75/28.03.2003 г.
ОТНОСНО: изплащане на парично обезщетение при бременност, раждане и отглеждане на малко дете на майки /осиновителки/, осигурени на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КЗОО

С оглед уеднаквяване на практиката в ТП на НОИ при изплащането на парични обезщетения при бременност, раждане и отглеждане на малко дете на самоосигуряващи се майки /осиновителки/, Ви даваме следните указания:
1. За периода на бременност и раждане /135 календарни дни/ на осигурената за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, се изплаща парично обезщетение по чл. 50 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, като за този период не се изисква управлението на ЕТ или дружеството да се възложи на прокурист. Върху полученото парично обезщетение при бременност и раждане се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии” за сметка на лицето в размер на 21,75 % за родените преди 1 януари 1960 г. и 20,25 % за родените след 31 декември 1959 г. и за здравно осигуряване – 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
2. За периода на отглеждане на малко дете осигурената за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица, има право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, като за този период не следва да подава декларация обр. Р-3 за преустановяване на трудова дейност. В случай, че ТП на НОИ е създало практика да се подава декларация обр. Р-3, ръководителят на сектор “РОД по ДОО” следва да уведоми осигурената майка да се яви за подаване на декларация за възобновяване на трудовата дейност от датата, от която е преустановена, като за целта представи осигурителната си книжка.
За получаване на паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КЗОО майката подава молба-декларация по чл. 46, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, като декларира, че ще остане в къщи да гледа детето; че детето не е настанено в детско заведение, че не е дала съгласие по чл. 164, ал. 3 от КТ отпускът да бъде ползван от бащата /осиновителя/ или от някой от техните родители и че не получава такова обезщетение като осигурена на друго основание.
Едноличните търговци, които имат банкова сметка и наети на работа лица, собствениците на ЕООД и съдружниците в търговските дружества попълват молба-декларацията, която съхраняват за проверка от контролните органи на НОИ. Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, земеделските производители, едноличните търговци, които нямат банкова сметка и наети на работа лица представят молба-декларация при заверка на платежното искане в съответното ТП на НОИ. Самоосигуряващите се лица, на които осигурителните плащания се извършват от ТП на НОИ, представят молба-декларацията в съответното ТП на НОИ.
При изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете са възможни следните случаи:
а/ осигурената майка /осиновителка/ след изтичане на срока, за който се изплаща обезщетение при бременност и раждане не упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се.
- майката /осиновителката/ - едноличен търговец или собственик на ЕООД, не упражнява трудова дейност във фирмата си, но фирмата не е преустановила дейност. В случая, за да има право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, майката следва да сключи с друго лице договор за прокура, което да управлява фирмата срещу възнаграждение, съгласно чл. 21 от Търговския закон. Върху това обезщетение майката /осиновителката/ дължи за своя сметка само здравноосигурителни вноски в размер на 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
В случай, че майката /осиновителката/ е прехвърлила управлението на фирмата на друго лице с нотариално заверено пълномощно и е заварена в периода на отглеждане на малко дете до навършване на 2 или 3 годишна възраст към 1 януари 2002 г. /от тази дата са в сила указанията на НОИ с изх. № 91-01-95 от 3 април 2002 г., относно осигуряване при различни видове договори за управление/, ползва правата си до изтичането им.
- майката /осиновителката/ е регистрирана като упражняваща свободна професия или занаятчийска дейност или е земеделски производител и не упражнява дейността по регистрацията. В случая тя има право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, върху което дължи за своя сметка само здравно осигурителни вноски в размер на 6 % до 31 декември 2002 г., а от 1 януари 2003 г. – 4,5 %.
б/ осигурената майка /осиновителка/ след изтичане на срока, за който се изплаща обезщетение при бременност и раждане продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се. В този случай на майката се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, като за същия период дължи осигурителни вноски по съответния ред за ДОО и за здравно осигуряване.
3. За периодите, през които самоосигуряващата се майка /осиновителка/ е получавала парични обезщетения при бременност и раждане и за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО не определя окончателен размер на осигурителния си доход, не довнася осигурителни вноски и не следва да подава декларация обр. Р-3 за прекъсване на трудовата дейност.
4. Когато самоосигуряващата се майка /осиновителка/ едновременно е осигурена и на някое от основанията по чл. 4, ал. 1 от КЗОО за всички осигурени социални рискове, тя има право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от КЗОО и на двете основания /чл. 5, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане/.
Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО, обаче, се изплаща само на едно от основанията в пълен размер – чрез работодателя, при когото ползва отпуск за отглеждане на малко дете. Ако майката /осиновителката/ продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се, внася дължимите осигурителни вноски за ДОО и за здравно осигуряване, без да й се изплаща парично обезщетение по чл. 54, ал. 1 от КЗОО.
Когато обаче майката /осиновителката/ не упражнява трудова дейност като самоосигуряваща се, а отглежда детето си, следва да попълни молба-декларация за ползване на отпуск за отглеждане на малко дете, без право на парично обезщетение, като осигурена на това основание. В този случай в осигурителната книжка на самоосигуряващата се майка /осиновителка/ в колоната “Парично обезщетение за отглеждане на дете” се вписва броя на дните и се заверява само осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от КЗОО. Независимо, че самоосигуряващата се майка /осиновителка/ не получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете като осигурена на това основание, тя следва да подава декларация обр. № 1 “Данни за осигуреното лице”, в която освен общата част, попълва т. 12 “Вид осигурен”, т. 13 “Код продължаване на осигуряването”, т. 16 “Работни дни в осигуряване – общо” и т. 16.3 “Дни за отглеждане на малко дете”.
5. Когато майката /осиновителката/ е осигурена на няколко от основанията по чл. 4, ал. 1 от КЗОО за всички осигурени социални рискове, тя има право на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50 от КЗОО поотделно на различните основания /чл. 5, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане/. В този случай паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 от КЗОО се изплаща само на едно от основанията.

Не обръщайте внимание на конкретните параметри в писмото, те се отнасят за ситуацията през 2003 г., но основните постановки в него са в сила и сега.

Изх. № 91-01-272/23.11.2004 г.

Във връзка с уеднаквяване на практиката за изплащане на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО при ползване на отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ в случаите, когато майката не е прехвърлила отпуска си по реда на чл. 164, ал. 3 от КТ и по време на ползването му започне работа при друг работодател, приложено Ви изпращаме становишето на Министерство на труда и социалната политика.
Предвид действащото законодателство и становището на Министерство на труда и социалната политика даваме следните указания:
В случаите, когато майката ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 164, ал. 1 от КТ и без да прекъсне неговото ползване, започне работа при друг работодател или възложител, обезщетението по чл. 53, ал. 1 от КСО следва да се изплаща в пълен размер до прекратяването или изтичането на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил.
При втория работодател на майката не следва да се изплаща обезщетението по чл. 54, ал. 1 от КСО, тъй като отпускът за отглеждане на малко дете в тези случаи не се счита за прекъснат.

Що се отнася до новата разпоредба 46 (3) КСО (ТониК е прав, тя е несъотносителна с конкретния казус), тя вече позволява да се третира времето в бременност и раждане след 135-ия ден по болничните листове в голяма степен аналогично на времето в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. И това можете да видите, като сравните горните две писма с т. 4 от това:
http://www.noi.bg/content/ukazania/10/uk_6_10.htm

Значи когато майката е в отпуск по чл. 164 и започне работа без да прекъсва този отпуск при втори работодател /на втори тр. договор освен основния по който ползва отпуска/ тя ще продължи да си получава 240 лв. Та на този втори тр. договор на колко часа трябва да е назначена, има ли някакво ограничения тук? А иначе не се подават никакви докуемти в НОИ от никой от работодателите, нали?